До Общински съвет - Златица
Д Е К Л А Р А Ц И Я
на служители от Общинска администрация
и Община Златица
ПРЕСТАНЕТЕ ДА РАБОТИТЕ ПРОТИВ ЗЛАТИЦА!
Ние, служителите от Общинска администрация – Златица се обръщаме към Вас – Общинските съветници, като Ви призоваваме да спрете с некоректните си действия, които по никакъв начин не са в полза на жителите на общината ни.
Едва ли има община в България, която от октомври 2007 г. е без приета нова структура на Общинската администрация. Структурата се предлага и приема от Вас, за да е в помощ на кмета, а не на Общинския съвет. Тя се определя от кмета, за да може той да изпълни своята програма, с която е спечелил изборите, а не да обслужва Вашите лични приоритети. Кметът решава с какъв персонал и специалисти да работи, за да изпълни задачите си.
Преди години един председател на Общински съвет Златица беше сменен, защото кадруваше вместо избрания тогава кмет.
А сега всички вие кадрувате!
Ние, общинските служители, искаме да работим без да ни пречите! Вие правите всичко възможно да спъвате работата ни с единствената цел да спъвате работата на кмета. Искате да ни принудите да напуснем, за да остане кметицата сама и Вие най-после да победите и постигнете своето, независимо дали това е в полза на жителите на общината ни. А именно тези жители избраха Кмета и Вас самите с ясната задача усилено да работите за подобряване на жизнения им стандарт. С Вашите решения до момента обричате Златица. Обричате и нас да получаваме минимални заплати, за да се откажем и вие да тържествувате.
В съседните общини помощният персонал получава заплати, каквито в Общинска администрация Златица, благодарение на Вас, получават ръководните специалисти с доказан професионален опит, знания и умения. Защо ни унижавате?!
Ние искаме да работим и допринасяме за просперитета на
Община Златица. Ако Вие не искате – Отивайте си!
Разберете, ние няма да попълним групата на Вашите общински протежета и да присъстваме на инициираните и режисирани от Вас срещи на сменените неефективни общински служители.
Знаем за Вашите неморални намерения да провалите Златица и с настоящата Декларация обявяваме, че няма да ги подкрепим! Отново Ви призоваваме – ПРЕСТАНЕТЕ!
Измина една година, в която в Златица почти нищо не се случва и вината и отговорността за това носите именно ВИЕ! Разберете, в Златица не живеят неграмотни и незаинтересовани хора, които не разбират какво се случва и какво се опитвате да постигнете! Жителите на Златица, Карлиево, Църквище и Петрич не заслужават съдбата, която Вие сте им определили. И всички ние с общи усилия няма да позволим да продължавате да ни унижавате и да проваляте успешното развитие на родната ни Община.
Ако продължавате по същия път ще изпратим Декларации до всички партии, които Вие представлявате, до национални телевизии и медии, за да разберат всички граждани на Средногорието и на България какво се случва в Златица и защо се случва! Ще излязат наяве всичките ви неморални действия и намерения. Защото Община Златица трябва ще продължава да се развива и то успешно, а единствена пречка за това до този момент сте именно Вие!
Следват подписи на служители
на Община Златица и граждани:
13 декември 2008
"НОВОТО ВРЕМЕ" в Златица избра делегати
На 5-ти ноември в гр. Златица, община Златица се състоя конференция на общинската организация на Политическа партия “Новото време”, която премина при следния Дневен ред:
- Номиниране и утвърждаване на делегати за Националния конгрес на “Новото време”
- Номиниране и утвърждаване на кандидатура за член на Политическия съвет на “Новото време”
- Разни.
След одобряване от конференцията на обявения Дневен ред, златишките таралежи взеха следните РЕШЕНИЯ:
- Излъчи за делегати на общинската си организация Петя Чолакова, Светослав Клиновски, Иван Николов Иванов, Ивайло Христов и Георги Георгиев.
- Конференцията номинира и утвърди кандидатурата за член на Политическия съвет на “Новото време” - Петя Чолакова.
По точка: Разни бяха дискутирани възможностите за участие с проекти по Европейските фондове и как централата на партията би могла да спомогне при тяхното разработване.
Специален гост на конференцията бе Емил Кошлуков - председател на Партията на нововремците.
- Номиниране и утвърждаване на делегати за Националния конгрес на “Новото време”
- Номиниране и утвърждаване на кандидатура за член на Политическия съвет на “Новото време”
- Разни.
След одобряване от конференцията на обявения Дневен ред, златишките таралежи взеха следните РЕШЕНИЯ:
- Излъчи за делегати на общинската си организация Петя Чолакова, Светослав Клиновски, Иван Николов Иванов, Ивайло Христов и Георги Георгиев.
- Конференцията номинира и утвърди кандидатурата за член на Политическия съвет на “Новото време” - Петя Чолакова.
По точка: Разни бяха дискутирани възможностите за участие с проекти по Европейските фондове и как централата на партията би могла да спомогне при тяхното разработване.
Специален гост на конференцията бе Емил Кошлуков - председател на Партията на нововремците.
Бащино огнище не забравяй - Стари обичаи не презирай
Детски кукерски клуб „Златните МЕЧКИ” е насочил своите усилия в успешно реализиране на амбициозната си програма и дейност през тази година. Проектът, върху който в момента работят момчетата и момичетата е възпроизвеждане на обичая „Коледуване” – нещо, което до момента в Челопеч не се е случвало. За целта техният ръководител Съби Събев, с помощта на останалите членове на екипа на Сдружение „За един по-добър живот”, към което е създаден и Клуба на „Златните МЕЧКИ” осъществи посещение – обучителен семинар в Архитектурно-етнографски комплекс „Етър” – Габрово. Посещението премина под надслова на Г. С. Раковски:
“Бащино огнище не забравяй, стари обичаи не презирай”.
В АЕК “Етър” се намира единствената в България сбирка на народна техника на водата. Тя съдържа 10 обекта и е една от богатите и добре организирани технически сбирки сред европейските музеи на открито. Това е причината, водното колело да се превърне в емблема на Етъра. Най-важната особеност на сбирката е, че всички обекти са в действие, така както в миналото. Занаятчийска чаршия представя 16 образци на балканската архитектура, разкриващи самобитния талант на възрожденските строители.
В АЕК “Етър” не само се съхраняват народните традиции, но и всеки посетител може да стане съпричастен към тях, да усети полъха на народния бит, което е и основна цел на ДКК „Златните МЕЧКИ” – Челопеч.
В музея са разположени 50 обекта - технически съоръжения на вода, къщи със занаятчийски работилници, обекти с обществено значение. Целта на музейната експозиция е да разкрие архитектурата, бита и стопанското минало на Габрово и Габровския край през Възраждането - втората половина на ХVІІІ в. и ХІХ в. Това е време, когато в града се развиват над 26 занаята, чиито изделия намират пазар в Букурещ, Виена, Марсилия, Анадола. През 1835 г. тук се открива Първото светско новобългарско училище. Благоприятните икономически и политически промени, настъпили в империята сред 30-те години на ХІХ в. допринасят за издигането на Габрово като значителен стопански, духовно-просветен и търговски център.
От особен интерес за челопечанчетата бе запознаването с две основни работилници – Кожухарската и Грънчарската. В кожухарската работилница децата проследиха целия технологичен път на изработка на изделия от кожа – калпаци, голаци, пантофи, пунгии, кожуси и други, а в Грънчарското ателие присъстваха на демонстрация на един от най-древните способи за изработка на керамични изделия с помощта на грънчарско колело.
На връщане от «Етъра» децата не пропуснаха да изкачат всичките 900 стъпала, водещи до паметника «Шипка», където се поклониха пред героизма на своите прадеди. Те запалиха и по свещичка в Храм-паметник «Рождество Христово» в с. Шипка, създаден във връзка с драматичните исторически събития от Руско-турската освободителна война. Това събитие предизвиква редица български творци да възпеят големия подвиг на Опълчението и да увековечат делата на онези, които проливат кръвта си, за да се нарече България свободна.
След посещението, Детски кукерски клуб «Златните МЕЧКИ» продължи усилено да репетира обичая «Коледуване». Заразени с магията на българския бит, фолклор и традиции. Очаквайте тяхното представяне по стара българска традиция по Коледа, когато край къщите ви ще зазвучи «Ей, тръгнали коледари от вратица на вратица» и ще получите своите наричания за здраве, благополучие и успех.
Клубът благодари на инж. Добри Цветков от “Елаците Мед” ЕАД - Мирково за предоставения транспорт и на шофьора на автобуса Петър Бургазлиев, който бе изключително любезен, търпелив и ентусиазиран да сподели с нас емоциите от посещението в “Етъра”.
ИДВАТ КОЛЕДАРИТЕ ОТ ДДК “ЗЛАТНИТЕ МЕЧКИ”!
“Бащино огнище не забравяй, стари обичаи не презирай”.
В АЕК “Етър” се намира единствената в България сбирка на народна техника на водата. Тя съдържа 10 обекта и е една от богатите и добре организирани технически сбирки сред европейските музеи на открито. Това е причината, водното колело да се превърне в емблема на Етъра. Най-важната особеност на сбирката е, че всички обекти са в действие, така както в миналото. Занаятчийска чаршия представя 16 образци на балканската архитектура, разкриващи самобитния талант на възрожденските строители.
В АЕК “Етър” не само се съхраняват народните традиции, но и всеки посетител може да стане съпричастен към тях, да усети полъха на народния бит, което е и основна цел на ДКК „Златните МЕЧКИ” – Челопеч.
В музея са разположени 50 обекта - технически съоръжения на вода, къщи със занаятчийски работилници, обекти с обществено значение. Целта на музейната експозиция е да разкрие архитектурата, бита и стопанското минало на Габрово и Габровския край през Възраждането - втората половина на ХVІІІ в. и ХІХ в. Това е време, когато в града се развиват над 26 занаята, чиито изделия намират пазар в Букурещ, Виена, Марсилия, Анадола. През 1835 г. тук се открива Първото светско новобългарско училище. Благоприятните икономически и политически промени, настъпили в империята сред 30-те години на ХІХ в. допринасят за издигането на Габрово като значителен стопански, духовно-просветен и търговски център.
От особен интерес за челопечанчетата бе запознаването с две основни работилници – Кожухарската и Грънчарската. В кожухарската работилница децата проследиха целия технологичен път на изработка на изделия от кожа – калпаци, голаци, пантофи, пунгии, кожуси и други, а в Грънчарското ателие присъстваха на демонстрация на един от най-древните способи за изработка на керамични изделия с помощта на грънчарско колело.
На връщане от «Етъра» децата не пропуснаха да изкачат всичките 900 стъпала, водещи до паметника «Шипка», където се поклониха пред героизма на своите прадеди. Те запалиха и по свещичка в Храм-паметник «Рождество Христово» в с. Шипка, създаден във връзка с драматичните исторически събития от Руско-турската освободителна война. Това събитие предизвиква редица български творци да възпеят големия подвиг на Опълчението и да увековечат делата на онези, които проливат кръвта си, за да се нарече България свободна.
След посещението, Детски кукерски клуб «Златните МЕЧКИ» продължи усилено да репетира обичая «Коледуване». Заразени с магията на българския бит, фолклор и традиции. Очаквайте тяхното представяне по стара българска традиция по Коледа, когато край къщите ви ще зазвучи «Ей, тръгнали коледари от вратица на вратица» и ще получите своите наричания за здраве, благополучие и успех.
Клубът благодари на инж. Добри Цветков от “Елаците Мед” ЕАД - Мирково за предоставения транспорт и на шофьора на автобуса Петър Бургазлиев, който бе изключително любезен, търпелив и ентусиазиран да сподели с нас емоциите от посещението в “Етъра”.
ИДВАТ КОЛЕДАРИТЕ ОТ ДДК “ЗЛАТНИТЕ МЕЧКИ”!
СЪРВАЙВЪР
Има криза – няма криза! Омръзна ми Сер-гей Стани-шеф да ни повтаря, че всичко е спокойно, че тука сме защитено островче, че парите са ни сигурни в банките и т.н., че и т.н. Аз лично не познавам хора, които имат пари на влог, освен бабите, които ги държат под дюшека и ги харизват на измамниците. Но, за всеки случай да дадем акъл на тези, които ги избрахме да ни защитават интересите в района, сиреч т. нар. общински „съветници”.
Съкращенията са факт, макар и с цел пренасочване, прехвърляне и всякакви там гимнастики, както и невъзможността хората да си обслужват кредитите в банките. Районът ни е обречен, макар че има няколко души, които може да спасят и малкото останало като капитал и мотиви за оцеляване.
Та да се върнем към местните...
Ало-о-о-о, Управляващите,
кайджас, хавке:
1. Спрете най-накрая Златишкия пазар!!! Ако още не сте разбрали, така вие ще спрете източването и на малкото някакви останали пари от района.
- Дайте шанс на местните безработни да отворят свои търговски обектчета, сиреч магазинчета, за да могат да си обслужват кредитите и да хранят семействата си.
- Осигурете допълнителен приход от същите тези наши си (средногорски) фирми, защото той ще постъпи в нашите общини и ще обслужва нашите общински хазни, а не черните каси на хайдуците от всички други краища на страната, само не и от нашия.
- Постигнете така мечтаната и обещавана от вас по изборите чистота в центъра (особено на Златица), като най-накрая решите проблема с паркираните навсякъде автомобили (дори и върху детски площадки и тревни площи). Тези автомобили създават пълен хаос, без да им се взима и стотинка за безразборното паркиране, а само се чисти и ремонтира след тях.
- Най-накрая – дайте шанс и на всички села (особено около Златица) да развият бизнеса си с продаване на чорапи, обувки, зеленчуци и всякакви други стоки, които иначе се купуват от чуждите търговци на Златишкия пазар.
2. Съберете се господа съветници и дами такива, привикайте най-големите работодатели и им поставете като условия изпълнителите и подизпълнителите в тези структуроопределящи гиганти да са само от и регистрирани в района. Дори да има квота за работещи в проценти само от района, защото постоянно сме свидетели как градовете и селата ни се пълнят със субекти, които не знаят дори как да си поръчват в заведенията? Тези ли хора да спонсорираме?
В продължение на години капиталите изтичат от нашия район, а никой даже не го е еня.
Ех, защо се клехме във вас след като вие не правите и най-елементарното за нас – гражданите, за да осигурите елементарното съществуване на избирателите си!
3. Кризата засяга най-големите предприятия, защото и те са във верига с другите, които спират производството си, като Девня за торовете. Което от своя страна спира продажбата на сярна киселина. Което от своя страна налага складирането на същата и нереализирането й като продажба, както и изхвърлянето й във въздуха. Това отново ще ни припомни мириса на развалени яйца и ще върне дупките в прането на тези, които си простират навън. Дайте разяснения на населението, за да ви разбере, защото идването на национални телевизии и вестници едва ли е добра кампания за вашия политически имидж!
4. Връщането на основния поминък за нашия район като картофопроизводството, говедовъдството, овцевъдството и други селскостопански дейности ще помогне на много хора да оцелеят и да развият бизнес, за който доскоро не са и помисляли. Този именно бизнес, за който до вчера дори не сме и помисляли, ще се окаже спасителен за населението, стига вие да се постараете да разясните и помогнете на избирателите си да подготвят по някой проект и да си осигурят финансиране от европейските фондове. За какво са ви иначе отделите за Европейски проекти и програми, като те не обслужват населението и не им подготвят проекти? За тази цел в големите предприятия в нашия район трябва да се въведе стратегия за закупуване на произведените продукти от района, а не от фирми, които сега хранят работниците по столовете и въртят развалената си кайма по няколко пъти, само и само да не я хвърлят (сакън да не са вътре).
Има възможност местни фирми и производители да изкупуват и мляко, и месо, че и картофи. Тези същите местни производители да направят борси за тези стоки, да спазват стриктно счетоводството, да издават необходимите документи. Но това ще стане само ако в приоритетите на нашите общинари, кметове и кметици бъде това да осигурят финансовото благополучие и здраве на техните гласоподаватели, а не само своето. Уважаеми местни управляващи, ако малко от малко не се замислите по въпросите с оцеляването на средногорското население, на следващите избори може да се наложи за гласоподаватели да си регистрирате тези, които наистина имат кяр от вас. Тези, които освен 2-3 лева наем за сергия и за спално място по местни квартири (сиреч командированите работници на фирми от Павликени, Каспичан и Кавракирово). Същите тези чужди търговци и фирми са изкарали толкова пари от нашия район, че могат да дойдат и да купят цели села, барабар с кметовете и съветниците, а не са инвестирали абсолютно нищо на наша територия.
Дали тогава отново ще ни правите на балами?
Пламен Кунчев –
експерт по оцеляване
Съкращенията са факт, макар и с цел пренасочване, прехвърляне и всякакви там гимнастики, както и невъзможността хората да си обслужват кредитите в банките. Районът ни е обречен, макар че има няколко души, които може да спасят и малкото останало като капитал и мотиви за оцеляване.
Та да се върнем към местните...
Ало-о-о-о, Управляващите,
кайджас, хавке:
1. Спрете най-накрая Златишкия пазар!!! Ако още не сте разбрали, така вие ще спрете източването и на малкото някакви останали пари от района.
- Дайте шанс на местните безработни да отворят свои търговски обектчета, сиреч магазинчета, за да могат да си обслужват кредитите и да хранят семействата си.
- Осигурете допълнителен приход от същите тези наши си (средногорски) фирми, защото той ще постъпи в нашите общини и ще обслужва нашите общински хазни, а не черните каси на хайдуците от всички други краища на страната, само не и от нашия.
- Постигнете така мечтаната и обещавана от вас по изборите чистота в центъра (особено на Златица), като най-накрая решите проблема с паркираните навсякъде автомобили (дори и върху детски площадки и тревни площи). Тези автомобили създават пълен хаос, без да им се взима и стотинка за безразборното паркиране, а само се чисти и ремонтира след тях.
- Най-накрая – дайте шанс и на всички села (особено около Златица) да развият бизнеса си с продаване на чорапи, обувки, зеленчуци и всякакви други стоки, които иначе се купуват от чуждите търговци на Златишкия пазар.
2. Съберете се господа съветници и дами такива, привикайте най-големите работодатели и им поставете като условия изпълнителите и подизпълнителите в тези структуроопределящи гиганти да са само от и регистрирани в района. Дори да има квота за работещи в проценти само от района, защото постоянно сме свидетели как градовете и селата ни се пълнят със субекти, които не знаят дори как да си поръчват в заведенията? Тези ли хора да спонсорираме?
В продължение на години капиталите изтичат от нашия район, а никой даже не го е еня.
Ех, защо се клехме във вас след като вие не правите и най-елементарното за нас – гражданите, за да осигурите елементарното съществуване на избирателите си!
3. Кризата засяга най-големите предприятия, защото и те са във верига с другите, които спират производството си, като Девня за торовете. Което от своя страна спира продажбата на сярна киселина. Което от своя страна налага складирането на същата и нереализирането й като продажба, както и изхвърлянето й във въздуха. Това отново ще ни припомни мириса на развалени яйца и ще върне дупките в прането на тези, които си простират навън. Дайте разяснения на населението, за да ви разбере, защото идването на национални телевизии и вестници едва ли е добра кампания за вашия политически имидж!
4. Връщането на основния поминък за нашия район като картофопроизводството, говедовъдството, овцевъдството и други селскостопански дейности ще помогне на много хора да оцелеят и да развият бизнес, за който доскоро не са и помисляли. Този именно бизнес, за който до вчера дори не сме и помисляли, ще се окаже спасителен за населението, стига вие да се постараете да разясните и помогнете на избирателите си да подготвят по някой проект и да си осигурят финансиране от европейските фондове. За какво са ви иначе отделите за Европейски проекти и програми, като те не обслужват населението и не им подготвят проекти? За тази цел в големите предприятия в нашия район трябва да се въведе стратегия за закупуване на произведените продукти от района, а не от фирми, които сега хранят работниците по столовете и въртят развалената си кайма по няколко пъти, само и само да не я хвърлят (сакън да не са вътре).
Има възможност местни фирми и производители да изкупуват и мляко, и месо, че и картофи. Тези същите местни производители да направят борси за тези стоки, да спазват стриктно счетоводството, да издават необходимите документи. Но това ще стане само ако в приоритетите на нашите общинари, кметове и кметици бъде това да осигурят финансовото благополучие и здраве на техните гласоподаватели, а не само своето. Уважаеми местни управляващи, ако малко от малко не се замислите по въпросите с оцеляването на средногорското население, на следващите избори може да се наложи за гласоподаватели да си регистрирате тези, които наистина имат кяр от вас. Тези, които освен 2-3 лева наем за сергия и за спално място по местни квартири (сиреч командированите работници на фирми от Павликени, Каспичан и Кавракирово). Същите тези чужди търговци и фирми са изкарали толкова пари от нашия район, че могат да дойдат и да купят цели села, барабар с кметовете и съветниците, а не са инвестирали абсолютно нищо на наша територия.
Дали тогава отново ще ни правите на балами?
Пламен Кунчев –
експерт по оцеляване
Пази се отпред - Че давам назад
Тези дни станахме свидетели на поредното напъване на вътрешния министър и в цяло на правителството да ни убеди, че ще се справи с убийците по пътя, с престъпността и беззаконието, които постоянно ни заливат и в най-скоро време ще ни удавят.
Е, как да не се хванеш за главата като чуеш „гениалното” им решение, т.е. решения! Ще цитирам:
„Младите шофьори ще карат МПС до тъмната част на деня”! Леле майко! И още: „До всеки млад шофьор ще седи стар такъв като навигатор! Ще намалят точките в контролния талон на младите шофьори. Те ще карат коли с по-малки кубици и конски сили” и т.н., и т.н.
Не, че досега до всяка млада метреса в джип от 60 – 100 хиляди евро не седеше някой дърт пръч, който освен, че и е навигатор, е и спонсор на ремонта по предната и задната част на мадамата. На всичкото отгоре изпълнява и други мъжки работи. Не, че в колите, които катастрофират един на 20 години е карал, а другите в автомобила са по на 35, 40, 50, а пък и те са сред умрелите!
И как по принцип ще установят катаджиите кога е тъмната част от деня? Как ще решат кой да спират? Млад ли е стар ли е водача на МПС-то? Сигурно като го гледат с бинокъл има ли бръчки или наболи мустаци, което при днешното опъване на кожи, цици, лифтинг, ботокс, кола маски, гримове и други модерни педерастии, е много трудно доловимо.
Истината е, че при тази стагнация и при малките заплати на личния състав, както каза и Мишката Миков, всяка предпоставка за корупция е добре дошла. Сега и за това, че си млад и зелен, за това, че си руса или черна,
ще се плаща!
Тръгваш сутрин на работа по тъмно – плащаш. Вечер се прибираш по тъмно – плащаш. Браво бе, кьоополар! А ние питаме, айде за младите и лудите, за състезателите и флегмите, за малоумните и сакатлъците – бива. Ама за дъртите педали и проститутки? А? Кой не е карал зад „дядото” с „Жигулито” със скорост 40 км. в час? Прави колони от 2-3 километра зад него. Кой не е шофирал зад възрастен над 80-годишен човек, който не знае защо е станал сутринта, камо ли да кара кола през деня? Кой не е карал зад бабичка, която мисли постоянно за увеличаване наема на реституирания си на центъра на столицата имот, или за наема на реституирания апартамент, който е дала на няколко студенти, свързващи едвам двата края? Тя ли ще има време да мисли за спазване на закон и правилник, или да мисли за околните?
Вместо да предлагат безумните си идеи за борба с водачите, които не спазват правилата за движение, ония от министерството да изискват от личния си състав да залавя хората, които са без книжки. Всички ги знаят кои са, но не го правят!
Онези от министерството да изискват книжките на тези, които са си ги купили – това поне се познава. Да арестуват тези водачи, които карат като луди в населените места, които са си тунинговали колите като от Формула 1 и са си написали и имената на всичкото отгоре.
Е, кой е по-опасен? Терористите и престъпниците по пътищата или затварящите си очите полицаи, или младите шофьори, които трябва все пак някак си да направят стаж като такива? Много ми е интересно, ако се записват от един полицай номерата на водачите на автомобили, мотори и производни на тях във всеки град и село, и се направи една статистика колко са нарушителите, с какви автомобили са и на каква възраст, какви ли ще са резултатите от нея? И каква вина носят онези родители, купуващи на 10-год,ишни деца мотопеди, бъгита и скутери, пускайки ги на воля по цял ден да се надпреварват по улиците?
Видяхме каква беше реакцията на обществото за вечерния час на учениците, за сервирането на алкохол в дискотеките, за продажбата на цигари и прочие и прочие. Реакцията беше точно НИКАКВА!
Затова не трябва да спираме развитието на тези, които се учат, тези, които имат напредък и тези кои спазват правилата.
Започнете от Вас, г-н Министър!
Научете си работниците да служат на това общество, което Ви плаща заплатата и чака от Вас да го пазите! Научете Вашите служители да спират бандитите на пътя и да залавят пияните, които ежедневно застрашават живота на хората. Спирайте тези, които тормозят гражданите, а не тормозете тези, които ходят на работа, живеят и допринасят за развитието на държавата. И най-вече спрете с постоянните простотии, които сътворявате в края на мандата си, като например последното ви умотворение да се почива на 31.12.2008 г. и да се работи на 02.01.2009-та, а на 3-ти и 4-ти пак да се почива. Пак, ние медиите трябваше да ви отворим очите, че сте сътворили поредното безумие, за да се коригирате навреме („Нова телевизия”). Още подобни абсурди ще има ли? Абе, мисля си, че ще има и още как. Ще почнат да глобяват кръчмарите, че имат посетители, такситата, че имат клиенти, шофьорите, че превозват товари. Колко му е?
Видели ли сте табелите, че возят за собствена сметка? Такива табели, поставяни по решения на тези същите, цитирани по-горе и други техни бисери няма да ги видите никъде по света, още по-малко в Европа.
И веднага се сещам за един виц:
Отишъл Станишев да пазарува в магазин. Извадил кредитна карта, но си забравил личната и продавача му казал да докаже, че е С. Станишев, защото като дойде Астор той показва фокуса си, като дойде Майстор Миро казва рецепти.
А Станишев му отговаря: „Абе, какво да измисля, за да ти докажа, че съм аз. То в момента в главата ми минават само простотии”. Е-е-е-е, давай картата – ти си! – му отговорил продавача.
Нещо да кажете?
Пламен Кунчев - инструктор
Е, как да не се хванеш за главата като чуеш „гениалното” им решение, т.е. решения! Ще цитирам:
„Младите шофьори ще карат МПС до тъмната част на деня”! Леле майко! И още: „До всеки млад шофьор ще седи стар такъв като навигатор! Ще намалят точките в контролния талон на младите шофьори. Те ще карат коли с по-малки кубици и конски сили” и т.н., и т.н.
Не, че досега до всяка млада метреса в джип от 60 – 100 хиляди евро не седеше някой дърт пръч, който освен, че и е навигатор, е и спонсор на ремонта по предната и задната част на мадамата. На всичкото отгоре изпълнява и други мъжки работи. Не, че в колите, които катастрофират един на 20 години е карал, а другите в автомобила са по на 35, 40, 50, а пък и те са сред умрелите!
И как по принцип ще установят катаджиите кога е тъмната част от деня? Как ще решат кой да спират? Млад ли е стар ли е водача на МПС-то? Сигурно като го гледат с бинокъл има ли бръчки или наболи мустаци, което при днешното опъване на кожи, цици, лифтинг, ботокс, кола маски, гримове и други модерни педерастии, е много трудно доловимо.
Истината е, че при тази стагнация и при малките заплати на личния състав, както каза и Мишката Миков, всяка предпоставка за корупция е добре дошла. Сега и за това, че си млад и зелен, за това, че си руса или черна,
ще се плаща!
Тръгваш сутрин на работа по тъмно – плащаш. Вечер се прибираш по тъмно – плащаш. Браво бе, кьоополар! А ние питаме, айде за младите и лудите, за състезателите и флегмите, за малоумните и сакатлъците – бива. Ама за дъртите педали и проститутки? А? Кой не е карал зад „дядото” с „Жигулито” със скорост 40 км. в час? Прави колони от 2-3 километра зад него. Кой не е шофирал зад възрастен над 80-годишен човек, който не знае защо е станал сутринта, камо ли да кара кола през деня? Кой не е карал зад бабичка, която мисли постоянно за увеличаване наема на реституирания си на центъра на столицата имот, или за наема на реституирания апартамент, който е дала на няколко студенти, свързващи едвам двата края? Тя ли ще има време да мисли за спазване на закон и правилник, или да мисли за околните?
Вместо да предлагат безумните си идеи за борба с водачите, които не спазват правилата за движение, ония от министерството да изискват от личния си състав да залавя хората, които са без книжки. Всички ги знаят кои са, но не го правят!
Онези от министерството да изискват книжките на тези, които са си ги купили – това поне се познава. Да арестуват тези водачи, които карат като луди в населените места, които са си тунинговали колите като от Формула 1 и са си написали и имената на всичкото отгоре.
Е, кой е по-опасен? Терористите и престъпниците по пътищата или затварящите си очите полицаи, или младите шофьори, които трябва все пак някак си да направят стаж като такива? Много ми е интересно, ако се записват от един полицай номерата на водачите на автомобили, мотори и производни на тях във всеки град и село, и се направи една статистика колко са нарушителите, с какви автомобили са и на каква възраст, какви ли ще са резултатите от нея? И каква вина носят онези родители, купуващи на 10-год,ишни деца мотопеди, бъгита и скутери, пускайки ги на воля по цял ден да се надпреварват по улиците?
Видяхме каква беше реакцията на обществото за вечерния час на учениците, за сервирането на алкохол в дискотеките, за продажбата на цигари и прочие и прочие. Реакцията беше точно НИКАКВА!
Затова не трябва да спираме развитието на тези, които се учат, тези, които имат напредък и тези кои спазват правилата.
Започнете от Вас, г-н Министър!
Научете си работниците да служат на това общество, което Ви плаща заплатата и чака от Вас да го пазите! Научете Вашите служители да спират бандитите на пътя и да залавят пияните, които ежедневно застрашават живота на хората. Спирайте тези, които тормозят гражданите, а не тормозете тези, които ходят на работа, живеят и допринасят за развитието на държавата. И най-вече спрете с постоянните простотии, които сътворявате в края на мандата си, като например последното ви умотворение да се почива на 31.12.2008 г. и да се работи на 02.01.2009-та, а на 3-ти и 4-ти пак да се почива. Пак, ние медиите трябваше да ви отворим очите, че сте сътворили поредното безумие, за да се коригирате навреме („Нова телевизия”). Още подобни абсурди ще има ли? Абе, мисля си, че ще има и още как. Ще почнат да глобяват кръчмарите, че имат посетители, такситата, че имат клиенти, шофьорите, че превозват товари. Колко му е?
Видели ли сте табелите, че возят за собствена сметка? Такива табели, поставяни по решения на тези същите, цитирани по-горе и други техни бисери няма да ги видите никъде по света, още по-малко в Европа.
И веднага се сещам за един виц:
Отишъл Станишев да пазарува в магазин. Извадил кредитна карта, но си забравил личната и продавача му казал да докаже, че е С. Станишев, защото като дойде Астор той показва фокуса си, като дойде Майстор Миро казва рецепти.
А Станишев му отговаря: „Абе, какво да измисля, за да ти докажа, че съм аз. То в момента в главата ми минават само простотии”. Е-е-е-е, давай картата – ти си! – му отговорил продавача.
Нещо да кажете?
Пламен Кунчев - инструктор
Четиристранна Ротари среща в Троян
В Троян се състоя интересна четиристранна среща на Ротари клубовете от Троян, Карлово, Ловеч и Пирдоп с основна цел опознаване на самите членове, съгласуване на програмите на клубовете, обмяна на опит и идеи, възможности за дискусии и контакти.
Домакин на събитието бе Ротари клуб – Троян, а специален гост д-р Любо Атанасов – дистрикт-гуверньор на Ротари България. Срещата бе открита от него с приветствени слова за събитието. Той изрази своята радост, че има възможността да присъства сред толкова качествени хора и най-вече сред приятели ротарианци.
След него думата взеха президентите на клубовете, които също изказаха своето задоволство, че тази среща е станала възможна, след което накратко разказаха историите на своите клубове.
Основната идея на инициативата бе да бъде положено началото на регулярни срещи на клубовете около Балкана (Стара планина). Това трябва да е основата на едно по-тясно сътрудничество между самите ротарианци, което да е в полза на основните цели на Ротари движението.
Посланието бе свързано и със споделяне на общочовешките ценности, с общочовешката мечта за добруване.
Ротари е предимно организация на хора с широко скроени сърца, поставила си за цел да преодолява различията, да се бори за световен мир, приятелство, разбирателство между хората.
Представителите от Ротари клуб Карлово се обърнаха към присъстващите с думите:
Изключително сме радостни и щастливи, че днес сме се събрали такава голяма група ротарианци от нашия регион около Балкана. Благодарности на домакина за добрата организация. Да се води регионална политика, да се събираме клубовете от Балкана, които сме свързани чрез нашата история и да можем да направим нещо за нашата общност и за хората, с които живеем, е една наистина смела и добра идея. По този начин и когато има такива като нас, не само ще вървят клубовете, а и самата организацията като цяло, защото знаем, че с наложени неща отгоре не става – идеите трябва да идват от нас.
От името на Ротари клуб Пирдоп приветствие бе поднесено от Дамян Ненов – президент на клуба, който каза:
“Хубаво е, че всички се обединяваме около идеята да има повече срещи от подобен характер, повече създадени приятелства и добри контакти, повече обменени идеи и взаимопомощ”, след което той даде думата на Симо Симов, който от своя страна запозна присъстващите с най-важния и голям проект на Ротари клуб Пирдоп – изграждането на Ротари парка:
„Млад, но динамичен клуб е Ротари клуб Пирдоп.
Най-голямото ни богатство е Приятелството. Идваме с желание и хъс да бъдем заедно и да обединим усилията си да помагаме на останалите. Вярвам, че ще успеем.
Особено интересна за всички бе инициативата на Ротари Клуб Пирдоп за номиниране Личност на годината, където Симо Симов разказа за успешно проведената кампания през миналата година и големия интерес на обществото, като изрази своята надежда тази година да имаме същия успех. “Важното е обществото да разбере, че ние наистина искаме да помогнем, за да подобрим обстановката наоколо. Ясно и открито заставаме зад своите инициативи, насочени изцяло в полза на обществото и особено на децата. Затова е и идеята за парка, за борбата срещу неразумното шофиране, за идеята да почистим около нас. Всички наши усилия са насочени предимно към промяна на обществените нагласи към дейността ни и като цяло към самите хора. Ако не успеем всички заедно да обединим усилия и да си помогнем, за да заживеем по-добре, то няма кой да ни помогне.
Това е начина да променим мнението за Ротари в България и самото мислене на всички, за да го насочим в правилната посока” - каза още Симо Симов.
Всички останаха изключително доволни от ползотворната среща, като се изказаха мнения, че в най-скоро време трябва да бъде проведена и втора такава, като се определи кой ще бъде клуба-домакин.
Домакин на събитието бе Ротари клуб – Троян, а специален гост д-р Любо Атанасов – дистрикт-гуверньор на Ротари България. Срещата бе открита от него с приветствени слова за събитието. Той изрази своята радост, че има възможността да присъства сред толкова качествени хора и най-вече сред приятели ротарианци.
След него думата взеха президентите на клубовете, които също изказаха своето задоволство, че тази среща е станала възможна, след което накратко разказаха историите на своите клубове.
Основната идея на инициативата бе да бъде положено началото на регулярни срещи на клубовете около Балкана (Стара планина). Това трябва да е основата на едно по-тясно сътрудничество между самите ротарианци, което да е в полза на основните цели на Ротари движението.
Посланието бе свързано и със споделяне на общочовешките ценности, с общочовешката мечта за добруване.
Ротари е предимно организация на хора с широко скроени сърца, поставила си за цел да преодолява различията, да се бори за световен мир, приятелство, разбирателство между хората.
Представителите от Ротари клуб Карлово се обърнаха към присъстващите с думите:
Изключително сме радостни и щастливи, че днес сме се събрали такава голяма група ротарианци от нашия регион около Балкана. Благодарности на домакина за добрата организация. Да се води регионална политика, да се събираме клубовете от Балкана, които сме свързани чрез нашата история и да можем да направим нещо за нашата общност и за хората, с които живеем, е една наистина смела и добра идея. По този начин и когато има такива като нас, не само ще вървят клубовете, а и самата организацията като цяло, защото знаем, че с наложени неща отгоре не става – идеите трябва да идват от нас.
От името на Ротари клуб Пирдоп приветствие бе поднесено от Дамян Ненов – президент на клуба, който каза:
“Хубаво е, че всички се обединяваме около идеята да има повече срещи от подобен характер, повече създадени приятелства и добри контакти, повече обменени идеи и взаимопомощ”, след което той даде думата на Симо Симов, който от своя страна запозна присъстващите с най-важния и голям проект на Ротари клуб Пирдоп – изграждането на Ротари парка:
„Млад, но динамичен клуб е Ротари клуб Пирдоп.
Най-голямото ни богатство е Приятелството. Идваме с желание и хъс да бъдем заедно и да обединим усилията си да помагаме на останалите. Вярвам, че ще успеем.
Особено интересна за всички бе инициативата на Ротари Клуб Пирдоп за номиниране Личност на годината, където Симо Симов разказа за успешно проведената кампания през миналата година и големия интерес на обществото, като изрази своята надежда тази година да имаме същия успех. “Важното е обществото да разбере, че ние наистина искаме да помогнем, за да подобрим обстановката наоколо. Ясно и открито заставаме зад своите инициативи, насочени изцяло в полза на обществото и особено на децата. Затова е и идеята за парка, за борбата срещу неразумното шофиране, за идеята да почистим около нас. Всички наши усилия са насочени предимно към промяна на обществените нагласи към дейността ни и като цяло към самите хора. Ако не успеем всички заедно да обединим усилия и да си помогнем, за да заживеем по-добре, то няма кой да ни помогне.
Това е начина да променим мнението за Ротари в България и самото мислене на всички, за да го насочим в правилната посока” - каза още Симо Симов.
Всички останаха изключително доволни от ползотворната среща, като се изказаха мнения, че в най-скоро време трябва да бъде проведена и втора такава, като се определи кой ще бъде клуба-домакин.
Човек може да преуспее почти във всичко - Стига да е като тях
Човек може да успее почти във всичко,
към което изпитва неограничен ентусиазъм.
Чарлз Шваб
Отново сме в Пенсионерски клуб Златица. Винаги ми е било особено приятно да се включвам в неговите инициативи, да отразявам пулса му, да се радвам на неуморимостта, с която членовете му творят своя ден. Всеки ден.
Така се случи и на 1-ви ноември. Една наистина уникална за българина дата, на която той си припомня всички онези „луди глави”, посветили живота си на делото да градят и съхраняват историята ни като народ, да ни показват какви трябва да бъдем, за да пребъдем.
На 1-ви ноември Пенсионерски клуб Златица бе домакин на скъпи гости, тръгнали от Пловдив с единствената задача да посетят запетите „баби” и „дядовци” в Златица, чиято слава се носи надалеч. Пловдивчанки са членове на неформален пенсионерски клуб и женско движение, разбрали за изключителната дейност на нашите златишки представители на „третата възраст” и тръгнали да се запознаят с тях. Виновникът славата на Клуба да се носи из цяла България е Петрана Цакова - председател на Дружеството на инвалидите в Златица, която направила контактите и поканила пловдивчанките да ни погостуват. Метнали се 50 човека в автобуса с посока китната Златица, като гордите представителки на женския пол повели със себе си и специален подарък – акордеонист, който да ги весели по пътя и да поздрави с таланта си домакините. Те бяха подобаващо посрещнати с вкусна погача и сол – златичани не изневеряват на традициите и гостоприемството. И както атрактивно казват в Клуба – Ние сме бизнес-баби и черпим с хляб и сол, че от меда се...
След тържественото посрещане, на гостите бе разказана кратка история за дейността на Пенсионерския клуб, както и историята на Златица. Имаше богата трапеза от домашно приготвени баници, сладка, кафе, бонбони. Естествено, тръгвайки си, гостите отправиха неколкократни покани за връщане на визитата.
И отново се уверих, че който и когато се докосне до живота в Пенсионерски клуб Златица цялото му същество се изпълва със сила по един необясним начин и прави неща, с увереността на човек, който не може да се провали. Заразително е.
Очите ти блестят, думите ти са силни, дребните ежедневни проблеми и досадни източници на раздразнение се отхвърлят бързо и без усилие. Още повече, когато хората, с които контактуваш ти предават енергията си и те облъчват завинаги с оптимизъм и добро настроение. Ентусиазмът им е заразителен и почти винаги има магическата способност да въздейства на хората, които са около тях.
Това са те – неуморните членове на Пенсионерски клуб Златица.
Петя ЧОЛАКОВА
към което изпитва неограничен ентусиазъм.
Чарлз Шваб
Отново сме в Пенсионерски клуб Златица. Винаги ми е било особено приятно да се включвам в неговите инициативи, да отразявам пулса му, да се радвам на неуморимостта, с която членовете му творят своя ден. Всеки ден.
Така се случи и на 1-ви ноември. Една наистина уникална за българина дата, на която той си припомня всички онези „луди глави”, посветили живота си на делото да градят и съхраняват историята ни като народ, да ни показват какви трябва да бъдем, за да пребъдем.
На 1-ви ноември Пенсионерски клуб Златица бе домакин на скъпи гости, тръгнали от Пловдив с единствената задача да посетят запетите „баби” и „дядовци” в Златица, чиято слава се носи надалеч. Пловдивчанки са членове на неформален пенсионерски клуб и женско движение, разбрали за изключителната дейност на нашите златишки представители на „третата възраст” и тръгнали да се запознаят с тях. Виновникът славата на Клуба да се носи из цяла България е Петрана Цакова - председател на Дружеството на инвалидите в Златица, която направила контактите и поканила пловдивчанките да ни погостуват. Метнали се 50 човека в автобуса с посока китната Златица, като гордите представителки на женския пол повели със себе си и специален подарък – акордеонист, който да ги весели по пътя и да поздрави с таланта си домакините. Те бяха подобаващо посрещнати с вкусна погача и сол – златичани не изневеряват на традициите и гостоприемството. И както атрактивно казват в Клуба – Ние сме бизнес-баби и черпим с хляб и сол, че от меда се...
След тържественото посрещане, на гостите бе разказана кратка история за дейността на Пенсионерския клуб, както и историята на Златица. Имаше богата трапеза от домашно приготвени баници, сладка, кафе, бонбони. Естествено, тръгвайки си, гостите отправиха неколкократни покани за връщане на визитата.
И отново се уверих, че който и когато се докосне до живота в Пенсионерски клуб Златица цялото му същество се изпълва със сила по един необясним начин и прави неща, с увереността на човек, който не може да се провали. Заразително е.
Очите ти блестят, думите ти са силни, дребните ежедневни проблеми и досадни източници на раздразнение се отхвърлят бързо и без усилие. Още повече, когато хората, с които контактуваш ти предават енергията си и те облъчват завинаги с оптимизъм и добро настроение. Ентусиазмът им е заразителен и почти винаги има магическата способност да въздейства на хората, които са около тях.
Това са те – неуморните членове на Пенсионерски клуб Златица.
Петя ЧОЛАКОВА
В Карлиево: БЪЛГАРСКИ ДУХ по Европейски стандарти
В с. Карлиево по програмата,
финансирана от „Челопеч Майнинг” ЕАД се извършват заложените за изпълнение ремонти и подмяна на ВиК-мрежата по улица „Стоян Пашов” (в централната част на селото).
В същото време се извършва цялостен ремонт и оборудване на т. нар. „Рекиджийник”, където идеята на кмета на селото Иван Иванов е в най-кратки срокове да заработи съвременна инсталация за варене на „карлиевска” ракия с изключително качество, а и да е пивка.
За случващото се в Карлиево
разговаряме с кмета Иван Иванов:
Предприехме първите стъпки за захранване на населението на Карлиево с чиста и качествена питейна вода. Догодина, ако политиката на „Челопеч Майнинг” ЕАД продължи в същата насока и със същите темпове, като спонсорира нашето китно село, ще извършим ремонт и изграждане на допълнително водохващане в местността „Студен кладенец”, както и ще продължим подмяната и ремонтите на централната водопроводна мрежа с цел осигуряването на качествена питейна вода на всички жители от селото.
Идеята ми е да бъде подменена цялата водопроводна мрежа, която е около 2000 метра.
„Челопеч Майнинг” ЕАД е фирма, която в унисон с развитието на рудника и фабриката – модернизиране, автоматизиране и интелектуализация на производството, постигайки високи производствени успехи, се старае да подобри и социалното положение на населените места наоколо. „Челопеч Майнинг” доказа и се наложи над всички чуждестранни и местни инвеститори като фирма-еталон, отговаряща на проблемите на Карлиево, Челопеч и Чавдар със своята политика, насочена към хората.
Челопеч е уникално находище и това уникално находище в момента се стопанисва от уникална фирма.
Естествено е, че в приоритетите, които искахме да осъществим още през тази година, на първо място бе изграждането на съвременна база за изваряване на ракия. Кой каквото и да казва, каквито и директиви да приема, за нас, като българи, винаги е от голямо значение да си направим сами домашна ракия. Тя съпътства всяка българска трапеза от край време. А карлиевчанинът от векове е запазил традициите си и е прочут със своето гостоприемство - да посреща и черпи с домашна ракия.
Във връзка с това и в моята програма бе залегнало закупуването на съвременна система за изваряване на ракия. И благодарение на дарителската програма на „Челопеч Майнинг” това се случи още през първата година на този мандат. С разбирането и подкрепата, която получих от кмета на Община Златица инж. Нонка Каменова бе закупено от ПК „Златица 91” място и разрушена сграда (бившите казани), като същото бе възстановено. И мога с гордост да твърдя, че в момента в цялото Средногорие няма по-съвременна база за изваряване на ракия.
Доставената дестилационната инсталация е с директно нагряване (или на пара) и е предназначена за производство на ракия и бренди от различни алкохолно съдържащи суровини (вино, винени утайки, плодови каши, джибри и други). Процесът е периодичен и еднократен. От едно зареждане се получава качествен краен продукт, благодарение на наличието на ректификационна колона и дефлегматор.
Надявам се и занапред с общите усилия на Кметство, Община и Предприятие да постигнем още по-забележителни резултати.
Интервю: Петя ЧОЛАКОВА
финансирана от „Челопеч Майнинг” ЕАД се извършват заложените за изпълнение ремонти и подмяна на ВиК-мрежата по улица „Стоян Пашов” (в централната част на селото).
В същото време се извършва цялостен ремонт и оборудване на т. нар. „Рекиджийник”, където идеята на кмета на селото Иван Иванов е в най-кратки срокове да заработи съвременна инсталация за варене на „карлиевска” ракия с изключително качество, а и да е пивка.
За случващото се в Карлиево
разговаряме с кмета Иван Иванов:
Предприехме първите стъпки за захранване на населението на Карлиево с чиста и качествена питейна вода. Догодина, ако политиката на „Челопеч Майнинг” ЕАД продължи в същата насока и със същите темпове, като спонсорира нашето китно село, ще извършим ремонт и изграждане на допълнително водохващане в местността „Студен кладенец”, както и ще продължим подмяната и ремонтите на централната водопроводна мрежа с цел осигуряването на качествена питейна вода на всички жители от селото.
Идеята ми е да бъде подменена цялата водопроводна мрежа, която е около 2000 метра.
„Челопеч Майнинг” ЕАД е фирма, която в унисон с развитието на рудника и фабриката – модернизиране, автоматизиране и интелектуализация на производството, постигайки високи производствени успехи, се старае да подобри и социалното положение на населените места наоколо. „Челопеч Майнинг” доказа и се наложи над всички чуждестранни и местни инвеститори като фирма-еталон, отговаряща на проблемите на Карлиево, Челопеч и Чавдар със своята политика, насочена към хората.
Челопеч е уникално находище и това уникално находище в момента се стопанисва от уникална фирма.
Естествено е, че в приоритетите, които искахме да осъществим още през тази година, на първо място бе изграждането на съвременна база за изваряване на ракия. Кой каквото и да казва, каквито и директиви да приема, за нас, като българи, винаги е от голямо значение да си направим сами домашна ракия. Тя съпътства всяка българска трапеза от край време. А карлиевчанинът от векове е запазил традициите си и е прочут със своето гостоприемство - да посреща и черпи с домашна ракия.
Във връзка с това и в моята програма бе залегнало закупуването на съвременна система за изваряване на ракия. И благодарение на дарителската програма на „Челопеч Майнинг” това се случи още през първата година на този мандат. С разбирането и подкрепата, която получих от кмета на Община Златица инж. Нонка Каменова бе закупено от ПК „Златица 91” място и разрушена сграда (бившите казани), като същото бе възстановено. И мога с гордост да твърдя, че в момента в цялото Средногорие няма по-съвременна база за изваряване на ракия.
Доставената дестилационната инсталация е с директно нагряване (или на пара) и е предназначена за производство на ракия и бренди от различни алкохолно съдържащи суровини (вино, винени утайки, плодови каши, джибри и други). Процесът е периодичен и еднократен. От едно зареждане се получава качествен краен продукт, благодарение на наличието на ректификационна колона и дефлегматор.
Надявам се и занапред с общите усилия на Кметство, Община и Предприятие да постигнем още по-забележителни резултати.
Интервю: Петя ЧОЛАКОВА
По Архангеловден - в Петрич
На 8-ми ноември жители и гости на село Петрич честваха празника на храма “Свети Архангел Михаил”.
Както всяка година около храма се бяха събрали будни петричани да се поклонят на светеца и запалят свещички за здраве, благополучие и късмет.
Осми ноември е празник и в чест на съборното единство на ангелските чинове. Ангелите са безплътни сили или духове, служители на Бога и пазители на човеците. Съобразно служението на Бога и отношението им към човеците, ангелите се явяват в девет чина по три лика или разряда.
Пръв из първоангелите е Архангел Михаил. Самото име на Св. Архангел Михаил съдържа прослава на Бога — на еврейски то означава “кой е като Бога”. Разказвайки за различните появи на ангелите на земята, Писанието нарича със собствени имена само някои от тях — очевидно онези, които идват при нас с особена мисия в делото на утвърждаването на Царството Божие сред хората.
Сред тях са архангелите Михаил и Гавриил, споменати в каноничните библейски книги, а също и архангелите Рафаил, Уриил, Салатиил, Йехудиил и Варахиил, известни от неканоничните книги и преданието на Църквата.
На този ден Църквата се обръща с молитва към ангелите да ни закрилят и пазят от изкушенията на злите духове. В Петрич отец Петър отслужи литургия за храмовия празник и освети празничния курбан, приготвен от дългогодишната майстор-готвачка Цветана Узунова.
След литургията жителите на селото избраха ново Църковно настоятелство, наброяващо 7 души: Цона Домусчиева, Йордана Ракова, Пенка Ракова, Ненка В. Узунова, Надка Ничева, Мария Маркова, както и Проверителна комисия в състав Иван Раков, Иван Ангелов и Генка Тодореова.
Кметът на Петрич Иван Узунов благодари на старото ръководство за досегашната работа и поздрави новоизбраното настоятелство, като им пожела да работят усърдно за благото на Църквата през следващите четири години. Той отправи и специални благодарности към Стоян Раков от село Чавдар и съгругата му за дарената овца, от която бе приготвен курбана за празника.
Както всяка година около храма се бяха събрали будни петричани да се поклонят на светеца и запалят свещички за здраве, благополучие и късмет.
Осми ноември е празник и в чест на съборното единство на ангелските чинове. Ангелите са безплътни сили или духове, служители на Бога и пазители на човеците. Съобразно служението на Бога и отношението им към човеците, ангелите се явяват в девет чина по три лика или разряда.
Пръв из първоангелите е Архангел Михаил. Самото име на Св. Архангел Михаил съдържа прослава на Бога — на еврейски то означава “кой е като Бога”. Разказвайки за различните появи на ангелите на земята, Писанието нарича със собствени имена само някои от тях — очевидно онези, които идват при нас с особена мисия в делото на утвърждаването на Царството Божие сред хората.
Сред тях са архангелите Михаил и Гавриил, споменати в каноничните библейски книги, а също и архангелите Рафаил, Уриил, Салатиил, Йехудиил и Варахиил, известни от неканоничните книги и преданието на Църквата.
На този ден Църквата се обръща с молитва към ангелите да ни закрилят и пазят от изкушенията на злите духове. В Петрич отец Петър отслужи литургия за храмовия празник и освети празничния курбан, приготвен от дългогодишната майстор-готвачка Цветана Узунова.
След литургията жителите на селото избраха ново Църковно настоятелство, наброяващо 7 души: Цона Домусчиева, Йордана Ракова, Пенка Ракова, Ненка В. Узунова, Надка Ничева, Мария Маркова, както и Проверителна комисия в състав Иван Раков, Иван Ангелов и Генка Тодореова.
Кметът на Петрич Иван Узунов благодари на старото ръководство за досегашната работа и поздрави новоизбраното настоятелство, като им пожела да работят усърдно за благото на Църквата през следващите четири години. Той отправи и специални благодарности към Стоян Раков от село Чавдар и съгругата му за дарената овца, от която бе приготвен курбана за празника.
ЧОВЕК трябва да е достатъчно голям, за да признае грешките си
Уважаема Г-жо Чолакова,
Списанието, на което Вие сте главен редактор е наистина списание за смелите, свежите, щурите и уникалните. Не бих могла да се причисля към смелите, свежите, уникалните, но към леко щурите – да.
В този ред на мисли искам да споделя какво ме тревожи напоследък. Знаете ли, всичко, което мислим, свързано с обществения ни живот, като че ли съзнателно взехме да го премълчаваме и „оковаваме” във вериги. В душите ни, като че ли се зароди един потаен свят – свят на неизречените думи и неназовани нередности.
Събираме се под сурдинка по двама, по трима и си говорим, като плюем наляво, надясно, без да се замисляме, че по този начин губим не само личната си духовност, но и предназначението си – самите ние да бъдем двигател на личния си и обществен живот.
Много пъти съм се питала дали има лек за това? Явно има, но без да търся за себе си оправдание мисля, че най-лошото е в това, че много от нас вече са „смазани” от грижите за насъщния, лекарствата и какви ли не още елементарни неща. Много от нас наивно повярваха в това, че щом се окичихме с етикета на Европейския съюз всичко ще е цветя и рози. Уви! Действителността излезе друга. От всякъде ни запритиска битовизма, несигурността в утрешния ден. Битката ни е свързана само с битката за хляб, лекарства и елементарни средства за съществуване. По този начин ние оковаваме своите мисли с оковите на безверието, безизходицата и лека-полека угасихме светлинката в душите си. Разделихме мислите си в две посоки – света на обидно назованите „обикновени хорица” и другия свят, свят на можещите, имащите, необикновените.
Кое обаче е най-лошото? Според мен това, че границата между тези два свята расте като пропаст. Много от нас вече се удавиха в собствената си апатия и безразличие. Не са малко, в това число и цвета на нацията ни – младостта.
А ние все още сме господари и творци на битието си като народ. И си мисля, за да не заприличаме на заблудени в мрака пътници без посока, запътени към мрачния свят на бездуховността и безнадеждността рецептата ни е – с общи усилия да се постараем да премахнем ония фалшив блясък на така наречените „необикновени хора”. А това съм убедена и вярвам, че ще стане с много вяра, обич и надежда!
Не напразно преди смъртта си Юлиус Фучек е призовал: „Хора, бдете!” А аз бих добавила и помислете! Не убивайте бъдещето на собствените си деца и внуци с необмислените си и безотговорни действия в моменти, важни за нацията ни. Максуел казва съвсем простичко и разбираемо, че човек трябва да е достатъчно голям, за да признае грешките си, достатъчно умен, за да спечели от тях и достатъчно силен, за да ги поправи. А за това никога не е късно!
С уважение: Снежана Илиева
Списанието, на което Вие сте главен редактор е наистина списание за смелите, свежите, щурите и уникалните. Не бих могла да се причисля към смелите, свежите, уникалните, но към леко щурите – да.
В този ред на мисли искам да споделя какво ме тревожи напоследък. Знаете ли, всичко, което мислим, свързано с обществения ни живот, като че ли съзнателно взехме да го премълчаваме и „оковаваме” във вериги. В душите ни, като че ли се зароди един потаен свят – свят на неизречените думи и неназовани нередности.
Събираме се под сурдинка по двама, по трима и си говорим, като плюем наляво, надясно, без да се замисляме, че по този начин губим не само личната си духовност, но и предназначението си – самите ние да бъдем двигател на личния си и обществен живот.
Много пъти съм се питала дали има лек за това? Явно има, но без да търся за себе си оправдание мисля, че най-лошото е в това, че много от нас вече са „смазани” от грижите за насъщния, лекарствата и какви ли не още елементарни неща. Много от нас наивно повярваха в това, че щом се окичихме с етикета на Европейския съюз всичко ще е цветя и рози. Уви! Действителността излезе друга. От всякъде ни запритиска битовизма, несигурността в утрешния ден. Битката ни е свързана само с битката за хляб, лекарства и елементарни средства за съществуване. По този начин ние оковаваме своите мисли с оковите на безверието, безизходицата и лека-полека угасихме светлинката в душите си. Разделихме мислите си в две посоки – света на обидно назованите „обикновени хорица” и другия свят, свят на можещите, имащите, необикновените.
Кое обаче е най-лошото? Според мен това, че границата между тези два свята расте като пропаст. Много от нас вече се удавиха в собствената си апатия и безразличие. Не са малко, в това число и цвета на нацията ни – младостта.
А ние все още сме господари и творци на битието си като народ. И си мисля, за да не заприличаме на заблудени в мрака пътници без посока, запътени към мрачния свят на бездуховността и безнадеждността рецептата ни е – с общи усилия да се постараем да премахнем ония фалшив блясък на така наречените „необикновени хора”. А това съм убедена и вярвам, че ще стане с много вяра, обич и надежда!
Не напразно преди смъртта си Юлиус Фучек е призовал: „Хора, бдете!” А аз бих добавила и помислете! Не убивайте бъдещето на собствените си деца и внуци с необмислените си и безотговорни действия в моменти, важни за нацията ни. Максуел казва съвсем простичко и разбираемо, че човек трябва да е достатъчно голям, за да признае грешките си, достатъчно умен, за да спечели от тях и достатъчно силен, за да ги поправи. А за това никога не е късно!
С уважение: Снежана Илиева
УНИКАЛНАТА ЗЛАТИЦА - НА ТЕАТЪР
Културният живот в Златица отдавна изпитва остра потребност от професионални гости, които да заредят с ентусиазъм както своите зрители, така и самодейците в града ни, и вдъхнат увереност да продължават да се занимават с театър.
Хубавата българска поговорка гласи „Човек, когато иска, търси начини.
Когато не иска – търси причини, а когато има желание – възможности се намират”.
По инициатива на кмета на община Златица инж. Нонка Каменова на нашата златишка сцена гостува театър „Искри и сезони”, който представи постановката Михаль Мишкоедъ от Сава Доброплодний, с неотразимите:
Дидо (Деян Мачев) в ролята на Михаль, Мартина Вачкова, Павел Поппандов, Елена Кънева, Милена Атанасова и Веселин Ранков.
Всички присъстващи бяха приятно изненадани, когато на сцената излезе любимата на много поколения актриса Искра Радева и обяви станалото неотдавна награждаване на няколко кмета от България в Брюксел със златен печат и грамота. Сред тези няколко общини с високата чест да бъде носител на златен печат и грамота е и Община Златица в лицето на кмета Нонка Каменова. Тази награда е гаранция за безкористно управление и предотвратяване злоупотреби с европейските фондове. Тази награда говори за изключителното доверие на Европейските институции към г-жа Каменова, тъй като тя се връчва лично.
Препълненият салон на читалището със задоволство поздрави кмета на общината с извоюваната висока оценка и аплодира началото на спектакъла, посветен на получаването й. Публиката се смееше и радваше на любимите си актьори, умело влезли в ролята на своите герои, а след края на спектакъла аплодисментите не спряха дълго.
От името жителите на Златица кмета поднесе на актьорите кошница цветя, символизираща уважението и възхищението към техния неотразим талант.
Златица преживя комедийната си театрална вечер със съвременните си любими комедианти и осъмна горда от полученото признание от Европейския съюз за своята доказана Уникалност!
А пиесата наистина има своето съвременно звучене.
Когато Сава Доброплодни е написал „Михаль Мишкоедъ”, едва ли е предполагал, че и в 21-ви век тя ще звучи истински съвременно и актуално.
Със своите изпълнения актьорите от театър „Искри и Сезони” накараха всички ни да се посмеем на парадокса, че за толкова много години манталитета, нравите и характерните особености на българина не са се променили особено.
И да завършим с посланието на самите актьори:
Независимо от желанието ни да Ви поразвеселим и отморим, нашето представление има и своето оптимистично послание: „Винаги трябва да имаме надеждата, че е възможно да ни се случи нещо хубаво!”. Разбира се, природата е по-силна от нас, и онова, което ни е предначертано (добро или зло), ще се случи, но стремежът ни към позитивно мислене е най-важното условие да оцелеем в нелекото време, в което живеем!
Михаил Петров
Колко точно и на място тежат тези думи в днешно време в Златица. И нека си пожелаем в най-скоро време избраните от нас наистина да разберат, че хората имат нужда от надеждата, че и тук може да се случи нещо хубаво. И нека престанат с действията си непрекъснато да се опитват да ни лишат от нея. Надежда винаги има, макар и наречена с различни имена! Има я и за Златица!
автор: Магдалена Ананиева
снимки: Цветелина Бързакова
Хубавата българска поговорка гласи „Човек, когато иска, търси начини.
Когато не иска – търси причини, а когато има желание – възможности се намират”.
По инициатива на кмета на община Златица инж. Нонка Каменова на нашата златишка сцена гостува театър „Искри и сезони”, който представи постановката Михаль Мишкоедъ от Сава Доброплодний, с неотразимите:
Дидо (Деян Мачев) в ролята на Михаль, Мартина Вачкова, Павел Поппандов, Елена Кънева, Милена Атанасова и Веселин Ранков.
Всички присъстващи бяха приятно изненадани, когато на сцената излезе любимата на много поколения актриса Искра Радева и обяви станалото неотдавна награждаване на няколко кмета от България в Брюксел със златен печат и грамота. Сред тези няколко общини с високата чест да бъде носител на златен печат и грамота е и Община Златица в лицето на кмета Нонка Каменова. Тази награда е гаранция за безкористно управление и предотвратяване злоупотреби с европейските фондове. Тази награда говори за изключителното доверие на Европейските институции към г-жа Каменова, тъй като тя се връчва лично.
Препълненият салон на читалището със задоволство поздрави кмета на общината с извоюваната висока оценка и аплодира началото на спектакъла, посветен на получаването й. Публиката се смееше и радваше на любимите си актьори, умело влезли в ролята на своите герои, а след края на спектакъла аплодисментите не спряха дълго.
От името жителите на Златица кмета поднесе на актьорите кошница цветя, символизираща уважението и възхищението към техния неотразим талант.
Златица преживя комедийната си театрална вечер със съвременните си любими комедианти и осъмна горда от полученото признание от Европейския съюз за своята доказана Уникалност!
А пиесата наистина има своето съвременно звучене.
Когато Сава Доброплодни е написал „Михаль Мишкоедъ”, едва ли е предполагал, че и в 21-ви век тя ще звучи истински съвременно и актуално.
Със своите изпълнения актьорите от театър „Искри и Сезони” накараха всички ни да се посмеем на парадокса, че за толкова много години манталитета, нравите и характерните особености на българина не са се променили особено.
И да завършим с посланието на самите актьори:
Независимо от желанието ни да Ви поразвеселим и отморим, нашето представление има и своето оптимистично послание: „Винаги трябва да имаме надеждата, че е възможно да ни се случи нещо хубаво!”. Разбира се, природата е по-силна от нас, и онова, което ни е предначертано (добро или зло), ще се случи, но стремежът ни към позитивно мислене е най-важното условие да оцелеем в нелекото време, в което живеем!
Михаил Петров
Колко точно и на място тежат тези думи в днешно време в Златица. И нека си пожелаем в най-скоро време избраните от нас наистина да разберат, че хората имат нужда от надеждата, че и тук може да се случи нещо хубаво. И нека престанат с действията си непрекъснато да се опитват да ни лишат от нея. Надежда винаги има, макар и наречена с различни имена! Има я и за Златица!
автор: Магдалена Ананиева
снимки: Цветелина Бързакова
Хайдушки извор
Стоя край извора хайдушки и гледам живата вода
как бавно, бавно се промушва покрай високата скала.
Седели са юнаци млади край изворчето през нощта,
Балканът като страж ги пазел, поял ги с бистрата вода.
Денят посрещали с надежда, че ще е по-добър от вчера
и само птиците били свидетели на хайдушката завера.
Гърмяли пушки, вик на болка процепвал този пущинак,
после отново тишината покривала го с нежен мрак.
Стоя край извора хайдушки – тук няма паметник, ни кръст,
ни вик, ни стон, ни гръм на пушка не чуват се в букаша гъст.
Останал спомен само шепне за миналите боеве,
а изворчето все се мъчи край камъка да се провре.
Водата бистра, сладка, студна аз гребвам с шепи и отпивам,
обзема ме незнайна мудност – не бързам аз да тръгвам.
Наоколо все дъхав здравец, като зелен килим разстлан,
краката ми потъват в мъхове зелени, меки като горска пяна.
Хайдушкото кладенче 2007 г.
Златка Георгиева
как бавно, бавно се промушва покрай високата скала.
Седели са юнаци млади край изворчето през нощта,
Балканът като страж ги пазел, поял ги с бистрата вода.
Денят посрещали с надежда, че ще е по-добър от вчера
и само птиците били свидетели на хайдушката завера.
Гърмяли пушки, вик на болка процепвал този пущинак,
после отново тишината покривала го с нежен мрак.
Стоя край извора хайдушки – тук няма паметник, ни кръст,
ни вик, ни стон, ни гръм на пушка не чуват се в букаша гъст.
Останал спомен само шепне за миналите боеве,
а изворчето все се мъчи край камъка да се провре.
Водата бистра, сладка, студна аз гребвам с шепи и отпивам,
обзема ме незнайна мудност – не бързам аз да тръгвам.
Наоколо все дъхав здравец, като зелен килим разстлан,
краката ми потъват в мъхове зелени, меки като горска пяна.
Хайдушкото кладенче 2007 г.
Златка Георгиева
МОЯТА ЛЕГЕНДА - МОЯТА БОРБА
Прадядо ми, Груьо Атанасов е бил опълченец в 5-та дружина на Българското опълчение в Руско-турската освободителна война. Сражавал се е на Шипка, Шейново и Ески – Заара.
Завърнал се е с посечена от турски ятаган ръка.
Може би от него съм наследила борческия дух и родолюбието, обичта към светините български, омразата към всеки, който би дръзнал да тъпче родната земя.
От дете съм научена да браня името България. Не очаквам да воювам с оръжие, но някои хора започват да ме плашат. Чувам приказки за някакво измислено етническо напрежение, за автономии, за турцизиране на цели райони.
В кой век живеем? В коя година?
Ако са покойници дедите ни – опълченците и бащите ни – участници във Втората световна, нали ние, внуците и децата им сме живи и сме тук?! Днес. За да помним.
Ще позволим ли някой да парчедисва земята ни и да създава санджаци? Ще позволим ли на политиците да правят пари в замяна на отстъпки?
Не искам да знам кой и за колко е продал Родината ми. Обаче много ме е грижа колко още се канят да продадат.
Никой няма право да плюе върху кръвта, пролята от прадядо ми Груьо и хилядите като него за Освобождението на България.
Никой няма право да търгува със свещената земя българска!
Моята земя! Аз няма да се примиря с предателството на управляващите, които са готови на всичко, само и само да са на власт. И местните и държавните управляващи.
Искам, когато вляза в магазин и поискам хляб, да го искам на български. За да нахраня не само стомаха, но и душата си.
Сега и завинаги българският език е официален за Република България. Друг език не е нужен на българите, за да контактуват и общуват помежду си. Останалите езици са за връзка с външния свят. Всеки може да ги изучава, но не бива да ги налага като задължителни.
Какви са тези новини на турски език? Сигурна съм, че и така наречените етнически турци не го разбират, защото не са го учили. В България живеят арменци, гърци, цигани, евреи и други. Ако всички те поискат телевизионно време за новини, за българите какво ще остане? В Русия има толкова много етноси, но новините са само на руски език. И никой не си е помислял да поиска да са на друг. В Германия живеят хиляди турски граждани. Немското правителство защо не им позволи новини на турски език? Никой не го е помислял даже. Само у нас един разпасал пояса си велможа строи сараи, джамии и текета. Докога? Я стига толкова гавра с моят народ и моята родна България! Нали, драги ми българино?
Златка Георгиева
Завърнал се е с посечена от турски ятаган ръка.
Може би от него съм наследила борческия дух и родолюбието, обичта към светините български, омразата към всеки, който би дръзнал да тъпче родната земя.
От дете съм научена да браня името България. Не очаквам да воювам с оръжие, но някои хора започват да ме плашат. Чувам приказки за някакво измислено етническо напрежение, за автономии, за турцизиране на цели райони.
В кой век живеем? В коя година?
Ако са покойници дедите ни – опълченците и бащите ни – участници във Втората световна, нали ние, внуците и децата им сме живи и сме тук?! Днес. За да помним.
Ще позволим ли някой да парчедисва земята ни и да създава санджаци? Ще позволим ли на политиците да правят пари в замяна на отстъпки?
Не искам да знам кой и за колко е продал Родината ми. Обаче много ме е грижа колко още се канят да продадат.
Никой няма право да плюе върху кръвта, пролята от прадядо ми Груьо и хилядите като него за Освобождението на България.
Никой няма право да търгува със свещената земя българска!
Моята земя! Аз няма да се примиря с предателството на управляващите, които са готови на всичко, само и само да са на власт. И местните и държавните управляващи.
Искам, когато вляза в магазин и поискам хляб, да го искам на български. За да нахраня не само стомаха, но и душата си.
Сега и завинаги българският език е официален за Република България. Друг език не е нужен на българите, за да контактуват и общуват помежду си. Останалите езици са за връзка с външния свят. Всеки може да ги изучава, но не бива да ги налага като задължителни.
Какви са тези новини на турски език? Сигурна съм, че и така наречените етнически турци не го разбират, защото не са го учили. В България живеят арменци, гърци, цигани, евреи и други. Ако всички те поискат телевизионно време за новини, за българите какво ще остане? В Русия има толкова много етноси, но новините са само на руски език. И никой не си е помислял да поиска да са на друг. В Германия живеят хиляди турски граждани. Немското правителство защо не им позволи новини на турски език? Никой не го е помислял даже. Само у нас един разпасал пояса си велможа строи сараи, джамии и текета. Докога? Я стига толкова гавра с моят народ и моята родна България! Нали, драги ми българино?
Златка Георгиева
Абонамент за:
Публикации (Atom)