"Другата ЗЛАТИЦА"

„Вървях един следобед без цел и посока...”. С тези думи от песента на Орлин Горанов, оглеждайки милия ни град Златица (град го е било!), огледах творението, наречено център (по-точно Новия център) и се сетих веднага за предаването по БиТиВи „Другата България”. Лъскавият център и шадравана несъмнено ще направят впечатление на някой и друг селянин, мъкнейки чувалите с червени чушки през него и кълнейки, че е затворен за коли, или на някой случайно попаднал олигофрен (като белгийските музиканти), но на живеещите тук не им е до фоерверки и празненства за честването на едно нещо наречено „център”. Още повече, че същите са виждали подобни неща в другите градове, а и села, отдавна, отдавна из цяла България.
Има даже хора от града, които са виждали по-помпозни центрове и в чужбина дори, като хората от танцовата трупа, разни търговци и прочие будни златичани.
Обаче да се върнем в Другата Златица, тази, на която готовите също общински зелени площи са само на един метър от официалните Нови, но те изобщо не се косят и прочие от общината, понеже не са на „точния човек”, онзи „Вашия”. Те, естествено, не се поддържат, а и никой от общината изобщо и не си прави сметката да ги поддържа. Визирам градинките пред закусвалнята и аптеката, а и тези зад тях в междублоковото пространство, превърнато на терен за добиване на тухли от кал и неделен пазарски паркинг. Некосената трева и увехналите цветя не правят добро впечатление г-н вече „Нашия човек”.
С риск да се повторя отново, в Другата Златица се появиха „Куците коне”, които дори г-жа Величкова се опитваше да прогони от вратата на общината. Сигурно не смеят да ги затворят, защото също са на „наш човек”. Между другото назначиха този, който питаше „защо се сече гората безразборно” на работа в общината, за да си държи езика зад зъбите. Нещо, което той самия потвърди пред свидетели.
Отиваме на запад в Другата Златица. Там всяка сутрин, особено събота и неделя, на 20 метра от общината пред първите блокове целите контейнери са изсипани буквално на земята и цялото блоково пространство и улицата до „Пещерата” е като прословутия Златишки пазар в неделя след 15.00 ч. Като казах „Пещерата”, се сещам, че отивайки до Милко завчера поогледах и емблематичната градинка с езерце и беседка, които бяха достоен декор за филма „Голямата риба” с Юън Макгрегър. Който го е гледал ще се сети за какво идва реч. Освен от двамата търговци, в нея подобрения не са правени от никой друг никъде и никога няма да се направят, просто защото на „Вашия човек” не му е стъпвал крака там.
Оттам отиваме още по на запад в Другата Златица. Пътят към гарата е като бомбандиран от постоянното возене на концентрат и копаене на различни комуникации, но и това си има своите предимства. Едно от тях е, че шофьорите не карат като бесни и минават с по-малко от 10 километра в час само и само да не потрошат и без това окаяните брички, купени от пазара на Горубляне. А какво остава за острова между двете ленти?
Така и така гледаме градинките и веднага се сещам за тези в двете детски градини. Същата картинка като при „Пещерата” и на центъра.
Оттам се насочваме на изток от Общината, където на улицата, на която живея от 12 години, се прави ремонт още от предния мандат. Тя се намира на 50 метра хвърлей от общинската сграда, но не е в полезрението на „Нашия човек” и не си струва същия да се занимава с нея, защото от общежитието няма да паднат гласове, а Гаци, комшиите му и циганите, живеещи наоколо можем да не ги броим за хора.
А, извинявайте, забравих Пешо Пилота, ама и той е пишман избирател.
Та, като си говорим за Другата Златица, няма начин да не спомена и шедьовъра в ремонтните и възстановителни работи – Часовниковата кула в Градската градинка до сами Общината. Това, което го направиха, не знам по чия заповед е, ама да отрежат клоните на вековно дърво, да окастрят и осакатят и липите, в други държави сваля кметове, председатели, губернатори и най-вече - вкарва в затвора. Обаче в Златица се използва за биене в гърдите. Ето, сега часовникът се вижда и от центъра, осветен от два халогена. Макар че ако ме питате, за да се постигне желания ефект, трябва да се бутне и общинската сграда, че закрива гледката. Но, сакън, да не подсещам „умната глава”, която, между другото, разрешавайки на 60-тонни камиони да преминават прокрай вратата на общината. Същата след един месец може ще си падне и сама, като комина, дето падна отзад.
Аз предлагам на „Нашия човек” да отсече и другите дървета, та да се вижда и от птичи поглед, или най-малкото от „Свищи плаз”.
А най-вече на оня г-н „Наш човек” препоръчвам, при откриването на измитата с пароструйката кула и нов център, да заведе и покаже гордостта на Другата Златица, намираща се на пет метра от Кулата. Сещате ли се вече какво имам в предвид? Ами разбира се де, именно знаменития, зловонен и от години немит Градски кенеф.
„Ашколсун Кьополоар” (цитат на Бай Ганьо, друга “умна глава”). Добре, че търговеца от градинката поне го облепи въшно, та да се връзва с обстановката. „А бе, как не се сетихме за тази идея, та Гаци да ни изпревари!”.
Оттам, като заведете гостите „При Кенефа”, са само 5 метра до градската клоака за изхвърляне на всевъзможни отпадъци, наречена река, която минава точно през центъра.
Така, че граждани на Другата Златица, когато се открива „Новия център” си вземете черджетата и поседнете на окосената тревичка, докато е прясна, че не се знае през следващия мандат какви ще Му бъдат приоритетите. Да не вземе да се сети някой, че центъра е вече малък, та да облагороди и мъртвите полета около „Чанкова”, където, естествено, ще засадим рози, та да ни мирише на гюл и белким да убие миризмата на говна, сергии, концентрати и най-вече на серен двуокис. (Имам някакъв спомен, че имаше на времето едно предизборно обещание за разработването на същата „Чанкова” и превръщането й отново във водеща текстилна фабрика, ама, не се сещам кой баш го обеща – припомнете ми де.)
А още по нагоре, се очаква да падне историческата забележителност „Златишкия Конак”, който при посещение на преподаватели от Нов Български Университет, беше оприличен на плевня. Естествено, поради голямата загриженост на „Вашия човек”.
А като разбраха какво всъщност е, реакциите бяха без коментар за безхаберието по отношение на уникалната сграда.
Пийте и яжте, граждани, на прясната трева като истински европейци, защото както се е тръгнало да се правят басейни (фонтани) и чешми, нищо не пречи да се стигне и до „Панагюрските колони”, където най-вероятно ще качим водата на самотек.
Впрочем на това му се вика „От девет дерета вода...” и т.н.
Само че в Другата Златица му казват от „От един азмак на 15 чучура вода ще донесе” само и само за кмет да се избере!
Честито, Златичани, тази година чешмички и градинки, догодина жълти стотинки.
Защото „Заедно можем повече”!
А какво точно могат и кои са тези, дето са заедно, да си отговори всеки сам за себе си!

Пламен КУНЧЕВ - Гаци