Знам, че повечето от нас, т.е. аз и вие, нашите ревностни читатели, сме гледали този невероятен филм, в който една обикновена стъклена бутилка промени иначе спокойния и мирен живот в едно африканско селце. „Боговете сигурно са полудели” се казваше. Сетих се за него след едно от заседанията на една-две комисии на общински съвет Златица. Естествено, че тук, че къде другаде могат да те заредят с толкова различни по вид емоции, че да имаш безброй модели за сравнение и теми за размисъл. Този път трябваше да решим на кого да дадем и на кого не от малкото предвидени бюджетни средства за подпомагане на крайно нуждаещи се и най-вече за лечение. Тъжно ми става как се разпределят 4000,00 лева на насъбралите се множество молби за помощ.
Естествено, и на тази комисия отново се наложи да отида неподготвена просто защото, както ми обясниха в последствие, никой не ми бил длъжен да ми предоставя необходимите материали, а трябва сама да си ги търся, препечатвам и прочие. И дневен ред нямаше. Че то защо ли да има, като се съберем на лакърдията, ще поприказваме надълго-нашироко, ще направим няколко „малки коментара” по примера на колегата Белишки, ще утрепем 3-4 часа в приказки и готово.
Че е изключително наложително да вземем решение по проблемите, с които се обръщат към нас хората разбирам, но не разбирам каква е ролята на председателите на комисии, че не могат два дни предварително да съставят дневен ред, да раздадат постъпилите молби, за да може всеки от нас обстойно да се запознае с тях, да проучи, ако трябва да се срещне с този, който моли и да вземе едно наистина разумно и прецизно решение. Без претупване, без диктуване „от някъде”, без манипулиране. Поне така се прави в Община Пирдоп, която непрекъснато даваме за пример колко е отпуснала за културни празници, а не даваме за пример как конструктивно работи общинския съвет, как решенията се взимат по комисии, за които има предварителна подготовка на документи, молби, жалби и прочие необходимости, предоставени на всеки общински съветник лично, за да може всеки от тях сериозно да се отнесе по поставените проблеми. Въпросите се обсъждат спокойно и делово в комисиите, след което на сесията на общинския съвет се представят становищата им и се работи бързо, ефикасно и най-малкото не се губи ничие ценно време. Още повече това на гражданите. Между другото така е и в Община Челопеч.
Зачекнах тази тема по повод на неописуемите нападки, които получих само, защото си позволих да поискам преди да бъде свикана която и да е комисия, председателите да се погрижат да запознаят навреме останалите общински съветници какви въпроси ще се дискутират в нея. В случая визирам Социалната комисия, но и в другите нещата не изглеждат много по-различно.
Но както и да е - „боговете” се събраха да решават кой да получи и кой не помощи и коя съм аз да ги уча как да си вършат работата.
Радостно е, че този път след високопарните речи, след изказаната надълго и нашироко заинтересованост към общочовешките проблеми, загриженост и прочие, се взеха няколко добри решения, макар и да трябваше изцяло да се доверим на компетентното и миродавно мнение по всеки един случай, изказано от д-рката Йорданова. Но както каза и д-рката Дилова, констатацията по всички въпроси, която би дала д-рката Йорданова е най-правилната и най-компетентната и кои сме ние, че да я оспорваме и да се мислим за по-по, че даже най.
Взеха се решения, отпуснаха се макар и малки, все пак някакви помощи, и се премина за решаване на глобалния проблем да дадем ли дърва на инвалидите, или да не дадем.
И тук, в ролята на “богоизбрани”, побъбриха, поспориха и всички „задружно” решиха, че непременно трябва да се провери какво се дава на тия хора от социалните, че да не се дублираме, видиш ли, и да вземем и ние да им дадем. Щом държавата им дава, общината не е длъжна.
Само, че отново не ми стана ясно ние от Парламента ли сме, или от Общинския съвет?! И какво толкова ни вълнува, че по социални програми тези и без това ощетени хорица са получили по 3-4 кубика дърва за огрев. Нас все пак са ни избрали за общински съветници, а не за депутати и е редно да се опитаме да помагаме на собствените си съграждани, независимо от това каква е държавната политика по въпроса. Иначе не би имало нужда от общински съвет, а само от депутати. А може би това е мечтата на повечето съветници - да станат депутати. Може би... Може би...
А какво са 3-4 кубика дърва като зимата е дълга и студена. Но ще трябва дядовците и бабите, инвалидите с придружители, семействата с деца инвалиди и прочие, да се простират, т.е. да се топлят според дървата, които са получили. От социалните. Нищо, че за една студена зима (каквато често се случва из Средногорието), отиват минимум по 10 кубика дърва. Няма да прекаляват с топлото, ще гледат колкото да не замръзнат да слагат дърва в печката, че ще вземем да им турим по един топломер като от топлофикация. Няма да дублираме я и да раздаваме дърва за щяло и нещяло. Пък и нали знаете, че да стоиш на студено е полезно за кожата и може да вземеш да се подмладиш, ако преди това не пукнеш от студ.
Какво, трябват ви пари и за лекарства, не само за дърва? Това да не е наш проблем, това е проблем на държавата.
Та поиграха си отново местните „депутати”, в чието число влизам и аз колко и в такива моменти да се чувствам тягостно и виновно, че не мога да се преборя с тесногръдието на някои колеги, на онази игра от онзи филм, за който си спомних в началото.
Само, че дали имаме право да се мислим за богове и да решаваме кой колко трябва да получи, за да си осигури поне топлина през зимата! Аз не мисля, че някой ни е избрал да се правим на такива и да преценяваме кой с колко топло трябва да се задоволи.
PS: Спазването на законите от хора, които са избрани от гражданите да ръководят общината е много важно, значимо и емблематично. Защото ако те не спазват законите, рано или късно цялото ни общество ще се срине. А как да очакваме от някои общински съветници от Златица да спазват законите в тяхната цялост, като за елементарни неща демонстрират неуважение. По време на цялостна проверка от РИОКОЗ във връзка с изпълнение на Наредбата против тютюнопушенето, г-жа Дилова демонстративно запали цигара по време на заседание на Здравната комисия и то в залата на Общинския съвет. Трябва да признаем все пак, че дали от кумова срама, или просто за да демонстрира, че все пак е наясно с изискванията на закона по отношение на тютюнопушенето на обществени места, тя се оттегли в края на залата и се прикри зад цветята.
Изводът обаче е тревожен. След като хора, на които е поверена общината не зачитат елементарни разпоредби на закона, у всеки от нас се засилва безпокойството ще се спазва ли законността в много по-сериозни от тази насоки, тъй като сами разбирате, че едно такова нарушение и пренебрегване на забраната за тютюнопушене е показателно поведение.
Все пак мисля, че това е въпрос и на възпитание.
Петя ЧОЛАКОВА
