Какво се оказа: „Облякъл се Илия, пак в тия”.
Изминалите избори го доказаха категорично и безапелационно.
Особено в района ни, където всички лидери, ама абсолютно всички лидери на ГЕРБ, си гукаха толкова явно с БСП, ДПС, Евророма и кой ли не още, че местните хора губеха представа кой от кои е, кой кого представлява и каква програма води, а и ще я изпълнява ли въобще, като спечели изборите.
То не бяха черпенета преди евроизборите, то не бяха седенки след тях.
То не бяха софри и почерпушки преди и след парламентарни избори, навеждания за комисиите, прехвърляне на места от БСП на ГЕРБ, РЗС, ДПС и кой ли не още.
Не ви ли е познато!?!
При това – до болка. Но всичко вече е наредено, изборите свършиха и очакваме с нетърпение новото правителство. И както вече е прието да анализираме действията на партийците в района, започваме именно от там, като зачекнем общините от Мирково, та до Антон.
В Мирково горките си въобразиха, че кметицата е вече депутат, та чак и на нов джип се зарадваха. То не бяха изявления в пресата, че видите ли аз съм готова вече - за депутат, де, разбира се. То не бяха призиви, молби, та чак имахме чувството, че го удряме на плач. Само, че къде бяха тия призиви - в ляво ориентираните местни вестници. Кой ги чете тези издания? То се знае, хората на БСП, eстествено. Па се дивят и се чудят толкова ли много пари има тя, че ги дава за лицето на вестниците? Нейсе, видяхме я какво направи, като кучето на нивата.
Чавдар или „Радославово”, или „Коланларе”, или в близко бъдеще „Бойково” може би, едва ли не, въобще не се повлия от боядисаната нова стара вълна и си гласува по партийна съвест, т.е. за БСП. Нищо, че и там имаше кандидат за депутат от ГЕРБ. Ние си се знаем, викаше някакви женица на площада, която едва ли е ходила по-далеч в живота си от това да се мотае по Златишкия пазар в неделя, но на която, ако пусне друга бюлетина, освен тази на БСП, ще й изсъхне ръката!
Челопеч! Челопеч, естествено, се припозна в ГЕРБ, при това воден от човек, толкова свързан с БКП, БСП и производните му, че не знам как да я опиша създалата се ситуация. Парадоксалното в Челопеч беше, че де що имаше места в комисиите, бяха подарени на ГЕРБ, РЗС и други партии от местния лидер на БСП по причини, които ще лъснат тепърва не само тук, но и в национален мащаб.
В Златица още от местните избори си има седянка, в която си гукат всичките местни представители на партии в града. Е, почти всички! Затова и избирателите предпочетоха „Атака” в национален мащаб, която обаче на градски избори я има, я няма един микробус хора (толкова бяха отишли на предизборното мероприятие в Батак).
Маргиналната партия на жената, която масово защитавахме и на която масово повярвахме, късаше месо от другите малки партии и си броеше гласовете за след две години. Не четете достатъчно, госпожице!
Естествено, че и тук гореспоменатите лидери на гореспоменатите партии бяха преди и след изборите на почерпушка, така че ситуацията си е ясна от самото начало – бистра като златишка ракия.
В Пирдоп видяхме огромната хидра на БСП как усвои местната власт, като докара даже президента, а К. Добрев беше през ден в града. Освен тях, то не бяха съветниците на Станишев, водачите на листите му, кметицата от Ихтиман и още, и още велики и огромни „капацитети” в областите си от същата тая листа. Гледат хората и не вярват на „ушите си”! ГЕРБ не управляваше ли града? Какво правят тук тия? Как какво? Ще се сетите след една година, когато същата тази ситуация се повтори отново със същите муцуни в различни краски.
Чакат си хорицата промяна, гласуват против ДПС. Ама какво стана?
Я чакайте! Оказа се, че в района само ДПС си умножи в пъти гласовете, а и областния управител даже влезе в парламента, като при това удари в земята и Атака, и Синята коалиция в райони без турско население. „Аферим”. Всъщност, областният управител не е навредил почти на никой в Софийска област и името му не е спрягано в скандали, като при други управления.
Като се сетих за „Партията на верния път”, искам да ви припомня, че и правителството на малцинството на Филип Димитров оцеля точно 9 месеца и беше бламирано точно от ДПС!
В Средногорието, обаче, ни чакат доста катаклизми, които бушуват вече и над повърхността, защото надеждите на хората са за това не да гледат местните лидери как си пият пиенето заедно и си редят техните си работи, а да изпълняват волята на избирателите, а именно: да се вкарат в затвора престъпниците, да се спрат нагласените конкурси и вземанията под масата, да се облагодетелстват местните общини, да управлява ГЕРБ, но с хора, които не са свързани по никакъв начин с тези, които са им ментори от БСП.
И да не забравим новоизлюпилите се лидери на Лидер, които се хванаха за ръка с Новото време. Познати муцуни от стари ленти – погледнете в листите от местните избори (Атака, ГЕРБ), може и по-назад във времето – ще откриете доста познати лица в нови премени.
И за каква промяна говорим всъщност, когато за депутат се издига син на кмет от Ботевград с много „оригинална” диплома, момче „рапър”, който едва ли го интересуват съдбините на България и т.н., т.н. „Карнавалната група” се допълва и от водачите на листи от Синята коалиция и РЗС с депутати като Краси Каракачанов и Мария Капон.
Този филм вече сме го гледали - при Царя. Стягайте се за нови избори, а дотогава, в условията на избори –
„Я камилата, я камиларя”.
Гаци ЛАЙФ
01 октомври 2009
Силуети във времето
Васил Левски,
Филип Тотю
и Панайот Хитов
в Златишкия Балкан
на 20 и 21 юли 1867 г.
През 1968 година, незабравимият председател на читалището в Златица Никола Младенов ми възложи да отида в Народната библиотека в София и открия книгата на Филип Симидов – „Прочутият Филип Тотю войвода”. Причината бе, че в тази книга е описана срещата на двете чети, състояла се в Златишкия Балкан на 20 юли 1867 г. и последвалото сражение с изпратената срещу тях потеря от Златишката кааза, състояло се на 21 юли 1867 г.
Естествено, изпълних заръката на Никола Младенов и намерих книгата. Прочетох я на един дъх, а страниците, в които е описана срещата в Златица преснимах и донесох в златишкото читалище за радост на всички патриоти от Патриотичното дружество към читалището – Недялко Патриота, Никола Панджеров, Захари Зашев, Алма Найденова, Георги Златанов и други. Във връзка с това бе организиран и поход с участието на ученици от Основно училище „Отец Паисий” до „Старата бачия”, където е станало сражението на тези велики българи с турската потеря.
Край големия огън, под тежките корони на дърветата, помнещи онези заветни времена, тържествено прочетохме тези свидни страници. На другия ден започнахме да събираме камъни и изградихме с тях пирамида, за да отбележим това свято място и след време да сложим паметен знак-плоча, което за съжаление не се случи, мечтите ни не можаха да се реализират.
Да се надяваме, че днес, Община Златица, прекланяйки се пред историята на града ни, ще разработи проект в тази насока и ще изгради еко-пътека до „Старата бачия”, където всеки, носещ в сърцето си подвига на нашите априлци, ще има възможността да се преклони пред паметта им.
Местността е прекрасна. Голяма поляна, оградена от всички страни с вековна букова гора (все още оцеляла от дървосекачите) и чудна студена вода, извираща наблизо в „Топал кая”.
Пътят от Златица до това свидно за всички ни място минава по река Куру дере, а след „Изсипаният път” пресича реката и тръгва по стар коларски път за „Кара алан” и „Старата бачия”. Маршрутът е лесен, без стръмни изкачвания и в по-голямата си част е сред вековна букова гора – от Златица до „Старата бачия” се отива за около 2-3 часа.
Но, да се върнем към историята и пожълтелите страници на книгата „Филип Тотю – Хвърковатий войвода”, които разказват за събитията, случили се в онези години. През юли 1867 година двете чети минават река Дунав на различни места. Четата на Филип Тотю води непрекъснати сражения с турската войска и башибозук, които искат да й преградят пътя към Балкана. Най-известното сражение е при с. Върбовска – Великотърновско. Сражението трае цял ден. През нощта четниците си пробиват път с бой през турците и поемат към Балкана-закрилник.
Четата на Панайот Хитов със знаменосец Васил Левски минава Дунава при Тутракан. Опитният войвода я превежда през засади и боеве до Стара планина. Те поемат по билото към Централна Стара планина. На последната страница от своето джобно тефтерче Апостола е отбелязал следният факт: „Упокои се капитан Иван от Търново между Тетевени и Златица”.
От стари златичани знам, че на това място (където е погребан капитан Иван от четниците), му казват „Гроба”. Така се казва и сега тази местност. Там също трябва да се постави кръст на мястото, където е погребан капитан Иван. Трябва да се знае, че по това време (1867 г.) са изградени телеграфни линии в Турската империя. Телеграф е имало и в Златишкият конак, а Златица е била Кааза с околийски управител – каймакан и полицейски началник – мюдюрин. По телеграфа е било съобщено в Златица, че двете чети се движат по билото на Стара планина и е заповядано срещу тях да бъде изпратена голяма потеря, начело с каймаканина и мюдюрина. На всички пастири е заповядано да свалят стадата си от Балкана, за да бъдат лишени четниците от храна.
На 19 юли 1867 г. потерята заема позиции и прави засада на пътеката под връх „Свищи плаз”. На 20 юли 1867 г. двете чети случайно се срещат, след като четата на Панайот Хитов е погребала капитан Иван. Двете чети решават да се движат заедно по билото на Стара планина към Сърбия с общо командване и знаменосец Васил Левски.
Вечерта на 20 юли 1867 г. те забелязват на една поляна голям огън. Филип Тотю, Панайот Хитов и Васил Левски отиват пълзешком до огъня, за да разберат какви хора има около него. Когато те стигат до огъня, виждат край него да спи човек, завит с хубаво халище. Решават да го пленят и занесат при четите, които ги чакат в края на гората. Филип Тотю го хваща за краката, Панайот Хитов за ръцете, а Левски му запушва устата, за да не вика, като се събуди. Понасят го към четите, но Левски се спъва, изпуска устата на турчина и той започва да вика... Тримата се навеждат над него и започват да го кълцат с ножовете си, но в това време върху тях се изсипва огън от пушките на събудилите си турци, които са се намирали в края на гората. Филип Тотю, Панайот Хитов и Левски се спасяват от турските куршуми, наведени над турчина. След стрелбата срещу тях, те изпускат турчина. Веднага се втурват към четниците и се започва сражението...
Потерята е голяма и добре въоръжена с пушки „Уинчестър” – най-модерните и ефективни за времето си. В тъмнината обаче те не знаят броя на четниците, които се хвърлят срещу тях в лют ръкопашен бой. Турците се стъписват и бягат към Златица. Изоставят оръжията си, мунициите и всичко останало, с което са били. Това са богати трофеи за четниците. Два ата (жребци) с богато украсени седла, пищови с позлатени дръжки, скъпи саби и ятагани са сред останалите на бойното поле. На сутринта четниците разбират от едно овчарче, скрито в клоните на една бука, че тези богати трофеи принадлежат на златишките каймаканин и мюдюрин – предводителите на потерята. Тогава те пишат следното писмо до каймаканина и го изпращат в Златица по овчарчето:
„До каймаканина в Златица. Ако питате за нас и ни търси някой друг каймаканин, кажете му, че пак сме на същото място, гдето се срещнахме с вас тази сутрин рано. Нека дойде, ний го чакаме и ще го дочакаме като вас”.
Такива чеда е раждала българската майка юнашка тогава. За съжаление сега не е същото. Сега в Златица на последните парламентарни избори има над 5% гласоподаватели за ДПС, а в страната са и много повече. И вместо да помним и се гордеем с юнашкото си минало, ние сме свели глави пред съвременните си поробители, спечелили без бой. Превърнахме се в безродници и предатели, които не помнят историята си.
Стоян Шиеков
Филип Тотю
и Панайот Хитов
в Златишкия Балкан
на 20 и 21 юли 1867 г.
През 1968 година, незабравимият председател на читалището в Златица Никола Младенов ми възложи да отида в Народната библиотека в София и открия книгата на Филип Симидов – „Прочутият Филип Тотю войвода”. Причината бе, че в тази книга е описана срещата на двете чети, състояла се в Златишкия Балкан на 20 юли 1867 г. и последвалото сражение с изпратената срещу тях потеря от Златишката кааза, състояло се на 21 юли 1867 г.
Естествено, изпълних заръката на Никола Младенов и намерих книгата. Прочетох я на един дъх, а страниците, в които е описана срещата в Златица преснимах и донесох в златишкото читалище за радост на всички патриоти от Патриотичното дружество към читалището – Недялко Патриота, Никола Панджеров, Захари Зашев, Алма Найденова, Георги Златанов и други. Във връзка с това бе организиран и поход с участието на ученици от Основно училище „Отец Паисий” до „Старата бачия”, където е станало сражението на тези велики българи с турската потеря.
Край големия огън, под тежките корони на дърветата, помнещи онези заветни времена, тържествено прочетохме тези свидни страници. На другия ден започнахме да събираме камъни и изградихме с тях пирамида, за да отбележим това свято място и след време да сложим паметен знак-плоча, което за съжаление не се случи, мечтите ни не можаха да се реализират.
Да се надяваме, че днес, Община Златица, прекланяйки се пред историята на града ни, ще разработи проект в тази насока и ще изгради еко-пътека до „Старата бачия”, където всеки, носещ в сърцето си подвига на нашите априлци, ще има възможността да се преклони пред паметта им.
Местността е прекрасна. Голяма поляна, оградена от всички страни с вековна букова гора (все още оцеляла от дървосекачите) и чудна студена вода, извираща наблизо в „Топал кая”.
Пътят от Златица до това свидно за всички ни място минава по река Куру дере, а след „Изсипаният път” пресича реката и тръгва по стар коларски път за „Кара алан” и „Старата бачия”. Маршрутът е лесен, без стръмни изкачвания и в по-голямата си част е сред вековна букова гора – от Златица до „Старата бачия” се отива за около 2-3 часа.
Но, да се върнем към историята и пожълтелите страници на книгата „Филип Тотю – Хвърковатий войвода”, които разказват за събитията, случили се в онези години. През юли 1867 година двете чети минават река Дунав на различни места. Четата на Филип Тотю води непрекъснати сражения с турската войска и башибозук, които искат да й преградят пътя към Балкана. Най-известното сражение е при с. Върбовска – Великотърновско. Сражението трае цял ден. През нощта четниците си пробиват път с бой през турците и поемат към Балкана-закрилник.
Четата на Панайот Хитов със знаменосец Васил Левски минава Дунава при Тутракан. Опитният войвода я превежда през засади и боеве до Стара планина. Те поемат по билото към Централна Стара планина. На последната страница от своето джобно тефтерче Апостола е отбелязал следният факт: „Упокои се капитан Иван от Търново между Тетевени и Златица”.
От стари златичани знам, че на това място (където е погребан капитан Иван от четниците), му казват „Гроба”. Така се казва и сега тази местност. Там също трябва да се постави кръст на мястото, където е погребан капитан Иван. Трябва да се знае, че по това време (1867 г.) са изградени телеграфни линии в Турската империя. Телеграф е имало и в Златишкият конак, а Златица е била Кааза с околийски управител – каймакан и полицейски началник – мюдюрин. По телеграфа е било съобщено в Златица, че двете чети се движат по билото на Стара планина и е заповядано срещу тях да бъде изпратена голяма потеря, начело с каймаканина и мюдюрина. На всички пастири е заповядано да свалят стадата си от Балкана, за да бъдат лишени четниците от храна.
На 19 юли 1867 г. потерята заема позиции и прави засада на пътеката под връх „Свищи плаз”. На 20 юли 1867 г. двете чети случайно се срещат, след като четата на Панайот Хитов е погребала капитан Иван. Двете чети решават да се движат заедно по билото на Стара планина към Сърбия с общо командване и знаменосец Васил Левски.
Вечерта на 20 юли 1867 г. те забелязват на една поляна голям огън. Филип Тотю, Панайот Хитов и Васил Левски отиват пълзешком до огъня, за да разберат какви хора има около него. Когато те стигат до огъня, виждат край него да спи човек, завит с хубаво халище. Решават да го пленят и занесат при четите, които ги чакат в края на гората. Филип Тотю го хваща за краката, Панайот Хитов за ръцете, а Левски му запушва устата, за да не вика, като се събуди. Понасят го към четите, но Левски се спъва, изпуска устата на турчина и той започва да вика... Тримата се навеждат над него и започват да го кълцат с ножовете си, но в това време върху тях се изсипва огън от пушките на събудилите си турци, които са се намирали в края на гората. Филип Тотю, Панайот Хитов и Левски се спасяват от турските куршуми, наведени над турчина. След стрелбата срещу тях, те изпускат турчина. Веднага се втурват към четниците и се започва сражението...
Потерята е голяма и добре въоръжена с пушки „Уинчестър” – най-модерните и ефективни за времето си. В тъмнината обаче те не знаят броя на четниците, които се хвърлят срещу тях в лют ръкопашен бой. Турците се стъписват и бягат към Златица. Изоставят оръжията си, мунициите и всичко останало, с което са били. Това са богати трофеи за четниците. Два ата (жребци) с богато украсени седла, пищови с позлатени дръжки, скъпи саби и ятагани са сред останалите на бойното поле. На сутринта четниците разбират от едно овчарче, скрито в клоните на една бука, че тези богати трофеи принадлежат на златишките каймаканин и мюдюрин – предводителите на потерята. Тогава те пишат следното писмо до каймаканина и го изпращат в Златица по овчарчето:
„До каймаканина в Златица. Ако питате за нас и ни търси някой друг каймаканин, кажете му, че пак сме на същото място, гдето се срещнахме с вас тази сутрин рано. Нека дойде, ний го чакаме и ще го дочакаме като вас”.
Такива чеда е раждала българската майка юнашка тогава. За съжаление сега не е същото. Сега в Златица на последните парламентарни избори има над 5% гласоподаватели за ДПС, а в страната са и много повече. И вместо да помним и се гордеем с юнашкото си минало, ние сме свели глави пред съвременните си поробители, спечелили без бой. Превърнахме се в безродници и предатели, които не помнят историята си.
Стоян Шиеков
ЗЛАТИЦА ОТНОВО УНИКАЛНА?!
Преди една година Община Златица получи сертификат за уникален град от една асоциация на експертите в България.
Веднага плъзнаха най-различни мнения относно уникалността на Златица и нейните жители. Едни твърдяха, че Златица е обявена за уникален град, а нейният кмет инж. Нонка Каменова бе наградена със златна значка, защото тя е избрана като партийно независим кандидат-кмет с 62% от гласувалите... Единствен партийно независим кмет в цяла България.
Други твърдяха, че Златица е обявена за уникален град заради географското си разположение и историческото си древно минало.
Трети, като Георги Острев, ходиха и се ровиха, за да докажат, че подобни сертификати и значки са получили още много общини и кметове срещу съответната такса.
Аз, пък реших, да се разровя в миналото, за да докажа и покажа на многобройните читатели на списание „Средногорски БАГРИ”, че наистина Златица и златичани са уникални като брой политици на глава от населението...
Политици Златица е раждала още преди и след Освобождението от турско робство. След бягството на турците от Златица през 1878 г. в града се заселили бежанци – въстаници от Кресненско-Разложкото въстание. В града се заселват и много бежанци от изгорените села в Средногорието по време на Априлското въстание – Мухово, Поибрене, Петрич.
Единствената чета от Средногорието, която отива да се бие в Македония за освобождението на братята роби, е тази на войводата Цено Куртов от Златица. Златица дава и най-много жертви в национално-освободителните войни през 1912-1918 година. Справка: Паметника в центъра на Златица.
Златичани протестират срещу въвеждане на десятъка след Освобождението с масов митинг и обстрелват файтона на министър-председателя Петко Каравелов с яйца и камъни. Поради тази причина Петко Каравелов е принуден да отложи отиването си в Копривщица. Връща се в София и заповядва околийското управление да се премести от Златица в Пирдоп.
В тази връзка трябва да отбележим, че въпреки култа към личността на Вълко Червенков, той не върна околийското управление от Пирдоп в Златица, но Тодор Живков от село Правец направи град! Омразата на Тодор Живков към Вълко Червенков стигна до там, че за да заличи името Златица от географската карта, той направи град Средногорие. Срещу това покръстване протестираха трима комунисти от Златица, които бяха изключени от редовете на БКП след статия във в-к „Работническо дело”. Един от тях все още е жив – бай Вецо Хубавеца.
Освен министър-председател на България, Златица е дала и други имена в по-новата ни политическа история. По-старите си спомнят, че кандидат-член на Политбюро на ЦК на БКП и дългогодишен председател на държавните профсъюзи бе Тодор Прахов – също златичанин.
След преврата на 10-ти ноември 1989 г. отново златичани бяха основатели на СДС в района на Средногорието в лицето на Иван Медаров.
Последните парламентарни избори, състояли се на 5 юли, отново доказаха, че Златица и златичани са уникални и в политическо отношение.
Едва ли има град или община в България, които на тези избори да са излъчили шест кандидати за депутати... От 6 хиляди избиратели! Или - по един кандидат-депутат на 1000 жители.
Мисля, че това постижение е не само уникално, но и е достойно за рекордите на „Гинес”. За сведение на читателите и историята ще цитирам техните имена:
1 Георги Кадиев – мажоритарен кандидат за депутат от БСП в София. Завършил международни икономически отношения, внук на Никола и Мария Кадиеви от Златица и син на Стоян Кадиев. Победил като мажоритарен кандидат Иван Костов в София! Един от реформаторите в БСП и според моята прогноза бъдещ председател на партията.
2 Георги Бояджиев – доктор на икономическите науки, кандидат за депутат от пропорционалната листа на БСП в София област. Председател на БСП в община Златица.
3 Тодор Рашев – професор на техническите науки. Изобретил най-ефективните зенитно-ракетни установки. Кандидат за депутат и водач на листата в Софийска област от НДСО.
4 Асен Згуровски – военно образование, завеждащ военно-отчетно бюро в община Златица, съдружник в информационна агенция „Нов поглед”, бивш съветник в ОбС-Златица от ПП „ГЕРБ”, след подаване на оставката станал лидер на ПП „Лидер” за община Златица. Кандидат за депутат от ПП „Лидер” в 26-ти МИР.
5 Иван Каменов – бизнесмен, координатор на ПП „Другата България” за Софийска област. Водач и единствен кандидат за депутат в пропорционалната листа на тази партия в София област.
6 Росица Иванова – ревизьорка в „Елаците МЕД” ЕАД. Кандидат за депутат от ПП „Социалдемократи” на Камов.
От Златица е също и лидера на ПП „Евророма” Цветелин Кънчев, който на тези избори се яви като коалиционен партньор на „Коалиция за България”.
При тези факти става ясно, че Златица е раждала и ще ражда политици от местен и национален мащаб.
Обичам те моя родна и уникална Златица. После Отечеството, обичам най-много тебе и твоите уникални жители, твоите уникални семейства, които раждат политици и кандидат-депутати на калпак.
Стоян Шиеков
PS: Изненадан съм, че „Синята коалиция” НЕ включи в листата си с кандидат-депутати видната общественичка от Златица Дочка Тинчева – медицинска сестра в Поликлиниката, която бе издигната за кандидат-кмет на отминалите местни избори и помощник-лидер на СДС в Златица.
Изненадан съм също, че ПП „Атака” не включи в листата си видният общественик и бивш кандидат за кмет на Община Златица Иван Стайков – лидер на „Атака” в Златица и настоящ горски работник към ДСГ-Пирдоп.
Но нищо, другият път, може би!
Веднага плъзнаха най-различни мнения относно уникалността на Златица и нейните жители. Едни твърдяха, че Златица е обявена за уникален град, а нейният кмет инж. Нонка Каменова бе наградена със златна значка, защото тя е избрана като партийно независим кандидат-кмет с 62% от гласувалите... Единствен партийно независим кмет в цяла България.
Други твърдяха, че Златица е обявена за уникален град заради географското си разположение и историческото си древно минало.
Трети, като Георги Острев, ходиха и се ровиха, за да докажат, че подобни сертификати и значки са получили още много общини и кметове срещу съответната такса.
Аз, пък реших, да се разровя в миналото, за да докажа и покажа на многобройните читатели на списание „Средногорски БАГРИ”, че наистина Златица и златичани са уникални като брой политици на глава от населението...
Политици Златица е раждала още преди и след Освобождението от турско робство. След бягството на турците от Златица през 1878 г. в града се заселили бежанци – въстаници от Кресненско-Разложкото въстание. В града се заселват и много бежанци от изгорените села в Средногорието по време на Априлското въстание – Мухово, Поибрене, Петрич.
Единствената чета от Средногорието, която отива да се бие в Македония за освобождението на братята роби, е тази на войводата Цено Куртов от Златица. Златица дава и най-много жертви в национално-освободителните войни през 1912-1918 година. Справка: Паметника в центъра на Златица.
Златичани протестират срещу въвеждане на десятъка след Освобождението с масов митинг и обстрелват файтона на министър-председателя Петко Каравелов с яйца и камъни. Поради тази причина Петко Каравелов е принуден да отложи отиването си в Копривщица. Връща се в София и заповядва околийското управление да се премести от Златица в Пирдоп.
В тази връзка трябва да отбележим, че въпреки култа към личността на Вълко Червенков, той не върна околийското управление от Пирдоп в Златица, но Тодор Живков от село Правец направи град! Омразата на Тодор Живков към Вълко Червенков стигна до там, че за да заличи името Златица от географската карта, той направи град Средногорие. Срещу това покръстване протестираха трима комунисти от Златица, които бяха изключени от редовете на БКП след статия във в-к „Работническо дело”. Един от тях все още е жив – бай Вецо Хубавеца.
Освен министър-председател на България, Златица е дала и други имена в по-новата ни политическа история. По-старите си спомнят, че кандидат-член на Политбюро на ЦК на БКП и дългогодишен председател на държавните профсъюзи бе Тодор Прахов – също златичанин.
След преврата на 10-ти ноември 1989 г. отново златичани бяха основатели на СДС в района на Средногорието в лицето на Иван Медаров.
Последните парламентарни избори, състояли се на 5 юли, отново доказаха, че Златица и златичани са уникални и в политическо отношение.
Едва ли има град или община в България, които на тези избори да са излъчили шест кандидати за депутати... От 6 хиляди избиратели! Или - по един кандидат-депутат на 1000 жители.
Мисля, че това постижение е не само уникално, но и е достойно за рекордите на „Гинес”. За сведение на читателите и историята ще цитирам техните имена:
1 Георги Кадиев – мажоритарен кандидат за депутат от БСП в София. Завършил международни икономически отношения, внук на Никола и Мария Кадиеви от Златица и син на Стоян Кадиев. Победил като мажоритарен кандидат Иван Костов в София! Един от реформаторите в БСП и според моята прогноза бъдещ председател на партията.
2 Георги Бояджиев – доктор на икономическите науки, кандидат за депутат от пропорционалната листа на БСП в София област. Председател на БСП в община Златица.
3 Тодор Рашев – професор на техническите науки. Изобретил най-ефективните зенитно-ракетни установки. Кандидат за депутат и водач на листата в Софийска област от НДСО.
4 Асен Згуровски – военно образование, завеждащ военно-отчетно бюро в община Златица, съдружник в информационна агенция „Нов поглед”, бивш съветник в ОбС-Златица от ПП „ГЕРБ”, след подаване на оставката станал лидер на ПП „Лидер” за община Златица. Кандидат за депутат от ПП „Лидер” в 26-ти МИР.
5 Иван Каменов – бизнесмен, координатор на ПП „Другата България” за Софийска област. Водач и единствен кандидат за депутат в пропорционалната листа на тази партия в София област.
6 Росица Иванова – ревизьорка в „Елаците МЕД” ЕАД. Кандидат за депутат от ПП „Социалдемократи” на Камов.
От Златица е също и лидера на ПП „Евророма” Цветелин Кънчев, който на тези избори се яви като коалиционен партньор на „Коалиция за България”.
При тези факти става ясно, че Златица е раждала и ще ражда политици от местен и национален мащаб.
Обичам те моя родна и уникална Златица. После Отечеството, обичам най-много тебе и твоите уникални жители, твоите уникални семейства, които раждат политици и кандидат-депутати на калпак.
Стоян Шиеков
PS: Изненадан съм, че „Синята коалиция” НЕ включи в листата си с кандидат-депутати видната общественичка от Златица Дочка Тинчева – медицинска сестра в Поликлиниката, която бе издигната за кандидат-кмет на отминалите местни избори и помощник-лидер на СДС в Златица.
Изненадан съм също, че ПП „Атака” не включи в листата си видният общественик и бивш кандидат за кмет на Община Златица Иван Стайков – лидер на „Атака” в Златица и настоящ горски работник към ДСГ-Пирдоп.
Но нищо, другият път, може би!
Ротари Парк "Дружба" - Пирдоп изцяло завършен
С голямо тържество, изпълнено с балони, клоуни и цветя, на 3-ти юли 2009 г. Ротари клуб – Пирдоп откри вторият етап от Ротари парк „Дружба”, с който завърши цялостното изграждане на парка. Вече функционира спортната площадка за тенис на корт, футбол на малки вратички, волейбол. В другата част на парка има монтиран баскетболно табло, както и цветна чешма.
Дамян Ненов и Стойно Стойнов прерязаха трикольорната лента, с което официално откриха в присъствието на голямо множество родители, деца, официални гости и медии изцяло завършения парк.
Те припомниха, че само преди две години, това място е било в много лошо състояние и благодарение на усилията на ротарианците се е превърнало в уютен кът от града. Реконструкцията на парка възлиза на стойност над 200 хиляди лева.
Бяха изказани специални благодарности на „Челопеч Майнинг”, „Аурубис”, Ротари-клуб Карлово и много други фирми за техния принос в реализацията на проекта.
Сред официалните гости бе и Ричард Хаус – генерален мениджър на „Челопеч Майнинг” ЕАД.
Водещ на събитието бе Светла Бамбекова, която разказа историята на парка.
Началото за неговото изграждане е поставено от президента на клуба през 2007/2008 година Стойно Стойнов, който успя да изгради с помощта на членовете на Клуба първата част от парка, състояща се от детско селище с много съоръжения за детски игри – въртележка, къщички, пързалки и влакче. Той успя да почисти занемарения терен, да оформи тревни площи и алеи, както и да бъдат монтирани чешмата и беседката от ковано желязо, подарък от Любо Белперчинов – ротарианец от Ротари клуб – Карлово.
Вторият етап бе изграден под ръководството на Дамян Ненов – президент на Ротари Клуб Пирдоп мандат 2008/2009 г., като той успя да възстанови изцяло спортните площадки и чешмата в горната част на парка, отново със съдействието на всички приятели от Ротари Клуб Пирдоп.
Откриването на парка бе планирано да съвпадне с церемонията, която се извършва в края на всяка ротарианска година, когато настоящия президент предава ръководството на Клуба на новия. Дамян Ненов предаде ротарианската огърлица и отговорностите за ръководене на Ротари Клуб Пирдоп на навия президент за 2009-2010 година Георги Георгиев от град Златица. Дамян Ненов обяви като отличили се дарители и носители на „Пол Харис” през тази ротарианска година Красимир Гинчев и Йордан Биков. Награда-статуетка за особени заслуги получи и Симо Симов.
В своето обръщение към приятелите и гостите г-н Георгиев сподели гордостта си от високата чест да ръководи ротарианците, които винаги са работили безкористно и в полза на обществото. Той увери, че ще работи усърдно за запазване на постигнатото и за утвърждаване авторитета на Ротари клуб Пирдоп както в Средногорието, така и на национално ниво.
Темата на Ротари за 2009-2010 година е „Бъдещето на Ротари е във ваши ръце”. „Ротари е велика организация и има потенциала да стане още по-велика – ако всеки един от нас се изправи срещу предизвикателството и поеме отговорност за бъдещето. Ако вярвате в Ротари и силата й да носи промяна, време е да се изправите и да се отдадете на свършването на работата по най-добрия начин, на който сте способни – с цялото си съзнание, сърце и душа” са думите на Джон Кени – Президент 2009-10 на Ротари Интернешънъл.
Да пожелаем успех на ротарианците в постигане на целите на Ротари Интернешънъл, насочени изцяло в полза на обществото.
Дамян Ненов и Стойно Стойнов прерязаха трикольорната лента, с което официално откриха в присъствието на голямо множество родители, деца, официални гости и медии изцяло завършения парк.
Те припомниха, че само преди две години, това място е било в много лошо състояние и благодарение на усилията на ротарианците се е превърнало в уютен кът от града. Реконструкцията на парка възлиза на стойност над 200 хиляди лева.
Бяха изказани специални благодарности на „Челопеч Майнинг”, „Аурубис”, Ротари-клуб Карлово и много други фирми за техния принос в реализацията на проекта.
Сред официалните гости бе и Ричард Хаус – генерален мениджър на „Челопеч Майнинг” ЕАД.
Водещ на събитието бе Светла Бамбекова, която разказа историята на парка.
Началото за неговото изграждане е поставено от президента на клуба през 2007/2008 година Стойно Стойнов, който успя да изгради с помощта на членовете на Клуба първата част от парка, състояща се от детско селище с много съоръжения за детски игри – въртележка, къщички, пързалки и влакче. Той успя да почисти занемарения терен, да оформи тревни площи и алеи, както и да бъдат монтирани чешмата и беседката от ковано желязо, подарък от Любо Белперчинов – ротарианец от Ротари клуб – Карлово.
Вторият етап бе изграден под ръководството на Дамян Ненов – президент на Ротари Клуб Пирдоп мандат 2008/2009 г., като той успя да възстанови изцяло спортните площадки и чешмата в горната част на парка, отново със съдействието на всички приятели от Ротари Клуб Пирдоп.
Откриването на парка бе планирано да съвпадне с церемонията, която се извършва в края на всяка ротарианска година, когато настоящия президент предава ръководството на Клуба на новия. Дамян Ненов предаде ротарианската огърлица и отговорностите за ръководене на Ротари Клуб Пирдоп на навия президент за 2009-2010 година Георги Георгиев от град Златица. Дамян Ненов обяви като отличили се дарители и носители на „Пол Харис” през тази ротарианска година Красимир Гинчев и Йордан Биков. Награда-статуетка за особени заслуги получи и Симо Симов.
В своето обръщение към приятелите и гостите г-н Георгиев сподели гордостта си от високата чест да ръководи ротарианците, които винаги са работили безкористно и в полза на обществото. Той увери, че ще работи усърдно за запазване на постигнатото и за утвърждаване авторитета на Ротари клуб Пирдоп както в Средногорието, така и на национално ниво.
Темата на Ротари за 2009-2010 година е „Бъдещето на Ротари е във ваши ръце”. „Ротари е велика организация и има потенциала да стане още по-велика – ако всеки един от нас се изправи срещу предизвикателството и поеме отговорност за бъдещето. Ако вярвате в Ротари и силата й да носи промяна, време е да се изправите и да се отдадете на свършването на работата по най-добрия начин, на който сте способни – с цялото си съзнание, сърце и душа” са думите на Джон Кени – Президент 2009-10 на Ротари Интернешънъл.
Да пожелаем успех на ротарианците в постигане на целите на Ротари Интернешънъл, насочени изцяло в полза на обществото.
ЖИВОТО ОГНИЩЕ
Ако минете по улица „Димчо Дебелянов” в град Златица, ще чуете удари по нагорещено желязо. Това са ударите от чуковете върху брадви, кирки, оси за каруци, шини за дървени колелета, мотики и какви ли не още селскостопански инструменти.
В дом № 2 на улица „Димчо Дебелянов” повече от петдесет години живее задружно и работливо семейството на Стоян и Величка Пейчеви. Бай Стоян е наследил коларо-железарският занаят от баща си Пейчо Пейчев, а той от неговия баща Стоян Пейчев...
Бай Стоян Пейчев е вече на 75 години, но продължава да майстори нови каруци и до отремонтира такива, които са се поизхабили от употреба – де в гората или по полето. Стрелки, столове, лисичини и други части с имена, които днес са позабравени. Много хора го търсят да им наклепе, закили и наточи брадвите, кирките, мотики, тесли и други необходими в ежедневието сечива.
Няма друг майстор в Средногорието като бай Стоян Пейчев, който може да ти направи нова дървена каруца по оригинала от преди 100, че и повече години... Затова и днес го търсят мераклии, които искат да украсят къщите, градините и вилите си с оригинални писани дървени колелета от каруца или волска кола.
Материал и майсторлък при бай Стоян, дал Господ! На сухо и проветриво място се пазят набичени наплати – дървени парчета, от които се прави обръча около дървените спици. Материали за главините и спиците също има в изобилие.
Най-голямото богатство на този дом е съхранената традиция и радостта, която дарява бай Стоян на многобройните си приятели – клиенти...
Щастлив съм, че тези честни и работливи наши съграждани Стоян и Величка Пейчеви, са и мои приятели. Всяка минута от тяхното ежедневие е изпълнена с работа в работилницата или по полето, където те отиват с пеещата си дървена каруца, теглена от тяхната вярна съдружница – магарицата Марта.
Благодарен за извършената му услуга и възхитен от майсторлъка на фамилия Пейчеви, видния златишки художник (сега покойник) Георги Златанов е изрисувал рекламна табела, която още е запазила цветовете си и стои гордо закачена до вратата на работилницата. Трябва да отбележим, че семейството на бай Стоян произхожда от стари златишки родове. Майка му, баба Дела, е дъщеря на Ико Генин – църковен настоятел на църквата „Св. Георги Победоносец” в Златица. Тя и сестра й Гена Дикова (нейна близначка), бяха дългогодишни помощници на протойерей Данчо. Сестра им Ненка продължава рода на Серофимците в Златица, а синовете на дядо Ико са сред основателите на Дружеството на златичани в София и Туристическо дружество „Медет”.
Трябва да отбележим, че преди колективизацията в Златица работеха денонощно няколко коларо-железарски работилници и улиците на града ни се огласяха от ударите на чуковете по наковалните. Няколко от тях бяха най-известните в околията – на бай Пейчо Пейчев, на Гочо Осмака, на Христо Ковача и на Грую Ковача. Като деца ходехме да дърпаме у тях дървото, чрез което с меха се разпалваха дървените въглища и се нагряваха железата, които майсторите оформяха умело с чуковете и ги превръщата в здрави сечива.
Градският часовник работеше и отмерваше работното време на занаятчиите в Златица. Малко хора знаят, че Часовниковата кула в Златица е построена през 1777 година с тази цел – да отмерва работното време на майсторите. Кепенците и вратите на дюкяните и работилниците се отваряха и затваряха в отмерения час от Часовниковата кула... Вероятно, защото вече е „излишна необходимост”, или защото всички имат часовници, струващи от 5 лева до 5 хиляди лева, символът на Златица не е толкова важно дали се чува, но едно време съвсем не е било така... И днес, въпреки годините, градския часовник оглася общината ни. Приятно е все пак, да чуеш ударите му и да си представиш как преди 222 години нашите прадеди са изградили Кулата и са докарали часовниковият механизъм чак от Виена..., за да урегулира работното време на отрудените занаятчии.
Днес, живото огнище съществува в дома на Стоян и Величка Пейчеви и ни дава представа за отминало историческо време и хората, занимаващи се със занаят, или както са ги наричали тогава – еснафи.
Винаги съм обичал старите български занаяти, скромните и талантливи майстори, които ги владеят до съвършенство.
Купувал съм си ту брадва, ту тесла от магазина, удрял съм един-два пъти в дървото и острието се огъва, но... рекламации в днешните магазини не се приемат?! И, естествено, веднага съм се запътвал към бай Стоян Пейчев „да оправи работата” на днешните производители. Бай Стоян владее вековната тайна на закаляването. Тайната се предава от поколение на поколение и аз с любопитство заразпитвах майстора за нея. А той с готовност ми демонстрира знанията си.
„Виждаш ли Стояне, когато нагорещеното острие се потопи във водата, се следи цвета й върху него. Първата вода е бяла. Ако острието се извади веднага, то става твърдо, но крехко. Лесно се чупи при удар. Трябва да се изчака малко и бялата вода да стане жълта. Ако водата по острието стане червена или синя, то метала става мек и се огъва, както се получава с теслите и брадвите от магазина. За да е острието закалено добре, то трябва да се потопи отново и водата по него да стане жълта... Останалото е магия, която притежава всеки един добър майстор. Тя не се учи – тя се носи в сърцето.”
Бай Стоян е скромен и щастлив човек. Натъжава го само, че внуците му се увличат повече по новите технологии и не проявяват интерес към древния занаят, на който може да ги научи. Няма и други мераклии, на които е готов да предаде тънкостите на този занаят, а той се научава само с мерак край живото огнище, горящо в работилницата му. Няма вече и безработни, които искат да си изкарвах хляба с много труд и с научен древен занаят.
Дано бай Стоян и Величка Пейчеви са ни живи и здрави още дълги години, за да се чуват звънките огнени удари върху горещото желязо и да е живо огнището в техния дом.
Стоян Шиеков
В дом № 2 на улица „Димчо Дебелянов” повече от петдесет години живее задружно и работливо семейството на Стоян и Величка Пейчеви. Бай Стоян е наследил коларо-железарският занаят от баща си Пейчо Пейчев, а той от неговия баща Стоян Пейчев...
Бай Стоян Пейчев е вече на 75 години, но продължава да майстори нови каруци и до отремонтира такива, които са се поизхабили от употреба – де в гората или по полето. Стрелки, столове, лисичини и други части с имена, които днес са позабравени. Много хора го търсят да им наклепе, закили и наточи брадвите, кирките, мотики, тесли и други необходими в ежедневието сечива.
Няма друг майстор в Средногорието като бай Стоян Пейчев, който може да ти направи нова дървена каруца по оригинала от преди 100, че и повече години... Затова и днес го търсят мераклии, които искат да украсят къщите, градините и вилите си с оригинални писани дървени колелета от каруца или волска кола.
Материал и майсторлък при бай Стоян, дал Господ! На сухо и проветриво място се пазят набичени наплати – дървени парчета, от които се прави обръча около дървените спици. Материали за главините и спиците също има в изобилие.
Най-голямото богатство на този дом е съхранената традиция и радостта, която дарява бай Стоян на многобройните си приятели – клиенти...
Щастлив съм, че тези честни и работливи наши съграждани Стоян и Величка Пейчеви, са и мои приятели. Всяка минута от тяхното ежедневие е изпълнена с работа в работилницата или по полето, където те отиват с пеещата си дървена каруца, теглена от тяхната вярна съдружница – магарицата Марта.
Благодарен за извършената му услуга и възхитен от майсторлъка на фамилия Пейчеви, видния златишки художник (сега покойник) Георги Златанов е изрисувал рекламна табела, която още е запазила цветовете си и стои гордо закачена до вратата на работилницата. Трябва да отбележим, че семейството на бай Стоян произхожда от стари златишки родове. Майка му, баба Дела, е дъщеря на Ико Генин – църковен настоятел на църквата „Св. Георги Победоносец” в Златица. Тя и сестра й Гена Дикова (нейна близначка), бяха дългогодишни помощници на протойерей Данчо. Сестра им Ненка продължава рода на Серофимците в Златица, а синовете на дядо Ико са сред основателите на Дружеството на златичани в София и Туристическо дружество „Медет”.
Трябва да отбележим, че преди колективизацията в Златица работеха денонощно няколко коларо-железарски работилници и улиците на града ни се огласяха от ударите на чуковете по наковалните. Няколко от тях бяха най-известните в околията – на бай Пейчо Пейчев, на Гочо Осмака, на Христо Ковача и на Грую Ковача. Като деца ходехме да дърпаме у тях дървото, чрез което с меха се разпалваха дървените въглища и се нагряваха железата, които майсторите оформяха умело с чуковете и ги превръщата в здрави сечива.
Градският часовник работеше и отмерваше работното време на занаятчиите в Златица. Малко хора знаят, че Часовниковата кула в Златица е построена през 1777 година с тази цел – да отмерва работното време на майсторите. Кепенците и вратите на дюкяните и работилниците се отваряха и затваряха в отмерения час от Часовниковата кула... Вероятно, защото вече е „излишна необходимост”, или защото всички имат часовници, струващи от 5 лева до 5 хиляди лева, символът на Златица не е толкова важно дали се чува, но едно време съвсем не е било така... И днес, въпреки годините, градския часовник оглася общината ни. Приятно е все пак, да чуеш ударите му и да си представиш как преди 222 години нашите прадеди са изградили Кулата и са докарали часовниковият механизъм чак от Виена..., за да урегулира работното време на отрудените занаятчии.
Днес, живото огнище съществува в дома на Стоян и Величка Пейчеви и ни дава представа за отминало историческо време и хората, занимаващи се със занаят, или както са ги наричали тогава – еснафи.
Винаги съм обичал старите български занаяти, скромните и талантливи майстори, които ги владеят до съвършенство.
Купувал съм си ту брадва, ту тесла от магазина, удрял съм един-два пъти в дървото и острието се огъва, но... рекламации в днешните магазини не се приемат?! И, естествено, веднага съм се запътвал към бай Стоян Пейчев „да оправи работата” на днешните производители. Бай Стоян владее вековната тайна на закаляването. Тайната се предава от поколение на поколение и аз с любопитство заразпитвах майстора за нея. А той с готовност ми демонстрира знанията си.
„Виждаш ли Стояне, когато нагорещеното острие се потопи във водата, се следи цвета й върху него. Първата вода е бяла. Ако острието се извади веднага, то става твърдо, но крехко. Лесно се чупи при удар. Трябва да се изчака малко и бялата вода да стане жълта. Ако водата по острието стане червена или синя, то метала става мек и се огъва, както се получава с теслите и брадвите от магазина. За да е острието закалено добре, то трябва да се потопи отново и водата по него да стане жълта... Останалото е магия, която притежава всеки един добър майстор. Тя не се учи – тя се носи в сърцето.”
Бай Стоян е скромен и щастлив човек. Натъжава го само, че внуците му се увличат повече по новите технологии и не проявяват интерес към древния занаят, на който може да ги научи. Няма и други мераклии, на които е готов да предаде тънкостите на този занаят, а той се научава само с мерак край живото огнище, горящо в работилницата му. Няма вече и безработни, които искат да си изкарвах хляба с много труд и с научен древен занаят.
Дано бай Стоян и Величка Пейчеви са ни живи и здрави още дълги години, за да се чуват звънките огнени удари върху горещото желязо и да е живо огнището в техния дом.
Стоян Шиеков
Меморандум... Мем(у)рандум... Детелини... Детелини...
Интересен начин на общуване бе регистриран в Челопеч между кмета и общинския съвет. Вместо лично, очи в очи около кръглата маса на преговори и дискусии за бъдещето на общината, те предпочетоха да започнат своеобразна кореспонденция помежду си с писма, декларации и най-висша форма на надписване - кой може повече. Общуването им премина границите на познатите ни форми и достигна до писането на МЕМОРАНДУМИ.
Тук е мястото за обикновените жители на Средногорието и отрудени граждани, да разясним значението на думата.
Що е то Меморандум според “Укипедия”:
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
Дипломатически документ, в който са изложени подробности за развитие на спорен въпрос и становището на правителството за него.
От тук личи достигнатото ниво на управление на Община Челопеч, към което се стремят местните управленци, избирайки точно тази форма за изказване на своите виждания и тегоби. Ето и други примери от българското ежедневие за документи от този вид, за да добиете, уважаеми челопечани, по-ясна представа за значението на Меморандума, сътворен от общинските съветници на Челопеч.
Примери за подписани
МЕМОРАНДУМИ:
- Партия ГЕРБ подписа меморандум за съвместно партньорство с 12 ромски неправителствени организации от цялата страна. Бойко Борисов обясни, че няма пречки ром да стане министър.
В-к Сега
- Подписан е Меморандум за опазването на лешоядите в Европа
- МИНИСТЕРСТВО НА ФИНАНСИТЕ
Меморандум за разбирателство за развитие и финансиране на инфраструктура в рамките на План за инвестиции в транспортна и базисна инфраструктура на българското правителство (2007 - 2013 г.) между правителството на Република България, представлявано от Министерството на финансите, и Европейската инвестиционна банка
(Одобрен с Решение № 676 от 15 септември 2006 г. на Министерския съвет. В сила от 5 октомври 2006 г.) (обн. ДВ бр. 95/2006 г.)
- Меморандум за бъдещо сътрудничество подписа ГЕРБ с неправителствената организация Обединен ромски съюз. Хасковският лидер каза, че те ще лобират за това – образовани роми да заемат управленски позиции след изборите...
„Новините от Хасково и Южна България”
- Подписан е Меморандум за разбирателство между България и Европейската инвестиционна банка по инициативата JESSICA.
И накрая, но не на последно място:
Меморандум на едно дете
1. Не ме разглезвайте! Зная много добре, че не мога да получа всичко, което искам. Аз само ви изпитвам.
2. Не се страхувайте да сте строги с мен! Аз предпочитам това, защото така ще разбера къде ми е мястото.
3. Не ме насилвайте, защото така ще разбера, че силата е всичко! Аз мога да бъда убеден/убедена и с думи.
4. Не бъдете непоследователни! Това ме обърква и ме кара да се измъквам по всевъзможни начини.
5. Не ми обещавайте! Може да не сте в състояние да изпълните обещанието си, което ще ме накара повече да не ви вярвам.
6. НЕ ми се сърдете, когато ви кажа или направя нещо, което ще ви разстрои! По-късно ще се опитам да завоювам още по-големи победи.
7. Не се разстройвайте много когато ви кажа “мразя те”! Така ще ви накарам да съжалявате за това, което сте ми сторили.
8. Не ме карайте да се чувствам по-малък /по-малка/, отколкото съм! Аз ще го компенсирам като започна да се държа като “важна клечка”.
9. Не вършете вместо мен неща, които мога да свърша и сам /сама/! Така ще се почувствам като “бебе” и ще продължа да ви използвам.
10. Не обръщайте внимание на “лошите” ми навици и думи! Това само ще ме насърчи да продължавам да ги повтарям.
11. Не ме критикувайте пред други хора! Аз възприемам по-добре когато разговаряте с мен насаме.
12. Не обсъждайте поведението ми в разгара на кавгата! Способността ми за контактуване тогава е нарушена. Прави сте да изисквате от мен, но по-добре ще възприемам правилата по-късно.
13. Не ме поучавайте! Ще се изненадате колко добре знам какво е добро и какво лошо в постъпките ми.
14. Не ме карайте да чувствам грешките си като грехове! Трябва да се науча да правя грешки, за да не ги повтарям, а не да ми внушавате, че съм непоправим /непоправима/.
15. Не ми се карайте постоянно! Ще се наложи да се правя на глух /глуха/.
16. Не искайте обяснение за лошото ми поведение! Понякога не знам защо се държа така.
17. Не забравяйте, че обичам да експериментирам, така се уча! Моля, изтърпявайте ме.
18. Не ме предпазвайте от последиците!
Аз имам нужда от опит.
19. Не обръщайте внимание на леките ми заболявания! Така ще свикна да се радвам на неразположението си, ако тогава ми обръщате повече внимание.
20. Не избягвайте отговорите на честите ми въпроси! Скоро с изненада ще установите, че не спирам да питам и да търся информация.
21. Не казвайте, че въпросите ми са “глупави” и “безсмислени”! Питам, за да се занимавате повече с мен.
22. Не се притеснявайте, че прекарвате малко време с мен! По-важно е как го прекарваме.
23. Не се представяйте за идеални и безгрешни! Ще ми бъде трудно да ви следвам.
24. Не се страхувайте заедно с мен! Вдъхнете ми смелост, иначе аз ще се страхувам повече.
25. Не мога да се справям без вашето разбиране и насърчение! Понякога забравяте похвалите и одобренията, но кавгите никога.
26. Отнасяйте се с мен така, както се отнасяте с приятелите си! По-лесно се уча от модели, а не от критика.
...И още нещо:
27. НЕ ЗАБРАВЯЙТЕ, ЧЕ АЗ ВСЕ ОЩЕ СЪМ ДЕТЕ!
ОБЕЩАВАМ ДА ВИ ОБИЧАМ МНОГО!
ОБИЧАЙТЕ МЕ ПОВЕЧЕ И ВИЕ, МОЛЯ ВИ ....
Публикувано от Радостина
Тук е мястото за обикновените жители на Средногорието и отрудени граждани, да разясним значението на думата.
Що е то Меморандум според “Укипедия”:
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
Дипломатически документ, в който са изложени подробности за развитие на спорен въпрос и становището на правителството за него.
От тук личи достигнатото ниво на управление на Община Челопеч, към което се стремят местните управленци, избирайки точно тази форма за изказване на своите виждания и тегоби. Ето и други примери от българското ежедневие за документи от този вид, за да добиете, уважаеми челопечани, по-ясна представа за значението на Меморандума, сътворен от общинските съветници на Челопеч.
Примери за подписани
МЕМОРАНДУМИ:
- Партия ГЕРБ подписа меморандум за съвместно партньорство с 12 ромски неправителствени организации от цялата страна. Бойко Борисов обясни, че няма пречки ром да стане министър.
В-к Сега
- Подписан е Меморандум за опазването на лешоядите в Европа
- МИНИСТЕРСТВО НА ФИНАНСИТЕ
Меморандум за разбирателство за развитие и финансиране на инфраструктура в рамките на План за инвестиции в транспортна и базисна инфраструктура на българското правителство (2007 - 2013 г.) между правителството на Република България, представлявано от Министерството на финансите, и Европейската инвестиционна банка
(Одобрен с Решение № 676 от 15 септември 2006 г. на Министерския съвет. В сила от 5 октомври 2006 г.) (обн. ДВ бр. 95/2006 г.)
- Меморандум за бъдещо сътрудничество подписа ГЕРБ с неправителствената организация Обединен ромски съюз. Хасковският лидер каза, че те ще лобират за това – образовани роми да заемат управленски позиции след изборите...
„Новините от Хасково и Южна България”
- Подписан е Меморандум за разбирателство между България и Европейската инвестиционна банка по инициативата JESSICA.
И накрая, но не на последно място:
Меморандум на едно дете
1. Не ме разглезвайте! Зная много добре, че не мога да получа всичко, което искам. Аз само ви изпитвам.
2. Не се страхувайте да сте строги с мен! Аз предпочитам това, защото така ще разбера къде ми е мястото.
3. Не ме насилвайте, защото така ще разбера, че силата е всичко! Аз мога да бъда убеден/убедена и с думи.
4. Не бъдете непоследователни! Това ме обърква и ме кара да се измъквам по всевъзможни начини.
5. Не ми обещавайте! Може да не сте в състояние да изпълните обещанието си, което ще ме накара повече да не ви вярвам.
6. НЕ ми се сърдете, когато ви кажа или направя нещо, което ще ви разстрои! По-късно ще се опитам да завоювам още по-големи победи.
7. Не се разстройвайте много когато ви кажа “мразя те”! Така ще ви накарам да съжалявате за това, което сте ми сторили.
8. Не ме карайте да се чувствам по-малък /по-малка/, отколкото съм! Аз ще го компенсирам като започна да се държа като “важна клечка”.
9. Не вършете вместо мен неща, които мога да свърша и сам /сама/! Така ще се почувствам като “бебе” и ще продължа да ви използвам.
10. Не обръщайте внимание на “лошите” ми навици и думи! Това само ще ме насърчи да продължавам да ги повтарям.
11. Не ме критикувайте пред други хора! Аз възприемам по-добре когато разговаряте с мен насаме.
12. Не обсъждайте поведението ми в разгара на кавгата! Способността ми за контактуване тогава е нарушена. Прави сте да изисквате от мен, но по-добре ще възприемам правилата по-късно.
13. Не ме поучавайте! Ще се изненадате колко добре знам какво е добро и какво лошо в постъпките ми.
14. Не ме карайте да чувствам грешките си като грехове! Трябва да се науча да правя грешки, за да не ги повтарям, а не да ми внушавате, че съм непоправим /непоправима/.
15. Не ми се карайте постоянно! Ще се наложи да се правя на глух /глуха/.
16. Не искайте обяснение за лошото ми поведение! Понякога не знам защо се държа така.
17. Не забравяйте, че обичам да експериментирам, така се уча! Моля, изтърпявайте ме.
18. Не ме предпазвайте от последиците!
Аз имам нужда от опит.
19. Не обръщайте внимание на леките ми заболявания! Така ще свикна да се радвам на неразположението си, ако тогава ми обръщате повече внимание.
20. Не избягвайте отговорите на честите ми въпроси! Скоро с изненада ще установите, че не спирам да питам и да търся информация.
21. Не казвайте, че въпросите ми са “глупави” и “безсмислени”! Питам, за да се занимавате повече с мен.
22. Не се притеснявайте, че прекарвате малко време с мен! По-важно е как го прекарваме.
23. Не се представяйте за идеални и безгрешни! Ще ми бъде трудно да ви следвам.
24. Не се страхувайте заедно с мен! Вдъхнете ми смелост, иначе аз ще се страхувам повече.
25. Не мога да се справям без вашето разбиране и насърчение! Понякога забравяте похвалите и одобренията, но кавгите никога.
26. Отнасяйте се с мен така, както се отнасяте с приятелите си! По-лесно се уча от модели, а не от критика.
...И още нещо:
27. НЕ ЗАБРАВЯЙТЕ, ЧЕ АЗ ВСЕ ОЩЕ СЪМ ДЕТЕ!
ОБЕЩАВАМ ДА ВИ ОБИЧАМ МНОГО!
ОБИЧАЙТЕ МЕ ПОВЕЧЕ И ВИЕ, МОЛЯ ВИ ....
Публикувано от Радостина
Без първи копки
И като се започна едно чакане под шатрите!...
Едно чакане, едно вайкане, едно ми ти нетърпение!
Какво чакане ли, ще се запитат читатели?! Как какво?... На бързия влак. После се разбра, че чакаме Станишев, ама той бил в Югозападна България (Симитли, Дупница и други градове) и не знае, че трябва да е в Челопеч...
Не, че от там не минават метафорично влакове, защото железницата ни в района разкарва хората си с допотопни градски рейсове, но по-скоро влак да мине оттам, камо ли лидера на БСП.
На чакащите обаче не им мигна окото да опустошат отрупаните с храна маси, разбира се за сметка на бюджета, който го пълните Вие, Драги читатели, като си внасяте винетки и данъци за несъществуващи и неродени пътища и магистрали, като пътя около Челопеч!
А иначе, ако бе дошъл, можеше да му зададем няколко въпроса на другаря Станишев, като за последно!
Например:
- Защо три години се ремонтира шосе от три километра между Челопеч и Златица и колко струва тази отсечка на българския данъкоплатец?
- Кога ще получим нормален достъп до София, защото всички знаем, че ходенето и връщането от там грози всеки с много висок процент смъртност?
- Защо Тройната коалиция не направи здравеопазването в района такова, че да лекува и пази хората, особено като се знае, че нашия район е с шоково замърсяване от многото промишлена дейност в котловината ни, а и извън нея?
И един такъв важен въпрос:
- Защо ще идва Станишев в община Челопеч да подкрепя кмет, който е бойкотиран от всичките съветници и то главно от БСП, а другаря Кирил Добрев чистосърдечно преди две години каза в тяхната кампания, че Челопеч трябва да се промени и да се махне корупционното управление, визирайки същия този кмет?!?
Или пък един друг въпрос:
Кога държавата ще си влезе в ролята на такава и ще осигури равен старт пред бизнеса, а не да толерира хайдуците, сергиджиите и всякакви амбулантни търговци, които нямат касов апарат, камо ли да ги плашат с 25 хиляди лева глоба за липса на такъв?!?
Искам да попитам бившия вече министър-председател Станишев защо се прави ремонт на жп-линията (подбалканската), след като „Кремиковци” не работи, след като няма пътнико-поток и след като всичките напомпани пари от бюджета в БДЖ се стопяват като ланшния сняг?
Отговорът е прост. Чрез така наречените спешни и неотложни ремонти се изписват милиони за несъществуващи ремонтни дейности, а тези пари отиват в партийните каси и личните им джобове!
В местни медии бяха публикувани толкова фризирани отзиви за срещите на местни бизнесмени и организации с Кирил Добрев, със съветници на Станишев, с кандидати от листата, че чак ми се доплака от умиление. Брей, ние да не знаем, че тези хора са давали толкова пари напоследък, че знаят за проблемите на района, че ще помагат да се направят пътищата и т.н., т.н.
Само да припомня, че преди 3 (три) години срещу Дънди Прешъс Метълс и разширението в Челопеч лично Младен Червеняков контролираше протестите за спиране на разрешителното за работа. Да припомня за липсата на становища от Министерството на икономиката и Министерството на околната среда и водите, като водачите на тези протести бяха Симеон Марин (син на вицепрезидента) и всичките лидери на БСП в района. Сега същите тези другари ни канят да гласуваме за тях.
Човек, който както се знае, няма и един ден трудов стаж да ни убеждава колко добрини ни е направил?! Аз бих посъветвал хората, които все още им вярват, да спрат да пият и пушат, да спрат да дават пари на цигани и мошеници да си откупват внуците, да си продадат и последната кравица, и последното теленце, и да отидат на екскурзия в Македония, Гърция и Турция, за да видят това, за което само са сънували и мечтали – чисто море, реки, планини, обработваема земя, автомагистрали и улици без дупки. И минимална пенсия от 500 долара при цени на храните по-евтини от българските!
Да, другари и другарки! Докато вие чакате по шатрите шефа си и се чудите кой да изкарате виновен за собствения си мързел и безотговорност, докато унищожавате коктейлните маси по хотели и зали, и се биете в гърдите, че правите дарения с пари, дадени ви от общинския бюджет, хората работят и реализират национален продукт, който създава работа и сигурност, и прави страните им като райски градини. Вместо да се вдигнете на протест, че крадат и ви будалкат, че живеете в „държава”, Вие им пляскате и се криете от дъжда с мечтата да ви дават по местната телевизия! Браво! Добре сте усвоили максимата за хляба и пастите, казана от Антоанета (не от пирдопската, естествено). Но, знае ли човек!
И понеже темата за прословутия околовръстен път на Челопеч, с която някои момчета станаха общински съветници (не без наша помощ, естествено), е тема на деня, задаваме следния въпрос на организационния комитет по посрещането на Първия копач на България: Не се ли сетихте, че идеята за околовръстен път, проекта за него и вкарването му в инфраструктурната стратегия на Република България беше осъществена от Добри Добрев още през 1999 г., или по-точно от Доко Папата!?
Но народа и затова си има поговорка: С чужда пита помен прави.
Или: Изтъркаха си платното и ритнаха крусното.
Всъщност, огромен опит за откриване на пътища има една сегашна кметица, която чакаше пътя от Етрополе да мине покрай хотела й в Мирково, като за целта се изядоха десетина агнета, а резултата от една табелка пред тунела посока Етрополе-Златица още се мъдри там за целта на грандиозните сбирки.
Ако някой всъщност пита дали някога ще се реализира този проект за околовръстен път, може да му пожелая да си пусне песента на Годжи „Пари нема – действайте” и да гледа тези от Автомагистрали как местят с влекача багера за поредната копка.
А дотогава, ще чакаме да дойде влака! Не бързия, разбира се!
Стига сме залагали на куци коне, я!
Гаци ЛАЙФ
Едно чакане, едно вайкане, едно ми ти нетърпение!
Какво чакане ли, ще се запитат читатели?! Как какво?... На бързия влак. После се разбра, че чакаме Станишев, ама той бил в Югозападна България (Симитли, Дупница и други градове) и не знае, че трябва да е в Челопеч...
Не, че от там не минават метафорично влакове, защото железницата ни в района разкарва хората си с допотопни градски рейсове, но по-скоро влак да мине оттам, камо ли лидера на БСП.
На чакащите обаче не им мигна окото да опустошат отрупаните с храна маси, разбира се за сметка на бюджета, който го пълните Вие, Драги читатели, като си внасяте винетки и данъци за несъществуващи и неродени пътища и магистрали, като пътя около Челопеч!
А иначе, ако бе дошъл, можеше да му зададем няколко въпроса на другаря Станишев, като за последно!
Например:
- Защо три години се ремонтира шосе от три километра между Челопеч и Златица и колко струва тази отсечка на българския данъкоплатец?
- Кога ще получим нормален достъп до София, защото всички знаем, че ходенето и връщането от там грози всеки с много висок процент смъртност?
- Защо Тройната коалиция не направи здравеопазването в района такова, че да лекува и пази хората, особено като се знае, че нашия район е с шоково замърсяване от многото промишлена дейност в котловината ни, а и извън нея?
И един такъв важен въпрос:
- Защо ще идва Станишев в община Челопеч да подкрепя кмет, който е бойкотиран от всичките съветници и то главно от БСП, а другаря Кирил Добрев чистосърдечно преди две години каза в тяхната кампания, че Челопеч трябва да се промени и да се махне корупционното управление, визирайки същия този кмет?!?
Или пък един друг въпрос:
Кога държавата ще си влезе в ролята на такава и ще осигури равен старт пред бизнеса, а не да толерира хайдуците, сергиджиите и всякакви амбулантни търговци, които нямат касов апарат, камо ли да ги плашат с 25 хиляди лева глоба за липса на такъв?!?
Искам да попитам бившия вече министър-председател Станишев защо се прави ремонт на жп-линията (подбалканската), след като „Кремиковци” не работи, след като няма пътнико-поток и след като всичките напомпани пари от бюджета в БДЖ се стопяват като ланшния сняг?
Отговорът е прост. Чрез така наречените спешни и неотложни ремонти се изписват милиони за несъществуващи ремонтни дейности, а тези пари отиват в партийните каси и личните им джобове!
В местни медии бяха публикувани толкова фризирани отзиви за срещите на местни бизнесмени и организации с Кирил Добрев, със съветници на Станишев, с кандидати от листата, че чак ми се доплака от умиление. Брей, ние да не знаем, че тези хора са давали толкова пари напоследък, че знаят за проблемите на района, че ще помагат да се направят пътищата и т.н., т.н.
Само да припомня, че преди 3 (три) години срещу Дънди Прешъс Метълс и разширението в Челопеч лично Младен Червеняков контролираше протестите за спиране на разрешителното за работа. Да припомня за липсата на становища от Министерството на икономиката и Министерството на околната среда и водите, като водачите на тези протести бяха Симеон Марин (син на вицепрезидента) и всичките лидери на БСП в района. Сега същите тези другари ни канят да гласуваме за тях.
Човек, който както се знае, няма и един ден трудов стаж да ни убеждава колко добрини ни е направил?! Аз бих посъветвал хората, които все още им вярват, да спрат да пият и пушат, да спрат да дават пари на цигани и мошеници да си откупват внуците, да си продадат и последната кравица, и последното теленце, и да отидат на екскурзия в Македония, Гърция и Турция, за да видят това, за което само са сънували и мечтали – чисто море, реки, планини, обработваема земя, автомагистрали и улици без дупки. И минимална пенсия от 500 долара при цени на храните по-евтини от българските!
Да, другари и другарки! Докато вие чакате по шатрите шефа си и се чудите кой да изкарате виновен за собствения си мързел и безотговорност, докато унищожавате коктейлните маси по хотели и зали, и се биете в гърдите, че правите дарения с пари, дадени ви от общинския бюджет, хората работят и реализират национален продукт, който създава работа и сигурност, и прави страните им като райски градини. Вместо да се вдигнете на протест, че крадат и ви будалкат, че живеете в „държава”, Вие им пляскате и се криете от дъжда с мечтата да ви дават по местната телевизия! Браво! Добре сте усвоили максимата за хляба и пастите, казана от Антоанета (не от пирдопската, естествено). Но, знае ли човек!
И понеже темата за прословутия околовръстен път на Челопеч, с която някои момчета станаха общински съветници (не без наша помощ, естествено), е тема на деня, задаваме следния въпрос на организационния комитет по посрещането на Първия копач на България: Не се ли сетихте, че идеята за околовръстен път, проекта за него и вкарването му в инфраструктурната стратегия на Република България беше осъществена от Добри Добрев още през 1999 г., или по-точно от Доко Папата!?
Но народа и затова си има поговорка: С чужда пита помен прави.
Или: Изтъркаха си платното и ритнаха крусното.
Всъщност, огромен опит за откриване на пътища има една сегашна кметица, която чакаше пътя от Етрополе да мине покрай хотела й в Мирково, като за целта се изядоха десетина агнета, а резултата от една табелка пред тунела посока Етрополе-Златица още се мъдри там за целта на грандиозните сбирки.
Ако някой всъщност пита дали някога ще се реализира този проект за околовръстен път, може да му пожелая да си пусне песента на Годжи „Пари нема – действайте” и да гледа тези от Автомагистрали как местят с влекача багера за поредната копка.
А дотогава, ще чакаме да дойде влака! Не бързия, разбира се!
Стига сме залагали на куци коне, я!
Гаци ЛАЙФ
Какво направиха със света?
„Ще завърши войната и ще хвърлим всичко, което имаме – всичкото злато, цялата материална мощ за обработка и оглупяване на хората...
Човешкият мозък, човешкото съзнание подлежат на изменение. Посявайки там хаос, ние ще подменим техните ценности с фалшиви и ще ги накараме да вярват в тях”.
„Ще изкореним социалната същност на литературата, изкуството, театрите и киното. Всичко ще изобразява секса, култа към насилието, садизма, предателството, безнравствеността”.
„Ще създадем хаос в управлението на държавите им. Ще насаждаме корупцията, безпринципността, подкупите. Честността, порядъчността ще се осмиват и ще станат отживелица от миналото. Ще култивираме ловко и незабележимо нахалството, наглостта, лъжата, измамата, пиянството, наркоманията, животинския страх един от друг. Ще скъсаме духовните им корени, ще опошляваме и унищожаваме основите на народната им нравственост. Ще атакуваме младежта още в детските и юношеските години, ще я разлагаме и развращаваме. Ще ги направим циници и космополити... Ето така ще направим!”
Алън Дълес
1945 г. в доклад пред Агенцията (ЦРУ)
Човешкият мозък, човешкото съзнание подлежат на изменение. Посявайки там хаос, ние ще подменим техните ценности с фалшиви и ще ги накараме да вярват в тях”.
„Ще изкореним социалната същност на литературата, изкуството, театрите и киното. Всичко ще изобразява секса, култа към насилието, садизма, предателството, безнравствеността”.
„Ще създадем хаос в управлението на държавите им. Ще насаждаме корупцията, безпринципността, подкупите. Честността, порядъчността ще се осмиват и ще станат отживелица от миналото. Ще култивираме ловко и незабележимо нахалството, наглостта, лъжата, измамата, пиянството, наркоманията, животинския страх един от друг. Ще скъсаме духовните им корени, ще опошляваме и унищожаваме основите на народната им нравственост. Ще атакуваме младежта още в детските и юношеските години, ще я разлагаме и развращаваме. Ще ги направим циници и космополити... Ето така ще направим!”
Алън Дълес
1945 г. в доклад пред Агенцията (ЦРУ)
Абонамент за:
Публикации (Atom)