По пощата

НОВИТЕ ЕНИЧАРИ

Никой не ги нарича така. Но тяхното присъстивие е осезаемо и резултатно. Всеки ден, всеки час отнякъде почти анонимно някой българин, забравил майка си, работи срещу тая държава. Съсипва всичко, което има издълбано с длето надпис „българско“, маха традиции, сваля норми, проправя пътища към чуждото нищо...
Те са новите еничари, но не са облечени в широки гащи, нямат смешна шапка на главата, облещени очи и кървав нож. Те са любезни костюмарчета с вид на зубъри, които някой е подготвил в тайна за очите ни ферма. Те, забележете, правят своя обществен атентат и са добре възнаградени след него. В сравнение с тях, хората, които биха искали да им се противопоставят са доброволци. Отбележете това...
Новите еничари са в икономиката, директно на министерско място, като Белия Петър, който с вид на девственик унищожи една банка, а после беше поканен да стане депутат. Това е вопиющ пример за еничарство с усмивка, с власт и с доказване, че могат да си правят, каквото искат. Министър Чобанов излезе сух и награден за вопиющото си престъпление – от неведение или от саботаж.

Той не е престъпник по смисъла на закона, но трябваше да отговаря на въпроси. Същото е и за Искров, и за КФН и Мавродиев – ако сте осъществявали контрол – как стана казусът КТБ? Ако не сте – защо въобще сте на държавна българска работа.
А каква е жената, банковата висша чиновничка, която си вади спестяванията от КТБ предния ден, след работно време. А след това праща едни вложители на гилотината?! Как ще я наречете. Тази жена днес мълчи и чака да забравим. Чака да изчезнем. Тя е еничарин. Наказа всички и спаси себе си. Пардон, спаси само парите си.
Кой иска хиляди бежанци по изстрадалите български градове и села, кой иска да няма граница – това да са просто някои безродници без демографска и верска концепция – не, не може да е верно. Зад призивите за човечност има малки надписи, които предупреждават за отварянето на ада. Но гонените не са тези, които трябва да се гонят. Защото еничарите бдят. Гонените са тези, които просто споделят страхове, мнения и възмущение. Как се казват тия хора. Покажете ни ги. Еничари са тези, които приемат чужди граждани у нас, но премълчават, че Франция ни върна циганите. На каква логика работите, пезевенци, ниедни?!
Еничари са всички, които взимат пари от фондове и фондчета с една тиха миризлива цел – да позабравим кое как стоеше в списъка на ценностите и жалоните на живота. Тези еничари не биха издържали и един ден в Турция или Гърция, наши съседи, близки до манталитет, но у нас намериха тор и почва да показват мускули и абсурдно да ни вкарват в режим на обяснения – че обиждаме жените на планетата, споменавайки тяхната детеродна функция... Избирателно еничарите и техните НПО тикат пред себе си едни примери за несвобода, а поощряват други. И „тикането” си има посока.
Тези хора компрометираха у нас мечтата, наречена ЕВРОПА. За нас тази мечта вече е неприемлива – та тя ни бе представена като тотален отказ от исторически, морален и християнски суверенитет. Осъзнавате ли го? Те понякога стоят на вашата маса, те са симпатични релативисти, които говорят, че ИСТИНАТА Е ЛОШ ВКУС. Представете си, ние мълчим на това.
Кой отгледа тези хора, коя майка? Българско мляко ли са засукали или ги е кърмил змей от Ориента – нека оставим това без патетика. Но ще ви кажа – един ден, без значение дали рано или късно, наличието на еничари предполага появата на хайдути. Не забравяйте – еничарите са на държавна работа, а хайдутите – доброволци. Битката е неравна, но иде. Това, което си позволява родният еничар, със син език и жълти звездички по него, с неразбираеми арабски татуировки по челото не си го позволяват в нито една съседна нам и подобна нам страна. Еничарът не си мислете, е назначен от Брюксел или от Анкара, или от Обама. Той просто е роден наш, свински човек, обявил се против свинското заради свободата да не ядем.
Този човек е предател. Все още има такава дума.
Хиляди са примерите днес за еничарство, родно, непоискано от никой султан. Допишете ги. Изправете се срещу тях. Ползвайте за прост пример държави като Турция и Гърция. Процесите у нас са неадекватни.
Не се примирявайте с робството, без да има официално робство. Излезте от патетиката на”българскот”, гръмогласното, неефективното. Война е, не само на думи е война.
Мартин Карбовски
(със съкращения; източник: lentata.com)

Всеки в Средногорието може поименно да посочи местните нови еничари. Знаем ги, а и те отдавна не се крият. И всеки ден риторично се запитваме: еничарин ли е човек, който безотговорно мълчи за надграденото хвостохранилище и ежедневните замърсявания, които ни тровят? Еничарин ли е човек, който укрива истината и сменя волята на един Общински съвет, обслужвайки финансовите индустриални интереси пред други едни еничари, които тихомълком вдигат ръце и издават поредната екологична „смъртна” присъда? Еничарин ли е човек, който „поръчва” да омаскарят онзи, дръзналия да попита и да каже истината за „любимите” ни дарители и местни инвеститори? Еничарин ли е човек, избран от хората да защитава интересите им, който се възползва от дадената му власт, за да се облажи от общинската трапеза и да се вживява в ролята на недосегаем феодал?
Имаме толкова много примери. Болезнено много. Чорбаджийщина и самохвалство. И най-вече предателство. Не само, че има такава дума, но и има хора, които с действията и бездействието си я изпълват всеки ден със съдържание. За пример! Новите еничари унищожават не само Средногорието...