Екология и бизнес

СТАНОВИЩЕ
Относно: “Проучване качествата на околната среда в промишлен район Пирдоп-Златица и оценка на потенциален здравен риск за населението”

На сесия в община Златица бе представен проект: “Проучване качествата на околната среда в промишлен район Пирдоп - Златица и оценка на потенциален здравен риск на население 2014 - 2015 г.”. Както вече писахме, този проект е реализиран по сключен договор между “Хелткеа Консулт” ЕООД и община Златица. Буди интерес фактът, че “проучването” бе представено не от наетата за изготвянето му фирма, а от представители на РЗИ-Софийска област, в това число лично от д-р Александър Златанов - директор РЗИ.
Във връзка с това “проучване”, публикуваме Становище на доц. инж. Добринка Лолова, д. х., Български център за зелена икономика:
С Постановление № 50 от 1994 г. на Министерски съвет районът на Златица-Пирдоп и поречието на река Тополница са определени като „гореща екологична точка” и в тези райони не трябва да се разширяват стари или изграждат нови съоръжения, които замърсяват околната среда и оказват вредно действие върху здравето на населението. Решение № 822 от 19.12.2008 г. на Министерски съвет определя районите в Република България  с повишен здравен риск и отново района Златица, Пирдоп и село Челопеч са посочени като населени места с повишен здравен риск, свързан със замърсяването на атмосферния въздух и почвите.

„Доклад за количествена оценка на риска за замърсяване на подземните води с опасни и вредни вещества”, изготвен от „Пехливанов Инженеринг” ООД посочва, че подземните води в района са замърсени и съдържат над нормите – арсен, кадмий, олово, живак, никел, мед, цинк, сулфати, желязо, манган, нефтопродукти.
През 2004 – 2006 г. Национален център по опазване на общественото здраве провежда изследване по линия на Национален план за действие околна среда и здраве за „Замърсяване на околната среда в района на Златица и Пирдоп и оценка на здравния риск”. Изводите са следните:
- Регистрираните максимални концентрации в атмосферния въздух на серен диоксид, сероводород, аерозоли на сярна киселина и арсен са по-високи в градовете Златица и Пирдоп в сравнение с други населени места в страната;
- Поради специфичните свойства на праха, дразнещия ефект на серните газове и канцерогенния потенциал на арсена, не може да бъде изключена вероятността  продължителната експозиция на тези замърсители да провокира здравни проблеми сред населението;
- Замърсяване на почвите и продукти от растителен произход в Златишко-Пирдопското поле с тежки метали и арсен;
- Установена е по-висока средна стойност на арсен в урина на ученици в град Пирдоп в сравнение с аналогично подбрана група ученици от град Годеч, селище без наличие на индустриални източници на замърсяване с тежки метали и арсен.
През 2010 г. „КУМЕРИО МЕД” АД, сега „АУРУБИС” открива:
- ново депо за съхранение на калциево-арсенитни и арсенатни кекове (транспортиране на сух кек от ПСОВ и прах от отпадъчни газове);
- увеличаване капацитета на хвостохранилище за фаялит;
- изграждане на депо за складиране и съхраняване на чист гипс от пречиствателна станция за промишлени води.
Във връзка с това „КУМЕРИО МЕД” АД възлага на Национален център по хигиена, медицинска екология и хранене да изготви здравно-екологична експертиза на отпадъчни продукти от калциево-арсенитни шламове, бракувани желязо-бетонни електролизни  вани, металургични прахове, шламове, технологични отпадни продукти, смесени с варова пепелина,отработена контактно-ванадиева катализаторна маса, сух кек, аноден шлам, бели прахове, вани от електролитно производство, киселинно-устойчиви тухли, шамотни тухли и други. С издадени протоколи от 1998 г. и 2004 г. специалистите на НЦХМЕХ определят посочените по-горе отпадъчни продукти като токсични, с високо съдържание на тежки метали и арсен и се отнасят към групата на опасните отпадъци.
Във връзка с информацията за качеството на околната среда и оценка на потенциален здравен риск за населението в доклада на проект „Проучване качествата на околната среда в промишлен район Пирдоп – Златица и оценка на потенциален здравен риск за населението 2014 г. – 2015 г.” имам следните бележки:
В раздел „Биомониторинг” т.- 7.2 „Анализ на извършените параклинични изследвания на учениците”, стр. 151 се цитира „Положителен факт е трайното отсъствие в атмосферния въздух на промишления регион на останалите вредни газови емисии - H2SO4, NO2, SO2. – факт от мониторинга на тези показатели от 2009 г. до настоящия момент. Продължава установената за първи път тенденция преди 12 години за отсъствие на показателя „арсен” в атмосферния въздух.
Арсенът и кадмият са тежки метали с широка експозиция и са грижа при опазване на околната среда. Двата метала са налични и се намират в невероятно разнообразни компоненти от околната среда.” В представения проект няма информация за емисиите (така наречените отпадъчни газове) от „Аурубис”, „Дънди Прешъс Металс-Челопеч” и „Елаците мед”. Кадмият е тежък метал, а арсенът е токсичен елемент. Замърсяването на околната среда с тези елементи се дължи на промишлени източници в този район. Авторите явно си противоречат, защото „Двата метала са налични”, но също така „Продължава установената за първи път тенденция преди 12 години за отсъствие на  показателя „арсен” в атмосферния въздух”. В проекта няма данни за съдържание на аерозоли на арсен в атмосферния въздух.
Изследвани са общо 106 ученици (момчета и момичета), от които за Пирдоп – 31, Челопеч – 19, Златица – 25 и Годеч – 31. За достоверност на резултатите е необходим минимум 50 лица от всеки район, както и попълване на анкетна карта за вида на храната, която са консумирали през последните няколко години и посещения при стоматолог. Авторите не установяват статистически достоверни различия в нивата на кадмий и арсен при учениците от Пирдоп, Златица, Челопеч и Годеч.
През 2006 г. НЦООЗ провежда изследване на ученици от Пирдоп и Годеч - статистическата обработка на данните показва, че установената средна стойност на арсен в урината за учениците от град Пирдоп е достоверно по-висока в сравнение със средната стойност за арсен в урината при групата ученици от град Годеч.
В раздел „Здравно-демографска характеристика” няма обосновка защо са избрани за коментар три класа болести: ІІ клас „Новообразувания”; ІІІ клас „Болести на кръвта, кръвотворните органи и отделни нарушения, включващи имунния механизъм”; Х клас„Болести на дихателната система”.
Не са представени в таблици по години, структурата на заболеваемостта в СОФИЙСКА ОБЛАСТ, общините ПИРДОП, ЗЛАТИЦА И ЧЕЛОПЕЧ, както и средната за страната. Относителният дял на отделните групи заболявания по МКБ 10 биха откроили ефекта върху здравето на населението от дългогодишно замърсяване на района.
От приложените диаграми по относителен дял, водещи са „болестите на дихателната система”, както за Софийска област, така и за общините, предмет на проучването. В анализите би следвало да се обърне внимание на честотата на случаите от хронична обструктивна белодробна болест, причинени от замърсяванията от прах, сероводород, тежки метали – мед, олово, кадмий, арсен, серни, азотни газове и др. Стойностите на респирабилната фракция на праха би обяснило регистрирането на заболявания на дихателната система – бронхити, пневмонии, ринити, фарингити, алергични реакции засягащи кожата и откритите лигавици. Сероводородът предизвиква сълзене, дразнене на очите, парене в гърлото, кихане, кашляне, пневмонии, мигрена, главоболие, белодробен оток.
Относителният дял на заболяванията в клас „Новообразувания” и в клас „Болести на кръвта, кръвотворните органи и отделни нарушения, включващи имунния механизъм” е много нисък, както за Софийска област, така и за общините предмет на проучването, сравнени със стойностите за страната.
При изготвянето на здравно-демографския анализ, въпреки положения труд, при определяне на наблюдаваните класове от заболявания, липсва участие на медицински специалисти по проблемите на общественото здраве. Явно РЗИ – София област не разполага с лекари – специалисти в областта на оценка на потенциален здравен риск на населението (виж заглавието на проекта).
В раздел „Атмосферен въздух” са посочени основните източници на замърсяване на атмосферата - „Елаците мед”, „Челопеч майнинг” (Дънди Прешъс Металс Челопеч) и „Аурубис България”, хвостохранилища на „Елаците мед”, хвостохранилище „Медет”, ново депо за опасни отпадъци на „Аурубис България”. Не са представени данни за емисиите (изхвърляне на отпадъчните газове) от тези промишлени предприятия, както и информация за вида на производствената дейност. Авторите на много места в доклада използват  „вредни газови емисии”, което показва, че не познават терминологията. „Емисии” означава директно изхвърляне на отпадъчните газове от комините, където се извършва контрол и се налагат глоби и санкции. ИАОС използва термин „имисии” (немска дума), което означава наблюдение или мониторинг на атмосферния въздух.
РЗИ – София област обслужва два пункта за мониторинг на атмосферния въздух – един в Златица и един в Пирдоп. ИАОС има един пункт в Пирдоп и са представили данни за качеството на атмосферния въздух по тримесечие. „Аурубис България”, „Челопеч майнинг” и „Елаците мед” имат собствени мониторни станции, но в доклада няма информация от тези пунктове за мониторинг на атмосферния въздух, което не дава възможност за реална оценка на състоянието на атмосферата в този район. От пунктовете за мониторинг на атмосферния въздух няма информация за съдържание на аерозоли на арсен, което е важно за този район.
Не е извършено сравнение на стойностите на серен диоксид в атмосферния въздух на район с производство на цветни метали и сярна киселина (Пирдоп и Златица), с район, където основно замърсяването е от местни битови източници и автотранспорт. Серният диоксид е типичен сезонен замърсител – високи концентрации през есенно-зимния отоплителен сезон и ниски през летния сезон, което е характерно за градове без промишлени източници. Според данни на ИАОС през ІІІ тримесечие на 2011 г. (летен сезон – юли септември) в Пирдоп е регистрирана стойност на серния диоксид  492,0 µg/m3  , а в Силистра за същия период – 77,18 µg/m3 ; през второ тримесечие на 2013 г. (април – юни) в Пирдоп концентрацията е 200,0 µg/m3 , а в Силистра – 26,47 µg/m3 ( резултатите са взети от интернет страницата на ИАОС). В таблиците не са дадени средноденонощни и средногодишни стойности на серен диоксид в атмосферния въздух. Препоръчителната средногодишна норма за серен диоксид на Световна здравна организация (СЗО) е 50 µg/m3.
Това показва, че авторите не познават нормативните актове и документи за качество на атмосферния въздух и изискванията за наблюдение (мониторинг) на атмосферния въздух в населени места.
В раздел „Почви” специалистите от НЦОЗА не са изследвали листни култури (марули, спанак и други), за да се проследи аерозолното замърсяване с тежки метали и токсични елементи. Не са взети проби от почви и растителни култури от земеделски земи около депото за опасни отпадъци на „Аурубис България”, както и проби почви от зелени площи и детски площадки в близост до железопътна гара Златица за съдържание на арсен и тежки метали.
Изследването е извършено на ниско „научно” ниво, написано е на лош български език – граматически неправилно построени изречения, използвана е грешна терминология, допуснати са правописни грешки.
В заключение считам, че проект ” Проучване качествата на околната среда в промишлен район Пирдоп – Златица и оценка на потенциален здравен риск за населението 2014 г. – 2015 г.” не дава реална оценка на замърсяването на околната среда и здравното състояние на населението.
18.03.2015 г., гр. София
доц. инж. Добринка Лолова, д.х.

Какво решиха съветниците? Отговор: НИЩО. Как приеха представеният им “документ”? Отовор: НИКАК. Причината: не бяха го виждали.
Абсолютно е невъзможно в рамките на една сесия ОбС-Златица да се произнесе с решение по документ, състоящ се от 167 страници. Защо отново ОбС-Златица нямаше нужната информация за това какво се случва в Златица? Дали причината е липсата на интерес от страна на съветниците, или друга?!