Звънецът звъни - Време е!

Първият учебен ден е очакван с вълнение не само от първокласниците, но и от техните родители, както и от първокурсниците и техните родители, да не говорим за родителите и самите предучилищници. Общо взето вълненията на 15-ти септември са многообразни и многоцветни. Някои положителни, други не толкова – все пак дългоочакваната през март лятна ваканция свърши с настъпването на деня 15-ти. Тържество. Речи. Букети. Приготовления. Тетрадки. Притеснение. Малко скучни и дълги церемонии преди да връхлетим отново в класните стаи, изпълнени с различни аромати – на ново, на старо, на пребоядисано и ремонтирано. Действителност. Всъщност, ако трябва да сравним емоциите на този ден, свързан с приготовления и емоции доста преди да удари първия учебен звънец, те ще бъдат на кантар и по-скоро в отрицателната страна на живота. На кой му се тръгва на училище? На кой му се иска ваканцията и игрите да свършат? На кой му се тръгва на работа – сред контролни, тестове, разгневени директорки, непослушни ученици?
15-ти септември е просто началото на новата учебна година. Този път тя е 2008-2009-та. Радостно е, че въпреки всички трудности в държавата все още се случва да има 15-ти септември. По стар и по нов стил – строени пред училището, се наслаждаваме на подготвената програма, приемаме с усмивка приветствията и пожеланията на гостите. И въпреки всичко с трепет очакваме да се срещнем със съучениците си, да споделим какво сме преживели, докато не сме били заедно. Да видим колко сме пораснали.
На добър час, ученици! Отново дойде време за училище. 
А то наистина е важно, за да можете да се изградите като личности. 
И се надявам да сте истински и уникални.
Разходка из училищата в Средногорието...

Горе-долу навсякъде първият учебен ден премина под идентичен сценарий. Всяко едно училище започна денят точно в 9.00 часа, което бе нареждане на Министъра на образованието, което отново побърка родителите, тъй като се чудеха в кое училище или детска градина да присъстват, кое от децата си да гледат в първия учебен ден, на кое да направят снимки. И най-често бащата бе на едно място, майката на друго, но важното е, че децата бяха надлежно изпратени.
Особено важен момент навсякъде бе преминаването на училищното знаме, което тържествено обиколи училищните дворове. И естествено, първото запознаване на малките първокласници с училищната сграда – чинове, буквари, читанци. Много нови неща. Всички начални учителки с хъс и любов се бяха постарали да украсят първата класна стая за малчуганите, рисувайки анимационни герои по черната дъска, приготвяйки им малки изненади, надявайки се да направят този специален ден наистина незабравим.

В ЦДГ „Слънце” – Златица също се бяха постарали и за първи път посрещнаха своите малки възпитаници тържествено за започване на тяхната подготвителна година. Вече почти ученици те се прехласваха пред новите неща, които им поднася познатата детска градина. 
Горди родители, въоръжени с апарати запечатваха този важен момент.
Украсата отново бе на необходимото ниво, което сме свикнали да ни поднасят в тази детска градина.

В Челопеч ОУ „Св. Св. Кирил и Методи” прие своите ученици след ваканцията с поздравителното слово на кмета на общината инж. Алекси Кесяков и дългогодишната директорка на училището Цветана Радева. Меденият глас на звънеца прикани учениците да се втурнат към познатите стаи, които досега притихнали, оживяха от разлелия се детски смях. Цареше ведро настроение и оптимизъм.

В Пирдопските училища програмите бяха изключително богати. 
Навсякъде звуча химна на Република България и се носеха приветствени слова. Ръцете на учителите бяха изпълнени с хилядите цветя, поднесени за поздрав от учениците. 
> > >
Красив е 15-ти септември въпреки всичко. Малко тъжен заради отиващото си лято, но изпълнен с цветовете му. Вълнуващо е след дълга раздяла да се срещнеш с приятели, да разкажеш своите преживявания, да споделиш мига на тържественото завръщане в родното училище. А то, въпреки всичко и всички, е наистина най-важното за израстването на нашите деца.