До Общински съвет - Златица
Д Е К Л А Р А Ц И Я
на служители от Общинска администрация
и Община Златица
ПРЕСТАНЕТЕ ДА РАБОТИТЕ ПРОТИВ ЗЛАТИЦА!
Ние, служителите от Общинска администрация – Златица се обръщаме към Вас – Общинските съветници, като Ви призоваваме да спрете с некоректните си действия, които по никакъв начин не са в полза на жителите на общината ни.
Едва ли има община в България, която от октомври 2007 г. е без приета нова структура на Общинската администрация. Структурата се предлага и приема от Вас, за да е в помощ на кмета, а не на Общинския съвет. Тя се определя от кмета, за да може той да изпълни своята програма, с която е спечелил изборите, а не да обслужва Вашите лични приоритети. Кметът решава с какъв персонал и специалисти да работи, за да изпълни задачите си.
Преди години един председател на Общински съвет Златица беше сменен, защото кадруваше вместо избрания тогава кмет.
А сега всички вие кадрувате!
Ние, общинските служители, искаме да работим без да ни пречите! Вие правите всичко възможно да спъвате работата ни с единствената цел да спъвате работата на кмета. Искате да ни принудите да напуснем, за да остане кметицата сама и Вие най-после да победите и постигнете своето, независимо дали това е в полза на жителите на общината ни. А именно тези жители избраха Кмета и Вас самите с ясната задача усилено да работите за подобряване на жизнения им стандарт. С Вашите решения до момента обричате Златица. Обричате и нас да получаваме минимални заплати, за да се откажем и вие да тържествувате.
В съседните общини помощният персонал получава заплати, каквито в Общинска администрация Златица, благодарение на Вас, получават ръководните специалисти с доказан професионален опит, знания и умения. Защо ни унижавате?!
Ние искаме да работим и допринасяме за просперитета на
Община Златица. Ако Вие не искате – Отивайте си!
Разберете, ние няма да попълним групата на Вашите общински протежета и да присъстваме на инициираните и режисирани от Вас срещи на сменените неефективни общински служители.
Знаем за Вашите неморални намерения да провалите Златица и с настоящата Декларация обявяваме, че няма да ги подкрепим! Отново Ви призоваваме – ПРЕСТАНЕТЕ!
Измина една година, в която в Златица почти нищо не се случва и вината и отговорността за това носите именно ВИЕ! Разберете, в Златица не живеят неграмотни и незаинтересовани хора, които не разбират какво се случва и какво се опитвате да постигнете! Жителите на Златица, Карлиево, Църквище и Петрич не заслужават съдбата, която Вие сте им определили. И всички ние с общи усилия няма да позволим да продължавате да ни унижавате и да проваляте успешното развитие на родната ни Община.
Ако продължавате по същия път ще изпратим Декларации до всички партии, които Вие представлявате, до национални телевизии и медии, за да разберат всички граждани на Средногорието и на България какво се случва в Златица и защо се случва! Ще излязат наяве всичките ви неморални действия и намерения. Защото Община Златица трябва ще продължава да се развива и то успешно, а единствена пречка за това до този момент сте именно Вие!
Следват подписи на служители
на Община Златица и граждани:
13 декември 2008
"НОВОТО ВРЕМЕ" в Златица избра делегати
На 5-ти ноември в гр. Златица, община Златица се състоя конференция на общинската организация на Политическа партия “Новото време”, която премина при следния Дневен ред:
- Номиниране и утвърждаване на делегати за Националния конгрес на “Новото време”
- Номиниране и утвърждаване на кандидатура за член на Политическия съвет на “Новото време”
- Разни.
След одобряване от конференцията на обявения Дневен ред, златишките таралежи взеха следните РЕШЕНИЯ:
- Излъчи за делегати на общинската си организация Петя Чолакова, Светослав Клиновски, Иван Николов Иванов, Ивайло Христов и Георги Георгиев.
- Конференцията номинира и утвърди кандидатурата за член на Политическия съвет на “Новото време” - Петя Чолакова.
По точка: Разни бяха дискутирани възможностите за участие с проекти по Европейските фондове и как централата на партията би могла да спомогне при тяхното разработване.
Специален гост на конференцията бе Емил Кошлуков - председател на Партията на нововремците.
- Номиниране и утвърждаване на делегати за Националния конгрес на “Новото време”
- Номиниране и утвърждаване на кандидатура за член на Политическия съвет на “Новото време”
- Разни.
След одобряване от конференцията на обявения Дневен ред, златишките таралежи взеха следните РЕШЕНИЯ:
- Излъчи за делегати на общинската си организация Петя Чолакова, Светослав Клиновски, Иван Николов Иванов, Ивайло Христов и Георги Георгиев.
- Конференцията номинира и утвърди кандидатурата за член на Политическия съвет на “Новото време” - Петя Чолакова.
По точка: Разни бяха дискутирани възможностите за участие с проекти по Европейските фондове и как централата на партията би могла да спомогне при тяхното разработване.
Специален гост на конференцията бе Емил Кошлуков - председател на Партията на нововремците.
Бащино огнище не забравяй - Стари обичаи не презирай
Детски кукерски клуб „Златните МЕЧКИ” е насочил своите усилия в успешно реализиране на амбициозната си програма и дейност през тази година. Проектът, върху който в момента работят момчетата и момичетата е възпроизвеждане на обичая „Коледуване” – нещо, което до момента в Челопеч не се е случвало. За целта техният ръководител Съби Събев, с помощта на останалите членове на екипа на Сдружение „За един по-добър живот”, към което е създаден и Клуба на „Златните МЕЧКИ” осъществи посещение – обучителен семинар в Архитектурно-етнографски комплекс „Етър” – Габрово. Посещението премина под надслова на Г. С. Раковски:
“Бащино огнище не забравяй, стари обичаи не презирай”.
В АЕК “Етър” се намира единствената в България сбирка на народна техника на водата. Тя съдържа 10 обекта и е една от богатите и добре организирани технически сбирки сред европейските музеи на открито. Това е причината, водното колело да се превърне в емблема на Етъра. Най-важната особеност на сбирката е, че всички обекти са в действие, така както в миналото. Занаятчийска чаршия представя 16 образци на балканската архитектура, разкриващи самобитния талант на възрожденските строители.
В АЕК “Етър” не само се съхраняват народните традиции, но и всеки посетител може да стане съпричастен към тях, да усети полъха на народния бит, което е и основна цел на ДКК „Златните МЕЧКИ” – Челопеч.
В музея са разположени 50 обекта - технически съоръжения на вода, къщи със занаятчийски работилници, обекти с обществено значение. Целта на музейната експозиция е да разкрие архитектурата, бита и стопанското минало на Габрово и Габровския край през Възраждането - втората половина на ХVІІІ в. и ХІХ в. Това е време, когато в града се развиват над 26 занаята, чиито изделия намират пазар в Букурещ, Виена, Марсилия, Анадола. През 1835 г. тук се открива Първото светско новобългарско училище. Благоприятните икономически и политически промени, настъпили в империята сред 30-те години на ХІХ в. допринасят за издигането на Габрово като значителен стопански, духовно-просветен и търговски център.
От особен интерес за челопечанчетата бе запознаването с две основни работилници – Кожухарската и Грънчарската. В кожухарската работилница децата проследиха целия технологичен път на изработка на изделия от кожа – калпаци, голаци, пантофи, пунгии, кожуси и други, а в Грънчарското ателие присъстваха на демонстрация на един от най-древните способи за изработка на керамични изделия с помощта на грънчарско колело.
На връщане от «Етъра» децата не пропуснаха да изкачат всичките 900 стъпала, водещи до паметника «Шипка», където се поклониха пред героизма на своите прадеди. Те запалиха и по свещичка в Храм-паметник «Рождество Христово» в с. Шипка, създаден във връзка с драматичните исторически събития от Руско-турската освободителна война. Това събитие предизвиква редица български творци да възпеят големия подвиг на Опълчението и да увековечат делата на онези, които проливат кръвта си, за да се нарече България свободна.
След посещението, Детски кукерски клуб «Златните МЕЧКИ» продължи усилено да репетира обичая «Коледуване». Заразени с магията на българския бит, фолклор и традиции. Очаквайте тяхното представяне по стара българска традиция по Коледа, когато край къщите ви ще зазвучи «Ей, тръгнали коледари от вратица на вратица» и ще получите своите наричания за здраве, благополучие и успех.
Клубът благодари на инж. Добри Цветков от “Елаците Мед” ЕАД - Мирково за предоставения транспорт и на шофьора на автобуса Петър Бургазлиев, който бе изключително любезен, търпелив и ентусиазиран да сподели с нас емоциите от посещението в “Етъра”.
ИДВАТ КОЛЕДАРИТЕ ОТ ДДК “ЗЛАТНИТЕ МЕЧКИ”!
“Бащино огнище не забравяй, стари обичаи не презирай”.
В АЕК “Етър” се намира единствената в България сбирка на народна техника на водата. Тя съдържа 10 обекта и е една от богатите и добре организирани технически сбирки сред европейските музеи на открито. Това е причината, водното колело да се превърне в емблема на Етъра. Най-важната особеност на сбирката е, че всички обекти са в действие, така както в миналото. Занаятчийска чаршия представя 16 образци на балканската архитектура, разкриващи самобитния талант на възрожденските строители.
В АЕК “Етър” не само се съхраняват народните традиции, но и всеки посетител може да стане съпричастен към тях, да усети полъха на народния бит, което е и основна цел на ДКК „Златните МЕЧКИ” – Челопеч.
В музея са разположени 50 обекта - технически съоръжения на вода, къщи със занаятчийски работилници, обекти с обществено значение. Целта на музейната експозиция е да разкрие архитектурата, бита и стопанското минало на Габрово и Габровския край през Възраждането - втората половина на ХVІІІ в. и ХІХ в. Това е време, когато в града се развиват над 26 занаята, чиито изделия намират пазар в Букурещ, Виена, Марсилия, Анадола. През 1835 г. тук се открива Първото светско новобългарско училище. Благоприятните икономически и политически промени, настъпили в империята сред 30-те години на ХІХ в. допринасят за издигането на Габрово като значителен стопански, духовно-просветен и търговски център.
От особен интерес за челопечанчетата бе запознаването с две основни работилници – Кожухарската и Грънчарската. В кожухарската работилница децата проследиха целия технологичен път на изработка на изделия от кожа – калпаци, голаци, пантофи, пунгии, кожуси и други, а в Грънчарското ателие присъстваха на демонстрация на един от най-древните способи за изработка на керамични изделия с помощта на грънчарско колело.
На връщане от «Етъра» децата не пропуснаха да изкачат всичките 900 стъпала, водещи до паметника «Шипка», където се поклониха пред героизма на своите прадеди. Те запалиха и по свещичка в Храм-паметник «Рождество Христово» в с. Шипка, създаден във връзка с драматичните исторически събития от Руско-турската освободителна война. Това събитие предизвиква редица български творци да възпеят големия подвиг на Опълчението и да увековечат делата на онези, които проливат кръвта си, за да се нарече България свободна.
След посещението, Детски кукерски клуб «Златните МЕЧКИ» продължи усилено да репетира обичая «Коледуване». Заразени с магията на българския бит, фолклор и традиции. Очаквайте тяхното представяне по стара българска традиция по Коледа, когато край къщите ви ще зазвучи «Ей, тръгнали коледари от вратица на вратица» и ще получите своите наричания за здраве, благополучие и успех.
Клубът благодари на инж. Добри Цветков от “Елаците Мед” ЕАД - Мирково за предоставения транспорт и на шофьора на автобуса Петър Бургазлиев, който бе изключително любезен, търпелив и ентусиазиран да сподели с нас емоциите от посещението в “Етъра”.
ИДВАТ КОЛЕДАРИТЕ ОТ ДДК “ЗЛАТНИТЕ МЕЧКИ”!
СЪРВАЙВЪР
Има криза – няма криза! Омръзна ми Сер-гей Стани-шеф да ни повтаря, че всичко е спокойно, че тука сме защитено островче, че парите са ни сигурни в банките и т.н., че и т.н. Аз лично не познавам хора, които имат пари на влог, освен бабите, които ги държат под дюшека и ги харизват на измамниците. Но, за всеки случай да дадем акъл на тези, които ги избрахме да ни защитават интересите в района, сиреч т. нар. общински „съветници”.
Съкращенията са факт, макар и с цел пренасочване, прехвърляне и всякакви там гимнастики, както и невъзможността хората да си обслужват кредитите в банките. Районът ни е обречен, макар че има няколко души, които може да спасят и малкото останало като капитал и мотиви за оцеляване.
Та да се върнем към местните...
Ало-о-о-о, Управляващите,
кайджас, хавке:
1. Спрете най-накрая Златишкия пазар!!! Ако още не сте разбрали, така вие ще спрете източването и на малкото някакви останали пари от района.
- Дайте шанс на местните безработни да отворят свои търговски обектчета, сиреч магазинчета, за да могат да си обслужват кредитите и да хранят семействата си.
- Осигурете допълнителен приход от същите тези наши си (средногорски) фирми, защото той ще постъпи в нашите общини и ще обслужва нашите общински хазни, а не черните каси на хайдуците от всички други краища на страната, само не и от нашия.
- Постигнете така мечтаната и обещавана от вас по изборите чистота в центъра (особено на Златица), като най-накрая решите проблема с паркираните навсякъде автомобили (дори и върху детски площадки и тревни площи). Тези автомобили създават пълен хаос, без да им се взима и стотинка за безразборното паркиране, а само се чисти и ремонтира след тях.
- Най-накрая – дайте шанс и на всички села (особено около Златица) да развият бизнеса си с продаване на чорапи, обувки, зеленчуци и всякакви други стоки, които иначе се купуват от чуждите търговци на Златишкия пазар.
2. Съберете се господа съветници и дами такива, привикайте най-големите работодатели и им поставете като условия изпълнителите и подизпълнителите в тези структуроопределящи гиганти да са само от и регистрирани в района. Дори да има квота за работещи в проценти само от района, защото постоянно сме свидетели как градовете и селата ни се пълнят със субекти, които не знаят дори как да си поръчват в заведенията? Тези ли хора да спонсорираме?
В продължение на години капиталите изтичат от нашия район, а никой даже не го е еня.
Ех, защо се клехме във вас след като вие не правите и най-елементарното за нас – гражданите, за да осигурите елементарното съществуване на избирателите си!
3. Кризата засяга най-големите предприятия, защото и те са във верига с другите, които спират производството си, като Девня за торовете. Което от своя страна спира продажбата на сярна киселина. Което от своя страна налага складирането на същата и нереализирането й като продажба, както и изхвърлянето й във въздуха. Това отново ще ни припомни мириса на развалени яйца и ще върне дупките в прането на тези, които си простират навън. Дайте разяснения на населението, за да ви разбере, защото идването на национални телевизии и вестници едва ли е добра кампания за вашия политически имидж!
4. Връщането на основния поминък за нашия район като картофопроизводството, говедовъдството, овцевъдството и други селскостопански дейности ще помогне на много хора да оцелеят и да развият бизнес, за който доскоро не са и помисляли. Този именно бизнес, за който до вчера дори не сме и помисляли, ще се окаже спасителен за населението, стига вие да се постараете да разясните и помогнете на избирателите си да подготвят по някой проект и да си осигурят финансиране от европейските фондове. За какво са ви иначе отделите за Европейски проекти и програми, като те не обслужват населението и не им подготвят проекти? За тази цел в големите предприятия в нашия район трябва да се въведе стратегия за закупуване на произведените продукти от района, а не от фирми, които сега хранят работниците по столовете и въртят развалената си кайма по няколко пъти, само и само да не я хвърлят (сакън да не са вътре).
Има възможност местни фирми и производители да изкупуват и мляко, и месо, че и картофи. Тези същите местни производители да направят борси за тези стоки, да спазват стриктно счетоводството, да издават необходимите документи. Но това ще стане само ако в приоритетите на нашите общинари, кметове и кметици бъде това да осигурят финансовото благополучие и здраве на техните гласоподаватели, а не само своето. Уважаеми местни управляващи, ако малко от малко не се замислите по въпросите с оцеляването на средногорското население, на следващите избори може да се наложи за гласоподаватели да си регистрирате тези, които наистина имат кяр от вас. Тези, които освен 2-3 лева наем за сергия и за спално място по местни квартири (сиреч командированите работници на фирми от Павликени, Каспичан и Кавракирово). Същите тези чужди търговци и фирми са изкарали толкова пари от нашия район, че могат да дойдат и да купят цели села, барабар с кметовете и съветниците, а не са инвестирали абсолютно нищо на наша територия.
Дали тогава отново ще ни правите на балами?
Пламен Кунчев –
експерт по оцеляване
Съкращенията са факт, макар и с цел пренасочване, прехвърляне и всякакви там гимнастики, както и невъзможността хората да си обслужват кредитите в банките. Районът ни е обречен, макар че има няколко души, които може да спасят и малкото останало като капитал и мотиви за оцеляване.
Та да се върнем към местните...
Ало-о-о-о, Управляващите,
кайджас, хавке:
1. Спрете най-накрая Златишкия пазар!!! Ако още не сте разбрали, така вие ще спрете източването и на малкото някакви останали пари от района.
- Дайте шанс на местните безработни да отворят свои търговски обектчета, сиреч магазинчета, за да могат да си обслужват кредитите и да хранят семействата си.
- Осигурете допълнителен приход от същите тези наши си (средногорски) фирми, защото той ще постъпи в нашите общини и ще обслужва нашите общински хазни, а не черните каси на хайдуците от всички други краища на страната, само не и от нашия.
- Постигнете така мечтаната и обещавана от вас по изборите чистота в центъра (особено на Златица), като най-накрая решите проблема с паркираните навсякъде автомобили (дори и върху детски площадки и тревни площи). Тези автомобили създават пълен хаос, без да им се взима и стотинка за безразборното паркиране, а само се чисти и ремонтира след тях.
- Най-накрая – дайте шанс и на всички села (особено около Златица) да развият бизнеса си с продаване на чорапи, обувки, зеленчуци и всякакви други стоки, които иначе се купуват от чуждите търговци на Златишкия пазар.
2. Съберете се господа съветници и дами такива, привикайте най-големите работодатели и им поставете като условия изпълнителите и подизпълнителите в тези структуроопределящи гиганти да са само от и регистрирани в района. Дори да има квота за работещи в проценти само от района, защото постоянно сме свидетели как градовете и селата ни се пълнят със субекти, които не знаят дори как да си поръчват в заведенията? Тези ли хора да спонсорираме?
В продължение на години капиталите изтичат от нашия район, а никой даже не го е еня.
Ех, защо се клехме във вас след като вие не правите и най-елементарното за нас – гражданите, за да осигурите елементарното съществуване на избирателите си!
3. Кризата засяга най-големите предприятия, защото и те са във верига с другите, които спират производството си, като Девня за торовете. Което от своя страна спира продажбата на сярна киселина. Което от своя страна налага складирането на същата и нереализирането й като продажба, както и изхвърлянето й във въздуха. Това отново ще ни припомни мириса на развалени яйца и ще върне дупките в прането на тези, които си простират навън. Дайте разяснения на населението, за да ви разбере, защото идването на национални телевизии и вестници едва ли е добра кампания за вашия политически имидж!
4. Връщането на основния поминък за нашия район като картофопроизводството, говедовъдството, овцевъдството и други селскостопански дейности ще помогне на много хора да оцелеят и да развият бизнес, за който доскоро не са и помисляли. Този именно бизнес, за който до вчера дори не сме и помисляли, ще се окаже спасителен за населението, стига вие да се постараете да разясните и помогнете на избирателите си да подготвят по някой проект и да си осигурят финансиране от европейските фондове. За какво са ви иначе отделите за Европейски проекти и програми, като те не обслужват населението и не им подготвят проекти? За тази цел в големите предприятия в нашия район трябва да се въведе стратегия за закупуване на произведените продукти от района, а не от фирми, които сега хранят работниците по столовете и въртят развалената си кайма по няколко пъти, само и само да не я хвърлят (сакън да не са вътре).
Има възможност местни фирми и производители да изкупуват и мляко, и месо, че и картофи. Тези същите местни производители да направят борси за тези стоки, да спазват стриктно счетоводството, да издават необходимите документи. Но това ще стане само ако в приоритетите на нашите общинари, кметове и кметици бъде това да осигурят финансовото благополучие и здраве на техните гласоподаватели, а не само своето. Уважаеми местни управляващи, ако малко от малко не се замислите по въпросите с оцеляването на средногорското население, на следващите избори може да се наложи за гласоподаватели да си регистрирате тези, които наистина имат кяр от вас. Тези, които освен 2-3 лева наем за сергия и за спално място по местни квартири (сиреч командированите работници на фирми от Павликени, Каспичан и Кавракирово). Същите тези чужди търговци и фирми са изкарали толкова пари от нашия район, че могат да дойдат и да купят цели села, барабар с кметовете и съветниците, а не са инвестирали абсолютно нищо на наша територия.
Дали тогава отново ще ни правите на балами?
Пламен Кунчев –
експерт по оцеляване
Пази се отпред - Че давам назад
Тези дни станахме свидетели на поредното напъване на вътрешния министър и в цяло на правителството да ни убеди, че ще се справи с убийците по пътя, с престъпността и беззаконието, които постоянно ни заливат и в най-скоро време ще ни удавят.
Е, как да не се хванеш за главата като чуеш „гениалното” им решение, т.е. решения! Ще цитирам:
„Младите шофьори ще карат МПС до тъмната част на деня”! Леле майко! И още: „До всеки млад шофьор ще седи стар такъв като навигатор! Ще намалят точките в контролния талон на младите шофьори. Те ще карат коли с по-малки кубици и конски сили” и т.н., и т.н.
Не, че досега до всяка млада метреса в джип от 60 – 100 хиляди евро не седеше някой дърт пръч, който освен, че и е навигатор, е и спонсор на ремонта по предната и задната част на мадамата. На всичкото отгоре изпълнява и други мъжки работи. Не, че в колите, които катастрофират един на 20 години е карал, а другите в автомобила са по на 35, 40, 50, а пък и те са сред умрелите!
И как по принцип ще установят катаджиите кога е тъмната част от деня? Как ще решат кой да спират? Млад ли е стар ли е водача на МПС-то? Сигурно като го гледат с бинокъл има ли бръчки или наболи мустаци, което при днешното опъване на кожи, цици, лифтинг, ботокс, кола маски, гримове и други модерни педерастии, е много трудно доловимо.
Истината е, че при тази стагнация и при малките заплати на личния състав, както каза и Мишката Миков, всяка предпоставка за корупция е добре дошла. Сега и за това, че си млад и зелен, за това, че си руса или черна,
ще се плаща!
Тръгваш сутрин на работа по тъмно – плащаш. Вечер се прибираш по тъмно – плащаш. Браво бе, кьоополар! А ние питаме, айде за младите и лудите, за състезателите и флегмите, за малоумните и сакатлъците – бива. Ама за дъртите педали и проститутки? А? Кой не е карал зад „дядото” с „Жигулито” със скорост 40 км. в час? Прави колони от 2-3 километра зад него. Кой не е шофирал зад възрастен над 80-годишен човек, който не знае защо е станал сутринта, камо ли да кара кола през деня? Кой не е карал зад бабичка, която мисли постоянно за увеличаване наема на реституирания си на центъра на столицата имот, или за наема на реституирания апартамент, който е дала на няколко студенти, свързващи едвам двата края? Тя ли ще има време да мисли за спазване на закон и правилник, или да мисли за околните?
Вместо да предлагат безумните си идеи за борба с водачите, които не спазват правилата за движение, ония от министерството да изискват от личния си състав да залавя хората, които са без книжки. Всички ги знаят кои са, но не го правят!
Онези от министерството да изискват книжките на тези, които са си ги купили – това поне се познава. Да арестуват тези водачи, които карат като луди в населените места, които са си тунинговали колите като от Формула 1 и са си написали и имената на всичкото отгоре.
Е, кой е по-опасен? Терористите и престъпниците по пътищата или затварящите си очите полицаи, или младите шофьори, които трябва все пак някак си да направят стаж като такива? Много ми е интересно, ако се записват от един полицай номерата на водачите на автомобили, мотори и производни на тях във всеки град и село, и се направи една статистика колко са нарушителите, с какви автомобили са и на каква възраст, какви ли ще са резултатите от нея? И каква вина носят онези родители, купуващи на 10-год,ишни деца мотопеди, бъгита и скутери, пускайки ги на воля по цял ден да се надпреварват по улиците?
Видяхме каква беше реакцията на обществото за вечерния час на учениците, за сервирането на алкохол в дискотеките, за продажбата на цигари и прочие и прочие. Реакцията беше точно НИКАКВА!
Затова не трябва да спираме развитието на тези, които се учат, тези, които имат напредък и тези кои спазват правилата.
Започнете от Вас, г-н Министър!
Научете си работниците да служат на това общество, което Ви плаща заплатата и чака от Вас да го пазите! Научете Вашите служители да спират бандитите на пътя и да залавят пияните, които ежедневно застрашават живота на хората. Спирайте тези, които тормозят гражданите, а не тормозете тези, които ходят на работа, живеят и допринасят за развитието на държавата. И най-вече спрете с постоянните простотии, които сътворявате в края на мандата си, като например последното ви умотворение да се почива на 31.12.2008 г. и да се работи на 02.01.2009-та, а на 3-ти и 4-ти пак да се почива. Пак, ние медиите трябваше да ви отворим очите, че сте сътворили поредното безумие, за да се коригирате навреме („Нова телевизия”). Още подобни абсурди ще има ли? Абе, мисля си, че ще има и още как. Ще почнат да глобяват кръчмарите, че имат посетители, такситата, че имат клиенти, шофьорите, че превозват товари. Колко му е?
Видели ли сте табелите, че возят за собствена сметка? Такива табели, поставяни по решения на тези същите, цитирани по-горе и други техни бисери няма да ги видите никъде по света, още по-малко в Европа.
И веднага се сещам за един виц:
Отишъл Станишев да пазарува в магазин. Извадил кредитна карта, но си забравил личната и продавача му казал да докаже, че е С. Станишев, защото като дойде Астор той показва фокуса си, като дойде Майстор Миро казва рецепти.
А Станишев му отговаря: „Абе, какво да измисля, за да ти докажа, че съм аз. То в момента в главата ми минават само простотии”. Е-е-е-е, давай картата – ти си! – му отговорил продавача.
Нещо да кажете?
Пламен Кунчев - инструктор
Е, как да не се хванеш за главата като чуеш „гениалното” им решение, т.е. решения! Ще цитирам:
„Младите шофьори ще карат МПС до тъмната част на деня”! Леле майко! И още: „До всеки млад шофьор ще седи стар такъв като навигатор! Ще намалят точките в контролния талон на младите шофьори. Те ще карат коли с по-малки кубици и конски сили” и т.н., и т.н.
Не, че досега до всяка млада метреса в джип от 60 – 100 хиляди евро не седеше някой дърт пръч, който освен, че и е навигатор, е и спонсор на ремонта по предната и задната част на мадамата. На всичкото отгоре изпълнява и други мъжки работи. Не, че в колите, които катастрофират един на 20 години е карал, а другите в автомобила са по на 35, 40, 50, а пък и те са сред умрелите!
И как по принцип ще установят катаджиите кога е тъмната част от деня? Как ще решат кой да спират? Млад ли е стар ли е водача на МПС-то? Сигурно като го гледат с бинокъл има ли бръчки или наболи мустаци, което при днешното опъване на кожи, цици, лифтинг, ботокс, кола маски, гримове и други модерни педерастии, е много трудно доловимо.
Истината е, че при тази стагнация и при малките заплати на личния състав, както каза и Мишката Миков, всяка предпоставка за корупция е добре дошла. Сега и за това, че си млад и зелен, за това, че си руса или черна,
ще се плаща!
Тръгваш сутрин на работа по тъмно – плащаш. Вечер се прибираш по тъмно – плащаш. Браво бе, кьоополар! А ние питаме, айде за младите и лудите, за състезателите и флегмите, за малоумните и сакатлъците – бива. Ама за дъртите педали и проститутки? А? Кой не е карал зад „дядото” с „Жигулито” със скорост 40 км. в час? Прави колони от 2-3 километра зад него. Кой не е шофирал зад възрастен над 80-годишен човек, който не знае защо е станал сутринта, камо ли да кара кола през деня? Кой не е карал зад бабичка, която мисли постоянно за увеличаване наема на реституирания си на центъра на столицата имот, или за наема на реституирания апартамент, който е дала на няколко студенти, свързващи едвам двата края? Тя ли ще има време да мисли за спазване на закон и правилник, или да мисли за околните?
Вместо да предлагат безумните си идеи за борба с водачите, които не спазват правилата за движение, ония от министерството да изискват от личния си състав да залавя хората, които са без книжки. Всички ги знаят кои са, но не го правят!
Онези от министерството да изискват книжките на тези, които са си ги купили – това поне се познава. Да арестуват тези водачи, които карат като луди в населените места, които са си тунинговали колите като от Формула 1 и са си написали и имената на всичкото отгоре.
Е, кой е по-опасен? Терористите и престъпниците по пътищата или затварящите си очите полицаи, или младите шофьори, които трябва все пак някак си да направят стаж като такива? Много ми е интересно, ако се записват от един полицай номерата на водачите на автомобили, мотори и производни на тях във всеки град и село, и се направи една статистика колко са нарушителите, с какви автомобили са и на каква възраст, какви ли ще са резултатите от нея? И каква вина носят онези родители, купуващи на 10-год,ишни деца мотопеди, бъгита и скутери, пускайки ги на воля по цял ден да се надпреварват по улиците?
Видяхме каква беше реакцията на обществото за вечерния час на учениците, за сервирането на алкохол в дискотеките, за продажбата на цигари и прочие и прочие. Реакцията беше точно НИКАКВА!
Затова не трябва да спираме развитието на тези, които се учат, тези, които имат напредък и тези кои спазват правилата.
Започнете от Вас, г-н Министър!
Научете си работниците да служат на това общество, което Ви плаща заплатата и чака от Вас да го пазите! Научете Вашите служители да спират бандитите на пътя и да залавят пияните, които ежедневно застрашават живота на хората. Спирайте тези, които тормозят гражданите, а не тормозете тези, които ходят на работа, живеят и допринасят за развитието на държавата. И най-вече спрете с постоянните простотии, които сътворявате в края на мандата си, като например последното ви умотворение да се почива на 31.12.2008 г. и да се работи на 02.01.2009-та, а на 3-ти и 4-ти пак да се почива. Пак, ние медиите трябваше да ви отворим очите, че сте сътворили поредното безумие, за да се коригирате навреме („Нова телевизия”). Още подобни абсурди ще има ли? Абе, мисля си, че ще има и още как. Ще почнат да глобяват кръчмарите, че имат посетители, такситата, че имат клиенти, шофьорите, че превозват товари. Колко му е?
Видели ли сте табелите, че возят за собствена сметка? Такива табели, поставяни по решения на тези същите, цитирани по-горе и други техни бисери няма да ги видите никъде по света, още по-малко в Европа.
И веднага се сещам за един виц:
Отишъл Станишев да пазарува в магазин. Извадил кредитна карта, но си забравил личната и продавача му казал да докаже, че е С. Станишев, защото като дойде Астор той показва фокуса си, като дойде Майстор Миро казва рецепти.
А Станишев му отговаря: „Абе, какво да измисля, за да ти докажа, че съм аз. То в момента в главата ми минават само простотии”. Е-е-е-е, давай картата – ти си! – му отговорил продавача.
Нещо да кажете?
Пламен Кунчев - инструктор
Четиристранна Ротари среща в Троян
В Троян се състоя интересна четиристранна среща на Ротари клубовете от Троян, Карлово, Ловеч и Пирдоп с основна цел опознаване на самите членове, съгласуване на програмите на клубовете, обмяна на опит и идеи, възможности за дискусии и контакти.
Домакин на събитието бе Ротари клуб – Троян, а специален гост д-р Любо Атанасов – дистрикт-гуверньор на Ротари България. Срещата бе открита от него с приветствени слова за събитието. Той изрази своята радост, че има възможността да присъства сред толкова качествени хора и най-вече сред приятели ротарианци.
След него думата взеха президентите на клубовете, които също изказаха своето задоволство, че тази среща е станала възможна, след което накратко разказаха историите на своите клубове.
Основната идея на инициативата бе да бъде положено началото на регулярни срещи на клубовете около Балкана (Стара планина). Това трябва да е основата на едно по-тясно сътрудничество между самите ротарианци, което да е в полза на основните цели на Ротари движението.
Посланието бе свързано и със споделяне на общочовешките ценности, с общочовешката мечта за добруване.
Ротари е предимно организация на хора с широко скроени сърца, поставила си за цел да преодолява различията, да се бори за световен мир, приятелство, разбирателство между хората.
Представителите от Ротари клуб Карлово се обърнаха към присъстващите с думите:
Изключително сме радостни и щастливи, че днес сме се събрали такава голяма група ротарианци от нашия регион около Балкана. Благодарности на домакина за добрата организация. Да се води регионална политика, да се събираме клубовете от Балкана, които сме свързани чрез нашата история и да можем да направим нещо за нашата общност и за хората, с които живеем, е една наистина смела и добра идея. По този начин и когато има такива като нас, не само ще вървят клубовете, а и самата организацията като цяло, защото знаем, че с наложени неща отгоре не става – идеите трябва да идват от нас.
От името на Ротари клуб Пирдоп приветствие бе поднесено от Дамян Ненов – президент на клуба, който каза:
“Хубаво е, че всички се обединяваме около идеята да има повече срещи от подобен характер, повече създадени приятелства и добри контакти, повече обменени идеи и взаимопомощ”, след което той даде думата на Симо Симов, който от своя страна запозна присъстващите с най-важния и голям проект на Ротари клуб Пирдоп – изграждането на Ротари парка:
„Млад, но динамичен клуб е Ротари клуб Пирдоп.
Най-голямото ни богатство е Приятелството. Идваме с желание и хъс да бъдем заедно и да обединим усилията си да помагаме на останалите. Вярвам, че ще успеем.
Особено интересна за всички бе инициативата на Ротари Клуб Пирдоп за номиниране Личност на годината, където Симо Симов разказа за успешно проведената кампания през миналата година и големия интерес на обществото, като изрази своята надежда тази година да имаме същия успех. “Важното е обществото да разбере, че ние наистина искаме да помогнем, за да подобрим обстановката наоколо. Ясно и открито заставаме зад своите инициативи, насочени изцяло в полза на обществото и особено на децата. Затова е и идеята за парка, за борбата срещу неразумното шофиране, за идеята да почистим около нас. Всички наши усилия са насочени предимно към промяна на обществените нагласи към дейността ни и като цяло към самите хора. Ако не успеем всички заедно да обединим усилия и да си помогнем, за да заживеем по-добре, то няма кой да ни помогне.
Това е начина да променим мнението за Ротари в България и самото мислене на всички, за да го насочим в правилната посока” - каза още Симо Симов.
Всички останаха изключително доволни от ползотворната среща, като се изказаха мнения, че в най-скоро време трябва да бъде проведена и втора такава, като се определи кой ще бъде клуба-домакин.
Домакин на събитието бе Ротари клуб – Троян, а специален гост д-р Любо Атанасов – дистрикт-гуверньор на Ротари България. Срещата бе открита от него с приветствени слова за събитието. Той изрази своята радост, че има възможността да присъства сред толкова качествени хора и най-вече сред приятели ротарианци.
След него думата взеха президентите на клубовете, които също изказаха своето задоволство, че тази среща е станала възможна, след което накратко разказаха историите на своите клубове.
Основната идея на инициативата бе да бъде положено началото на регулярни срещи на клубовете около Балкана (Стара планина). Това трябва да е основата на едно по-тясно сътрудничество между самите ротарианци, което да е в полза на основните цели на Ротари движението.
Посланието бе свързано и със споделяне на общочовешките ценности, с общочовешката мечта за добруване.
Ротари е предимно организация на хора с широко скроени сърца, поставила си за цел да преодолява различията, да се бори за световен мир, приятелство, разбирателство между хората.
Представителите от Ротари клуб Карлово се обърнаха към присъстващите с думите:
Изключително сме радостни и щастливи, че днес сме се събрали такава голяма група ротарианци от нашия регион около Балкана. Благодарности на домакина за добрата организация. Да се води регионална политика, да се събираме клубовете от Балкана, които сме свързани чрез нашата история и да можем да направим нещо за нашата общност и за хората, с които живеем, е една наистина смела и добра идея. По този начин и когато има такива като нас, не само ще вървят клубовете, а и самата организацията като цяло, защото знаем, че с наложени неща отгоре не става – идеите трябва да идват от нас.
От името на Ротари клуб Пирдоп приветствие бе поднесено от Дамян Ненов – президент на клуба, който каза:
“Хубаво е, че всички се обединяваме около идеята да има повече срещи от подобен характер, повече създадени приятелства и добри контакти, повече обменени идеи и взаимопомощ”, след което той даде думата на Симо Симов, който от своя страна запозна присъстващите с най-важния и голям проект на Ротари клуб Пирдоп – изграждането на Ротари парка:
„Млад, но динамичен клуб е Ротари клуб Пирдоп.
Най-голямото ни богатство е Приятелството. Идваме с желание и хъс да бъдем заедно и да обединим усилията си да помагаме на останалите. Вярвам, че ще успеем.
Особено интересна за всички бе инициативата на Ротари Клуб Пирдоп за номиниране Личност на годината, където Симо Симов разказа за успешно проведената кампания през миналата година и големия интерес на обществото, като изрази своята надежда тази година да имаме същия успех. “Важното е обществото да разбере, че ние наистина искаме да помогнем, за да подобрим обстановката наоколо. Ясно и открито заставаме зад своите инициативи, насочени изцяло в полза на обществото и особено на децата. Затова е и идеята за парка, за борбата срещу неразумното шофиране, за идеята да почистим около нас. Всички наши усилия са насочени предимно към промяна на обществените нагласи към дейността ни и като цяло към самите хора. Ако не успеем всички заедно да обединим усилия и да си помогнем, за да заживеем по-добре, то няма кой да ни помогне.
Това е начина да променим мнението за Ротари в България и самото мислене на всички, за да го насочим в правилната посока” - каза още Симо Симов.
Всички останаха изключително доволни от ползотворната среща, като се изказаха мнения, че в най-скоро време трябва да бъде проведена и втора такава, като се определи кой ще бъде клуба-домакин.
Човек може да преуспее почти във всичко - Стига да е като тях
Човек може да успее почти във всичко,
към което изпитва неограничен ентусиазъм.
Чарлз Шваб
Отново сме в Пенсионерски клуб Златица. Винаги ми е било особено приятно да се включвам в неговите инициативи, да отразявам пулса му, да се радвам на неуморимостта, с която членовете му творят своя ден. Всеки ден.
Така се случи и на 1-ви ноември. Една наистина уникална за българина дата, на която той си припомня всички онези „луди глави”, посветили живота си на делото да градят и съхраняват историята ни като народ, да ни показват какви трябва да бъдем, за да пребъдем.
На 1-ви ноември Пенсионерски клуб Златица бе домакин на скъпи гости, тръгнали от Пловдив с единствената задача да посетят запетите „баби” и „дядовци” в Златица, чиято слава се носи надалеч. Пловдивчанки са членове на неформален пенсионерски клуб и женско движение, разбрали за изключителната дейност на нашите златишки представители на „третата възраст” и тръгнали да се запознаят с тях. Виновникът славата на Клуба да се носи из цяла България е Петрана Цакова - председател на Дружеството на инвалидите в Златица, която направила контактите и поканила пловдивчанките да ни погостуват. Метнали се 50 човека в автобуса с посока китната Златица, като гордите представителки на женския пол повели със себе си и специален подарък – акордеонист, който да ги весели по пътя и да поздрави с таланта си домакините. Те бяха подобаващо посрещнати с вкусна погача и сол – златичани не изневеряват на традициите и гостоприемството. И както атрактивно казват в Клуба – Ние сме бизнес-баби и черпим с хляб и сол, че от меда се...
След тържественото посрещане, на гостите бе разказана кратка история за дейността на Пенсионерския клуб, както и историята на Златица. Имаше богата трапеза от домашно приготвени баници, сладка, кафе, бонбони. Естествено, тръгвайки си, гостите отправиха неколкократни покани за връщане на визитата.
И отново се уверих, че който и когато се докосне до живота в Пенсионерски клуб Златица цялото му същество се изпълва със сила по един необясним начин и прави неща, с увереността на човек, който не може да се провали. Заразително е.
Очите ти блестят, думите ти са силни, дребните ежедневни проблеми и досадни източници на раздразнение се отхвърлят бързо и без усилие. Още повече, когато хората, с които контактуваш ти предават енергията си и те облъчват завинаги с оптимизъм и добро настроение. Ентусиазмът им е заразителен и почти винаги има магическата способност да въздейства на хората, които са около тях.
Това са те – неуморните членове на Пенсионерски клуб Златица.
Петя ЧОЛАКОВА
към което изпитва неограничен ентусиазъм.
Чарлз Шваб
Отново сме в Пенсионерски клуб Златица. Винаги ми е било особено приятно да се включвам в неговите инициативи, да отразявам пулса му, да се радвам на неуморимостта, с която членовете му творят своя ден. Всеки ден.
Така се случи и на 1-ви ноември. Една наистина уникална за българина дата, на която той си припомня всички онези „луди глави”, посветили живота си на делото да градят и съхраняват историята ни като народ, да ни показват какви трябва да бъдем, за да пребъдем.
На 1-ви ноември Пенсионерски клуб Златица бе домакин на скъпи гости, тръгнали от Пловдив с единствената задача да посетят запетите „баби” и „дядовци” в Златица, чиято слава се носи надалеч. Пловдивчанки са членове на неформален пенсионерски клуб и женско движение, разбрали за изключителната дейност на нашите златишки представители на „третата възраст” и тръгнали да се запознаят с тях. Виновникът славата на Клуба да се носи из цяла България е Петрана Цакова - председател на Дружеството на инвалидите в Златица, която направила контактите и поканила пловдивчанките да ни погостуват. Метнали се 50 човека в автобуса с посока китната Златица, като гордите представителки на женския пол повели със себе си и специален подарък – акордеонист, който да ги весели по пътя и да поздрави с таланта си домакините. Те бяха подобаващо посрещнати с вкусна погача и сол – златичани не изневеряват на традициите и гостоприемството. И както атрактивно казват в Клуба – Ние сме бизнес-баби и черпим с хляб и сол, че от меда се...
След тържественото посрещане, на гостите бе разказана кратка история за дейността на Пенсионерския клуб, както и историята на Златица. Имаше богата трапеза от домашно приготвени баници, сладка, кафе, бонбони. Естествено, тръгвайки си, гостите отправиха неколкократни покани за връщане на визитата.
И отново се уверих, че който и когато се докосне до живота в Пенсионерски клуб Златица цялото му същество се изпълва със сила по един необясним начин и прави неща, с увереността на човек, който не може да се провали. Заразително е.
Очите ти блестят, думите ти са силни, дребните ежедневни проблеми и досадни източници на раздразнение се отхвърлят бързо и без усилие. Още повече, когато хората, с които контактуваш ти предават енергията си и те облъчват завинаги с оптимизъм и добро настроение. Ентусиазмът им е заразителен и почти винаги има магическата способност да въздейства на хората, които са около тях.
Това са те – неуморните членове на Пенсионерски клуб Златица.
Петя ЧОЛАКОВА
В Карлиево: БЪЛГАРСКИ ДУХ по Европейски стандарти
В с. Карлиево по програмата,
финансирана от „Челопеч Майнинг” ЕАД се извършват заложените за изпълнение ремонти и подмяна на ВиК-мрежата по улица „Стоян Пашов” (в централната част на селото).
В същото време се извършва цялостен ремонт и оборудване на т. нар. „Рекиджийник”, където идеята на кмета на селото Иван Иванов е в най-кратки срокове да заработи съвременна инсталация за варене на „карлиевска” ракия с изключително качество, а и да е пивка.
За случващото се в Карлиево
разговаряме с кмета Иван Иванов:
Предприехме първите стъпки за захранване на населението на Карлиево с чиста и качествена питейна вода. Догодина, ако политиката на „Челопеч Майнинг” ЕАД продължи в същата насока и със същите темпове, като спонсорира нашето китно село, ще извършим ремонт и изграждане на допълнително водохващане в местността „Студен кладенец”, както и ще продължим подмяната и ремонтите на централната водопроводна мрежа с цел осигуряването на качествена питейна вода на всички жители от селото.
Идеята ми е да бъде подменена цялата водопроводна мрежа, която е около 2000 метра.
„Челопеч Майнинг” ЕАД е фирма, която в унисон с развитието на рудника и фабриката – модернизиране, автоматизиране и интелектуализация на производството, постигайки високи производствени успехи, се старае да подобри и социалното положение на населените места наоколо. „Челопеч Майнинг” доказа и се наложи над всички чуждестранни и местни инвеститори като фирма-еталон, отговаряща на проблемите на Карлиево, Челопеч и Чавдар със своята политика, насочена към хората.
Челопеч е уникално находище и това уникално находище в момента се стопанисва от уникална фирма.
Естествено е, че в приоритетите, които искахме да осъществим още през тази година, на първо място бе изграждането на съвременна база за изваряване на ракия. Кой каквото и да казва, каквито и директиви да приема, за нас, като българи, винаги е от голямо значение да си направим сами домашна ракия. Тя съпътства всяка българска трапеза от край време. А карлиевчанинът от векове е запазил традициите си и е прочут със своето гостоприемство - да посреща и черпи с домашна ракия.
Във връзка с това и в моята програма бе залегнало закупуването на съвременна система за изваряване на ракия. И благодарение на дарителската програма на „Челопеч Майнинг” това се случи още през първата година на този мандат. С разбирането и подкрепата, която получих от кмета на Община Златица инж. Нонка Каменова бе закупено от ПК „Златица 91” място и разрушена сграда (бившите казани), като същото бе възстановено. И мога с гордост да твърдя, че в момента в цялото Средногорие няма по-съвременна база за изваряване на ракия.
Доставената дестилационната инсталация е с директно нагряване (или на пара) и е предназначена за производство на ракия и бренди от различни алкохолно съдържащи суровини (вино, винени утайки, плодови каши, джибри и други). Процесът е периодичен и еднократен. От едно зареждане се получава качествен краен продукт, благодарение на наличието на ректификационна колона и дефлегматор.
Надявам се и занапред с общите усилия на Кметство, Община и Предприятие да постигнем още по-забележителни резултати.
Интервю: Петя ЧОЛАКОВА
финансирана от „Челопеч Майнинг” ЕАД се извършват заложените за изпълнение ремонти и подмяна на ВиК-мрежата по улица „Стоян Пашов” (в централната част на селото).
В същото време се извършва цялостен ремонт и оборудване на т. нар. „Рекиджийник”, където идеята на кмета на селото Иван Иванов е в най-кратки срокове да заработи съвременна инсталация за варене на „карлиевска” ракия с изключително качество, а и да е пивка.
За случващото се в Карлиево
разговаряме с кмета Иван Иванов:
Предприехме първите стъпки за захранване на населението на Карлиево с чиста и качествена питейна вода. Догодина, ако политиката на „Челопеч Майнинг” ЕАД продължи в същата насока и със същите темпове, като спонсорира нашето китно село, ще извършим ремонт и изграждане на допълнително водохващане в местността „Студен кладенец”, както и ще продължим подмяната и ремонтите на централната водопроводна мрежа с цел осигуряването на качествена питейна вода на всички жители от селото.
Идеята ми е да бъде подменена цялата водопроводна мрежа, която е около 2000 метра.
„Челопеч Майнинг” ЕАД е фирма, която в унисон с развитието на рудника и фабриката – модернизиране, автоматизиране и интелектуализация на производството, постигайки високи производствени успехи, се старае да подобри и социалното положение на населените места наоколо. „Челопеч Майнинг” доказа и се наложи над всички чуждестранни и местни инвеститори като фирма-еталон, отговаряща на проблемите на Карлиево, Челопеч и Чавдар със своята политика, насочена към хората.
Челопеч е уникално находище и това уникално находище в момента се стопанисва от уникална фирма.
Естествено е, че в приоритетите, които искахме да осъществим още през тази година, на първо място бе изграждането на съвременна база за изваряване на ракия. Кой каквото и да казва, каквито и директиви да приема, за нас, като българи, винаги е от голямо значение да си направим сами домашна ракия. Тя съпътства всяка българска трапеза от край време. А карлиевчанинът от векове е запазил традициите си и е прочут със своето гостоприемство - да посреща и черпи с домашна ракия.
Във връзка с това и в моята програма бе залегнало закупуването на съвременна система за изваряване на ракия. И благодарение на дарителската програма на „Челопеч Майнинг” това се случи още през първата година на този мандат. С разбирането и подкрепата, която получих от кмета на Община Златица инж. Нонка Каменова бе закупено от ПК „Златица 91” място и разрушена сграда (бившите казани), като същото бе възстановено. И мога с гордост да твърдя, че в момента в цялото Средногорие няма по-съвременна база за изваряване на ракия.
Доставената дестилационната инсталация е с директно нагряване (или на пара) и е предназначена за производство на ракия и бренди от различни алкохолно съдържащи суровини (вино, винени утайки, плодови каши, джибри и други). Процесът е периодичен и еднократен. От едно зареждане се получава качествен краен продукт, благодарение на наличието на ректификационна колона и дефлегматор.
Надявам се и занапред с общите усилия на Кметство, Община и Предприятие да постигнем още по-забележителни резултати.
Интервю: Петя ЧОЛАКОВА
По Архангеловден - в Петрич
На 8-ми ноември жители и гости на село Петрич честваха празника на храма “Свети Архангел Михаил”.
Както всяка година около храма се бяха събрали будни петричани да се поклонят на светеца и запалят свещички за здраве, благополучие и късмет.
Осми ноември е празник и в чест на съборното единство на ангелските чинове. Ангелите са безплътни сили или духове, служители на Бога и пазители на човеците. Съобразно служението на Бога и отношението им към човеците, ангелите се явяват в девет чина по три лика или разряда.
Пръв из първоангелите е Архангел Михаил. Самото име на Св. Архангел Михаил съдържа прослава на Бога — на еврейски то означава “кой е като Бога”. Разказвайки за различните появи на ангелите на земята, Писанието нарича със собствени имена само някои от тях — очевидно онези, които идват при нас с особена мисия в делото на утвърждаването на Царството Божие сред хората.
Сред тях са архангелите Михаил и Гавриил, споменати в каноничните библейски книги, а също и архангелите Рафаил, Уриил, Салатиил, Йехудиил и Варахиил, известни от неканоничните книги и преданието на Църквата.
На този ден Църквата се обръща с молитва към ангелите да ни закрилят и пазят от изкушенията на злите духове. В Петрич отец Петър отслужи литургия за храмовия празник и освети празничния курбан, приготвен от дългогодишната майстор-готвачка Цветана Узунова.
След литургията жителите на селото избраха ново Църковно настоятелство, наброяващо 7 души: Цона Домусчиева, Йордана Ракова, Пенка Ракова, Ненка В. Узунова, Надка Ничева, Мария Маркова, както и Проверителна комисия в състав Иван Раков, Иван Ангелов и Генка Тодореова.
Кметът на Петрич Иван Узунов благодари на старото ръководство за досегашната работа и поздрави новоизбраното настоятелство, като им пожела да работят усърдно за благото на Църквата през следващите четири години. Той отправи и специални благодарности към Стоян Раков от село Чавдар и съгругата му за дарената овца, от която бе приготвен курбана за празника.
Както всяка година около храма се бяха събрали будни петричани да се поклонят на светеца и запалят свещички за здраве, благополучие и късмет.
Осми ноември е празник и в чест на съборното единство на ангелските чинове. Ангелите са безплътни сили или духове, служители на Бога и пазители на човеците. Съобразно служението на Бога и отношението им към човеците, ангелите се явяват в девет чина по три лика или разряда.
Пръв из първоангелите е Архангел Михаил. Самото име на Св. Архангел Михаил съдържа прослава на Бога — на еврейски то означава “кой е като Бога”. Разказвайки за различните появи на ангелите на земята, Писанието нарича със собствени имена само някои от тях — очевидно онези, които идват при нас с особена мисия в делото на утвърждаването на Царството Божие сред хората.
Сред тях са архангелите Михаил и Гавриил, споменати в каноничните библейски книги, а също и архангелите Рафаил, Уриил, Салатиил, Йехудиил и Варахиил, известни от неканоничните книги и преданието на Църквата.
На този ден Църквата се обръща с молитва към ангелите да ни закрилят и пазят от изкушенията на злите духове. В Петрич отец Петър отслужи литургия за храмовия празник и освети празничния курбан, приготвен от дългогодишната майстор-готвачка Цветана Узунова.
След литургията жителите на селото избраха ново Църковно настоятелство, наброяващо 7 души: Цона Домусчиева, Йордана Ракова, Пенка Ракова, Ненка В. Узунова, Надка Ничева, Мария Маркова, както и Проверителна комисия в състав Иван Раков, Иван Ангелов и Генка Тодореова.
Кметът на Петрич Иван Узунов благодари на старото ръководство за досегашната работа и поздрави новоизбраното настоятелство, като им пожела да работят усърдно за благото на Църквата през следващите четири години. Той отправи и специални благодарности към Стоян Раков от село Чавдар и съгругата му за дарената овца, от която бе приготвен курбана за празника.
ЧОВЕК трябва да е достатъчно голям, за да признае грешките си
Уважаема Г-жо Чолакова,
Списанието, на което Вие сте главен редактор е наистина списание за смелите, свежите, щурите и уникалните. Не бих могла да се причисля към смелите, свежите, уникалните, но към леко щурите – да.
В този ред на мисли искам да споделя какво ме тревожи напоследък. Знаете ли, всичко, което мислим, свързано с обществения ни живот, като че ли съзнателно взехме да го премълчаваме и „оковаваме” във вериги. В душите ни, като че ли се зароди един потаен свят – свят на неизречените думи и неназовани нередности.
Събираме се под сурдинка по двама, по трима и си говорим, като плюем наляво, надясно, без да се замисляме, че по този начин губим не само личната си духовност, но и предназначението си – самите ние да бъдем двигател на личния си и обществен живот.
Много пъти съм се питала дали има лек за това? Явно има, но без да търся за себе си оправдание мисля, че най-лошото е в това, че много от нас вече са „смазани” от грижите за насъщния, лекарствата и какви ли не още елементарни неща. Много от нас наивно повярваха в това, че щом се окичихме с етикета на Европейския съюз всичко ще е цветя и рози. Уви! Действителността излезе друга. От всякъде ни запритиска битовизма, несигурността в утрешния ден. Битката ни е свързана само с битката за хляб, лекарства и елементарни средства за съществуване. По този начин ние оковаваме своите мисли с оковите на безверието, безизходицата и лека-полека угасихме светлинката в душите си. Разделихме мислите си в две посоки – света на обидно назованите „обикновени хорица” и другия свят, свят на можещите, имащите, необикновените.
Кое обаче е най-лошото? Според мен това, че границата между тези два свята расте като пропаст. Много от нас вече се удавиха в собствената си апатия и безразличие. Не са малко, в това число и цвета на нацията ни – младостта.
А ние все още сме господари и творци на битието си като народ. И си мисля, за да не заприличаме на заблудени в мрака пътници без посока, запътени към мрачния свят на бездуховността и безнадеждността рецептата ни е – с общи усилия да се постараем да премахнем ония фалшив блясък на така наречените „необикновени хора”. А това съм убедена и вярвам, че ще стане с много вяра, обич и надежда!
Не напразно преди смъртта си Юлиус Фучек е призовал: „Хора, бдете!” А аз бих добавила и помислете! Не убивайте бъдещето на собствените си деца и внуци с необмислените си и безотговорни действия в моменти, важни за нацията ни. Максуел казва съвсем простичко и разбираемо, че човек трябва да е достатъчно голям, за да признае грешките си, достатъчно умен, за да спечели от тях и достатъчно силен, за да ги поправи. А за това никога не е късно!
С уважение: Снежана Илиева
Списанието, на което Вие сте главен редактор е наистина списание за смелите, свежите, щурите и уникалните. Не бих могла да се причисля към смелите, свежите, уникалните, но към леко щурите – да.
В този ред на мисли искам да споделя какво ме тревожи напоследък. Знаете ли, всичко, което мислим, свързано с обществения ни живот, като че ли съзнателно взехме да го премълчаваме и „оковаваме” във вериги. В душите ни, като че ли се зароди един потаен свят – свят на неизречените думи и неназовани нередности.
Събираме се под сурдинка по двама, по трима и си говорим, като плюем наляво, надясно, без да се замисляме, че по този начин губим не само личната си духовност, но и предназначението си – самите ние да бъдем двигател на личния си и обществен живот.
Много пъти съм се питала дали има лек за това? Явно има, но без да търся за себе си оправдание мисля, че най-лошото е в това, че много от нас вече са „смазани” от грижите за насъщния, лекарствата и какви ли не още елементарни неща. Много от нас наивно повярваха в това, че щом се окичихме с етикета на Европейския съюз всичко ще е цветя и рози. Уви! Действителността излезе друга. От всякъде ни запритиска битовизма, несигурността в утрешния ден. Битката ни е свързана само с битката за хляб, лекарства и елементарни средства за съществуване. По този начин ние оковаваме своите мисли с оковите на безверието, безизходицата и лека-полека угасихме светлинката в душите си. Разделихме мислите си в две посоки – света на обидно назованите „обикновени хорица” и другия свят, свят на можещите, имащите, необикновените.
Кое обаче е най-лошото? Според мен това, че границата между тези два свята расте като пропаст. Много от нас вече се удавиха в собствената си апатия и безразличие. Не са малко, в това число и цвета на нацията ни – младостта.
А ние все още сме господари и творци на битието си като народ. И си мисля, за да не заприличаме на заблудени в мрака пътници без посока, запътени към мрачния свят на бездуховността и безнадеждността рецептата ни е – с общи усилия да се постараем да премахнем ония фалшив блясък на така наречените „необикновени хора”. А това съм убедена и вярвам, че ще стане с много вяра, обич и надежда!
Не напразно преди смъртта си Юлиус Фучек е призовал: „Хора, бдете!” А аз бих добавила и помислете! Не убивайте бъдещето на собствените си деца и внуци с необмислените си и безотговорни действия в моменти, важни за нацията ни. Максуел казва съвсем простичко и разбираемо, че човек трябва да е достатъчно голям, за да признае грешките си, достатъчно умен, за да спечели от тях и достатъчно силен, за да ги поправи. А за това никога не е късно!
С уважение: Снежана Илиева
УНИКАЛНАТА ЗЛАТИЦА - НА ТЕАТЪР
Културният живот в Златица отдавна изпитва остра потребност от професионални гости, които да заредят с ентусиазъм както своите зрители, така и самодейците в града ни, и вдъхнат увереност да продължават да се занимават с театър.
Хубавата българска поговорка гласи „Човек, когато иска, търси начини.
Когато не иска – търси причини, а когато има желание – възможности се намират”.
По инициатива на кмета на община Златица инж. Нонка Каменова на нашата златишка сцена гостува театър „Искри и сезони”, който представи постановката Михаль Мишкоедъ от Сава Доброплодний, с неотразимите:
Дидо (Деян Мачев) в ролята на Михаль, Мартина Вачкова, Павел Поппандов, Елена Кънева, Милена Атанасова и Веселин Ранков.
Всички присъстващи бяха приятно изненадани, когато на сцената излезе любимата на много поколения актриса Искра Радева и обяви станалото неотдавна награждаване на няколко кмета от България в Брюксел със златен печат и грамота. Сред тези няколко общини с високата чест да бъде носител на златен печат и грамота е и Община Златица в лицето на кмета Нонка Каменова. Тази награда е гаранция за безкористно управление и предотвратяване злоупотреби с европейските фондове. Тази награда говори за изключителното доверие на Европейските институции към г-жа Каменова, тъй като тя се връчва лично.
Препълненият салон на читалището със задоволство поздрави кмета на общината с извоюваната висока оценка и аплодира началото на спектакъла, посветен на получаването й. Публиката се смееше и радваше на любимите си актьори, умело влезли в ролята на своите герои, а след края на спектакъла аплодисментите не спряха дълго.
От името жителите на Златица кмета поднесе на актьорите кошница цветя, символизираща уважението и възхищението към техния неотразим талант.
Златица преживя комедийната си театрална вечер със съвременните си любими комедианти и осъмна горда от полученото признание от Европейския съюз за своята доказана Уникалност!
А пиесата наистина има своето съвременно звучене.
Когато Сава Доброплодни е написал „Михаль Мишкоедъ”, едва ли е предполагал, че и в 21-ви век тя ще звучи истински съвременно и актуално.
Със своите изпълнения актьорите от театър „Искри и Сезони” накараха всички ни да се посмеем на парадокса, че за толкова много години манталитета, нравите и характерните особености на българина не са се променили особено.
И да завършим с посланието на самите актьори:
Независимо от желанието ни да Ви поразвеселим и отморим, нашето представление има и своето оптимистично послание: „Винаги трябва да имаме надеждата, че е възможно да ни се случи нещо хубаво!”. Разбира се, природата е по-силна от нас, и онова, което ни е предначертано (добро или зло), ще се случи, но стремежът ни към позитивно мислене е най-важното условие да оцелеем в нелекото време, в което живеем!
Михаил Петров
Колко точно и на място тежат тези думи в днешно време в Златица. И нека си пожелаем в най-скоро време избраните от нас наистина да разберат, че хората имат нужда от надеждата, че и тук може да се случи нещо хубаво. И нека престанат с действията си непрекъснато да се опитват да ни лишат от нея. Надежда винаги има, макар и наречена с различни имена! Има я и за Златица!
автор: Магдалена Ананиева
снимки: Цветелина Бързакова
Хубавата българска поговорка гласи „Човек, когато иска, търси начини.
Когато не иска – търси причини, а когато има желание – възможности се намират”.
По инициатива на кмета на община Златица инж. Нонка Каменова на нашата златишка сцена гостува театър „Искри и сезони”, който представи постановката Михаль Мишкоедъ от Сава Доброплодний, с неотразимите:
Дидо (Деян Мачев) в ролята на Михаль, Мартина Вачкова, Павел Поппандов, Елена Кънева, Милена Атанасова и Веселин Ранков.
Всички присъстващи бяха приятно изненадани, когато на сцената излезе любимата на много поколения актриса Искра Радева и обяви станалото неотдавна награждаване на няколко кмета от България в Брюксел със златен печат и грамота. Сред тези няколко общини с високата чест да бъде носител на златен печат и грамота е и Община Златица в лицето на кмета Нонка Каменова. Тази награда е гаранция за безкористно управление и предотвратяване злоупотреби с европейските фондове. Тази награда говори за изключителното доверие на Европейските институции към г-жа Каменова, тъй като тя се връчва лично.
Препълненият салон на читалището със задоволство поздрави кмета на общината с извоюваната висока оценка и аплодира началото на спектакъла, посветен на получаването й. Публиката се смееше и радваше на любимите си актьори, умело влезли в ролята на своите герои, а след края на спектакъла аплодисментите не спряха дълго.
От името жителите на Златица кмета поднесе на актьорите кошница цветя, символизираща уважението и възхищението към техния неотразим талант.
Златица преживя комедийната си театрална вечер със съвременните си любими комедианти и осъмна горда от полученото признание от Европейския съюз за своята доказана Уникалност!
А пиесата наистина има своето съвременно звучене.
Когато Сава Доброплодни е написал „Михаль Мишкоедъ”, едва ли е предполагал, че и в 21-ви век тя ще звучи истински съвременно и актуално.
Със своите изпълнения актьорите от театър „Искри и Сезони” накараха всички ни да се посмеем на парадокса, че за толкова много години манталитета, нравите и характерните особености на българина не са се променили особено.
И да завършим с посланието на самите актьори:
Независимо от желанието ни да Ви поразвеселим и отморим, нашето представление има и своето оптимистично послание: „Винаги трябва да имаме надеждата, че е възможно да ни се случи нещо хубаво!”. Разбира се, природата е по-силна от нас, и онова, което ни е предначертано (добро или зло), ще се случи, но стремежът ни към позитивно мислене е най-важното условие да оцелеем в нелекото време, в което живеем!
Михаил Петров
Колко точно и на място тежат тези думи в днешно време в Златица. И нека си пожелаем в най-скоро време избраните от нас наистина да разберат, че хората имат нужда от надеждата, че и тук може да се случи нещо хубаво. И нека престанат с действията си непрекъснато да се опитват да ни лишат от нея. Надежда винаги има, макар и наречена с различни имена! Има я и за Златица!
автор: Магдалена Ананиева
снимки: Цветелина Бързакова
Хайдушки извор
Стоя край извора хайдушки и гледам живата вода
как бавно, бавно се промушва покрай високата скала.
Седели са юнаци млади край изворчето през нощта,
Балканът като страж ги пазел, поял ги с бистрата вода.
Денят посрещали с надежда, че ще е по-добър от вчера
и само птиците били свидетели на хайдушката завера.
Гърмяли пушки, вик на болка процепвал този пущинак,
после отново тишината покривала го с нежен мрак.
Стоя край извора хайдушки – тук няма паметник, ни кръст,
ни вик, ни стон, ни гръм на пушка не чуват се в букаша гъст.
Останал спомен само шепне за миналите боеве,
а изворчето все се мъчи край камъка да се провре.
Водата бистра, сладка, студна аз гребвам с шепи и отпивам,
обзема ме незнайна мудност – не бързам аз да тръгвам.
Наоколо все дъхав здравец, като зелен килим разстлан,
краката ми потъват в мъхове зелени, меки като горска пяна.
Хайдушкото кладенче 2007 г.
Златка Георгиева
как бавно, бавно се промушва покрай високата скала.
Седели са юнаци млади край изворчето през нощта,
Балканът като страж ги пазел, поял ги с бистрата вода.
Денят посрещали с надежда, че ще е по-добър от вчера
и само птиците били свидетели на хайдушката завера.
Гърмяли пушки, вик на болка процепвал този пущинак,
после отново тишината покривала го с нежен мрак.
Стоя край извора хайдушки – тук няма паметник, ни кръст,
ни вик, ни стон, ни гръм на пушка не чуват се в букаша гъст.
Останал спомен само шепне за миналите боеве,
а изворчето все се мъчи край камъка да се провре.
Водата бистра, сладка, студна аз гребвам с шепи и отпивам,
обзема ме незнайна мудност – не бързам аз да тръгвам.
Наоколо все дъхав здравец, като зелен килим разстлан,
краката ми потъват в мъхове зелени, меки като горска пяна.
Хайдушкото кладенче 2007 г.
Златка Георгиева
МОЯТА ЛЕГЕНДА - МОЯТА БОРБА
Прадядо ми, Груьо Атанасов е бил опълченец в 5-та дружина на Българското опълчение в Руско-турската освободителна война. Сражавал се е на Шипка, Шейново и Ески – Заара.
Завърнал се е с посечена от турски ятаган ръка.
Може би от него съм наследила борческия дух и родолюбието, обичта към светините български, омразата към всеки, който би дръзнал да тъпче родната земя.
От дете съм научена да браня името България. Не очаквам да воювам с оръжие, но някои хора започват да ме плашат. Чувам приказки за някакво измислено етническо напрежение, за автономии, за турцизиране на цели райони.
В кой век живеем? В коя година?
Ако са покойници дедите ни – опълченците и бащите ни – участници във Втората световна, нали ние, внуците и децата им сме живи и сме тук?! Днес. За да помним.
Ще позволим ли някой да парчедисва земята ни и да създава санджаци? Ще позволим ли на политиците да правят пари в замяна на отстъпки?
Не искам да знам кой и за колко е продал Родината ми. Обаче много ме е грижа колко още се канят да продадат.
Никой няма право да плюе върху кръвта, пролята от прадядо ми Груьо и хилядите като него за Освобождението на България.
Никой няма право да търгува със свещената земя българска!
Моята земя! Аз няма да се примиря с предателството на управляващите, които са готови на всичко, само и само да са на власт. И местните и държавните управляващи.
Искам, когато вляза в магазин и поискам хляб, да го искам на български. За да нахраня не само стомаха, но и душата си.
Сега и завинаги българският език е официален за Република България. Друг език не е нужен на българите, за да контактуват и общуват помежду си. Останалите езици са за връзка с външния свят. Всеки може да ги изучава, но не бива да ги налага като задължителни.
Какви са тези новини на турски език? Сигурна съм, че и така наречените етнически турци не го разбират, защото не са го учили. В България живеят арменци, гърци, цигани, евреи и други. Ако всички те поискат телевизионно време за новини, за българите какво ще остане? В Русия има толкова много етноси, но новините са само на руски език. И никой не си е помислял да поиска да са на друг. В Германия живеят хиляди турски граждани. Немското правителство защо не им позволи новини на турски език? Никой не го е помислял даже. Само у нас един разпасал пояса си велможа строи сараи, джамии и текета. Докога? Я стига толкова гавра с моят народ и моята родна България! Нали, драги ми българино?
Златка Георгиева
Завърнал се е с посечена от турски ятаган ръка.
Може би от него съм наследила борческия дух и родолюбието, обичта към светините български, омразата към всеки, който би дръзнал да тъпче родната земя.
От дете съм научена да браня името България. Не очаквам да воювам с оръжие, но някои хора започват да ме плашат. Чувам приказки за някакво измислено етническо напрежение, за автономии, за турцизиране на цели райони.
В кой век живеем? В коя година?
Ако са покойници дедите ни – опълченците и бащите ни – участници във Втората световна, нали ние, внуците и децата им сме живи и сме тук?! Днес. За да помним.
Ще позволим ли някой да парчедисва земята ни и да създава санджаци? Ще позволим ли на политиците да правят пари в замяна на отстъпки?
Не искам да знам кой и за колко е продал Родината ми. Обаче много ме е грижа колко още се канят да продадат.
Никой няма право да плюе върху кръвта, пролята от прадядо ми Груьо и хилядите като него за Освобождението на България.
Никой няма право да търгува със свещената земя българска!
Моята земя! Аз няма да се примиря с предателството на управляващите, които са готови на всичко, само и само да са на власт. И местните и държавните управляващи.
Искам, когато вляза в магазин и поискам хляб, да го искам на български. За да нахраня не само стомаха, но и душата си.
Сега и завинаги българският език е официален за Република България. Друг език не е нужен на българите, за да контактуват и общуват помежду си. Останалите езици са за връзка с външния свят. Всеки може да ги изучава, но не бива да ги налага като задължителни.
Какви са тези новини на турски език? Сигурна съм, че и така наречените етнически турци не го разбират, защото не са го учили. В България живеят арменци, гърци, цигани, евреи и други. Ако всички те поискат телевизионно време за новини, за българите какво ще остане? В Русия има толкова много етноси, но новините са само на руски език. И никой не си е помислял да поиска да са на друг. В Германия живеят хиляди турски граждани. Немското правителство защо не им позволи новини на турски език? Никой не го е помислял даже. Само у нас един разпасал пояса си велможа строи сараи, джамии и текета. Докога? Я стига толкова гавра с моят народ и моята родна България! Нали, драги ми българино?
Златка Георгиева
07 ноември 2008
ОТВОРЕНО ПИСМО
До Кмета на община Пирдоп Антоанета Илиева и организаторите на проведения лекоатлетически крос в гр. Пирдоп на 15 октомври 2008 г.
Искаме „най-сърдечно” да ви благодарим за добрата организация и подобаващото награждаване на заелите призови места в проведения крос.
Уважаеми господа,
Заявяваме, че за нас, хората свързани със спорта и физическата култура на първо място стоят участието и доброто представяне, а не извличане на материални изгоди.
Затова имаме следните въпроси към вас:
1. Защо трасето не беше почистено и стартът трябваше да се дава от място с огромен куп шума и боклуци?
2. Толкова ли нямаше средства за един тебешир, или „керемида”, за да се обозначи трасето и да се маркира стартовата и финалната линия?
3. Къде беше медицинското лице?
4. Защо в началото на състезанието не бяха поздравени участниците с „Добре дошли”. Все пак ние, техните ръководители положихме необходимото, за да ги освободим от 7-ми часове, от контролни работи, за да присъстваме на лекоатлетическия крос.
5. Защо възрастовата група 11-12 клас не беше предвидена за участие и за тях нямаше грамоти?
6. Защо не успяхте да впишете поне имената на заелите 1-2-3 място в раздадените грамоти?
7. Всички участници не заслужиха ли да получат поне по една шоколадова вафличка…. Ей, така по детски?!
Ако се организира нещо, правете го като хората, а не отбивайте само номера!
С най-добри чувства ви каним да присъствате на подобни мероприятия, било то в Златица или Челопеч, за да извлечете поука как се провеждат.
От всички участници в лекоатлетическия крос и техните ръководители
Искаме „най-сърдечно” да ви благодарим за добрата организация и подобаващото награждаване на заелите призови места в проведения крос.
Уважаеми господа,
Заявяваме, че за нас, хората свързани със спорта и физическата култура на първо място стоят участието и доброто представяне, а не извличане на материални изгоди.
Затова имаме следните въпроси към вас:
1. Защо трасето не беше почистено и стартът трябваше да се дава от място с огромен куп шума и боклуци?
2. Толкова ли нямаше средства за един тебешир, или „керемида”, за да се обозначи трасето и да се маркира стартовата и финалната линия?
3. Къде беше медицинското лице?
4. Защо в началото на състезанието не бяха поздравени участниците с „Добре дошли”. Все пак ние, техните ръководители положихме необходимото, за да ги освободим от 7-ми часове, от контролни работи, за да присъстваме на лекоатлетическия крос.
5. Защо възрастовата група 11-12 клас не беше предвидена за участие и за тях нямаше грамоти?
6. Защо не успяхте да впишете поне имената на заелите 1-2-3 място в раздадените грамоти?
7. Всички участници не заслужиха ли да получат поне по една шоколадова вафличка…. Ей, така по детски?!
Ако се организира нещо, правете го като хората, а не отбивайте само номера!
С най-добри чувства ви каним да присъствате на подобни мероприятия, било то в Златица или Челопеч, за да извлечете поука как се провеждат.
От всички участници в лекоатлетическия крос и техните ръководители
ДКК "Златните МЕЧКИ" отбеляза Европейската седмица на гората
За първа година Европа отбелязва Европейската седмица на гората и ние като едни истински европейци се включваме активно в отбелязването й. Още повече, че е посветена на онази майка закрилница, отгледала и приютявала нашите герои, юнаци и предводители.
По един изключително атрактивен начин решиха да отбележат Европейската седмица на гората и членовете на Детски кукерски клуб „Златните МЕЧКИ” към Сдружение „За един по-добър живот” – Челопеч, като буквално се докоснат до нейната магия.
Нима няма романтика в историята на „бойскаута”?! Нима няма красота в желанието да се потопиш в гората около запаления огън, далече от цивилизацията?!
Насред гората се събрахме отново със „Златните МЕЧКИ”ъ, за да се докоснем до нейната магия, да се вдъхновим от нейната мъдрост, да бъдем заедно няколко дни далече от обичайната ежедневна шумотевица в прегръдката на планината, облякла своята златна есенна премяна.
Природата е дар, който трябва да съхраняваме. Особено сега, когато непрекъснато се убеждаваме колко много сме и навредили. Обществото ни, децата ни трябва да знаят, че горите на България умират. Годишно незаконно се изсичат към 2,5 млн. куб. м. дървесина. Всеки ден незаконно се изсича гора с територията на 100 футболни игрища. Загубите за природата и за екологичното равновесие са огромни.
Обществото трябва да знае, че общата горска площ на България възлиза на 3.9 млн. хектара или 34% от територията на страната, като 3.4 млн. ха са покрити с гори. Дървесните запаси възлизат на 520 млн. куб. м, при годишен прираст 12.3 млн. куб. м. С това богатство България е на едно от първите места в Европа по относителен дял на горското стопанство от общия възобновим природен ресурс на страната. Значението му за националното стопанство е изключително голямо, а за природата, биологичното разнообразие и екологичното равновесие – неоценимо.
Тази седмица отбелязахме новата Европейска седмица на гората, но в България празник на българската гора се чества от 1925 година през първата седмица на април. Да се надяваме, че и занапред ще има за какво да празнуваме, пазейки националното си горско богатство и предавайки на поколенията този безценен дар.
Петя Чолакова
В Общински съвет Златица - Нищо ново под слънцето
Извъртя се една година от така нареченово „ново управление”. Сиреч, минаха 365 дни от изборите, състояли се на 28 октомври 2007 г., на които народа определи своите 13 представители в местния парламент. От тогава до сега обаче, нищо „ново” не се е случило. Или по-точно, ако още си спомняте какво се случи в началото, същото е и сега. Сиреч - както си почнаха, така си и карат.
Кавги, заяждания, провокации, доноси, обиди, пишман-инициативни комитети, сформирани не за подобряване начина на живот на златичани, а за свалянето на избора им от преди една година, подстрекателства и прочие определения, които и сами можете да дадете само като си представите членовете на Общински съвет Златица.
Може да се каже, че ако сте присъствали на сесия през март и дойдете на тази, която ще бъде през ноември, все едно сте получили „Дежа ву”.
Не, не Рандеву.
„ДЕ ЖАВУ”. Това е интересно явление, определящо се със странно чувство, че си преживял случващото се и преди. Става дума за ситуация, при която ти се струва, че можеш да предусетиш всеки малък детайл.
Просто и сложно, тук, в Общински съвет Златица всичко се повтаря и преповтаря.
Дори репликите на „най-изявените” съветници са все едни и същи, думите, които се използват – същите.
И сигурно ще се запитате що не вземат тези така самозабравили се „оратори” да прочетат по някоя книга, че да вземат да си обогатят „речника” и не ни заливат с все едни и същи изречения?! Дето се вика, поне малко да променят нещо в изказванията си, за да не стават сесиите толкова скучни и досадни? Да си кажа често и аз се питам понякога.
Много проблеми има да се решават в Златица. И наболели, и належащи. Но дали ще бъдат решени от този Общински съвет? Това си е Божа работа.
Ще поживеем, ще видим.
Един такъв явно неразрешим от години проблем е този с Вълко Червенков. Нищо, че човечецът отдавна си отишъл от този свят с хубавото и с лошото, което е оставил след себе си. Неговата личност, или по-точно неговият паметник в Златица е актуален от десетилетие.
Отново на Дневен ред пред Общински съвет Златица стои въпросът с паметникът на човека и неговото преместване.
Този така глобален за общината въпрос остава нерешен вече поколения общински съветници. Нито предишния, нито по-предишния, нито сигурно следващия не биха могли да се справят с него.
Навремето, когато е трябвало да се постави паметникът на Вълко Червенков в Златица е имало много спорове, стълкновения и гръмки изказвания. Собственикът на имота е обявил публично, че няма нищо против цял живот този паметник да стои там, защото Вълко Червенков е един велик златичанин и заслужавал своето място?! Обаче по днешно време някак си този паметник попречи на собственика на имота и той всячески се опитва от години да се оттърве от него.
И на всичкото отгоре за преместването му трябва да бъдат заделени над 4000,00 (четири хиляди) лева общински пари.
Мотивите за преместването му са, че за него трябва да се избере едно наистина престижно място, където да му бъде отдадена заслужената чест. И веднага се питам, че какво му има на мястото до читалището, на центъра на Общината, на „прекрасния” нов площад, сред паветата, на хвърлей от общинската сграда и малко от страни на читалищната?
Ако това не е престижно място, то не бих могла да се сетя за по-подходящо и по-престижно в Златица!
Но, явно, някои от общинските съветници знаят къде има такова и бързат да се премести паметника, че взе да им попречва. Сигурно прави сянка в кабинета на Председателя на читалището? Кой знае?
За целта, естествено, трябва бъде сформиран инициативен комитет. Е, този път не за свалянето на кметицата от третата седмица на избирането, а за свалянето на паметника на Вълко Червенков и поставянето му на „престижно място” нейде из Златица.
И тук веднага ме бодва мисълта, че от няколко седмици в града ни усилено се шуми, че мястото, подарено от общината на друг виден и знатен гражданин на Златица – Стоян Николов, е продадено от предишното управление на общината ни. На безценица и без документи. Че даже и без свян, без срам, без да му мигне окото, че посяга на Светинята на Златица!
Борецът Стоян Николов – обран посмъртно! Паметта на Човекът, донесъл световна слава за Златица – поругана и потъпкана! Не мога да повярвам, че подобен род престъпление би могло да бъде извършено от властимащи, но може би се е случило. Има кой да докаже дали е така или не и кой е този, дръзнал да извърши това пъклено дело.
И се питам като ще сформираме комитети за преместването на Вълко Червенков, що не сформираме комитети за защита паметта на Стоян Николов? Дали има причината за единия да се борим усърдно и целенасочено от години е, защото имаме някаква файда, а за другия да се спотайваме и скомросваме, защото отново имаме някаква файда?
Та, както започнах от началото, та до края – в Общински съвет Златица – нищо ново под слънцето! Още повече, че те и участниците в него са всеизвестни и от години им гледаме сеира.
Честита първа годишнина.
Очакват ни още три.
Горда Златишкова
Кавги, заяждания, провокации, доноси, обиди, пишман-инициативни комитети, сформирани не за подобряване начина на живот на златичани, а за свалянето на избора им от преди една година, подстрекателства и прочие определения, които и сами можете да дадете само като си представите членовете на Общински съвет Златица.
Може да се каже, че ако сте присъствали на сесия през март и дойдете на тази, която ще бъде през ноември, все едно сте получили „Дежа ву”.
Не, не Рандеву.
„ДЕ ЖАВУ”. Това е интересно явление, определящо се със странно чувство, че си преживял случващото се и преди. Става дума за ситуация, при която ти се струва, че можеш да предусетиш всеки малък детайл.
Просто и сложно, тук, в Общински съвет Златица всичко се повтаря и преповтаря.
Дори репликите на „най-изявените” съветници са все едни и същи, думите, които се използват – същите.
И сигурно ще се запитате що не вземат тези така самозабравили се „оратори” да прочетат по някоя книга, че да вземат да си обогатят „речника” и не ни заливат с все едни и същи изречения?! Дето се вика, поне малко да променят нещо в изказванията си, за да не стават сесиите толкова скучни и досадни? Да си кажа често и аз се питам понякога.
Много проблеми има да се решават в Златица. И наболели, и належащи. Но дали ще бъдат решени от този Общински съвет? Това си е Божа работа.
Ще поживеем, ще видим.
Един такъв явно неразрешим от години проблем е този с Вълко Червенков. Нищо, че човечецът отдавна си отишъл от този свят с хубавото и с лошото, което е оставил след себе си. Неговата личност, или по-точно неговият паметник в Златица е актуален от десетилетие.
Отново на Дневен ред пред Общински съвет Златица стои въпросът с паметникът на човека и неговото преместване.
Този така глобален за общината въпрос остава нерешен вече поколения общински съветници. Нито предишния, нито по-предишния, нито сигурно следващия не биха могли да се справят с него.
Навремето, когато е трябвало да се постави паметникът на Вълко Червенков в Златица е имало много спорове, стълкновения и гръмки изказвания. Собственикът на имота е обявил публично, че няма нищо против цял живот този паметник да стои там, защото Вълко Червенков е един велик златичанин и заслужавал своето място?! Обаче по днешно време някак си този паметник попречи на собственика на имота и той всячески се опитва от години да се оттърве от него.
И на всичкото отгоре за преместването му трябва да бъдат заделени над 4000,00 (четири хиляди) лева общински пари.
Мотивите за преместването му са, че за него трябва да се избере едно наистина престижно място, където да му бъде отдадена заслужената чест. И веднага се питам, че какво му има на мястото до читалището, на центъра на Общината, на „прекрасния” нов площад, сред паветата, на хвърлей от общинската сграда и малко от страни на читалищната?
Ако това не е престижно място, то не бих могла да се сетя за по-подходящо и по-престижно в Златица!
Но, явно, някои от общинските съветници знаят къде има такова и бързат да се премести паметника, че взе да им попречва. Сигурно прави сянка в кабинета на Председателя на читалището? Кой знае?
За целта, естествено, трябва бъде сформиран инициативен комитет. Е, този път не за свалянето на кметицата от третата седмица на избирането, а за свалянето на паметника на Вълко Червенков и поставянето му на „престижно място” нейде из Златица.
И тук веднага ме бодва мисълта, че от няколко седмици в града ни усилено се шуми, че мястото, подарено от общината на друг виден и знатен гражданин на Златица – Стоян Николов, е продадено от предишното управление на общината ни. На безценица и без документи. Че даже и без свян, без срам, без да му мигне окото, че посяга на Светинята на Златица!
Борецът Стоян Николов – обран посмъртно! Паметта на Човекът, донесъл световна слава за Златица – поругана и потъпкана! Не мога да повярвам, че подобен род престъпление би могло да бъде извършено от властимащи, но може би се е случило. Има кой да докаже дали е така или не и кой е този, дръзнал да извърши това пъклено дело.
И се питам като ще сформираме комитети за преместването на Вълко Червенков, що не сформираме комитети за защита паметта на Стоян Николов? Дали има причината за единия да се борим усърдно и целенасочено от години е, защото имаме някаква файда, а за другия да се спотайваме и скомросваме, защото отново имаме някаква файда?
Та, както започнах от началото, та до края – в Общински съвет Златица – нищо ново под слънцето! Още повече, че те и участниците в него са всеизвестни и от години им гледаме сеира.
Честита първа годишнина.
Очакват ни още три.
Горда Златишкова
Цветен оазис на Доброто
“Да подариш книга на приятел” е поредната инициатива, която вдъхнови списанието ни. Защо? В този свят на технологиите, в компютърната ера и бързи обороти се питам още ли помним какво е то удоволствието от допира ни с хартиен носител? Тогава, когато почти всяка книга може да се прочете на .txt формат, какво остана от предвиденото време в облачна неделя да се разходиш до близката книжарница?
Книжарница ли казах? Все повече липсват подобни помещения, изпълнени с изписани листове хартия. Имам чувството, че след известно време, ще откриваме книгата само в антиквариат или по прашните рафтове на вилата – евентуално наследени от родителите ни. Ето защо да издадеш книга само по себе си за мен е равностойно на героизъм. А да подариш такава и то на дете е въпрос на задължително възпитание. Защото все повече чувам на улицата децата ни да говорят за модерната думичка “notebook” (лаптоп), която повечето дори не разбират, а не просто за “book”(книга), значение също тънещо в забвение.
На 23 октомври р-т „Средногорие” – Златица бе избран за представяне на инициативата на Виолета Овчарова „Подари книга на Приятел”, с която тя изцяло подкрепя инициативата на Президента Георги Първанов. Спонсори на събитието са Община Челопеч в лицето на инж. Алекси Кесяков и „Челопеч Майнинг” ЕАД. Сред поканените официални гости и приятели бяха Алекс Нестор, Ирена Стамболиева и Мариана Томчева от „Челопеч Майнинг”, Милена Мачканова – председател на читалище „Напредък” гр. Пирдоп, Дамян Ненов и Красимира Гюлеметова от Ротари Клуб Пирдоп, Николай Николов – Председател на Общински съвет Челопеч, представители на детски градини, читалища, училища, близки приятели и съученици.
Събитието откри известният челопешки поет Харалампи Харалампиев с думите: Книгите на Виолета Овчарова разкриват един нейн духовен свят, за който всеки може да завижда. Тя сънува онези истински неща, за които ние мечтаем денем. Нейните читатели децата са именно носителите на този истински и неподправен заряд, който те кара да мечтаеш дори на сън. Виолета Овчарова е успяла да улови мечтата на всеки един от нас да полети над полята и с окото на изключителен професионалист по духовност е сътворила един истински празник в Космоса за всяка човешка душа”.
На срещата присъстваше и Снежана Тодорова – председател на Съюза на журналистите, която изрази своето въодушевление, че има честта да присъства на събитие от подобен род.
Бе прочетен и поздравителният адрес, изпратен специално от Президенството: Уважаема Г-жо Овчарова, Уважаеми Г-н Кесяков,
От името на Георги Първанов – Президент на Република България, ви благодаря сърдечно за поканата да присъства на чудесната ви изява, свързана с неговата инициатива „Подари книга на приятел”. За съжаление натоварената му програма изключва тази възможност.
Г-н Първанов е убеден, че книгите „Празник в Космоса” и „Чуден сън” ще бъдат приети с радост и с удоволствие от всички детски заведения, училища и библиотеки в Средногорието и от всички библиотеки в страната. Той високо оценява вашия и на спонсорите („Челопеч Майнинг” ЕАД и Община Челопеч) жест на съпричастност към неговата идея, чиято цел е да създаде ново отношение на младите към книгата.
С Уважение: Никола Колев – Началник на Кабинета на Президента на РБългария.
След официалното представяне, самата авторка Вили Овчарова сподели: “Цял живот ще си остана дете”, след което сърдечно благодари на всички, отзовали се на призива й. Особена благодарност тя изказа на кмета на Община Челопеч, като сподели: Зная, че всеки миг мога да имам подкрепата му. Той цени преди всичко духовното и хората. Винаги дава шанс на това, което заслужава да пребъде във времето.
Инж. Алекси Кесяков се обърна към присъстващите с думите: Всеки ден ни трябва пристан, оазис, където да почувстваме доброто, хубавото на живота. Трябва да сме благодарни на Виолета Овчарова, че прави този остров по-голям, за да има място за всички.
В Община ЧЕЛОПЕЧ
КОЛОЕЗДАЧИТЕ СЕ СРЕЩНАХА С КМЕТА
На 16.10.20008 год. инж. Алекси Кесяков - кмет на община Челопеч прие състезателите от Клуб по приложно колоездене на среща-разговор. На тази среща присъстваха и членове на комисията „Спорт, туризъм...” към ОбС Челопеч. Отчетоха се крайните резултати от изтеклата 2008 спортно-състезателна година на Клуба и се набелязаха предстоящите за идната 2009 год.
Капитаните на двата отбора /възрастови групи/ връчиха на инж. Ал. Кесяков спечелените купи и медали от състезанието в гр. Силистра, който от своя страна изказа своето задоволство от спечелените награди и поздрави състезателите за завоюваните призови места.
СПОРТНИ ПРОЯВИ
Във връзка с графика за учебния процес на ОУ „Св. Св. Кирил и Методий” за 2008-ма година, на 10 октомври се проведе есенен крос с учениците от среден курс. Под ръководството на преподавателите по физическа култура Радка Ингилизова, Сашка Илиева и Дора Димитрова, мероприятието премина при изключително добра организация, с участието на всички ученици. Момичетата и момчетата показаха голяма отговорност, като се състезаваха като истински лекоатлети.
Отборът по лека атлетика към училището взе участие и в лекоатлетическия крос в Градската градина на град Пирдоп. На 17-ти октомври отново бе проведен ученически крос с учениците от 1 и 2 клас, организиран отново от Дора Димитрова и Александра Илиева, които изключително ентусиазирано, отговорно и организирано накараха най-малките ученици в училище да изживеят невероятно щастие от участието си.
Улицата пред училището бе огласена от детски смях и веселие, за което допринесе и слънчевото време.
ОУ „Св. Св. Кирил и Методий”
с. Челопеч
ДЕН НА ДНЕШНИЯТ БУДИТЕЛ
Зачатъкът на празника на народните будители може да се открие през 1909 г. в Пловдивските хроники. След честването на Деня на “Св. Св. Кирил и Методий” просветените граждани и учителите отбелязват и 19 октомври като ден в памет на Св. Иван Рилски. Заедно със светеца била отдадена почит и на всички духовни учители на народа. Шествие от учители и ученици преминало през главната улица на града.
Официално Денят на народните будители се празнува едва през 1922 г. Правителството на Александър Стамболийски издава специален указ по инициатива на тогавашния министър на просветата Стоян Омарчевски и група интелигенти.
Изминали са три години от подписването на позорния за България Ньойски договор, национализмът и патриотизмът, подклаждани десетилетия след Освобождението, предизвикват разочарование и униние. Имало е нужда от някакъв духовен подтик. И го намират в наследството и съветите на най-мъдрите българи. Припомнят си честването на народните будители в Пловдив и празникът тръгва. Композиторът Добри Христов пише химна “О, будители народни”, от Министерството на просветата издават нарочно списание - брой единствен, под заглавие “ Св.Св. Кирил и Методий”. В него пишат народният поет Иван Вазов, проф. Александър Балан, Беньо Цонев, проф. Стефан Младенов, Димитър Страшимиров - автор на прочутата история на Априлското въстание, Никола Данчов - издателят на първата българска енциклопедия и други видни творци на българската словесност и духовност. Учениците кичат портретите на народните будители с есенни цветя, шествия и утра има по цялата страна, писатели, художници, поети и артисти се срещат с младите хора на България, четат им нарочно написани за празника произведения, припомнят поучителните слова на Св. Иван Рилски и мъдрите писания и съвети на най-просветените българи. Те са могли да кажат като Петко Рачов Славейков: “Аз отгледах тоя народ, познавам го...” Те са едновременно творци и пазители на самобитния български дух, но винаги са внасяли промени и обновление, постоянно са издигали българските морални ценности до висотата на общочовешките, защото са християни и светски граждани, макар и в условията на потисничество или духовен гнет.
Отшелничеството на Св. Иван Рилски е не само бягство в “пустинята”, но и първи опит на български духовник да се разграничи от пагубното влияние на Византия върху управляващата тогава политическа прослойка и проява на самобитен духовен характер на народа ни. Народни будители могат да се нарекат и онези слепи Самуилови войници, които след разгрома се оттеглят край днешното село Добърско и оттам тръгват по поробената страна и пеят своите песни за героичните победи на българския цар.
За съжаление, най-мъдрите българи често са били пренебрегвани, недочетени и дори подигравани от управниците на държавата. Празникът на народните будители след четвъртвековно лъчение в сърцата на просветените българи е забранен през 1947 г. от властта, нарекла себе си “народна”.
Но празниците не умират, духът им се връща по неведоми пътища и в определен от историята час. Това се случи пак в Пловдив. На 1 ноември 1979 г. в Стария град, в Иконната зала, пред образа на Св. Иван Рилски застават певците от ансамбъл “Йоан Кукузел” с художествен ръководител Таня Христова. Тя е от големия Доганов род на Копривщица и нейният прадядо Константин Доганов е между ктиторите на Рилския манастир. През следващата 1980 година празникът възкръсва с целия си ритуал в гр. Перущица. Поводът е 130-годишнината на местното училище “Кирил и Методий”, основано от народния будител Христо Г. Данов.
През 1981 г. Денят на народните будители бива съпроводен с голям рецитал от старобългарски текстове и музика. Прозвучават заветите на Свети Иван Рилски: “Избирайте си наставници и поставяйте си началници ония мъже, които от всички са засвидетелствувани за духовните им подвизи, които превъзхождат всички по разум и духовни разсъждения. Ако ли пък всички почнете да желаете началство и председателство и да станете наставници и учители, ще се разцъфтят у вас крамоли, препирни, спорове, кавги, надпреварване, клевети, омрази, завист и други неприлични страсти...”
Не е ли Свети Иван Рилски наш съвременен съветник и учител? Но колцина българи четат и разумяват поученията му, да не говорим за политиците и така наречените бизнесмени, които не дават пукната пара за разум, мъдрост, изкуство и литература?
Сега всички у нас искат да са началници (разбирайте депутати и правителствени и европейски чиновници), за да си оправят материалното положение. Навъдиха се множество наставници (социолози, политолози, коментатори), а учителите все повече намаляват. И затънахме в неприлични страсти, по думите на Свети Иван Рилски. Хората се ласкаят и целуват под път и над път, казват, че се обичат, а всъщност се дебнат с омраза. Син пребива майка си, за да му върне парите, който й дал за операция, чиновник притеснява старица - иска рушвет от пенсийката. По екраните и в жълтите вестници чалга певиците са прехвърлили крак върху крак и разказват откровено за порно живота си, а интернет сайтове показват битки между ученички и деца от трети клас. Мазен политик каканиже колко сме напреднали в икономиката и културата, как сме учудили света с родното изкуство. Не се чува задушевен говор, само плямпане за пари, коли и пазарски сметки. От време навреме някой статист отчита, че сме на първо място в света по инфаркти, по ракови заболявания и на едно от челните места по туберкулозни инфекции, хепатит и инсулти сред най-младите.
Човешката природа е обидена, унизена и смазана от низките страсти. Нарушен е естественият имунитет и причина за това е моралното падение и прогоненият дух.
Народът е преживявал такива кризи и в миналото, но е съзнавал, че в самата криза има възможност за спасение, стига да се появят народните будители, стига да се вслушаме в откровенията им. И не е вярно, че днес нямаме нужда от будители, както ни проповядва една видна историчка. Виждате ли, обявяват някои глашатаи на постмодернизма, има интернет, хората знаят езици, нациите си отиват, ставаме граждани на света. Но така наречените граждани на света са си загубили душите, продали са ги на дявола и цял живот тайно плачат за земята и въздуха, за мястото, дето са се родили и дето е преминало детството им. Иначе в главите им е натрупана информация, а не им достига мъдрост да се ползват от нея или пък да я предадат на други. За да сториш това, се иска първо да имаш душа. Мъдростта се развива в душата и в духа български. И днес имаме нужда някой да ни говори задушевно, мъдро, не да го увърта заради пари и власт - такъв е безроден или заровил душата си в боклука на ежедневието.
Има и днес народни будители.
Ще ги познаете по очите, по чистата българска реч, по онова милеене за родното, значимото, което сме сътворили и дали на света. Такъв будител е дяконът Левски, страстният поет и публицист Стоян Михайловски, народният лечител Петър Димков, историкът проф. Петър Мутафчиев, легендарният лекар проф. Стефан Тодоров, който спаси народа си от туберкулозата и ни остави ценни съвети за опазване на здравето. Може да са живели в миналото, но си остават наши съвременници, задушевни събеседници и помощници. Будители са историци като проф. Георги Марков, който, ведно с историческата истина, ни поднася поученията от грешките и пътищата за тяхното поправяне, говори на душите и сърцата ни преди всичко като българин. А душата идва от детството, от първите Кирило-Методиеви буквички, от онова стихотворение на Вазов за земята ни, на което посегнаха някои българските просветни дейци.
Душата идва от българската култура, която усвояваме в детството и юношеството. И ако наистина сме приели тази духовност, ще сме спасени и спасявани, където и да живеем по света. Заради тази духовност младите българи трябва първо да завършат класическа гимназия и тогава да отиват в чуждестранните колежи и университети. Иначе, без да си възпитал душата си с българската духовност, едва ли можеш да усвоиш общочовешката култура и да й служиш от душа. В класическото българско училище се постига мъдрост, която сетне в живота помага на човек, където и да работи. Познавам такива българи - артисти, финансови чиновници, писатели… Всички те са духовни хора, дейността и общуването им са облъхнати от мъдрост. И това са множеството народни будители, които трудно си пробиват път сред чалга културата и масовата организирана посредственост. Имаме нужда от тях, защото те ни възпитават с онази мъдрост, която откриваме сега в тракийската духовност, в съчиненията на първите свети отци на Българската православна църква и в творенията на големите ни творци в литературата, изкуството и науката. Те ни спасяват от нашето невежество, от пороците ни, подхранвани и възпитавани от пошлостите на едно уж задоволено общество.
Матей Преображенски (1828-1875)
Никола Палаузов (1821-1899)
В една неделна сутрин, пуснала телевизора, се загледах в поредната тема на предаването „Сблъсък”. Обсъждаше се „Насажда ли се излишен негативизъм от медиите в България?”. Погледнах поредният брой на вестник „24 часа”, който ми бе под ръка, и слушайки дебата се замислих колко негативизъм излъчват наистина медиите. Тръби се за поредното убийство, украсява се поредната не дотам трагична новина и всичко това с цел добър рейтинг, маркетинг или продажба.
Говорим за безумното пиянство на един народ, или оцветяваме до безобразие перфектният „розов” живот на последния новоизлюпен милиардер?! Помислих си, защо да не отразяваме повече хубави прояви, но след това в ума ми се роди перфектния вестник или медия, описваща единствено добронамереността и добре свършената работа.
И се запитах защо?
На фона на събитията, заливащи страната ни, едва ли ще звучи реалистично – Социална романтика няма. В едно общество добронамереността се предполага, че трябва да бъде част от нас, а не изкуствено насаждан идеал.
Трябва ли да описваме добрите дела – не трябва ли просто да продължим да бъдем техен будител?! Същото важи и за прекаленият негативизъм, стелещ се от редовете, или предаванията на медиите в България. Трябва да говорим за проблемите си, за проблемите на цял един народ, но фактът, че ги превръщаме в невероятна траги-комедия с безумни и абсурдни вести, не ни прави по-различни от обикновени драскачи. Защото поредният пример е как в същото това гореупоменато и така харесващо ми се предаване, отново макар и за миг не акцентирахме на дебата или дискусията, а на силиконови прелести между рундовете.
Ето как изглежда в наше време будителят в голяма степен през моите очи. Не искам дори да се опитвам да правя сравнения между истинното значение на думата и измеримостта й в абсурдизъм. Но ще кажа, че всичко е зависило само и единствено от нас.
Колко пъти бихме могли да го повторим, за да осъзнаем простота му. Да бъдем съвременни будители не е лесно, дори понякога е невъзможно и несъразмеримо. Но и малкото време, което човек може да отдели за написването на статия, която да накара някого да се замисли, понякога е достатъчно.
Може би повтарям тази мисъл за пореден път, но позволете ми малко иронизъм, като добавя, че повторението е майка на знанието.
Будитилят на съвремието трябва да бъде възпитаван в старите нрави със съвременни методи. Или просто да има нуждата от възпитание в необятното поле на знанието, което да намери начин да приложи на практика. Да се поучим от историята, колкото и сложно да е, както доказва реалната обстановка в света изобщо.
Дечка ВЕЛКОВА
Официално Денят на народните будители се празнува едва през 1922 г. Правителството на Александър Стамболийски издава специален указ по инициатива на тогавашния министър на просветата Стоян Омарчевски и група интелигенти.
Изминали са три години от подписването на позорния за България Ньойски договор, национализмът и патриотизмът, подклаждани десетилетия след Освобождението, предизвикват разочарование и униние. Имало е нужда от някакъв духовен подтик. И го намират в наследството и съветите на най-мъдрите българи. Припомнят си честването на народните будители в Пловдив и празникът тръгва. Композиторът Добри Христов пише химна “О, будители народни”, от Министерството на просветата издават нарочно списание - брой единствен, под заглавие “ Св.Св. Кирил и Методий”. В него пишат народният поет Иван Вазов, проф. Александър Балан, Беньо Цонев, проф. Стефан Младенов, Димитър Страшимиров - автор на прочутата история на Априлското въстание, Никола Данчов - издателят на първата българска енциклопедия и други видни творци на българската словесност и духовност. Учениците кичат портретите на народните будители с есенни цветя, шествия и утра има по цялата страна, писатели, художници, поети и артисти се срещат с младите хора на България, четат им нарочно написани за празника произведения, припомнят поучителните слова на Св. Иван Рилски и мъдрите писания и съвети на най-просветените българи. Те са могли да кажат като Петко Рачов Славейков: “Аз отгледах тоя народ, познавам го...” Те са едновременно творци и пазители на самобитния български дух, но винаги са внасяли промени и обновление, постоянно са издигали българските морални ценности до висотата на общочовешките, защото са християни и светски граждани, макар и в условията на потисничество или духовен гнет.
Отшелничеството на Св. Иван Рилски е не само бягство в “пустинята”, но и първи опит на български духовник да се разграничи от пагубното влияние на Византия върху управляващата тогава политическа прослойка и проява на самобитен духовен характер на народа ни. Народни будители могат да се нарекат и онези слепи Самуилови войници, които след разгрома се оттеглят край днешното село Добърско и оттам тръгват по поробената страна и пеят своите песни за героичните победи на българския цар.
За съжаление, най-мъдрите българи често са били пренебрегвани, недочетени и дори подигравани от управниците на държавата. Празникът на народните будители след четвъртвековно лъчение в сърцата на просветените българи е забранен през 1947 г. от властта, нарекла себе си “народна”.
Но празниците не умират, духът им се връща по неведоми пътища и в определен от историята час. Това се случи пак в Пловдив. На 1 ноември 1979 г. в Стария град, в Иконната зала, пред образа на Св. Иван Рилски застават певците от ансамбъл “Йоан Кукузел” с художествен ръководител Таня Христова. Тя е от големия Доганов род на Копривщица и нейният прадядо Константин Доганов е между ктиторите на Рилския манастир. През следващата 1980 година празникът възкръсва с целия си ритуал в гр. Перущица. Поводът е 130-годишнината на местното училище “Кирил и Методий”, основано от народния будител Христо Г. Данов.
През 1981 г. Денят на народните будители бива съпроводен с голям рецитал от старобългарски текстове и музика. Прозвучават заветите на Свети Иван Рилски: “Избирайте си наставници и поставяйте си началници ония мъже, които от всички са засвидетелствувани за духовните им подвизи, които превъзхождат всички по разум и духовни разсъждения. Ако ли пък всички почнете да желаете началство и председателство и да станете наставници и учители, ще се разцъфтят у вас крамоли, препирни, спорове, кавги, надпреварване, клевети, омрази, завист и други неприлични страсти...”
Не е ли Свети Иван Рилски наш съвременен съветник и учител? Но колцина българи четат и разумяват поученията му, да не говорим за политиците и така наречените бизнесмени, които не дават пукната пара за разум, мъдрост, изкуство и литература?
Сега всички у нас искат да са началници (разбирайте депутати и правителствени и европейски чиновници), за да си оправят материалното положение. Навъдиха се множество наставници (социолози, политолози, коментатори), а учителите все повече намаляват. И затънахме в неприлични страсти, по думите на Свети Иван Рилски. Хората се ласкаят и целуват под път и над път, казват, че се обичат, а всъщност се дебнат с омраза. Син пребива майка си, за да му върне парите, който й дал за операция, чиновник притеснява старица - иска рушвет от пенсийката. По екраните и в жълтите вестници чалга певиците са прехвърлили крак върху крак и разказват откровено за порно живота си, а интернет сайтове показват битки между ученички и деца от трети клас. Мазен политик каканиже колко сме напреднали в икономиката и културата, как сме учудили света с родното изкуство. Не се чува задушевен говор, само плямпане за пари, коли и пазарски сметки. От време навреме някой статист отчита, че сме на първо място в света по инфаркти, по ракови заболявания и на едно от челните места по туберкулозни инфекции, хепатит и инсулти сред най-младите.
Човешката природа е обидена, унизена и смазана от низките страсти. Нарушен е естественият имунитет и причина за това е моралното падение и прогоненият дух.
Народът е преживявал такива кризи и в миналото, но е съзнавал, че в самата криза има възможност за спасение, стига да се появят народните будители, стига да се вслушаме в откровенията им. И не е вярно, че днес нямаме нужда от будители, както ни проповядва една видна историчка. Виждате ли, обявяват някои глашатаи на постмодернизма, има интернет, хората знаят езици, нациите си отиват, ставаме граждани на света. Но така наречените граждани на света са си загубили душите, продали са ги на дявола и цял живот тайно плачат за земята и въздуха, за мястото, дето са се родили и дето е преминало детството им. Иначе в главите им е натрупана информация, а не им достига мъдрост да се ползват от нея или пък да я предадат на други. За да сториш това, се иска първо да имаш душа. Мъдростта се развива в душата и в духа български. И днес имаме нужда някой да ни говори задушевно, мъдро, не да го увърта заради пари и власт - такъв е безроден или заровил душата си в боклука на ежедневието.
Има и днес народни будители.
Ще ги познаете по очите, по чистата българска реч, по онова милеене за родното, значимото, което сме сътворили и дали на света. Такъв будител е дяконът Левски, страстният поет и публицист Стоян Михайловски, народният лечител Петър Димков, историкът проф. Петър Мутафчиев, легендарният лекар проф. Стефан Тодоров, който спаси народа си от туберкулозата и ни остави ценни съвети за опазване на здравето. Може да са живели в миналото, но си остават наши съвременници, задушевни събеседници и помощници. Будители са историци като проф. Георги Марков, който, ведно с историческата истина, ни поднася поученията от грешките и пътищата за тяхното поправяне, говори на душите и сърцата ни преди всичко като българин. А душата идва от детството, от първите Кирило-Методиеви буквички, от онова стихотворение на Вазов за земята ни, на което посегнаха някои българските просветни дейци.
Душата идва от българската култура, която усвояваме в детството и юношеството. И ако наистина сме приели тази духовност, ще сме спасени и спасявани, където и да живеем по света. Заради тази духовност младите българи трябва първо да завършат класическа гимназия и тогава да отиват в чуждестранните колежи и университети. Иначе, без да си възпитал душата си с българската духовност, едва ли можеш да усвоиш общочовешката култура и да й служиш от душа. В класическото българско училище се постига мъдрост, която сетне в живота помага на човек, където и да работи. Познавам такива българи - артисти, финансови чиновници, писатели… Всички те са духовни хора, дейността и общуването им са облъхнати от мъдрост. И това са множеството народни будители, които трудно си пробиват път сред чалга културата и масовата организирана посредственост. Имаме нужда от тях, защото те ни възпитават с онази мъдрост, която откриваме сега в тракийската духовност, в съчиненията на първите свети отци на Българската православна църква и в творенията на големите ни творци в литературата, изкуството и науката. Те ни спасяват от нашето невежество, от пороците ни, подхранвани и възпитавани от пошлостите на едно уж задоволено общество.
Матей Преображенски (1828-1875)
Никола Палаузов (1821-1899)
В една неделна сутрин, пуснала телевизора, се загледах в поредната тема на предаването „Сблъсък”. Обсъждаше се „Насажда ли се излишен негативизъм от медиите в България?”. Погледнах поредният брой на вестник „24 часа”, който ми бе под ръка, и слушайки дебата се замислих колко негативизъм излъчват наистина медиите. Тръби се за поредното убийство, украсява се поредната не дотам трагична новина и всичко това с цел добър рейтинг, маркетинг или продажба.
Говорим за безумното пиянство на един народ, или оцветяваме до безобразие перфектният „розов” живот на последния новоизлюпен милиардер?! Помислих си, защо да не отразяваме повече хубави прояви, но след това в ума ми се роди перфектния вестник или медия, описваща единствено добронамереността и добре свършената работа.
И се запитах защо?
На фона на събитията, заливащи страната ни, едва ли ще звучи реалистично – Социална романтика няма. В едно общество добронамереността се предполага, че трябва да бъде част от нас, а не изкуствено насаждан идеал.
Трябва ли да описваме добрите дела – не трябва ли просто да продължим да бъдем техен будител?! Същото важи и за прекаленият негативизъм, стелещ се от редовете, или предаванията на медиите в България. Трябва да говорим за проблемите си, за проблемите на цял един народ, но фактът, че ги превръщаме в невероятна траги-комедия с безумни и абсурдни вести, не ни прави по-различни от обикновени драскачи. Защото поредният пример е как в същото това гореупоменато и така харесващо ми се предаване, отново макар и за миг не акцентирахме на дебата или дискусията, а на силиконови прелести между рундовете.
Ето как изглежда в наше време будителят в голяма степен през моите очи. Не искам дори да се опитвам да правя сравнения между истинното значение на думата и измеримостта й в абсурдизъм. Но ще кажа, че всичко е зависило само и единствено от нас.
Колко пъти бихме могли да го повторим, за да осъзнаем простота му. Да бъдем съвременни будители не е лесно, дори понякога е невъзможно и несъразмеримо. Но и малкото време, което човек може да отдели за написването на статия, която да накара някого да се замисли, понякога е достатъчно.
Може би повтарям тази мисъл за пореден път, но позволете ми малко иронизъм, като добавя, че повторението е майка на знанието.
Будитилят на съвремието трябва да бъде възпитаван в старите нрави със съвременни методи. Или просто да има нуждата от възпитание в необятното поле на знанието, което да намери начин да приложи на практика. Да се поучим от историята, колкото и сложно да е, както доказва реалната обстановка в света изобщо.
Дечка ВЕЛКОВА
ЗЛАТИШКИТЕ МАЛЧУГАНИ ПРЕМЕРИХА СИЛИ В ЛЕКОАТЛЕТИЧЕСКИ КРОС
Слънчев октомврийски ден.
Винаги много съм се радвала, когато мога да започна даден материал с оптимизъм и весело настроение, без да се притеснявам, че ще бъде малко пресилено, или просто не на място. И сега с удоволствие започвам с... един наистина изпълнен със слънце октомврийски ден.
Ден, в който площада пред кметството в Златица оживя. Случи се спортно мероприятие. И мога спокойно да твърдя, че спортно мероприятие от този ранг досега в Златица, а и в околията не се бе случвало.
Може би защото избраният повод бе 100 ГОДИНИ НЕЗАВИСИМА БЪЛГАРИЯ. Наистина запомнящо се.
Организаторите... За първи път инициативата бе на граждани от Златица, решили да направят нещо за града си, а не да чакат все на готово, за да могат после да обсъждат и да дирят кусури.
За смелостта им – Браво! Затова и избраната тема на кросът бе така важна - да отбележим достойно 100-годишната си независимост, не само териториална, но и осъзната духовна.
Как започна всичко... В един не много далечен юнски ден Татяна Дишлянова – управител на ЕТ „Люви Транс” гр. Златица връхлетя в офиса на „Средногорски БАГРИ” с идеята да се организира спортна проява. От гражданите – не от общината, не от училището, от нас самите. Нали все пак става дума за нашите деца, защо да не запретнем ръкави и организираме ако не друго, поне един спортен празник. Речено – сторено.
Изключително бързо се сформира групата – все ентусиазирани и устремени млади златичани. Избиране на дата – най-важната.
И нали няма случайности, естествено 22 септември – важен празник, изключителна годишнина. А и децата вече са тръгнали на училище и по-лесно ще се съберат. Последва писането на сценарий, доизпипване на подробностите. Началото бе сложено.
Към групата се включиха (а не към инициативен комитет с неясна цел) – Милен Митов, Магдалена Ананиева, Ивайло Христов, Райко Георгиев, Иван Иванов, Веселин Рогачев, Светослав Клиновски. След надлежно представяне на идеята за събитието, тя бе радушно приета и от кмета на Община Златица инж. Нонка Каменова, както и от цялата Общинска администрация.
Колелото се завъртя... Разговори с полиция за осигуряване на безопасност и успешно провеждане, осигуряване на медицински екип по време на състезанието (изказваме огромната си благодарност на д-р Георги Георгиев), грамоти, медали, награди...
И най-важното в едно спортно събитие – стълбицата, на която да се качат нашите шампиони, за да получат медалите си (тук благодарим на ръководството на СОУ „Сава Савов” – Пирдоп, че ни услужи с този важен за нашия спортен ден артикул).
Помислено бе за всичко. Имаше организатори, жури, помощ от учителите (въпреки, че получихме упреци от някои представители на тази гилдия във формата на протестно писмо, че не са надлежно поканени, от което всички ние, организаторите, се чувстваме доста разочаровани и обещаваме следващия път, когато организираме каквото и да е за тях специално да изработим покани със златни надписи и да изпратим бъклица. И погача).
Надбягването... То бе организирано в няколко категории, според възрастта и пола на състезателите. Естествено, бе предвидена и Категория смели пораснали деца, но тук смелчаци за наше съжаления не се появиха. Другият път.
Наградите... Те бяха скромни и осигурени от спонсорството на списание „Средногорски БАГРИ”, ЕТ „Люви Транс”, ЕТ „Водолей 97”, местното ръководство на Партия „НДСВ” в лицето на Магдалена Ананиева, Милен Митов (ние го наричаме Буката), които събраха помежду си средства за осигуряването на медали и грамоти, както и Община Златица, осигурила тениска с герба на Общината за всеки участник и малък детски коктейл, състоящ се от паста, плодове и безалкохолни напит. Отново за децата. Уточнявам всичко това, за да се опровергаят някои публикации на „неизвестни” автори, че са давани пищни банкети. Още повече, че когато става дума за Златишките деца, трябва да се знае, че те заслужават не само “пищни банкети”, но и много повече.
И, естествено, победителите... Победителите завоюваха своите победи с хъс и амбиция. В различните категории на почетната стълбица се качиха: Елена Бонкова, Алекси Зашев, Мария Софрониева, Християн Върбанов, Тони Димитрова, Любомир Дишлянов, Атанаска Ненчева, Ани Красимирова, Димитър Ранчев и много други. Златните, сребърните и бронзовите медали връчиха кмета на Общината, г-н Тома Найденов – общински съветник, Райко Георгиев – учител по физическа култура и спорт, Ивайло Христов – състезател и учител по плуване, Мария Кържилова – учител.
Останалите победители бяхме всички ние, удовлетворени от това, че успяхме със собствени сили и средства да осъществим един незабравим спортен празник за децата на Златица и за техните родители, въпреки упреците, въпреки пречките и провокацията на двама-трима общински съветници и странните въпроси за дупките и асфалта.
И за това, че наистина сме се справили блестящо, говорят фактите. Особено тези, че след нашият спортен празник такива бяха организирани и в съседните общини, като в община Пирдоп участници и ръководители са дали за пример нашето събитие и са изразили възмущението си в отворено писмо до кмета на община Пирдоп Антоанета Илиева, в което задават своите въпроси за липсата на организация и подкрепа. Един от тях е: „Всички участници не заслужиха ли да получат поне по една шоколадова вафличка…. Ей, така по детски?!” Това се явява естествен отговор за онзи, дръзнал да ни упреква, че сме почерпили децата. С по една паста.
Уважаеми участници в Лекоатлетически крос Златица, посветен на паметната дата 22 септември и обявяването на нашата Независимост, Независимо от всичко и всички, вие бяхте изключителни и всички ние, организаторите се гордеем с вас.
Петя ЧОЛАКОВА
В Община Златица
УСИЛЕНО СЕ РАЗДАВАТ ДЪРВА НА ИНВАЛИДИ И ВЕТЕРАНИ
Макар и със закъснение, стартира Програмата на Община Златица за раздаване на дърва за огрев на ветераните от войната и инвалидите. Дейностите се извършват при строг мониторинг от страна на кмета на общината и общински служители. В началото на кампанията в първият дом, в който бяха закарани необходимото количество дървесина присъстваше и инж. Нонка Каменова, за да се увери на място за качественото изпълнение на заданието.
При положение, че повече не се появяват спънки от страна на органите от Държавното лесничейство се очаква кампанията да бъде успешна и всички заплатили по надлежен ред таксата на гишетата в Община Златица, ще получат дървесина за огрев.
ОТБЕЛЯЗА СЕ ДЕНЯ НА СВЕТА ПЕТКА ТЪРНОВСКА
Всяка година на 14 октомври Българската православна църква почита паметта на християнската светица Параскева-Петка Епиватска Българска, наричана още и Търновска. Вече девет века пред живота й, прекаран в пост, молитви, в служба на Бога и хората, се прекланят християните от България, Румъния, Сърбия и Гърция. Със своя подвиг и с неизброимите си чудеса Света Петка Търновска заема заслужено място сред българските светци и е втората по значимост след Свети Йоан Рилски Чудотворец – небесният закрилник на България.
В този ден на малкият златишки параклис, намиращ се в местността “Бакаджик”, построен в чест на светицата, бе отслужена литургия от отец Йордан Георгиев, извършен водосвет, прочетени молитви за здраве и спасение, за благословение на домовете ни. Бе приготвен курбан от неуморни златичанки, пазещи вярата и значимостта на светците ни. Светият ден бе уважен и от кмета на община Златица инж. Нонка Каменова, както и от представители на Общинска администрация.
Макар и със закъснение, стартира Програмата на Община Златица за раздаване на дърва за огрев на ветераните от войната и инвалидите. Дейностите се извършват при строг мониторинг от страна на кмета на общината и общински служители. В началото на кампанията в първият дом, в който бяха закарани необходимото количество дървесина присъстваше и инж. Нонка Каменова, за да се увери на място за качественото изпълнение на заданието.
При положение, че повече не се появяват спънки от страна на органите от Държавното лесничейство се очаква кампанията да бъде успешна и всички заплатили по надлежен ред таксата на гишетата в Община Златица, ще получат дървесина за огрев.
ОТБЕЛЯЗА СЕ ДЕНЯ НА СВЕТА ПЕТКА ТЪРНОВСКА
Всяка година на 14 октомври Българската православна църква почита паметта на християнската светица Параскева-Петка Епиватска Българска, наричана още и Търновска. Вече девет века пред живота й, прекаран в пост, молитви, в служба на Бога и хората, се прекланят християните от България, Румъния, Сърбия и Гърция. Със своя подвиг и с неизброимите си чудеса Света Петка Търновска заема заслужено място сред българските светци и е втората по значимост след Свети Йоан Рилски Чудотворец – небесният закрилник на България.
В този ден на малкият златишки параклис, намиращ се в местността “Бакаджик”, построен в чест на светицата, бе отслужена литургия от отец Йордан Георгиев, извършен водосвет, прочетени молитви за здраве и спасение, за благословение на домовете ни. Бе приготвен курбан от неуморни златичанки, пазещи вярата и значимостта на светците ни. Светият ден бе уважен и от кмета на община Златица инж. Нонка Каменова, както и от представители на Общинска администрация.
Спи ли - Не буди го!
Хубав ден e 1 ноември –
Ден на народните будители,
обаче дали нашия мил народец е буден, събуден или си умира с отворени очи, е въпрос на доста спорни дискусии. Общо взето в България тези, коти са ни ограмотили, тези, които са ни извоювали ценности като свобода, демокрация, религия и други духовни храни, са меко казано недолюбвани, преследвани, хулени и дамгосвани. Някога са ги наричали нехранимайковци, сега им викат айдуци, мошеници и прочие.
Как да им се обясни например сега, че издаването на това списание е само със средства на собствениците?
„А, не може да не взимате яко пари отнейде, та да е толкова цветно. Само некой ви дава, за да черните конкуренцията, не ни ги разправяйте на нас тия, че вие сте там без нищо. Не може да пишеш без да ти дават нищо. Плащат ти и то яко”.
И този човек, мъж или жена, бил събуден! Глупости! Още от Средновековието нашия народ е гледал материалната страна на нещата, а не духовната. Вместо да чете, да мисли и да изпита удоволствие от това, че в мозъка му влизат други мисли, освен тия да пие алкохол, да бие жена си, да ходи при любовницата си, да вика на децата си „изроди”, „копелета” и други цветущи епитети, той (или тя) прави сметка кой колко взима, къде ги влага, кой каква кола си е купил и каква къща си е построил. Не, няма да стане така нация. Няма да имаме национална идентичност!
Напоследък забелязвам, че 90% от най-малките до най-големите ученици (деветдесет процента), не са прочели нито една книга през живота си. В същото време деца от 1 до 8 клас масово (ама съвсем масово) не вадят цигарите от устата си, псуват се най-вулгарно, а за безразборен секс да не говорим.
Будни ли сте дами господа! Или от снощната „шльоковица” не ви е останал мозък? А може би, докато бяхте на вечерни седенки с цел алкохолно битово отравяне и интригантстване срещу ваши приятели, сте забравили, че имате деца в къщи, които вече се и дрогират. Да, да! Въобще не си го изсмуквам от пръстите. Завчера за това, че ми отнеха предимството и щях да загина при ПТП, ми връчиха акт от РУ на МВР за 150,00 лева. А за това, че всякакви екземпляри, чиито коли са с номера РВ, СА, Е и други регистрации, продават дрога в Пирдоп и Златица не се пишат актове и глоби. Няма и присъди!
Будни ли сте! За това, че в училищата в района часовете започват от обед и свършват на обед, че всички кръчми са препълнени с деца, за които родителите знаят, че са ги изпратили на училище – будни ли сте? За това, че всъщност нашата нация днес не трябва да чества Ден на будителите, които нито едно дете не познава, а да чества дните, които в училището, в което влезем има деца . за това будни ли сте?
Кога ще се осъзнае така нареченото гражданско общество, което трябва да е непримиримо особено към това, че няма вода по цял ден, че няма ел. енергия и тия от енергото направо ни се подиграват и ни крадат със сметките, че няма пари за увеличаване на пенсиите, няма никакво здравеопазване (камо ли то да е безплатно), няма транспорт да идеш от Карлиево или Църквище до Златица и Пирдоп, нямаме глас за назначаване и уволняване на директори, учители в тези училища, в които ние им плащаме заплатите!!! И още много, много неща, към които едно общество трябва да е непримиримо. Най-после, след огромни мъки и ходене по къщите от страна на хората от Бърза помощ, кметове и председатели от района взеха, че се вдигнаха и защитиха правата ни, постигнаха неща, които са жизненоважни за Средногорието.
Бърза помощ остава! Благодаря ви уважаеми управляващи на Средногорските общини! Благодаря ви от името на хората. Значи все пак с управляващите хора, които ние сме избрали, си оставаме партньори и те се вслушват понякога в нашите предложения. Иска ми се постоянно да е така.
Обаче, ще кажете, Вие кой ще плювате, кой ще излагате на показ, кои кирливи ризи ще размятате? Ами ще ви представяме прекрасните неща от живота. Като например кой филм да гледате, къде и кога на коя хижа да отидете, за да видите прелестите на нашата природа, кое китно място от нашето Средногорие да посетите, къде да хапнете и да се насладите на приятна обстановка и да си отпочинете. И най-вече кой бизнесмен е подкрепил социално мероприятие, кой е отпуснал средства за домове, за деца, за инвалиди. За това ще пишем, когато нашите местни „депутати”, во главе с председатели и кметове започнат да си вършат работата и постигат резултати. Например като този с „Бърза помощ”.
Въпросът, който остава обаче е, как да се започне буденето. Да не стане като онова будене през 1990 г., когато някои си помислиха, че демокрация значи свободия. Буденето трябва да започне от нас самите, от учителите, родителите, читалищните дейци, клубовете, защото колкото повече се създава общество, толкова повече се изкоренява основата на лошите навици.
Честит празник 1 ноември!
Пламен Кунчев по стъпките на
Алеко Константинов
Ден на народните будители,
обаче дали нашия мил народец е буден, събуден или си умира с отворени очи, е въпрос на доста спорни дискусии. Общо взето в България тези, коти са ни ограмотили, тези, които са ни извоювали ценности като свобода, демокрация, религия и други духовни храни, са меко казано недолюбвани, преследвани, хулени и дамгосвани. Някога са ги наричали нехранимайковци, сега им викат айдуци, мошеници и прочие.
Как да им се обясни например сега, че издаването на това списание е само със средства на собствениците?
„А, не може да не взимате яко пари отнейде, та да е толкова цветно. Само некой ви дава, за да черните конкуренцията, не ни ги разправяйте на нас тия, че вие сте там без нищо. Не може да пишеш без да ти дават нищо. Плащат ти и то яко”.
И този човек, мъж или жена, бил събуден! Глупости! Още от Средновековието нашия народ е гледал материалната страна на нещата, а не духовната. Вместо да чете, да мисли и да изпита удоволствие от това, че в мозъка му влизат други мисли, освен тия да пие алкохол, да бие жена си, да ходи при любовницата си, да вика на децата си „изроди”, „копелета” и други цветущи епитети, той (или тя) прави сметка кой колко взима, къде ги влага, кой каква кола си е купил и каква къща си е построил. Не, няма да стане така нация. Няма да имаме национална идентичност!
Напоследък забелязвам, че 90% от най-малките до най-големите ученици (деветдесет процента), не са прочели нито една книга през живота си. В същото време деца от 1 до 8 клас масово (ама съвсем масово) не вадят цигарите от устата си, псуват се най-вулгарно, а за безразборен секс да не говорим.
Будни ли сте дами господа! Или от снощната „шльоковица” не ви е останал мозък? А може би, докато бяхте на вечерни седенки с цел алкохолно битово отравяне и интригантстване срещу ваши приятели, сте забравили, че имате деца в къщи, които вече се и дрогират. Да, да! Въобще не си го изсмуквам от пръстите. Завчера за това, че ми отнеха предимството и щях да загина при ПТП, ми връчиха акт от РУ на МВР за 150,00 лева. А за това, че всякакви екземпляри, чиито коли са с номера РВ, СА, Е и други регистрации, продават дрога в Пирдоп и Златица не се пишат актове и глоби. Няма и присъди!
Будни ли сте! За това, че в училищата в района часовете започват от обед и свършват на обед, че всички кръчми са препълнени с деца, за които родителите знаят, че са ги изпратили на училище – будни ли сте? За това, че всъщност нашата нация днес не трябва да чества Ден на будителите, които нито едно дете не познава, а да чества дните, които в училището, в което влезем има деца . за това будни ли сте?
Кога ще се осъзнае така нареченото гражданско общество, което трябва да е непримиримо особено към това, че няма вода по цял ден, че няма ел. енергия и тия от енергото направо ни се подиграват и ни крадат със сметките, че няма пари за увеличаване на пенсиите, няма никакво здравеопазване (камо ли то да е безплатно), няма транспорт да идеш от Карлиево или Църквище до Златица и Пирдоп, нямаме глас за назначаване и уволняване на директори, учители в тези училища, в които ние им плащаме заплатите!!! И още много, много неща, към които едно общество трябва да е непримиримо. Най-после, след огромни мъки и ходене по къщите от страна на хората от Бърза помощ, кметове и председатели от района взеха, че се вдигнаха и защитиха правата ни, постигнаха неща, които са жизненоважни за Средногорието.
Бърза помощ остава! Благодаря ви уважаеми управляващи на Средногорските общини! Благодаря ви от името на хората. Значи все пак с управляващите хора, които ние сме избрали, си оставаме партньори и те се вслушват понякога в нашите предложения. Иска ми се постоянно да е така.
Обаче, ще кажете, Вие кой ще плювате, кой ще излагате на показ, кои кирливи ризи ще размятате? Ами ще ви представяме прекрасните неща от живота. Като например кой филм да гледате, къде и кога на коя хижа да отидете, за да видите прелестите на нашата природа, кое китно място от нашето Средногорие да посетите, къде да хапнете и да се насладите на приятна обстановка и да си отпочинете. И най-вече кой бизнесмен е подкрепил социално мероприятие, кой е отпуснал средства за домове, за деца, за инвалиди. За това ще пишем, когато нашите местни „депутати”, во главе с председатели и кметове започнат да си вършат работата и постигат резултати. Например като този с „Бърза помощ”.
Въпросът, който остава обаче е, как да се започне буденето. Да не стане като онова будене през 1990 г., когато някои си помислиха, че демокрация значи свободия. Буденето трябва да започне от нас самите, от учителите, родителите, читалищните дейци, клубовете, защото колкото повече се създава общество, толкова повече се изкоренява основата на лошите навици.
Честит празник 1 ноември!
Пламен Кунчев по стъпките на
Алеко Константинов
Ротари Клуб Пирдоп посрещна Дистрикт Гуверньора Д-р Любо Атанасов
На 3 октомври Ротари Клуб Пирдоп бе удостоен с високата чест да бъде посетен от Гуверньора на Ротари България д-р Любен Атанасов – лекар, специалист по обща и детска хирургия, ротарианец от 1996 г.
За дейността на Ротари Клуб Пирдоп се говори с интерес и уважение между всички членове на Ротарианското общество и не случайно самият Гуверньор на Дистрикт 2482 България прояви интерес и посети Пирдоп, за да се запознае по-отблизо с членовете му.
Президентът Дамян Ненов, паст-президентите Стойно Стойнов и Цветан Райков, асистент-дистрикт гуверньора Симо Симов, секретаря на клуба Красимира Гюлеметова посрещнаха д-р Любен Атанасов в Ротари парк „Дружба” - Пирдоп. Срещата започна с разходка из красивия есенен парк, където г-н Атанасов се поспря край люлките, за да поговори с посетителите и да почерпи от тях информация за значимостта и нуждата от парка за всички пирдопчани и средногорци. Той се здрависа и поговори с посетителите в парка и се запозна с мнението им за това, което са направили ротарианците, доволни ли са, харесва ли им. Възторжените отговори на децата и родителите накараха всички да се усмихнат с удовлетворение от свършеното.
Ротарианците запознаха д-р Атанасов и със следващите етапи, които са в ход по цялостното изграждане на парка. Разказаха за горещото им желание да дадат възможност на децата да играят и спортуват на открито, на чист въздух, да се забавляват, състезават, да имат своето местенце, където да се чувстват добре – защитени от хвърчащите с бясна скорост автомобили. Гуверньорът сподели, че и други клубове са успели да получат паркови площи, но все още не са направили нищо в тях.
Последва приятелска вечеря, която започна с ритуалите на ротарианци, химна на Ротари и химна на Република България. С мултимедийна презентация бе направен преглед на събитията и програмите, изпълнени досега от РК Пирдоп и предвижданията и програмите, по които ще се работи занапред.
Д-р Атанасов се обърна към присъстващите ротарианци на срещата с думите: „Тази година е годината на нашите желания с действията си да превърнем колкото можем повече мечти в реалност, като разработим и изпълним програми, които ще подобрят живота на децата и ограничат невероятно високата детска смъртност”, след което изнесе презентация, посветена на основното правило на Ротари – „Служба без корист”, служба в полза на обществото.
Увлечени от ентусиазма и благородството, което цари в този клуб, пожелалите да станат негови членове Иван Миндилов, Любомир Маринов и Антоанета Илиева, бяха тържествено приети от Гуверньора на България след полагане на клетва и под бурните овации на редовните членове.
Васил Кафеджиев получи своят знак Пол Харис Фелоу, който се връчва за особени заслуги към ротарианското движение от Ротари Интернационал. Носители на този отличителен знак са Симо Симов, Симеон Николов, Дамян Ненов, Цветан Райков, Васил Кафеджиев, Любомир Гарчев, а за 2007-ма и 2008-ма година номинирани са Стойно Стойнов, Красимира Гюлеметова и Светослав Пенев.
Преди да приключи тържествената официална част всички сърдечно благодариха на Николай Илков – едно младо и интелигентно момче, което в продължение на повече от година самоотвержено и безкористно помагаше на клуба и изпълняваше задълженията на технически секретар, като му пожелаха да бъде първият президент на бъдещият Ротаракт, докато стане редовен член на Клуба.
Д-р Любен Атанасов бе видимо впечатлен от атмосферата и дейността на Клуба. На многобройните въпроси, които му бяха зададени, той отговори, че са своевременни и, че Клуба работи динамично, успешно и е един от малкото клубове в страната, които са успели да създадат авторитет и уважение в обществото с това, което правят.
Красимира Гюлеметова
ТОДОР ОВЧАРОВ - ЕДИН НАПЕТ ЮБИЛЯР
Всеки в Златица, а и в околията знае кой е. Няма как да не се сети, когато става въпрос за Тошо Гумения. Като се замислих за това, че всеки знае и веднага си припомних уникалното произведените на Ботев: „Кой не знай Чавдар Войвода, кой не е слушал за него?”. Така е и за бай Тошо Гумения от Златица – кой не е слушал за него. Още повече, че няма човек от околията да не е обувал поне веднъж в живота си неговите майсторски галоши и цървули. Че кой ли не е карал с гуми регенерат - пак негов майсторлък!
Тодор Овчаров стана на 80 години. Един наистина славен юбилей, изпълнен с мъдрост и опит. Извървявайки устремено своя професионален път, Тодор Овчаров винаги е мислел за своя роден край, за своята Златица и въпреки хилядите възможности “да хване по белия свят”, той решава и остава тук. До него неотлъчно е съпругата му Богинка и сплотеното му семейство.
Решихме по случай неговият емблематичен 80-годишен юбилей да направим едно бързо блиц-интервю и запазим за поколенията някои от неговите „бисери”. За изпълнението на тази мисия се запъти към уютния му дом Пламен Кунчев, или известния на всички ни Гаци. Хем от нас да му честити, хем да го попита за нещо по-така - за Златица преди и сега...
Ето и отговорите на зададените въпроси:
Здрасти бай Тошо! От вратата те питам най-важното – Златица уникален град ли е, хубав за живеене?
Златица е много хубав град. И сега е хубав град. Който не го харесва и който не иска да живее тук, да става и да си връви. Аз искам да кажа, че тук кметове и председатели трябва да стават хора, които са живели поне 50 години и да познават хората. Я някои ги нямаше 50 години и сега са дошли и искат да ни управляват града, да го определят уникален ли е не е ли. Такива трябва веднага да си идат.
Ти Златичанин ли си?
Златичанин, ама кореняк. От времето на пра-пра-пра-дядо ми още моите дедите Овчаровци всичките са от тук. Паметникът на моя пра-пра-дядо още стои в Златишките гробищата.
Той почина на 97 години.
Овчарови известна фамилия ли е?
От край до край. Не само известна, но и много добра фамилия, род с история и традиции. Само ще кажа, че Димитър Овчаров е бил кмет 12 години на град Златица.
Какво те боли, бай Тошо?
Боли ме, че тук идват хора, които не познават местните, като членовете на общинския съвет. Кой ги сложи там и кой ги избра? Не знаят ли те, че за да бъдат съветници и председатели трябва да познават проблемите на хората, а не само своите. Не може хора, които са завършили едно дърводелско училище да ни управляват. Те нямат място в град Златица.
Боли ме, че архивът на общината е като „гробища”. Смачкан и мухлясал. Като ти дотрябва нещо няма как да се намери. Девет години се съдя за имот, който е мой и ВКС ми даде решение, но в общината не приемаха заповедта на ВКС и не ме въвеждаха във владение. Защото зам. кмета по времето на Попов отказа да ми даде заповед. Боли ме, че окрадоха хиляда кубика камъни от Златишкото дере на Черешака, а за баластрата и пясъка да не говорим.
Искам да питам: къде е продадено, къде са парите, внесени ли са в общината?
И за “осенете” ме боли и за тях питам? От Златица до Краварника имаше дървета над 100-годишни. Кой и как ги отсече, къде се проведе търг, къде е материала и внесоха ли се пари в общинската хазна?
На хижата се направи покрив. Сега идват хора и казват, че тече. Кой е правил този покрив, кой е взел парите и не си е свършил работата питам? Защо на хижата все още няма ток? Каква е тази община да не осигури ток? Абе, да ти кажа много имам аз да питам, много да разправям, няма да ти стигне мястото.
Съжаляваш ли за нещо досега?
Съжалявам само за това, че цехът, който направих и го оставих да работят хора и да изкарват продукция, за да си хранят децата, се продаде на безценица. Съсипа се и сега не работи. На днешно време този цех може да работи много добре, защото хората търсят продукцията му, защото тя е евтина. Ама на, няма кой и така се занемари, че го затвориха.
Как си бай Тошо на 80 години?
Добре съм. Но сега малко съм пострадал – счупих си крака.
Радвам се на внуци и най-вече на последната правнучка Емили-Софи. На дъщеря си Зина. Доволен съм от живота си досега. Имам си пералня, която не се чупила от 50 години (баба Гина бел. ред). Живот бомбен. Благодаря на всички които ме уважават и ме посещават. Само ми е мъка как Масларова лъже хората, че увеличава пенсиите, а не дава нищо. Ама, глупав народ!
Интервю: Пламен Кунчев
ВЪЗРАСТНИТЕ ХОРА ПРАЗНУВАТ
Международният ден на възрастните хора - 1 октомври се чества от 1991 г. по инициатива на ООН. В днешният бързо остаряващ свят хората от третата възраст играят все по-голяма роля в обществото. Човешкият живот се удължава, благодарение на завоеванията на медицината и развитието на икономиката, затова възрастните хора в 21 век водят много по-активен начин на живот от своите връстници преди 50 години. Те са по-здрави, по-жизнени, по-информирани, по-трудоспособни.
По случай Международния ден на възрастните хора - 1 октомври, Пенсионерски клуб Златица бе организирал свое тържество в помещението на Клуба. Около отрупаните с вкусни домашно приготвения ястия, бяха насядали засмените наши приятели и приветливо ни подканяха да се включим в техния празник.
Винаги усмихнати и бодри членовете на Клуба отново ни заредиха с неугасимия огън на тяхната енергия.
По повод празника те бяха лично посетени от кмета на община Златица инж. Нонка Каменова, която ги изненада приятно и им поднесе поздравителен адрес. В него тя отправи най-сърдечни поздравления до всички златичани от третата възраст и изрази своята почит, както и почитта на общинска администрация към дълголетието и житейската им мъдрост. Тя сподели необходимостта от удвоени усилия на цялото ни общество, на всички общински служители и съветници, за да се гарантират правата, социалната осигуреност и достоен живот на всички.
Пожелания за здраве, дълголетие и спокойни старини към празнуващите поднесе и екипа на списание „Средногорски БАГРИ”.
Запетите пенсионери от Златица зададоха на инж. Нонка Каменова множество въпроси, свързани с осигуряването на дърва за хората с увреждания и други. Те благодариха за уважението и подкрепата, която винаги са получавали от кмета и общинска администрация.
03 октомври 2008
АРХИВЪТ НА ОБЩИНА ЗЛАТИЦА
Ето как изглежа архивът на Община Златица след няколко поколения управляващи, а може би до това състояние е бил доведен през последния 4-годишен мандат - за това само можем да гадаем. Тук се намират документите, които доказват граници, територии, обем, размери и всичко, както и да се казва по професионален начин, свързано с това да докажем границите на Общината ни, нейните територии общинска, частна, че и държавна собственост.
Техническа служба, Общинска собственост, Юрист на общината, Главен архитект, Секретар, Заместник кмет, Кмет и всички онези люде, образуващи ръкодовното тяло на общинската администрация са допуснали това да се случи. Какво заслужават.... Преценете сами.
100 години Независимост...?
В съществуването на всеки народ има събития, които рязко променят развитието му и определят за векове напред неговата историческа съдба.
Историята на България в нейното вековно развитие е отбелязана от няколко преломни момента: преминаването на река Дунав от Аспарух и установяването на българското племе завинаги на Балканския полуостров; християнизацията на България през втората половина на ІХ век, която определя завинаги принадлежността ни към европейската цивилизация и т.н. В този списък на съдбоносни събития Руско-Турската освободителна война (1877-1878 г.) заема особено място.
Тази война донася загубената пет века по-рано политическа независимост на България и изиграва ролята на буржоазнодемократичната революция, донасяйки земя на селяните и необходимия буржоазно-правов ред за развитието на стопанството на страната ни.
Но народът помни и никога не забравя подвига на своите герои!
Историята на България в нейното вековно развитие е отбелязана от няколко преломни момента: преминаването на река Дунав от Аспарух и установяването на българското племе завинаги на Балканския полуостров; християнизацията на България през втората половина на ІХ век, която определя завинаги принадлежността ни към европейската цивилизация и т.н. В този списък на съдбоносни събития Руско-Турската освободителна война (1877-1878 г.) заема особено място.
Тази война донася загубената пет века по-рано политическа независимост на България и изиграва ролята на буржоазнодемократичната революция, донасяйки земя на селяните и необходимия буржоазно-правов ред за развитието на стопанството на страната ни.
Но народът помни и никога не забравя подвига на своите герои!
„По волята на незабвенния Цар Освободител, великият братски руски народ, подпомогнати от добрите ни съседи поданици на Негово Величество румънския крал, и от юначните българи, на 19 февруари сломи робските вериги що през векове оковаваха България, някога тъй велика и славна”.
С тези редове започва Манифестът към българския народ за обявяването на независимостта на България преди 100 години. Манифест, под който стоят подписите на 8 българи, за които искам да поговорим и още един подпис на една личност, за която изобщо не ми се говори. Но, какво да се прави... История. По случай празника вестник „Труд” отпечата плакат със снимка на 8-те министри от кабинета на Александър Малинов. Тези същите българи, с чиито подписи България от васално княжество на Турция, отново стана независима държава. Тези същите, които поискаха тя отново да бъде, както някога „Велика и Славна”.
Александър Малинов – Министър-
председател
Ген. Стефан Паприков – Министър на
външните работи и изповеданията
Михаил Такев – Министър на вътрешните работи
Никола Мушанов – Министър на
просвещението
Иван Салабашев – Министър на финансите
Тодор Кръстев – Министър на правосъдието
Ген. Данаил Николаев – Министър
на войната
Андрей Ляпчев – Министър на
търговията и земеделието
Поклон и Слава!
Вглеждам се във всяко едно от лицата на снимката, в погледа на всеки един от тях с въпроса дали изобщо са си давали сметка за извършеното от тях и за последиците от това начинание? За бремето, което са поели на плещите си? И разбирам, че въпросът ми е излишен. Паралелно до тази снимка съзнанието ми нарежда едни други лица от една трибуна, където са се наредили по случай празника... Не, не. Няма място за сравнение. Тези на снимката са били истински ръководители, защото са били истински българи. Както и предците им са били истински българи. Защото тяхното верую е била България и народа български. Доказателството е, че и след много години някои от тях са викани и в други правителства, за да оправят батаците. Доказателство е и, че само след 4 години довчерашната „рая” натиква в „миша дупка” довчерашния си поробител, за да накара цял свят да погледне с уважение независима България. Значи на вярата се отлаща с вяра. А тези, които бяха на трибуната, кои ли са били техните предци? Откъде ли идва коренът им? Дали не заради тях пак преди 100 и кусур години легендарният Капитан Петко Войвода развя на къщата си във Варна черното знаме с надпис „Те погубиха България”.
Е, това са мои догадки, разбира се. Не обременявам никого с тях. А дали тази вяра отново ще дойде? Вярата, когато Царят-Освободител отдавна е мъртъв, а на нашия, както се разбира (твърде късно), изобщо не може да се вярва. Вяра в собственият си народ, тъй като на братския руски народ тогава не може да се разчита, особено след поражението на Русия в Руско-Японската война.
Вяра в собствените си сили, когато знаеш, че всички тъй наречени Велики сили гледат негативно на всяко едно твое начинание, което би те извело към по-добро.
Вярата! Къде е тя сега?
В какво вярваме вече?
100 години Независимост! Глупости!
От 1396 година досега ние все зависим от някой. Петстотин години зависим от поробителя, после зависим от Берлински конгрес. След провъзгласяването на Независимостта пък зависехме от болните амбиции и недалновидността на личността Фердинанд І, нарекла себе си Цар на българите и вкарала ни в две национални катастрофи, за които вечно ще плащаме дан. Зависими от Ньойски договор. Зависими от граждански и политически междуособици. Зависими от „съюзниците” ни от Третия райх. След това зависими от „освободителите” от братския Съветски съюз. Зависими от лъжедемократи, валутен фонд, Евросъюз, Нато, псевдоръководители, мутри и тъй нататък, и тъй нататък – подобна измет. Но най-вече зависими от собственото си съзнание. Е, не можахме да се отърсим от робската си психика и това си е. Все чакаме някой да ни помогне. Все разчитаме на някой да ни оправи вересиите. Отново поглеждам снимката с осемте българи. Те направиха, каквото можаха. И отново си спомням за черното знаме на Капитан Петко – не войводо, не! Не ТЕ погребаха България! Самите ние я погребваме година след година. Малко по малко. 100 години Независимост? На какво? И за кого? Дали някога ще почувствам какво е това. 100 години.
Завърналия се: Веселин Рогачев
Абонамент за:
Публикации (Atom)