Анализи по нашенски

За калибъра, гаубицата и водните пистолети на
местните управляващи

Никак не се изненадах от публикуваното интервю с г-н Никола Мутафчиев в списание „Средногорски БАГРИ”. Той е доказана обществена, политическа и икономическа величина, така че има какво да ни каже и покаже. Признавам си обаче. Замислих се дълбоко.
И макар, че думите са едни – точни или позамазани, смели или фалшиви – друго е да са казани така направо именно от човек с калибъра на Кольо Мутафчиев. Те, именно така имат огромно въздействие. Защото ако друг ги бе казал, щяха да му потърсят „под вола телето” и пренебрежително да го отминат. При Кольо Мутафчиев обаче това няма как да се получи. И ето ти резултат: едно интервю, което ти нарежда мисловната мозайка в главата за неудачите на нашия Средногорски район. Или, казано по-кратко: защо вода газим, а пък жадни ходим?
На мен поразително впечатление ми направи точният коментар на Мутафчиев за „калибъра” на нашите управници и манипулативната им риторика. Прави ми впечатление и факта, че той говори за пирдопските управници. Одобрява ги като хора (Цанко и Антоанета), но...
„В калибъра – не. Няма я гаубицата там”. С удоволствие ще следя и останалите части от интервюто и ще очаквам оценките на Мутафчиев и за златишките управници...
И ще бъда безумно щастлив ако в тях и „техния калибър”, търсейки гаубицата, намери поне един... воден китайски пищов.

И докато още не е изсъхнало печатарското мастило по страниците на списанието – ето ти ярко доказателство за „местни ръководители, които стесниха фронта на развитие на района” (цитат от Мутафчиев). Майките в Пирдоп, които се вдигнали на протест срещу увеличаване таксите в детските градини, били нагледно стреснати с аргумента, че „Аурубис” не е длъжен да дава пари за децата. А за колоездачната обиколка и Лудогорец?
И този „железен” аргумент е излязъл от устата на „желязната лейди” на община Пирдоп Николина Божкова. Кметът Цанко Цанов пък тихо и полека си е оттеглил докладната, като че ли нищо не се е случило. Ни чул, ни видял.
Но, за да не остане община Златица по назад и тя е на път да се похвали с небивал „управленски подвиг”. На почти конспиративен принцип е приета Стратегия за развитие на община Златица до 2020 г. Ей така, стахановски – за 10 минути и типично по комунистически с разтегнати локуми и голословни хвалебствия от дежурния по баданарка Наско Петров. Била „обществено” обсъждана тази стратегия, ни увери новоизгряващата политическа звезда на празнословието Стоян Генов, председател на Общински съвет Златица. „Общественото обсъждане” на стратегията било нямо и невидимо – две, три служителки на администрацията и... Никакви въпроси, никаква дискусия. За любителите на кръстословици оставям заниманието да установят какво е написано в тази „секретна” стратегия, как ще се развива Златица до 2020 г., какво се предвижда да се прави, какво е финансовото обезпечение...? Изобщо – къде вървим ние, къде върви Златица в следващите 6 години!? Какво тайно и секретно има в тези въпроси, та ги потулихте бе госпожи и господа управници на Златица?!
Но, да продължим с примерите: над Пирдоп вече се оформя гигантско и опасно за всички море от хвост и отрова. Два граждански комитета протестираме и отнасяме проблема в съда. Тежки въпроси тегнат в пространството. След като това опасно съоръжение е върху главите на цял един град каква компенсация ще получат Златица и Пирдоп за живота и здравето на хората? Защо Златица и Пирдоп продължават да са западнали общини дори и при беглото им сравняване с близките Челопеч и Чавдар? Защо? Защо? Защо? Вместо адекватни отговори и публична защита интересите на жителите от Златица и Пирдоп, виждаме точно обратното. На заседание на Висшия екологичен съвет г-н Цанко Цанов – кмет на община Пирдоп каза своето лично ДА! на надграждането на хвостохранилището. Община Златица пък нали традиционно е с по-малък калибър от Пирдоп, изпратила някаква си еколожка да каже и тя ДА!, въпреки отрицателното становище на златишкия общински съвет по този въпрос.
Изобщо, калибри, калибри и гаубици, г-н Мутафчиев – няма що! Всъщност, все си мисля, че търсите на погрешно място калибрите и гаубиците на нашите управници. Може би трябва да ги потърсите не в публичния им управленски образ, а в елементарния им личен интерес. Виж, там и калибъра е голям и гаубицата е внушителната, а звукът от едно свенливо „ДА” най-вероятно „оправя” напълно живота на ДАлите съгласие от материални притеснения. Та дори и след 2020 г.
Инак е прав г-н Мутафчиев, че след него няма такъв ръководител. Ако пък на някой от пропуснатите междувременно гаубицата му е голяма – да вземе да гръмне, та да го видим. Рядко съчетание е наистина да си бил кадърен индустриален директор, предвидлив партиен ръководител и успешен частен бизнесмен. Търся в паметта си ръководител на Златица от ранга на Мутафчиев с проспериращ частен бизнес и творчески управленски мандат. По човешки причини изключвам покойният Ценко Цеков, по обективни критерии приблизителен човек не откривам.
Уловям се, че от всеки абзац на интервюто за това какво е правено преди повече от 30 години, може да се дадат безброй примери в днешно време и какво не се прави сега. Или, което е по-лошо, как се прави това по възможно най-лошият начин – без мисъл и без посока. Това е съпоставка, която може да те изпълни с ужас и разочарование. Например: от интервюто на г-н Мутафчиев се разбира, че е завършил Висша партийна школа в Москва с ранг „висш управленски персонал” в продължение на две години. Похвално. А от в-к „Регион”, бр. 33 от 02.09.2014 г. разбираме, че „извънредно талантливия кадър” на БСП – Златица, Стоянка Балова, „спешно” (израза е на в-к „Регион”), е завършила „лятна академия за млади лидери”. Даже след блестящото завършване Стоянка била калесвана за преподавател в академията, приповдигнато ни декламира в-к „Регион”. От същият материал в същият вестник разбираме и какво е това академия, дето Стоянка така спешно я е завършила. „Младежката академия е разделена на три последователни нива, всяко от които е със специфични обучителни модули и заложени цели за формиране и придобиване на конкретни компетенции, с насока за съвкупност от нагласи, знания и умения”... Последният да затвори вратата. Моля за преводач. СПЕШНО, че ми е смешно!
Ех, драги ми, драги Мутафчиев, две години учиш Висша партийна школа в Москва, а младите лидери (?!) на БСП „спешно” стават управленци на плажа на Созопол в периода от 7 до 11 септември – за четири дни. Какъв прогрес, каква гениалност, какво чудо! И да не си помислиш, че нещата с младия кадър на БСП Стоянка приключват с поканата й за лектор в академията? О, не! Още незавършила мандата си като общински съветник, Стоянка се самопредлага и за депутат. Хем спешно, хем смешно. И ето я в листите на БСП – общинска съветничка, депутатка, лектор, политичка, академичка и най-важното – не е самичка. Това са бъдещите спешни кадри и тези се готвят да управляват общини, министерства, държава, драги ми Мутафчиев. Тук обаче те съветвам хич и да не търсиш ни калибър, ни гаубица. Даже и китайският воден пистолет е страховито оръжие за днешната напираща и нагла посредственост.
За Пирдоп – не знам. Но за Златица, г-н Мутафчиев, започват да се сбъдват моите страхове и подозрения. Ние нямаме читав водопровод в града, но паметник на Вълко Червенков и то точно в центъра по желание на няколко човека имаме. На път сме да се разделим с идеята за воден цикъл и пълна подмяна на ВиК-мрежата. Някой ще ни обясни ли защо? На практика – по улиците жабунясваме от дъждове и влага, а в къщите ни мори жажда и цари безводие. Нормално ли е това? Улица без дупка нямаме, но машина за метене имаме. Изобщо, като приказката за цигането – имам копче, търся си балтон. А в общинския съвет еволюцията е направо отчайваща. Тези, които по цели сесии спят блажено, не се сещат да си ходят. Тези, които напират за постове и слава без грам мозък в главата – не се сещат да спрат. А, и да не забравя! Гаубица си имаме. И тя е в центъра на града – да прави компания на Вълко Червенков.
Георги ОСТРЕВ