АРХИВЪТ НА ОБЩИНА ЗЛАТИЦА

Ето как изглежа архивът на Община Златица след няколко поколения управляващи, а може би до това състояние е бил доведен през последния 4-годишен мандат - за това само можем да гадаем. Тук се намират документите, които доказват граници, територии, обем, размери и всичко, както и да се казва по професионален начин, свързано с това да докажем границите на Общината ни, нейните територии общинска, частна, че и държавна собственост.
Техническа служба, Общинска собственост, Юрист на общината, Главен архитект, Секретар, Заместник кмет, Кмет и всички онези люде, образуващи ръкодовното тяло на общинската администрация са допуснали това да се случи. Какво заслужават.... Преценете сами. 

100 години Независимост...?

В съществуването на всеки народ има събития, които рязко променят развитието му и определят за векове напред неговата историческа съдба. 
Историята на България в нейното вековно развитие е отбелязана от няколко преломни момента: преминаването на река Дунав от Аспарух и установяването на българското племе завинаги на Балканския полуостров; християнизацията на България през втората половина на ІХ век, която определя завинаги принадлежността ни към европейската цивилизация и т.н. В този списък на съдбоносни събития Руско-Турската освободителна война (1877-1878 г.) заема особено място.
Тази война донася загубената пет века по-рано политическа независимост на България и изиграва ролята на буржоазнодемократичната революция, донасяйки земя на селяните и необходимия буржоазно-правов ред за развитието на стопанството на страната ни.
Но народът помни и никога не забравя подвига на своите герои!

„По волята на незабвенния Цар Освободител, великият братски руски народ, подпомогнати от добрите ни съседи поданици на Негово Величество румънския крал, и от юначните българи, на 19 февруари сломи робските вериги що през векове оковаваха България, някога тъй велика и славна”. 
С тези редове започва Манифестът към българския народ за обявяването на независимостта на България преди 100 години. Манифест, под който стоят подписите на 8 българи, за които искам да поговорим и още един подпис на една личност, за която изобщо не ми се говори. Но, какво да се прави... История. По случай празника вестник „Труд” отпечата плакат със снимка на 8-те министри от кабинета на Александър Малинов. Тези същите българи, с чиито подписи България от васално княжество на Турция, отново стана независима държава. Тези същите, които поискаха тя отново да бъде, както някога „Велика и Славна”.

Александър Малинов – Министър-
председател
Ген. Стефан Паприков – Министър на
външните работи и изповеданията
Михаил Такев – Министър на вътрешните работи
Никола Мушанов – Министър на
просвещението
Иван Салабашев – Министър на финансите
Тодор Кръстев – Министър на правосъдието
Ген. Данаил Николаев – Министър
на войната
Андрей Ляпчев – Министър на 
търговията и земеделието

Поклон и Слава!

Вглеждам се във всяко едно от лицата на снимката, в погледа на всеки един от тях с въпроса дали изобщо са си давали сметка за извършеното от тях и за последиците от това начинание? За бремето, което са поели на плещите си? И разбирам, че въпросът ми е излишен. Паралелно до тази снимка съзнанието ми нарежда едни други лица от една трибуна, където са се наредили по случай празника... Не, не. Няма място за сравнение. Тези на снимката са били истински ръководители, защото са били истински българи. Както и предците им са били истински българи. Защото тяхното верую е била България и народа български. Доказателството е, че и след много години някои от тях са викани и в други правителства, за да оправят батаците. Доказателство е и, че само след 4 години довчерашната „рая” натиква в „миша дупка” довчерашния си поробител, за да накара цял свят да погледне с уважение независима България. Значи на вярата се отлаща с вяра. А тези, които бяха на трибуната, кои ли са били техните предци? Откъде ли идва коренът им? Дали не заради тях пак преди 100 и кусур години легендарният Капитан Петко Войвода развя на къщата си във Варна черното знаме с надпис „Те погубиха България”. 
Е, това са мои догадки, разбира се. Не обременявам никого с тях. А дали тази вяра отново ще дойде? Вярата, когато Царят-Освободител отдавна е мъртъв, а на нашия, както се разбира (твърде късно), изобщо не може да се вярва. Вяра в собственият си народ, тъй като на братския руски народ тогава не може да се разчита, особено след поражението на Русия в Руско-Японската война. 
Вяра в собствените си сили, когато знаеш, че всички тъй наречени Велики сили гледат негативно на всяко едно твое начинание, което би те извело към по-добро.

Вярата! Къде е тя сега? 
В какво вярваме вече? 

100 години Независимост! Глупости! 
От 1396 година досега ние все зависим от някой. Петстотин години зависим от поробителя, после зависим от Берлински конгрес. След провъзгласяването на Независимостта пък зависехме от болните амбиции и недалновидността на личността Фердинанд І, нарекла себе си Цар на българите и вкарала ни в две национални катастрофи, за които вечно ще плащаме дан. Зависими от Ньойски договор. Зависими от граждански и политически междуособици. Зависими от „съюзниците” ни от Третия райх. След това зависими от „освободителите” от братския Съветски съюз. Зависими от лъжедемократи, валутен фонд, Евросъюз, Нато, псевдоръководители, мутри и тъй нататък, и тъй нататък – подобна измет. Но най-вече зависими от собственото си съзнание. Е, не можахме да се отърсим от робската си психика и това си е. Все чакаме някой да ни помогне. Все разчитаме на някой да ни оправи вересиите. Отново поглеждам снимката с осемте българи. Те направиха, каквото можаха. И отново си спомням за черното знаме на Капитан Петко – не войводо, не! Не ТЕ погребаха България! Самите ние я погребваме година след година. Малко по малко. 100 години Независимост? На какво? И за кого? Дали някога ще почувствам какво е това. 100 години.
Завърналия се: Веселин Рогачев

ПРЕДИ И... СЛЕД

От години наред коритата на реките, пресичащи Златица, а и не само, а и на Карлиево, Църквище и Петрич, бяха оставени да се заталачват, напълно забравени и занемарени. Станахме свидетели на свлачища, наводнения, заляти градини, отнесени къщи, дори хора. Минеше ли природното бетствие и всичко потичаше по старо му, пълнейки реките с всевъзможни боклуци, които сами изхвърляме там, мързейки ни да ги закараме на определените са това места.

През тази година доживяхме най-после някой да се погрижи и предприеме необходимите действия преди времето и природата отново да ни “изненадат”. Коритата на реките, след надлежно и отговорно почистване, започват дори да хващат и радват окото, виейки се из града ни. Дано и това начинание не бъде осуетено от хора, на които им се иска Златица да западне и правят всичко възможно това да се случи, за да натрият носовете на избирателите.

Щастливо Лято

За поредна година ученици от Пирдоп и Златица организирано от общините и с финансовата подкрепа на Кумерио Мед се наслаждават на весели морски ваканции. Тези т. нар. лагери са изключително полезни за децата, тъй като не всички родители могат да си позволят да заведат децата си на море, а от друга страна е важно общуването между децата, което се получава тогава, когато те са събрани в групи и са без родителите си. В такава именно ситуация се сформират най-дълготрайните и истински приятелства между тях.
Информация: Ивайло Христов – спасител на плажа

Отборът на Златица спечели футболен турнир

През изминалият слънчев сезон отборът на Златица по футбол гостува на турнир в Панагюрски колони, където премери сили с отбора на домакините и отбора на :МОК “Медет” - Панагюрище. След доста атрактивни моменти, много настроение и спортен хъс, момчетата на Златица завоюваха първото място.
След завършване на турнира кмета на Панагюрски колони бе приготвил официална вечеря за всички участници.
Пожелаваме на нашите футболисти да продължават в същия дух и ни носят спечелени отличия.

Карлиево празнува на 20-ти септември

Всяко селище в България си има своя празник. 
За нашето китно Карлиево това е 20-ти септември – Деня на Свети Великомъченик Евстатий, живял през втората половина на първия и първите десетилетия на втория век. На него е кръстена и църквата в селото. От десетилетия на този ден Карлиево оживява от тържества и веселие. Невероятен, слънчев ден, посветен изцяло на жителите му. И тази година очакванията ни за хубав празник се оправдаха. Кметът на селото Иван Иванов бе внесъл нови елементи в честването на празника на Карлиево, като тази година той бе изнесен на две места – на площада пред кмеството, където за гостите и жителите имаше музикална програма и бира-скара, и в църквата, където се състоя тържествена литургия и бе приготвен прословутия Карлиевски курбан. Официални гости на събитието бяха кмета на община Златица инж. Нонка Каменова, която поднесе поздравителен адрес, инж. Алекси Кесяков – кмет на Община Челопеч, Антоанета Илиева – кмет на община Пирдоп, Пенчо Геров – кмет на Община Чавдар и най-голямата изненада бе присъствието на астроложката Алена, която бе дошла специално за празника на Карлиево и която поднесе оригинален букет на кмета Иванов и своите искрени поздравления.
Както всяка година, така и днес през 2008-ма Карлиево ни удиви със своята оригиналност, атрактивност и добро настроение. Тихичкото иначе селце се изпълни с хора, глъч, смях и песни и зареди всички ни с добро настроение. 

Звънецът звъни - Време е!

Първият учебен ден е очакван с вълнение не само от първокласниците, но и от техните родители, както и от първокурсниците и техните родители, да не говорим за родителите и самите предучилищници. Общо взето вълненията на 15-ти септември са многообразни и многоцветни. Някои положителни, други не толкова – все пак дългоочакваната през март лятна ваканция свърши с настъпването на деня 15-ти. Тържество. Речи. Букети. Приготовления. Тетрадки. Притеснение. Малко скучни и дълги церемонии преди да връхлетим отново в класните стаи, изпълнени с различни аромати – на ново, на старо, на пребоядисано и ремонтирано. Действителност. Всъщност, ако трябва да сравним емоциите на този ден, свързан с приготовления и емоции доста преди да удари първия учебен звънец, те ще бъдат на кантар и по-скоро в отрицателната страна на живота. На кой му се тръгва на училище? На кой му се иска ваканцията и игрите да свършат? На кой му се тръгва на работа – сред контролни, тестове, разгневени директорки, непослушни ученици?
15-ти септември е просто началото на новата учебна година. Този път тя е 2008-2009-та. Радостно е, че въпреки всички трудности в държавата все още се случва да има 15-ти септември. По стар и по нов стил – строени пред училището, се наслаждаваме на подготвената програма, приемаме с усмивка приветствията и пожеланията на гостите. И въпреки всичко с трепет очакваме да се срещнем със съучениците си, да споделим какво сме преживели, докато не сме били заедно. Да видим колко сме пораснали.
На добър час, ученици! Отново дойде време за училище. 
А то наистина е важно, за да можете да се изградите като личности. 
И се надявам да сте истински и уникални.
Разходка из училищата в Средногорието...

Горе-долу навсякъде първият учебен ден премина под идентичен сценарий. Всяко едно училище започна денят точно в 9.00 часа, което бе нареждане на Министъра на образованието, което отново побърка родителите, тъй като се чудеха в кое училище или детска градина да присъстват, кое от децата си да гледат в първия учебен ден, на кое да направят снимки. И най-често бащата бе на едно място, майката на друго, но важното е, че децата бяха надлежно изпратени.
Особено важен момент навсякъде бе преминаването на училищното знаме, което тържествено обиколи училищните дворове. И естествено, първото запознаване на малките първокласници с училищната сграда – чинове, буквари, читанци. Много нови неща. Всички начални учителки с хъс и любов се бяха постарали да украсят първата класна стая за малчуганите, рисувайки анимационни герои по черната дъска, приготвяйки им малки изненади, надявайки се да направят този специален ден наистина незабравим.

В ЦДГ „Слънце” – Златица също се бяха постарали и за първи път посрещнаха своите малки възпитаници тържествено за започване на тяхната подготвителна година. Вече почти ученици те се прехласваха пред новите неща, които им поднася познатата детска градина. 
Горди родители, въоръжени с апарати запечатваха този важен момент.
Украсата отново бе на необходимото ниво, което сме свикнали да ни поднасят в тази детска градина.

В Челопеч ОУ „Св. Св. Кирил и Методи” прие своите ученици след ваканцията с поздравителното слово на кмета на общината инж. Алекси Кесяков и дългогодишната директорка на училището Цветана Радева. Меденият глас на звънеца прикани учениците да се втурнат към познатите стаи, които досега притихнали, оживяха от разлелия се детски смях. Цареше ведро настроение и оптимизъм.

В Пирдопските училища програмите бяха изключително богати. 
Навсякъде звуча химна на Република България и се носеха приветствени слова. Ръцете на учителите бяха изпълнени с хилядите цветя, поднесени за поздрав от учениците. 
> > >
Красив е 15-ти септември въпреки всичко. Малко тъжен заради отиващото си лято, но изпълнен с цветовете му. Вълнуващо е след дълга раздяла да се срещнеш с приятели, да разкажеш своите преживявания, да споделиш мига на тържественото завръщане в родното училище. А то, въпреки всичко и всички, е наистина най-важното за израстването на нашите деца.

Авантюристично

Макар и още малка,  тя знае какво иска 
и как да го постигне. 

Борислава Гечева от гр. Златица е само на 4 месеца,  но в погледа и се четат хиляди мечти за приключения. И татковия характер.

Има Бърза помощ - Има проблем. Няма Бърза помощ - Няма проблем". - Сталин

Най-после дочакахме някоя „умна глава” да измисли решението на проблема Бърза помощ в Пирдоп, а защо не и в България? Защо ни е Бърза помощ в Пирдопската околия пита г-н д-р Т. и веднага намира решение – кола от Етрополе, кола от Елин Пелин, изгони от Пирдоп де що има персонал, направи си офис и се наслаждавай на благините на властта. За какво да го боли главата човека, я?
Как се стигна до тук ще се запитат хорицата, чието единствено решение в труден момент е да наберат 150 или 112 (ако го има) и да чакат за помощ хората с бели престилки. Как да им обясним, че галфони като д-р Т. превземат постовете на „Държавата” и си избиват комплексите като получат власт на гърба на тези същите нещастници, които през 4 години, агитират да гласуват за „по-добро здравеопазване”, „социален живот”, „пътища” и прочие лъжи и демагогия. Най-после имаме ли ние управленци на място, които ще тропнат с крак и ще се опълчат срещу партийните си централи да защитят Бърза помощ в Пирдоп? Съдено по срещи-седенки, дискусии и прочие губене на време, съм склонен да твърдя, че няма, или ако има, то те са 0,0001% от общата маса съветници, председатели, кметове и общински администрации. Персонал, шофьори, лекари, медицински сестри, бяха хвърлени на кучетата! Те обикалят, агитират, обясняват решението, което е взел „височайшия” д-р Т., вместо да си гледат работата и да лекуват болните. Властта е в Тройната коалиция и е резонно да искаме обяснение колко съветника от БСП, НДСВ и ДПС (има и координатори от ДПС в района!) сезираха централите си и собственото си правителство за това, че закриването на Бърза помощ е най-големия геноцид, който се задава в района и въобще за населението ни?
Как може общинските съвети от целия район да взимат безумни заплати за нула свършена работа, или за работа, за която преди изборите ревяха като магарета, че няма да взимат пари, а досега нито един общински съвет не е ДАРИЛ един лев за болница или за Бърза помощ, а и за каквото и да било друго. Изключение може би прави само общински съвет Пирдоп, но се съмнявам това да е от възнагражденията им. Като всеки прост селянин от околията искам да знам колко струва тая Бърза помощ на Средногорието? Дали не струва по-малко от илюминациите и коктейлите, давани за щяло и нещяло от властимащите по места? Дали не струва по-малко от заплатите на всички съветници или заплатите на „експерти, “консултанти” и други клатикурци, дошли от майната си?
Какво е решението? Общинската болница е общинска собственост. Базата е наша. Ловите най-големите предприятия, които, ако се осъдят, че непрестанно от 50 години ни тровят, трябва да се затворят моментално, защото няма да им стигнат активите за обещетения. Купуват се няколко линейки, осигуряват се заплати за персонал, шофьори, лекари, медицински сестри и се започва!
Откъде да дойдат обаче още пари за издръжка? 
От глоби и такси – откъде! Тези дни четох, че в Македония е заведен Закон за пикане на общински места, за хвърляне на боклуци, за пране, тупане, че и за печене на чушки на открито се заплащат глоби от 50 до 10 000 евро! Ало-о-о-о, къде отивате Вие от общините. 
Масово сергии, камиони, багери, фирма „Лена” и всякакви други измамници ежедневно ни тормозят с присъствието си и ни вгорчават живота със замърсяване, шум, неспазване на никакви общински наредби - № 1, 2, 3, 4, 5... и т.н., но кой ги контролира, кой взима пари, данъци и прочие, кой въобще си помръдна пръста да ги проверява имат ли разрешителни и други екстри, платили ли са общински такси за камион, за замърсяване, за разнос по домовете на килими, метли, резачки, ножове и всякакви други измами? И в края на крайщатата поне взимайте пари от Синя зона за паркираните навсякъде автомобили! Ето откъде ще дойдат парите, дами и господа. Не ни баламосвайте и не ни ревете, че нямате пари или не може да си ги изкарате. Истината е, че Ви мързи и не искате да си разваляте рахатлъка и далаверката...! И не да карате горкия персонал да обикаля къщите, за да търси подкрепа, а Вие трябваше да ни обикаляте и да обясните на хората, че всъщност д-р Т. е от Вашите и понеже не можете да влияете на партиите си, ще докарате народа си до гибел. Дотогава обаче в Пирдопско ще обикалят джаз-музиканти с тромпетите, за които бяха отпуснати пари за 2 (две) линейки и ще Ви надуват главите, белким забравите болките, които са Ви налегнали. А, между другото, питате ли се къде са парите от Общинските горски дружества, които маркират дървата със спрей?
Пламен КУНЧЕВ

4 златни медала и това не е всичко

На 7 септември (паметна дата за екипа на нашето списание), в с. Радуил, община Самоков се състоя третия заключителен ден от VІ-тия международен фестивал за автентичен и хумористичен фолклор Бобвфест ‘08, посветен на изконно българския и исторически доказан необходим артикул, присъстващ във всеки дом, на всяка българско трапеза от незапомнени времена – Бобът.
Бобфест ‘08, провел се под патронажа на Министъра на културата Стефан Данаилов, бе най-запомнящият се от всички досегашни. Защото бе изцяло покорен от челопешките „Златни МЕЧКИ”. Четири категории – Четири златни медала.

Но да започнем от началото...
Фестивалът е рожба на един велик българин – Георги Божилов – ГЕБО, посветил делото на живота си да запазва, обогатява и разпространява българските традиции, бит и култура по света. И както сам той казва: „Човек и добре да живее, бобът го засища и владее”, с което дава отговор за посвещението на фестивала.
Под неговата насочваща ръка на мегдана пред читалището се бяха събрали нетърпеливи зрители и множество участници от България, Македония, Гърция, за да се насладят на невероятно топлия предесенен ден и да се заредят с красота за зимата.
Фестивалният ден бе открит от танцов ансамбъл „Златица” с ръководител Събина Илиева, съвместно със „Златните Мечки” от Челопеч. 
Изключително атрактивна програма поднесоха средногорци на радуилци и гости. След тяхното силно начало, бе даден старт на маскарадното дефиле, а в същото време на сцената на читалището се изявяваха певчески фолклорни състави. Във фоайето на читалището бе подредена изложбата, посветена на боба – предимно ястия, сред които ярко изпъкваше творението на челопешките майстори от ДКК „Златните МЕЧКИ” – пано, изработено от разноцветни бобени зърна.
Г. Божилов – ГЕБО се бе погрижил в църквата да бъде приготвен курбан и бобена чорба, която се раздаваше безплатно на всички, дошли да се поклонят пред неизменния спътник на всяка българска трапеза, да се насладят на великолепните носии и изпълнения на участниците, да се “поизплашат” от кукерите. 
Имаше и карнавална надпревара, в която смелите участници се превъплатиха в различни роли. Особено ни впечатлиха несериозните костюми на позакръглени лелички, олицетворяващи І-ва група от детската градина, изпълняващи пируети.

След напрегнато очакване под парещите лъчи на слънцето, което загряваше въздуха до 34 градуса, неуморимите челопешки МЕЧКИ се устремиха към сцената.. за да получат наградите си. К
атегория: Маскарадно представяне – Златен медал за „Златните МЕЧКИ”. 
Категория: Надпяване – Златен медал за Виктория Начева – най-малката участничка в надпяването и най-даровитата. Категория: Изделия посветени на боба – Златен медал за невероятното пано, изработено от „Златните МЕЧКИ”, Категория: Карнавален костюм – Златен медал за Маринела Георгиева от Челопеч за най-атрактивен костюм в две части – бобена шушулка с бобено бамбал-зърно в нея.
Изключителен ден. Изключителни емоции. Изключителни награди. Изключителна публика. Изключително жури. Изключителна организация.
И специалната награда на местната Потребителна кооперация се връчва на... Отново „Златните МЕЧКИ” за неуморността, за търпението, за това, че въпреки жегата, тежките чанове и дебелите кожи не се поколебаха да подарят своите танци и звън на публиката.
Рядко в живота на човек може да му се случи да бъде облъчен от неподправената радост на толкова щастливи детски очи. Защото победата е сладка, заслужена и извоювана.
Приготовленията...
За да постигнеш нещо истинско, да се представиш подобаващо, да оправдаеш доверието на всички, повярвали в твоите идеи и възможности, е нужно да положиш много труд и усилия. Всяка репетиция, всяка маска, всяка сбирка на членовете на Детски кукерски клуб „Златните МЕЧКИ” преминаваше строго и отговорно. Нямаше закъснели, нямаше отсъстващи. Всички бяхме там – репетирахме тактовете, поправяхме стъпките. Стараехме се. И резултатите са видими. Златни. Като нашите „Златни МЕЧКИ” от Челопеч.
Танцов ансамбъл „Златица” също спечели два златни медала в категориите, в които се яви. Абе, с две думи Средногорските участници – Най-добрите. 
Шест златни медала за Златно Средногорие.
Детски кукерски клуб „Златните МЕЧКИ” благодари на: 
Стоил Стоилов от гр. Златица, без когото нямаше да има тези атрактивни костюми и, който се съгласи в най-кратки срокове да обработи толкова много кожи. Благодари на Вълко Додеков от гр. Златица, че винаги ни дава своите звънци и чанове, за да можем да се представим блестящо. Благодари на Милка Лилова. Благодари на леля Ваня и чичо Съби за това, че ни предадоха магията на любовта към този невероятен български обичай – Кукерството. Те ни подариха за цял живот неразривна връзка с миналото ни, която ни кара да се гордеем с настоящето си и да работим за бъдещето си, незабравяйки откъде сме тръгнали.
И още: На инж. Алекси Кесяков, на Стойно Стойнов, на Симеон Николов, на Цоло Вутов, на Светослав Клиновски и не на последно място на Алекс Нестор и Робърт Хауи от „Челопеч Майнинг” ЕАД, че повярваха в нас и ни дадоха възможност да докажем себе си. И ние го направихме, завоювайки Златото!

БЛАГОДАРСТВЕН АДРЕС
Уважаеми Господа, Сърдечно Ви благодарим за оказаното ни от Вас доверие и финансова подкрепа към Детски кукерски клуб „Златните МЕЧКИ”, с което спомогнахте да се представим подобаващо на VІ-тия Международен фестивал за автентичен и хумористичен фолклор БОБФЕСТ ’08 – с. Радуил, където завоювахме 4 златни медала!
Всички ние днес имаме шанса да живеем във време на стремителни преобразувания и само от нас зависи как да използваме уменията, възможностите и опита си, за да осигурим една бъдеща ползотворна реализация на младите хора, да ги възпитаваме в дух на Родолюбие, Патриотизъм, Уважение и Отговорност към изконните български ценности, бит и традиции.
Не се съмняваме, че Вашата изключителна отговорност към това наше дело ще формира трайна връзка и ще помогне за избиране на вярната посока за развитие на нашите деца. Това е повод за равносметка и обещание, че заедно ще съхраним и продължим добрите български традиции, ценности и история.
Пожелаваме Ви здраве, успехи в личен и професионален план, и силна воля в общите ни усилия за изграждане на по-добро бъдеще за всички ни!

Председател на ДКК „Златните МЕЧКИ”:
Съби Събев

Златните МЕЧКИ покориха РАДУИЛ

Традицията повелява. Стари канони, древни закони, глас, зовящ прадедите ни. 

Не мога да нарека кукерството типично християнски обред, но вървейки към сборният пункт на ДКК „Златните МЕЧКИ” в 05.00 часа сутринта, ме обзе странното чувство, че поемам по пътя на една от малкото пренесени през времето местни традиции. Миналото ме прегърна с топлата ласка на бъдещето, отразено в очите на децата, сътворяващи го днес. Смехът им отекна в автобуса въпреки ранния час и сякаш този звън даде началото на поредното ни приключение. 
Колкото и да ни се спеше на нас – спътниците им, тяхната чиста емоция от предстоящото предизвикателно участие бе по-силна от утринната умора и студеното време. Пътят бе към края си, когато село Радуил се откри пред нас с цялата си красота на будният български дух. Пред погледите ни оживя картината, описана от Иван Вазов в цялата си истинност и прелест:
„Аз никъде в България не съм виждал село загнездено в по-обайна местност. В по-разкошна уединеност при дооблачни висини, сред горските обятия”.
Радуил. Посетете го и ще разберете кое е накарало поета да го възпее. И си представете, че е огласено от мощен зов на кукерски звънци. Неописуемо е.
Пристигнахме. Естествено, преди нас с повече от ден бе пристигнал Пламен Кунчев, за да се погрижи всичко да бъде наред. И така стана. Служителите на местната Потребителна кооперация ни оказаха нужното съдействие, за да се представи клуба на Челопешките златни МЕЧКИ блестящо.
Еуфорята около приготовленията бе заразителна. Всеки един от нас в унес развя трибагреника над главата си, за да разкаже на събралото се множество средногорската ни повеля, облечена в собственоръчно изработени кожи. Гледах как тези деца помагаха едно на друго да наденат кукерските одежди върху си и се радвах на единението им.
Те бяха там като съвкупност от преливането на една древна традиция в настоящия 21-ви век, и отново сякаш стара току що разгърната книга разказваше историята ни. 
Чу се тъпан. „Мечките” тръгнаха със смела стъпка под парещото слънце. Маските се извисяваха високо над раменете им. Застинаха улуцуте. Колите спряха. Хората замлъкнаха. Всички като в обща хипноза се отдадоха на насладата да проследят всяко тяхно движение, да уловят всяко помръдване на огромните звънци, да затрептят с всеки звук и ритъм. Имах усещането, че земята спря нормалният си ход за секунда, за да издигне висока преграда над село Радуил, спираща нахлуването на лоши духове.  
И ето ги – Златните МЕЧКИ, наредени в кръг на центъра. Те бяха Центъра на Вселената. Днес. Това бе тяхната победа. Това бе тяхното първо откриване на фестивал станал традиция в с. Радуил, община Самоков.
Тежките кукерски стъпки за миг утихна. Ансамбъл „Златица” с ръководител Събина Илиева поднесе на публиката и своя дар. Средногорието възтържествува и завоюва нови фенове, покори Радуилските висини. Извисиха се гласовете на българската народна песен в гласа на малката Вероника Начева от Златица и нейната съратница Маринела Георгиева от Челопеч – все част от нашите „Златни МЕЧКИ”.
Разлюля се множеството в Божествена наслада от великолепието на „всичко що е българско и родно”. Златните МЕЧКИ с прътове, около които се вииеше фасул, призоваваха берекет по местните устои. Преклони се множеството.
В смях и закачки изгледахме останалата част от фестивала. И другите участници бяха много добри. Но две мнения нямаше -младостта и красотата на нашите Златни МЕЧКИ, техните тежки стъпки трогнаха сърцата на присъстващите. Те бяха там, докосвайки ни до древна история, напомняйки ни стара истина, целувайки ни с великолепието на меча ласка.
За екипът на „Средногорски БАГРИ” бе чест да бъде редом с Вас на този посвоему светъл празник за радуилци. Вашата победа за нас бе и невероятно скъп подарък, тъй като именно с този брой ние ознаменуваме своята такава под светлината на 50. Благодарим Ви и нека пътят ви да следва тежкия танц-пазител на добродетелта и земните устои. Побеждавайте. Можете го.
Дечка ВЕЛКОВА 

50-ти брой на списание "Средногорски БАГРИ"

Петя ЧОЛАКОВА:
Защо го правим?... Защото правим своето пътешествие. И оставяме следа във времето. Нашата следа. Неприкосновена. Неопетнена. Необятна. Има ни! Тук сме. Променяме света.
Все още всеки ден успяваме да направим поне по една щуротия... Да е от нас!

Смели сме! 
Защото вярваме в своята Независимост! Отстояваме я! Борим се! Не сме забравили. Помним! И пишем, за да се помни!

Свежи сме! 
Защото сме запазили детски наивното в себе си. Чистотата. Лоялността. Коретността. Приятелството – онова истинското, не фалша, който цари в момента.
Често ни упрекват, че сме млади. Често ни ругаят, че сме различни. Често ни мразят за това, че сме истински, неподправени и неподражаеми. Нека!!!
Има място за всеки под слънцето, но историята помни такива като нас.
Свежестта ни идва и от това, че сме неподправени, оригинални. Абе, ние сме си ние! Въпреки Койкини, въпреки Тинчевичковчета, въпреки Чомпаличковци, въпреки Атанаспреструвковци, въпреки Белишкосивушковци и тем подобни.
И това е положението. Харесва ви – не ви харесва! Четете ни! Радваме се, за което.
Ех, има ни! Усещаме зовът на природата. Тачим отечество и национални ценности. Защитаваме родното си място от хрантутковци и идолопоклонници. Ние сме. 
Багри сме и вече петдесет броя правим приключения!

Уникални сме! 
Защото няма кой друг така да дарява от себе си. Завиждат ни! Хубаво е.
Един ден една приятелка ни нарече – Последните Мохикани! Благодарим, че има тази вяра в нас и прозира в чистите ни и неподправени сърца.
Не се обръщаме назад – към мостовете, които някой друг е разрушил. Защото винаги даваме право на втора възможност, но не и на трета. Гледаме винаги напред, защото там отново ни очакват непокорени и недокоснати хоризонти. Очаквайте ни.
Умеем да улавяме красотата на мига и да му се радваме, да я подаряваме. Не сме подвластни на властта, властолюбието, парите, безплатните банкети с ядене и пиене на корем. Не можеш ни направиш свои роби с това. Друга е нашата цел.
50... 100... 200... Продължаваме! Ние сме територия само за Свободния дух!
Можем го! Съдете ни!

Пъстри сме! 
Затова ни обичате. Предлагаме ви изпитано лекарство срещу скуката. Зареждаме ви с бодрост и дързост. Неуморими сме! Още незавършили настоящия брой и вече сме започнали новия. Низчерпаеми. Творчески сме препълнени – с идеи и сили да ги осъществим.

Отричайте ни! 
Нас ни има! Подаряваме на нашите истински читатели частица от искрата, която гори в нас! Защото искаме! Защото можем! Защото вярваме! И успяваме...
Защото вятър ни зове...
Защото слънце ни намига...
Защото шепнат ни дърветата...
Защото водата ни очиства...
„БАГРИ СМЕ”.

И дето се вика: Хвани Гаци – удари Рогачев! Вари Петя – печи Дечка! От трън Светли, та на глог Иван. И това си е. Важното е да не ти пука! Защото казваме това, което всички наши читатели мислят - без страх. Право в очите. Безумно смели сме, безоблачно чисти и продължително верни! От върха откъснати! 

Дечка ВЕЛКОВА:
50-ти брой е нашия малък, но значителен юбилей. Всеки един от нас - Екипа на Средногорските БАГРИ през цялото това време не се отказа. Не е лесно да продължиш да вървиш по пътя на мечтата си, защото да положиш основите се оказва много по-лесно от това да отгледаш една идея и да я дариш със смелост да продължи да живее. Дали сме успяли в очите на читателите – това не можем да твърдим от настоящата трибуна, но със сигурност не сме спряли да творим и градим онези ценности, даряващи куража и желанието да гледаме с очите на вярващ в бъдещето на творението си. Всичко онова, което човек може да дари на времето, всичко онова, с което може да бъде полезен не само на себе си – е нашата най-голяма амбиция да продължим да влагаме и душите си и силите си в отглеждането и развитието на Средногорски БАГРИ.
Защото, за да продължи да съществува един продукт на българският пазара не е само материална обезпеченост. Това е и талант, и новаторство. Дори безмерно усилие. Вяра и борба с вятърна мелница. Понякога сме жлъчни, друг път попадаме в ролята на наивни романтици, но дори и такива не спряхме да бъдем до вас през цялото това време и да изживяваме всяка реалност в района ни редом с всички ви. Дали това ни направи по-възвишени – едва ли. Но приятелството е да не се отказваш да приемаш всичко - и добро и лошо в едно с читетлите си. Да помагаш и смело да заявиш присъствието си – Днес, Тук и Сега. 
Ние оставихме следа чрез Вас във времето, бидейки полезни по един или друг начин – а това е заветната мисъл, дарена ни от великите радетели на Историята Българска. И това е достатъчно.
В началото бе Мечтата, след време узрял момент за сътворението й, а днес след 50 броя, е развитието и отглеждането на нашата рожба. А за подобно нещо няма граници. Има само чиста любов и непресъхващо желание, с които превъзмогваш всички физически граници на личността си. 
За да те има. За да останеш. За да те последват.

Пламен КУНЧЕВ:
Защо? Навъртяха се 50 броя на списанието и започнахме да се питаме един друг защо сме тук? Първата и главна причина е Петя Чолакова, която така прегърна идеята за „Багри” ,че дори и един скептик като мен взе да й вярва и то се случи. Списанието завладя с такъв гръм и трясък нашите общини, че ми е трудно да повярвам в близко бъдеще някой да направи същия или подобен продукт. Втората причина са принципите на издателя и собственик Светли, който не се поколеба да пусне статията „Куция кон”, спомогнала да изгони „Вашия човек” от Златица, въпреки оказания натиск от Общинската администрация и лично от агент „Балкан”, както и спирането на договора за информационно сътрудничество. Светли не се колебае никога какво решение да вземе като издател и то винагие: „За” всеки материал, „За” всяка статия, „За” всяка позиция от наша страна – въпреки нечистоплътните действия, предприети против него от разпозналите се лица.
Третата причина е лична. Беше ми дадено място и време да споделя своите виждания, да опиша Вашите проблеми и желания, а също така да изказвам своята позиция, доста често различна от тази на главния редактор и издателя. Само ще Ви припомня, че подкрепата ми за сметище на „Екодивелъпмънт” беше на 360 градуса от мнението на обществеността и това на г-ца Чолакова, и в същото време беше публикувана в списанието. Може би трябва да напомня на някои съветници от Общински съвет Златица и „обществени личности”, че Аз бях За инвестициите в подобен проект, За работни места, За финансова облага за Община Златица, докато всичките Вие правехте комитети против фирмата и личността, която стоеше зад нея. Сега сме свидетели на някакъв обрат в поведението Ви, който аз наричам... Хайде, по случай 50-тия брой на „Багри” да си спестим обидните епитети.
Дами и Господа, Другари и Другарки, много Ви здраве от „Средногорски БАГРИ” – списанието на щурите, смелите, свежите и уникалните.
Ваш: „М. Милоров”.

Веселин РОГАЧЕВ:
Защо ги правим ли? 
Защото ние сме... тия, тия и ония. „С две думи” – Различни.
Защото на хората им писна от всекидневния фалш и лъжи. Гаци ЛАЙФ, Вес Рогачев, Горда Златишкова, Атила, Дечка, Пламен Кунчев, Петя Чолакова, Светли, Ванчо и... други, и други – Различни и Истински. Като цветовете на дъгата. Нашата дъга. Нашата вярност. Нашето Средногорие.
Докосвайки се до душите на Нашите читатели ние предоставяме същата възможност и на тях. Защото сме с открити сърца. Може би – сърцати. 
Защото обичаме красотата и истината. Обичаме България и нашето Средногорие. 
Мразим лъжата и лустрото. Мразим фалша и лакейщината. 
Ненавиждаме предателството, блюдолизниците и най-вече дупедавците.
Такива ни харесват хората – такива трябва да останем.
А, да... Щях да забравя! Сто години Независимост – 50 брой на БАГРИ. 
И ако това не е поличба!