ПОСОКА: ЦЪРКВИЩЕ-РАЗСАДНИК

Тръгнахме към Църквище.
Търсим разсадникът. Какво търсим – и ние не знаем. Не сме и чували, че има такъв, но местни жители ни разказаха за „първата копка”.
Преди около три години на това място официално с тържествен водосвет и банкет е сложено началото на разсадник в с. Църквище с идеите той да бъде разработен добре, да осигури работни места и да задоволява нуждите на община Златица, а защо не и на Средногорието с фиданки, разсад и т.н. Даже ягоди са засадени. Да му се не на чудим!
Днес на това място има само няколко самотно поклащащи се липи, тук-там борчета и много прегорена от слънцето трева. Няма хора, които да се трудят, няма нови растения, даже повечето жители на Църквище и Златица са позабравили, че изобщо е имало идея за разработването му.
Питаме случайно срещнати минувачи знаят ли нещо за разсадника в с. Църквище. Отговорът в прав текст е: „Те такова животно нема”!
Не се знае чия е вината за това тази добра идея да остане, както се пее в една известна песен на Ивана „само по парфюм”, т.е. с голите обещания, многото изречени празни думи, хапването и пийването и всеки от къде е - по живо по здраво. Трябва всеки сам да намери своя отговор на този въпрос, като сам да се сети кои може да са присъствали на официалното откриване. Само преди три години е станало събитието, но нищо не е останало нито от идеята, нито от обещанията, нито от софрата. Е, нищо, де. Тъкмо ще може отново да се подхване покрай някой следващ мандат на общинското ръководство. Има още много хляб, банкети и големи надежди в идеята. Ще чакаме с нетърпение откриването на новия разсадник в Църквище, който да даде работа на много безработни, да осигури много посадъчен материал за изгорелите ни гори, за оголелите места от поголовните сечи, за вододайните зони. Времето е пред нас и ние сме във времето. Ще устискаме. След десетото откриване може и да се случи нещо и то да остане. Дано и гора дотогава остане, че може да не се нуждаем вече от разсадник, след като сме се превърнали в пустиня. Тогава ще имаме нужда от кариери и бетонови възли, ще изнасяме пясък за чужбина.
Петя Чолакова