До Кмета на община Пирдоп Антоанета Илиева и организаторите на проведения лекоатлетически крос в гр. Пирдоп на 15 октомври 2008 г.
Искаме „най-сърдечно” да ви благодарим за добрата организация и подобаващото награждаване на заелите призови места в проведения крос.
Уважаеми господа,
Заявяваме, че за нас, хората свързани със спорта и физическата култура на първо място стоят участието и доброто представяне, а не извличане на материални изгоди.
Затова имаме следните въпроси към вас:
1. Защо трасето не беше почистено и стартът трябваше да се дава от място с огромен куп шума и боклуци?
2. Толкова ли нямаше средства за един тебешир, или „керемида”, за да се обозначи трасето и да се маркира стартовата и финалната линия?
3. Къде беше медицинското лице?
4. Защо в началото на състезанието не бяха поздравени участниците с „Добре дошли”. Все пак ние, техните ръководители положихме необходимото, за да ги освободим от 7-ми часове, от контролни работи, за да присъстваме на лекоатлетическия крос.
5. Защо възрастовата група 11-12 клас не беше предвидена за участие и за тях нямаше грамоти?
6. Защо не успяхте да впишете поне имената на заелите 1-2-3 място в раздадените грамоти?
7. Всички участници не заслужиха ли да получат поне по една шоколадова вафличка…. Ей, така по детски?!
Ако се организира нещо, правете го като хората, а не отбивайте само номера!
С най-добри чувства ви каним да присъствате на подобни мероприятия, било то в Златица или Челопеч, за да извлечете поука как се провеждат.
От всички участници в лекоатлетическия крос и техните ръководители
07 ноември 2008
ДКК "Златните МЕЧКИ" отбеляза Европейската седмица на гората
За първа година Европа отбелязва Европейската седмица на гората и ние като едни истински европейци се включваме активно в отбелязването й. Още повече, че е посветена на онази майка закрилница, отгледала и приютявала нашите герои, юнаци и предводители.
По един изключително атрактивен начин решиха да отбележат Европейската седмица на гората и членовете на Детски кукерски клуб „Златните МЕЧКИ” към Сдружение „За един по-добър живот” – Челопеч, като буквално се докоснат до нейната магия.
Нима няма романтика в историята на „бойскаута”?! Нима няма красота в желанието да се потопиш в гората около запаления огън, далече от цивилизацията?!
Насред гората се събрахме отново със „Златните МЕЧКИ”ъ, за да се докоснем до нейната магия, да се вдъхновим от нейната мъдрост, да бъдем заедно няколко дни далече от обичайната ежедневна шумотевица в прегръдката на планината, облякла своята златна есенна премяна.
Природата е дар, който трябва да съхраняваме. Особено сега, когато непрекъснато се убеждаваме колко много сме и навредили. Обществото ни, децата ни трябва да знаят, че горите на България умират. Годишно незаконно се изсичат към 2,5 млн. куб. м. дървесина. Всеки ден незаконно се изсича гора с територията на 100 футболни игрища. Загубите за природата и за екологичното равновесие са огромни.
Обществото трябва да знае, че общата горска площ на България възлиза на 3.9 млн. хектара или 34% от територията на страната, като 3.4 млн. ха са покрити с гори. Дървесните запаси възлизат на 520 млн. куб. м, при годишен прираст 12.3 млн. куб. м. С това богатство България е на едно от първите места в Европа по относителен дял на горското стопанство от общия възобновим природен ресурс на страната. Значението му за националното стопанство е изключително голямо, а за природата, биологичното разнообразие и екологичното равновесие – неоценимо.
Тази седмица отбелязахме новата Европейска седмица на гората, но в България празник на българската гора се чества от 1925 година през първата седмица на април. Да се надяваме, че и занапред ще има за какво да празнуваме, пазейки националното си горско богатство и предавайки на поколенията този безценен дар.
Петя Чолакова
В Общински съвет Златица - Нищо ново под слънцето
Извъртя се една година от така нареченово „ново управление”. Сиреч, минаха 365 дни от изборите, състояли се на 28 октомври 2007 г., на които народа определи своите 13 представители в местния парламент. От тогава до сега обаче, нищо „ново” не се е случило. Или по-точно, ако още си спомняте какво се случи в началото, същото е и сега. Сиреч - както си почнаха, така си и карат.
Кавги, заяждания, провокации, доноси, обиди, пишман-инициативни комитети, сформирани не за подобряване начина на живот на златичани, а за свалянето на избора им от преди една година, подстрекателства и прочие определения, които и сами можете да дадете само като си представите членовете на Общински съвет Златица.
Може да се каже, че ако сте присъствали на сесия през март и дойдете на тази, която ще бъде през ноември, все едно сте получили „Дежа ву”.
Не, не Рандеву.
„ДЕ ЖАВУ”. Това е интересно явление, определящо се със странно чувство, че си преживял случващото се и преди. Става дума за ситуация, при която ти се струва, че можеш да предусетиш всеки малък детайл.
Просто и сложно, тук, в Общински съвет Златица всичко се повтаря и преповтаря.
Дори репликите на „най-изявените” съветници са все едни и същи, думите, които се използват – същите.
И сигурно ще се запитате що не вземат тези така самозабравили се „оратори” да прочетат по някоя книга, че да вземат да си обогатят „речника” и не ни заливат с все едни и същи изречения?! Дето се вика, поне малко да променят нещо в изказванията си, за да не стават сесиите толкова скучни и досадни? Да си кажа често и аз се питам понякога.
Много проблеми има да се решават в Златица. И наболели, и належащи. Но дали ще бъдат решени от този Общински съвет? Това си е Божа работа.
Ще поживеем, ще видим.
Един такъв явно неразрешим от години проблем е този с Вълко Червенков. Нищо, че човечецът отдавна си отишъл от този свят с хубавото и с лошото, което е оставил след себе си. Неговата личност, или по-точно неговият паметник в Златица е актуален от десетилетие.
Отново на Дневен ред пред Общински съвет Златица стои въпросът с паметникът на човека и неговото преместване.
Този така глобален за общината въпрос остава нерешен вече поколения общински съветници. Нито предишния, нито по-предишния, нито сигурно следващия не биха могли да се справят с него.
Навремето, когато е трябвало да се постави паметникът на Вълко Червенков в Златица е имало много спорове, стълкновения и гръмки изказвания. Собственикът на имота е обявил публично, че няма нищо против цял живот този паметник да стои там, защото Вълко Червенков е един велик златичанин и заслужавал своето място?! Обаче по днешно време някак си този паметник попречи на собственика на имота и той всячески се опитва от години да се оттърве от него.
И на всичкото отгоре за преместването му трябва да бъдат заделени над 4000,00 (четири хиляди) лева общински пари.
Мотивите за преместването му са, че за него трябва да се избере едно наистина престижно място, където да му бъде отдадена заслужената чест. И веднага се питам, че какво му има на мястото до читалището, на центъра на Общината, на „прекрасния” нов площад, сред паветата, на хвърлей от общинската сграда и малко от страни на читалищната?
Ако това не е престижно място, то не бих могла да се сетя за по-подходящо и по-престижно в Златица!
Но, явно, някои от общинските съветници знаят къде има такова и бързат да се премести паметника, че взе да им попречва. Сигурно прави сянка в кабинета на Председателя на читалището? Кой знае?
За целта, естествено, трябва бъде сформиран инициативен комитет. Е, този път не за свалянето на кметицата от третата седмица на избирането, а за свалянето на паметника на Вълко Червенков и поставянето му на „престижно място” нейде из Златица.
И тук веднага ме бодва мисълта, че от няколко седмици в града ни усилено се шуми, че мястото, подарено от общината на друг виден и знатен гражданин на Златица – Стоян Николов, е продадено от предишното управление на общината ни. На безценица и без документи. Че даже и без свян, без срам, без да му мигне окото, че посяга на Светинята на Златица!
Борецът Стоян Николов – обран посмъртно! Паметта на Човекът, донесъл световна слава за Златица – поругана и потъпкана! Не мога да повярвам, че подобен род престъпление би могло да бъде извършено от властимащи, но може би се е случило. Има кой да докаже дали е така или не и кой е този, дръзнал да извърши това пъклено дело.
И се питам като ще сформираме комитети за преместването на Вълко Червенков, що не сформираме комитети за защита паметта на Стоян Николов? Дали има причината за единия да се борим усърдно и целенасочено от години е, защото имаме някаква файда, а за другия да се спотайваме и скомросваме, защото отново имаме някаква файда?
Та, както започнах от началото, та до края – в Общински съвет Златица – нищо ново под слънцето! Още повече, че те и участниците в него са всеизвестни и от години им гледаме сеира.
Честита първа годишнина.
Очакват ни още три.
Горда Златишкова
Кавги, заяждания, провокации, доноси, обиди, пишман-инициативни комитети, сформирани не за подобряване начина на живот на златичани, а за свалянето на избора им от преди една година, подстрекателства и прочие определения, които и сами можете да дадете само като си представите членовете на Общински съвет Златица.
Може да се каже, че ако сте присъствали на сесия през март и дойдете на тази, която ще бъде през ноември, все едно сте получили „Дежа ву”.
Не, не Рандеву.
„ДЕ ЖАВУ”. Това е интересно явление, определящо се със странно чувство, че си преживял случващото се и преди. Става дума за ситуация, при която ти се струва, че можеш да предусетиш всеки малък детайл.
Просто и сложно, тук, в Общински съвет Златица всичко се повтаря и преповтаря.
Дори репликите на „най-изявените” съветници са все едни и същи, думите, които се използват – същите.
И сигурно ще се запитате що не вземат тези така самозабравили се „оратори” да прочетат по някоя книга, че да вземат да си обогатят „речника” и не ни заливат с все едни и същи изречения?! Дето се вика, поне малко да променят нещо в изказванията си, за да не стават сесиите толкова скучни и досадни? Да си кажа често и аз се питам понякога.
Много проблеми има да се решават в Златица. И наболели, и належащи. Но дали ще бъдат решени от този Общински съвет? Това си е Божа работа.
Ще поживеем, ще видим.
Един такъв явно неразрешим от години проблем е този с Вълко Червенков. Нищо, че човечецът отдавна си отишъл от този свят с хубавото и с лошото, което е оставил след себе си. Неговата личност, или по-точно неговият паметник в Златица е актуален от десетилетие.
Отново на Дневен ред пред Общински съвет Златица стои въпросът с паметникът на човека и неговото преместване.
Този така глобален за общината въпрос остава нерешен вече поколения общински съветници. Нито предишния, нито по-предишния, нито сигурно следващия не биха могли да се справят с него.
Навремето, когато е трябвало да се постави паметникът на Вълко Червенков в Златица е имало много спорове, стълкновения и гръмки изказвания. Собственикът на имота е обявил публично, че няма нищо против цял живот този паметник да стои там, защото Вълко Червенков е един велик златичанин и заслужавал своето място?! Обаче по днешно време някак си този паметник попречи на собственика на имота и той всячески се опитва от години да се оттърве от него.
И на всичкото отгоре за преместването му трябва да бъдат заделени над 4000,00 (четири хиляди) лева общински пари.
Мотивите за преместването му са, че за него трябва да се избере едно наистина престижно място, където да му бъде отдадена заслужената чест. И веднага се питам, че какво му има на мястото до читалището, на центъра на Общината, на „прекрасния” нов площад, сред паветата, на хвърлей от общинската сграда и малко от страни на читалищната?
Ако това не е престижно място, то не бих могла да се сетя за по-подходящо и по-престижно в Златица!
Но, явно, някои от общинските съветници знаят къде има такова и бързат да се премести паметника, че взе да им попречва. Сигурно прави сянка в кабинета на Председателя на читалището? Кой знае?
За целта, естествено, трябва бъде сформиран инициативен комитет. Е, този път не за свалянето на кметицата от третата седмица на избирането, а за свалянето на паметника на Вълко Червенков и поставянето му на „престижно място” нейде из Златица.
И тук веднага ме бодва мисълта, че от няколко седмици в града ни усилено се шуми, че мястото, подарено от общината на друг виден и знатен гражданин на Златица – Стоян Николов, е продадено от предишното управление на общината ни. На безценица и без документи. Че даже и без свян, без срам, без да му мигне окото, че посяга на Светинята на Златица!
Борецът Стоян Николов – обран посмъртно! Паметта на Човекът, донесъл световна слава за Златица – поругана и потъпкана! Не мога да повярвам, че подобен род престъпление би могло да бъде извършено от властимащи, но може би се е случило. Има кой да докаже дали е така или не и кой е този, дръзнал да извърши това пъклено дело.
И се питам като ще сформираме комитети за преместването на Вълко Червенков, що не сформираме комитети за защита паметта на Стоян Николов? Дали има причината за единия да се борим усърдно и целенасочено от години е, защото имаме някаква файда, а за другия да се спотайваме и скомросваме, защото отново имаме някаква файда?
Та, както започнах от началото, та до края – в Общински съвет Златица – нищо ново под слънцето! Още повече, че те и участниците в него са всеизвестни и от години им гледаме сеира.
Честита първа годишнина.
Очакват ни още три.
Горда Златишкова
Цветен оазис на Доброто
“Да подариш книга на приятел” е поредната инициатива, която вдъхнови списанието ни. Защо? В този свят на технологиите, в компютърната ера и бързи обороти се питам още ли помним какво е то удоволствието от допира ни с хартиен носител? Тогава, когато почти всяка книга може да се прочете на .txt формат, какво остана от предвиденото време в облачна неделя да се разходиш до близката книжарница?
Книжарница ли казах? Все повече липсват подобни помещения, изпълнени с изписани листове хартия. Имам чувството, че след известно време, ще откриваме книгата само в антиквариат или по прашните рафтове на вилата – евентуално наследени от родителите ни. Ето защо да издадеш книга само по себе си за мен е равностойно на героизъм. А да подариш такава и то на дете е въпрос на задължително възпитание. Защото все повече чувам на улицата децата ни да говорят за модерната думичка “notebook” (лаптоп), която повечето дори не разбират, а не просто за “book”(книга), значение също тънещо в забвение.
На 23 октомври р-т „Средногорие” – Златица бе избран за представяне на инициативата на Виолета Овчарова „Подари книга на Приятел”, с която тя изцяло подкрепя инициативата на Президента Георги Първанов. Спонсори на събитието са Община Челопеч в лицето на инж. Алекси Кесяков и „Челопеч Майнинг” ЕАД. Сред поканените официални гости и приятели бяха Алекс Нестор, Ирена Стамболиева и Мариана Томчева от „Челопеч Майнинг”, Милена Мачканова – председател на читалище „Напредък” гр. Пирдоп, Дамян Ненов и Красимира Гюлеметова от Ротари Клуб Пирдоп, Николай Николов – Председател на Общински съвет Челопеч, представители на детски градини, читалища, училища, близки приятели и съученици.
Събитието откри известният челопешки поет Харалампи Харалампиев с думите: Книгите на Виолета Овчарова разкриват един нейн духовен свят, за който всеки може да завижда. Тя сънува онези истински неща, за които ние мечтаем денем. Нейните читатели децата са именно носителите на този истински и неподправен заряд, който те кара да мечтаеш дори на сън. Виолета Овчарова е успяла да улови мечтата на всеки един от нас да полети над полята и с окото на изключителен професионалист по духовност е сътворила един истински празник в Космоса за всяка човешка душа”.
На срещата присъстваше и Снежана Тодорова – председател на Съюза на журналистите, която изрази своето въодушевление, че има честта да присъства на събитие от подобен род.
Бе прочетен и поздравителният адрес, изпратен специално от Президенството: Уважаема Г-жо Овчарова, Уважаеми Г-н Кесяков,
От името на Георги Първанов – Президент на Република България, ви благодаря сърдечно за поканата да присъства на чудесната ви изява, свързана с неговата инициатива „Подари книга на приятел”. За съжаление натоварената му програма изключва тази възможност.
Г-н Първанов е убеден, че книгите „Празник в Космоса” и „Чуден сън” ще бъдат приети с радост и с удоволствие от всички детски заведения, училища и библиотеки в Средногорието и от всички библиотеки в страната. Той високо оценява вашия и на спонсорите („Челопеч Майнинг” ЕАД и Община Челопеч) жест на съпричастност към неговата идея, чиято цел е да създаде ново отношение на младите към книгата.
С Уважение: Никола Колев – Началник на Кабинета на Президента на РБългария.
След официалното представяне, самата авторка Вили Овчарова сподели: “Цял живот ще си остана дете”, след което сърдечно благодари на всички, отзовали се на призива й. Особена благодарност тя изказа на кмета на Община Челопеч, като сподели: Зная, че всеки миг мога да имам подкрепата му. Той цени преди всичко духовното и хората. Винаги дава шанс на това, което заслужава да пребъде във времето.
Инж. Алекси Кесяков се обърна към присъстващите с думите: Всеки ден ни трябва пристан, оазис, където да почувстваме доброто, хубавото на живота. Трябва да сме благодарни на Виолета Овчарова, че прави този остров по-голям, за да има място за всички.
В Община ЧЕЛОПЕЧ
КОЛОЕЗДАЧИТЕ СЕ СРЕЩНАХА С КМЕТА
На 16.10.20008 год. инж. Алекси Кесяков - кмет на община Челопеч прие състезателите от Клуб по приложно колоездене на среща-разговор. На тази среща присъстваха и членове на комисията „Спорт, туризъм...” към ОбС Челопеч. Отчетоха се крайните резултати от изтеклата 2008 спортно-състезателна година на Клуба и се набелязаха предстоящите за идната 2009 год.
Капитаните на двата отбора /възрастови групи/ връчиха на инж. Ал. Кесяков спечелените купи и медали от състезанието в гр. Силистра, който от своя страна изказа своето задоволство от спечелените награди и поздрави състезателите за завоюваните призови места.
СПОРТНИ ПРОЯВИ
Във връзка с графика за учебния процес на ОУ „Св. Св. Кирил и Методий” за 2008-ма година, на 10 октомври се проведе есенен крос с учениците от среден курс. Под ръководството на преподавателите по физическа култура Радка Ингилизова, Сашка Илиева и Дора Димитрова, мероприятието премина при изключително добра организация, с участието на всички ученици. Момичетата и момчетата показаха голяма отговорност, като се състезаваха като истински лекоатлети.
Отборът по лека атлетика към училището взе участие и в лекоатлетическия крос в Градската градина на град Пирдоп. На 17-ти октомври отново бе проведен ученически крос с учениците от 1 и 2 клас, организиран отново от Дора Димитрова и Александра Илиева, които изключително ентусиазирано, отговорно и организирано накараха най-малките ученици в училище да изживеят невероятно щастие от участието си.
Улицата пред училището бе огласена от детски смях и веселие, за което допринесе и слънчевото време.
ОУ „Св. Св. Кирил и Методий”
с. Челопеч
ДЕН НА ДНЕШНИЯТ БУДИТЕЛ
Зачатъкът на празника на народните будители може да се открие през 1909 г. в Пловдивските хроники. След честването на Деня на “Св. Св. Кирил и Методий” просветените граждани и учителите отбелязват и 19 октомври като ден в памет на Св. Иван Рилски. Заедно със светеца била отдадена почит и на всички духовни учители на народа. Шествие от учители и ученици преминало през главната улица на града.
Официално Денят на народните будители се празнува едва през 1922 г. Правителството на Александър Стамболийски издава специален указ по инициатива на тогавашния министър на просветата Стоян Омарчевски и група интелигенти.
Изминали са три години от подписването на позорния за България Ньойски договор, национализмът и патриотизмът, подклаждани десетилетия след Освобождението, предизвикват разочарование и униние. Имало е нужда от някакъв духовен подтик. И го намират в наследството и съветите на най-мъдрите българи. Припомнят си честването на народните будители в Пловдив и празникът тръгва. Композиторът Добри Христов пише химна “О, будители народни”, от Министерството на просветата издават нарочно списание - брой единствен, под заглавие “ Св.Св. Кирил и Методий”. В него пишат народният поет Иван Вазов, проф. Александър Балан, Беньо Цонев, проф. Стефан Младенов, Димитър Страшимиров - автор на прочутата история на Априлското въстание, Никола Данчов - издателят на първата българска енциклопедия и други видни творци на българската словесност и духовност. Учениците кичат портретите на народните будители с есенни цветя, шествия и утра има по цялата страна, писатели, художници, поети и артисти се срещат с младите хора на България, четат им нарочно написани за празника произведения, припомнят поучителните слова на Св. Иван Рилски и мъдрите писания и съвети на най-просветените българи. Те са могли да кажат като Петко Рачов Славейков: “Аз отгледах тоя народ, познавам го...” Те са едновременно творци и пазители на самобитния български дух, но винаги са внасяли промени и обновление, постоянно са издигали българските морални ценности до висотата на общочовешките, защото са християни и светски граждани, макар и в условията на потисничество или духовен гнет.
Отшелничеството на Св. Иван Рилски е не само бягство в “пустинята”, но и първи опит на български духовник да се разграничи от пагубното влияние на Византия върху управляващата тогава политическа прослойка и проява на самобитен духовен характер на народа ни. Народни будители могат да се нарекат и онези слепи Самуилови войници, които след разгрома се оттеглят край днешното село Добърско и оттам тръгват по поробената страна и пеят своите песни за героичните победи на българския цар.
За съжаление, най-мъдрите българи често са били пренебрегвани, недочетени и дори подигравани от управниците на държавата. Празникът на народните будители след четвъртвековно лъчение в сърцата на просветените българи е забранен през 1947 г. от властта, нарекла себе си “народна”.
Но празниците не умират, духът им се връща по неведоми пътища и в определен от историята час. Това се случи пак в Пловдив. На 1 ноември 1979 г. в Стария град, в Иконната зала, пред образа на Св. Иван Рилски застават певците от ансамбъл “Йоан Кукузел” с художествен ръководител Таня Христова. Тя е от големия Доганов род на Копривщица и нейният прадядо Константин Доганов е между ктиторите на Рилския манастир. През следващата 1980 година празникът възкръсва с целия си ритуал в гр. Перущица. Поводът е 130-годишнината на местното училище “Кирил и Методий”, основано от народния будител Христо Г. Данов.
През 1981 г. Денят на народните будители бива съпроводен с голям рецитал от старобългарски текстове и музика. Прозвучават заветите на Свети Иван Рилски: “Избирайте си наставници и поставяйте си началници ония мъже, които от всички са засвидетелствувани за духовните им подвизи, които превъзхождат всички по разум и духовни разсъждения. Ако ли пък всички почнете да желаете началство и председателство и да станете наставници и учители, ще се разцъфтят у вас крамоли, препирни, спорове, кавги, надпреварване, клевети, омрази, завист и други неприлични страсти...”
Не е ли Свети Иван Рилски наш съвременен съветник и учител? Но колцина българи четат и разумяват поученията му, да не говорим за политиците и така наречените бизнесмени, които не дават пукната пара за разум, мъдрост, изкуство и литература?
Сега всички у нас искат да са началници (разбирайте депутати и правителствени и европейски чиновници), за да си оправят материалното положение. Навъдиха се множество наставници (социолози, политолози, коментатори), а учителите все повече намаляват. И затънахме в неприлични страсти, по думите на Свети Иван Рилски. Хората се ласкаят и целуват под път и над път, казват, че се обичат, а всъщност се дебнат с омраза. Син пребива майка си, за да му върне парите, който й дал за операция, чиновник притеснява старица - иска рушвет от пенсийката. По екраните и в жълтите вестници чалга певиците са прехвърлили крак върху крак и разказват откровено за порно живота си, а интернет сайтове показват битки между ученички и деца от трети клас. Мазен политик каканиже колко сме напреднали в икономиката и културата, как сме учудили света с родното изкуство. Не се чува задушевен говор, само плямпане за пари, коли и пазарски сметки. От време навреме някой статист отчита, че сме на първо място в света по инфаркти, по ракови заболявания и на едно от челните места по туберкулозни инфекции, хепатит и инсулти сред най-младите.
Човешката природа е обидена, унизена и смазана от низките страсти. Нарушен е естественият имунитет и причина за това е моралното падение и прогоненият дух.
Народът е преживявал такива кризи и в миналото, но е съзнавал, че в самата криза има възможност за спасение, стига да се появят народните будители, стига да се вслушаме в откровенията им. И не е вярно, че днес нямаме нужда от будители, както ни проповядва една видна историчка. Виждате ли, обявяват някои глашатаи на постмодернизма, има интернет, хората знаят езици, нациите си отиват, ставаме граждани на света. Но така наречените граждани на света са си загубили душите, продали са ги на дявола и цял живот тайно плачат за земята и въздуха, за мястото, дето са се родили и дето е преминало детството им. Иначе в главите им е натрупана информация, а не им достига мъдрост да се ползват от нея или пък да я предадат на други. За да сториш това, се иска първо да имаш душа. Мъдростта се развива в душата и в духа български. И днес имаме нужда някой да ни говори задушевно, мъдро, не да го увърта заради пари и власт - такъв е безроден или заровил душата си в боклука на ежедневието.
Има и днес народни будители.
Ще ги познаете по очите, по чистата българска реч, по онова милеене за родното, значимото, което сме сътворили и дали на света. Такъв будител е дяконът Левски, страстният поет и публицист Стоян Михайловски, народният лечител Петър Димков, историкът проф. Петър Мутафчиев, легендарният лекар проф. Стефан Тодоров, който спаси народа си от туберкулозата и ни остави ценни съвети за опазване на здравето. Може да са живели в миналото, но си остават наши съвременници, задушевни събеседници и помощници. Будители са историци като проф. Георги Марков, който, ведно с историческата истина, ни поднася поученията от грешките и пътищата за тяхното поправяне, говори на душите и сърцата ни преди всичко като българин. А душата идва от детството, от първите Кирило-Методиеви буквички, от онова стихотворение на Вазов за земята ни, на което посегнаха някои българските просветни дейци.
Душата идва от българската култура, която усвояваме в детството и юношеството. И ако наистина сме приели тази духовност, ще сме спасени и спасявани, където и да живеем по света. Заради тази духовност младите българи трябва първо да завършат класическа гимназия и тогава да отиват в чуждестранните колежи и университети. Иначе, без да си възпитал душата си с българската духовност, едва ли можеш да усвоиш общочовешката култура и да й служиш от душа. В класическото българско училище се постига мъдрост, която сетне в живота помага на човек, където и да работи. Познавам такива българи - артисти, финансови чиновници, писатели… Всички те са духовни хора, дейността и общуването им са облъхнати от мъдрост. И това са множеството народни будители, които трудно си пробиват път сред чалга културата и масовата организирана посредственост. Имаме нужда от тях, защото те ни възпитават с онази мъдрост, която откриваме сега в тракийската духовност, в съчиненията на първите свети отци на Българската православна църква и в творенията на големите ни творци в литературата, изкуството и науката. Те ни спасяват от нашето невежество, от пороците ни, подхранвани и възпитавани от пошлостите на едно уж задоволено общество.
Матей Преображенски (1828-1875)
Никола Палаузов (1821-1899)
В една неделна сутрин, пуснала телевизора, се загледах в поредната тема на предаването „Сблъсък”. Обсъждаше се „Насажда ли се излишен негативизъм от медиите в България?”. Погледнах поредният брой на вестник „24 часа”, който ми бе под ръка, и слушайки дебата се замислих колко негативизъм излъчват наистина медиите. Тръби се за поредното убийство, украсява се поредната не дотам трагична новина и всичко това с цел добър рейтинг, маркетинг или продажба.
Говорим за безумното пиянство на един народ, или оцветяваме до безобразие перфектният „розов” живот на последния новоизлюпен милиардер?! Помислих си, защо да не отразяваме повече хубави прояви, но след това в ума ми се роди перфектния вестник или медия, описваща единствено добронамереността и добре свършената работа.
И се запитах защо?
На фона на събитията, заливащи страната ни, едва ли ще звучи реалистично – Социална романтика няма. В едно общество добронамереността се предполага, че трябва да бъде част от нас, а не изкуствено насаждан идеал.
Трябва ли да описваме добрите дела – не трябва ли просто да продължим да бъдем техен будител?! Същото важи и за прекаленият негативизъм, стелещ се от редовете, или предаванията на медиите в България. Трябва да говорим за проблемите си, за проблемите на цял един народ, но фактът, че ги превръщаме в невероятна траги-комедия с безумни и абсурдни вести, не ни прави по-различни от обикновени драскачи. Защото поредният пример е как в същото това гореупоменато и така харесващо ми се предаване, отново макар и за миг не акцентирахме на дебата или дискусията, а на силиконови прелести между рундовете.
Ето как изглежда в наше време будителят в голяма степен през моите очи. Не искам дори да се опитвам да правя сравнения между истинното значение на думата и измеримостта й в абсурдизъм. Но ще кажа, че всичко е зависило само и единствено от нас.
Колко пъти бихме могли да го повторим, за да осъзнаем простота му. Да бъдем съвременни будители не е лесно, дори понякога е невъзможно и несъразмеримо. Но и малкото време, което човек може да отдели за написването на статия, която да накара някого да се замисли, понякога е достатъчно.
Може би повтарям тази мисъл за пореден път, но позволете ми малко иронизъм, като добавя, че повторението е майка на знанието.
Будитилят на съвремието трябва да бъде възпитаван в старите нрави със съвременни методи. Или просто да има нуждата от възпитание в необятното поле на знанието, което да намери начин да приложи на практика. Да се поучим от историята, колкото и сложно да е, както доказва реалната обстановка в света изобщо.
Дечка ВЕЛКОВА
Официално Денят на народните будители се празнува едва през 1922 г. Правителството на Александър Стамболийски издава специален указ по инициатива на тогавашния министър на просветата Стоян Омарчевски и група интелигенти.
Изминали са три години от подписването на позорния за България Ньойски договор, национализмът и патриотизмът, подклаждани десетилетия след Освобождението, предизвикват разочарование и униние. Имало е нужда от някакъв духовен подтик. И го намират в наследството и съветите на най-мъдрите българи. Припомнят си честването на народните будители в Пловдив и празникът тръгва. Композиторът Добри Христов пише химна “О, будители народни”, от Министерството на просветата издават нарочно списание - брой единствен, под заглавие “ Св.Св. Кирил и Методий”. В него пишат народният поет Иван Вазов, проф. Александър Балан, Беньо Цонев, проф. Стефан Младенов, Димитър Страшимиров - автор на прочутата история на Априлското въстание, Никола Данчов - издателят на първата българска енциклопедия и други видни творци на българската словесност и духовност. Учениците кичат портретите на народните будители с есенни цветя, шествия и утра има по цялата страна, писатели, художници, поети и артисти се срещат с младите хора на България, четат им нарочно написани за празника произведения, припомнят поучителните слова на Св. Иван Рилски и мъдрите писания и съвети на най-просветените българи. Те са могли да кажат като Петко Рачов Славейков: “Аз отгледах тоя народ, познавам го...” Те са едновременно творци и пазители на самобитния български дух, но винаги са внасяли промени и обновление, постоянно са издигали българските морални ценности до висотата на общочовешките, защото са християни и светски граждани, макар и в условията на потисничество или духовен гнет.
Отшелничеството на Св. Иван Рилски е не само бягство в “пустинята”, но и първи опит на български духовник да се разграничи от пагубното влияние на Византия върху управляващата тогава политическа прослойка и проява на самобитен духовен характер на народа ни. Народни будители могат да се нарекат и онези слепи Самуилови войници, които след разгрома се оттеглят край днешното село Добърско и оттам тръгват по поробената страна и пеят своите песни за героичните победи на българския цар.
За съжаление, най-мъдрите българи често са били пренебрегвани, недочетени и дори подигравани от управниците на държавата. Празникът на народните будители след четвъртвековно лъчение в сърцата на просветените българи е забранен през 1947 г. от властта, нарекла себе си “народна”.
Но празниците не умират, духът им се връща по неведоми пътища и в определен от историята час. Това се случи пак в Пловдив. На 1 ноември 1979 г. в Стария град, в Иконната зала, пред образа на Св. Иван Рилски застават певците от ансамбъл “Йоан Кукузел” с художествен ръководител Таня Христова. Тя е от големия Доганов род на Копривщица и нейният прадядо Константин Доганов е между ктиторите на Рилския манастир. През следващата 1980 година празникът възкръсва с целия си ритуал в гр. Перущица. Поводът е 130-годишнината на местното училище “Кирил и Методий”, основано от народния будител Христо Г. Данов.
През 1981 г. Денят на народните будители бива съпроводен с голям рецитал от старобългарски текстове и музика. Прозвучават заветите на Свети Иван Рилски: “Избирайте си наставници и поставяйте си началници ония мъже, които от всички са засвидетелствувани за духовните им подвизи, които превъзхождат всички по разум и духовни разсъждения. Ако ли пък всички почнете да желаете началство и председателство и да станете наставници и учители, ще се разцъфтят у вас крамоли, препирни, спорове, кавги, надпреварване, клевети, омрази, завист и други неприлични страсти...”
Не е ли Свети Иван Рилски наш съвременен съветник и учител? Но колцина българи четат и разумяват поученията му, да не говорим за политиците и така наречените бизнесмени, които не дават пукната пара за разум, мъдрост, изкуство и литература?
Сега всички у нас искат да са началници (разбирайте депутати и правителствени и европейски чиновници), за да си оправят материалното положение. Навъдиха се множество наставници (социолози, политолози, коментатори), а учителите все повече намаляват. И затънахме в неприлични страсти, по думите на Свети Иван Рилски. Хората се ласкаят и целуват под път и над път, казват, че се обичат, а всъщност се дебнат с омраза. Син пребива майка си, за да му върне парите, който й дал за операция, чиновник притеснява старица - иска рушвет от пенсийката. По екраните и в жълтите вестници чалга певиците са прехвърлили крак върху крак и разказват откровено за порно живота си, а интернет сайтове показват битки между ученички и деца от трети клас. Мазен политик каканиже колко сме напреднали в икономиката и културата, как сме учудили света с родното изкуство. Не се чува задушевен говор, само плямпане за пари, коли и пазарски сметки. От време навреме някой статист отчита, че сме на първо място в света по инфаркти, по ракови заболявания и на едно от челните места по туберкулозни инфекции, хепатит и инсулти сред най-младите.
Човешката природа е обидена, унизена и смазана от низките страсти. Нарушен е естественият имунитет и причина за това е моралното падение и прогоненият дух.
Народът е преживявал такива кризи и в миналото, но е съзнавал, че в самата криза има възможност за спасение, стига да се появят народните будители, стига да се вслушаме в откровенията им. И не е вярно, че днес нямаме нужда от будители, както ни проповядва една видна историчка. Виждате ли, обявяват някои глашатаи на постмодернизма, има интернет, хората знаят езици, нациите си отиват, ставаме граждани на света. Но така наречените граждани на света са си загубили душите, продали са ги на дявола и цял живот тайно плачат за земята и въздуха, за мястото, дето са се родили и дето е преминало детството им. Иначе в главите им е натрупана информация, а не им достига мъдрост да се ползват от нея или пък да я предадат на други. За да сториш това, се иска първо да имаш душа. Мъдростта се развива в душата и в духа български. И днес имаме нужда някой да ни говори задушевно, мъдро, не да го увърта заради пари и власт - такъв е безроден или заровил душата си в боклука на ежедневието.
Има и днес народни будители.
Ще ги познаете по очите, по чистата българска реч, по онова милеене за родното, значимото, което сме сътворили и дали на света. Такъв будител е дяконът Левски, страстният поет и публицист Стоян Михайловски, народният лечител Петър Димков, историкът проф. Петър Мутафчиев, легендарният лекар проф. Стефан Тодоров, който спаси народа си от туберкулозата и ни остави ценни съвети за опазване на здравето. Може да са живели в миналото, но си остават наши съвременници, задушевни събеседници и помощници. Будители са историци като проф. Георги Марков, който, ведно с историческата истина, ни поднася поученията от грешките и пътищата за тяхното поправяне, говори на душите и сърцата ни преди всичко като българин. А душата идва от детството, от първите Кирило-Методиеви буквички, от онова стихотворение на Вазов за земята ни, на което посегнаха някои българските просветни дейци.
Душата идва от българската култура, която усвояваме в детството и юношеството. И ако наистина сме приели тази духовност, ще сме спасени и спасявани, където и да живеем по света. Заради тази духовност младите българи трябва първо да завършат класическа гимназия и тогава да отиват в чуждестранните колежи и университети. Иначе, без да си възпитал душата си с българската духовност, едва ли можеш да усвоиш общочовешката култура и да й служиш от душа. В класическото българско училище се постига мъдрост, която сетне в живота помага на човек, където и да работи. Познавам такива българи - артисти, финансови чиновници, писатели… Всички те са духовни хора, дейността и общуването им са облъхнати от мъдрост. И това са множеството народни будители, които трудно си пробиват път сред чалга културата и масовата организирана посредственост. Имаме нужда от тях, защото те ни възпитават с онази мъдрост, която откриваме сега в тракийската духовност, в съчиненията на първите свети отци на Българската православна църква и в творенията на големите ни творци в литературата, изкуството и науката. Те ни спасяват от нашето невежество, от пороците ни, подхранвани и възпитавани от пошлостите на едно уж задоволено общество.
Матей Преображенски (1828-1875)
Никола Палаузов (1821-1899)
В една неделна сутрин, пуснала телевизора, се загледах в поредната тема на предаването „Сблъсък”. Обсъждаше се „Насажда ли се излишен негативизъм от медиите в България?”. Погледнах поредният брой на вестник „24 часа”, който ми бе под ръка, и слушайки дебата се замислих колко негативизъм излъчват наистина медиите. Тръби се за поредното убийство, украсява се поредната не дотам трагична новина и всичко това с цел добър рейтинг, маркетинг или продажба.
Говорим за безумното пиянство на един народ, или оцветяваме до безобразие перфектният „розов” живот на последния новоизлюпен милиардер?! Помислих си, защо да не отразяваме повече хубави прояви, но след това в ума ми се роди перфектния вестник или медия, описваща единствено добронамереността и добре свършената работа.
И се запитах защо?
На фона на събитията, заливащи страната ни, едва ли ще звучи реалистично – Социална романтика няма. В едно общество добронамереността се предполага, че трябва да бъде част от нас, а не изкуствено насаждан идеал.
Трябва ли да описваме добрите дела – не трябва ли просто да продължим да бъдем техен будител?! Същото важи и за прекаленият негативизъм, стелещ се от редовете, или предаванията на медиите в България. Трябва да говорим за проблемите си, за проблемите на цял един народ, но фактът, че ги превръщаме в невероятна траги-комедия с безумни и абсурдни вести, не ни прави по-различни от обикновени драскачи. Защото поредният пример е как в същото това гореупоменато и така харесващо ми се предаване, отново макар и за миг не акцентирахме на дебата или дискусията, а на силиконови прелести между рундовете.
Ето как изглежда в наше време будителят в голяма степен през моите очи. Не искам дори да се опитвам да правя сравнения между истинното значение на думата и измеримостта й в абсурдизъм. Но ще кажа, че всичко е зависило само и единствено от нас.
Колко пъти бихме могли да го повторим, за да осъзнаем простота му. Да бъдем съвременни будители не е лесно, дори понякога е невъзможно и несъразмеримо. Но и малкото време, което човек може да отдели за написването на статия, която да накара някого да се замисли, понякога е достатъчно.
Може би повтарям тази мисъл за пореден път, но позволете ми малко иронизъм, като добавя, че повторението е майка на знанието.
Будитилят на съвремието трябва да бъде възпитаван в старите нрави със съвременни методи. Или просто да има нуждата от възпитание в необятното поле на знанието, което да намери начин да приложи на практика. Да се поучим от историята, колкото и сложно да е, както доказва реалната обстановка в света изобщо.
Дечка ВЕЛКОВА
ЗЛАТИШКИТЕ МАЛЧУГАНИ ПРЕМЕРИХА СИЛИ В ЛЕКОАТЛЕТИЧЕСКИ КРОС
Слънчев октомврийски ден.
Винаги много съм се радвала, когато мога да започна даден материал с оптимизъм и весело настроение, без да се притеснявам, че ще бъде малко пресилено, или просто не на място. И сега с удоволствие започвам с... един наистина изпълнен със слънце октомврийски ден.
Ден, в който площада пред кметството в Златица оживя. Случи се спортно мероприятие. И мога спокойно да твърдя, че спортно мероприятие от този ранг досега в Златица, а и в околията не се бе случвало.
Може би защото избраният повод бе 100 ГОДИНИ НЕЗАВИСИМА БЪЛГАРИЯ. Наистина запомнящо се.
Организаторите... За първи път инициативата бе на граждани от Златица, решили да направят нещо за града си, а не да чакат все на готово, за да могат после да обсъждат и да дирят кусури.
За смелостта им – Браво! Затова и избраната тема на кросът бе така важна - да отбележим достойно 100-годишната си независимост, не само териториална, но и осъзната духовна.
Как започна всичко... В един не много далечен юнски ден Татяна Дишлянова – управител на ЕТ „Люви Транс” гр. Златица връхлетя в офиса на „Средногорски БАГРИ” с идеята да се организира спортна проява. От гражданите – не от общината, не от училището, от нас самите. Нали все пак става дума за нашите деца, защо да не запретнем ръкави и организираме ако не друго, поне един спортен празник. Речено – сторено.
Изключително бързо се сформира групата – все ентусиазирани и устремени млади златичани. Избиране на дата – най-важната.
И нали няма случайности, естествено 22 септември – важен празник, изключителна годишнина. А и децата вече са тръгнали на училище и по-лесно ще се съберат. Последва писането на сценарий, доизпипване на подробностите. Началото бе сложено.
Към групата се включиха (а не към инициативен комитет с неясна цел) – Милен Митов, Магдалена Ананиева, Ивайло Христов, Райко Георгиев, Иван Иванов, Веселин Рогачев, Светослав Клиновски. След надлежно представяне на идеята за събитието, тя бе радушно приета и от кмета на Община Златица инж. Нонка Каменова, както и от цялата Общинска администрация.
Колелото се завъртя... Разговори с полиция за осигуряване на безопасност и успешно провеждане, осигуряване на медицински екип по време на състезанието (изказваме огромната си благодарност на д-р Георги Георгиев), грамоти, медали, награди...
И най-важното в едно спортно събитие – стълбицата, на която да се качат нашите шампиони, за да получат медалите си (тук благодарим на ръководството на СОУ „Сава Савов” – Пирдоп, че ни услужи с този важен за нашия спортен ден артикул).
Помислено бе за всичко. Имаше организатори, жури, помощ от учителите (въпреки, че получихме упреци от някои представители на тази гилдия във формата на протестно писмо, че не са надлежно поканени, от което всички ние, организаторите, се чувстваме доста разочаровани и обещаваме следващия път, когато организираме каквото и да е за тях специално да изработим покани със златни надписи и да изпратим бъклица. И погача).
Надбягването... То бе организирано в няколко категории, според възрастта и пола на състезателите. Естествено, бе предвидена и Категория смели пораснали деца, но тук смелчаци за наше съжаления не се появиха. Другият път.
Наградите... Те бяха скромни и осигурени от спонсорството на списание „Средногорски БАГРИ”, ЕТ „Люви Транс”, ЕТ „Водолей 97”, местното ръководство на Партия „НДСВ” в лицето на Магдалена Ананиева, Милен Митов (ние го наричаме Буката), които събраха помежду си средства за осигуряването на медали и грамоти, както и Община Златица, осигурила тениска с герба на Общината за всеки участник и малък детски коктейл, състоящ се от паста, плодове и безалкохолни напит. Отново за децата. Уточнявам всичко това, за да се опровергаят някои публикации на „неизвестни” автори, че са давани пищни банкети. Още повече, че когато става дума за Златишките деца, трябва да се знае, че те заслужават не само “пищни банкети”, но и много повече.
И, естествено, победителите... Победителите завоюваха своите победи с хъс и амбиция. В различните категории на почетната стълбица се качиха: Елена Бонкова, Алекси Зашев, Мария Софрониева, Християн Върбанов, Тони Димитрова, Любомир Дишлянов, Атанаска Ненчева, Ани Красимирова, Димитър Ранчев и много други. Златните, сребърните и бронзовите медали връчиха кмета на Общината, г-н Тома Найденов – общински съветник, Райко Георгиев – учител по физическа култура и спорт, Ивайло Христов – състезател и учител по плуване, Мария Кържилова – учител.
Останалите победители бяхме всички ние, удовлетворени от това, че успяхме със собствени сили и средства да осъществим един незабравим спортен празник за децата на Златица и за техните родители, въпреки упреците, въпреки пречките и провокацията на двама-трима общински съветници и странните въпроси за дупките и асфалта.
И за това, че наистина сме се справили блестящо, говорят фактите. Особено тези, че след нашият спортен празник такива бяха организирани и в съседните общини, като в община Пирдоп участници и ръководители са дали за пример нашето събитие и са изразили възмущението си в отворено писмо до кмета на община Пирдоп Антоанета Илиева, в което задават своите въпроси за липсата на организация и подкрепа. Един от тях е: „Всички участници не заслужиха ли да получат поне по една шоколадова вафличка…. Ей, така по детски?!” Това се явява естествен отговор за онзи, дръзнал да ни упреква, че сме почерпили децата. С по една паста.
Уважаеми участници в Лекоатлетически крос Златица, посветен на паметната дата 22 септември и обявяването на нашата Независимост, Независимо от всичко и всички, вие бяхте изключителни и всички ние, организаторите се гордеем с вас.
Петя ЧОЛАКОВА
В Община Златица
УСИЛЕНО СЕ РАЗДАВАТ ДЪРВА НА ИНВАЛИДИ И ВЕТЕРАНИ
Макар и със закъснение, стартира Програмата на Община Златица за раздаване на дърва за огрев на ветераните от войната и инвалидите. Дейностите се извършват при строг мониторинг от страна на кмета на общината и общински служители. В началото на кампанията в първият дом, в който бяха закарани необходимото количество дървесина присъстваше и инж. Нонка Каменова, за да се увери на място за качественото изпълнение на заданието.
При положение, че повече не се появяват спънки от страна на органите от Държавното лесничейство се очаква кампанията да бъде успешна и всички заплатили по надлежен ред таксата на гишетата в Община Златица, ще получат дървесина за огрев.
ОТБЕЛЯЗА СЕ ДЕНЯ НА СВЕТА ПЕТКА ТЪРНОВСКА
Всяка година на 14 октомври Българската православна църква почита паметта на християнската светица Параскева-Петка Епиватска Българска, наричана още и Търновска. Вече девет века пред живота й, прекаран в пост, молитви, в служба на Бога и хората, се прекланят християните от България, Румъния, Сърбия и Гърция. Със своя подвиг и с неизброимите си чудеса Света Петка Търновска заема заслужено място сред българските светци и е втората по значимост след Свети Йоан Рилски Чудотворец – небесният закрилник на България.
В този ден на малкият златишки параклис, намиращ се в местността “Бакаджик”, построен в чест на светицата, бе отслужена литургия от отец Йордан Георгиев, извършен водосвет, прочетени молитви за здраве и спасение, за благословение на домовете ни. Бе приготвен курбан от неуморни златичанки, пазещи вярата и значимостта на светците ни. Светият ден бе уважен и от кмета на община Златица инж. Нонка Каменова, както и от представители на Общинска администрация.
Макар и със закъснение, стартира Програмата на Община Златица за раздаване на дърва за огрев на ветераните от войната и инвалидите. Дейностите се извършват при строг мониторинг от страна на кмета на общината и общински служители. В началото на кампанията в първият дом, в който бяха закарани необходимото количество дървесина присъстваше и инж. Нонка Каменова, за да се увери на място за качественото изпълнение на заданието.
При положение, че повече не се появяват спънки от страна на органите от Държавното лесничейство се очаква кампанията да бъде успешна и всички заплатили по надлежен ред таксата на гишетата в Община Златица, ще получат дървесина за огрев.
ОТБЕЛЯЗА СЕ ДЕНЯ НА СВЕТА ПЕТКА ТЪРНОВСКА
Всяка година на 14 октомври Българската православна църква почита паметта на християнската светица Параскева-Петка Епиватска Българска, наричана още и Търновска. Вече девет века пред живота й, прекаран в пост, молитви, в служба на Бога и хората, се прекланят християните от България, Румъния, Сърбия и Гърция. Със своя подвиг и с неизброимите си чудеса Света Петка Търновска заема заслужено място сред българските светци и е втората по значимост след Свети Йоан Рилски Чудотворец – небесният закрилник на България.
В този ден на малкият златишки параклис, намиращ се в местността “Бакаджик”, построен в чест на светицата, бе отслужена литургия от отец Йордан Георгиев, извършен водосвет, прочетени молитви за здраве и спасение, за благословение на домовете ни. Бе приготвен курбан от неуморни златичанки, пазещи вярата и значимостта на светците ни. Светият ден бе уважен и от кмета на община Златица инж. Нонка Каменова, както и от представители на Общинска администрация.
Спи ли - Не буди го!
Хубав ден e 1 ноември –
Ден на народните будители,
обаче дали нашия мил народец е буден, събуден или си умира с отворени очи, е въпрос на доста спорни дискусии. Общо взето в България тези, коти са ни ограмотили, тези, които са ни извоювали ценности като свобода, демокрация, религия и други духовни храни, са меко казано недолюбвани, преследвани, хулени и дамгосвани. Някога са ги наричали нехранимайковци, сега им викат айдуци, мошеници и прочие.
Как да им се обясни например сега, че издаването на това списание е само със средства на собствениците?
„А, не може да не взимате яко пари отнейде, та да е толкова цветно. Само некой ви дава, за да черните конкуренцията, не ни ги разправяйте на нас тия, че вие сте там без нищо. Не може да пишеш без да ти дават нищо. Плащат ти и то яко”.
И този човек, мъж или жена, бил събуден! Глупости! Още от Средновековието нашия народ е гледал материалната страна на нещата, а не духовната. Вместо да чете, да мисли и да изпита удоволствие от това, че в мозъка му влизат други мисли, освен тия да пие алкохол, да бие жена си, да ходи при любовницата си, да вика на децата си „изроди”, „копелета” и други цветущи епитети, той (или тя) прави сметка кой колко взима, къде ги влага, кой каква кола си е купил и каква къща си е построил. Не, няма да стане така нация. Няма да имаме национална идентичност!
Напоследък забелязвам, че 90% от най-малките до най-големите ученици (деветдесет процента), не са прочели нито една книга през живота си. В същото време деца от 1 до 8 клас масово (ама съвсем масово) не вадят цигарите от устата си, псуват се най-вулгарно, а за безразборен секс да не говорим.
Будни ли сте дами господа! Или от снощната „шльоковица” не ви е останал мозък? А може би, докато бяхте на вечерни седенки с цел алкохолно битово отравяне и интригантстване срещу ваши приятели, сте забравили, че имате деца в къщи, които вече се и дрогират. Да, да! Въобще не си го изсмуквам от пръстите. Завчера за това, че ми отнеха предимството и щях да загина при ПТП, ми връчиха акт от РУ на МВР за 150,00 лева. А за това, че всякакви екземпляри, чиито коли са с номера РВ, СА, Е и други регистрации, продават дрога в Пирдоп и Златица не се пишат актове и глоби. Няма и присъди!
Будни ли сте! За това, че в училищата в района часовете започват от обед и свършват на обед, че всички кръчми са препълнени с деца, за които родителите знаят, че са ги изпратили на училище – будни ли сте? За това, че всъщност нашата нация днес не трябва да чества Ден на будителите, които нито едно дете не познава, а да чества дните, които в училището, в което влезем има деца . за това будни ли сте?
Кога ще се осъзнае така нареченото гражданско общество, което трябва да е непримиримо особено към това, че няма вода по цял ден, че няма ел. енергия и тия от енергото направо ни се подиграват и ни крадат със сметките, че няма пари за увеличаване на пенсиите, няма никакво здравеопазване (камо ли то да е безплатно), няма транспорт да идеш от Карлиево или Църквище до Златица и Пирдоп, нямаме глас за назначаване и уволняване на директори, учители в тези училища, в които ние им плащаме заплатите!!! И още много, много неща, към които едно общество трябва да е непримиримо. Най-после, след огромни мъки и ходене по къщите от страна на хората от Бърза помощ, кметове и председатели от района взеха, че се вдигнаха и защитиха правата ни, постигнаха неща, които са жизненоважни за Средногорието.
Бърза помощ остава! Благодаря ви уважаеми управляващи на Средногорските общини! Благодаря ви от името на хората. Значи все пак с управляващите хора, които ние сме избрали, си оставаме партньори и те се вслушват понякога в нашите предложения. Иска ми се постоянно да е така.
Обаче, ще кажете, Вие кой ще плювате, кой ще излагате на показ, кои кирливи ризи ще размятате? Ами ще ви представяме прекрасните неща от живота. Като например кой филм да гледате, къде и кога на коя хижа да отидете, за да видите прелестите на нашата природа, кое китно място от нашето Средногорие да посетите, къде да хапнете и да се насладите на приятна обстановка и да си отпочинете. И най-вече кой бизнесмен е подкрепил социално мероприятие, кой е отпуснал средства за домове, за деца, за инвалиди. За това ще пишем, когато нашите местни „депутати”, во главе с председатели и кметове започнат да си вършат работата и постигат резултати. Например като този с „Бърза помощ”.
Въпросът, който остава обаче е, как да се започне буденето. Да не стане като онова будене през 1990 г., когато някои си помислиха, че демокрация значи свободия. Буденето трябва да започне от нас самите, от учителите, родителите, читалищните дейци, клубовете, защото колкото повече се създава общество, толкова повече се изкоренява основата на лошите навици.
Честит празник 1 ноември!
Пламен Кунчев по стъпките на
Алеко Константинов
Ден на народните будители,
обаче дали нашия мил народец е буден, събуден или си умира с отворени очи, е въпрос на доста спорни дискусии. Общо взето в България тези, коти са ни ограмотили, тези, които са ни извоювали ценности като свобода, демокрация, религия и други духовни храни, са меко казано недолюбвани, преследвани, хулени и дамгосвани. Някога са ги наричали нехранимайковци, сега им викат айдуци, мошеници и прочие.
Как да им се обясни например сега, че издаването на това списание е само със средства на собствениците?
„А, не може да не взимате яко пари отнейде, та да е толкова цветно. Само некой ви дава, за да черните конкуренцията, не ни ги разправяйте на нас тия, че вие сте там без нищо. Не може да пишеш без да ти дават нищо. Плащат ти и то яко”.
И този човек, мъж или жена, бил събуден! Глупости! Още от Средновековието нашия народ е гледал материалната страна на нещата, а не духовната. Вместо да чете, да мисли и да изпита удоволствие от това, че в мозъка му влизат други мисли, освен тия да пие алкохол, да бие жена си, да ходи при любовницата си, да вика на децата си „изроди”, „копелета” и други цветущи епитети, той (или тя) прави сметка кой колко взима, къде ги влага, кой каква кола си е купил и каква къща си е построил. Не, няма да стане така нация. Няма да имаме национална идентичност!
Напоследък забелязвам, че 90% от най-малките до най-големите ученици (деветдесет процента), не са прочели нито една книга през живота си. В същото време деца от 1 до 8 клас масово (ама съвсем масово) не вадят цигарите от устата си, псуват се най-вулгарно, а за безразборен секс да не говорим.
Будни ли сте дами господа! Или от снощната „шльоковица” не ви е останал мозък? А може би, докато бяхте на вечерни седенки с цел алкохолно битово отравяне и интригантстване срещу ваши приятели, сте забравили, че имате деца в къщи, които вече се и дрогират. Да, да! Въобще не си го изсмуквам от пръстите. Завчера за това, че ми отнеха предимството и щях да загина при ПТП, ми връчиха акт от РУ на МВР за 150,00 лева. А за това, че всякакви екземпляри, чиито коли са с номера РВ, СА, Е и други регистрации, продават дрога в Пирдоп и Златица не се пишат актове и глоби. Няма и присъди!
Будни ли сте! За това, че в училищата в района часовете започват от обед и свършват на обед, че всички кръчми са препълнени с деца, за които родителите знаят, че са ги изпратили на училище – будни ли сте? За това, че всъщност нашата нация днес не трябва да чества Ден на будителите, които нито едно дете не познава, а да чества дните, които в училището, в което влезем има деца . за това будни ли сте?
Кога ще се осъзнае така нареченото гражданско общество, което трябва да е непримиримо особено към това, че няма вода по цял ден, че няма ел. енергия и тия от енергото направо ни се подиграват и ни крадат със сметките, че няма пари за увеличаване на пенсиите, няма никакво здравеопазване (камо ли то да е безплатно), няма транспорт да идеш от Карлиево или Църквище до Златица и Пирдоп, нямаме глас за назначаване и уволняване на директори, учители в тези училища, в които ние им плащаме заплатите!!! И още много, много неща, към които едно общество трябва да е непримиримо. Най-после, след огромни мъки и ходене по къщите от страна на хората от Бърза помощ, кметове и председатели от района взеха, че се вдигнаха и защитиха правата ни, постигнаха неща, които са жизненоважни за Средногорието.
Бърза помощ остава! Благодаря ви уважаеми управляващи на Средногорските общини! Благодаря ви от името на хората. Значи все пак с управляващите хора, които ние сме избрали, си оставаме партньори и те се вслушват понякога в нашите предложения. Иска ми се постоянно да е така.
Обаче, ще кажете, Вие кой ще плювате, кой ще излагате на показ, кои кирливи ризи ще размятате? Ами ще ви представяме прекрасните неща от живота. Като например кой филм да гледате, къде и кога на коя хижа да отидете, за да видите прелестите на нашата природа, кое китно място от нашето Средногорие да посетите, къде да хапнете и да се насладите на приятна обстановка и да си отпочинете. И най-вече кой бизнесмен е подкрепил социално мероприятие, кой е отпуснал средства за домове, за деца, за инвалиди. За това ще пишем, когато нашите местни „депутати”, во главе с председатели и кметове започнат да си вършат работата и постигат резултати. Например като този с „Бърза помощ”.
Въпросът, който остава обаче е, как да се започне буденето. Да не стане като онова будене през 1990 г., когато някои си помислиха, че демокрация значи свободия. Буденето трябва да започне от нас самите, от учителите, родителите, читалищните дейци, клубовете, защото колкото повече се създава общество, толкова повече се изкоренява основата на лошите навици.
Честит празник 1 ноември!
Пламен Кунчев по стъпките на
Алеко Константинов
Ротари Клуб Пирдоп посрещна Дистрикт Гуверньора Д-р Любо Атанасов
На 3 октомври Ротари Клуб Пирдоп бе удостоен с високата чест да бъде посетен от Гуверньора на Ротари България д-р Любен Атанасов – лекар, специалист по обща и детска хирургия, ротарианец от 1996 г.
За дейността на Ротари Клуб Пирдоп се говори с интерес и уважение между всички членове на Ротарианското общество и не случайно самият Гуверньор на Дистрикт 2482 България прояви интерес и посети Пирдоп, за да се запознае по-отблизо с членовете му.
Президентът Дамян Ненов, паст-президентите Стойно Стойнов и Цветан Райков, асистент-дистрикт гуверньора Симо Симов, секретаря на клуба Красимира Гюлеметова посрещнаха д-р Любен Атанасов в Ротари парк „Дружба” - Пирдоп. Срещата започна с разходка из красивия есенен парк, където г-н Атанасов се поспря край люлките, за да поговори с посетителите и да почерпи от тях информация за значимостта и нуждата от парка за всички пирдопчани и средногорци. Той се здрависа и поговори с посетителите в парка и се запозна с мнението им за това, което са направили ротарианците, доволни ли са, харесва ли им. Възторжените отговори на децата и родителите накараха всички да се усмихнат с удовлетворение от свършеното.
Ротарианците запознаха д-р Атанасов и със следващите етапи, които са в ход по цялостното изграждане на парка. Разказаха за горещото им желание да дадат възможност на децата да играят и спортуват на открито, на чист въздух, да се забавляват, състезават, да имат своето местенце, където да се чувстват добре – защитени от хвърчащите с бясна скорост автомобили. Гуверньорът сподели, че и други клубове са успели да получат паркови площи, но все още не са направили нищо в тях.
Последва приятелска вечеря, която започна с ритуалите на ротарианци, химна на Ротари и химна на Република България. С мултимедийна презентация бе направен преглед на събитията и програмите, изпълнени досега от РК Пирдоп и предвижданията и програмите, по които ще се работи занапред.
Д-р Атанасов се обърна към присъстващите ротарианци на срещата с думите: „Тази година е годината на нашите желания с действията си да превърнем колкото можем повече мечти в реалност, като разработим и изпълним програми, които ще подобрят живота на децата и ограничат невероятно високата детска смъртност”, след което изнесе презентация, посветена на основното правило на Ротари – „Служба без корист”, служба в полза на обществото.
Увлечени от ентусиазма и благородството, което цари в този клуб, пожелалите да станат негови членове Иван Миндилов, Любомир Маринов и Антоанета Илиева, бяха тържествено приети от Гуверньора на България след полагане на клетва и под бурните овации на редовните членове.
Васил Кафеджиев получи своят знак Пол Харис Фелоу, който се връчва за особени заслуги към ротарианското движение от Ротари Интернационал. Носители на този отличителен знак са Симо Симов, Симеон Николов, Дамян Ненов, Цветан Райков, Васил Кафеджиев, Любомир Гарчев, а за 2007-ма и 2008-ма година номинирани са Стойно Стойнов, Красимира Гюлеметова и Светослав Пенев.
Преди да приключи тържествената официална част всички сърдечно благодариха на Николай Илков – едно младо и интелигентно момче, което в продължение на повече от година самоотвержено и безкористно помагаше на клуба и изпълняваше задълженията на технически секретар, като му пожелаха да бъде първият президент на бъдещият Ротаракт, докато стане редовен член на Клуба.
Д-р Любен Атанасов бе видимо впечатлен от атмосферата и дейността на Клуба. На многобройните въпроси, които му бяха зададени, той отговори, че са своевременни и, че Клуба работи динамично, успешно и е един от малкото клубове в страната, които са успели да създадат авторитет и уважение в обществото с това, което правят.
Красимира Гюлеметова
ТОДОР ОВЧАРОВ - ЕДИН НАПЕТ ЮБИЛЯР
Всеки в Златица, а и в околията знае кой е. Няма как да не се сети, когато става въпрос за Тошо Гумения. Като се замислих за това, че всеки знае и веднага си припомних уникалното произведените на Ботев: „Кой не знай Чавдар Войвода, кой не е слушал за него?”. Така е и за бай Тошо Гумения от Златица – кой не е слушал за него. Още повече, че няма човек от околията да не е обувал поне веднъж в живота си неговите майсторски галоши и цървули. Че кой ли не е карал с гуми регенерат - пак негов майсторлък!
Тодор Овчаров стана на 80 години. Един наистина славен юбилей, изпълнен с мъдрост и опит. Извървявайки устремено своя професионален път, Тодор Овчаров винаги е мислел за своя роден край, за своята Златица и въпреки хилядите възможности “да хване по белия свят”, той решава и остава тук. До него неотлъчно е съпругата му Богинка и сплотеното му семейство.
Решихме по случай неговият емблематичен 80-годишен юбилей да направим едно бързо блиц-интервю и запазим за поколенията някои от неговите „бисери”. За изпълнението на тази мисия се запъти към уютния му дом Пламен Кунчев, или известния на всички ни Гаци. Хем от нас да му честити, хем да го попита за нещо по-така - за Златица преди и сега...
Ето и отговорите на зададените въпроси:
Здрасти бай Тошо! От вратата те питам най-важното – Златица уникален град ли е, хубав за живеене?
Златица е много хубав град. И сега е хубав град. Който не го харесва и който не иска да живее тук, да става и да си връви. Аз искам да кажа, че тук кметове и председатели трябва да стават хора, които са живели поне 50 години и да познават хората. Я някои ги нямаше 50 години и сега са дошли и искат да ни управляват града, да го определят уникален ли е не е ли. Такива трябва веднага да си идат.
Ти Златичанин ли си?
Златичанин, ама кореняк. От времето на пра-пра-пра-дядо ми още моите дедите Овчаровци всичките са от тук. Паметникът на моя пра-пра-дядо още стои в Златишките гробищата.
Той почина на 97 години.
Овчарови известна фамилия ли е?
От край до край. Не само известна, но и много добра фамилия, род с история и традиции. Само ще кажа, че Димитър Овчаров е бил кмет 12 години на град Златица.
Какво те боли, бай Тошо?
Боли ме, че тук идват хора, които не познават местните, като членовете на общинския съвет. Кой ги сложи там и кой ги избра? Не знаят ли те, че за да бъдат съветници и председатели трябва да познават проблемите на хората, а не само своите. Не може хора, които са завършили едно дърводелско училище да ни управляват. Те нямат място в град Златица.
Боли ме, че архивът на общината е като „гробища”. Смачкан и мухлясал. Като ти дотрябва нещо няма как да се намери. Девет години се съдя за имот, който е мой и ВКС ми даде решение, но в общината не приемаха заповедта на ВКС и не ме въвеждаха във владение. Защото зам. кмета по времето на Попов отказа да ми даде заповед. Боли ме, че окрадоха хиляда кубика камъни от Златишкото дере на Черешака, а за баластрата и пясъка да не говорим.
Искам да питам: къде е продадено, къде са парите, внесени ли са в общината?
И за “осенете” ме боли и за тях питам? От Златица до Краварника имаше дървета над 100-годишни. Кой и как ги отсече, къде се проведе търг, къде е материала и внесоха ли се пари в общинската хазна?
На хижата се направи покрив. Сега идват хора и казват, че тече. Кой е правил този покрив, кой е взел парите и не си е свършил работата питам? Защо на хижата все още няма ток? Каква е тази община да не осигури ток? Абе, да ти кажа много имам аз да питам, много да разправям, няма да ти стигне мястото.
Съжаляваш ли за нещо досега?
Съжалявам само за това, че цехът, който направих и го оставих да работят хора и да изкарват продукция, за да си хранят децата, се продаде на безценица. Съсипа се и сега не работи. На днешно време този цех може да работи много добре, защото хората търсят продукцията му, защото тя е евтина. Ама на, няма кой и така се занемари, че го затвориха.
Как си бай Тошо на 80 години?
Добре съм. Но сега малко съм пострадал – счупих си крака.
Радвам се на внуци и най-вече на последната правнучка Емили-Софи. На дъщеря си Зина. Доволен съм от живота си досега. Имам си пералня, която не се чупила от 50 години (баба Гина бел. ред). Живот бомбен. Благодаря на всички които ме уважават и ме посещават. Само ми е мъка как Масларова лъже хората, че увеличава пенсиите, а не дава нищо. Ама, глупав народ!
Интервю: Пламен Кунчев
ВЪЗРАСТНИТЕ ХОРА ПРАЗНУВАТ
Международният ден на възрастните хора - 1 октомври се чества от 1991 г. по инициатива на ООН. В днешният бързо остаряващ свят хората от третата възраст играят все по-голяма роля в обществото. Човешкият живот се удължава, благодарение на завоеванията на медицината и развитието на икономиката, затова възрастните хора в 21 век водят много по-активен начин на живот от своите връстници преди 50 години. Те са по-здрави, по-жизнени, по-информирани, по-трудоспособни.
По случай Международния ден на възрастните хора - 1 октомври, Пенсионерски клуб Златица бе организирал свое тържество в помещението на Клуба. Около отрупаните с вкусни домашно приготвения ястия, бяха насядали засмените наши приятели и приветливо ни подканяха да се включим в техния празник.
Винаги усмихнати и бодри членовете на Клуба отново ни заредиха с неугасимия огън на тяхната енергия.
По повод празника те бяха лично посетени от кмета на община Златица инж. Нонка Каменова, която ги изненада приятно и им поднесе поздравителен адрес. В него тя отправи най-сърдечни поздравления до всички златичани от третата възраст и изрази своята почит, както и почитта на общинска администрация към дълголетието и житейската им мъдрост. Тя сподели необходимостта от удвоени усилия на цялото ни общество, на всички общински служители и съветници, за да се гарантират правата, социалната осигуреност и достоен живот на всички.
Пожелания за здраве, дълголетие и спокойни старини към празнуващите поднесе и екипа на списание „Средногорски БАГРИ”.
Запетите пенсионери от Златица зададоха на инж. Нонка Каменова множество въпроси, свързани с осигуряването на дърва за хората с увреждания и други. Те благодариха за уважението и подкрепата, която винаги са получавали от кмета и общинска администрация.
Абонамент за:
Публикации (Atom)