Инициативи и Позиция

ГРАЖДАНСКИЯТ СЕКТОР С КАПАЦИТЕТ ЗА РАБОТА ПО ПРОЕКТИ И ПРОГРАМИ
Конференция „Увеличаване на капацитета на гражданския сектор чрез работа по проекти и програми” се проведе в з­аседателната зала на хотел „Симона”, София, с участието на гражданско сдружение „Хармония”, Коалиция за устойчиво развитие и граждански организации, работещи за добро управление по европейски стандарти.
Визия на правителството за Национална референтна рамка 2014 – 2020 и преглед на състоянието на Програмен период 2007-2013 според неправителствения сектор представиха Дончо Иванов, председател на сдружение „Хармония” и инж. Емилия Петрова, зам.-председател на сдружение „Евромодел”.
Възможности за кандидатстване на граждански организации по програми на ЕС демонстрира Валентина Кордова, председател на сдружение „Европейски просперитет”.
Кандидатстване с проекти по двустранни спогодби презентира Мария Георгиева от Коалиция ”Гражданско участие - устойчиво развитие”.
Принципи на устойчиво развитие при избор и разработване на проекти за НПО и бизнес бяха темите на лекции на Петя Чолакова, председател на сдружение „За един по-добър живот”и проф. д-р Пенчо Пенчев, президент на Фондация „Институт за устойчиво развитие”.
Конференцията приключи с демонстрация на филм за проекти за устойчиво развитие в Холандия, както и с избор на НПО - представители в Комитети по наблюдение на оперативни програми 2007 – 2013 и в работни групи за съгласуване на Национална референтна рамка 2014 – 2020.
Конференцията стана възможно с финансовата подкрепата на Столична община, Програма Европа, 2011,
Гражданско сдружение „Хармония”,
Проект „София: Активни граждани за добро управление по европейски стандарти”.


ЖИТЕЙСКИ ИСТИНИ
“...Времето, което прекарвате на тази земя е дар, който трябва да се използва мъдро. Не пилейте излишно думите и мислите си. Помнете, че и най-простичките действия оставят неизмерима следа в света... И тя съществува вечно...”
Анди Андрюс
Ние, Българите обаче, имаме известна поговорка: “Не е важно на мене да ми е добре, а на Вуте да е зле”.
Повечето от нас мислят по този начин. Всичките негативи и неуспехи - било на съседа, било на правителството, доставят радост на българина.
Ще се запитате “Защо”? Защото хората масово обедняха и то не само духовно. А беднотията ражда злобата и завистта.
Нашето общество се разболя и Родината ни заприлича на болница, от която пациентите няма да излязат здрави. Много пожелаха да изгонят генерацията на родителите си и естествено, стигнаха до преяждане не само с власт.
Нима не са смешни стремежите към неща, които не са ни нужни и можем без тях?
Всеки един преход обаче, в който новото не е настъпило, а старото вече е безсилно, сътворява хаос. И всички сме свидетели в колко мътилка плува нашият български преход.
Всички имаме усещането, че този преход не си струваше. В същото време не може да се безучастни и да чакаме все някой друг да ни оправя бъркотиите.
Докога ще прехвърляме вината все на другия до нас?
Защо все надничаме в паничката на съседа, а не се вземем в ръце, за да оправим своя живот и с труда си го направим по-лек и спокоен?
Защо трябва да мразим онези, които са успели, а не правим нищо, за да променим себе си?
Човек не може да избяга от характера си!
Много са тези, които се надяват бедната ни и опоскана държава да реши всичките им проблеми - същата тази държава, която плюем под път и над път.
Често спорим за неща и то не, защото сме прави, а защото сме убедени, че онези срещу нас не са прави.
Всички проддържаме и подреждаме дома си, но не искаме да имаме нищо общо с поддържането и опазването на общия ни дом - града, селото, улицата, квартала и държавата ни!
И въпреки всичко има надежда, защото все още има хора, които се усмихват лъчезарно, а не се надсмиват. Има хора, които искрено се радват, че някой е постигнал нещо, оставил е следа след себе си.
Радвам се, че има все още хора, които силно обичат, но не мразят силно. Животът е толкова безсрамно кратък, за да живеем с отровата на злобата и завистта.
Животът е изкуство и, за да го живееш тук и сега, да ти е интересно и красиво, се изисква талант, а не само богатство. Защото, колкото и да си богат, не можеш за нищо на света да си купиш онази златиста красота на изгрева, или сумрачната омайност на залеза.
Стискайки в дланите си макар и само две зрънца надежда, аз Вярвам - ще се оправим!
Снежана Илиева