ПОГЛЕДНИ НАПРЕД

В началото на мандата ми като общински съветник, когато изборите свършиха, видяхме кой колко е спечелил, кой какво доверие е успял да събере и вече поглеждах напред, за да се захвана с това, което предстои от тук нататък, г-н Георги Евтимов от гр. Златица, идвайки да ме поздрави ми предаде своите заръки, давайки ми да прочета следното:

ПОГЛЕДНИ НАПРЕД!
Александър Перпелиев
Изборите свършиха. Резултатите са такива, каквито сме си ги заслужили. Независимо дали ни харесват или не – това са нашите кметове за следващите четири години. Ние сме си ги избрали. Нека загърбим досегашната практика – щом не съм гласувал за него, ще му преча и ще вредя колкото мога. Това е линията на поведение, която следваше ранното СДС и видяхме докъде докараха държавата. Затова от днес умолявам всеки: Можеш ли да направиш добро, не се дърпай. Кметът е избран да управлява твоя град, не неговия си. Пречиш ли му – вредиш на себе си. Помагаш ли му – инвестираш в бъдещето. Своето и на децата си. Пък след четири години – идат нови избори... Ще има време за нови противоборства.

Тези няколко реда прочетох безброй пъти, надявайки се, че и останалите ми колеги от общинския съвет са сторили същото и всички заедно ще тръгнем напред „да градим живота нов” на града ни.
Надявах се интригите да са свършили с изборите, да загърбим търканията, да забравим обидите, да бъдем по-толерантни и наистина, както всеки от нас твърди, да се погрижим нещата в Златица да тръгнат към по-добро. Надявах се и новоизбраната кметица да стори същото. Изобщо много се надявах.
Сега, в края на февруари за съжаление, все още стоим на едно и също място, ровейки се в минали неща, търсейки отмъщение и доказване на „кой е по- по- най”. Както го е казал най-точно народа, сиреч все още си „мерим пишките”. Бутнали сме каруцата на община Златица в дупката на новоизграждащото се сметище, на съмненията, на недоверието, на търсенето на виновници, на хващането за всяка буква и дума, на Хелзинския комитет дори, без изобщо да вдигнем глава от нея и да погледнем натам, накъдето всички твърдяха по изборите, че сме се запътили. И все още светлина в тунела не се вижда. Нито от едната, нито от другата страна.
Уважаеми г-н Евтимов, твоите надежди и съвети останаха там, при моите. На онова хвърчащо листче, което си раздал на всички новоизбрани общински съветници.
Аз отново го прочетох, за да мога да намеря вдъхновение и сили наистина да работя в посоката, която е необходима на Златица и златичани. И все още се надявам кмет, общински съветници и прочие да запретнат ръкави, да загърбят личните пристрастия и изборни препирни, и да вземат най-после да мислят не само за себе си, а и за онези, които с толкова трудности изкараха да гласуват. Защото същите тези, които пуснаха гласа си, не го направиха, за да си решаваме личните проблематики и да си създаваме нови, а да търсим решения на проблемите, с които е засипана общината ни.
Да намерим средства за детските градини, за социално слабите, да ремонтираме сградите, да закърпим дупките и още хиляди неща, а не да се дърляме на мегдана.
Отново се надявам, нали съм непоправим оптимист, като минат 100-те дни от избора ни, да вземем най-накрая да се хванем на хорото и да го играем правилно докрай, без да бъркаме стъпките, за да постигнем всичко онова, което така гръмко обещавахме по изборите. Заедно! Заедно да погледнем напред!

Петя Чолакова