06 декември 2011

В Златица ОбС прие ПРАВИЛНИК за своята работа и определи постоянни комисии ІІ

В продължение на сесията и разглеждане на точките по дневния ред общинските съветници разгледаха стоящия от години казус с прехвърляне собствеността на ел.мрежата на вилна зона "Черешака" на фирма "ЧЕЗ". Докладчици бяха г-жа Воева и г-жа Мария Павлова, които дадоха сведения за развитието на този проблем през годините, промяна на цената и прочие. Съветниците взеха решение мрежата да бъде продадена на ЧЕЗ, като одобри направената оферта в размер на 36 299,43 лв. без ДДС.

Следващата точка за разглеждане касаеше спечеления от община Златица проект по програмата за селски райони 313, мярка 322, касаещ междублоковите пространства. Проектът е одобрен с направени по него корекции на бюджета, например перо апликационна форма, където Нонка Каменова и разработилите проекта са заложили сума от 12 хиляди лева. Същата е коригирана на 4000,00 лв. В процеса на обсъждане се установи, че специалистите от отдел "Проекти" на общината и ОбА не са взели пряко участие при подготовката на проектното предложение, поради което няма как да направят обстойно представяне пред съветниците и гражданите.
В процеса на дискусиите се установи, че част от терените, включени в проекта, са частна собственост и проектът не е изработен коректно спрямо фактическата обстановка.
В проекта са включени дейности като облагородяване на зелени площи, реконструкция Градска градина, територия пред Социален патронаж, възстановяване на бордюри, пейки, поставяне на беседки, детски площадки, залесяване на определени видове растения и дървесина.
Съветниците дадоха своето съгласие да бъде подписана Запис на заповед и стартиране изпълнението на проекта, с препоръка да се провери собствеността на терените.

След дадената 15-минутна почивка съветниците стартираха обсъждането на Правилника за работа на ОбС-Златица и взаимодействието му с ОбА. Докладва председателя на временната комисия за изготвяне на правилника Ал. Самарджиев. Той обясни, че той е съвсем кратък, в рамките на 6 страници и в него изцяло е избегнато преписването на закона. Той обясни, че в чл. 7 ал. 2 - касаещ възнагражденията на съветниците за участието им в заседания и комисии е предложено това възнаграждение да бъде определяно с отделно решение на ОбС и да не заляга пряко в Правилника.
Има регламент и за изказванията на съветници и граждани, като определеното време е еднакво. ОбС-Златица гласува изказванията да са в рамките на 5 минути, като разясни, че самите решения се коват в комисиите, а не на самата сесия и всички желаещи граждани могат да взимат пряко участие в самите комисии, а не да търсят изява на сесиите и с това времетраенето им да преминава 5-часовото регламентирано със Закон време.
Предложеният правилник беше приет!

Предложението на Георги Бояджиев - председател на временна комисия за предложения за Постоянни комисии и техния състав бе следното:
Постоянните комисии към ОбС - Златица да бъдат 5, в това число:
- Постоянна комисия по бюджет, финанси, общинско имущество, икономическо развитие, политика по бедствия и аварии
- Постоянна комисия за устройство на територията, пътна мрежа, транспорт и околна среда
- Постоянна комисия по Образование, култура, младежки и социални дейности, спорт, туризъм, здравеопазване
- Постоянна комисия по местно самоуправление, обществен ред, безопасност на движението и противодействие на корупцията
- Постоянна комисия за предотвратяване и разкриване конфликт на интереси.
Ал. Самаржиев предложи друг вид на постоянни комисии и техен състав, но неговото предложение не бе прието от общинските съветници.
След одобрение вида на комисиите, се пристъпи към техния състав:
В първата комисия влизат общинските съветници Тома Найденов - председател, Костадинка Медарова, Цанка Варгелова, Александър Самарджиев, Георги Бояджиев.
В постоянна комисия Устройство на територията... съставът е Димитър Харалампиев - председател, Мая Илиева (заменила Тодор Чомпалов след като той си направи отвод), Атанас Петров, Стефан Попов и Асен Згуровски.
Комисия по образование, здравеопазване и... влизат: Цанка Варгелова - председател, Стоянка Балова, Мая Илиева, Костадинка Медарова и Александър Самарджиев.
В постоянната комисия по местно самоуправление, обществен ред... влизат Асен Згуровски - председател, Стефан Попов, Димитър Харалампиев, Тома Найденов и Тодор Чомпалов.

Най-трудна за съставяне бе задължителната Комисия за предотвратяване и разкриване конфликт на интереси при общинските съветници. Направеното предложение за състав на тази комисия от Георги Бояджиев бе:
1. Александър Самарджиев
2. Тома Найденов
3. Стоянка Балова
4. Мая Илиева
5. Атанас Петров.
Първи отвод от тази комисия направи Тома Найденов, като предложи на своето място Стефан Попов. Той също не се съгласи, тъй като местата му в постоянните комисии стават много и не би могъл да работи конструктивно.
Следващият, който си направи отвод бе Александър Самарджиев. Съветниците се изказаха, че това е най-ветровитата комисия, в която не изявяват голямо желание да работят.
Мая Илиева предложи в състава й да влезе Тодор Чомпалов, който категорично отказа.
Поради липса на желаещи да бъдат членове на Комисията за конфликт на интереси, нейното сформиране бе отложено за следваща сесия на ОбС.
По време на сесията бе представена Теодора Петрова, назначена за секретар на община Златица и Радка Бонкова, която ще обслужва технически общински съвет - Златица.
Разгледани бяха и въпроси, поставени от граждани и общински съветници, без вземане на конкретни решения по тях.

В Златица ОбС прие ПРАВИЛНИК за своята работа и определи постоянни комисии

На 05.12.2011 г. от 16.30 ч. се състоя редовна сесия на ОбС-Златица при гласуван и приет следния дневен ред:
1. Разглеждане на докладна записка за дофинансиране на държавна дейност "Читалища".
2. Разглеждане на докладна записка за еднократно допълнително възнаграждение на заетите в ОбА.
3. Разглеждане на докладна записка към отчета за касово изпълнение на бюджета към 31 октомври 2011 г. в община Златица.
4. Разглеждане на докладна записка за изкупуване от "ЧЕЗ Разпространение" АД на енергийни съоръжения във вилна зона "Черешака", община Златица.
5. Разглеждане на докладна записка относно изпълнение на проект за облагородяване на междублокови пространства и подписване Запис на заповед с ДФ "Земеделие".
6. Приемане Правилник за организацията и дейността на ОбС-Златица, неговите комисии и взаимодействието му с общинската администрация.
7. Избор на постоянни комисии към Общински съвет - Златица.
8. Изказвания, питания, становища и предложения на общински съветници и граждани.

След направени дискусии, ОбС-Златица взе решение да бъдат отпуснати допълнителни финансови кредити на читалището в Златица, както и на читалищата в Петрич, Карлиево и Църквище в размер на 7000,00 лева, необходими за заплащане на изразходваната електроенергия. Към момента читалище "Христо Смирненски" дължи над 16 хиляди лева за ел. енергия.
Средствата бяха пренасочени от предложеното перо по проекта за "грандиозния" спортен комплекс", за който кмета инж. М. Иванова даде информация, че няма да бъде одобрен. Да си припомним, че за изготвянето на този проект Нонка Каменова изхарчи повече от 100 хиляди лева, които с оглед развитието му са "хвърлени в кошчето" и гражданите на общината са лишение от целесъобразното им използване за други належащи нужди, а не за изграждане на стадион с 5 хиляди седящи места в Златица.
По отношение дофинансирането на читалището Димитър Харалампиев поиска справка какви са приходите от читалищна дейност и би ли могло читалищното ръководство да даде отчет за своята дейност.
Чомпалов му отговори, че в България няма читалище, което да е печелившо и, че според него 4 години читалището в Златица е било "под дискриминация". Читалището в Златица било на ръба на изчезването си.
Тук гражданите си задаваме въпроса как е на изчезване, след като има натрупани разходи за ел. енергия в размер на 16 хиляди лева? Правено ли е нещо там, или не е правено? Изчезва ли, или функционира, предоставяйки подходящи условия за читалищна дейност? Отворено ли е за всички жители на град Златица? След като има разходи би следвало да има и богата дейност, която да бъде адекватна на направените разходи и прочие?

Общински съвет Златица взе решение за стимулиране служителите в общинска администрация с 13-та заплата, като изключи от това число бившата кметица Нонка Каменова.

При направения отчет за касово изпълнение на бюджета, се установи, че към настоящия момент Община Златица няма задължения, доколкото са представени всички документи от Нонка Каменова, тъй като част от съветниците и граждани изразиха своите притеснения, че не всички направени разходи са представени и осчетоводени.
Към момента в касата на община Златица има 1 648 326,00 лева, като по-голямата част са с целеви характер - 983 915,00 лв. такса битови отпадъци.
Представители на ОбА изразиха също притеснения, че биха могли да изникнат неразплатени сметки.
Инж. М. Иванова представи за сведение какви суми от общинския бюджет са били разходвани за адвокатски хонорари, давани от Нонка Каменова на различни адвокати и юристи. Бе установено, че от 2008-ма година до края на мандата си Нонка Каменова е изплатила адвокатски хонорари в размер на повече от 75 хиляди лева, като се очаква след окончателното им анализиране те да набъбнат с още 50 хиляди лева.
следва...

Тържествено откриване на асансьор в МЦІ - Златица ЕООД

На 05.12.2011 г. с тържествена церемония, кметът на община Златица инж. Магдалена Иванова в компанията на представители на фирма "Аурубис" - Пирдоп прерязаха трикольорната лента за откриване на обект: асансьор към Медицинския център на община Златица.

Изграждането на асансьора бе включено в така наречената социална програма на медодобивното предприятие по настояване на общински съветници и граждани през тази година. Включването на проекта за финансиране от отпусканите социални финансови средства в размер на около 200 хиляди лева от завода за нуждите на община Златица първоначално срещна отпор от страна на предприятието. Бяха предложени варианти да бъдат свалени кабинетите на лекарите на първия етаж на Центъра, както и други неприемливи предложения, след което най-накрая се стигна до общото убеждение, че асансьора е крайно необходим за жителите на община Златица, които имат затруднения да преодоляват стръмното стълбище на Медицинския център, за да стигнат до кабинетите и използват услугите на Центъра.
Към настоящият момент асансьорът вече е факт. Той ще бъде пълноценно използван от все по-големия брой хора-инвалиди от Златица, нуждаещи се ежедневно от медицински грижи, в предвид тежката екологична обстановка в нашия регион.
За успешното изпълнение на проекта и включване на финансирането му в социалната програма на Аурубис голяма заслуга има д-р Иван Стойнов - управител на Центъра, който не спря да настоява за острата нужда от подобно съоръжение, подкрепено от съветници от бившия общински съвет в лицето на д-р Маргарита Йорданова и Петя Чолакова.

Уча, Зная, Разбирам, Уважавам, Побеждавам!

СОУ "Св. Паисий Хилендарски" - град Златица изпълнява проект "И аз мога" по Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" 2007/2013 г., приоритетна ос 4 - "Подобряване достъпа до образование и обучение". Проектът се финасира от Европейския социален фонд и Република България.

Проектът е насочен към създаване на подкрепяща среда за децата със специални образователни потребности, включваща:
- компетентност на учителите
- подходящи условия за социализация и интеграция за учениците със специални образователни потребности
- специални дидактически средства за обучение.

Реализацията на заложените дейности по проекта трябва да продължи 18 месеца.
Проектът предвижда система от дейности, насочени към ефективно реализиране на целите:
- Обучение на учители за работа с деца и ученици със СОП
- Създаване и оборудване на мултифункционална зала за терапия и дейности по интереси на децата със СОП, включваща студио за релационна психомоторика и кинезитерапия, студио за обучение и работа с ИТ и Арт-студио за дейности по изкуствата.
В екипа по изпълнение на проекта се включват Нели Стефанова - ръководител, Д. Червенкова - методист, Цв. Гъркова - отговорник финанси и отчетност, К. Буюклиева - координатор, Д. Самарджиева - технически сътрудник, Д. Славчева - психолог-консултант.
На прес-конференцията по представяне на проекта присъстваха представители на Регионалния инспекторат по образование, представители на АСП-Пирдоп, гости и родители на деца със СОП.
Събитието бе уважено и от кмета на община Златица инж. Магдалена Иванова, придружена от председателя на ОбС - Стоян Генов. Те поздравиха училището за благородната инициатива и спечеления проект, като пожелаха успешното му изпълнение и гарантираха подкрепата на общината.



30 ноември 2011

ПОЖАР В ГОРИТЕ НА КОПРИВЩИЦА

Агенция "Фокус" съобщава за възникнал пожар в горското стопанство на град Копривщица. Огнената стихия до вчера е върлувала в землищата на Копривщица, Стрелча и Панагюрище. Към момента пожарът вече е локализиран.

Продължава гасенето на пожара в „Централен Балкан”. Снощи имаше заседание на Кризисния щаб. Развитието на пожара от югозапад за момента е спряно. На североизток има три огнища, две от тях са ликвидирани, остава едното. През тъмната част на денонощието има дежурства. Тази сутрин е направен инструктаж на гасаческите групи – теренът е много опасен. Инструктажът е на всички участници, включително и местното населени, поради опасния терен на местността. Формирани са групи от 20 служители – пожарникари, 10 души от лесничейство Черни Осъм, 20 души от Централен Балкан, пет души планински спасители. Всички групи са осигурени с радиостанции. Формиран е пункт за наблюдение и свръзка с групите. Изпратени са водачи – планински спасители, които познават местността.

ДЕЖА ВЮ

Работници ослепяват и хващат рак, канадците ги уволняват
“Дънди” трови Африка с арсен от Челопеч
Град Цумеб на бунт срещу опасния им завод в Намибия


В България "Дънди" притежава златната мина в Челопеч, където има доказани залежи от 92 тона жълт метал. През февруари правителството даде на канадците концесия за добив в находището "Хан Крум" край Крумовград, където лежат 25 т злато. Миналата седмица министър Нона Караджова подписа и екологичното разрешение за изграждане на открития златен рудник на Ада тепе. Хората в Крумовград се обявиха срещу златодобива и се вдигнаха на протести. В петък учредиха Инициативен комитет, който ще събира протестна подписка, която ще бъде внесена в Европарламента и Еврокомисията. Сред най-големите страхове на родопчаните е и високото съдържание на арсен и тежки метали в почвите и рудите. Арсенът е 29 пъти повече от златото или 1450 тона. "Дънди" планира концентратът от Ада тепе също да бъде преработван в Намибия.

Десетки работници от медодобивния комбинат на "Дънди" в Намибия са се разболeли от рак вследствие на отравяния с арсен и серен диоксид, съобщават медиите в африканската държава. Заболяванията са причинени от медния концентрат, който се внася от България, в завода в град Цумеб, собственост на "Намибия Кастъм Смелтър" (НКС), дъщерна компания на канадската "Дънди Прешъс Металс". 60 хиляди тона концентрат годишно пристига от българската мина в Челопеч, която също е притежание на "Дънди".
Един от пострадалите металурзи е 45-годишният Вилх Кристоф, който има тежки кожни екземи и ракови образувания и на двата крака. Той твърди, че "Дънди" не иска и да чуе, че е получил рак на кожата заради лошите условия на труд в медодобивния комбинат. "На шефовете ни им пука за нашето здраве. Първо получих обриви, а след това мехури и на двата крака. Оплаках се на ръководството на завода, а те ме препратиха към местния доктор, който отказа да ме лекува. "Каза ми, че всичко е наред и трябва да се връщам на работа, въпреки че вече бях сериозно болен", обяснява Кристоф, баща на седем деца. Когато мехурите по краката му започнали да кървят, той постъпил в тамошната държавна болница, където му поставили диагноза "рак". Шефовете на "Дънди" му отвърнали, че раковото му заболяване няма връзка с условията на труд при тях. Не му предложили обезщетение или пари за лечението, и в края на юни
го изхвърлили на улицата
Друг металург - Пиус Ндахепеле, който също страда от рак на кожата след продължително излагане на медна прах, заяви пред "Виладжър", че началниците на НКС са се опитали да се отърват от него също чрез доктора, който му дал предписание да напусне работа. "Няма нужда от обяснения, тъй като раковите образувания на работника се виждат по главата и ръцете му", пише вестникът. Кожата му е потъмняла, непрекъснато се лющи и кърви. Пиус се оплаква, че болките се засилват непрекъснато. "Подозирам, че лекарят действа в комбина с шефовете на завода, за да ме отстранят и да не ми платят нищо. Така се случи с много други колеги, които бяха уволнени без обезщетения. Ракът бавно ги убива", допълва Ндахепеле.
Оскар Какунгха, който е постъпил в комбината преди две години, страда от силни болки в корема. Убеден е, че са причинени от вдишването на киселинни изпарения. "Първо започнаха сърбежите, а след това коремът ми се поду. Отидох при доктора на компанията и той ми каза, че нищо ми няма, а аз бях доста зле", казва работникът. Той посетил и друг лекар в частна болница, който потвърдил опасенията му, че е сериозно болен. Какунгха заяви, че "Дънди" отказва да поеме отговорността за разрушеното му здраве въпреки официалните здравни документи.
Друг металург - Филемон Нгитамито е загубил лявото си око след заливане с киселина. НКС отказва да му плати обезщетение и се бори в съда да обезсили неговия иск. Филемон бил изхвърлен на улицата без никакви компенсации, директорите му казали да си търси парите от социалните служби. "Загубих окото си след няколко изгаряния с окислена мед по време на работа", казва работникът, който има и поставена диагноза рак на кожата.
Всичките разболели се работници се уволняват незабавно от медодобивния комбинат. Служители на "Дънди" ги притискат да не говорят пред медиите и да не завеждат дела срещу златодобивната компания.
Чашата преля през последните седмици, когато заедно с отровените металурзи въстанаха и гражданите на Цумеб, минен център с 44 хиляди души население в северната част на Намибия. Всеки ден те дишат изпарения с високо съдържание на арсен и серен двуокис. На 29 септември министрите на енергетиката, на здравеопазването и на труда на Намибия - Исак Катали, Петрина Хаингура и Имануел Нгатижеко, се срещнаха с мениджърите на "Дънди" и с управниците на област Ошикото в града. На срещата бе взето решение здравното и социалното министерство да изпратят лекарски екипи да разследват пораженията върху природата и да прегледат хората, които са станали жертва на токсичните химикали, използвани при топенето на медта.
"Известно е, че медният концентрат от България съдържа високи нива на арсен и серен диоксид. Затова и повечето страни в света отказват да го приемат за преработка. Отровните химикали са изключително опасни и много работници от комбината в Цумеб страдат от кожни болести, рак, слепота, изгорени лица, както и от редица други заболявания. Настояваме да бъде спрян вносът на суровина от Челопеч", заяви пред "Гласът на Намибия" местният лидер на партия СУАПО (Народна организация на Югозападна Африка) Армас Амиквую. Според шефа на управляващата партия най-зловещото е, че хората страдат, а компанията не им обръща внимание. "Не се провежда нужното лечение, а тези, които търсят медицинска помощ, са принудени сами да плащат. Шефовете на "Дънди" са безчовечни, затова излизаме на масов протест", допълва Амиквую. Той обвини канадците, че не осигуряват качествено защитно облекло на работниците си и ги излагат на смъртоносни въздействия в комбината. "Ще настояваме поразените от отровите хора да получат пълни обезщетения в зависимост от заболяването, от което страдат.
Компаниите като "Дънди" са фалшиви - те се вълнуват само от това да си изнесат печалбите в Европа и да ни оставят отровена пустиня тук. Използват Намибия като депо за отровни химикали", заключава лидерът на партия СУАПО. Заедно с Националния съюз на намибийските работници настояват да се затвори комбинатът завинаги и да се платят обезщетения на работниците. Вече се проведоха и няколко мълчаливи протеста пред офиса на компанията.
Руслан Йорданов

29 ноември 2011

В-К "КЛАСА" СИГНАЛИЗИРА

Глобиха „Дънди прешъс“ заради нарушения в Златица

Комисията за предотвратяване на конфликт на интереси проверява общински съветници от Челопеч, които са на заплата в компанията



Златодобивната компания "Болкан Минерал & Майнинг"(БММ), дъщерна на канадската „Дънди прешъс металс”, е извършила нарушения на територията на жп гара Златица и град Златица. Това е установила съвместна проверка на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията и Граждански кризисен щаб, съобщиха от Коалиция за устойчиво развитие.
Компанията не е плащала наем за ежедневното ползване на 260 кв. м разтоварище на Национална компания "Железопътна инфраструктура" . Заради това нарушение на БММ е съставен акт от транспортното министерство по Закона за задълженията и договорите. Дружеството е увредило автомобилните подходи към гарата, изградени със средствата на данъкоплатците и е превозвала години наред товарите си в нарушение на указанията за тонаж до 16 тона, за което подлежи на санкции от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”.
Проверяващите са дали срок до 5 декември да се премести дерайлирал товароподемен кран, който заплашва живота и здравето на пътниците и гражданите. Канадската компания е затлачила колекторните шахти за дъждовни води, за което също се предвижда санкция.
Заключенията на транспортното ведомство са, че БММ трябва да прекрати дейността си на жп гара Златица и да премести разтоварището си на заводска гара „Пирдоп”.
Освен това по сигнал на Коалиция за устойчиво развитие, председателят на комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите Йордан Бакалов е разпоредил на комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси към правителството да извърши проверка за конфликт на интереси на общински съветници в община Челопеч. По данни на коалицията представители на местната власт са кадри на БММ.
Засега няма решение дали е одобрено или не инвестиционното предложение на БММ за златодобив в Крумовград, съобщиха от МОСВ.

Днес е слънчев ден! Бъдете слънчеви и позитивни!

Горещо кафе
Събудих се със мисъл за кафе,
но още слънцето навън не грее.
Във нежна мекота от кадифе
дали е спряло... и ще закъснее.

Ще го почакам. Може би и ти
ще дойдеш с него тази сутрин рано.
Ще те помоля тихо - остани,
кафето да изпием с тебе само.

Със сънена усмивка на лице,
несресана, без грим... ще те посрещна
със две димящи чаши във ръце,
пълни с кафе - ухаещо, горещо.

Ще е без захар, много ще горчи,
но ние ще го подсладим с надежда -
погàли ли ме слънцето с лъчи,
във твоите очи да се оглеждам.

Сълза от обич искам да съм в тях,
желана и жадувана с години...
Кафето ли? Не може да е грях!
Ще го оставим бавно да изстине...

автор kadife_

Усмихни се ДНЕС!

"Аз обичам всички сезони


Зареди се с топлина и усмивки!
Кажи обичам те! Кажи благодаря!
Прегърни света!Целуни приятел!
Тези неща се правят именно днес!"

Състоя се редовна сесия на ОбС-Златица

На 28.11.2011 г. от 16.30 ч. се състоя редовна сесия на Общински съвет - Златица, която стартира с полагане клетва на общински съветник Костадинка Медарова, след което съветниците преминаха към разглеждане и гласуване на дневния ред. След направените промени, същият придоби следният вид:
2. Избор на временна комисия за актуализация правилника за организация и дейност на ОбС, неговите комисии и взаимодействието им с ОбА-Златица. След проведеното гласуване, съставът на тази комисия придоби следния вид: председател Ал. Самарджиев,членове: Цанка Варгелова, Асен Згуровски, Стефан Попов, Тодор Чомпалов.
3. Избор на временна комисия за предложенията, вида и състава на постоянните комисии към ОбС - Златица. Утвърден състав: Георги Бояджиев - председател, членове - Димитър Харалампиев, Тодор Чомпалов, Асен Згуровски.
4. Избор на представител на ОбС-Златица в Областния съвет за развитие. За такъв бе избран председателя на ОбС-Златица Стоян Генов.
5. Избор на представител на община Златица в Общото събрание на НСОРБ. След направени дебати за представител бе избрана Костадинка Медарова. Кметът на Община Златица инж. Магдалена Иванова е по право представител.
6. Избор на представител на ОбС-Златица в Националното сдружение на общините. За такъв бе посочен и избран председателя на ОбС-Златица Стоян Генов.
7. Разглеждане на докладни записки на кмета на Община Златица.
В тази точка бяха разгледани няколко нетърпящи отлагане въпроси, касаещи развитието на община Златица и изпълнението на ангажименти по проекти, останали скрити от предишното ръководство, сред които сключване на споразумение с Община Пирдоп и съвместно кандидатстване за водния цикъл на двете общини, което ще даде предимство при кандидатстването, тъй като се касае за интегриран проект, засягащ по-голям брой жители и даващ възможност и на двете общини да имат възможност да кандидатстват, тъй като досегашните възможности са пропуснати от предишното ръководство.
ОбС-Златица взе решение и даде съгласие кмета на община Златица да сключи споразумение с община Пирдоп с цел възможност за кандидатстване по проекти, свързани с най-належащия проблем за златичани - ВиК, канализация и изграждане на Пречиствателна станция за отпадни води.
Сред разглежданите неотложни докладни, внесени от г-жа Иванова бе и изпълнението на спечеления от община Златица проект за реконструкция на комплекс "Юрий Гагарин", изграждане и възстановяване на туристически пътеки и други. Договорът за този проект отново е сключен от бившото ръководство на общината при пълно затъмнение и до този момент не бе ясно какви са задълженията на Община Златица за неговото изпълнение, на какъв етап е и какви ще са резултатите след изпълнението му.
ОбС-Златица взе решение и даде съгласие кмета на община Златица инж. Магдалена Иванова да сключи Запис на заповед с ДФ "Земеделие", чрез което да получи авансово плащане за изпълнение заложените дейности по проекта в размер на 118 020,00 лв.
Основен въпрос, който трябваше да намери своето решение на заседанието на ОбС-Златица бе за бъде частично изменена структурата на ОбА. Необходимост, породена от промени в законовите разпоредби, както и заради решение на Районен съд - Пирдоп, с което същият възстановява на работа г-жа Мария Павлова, неправомерно уволнена от Нонка Каменова преди 4 години. Поради тази причина ОбС Златица взе следното решение - увеличи щатните бройки в ОбА от 33 на 34 и промени длъжностите на кметовете на кметства с кметски наместници (по новите изисквания на закона).
Точка 8 от Дневния ред на сесията бе за изказвания, питания и становища на съветници и граждани. В нея думата взе кмета инж. Иванова, която поясни, че 2/3 от пощата, която отваря сутрин в качеството си на кмет е свързана с водените от община Златица дела. Тя обеща в кратки срокове да изготви справка с броя и вида дела, които са заведени от Община Златица през последните 4 години и за какво се отнасят.
Д-р Иван Стойнов - управител МЦІ-Златица ЕООД също повдигна спешни въпроси относно дейността на центъра, тъй като от дълго време има внесени от него неотложни докладни, за част от които има дори решения от предишния ОбС, които за съжаление и до този момент не са изпълнени, с което се блокира работата на Медицинският център.
Гражданинът Тома Болчев направи предложение относно разгласата сред населението за сесиите - да има обяви и съобщения по магазините, за да могат гражданите, които желаят да присъстват, да имат достатъчно ясна и навременна информация за това.
На повдигнатия въпрос от гражданин относно времето за изказване на гражданите по време на сесиите, Ал. Самарджиев отговори: "Правилникът от 2003-2007 г. бе работещ, макар и компактен. В него имаше възможност всеки да се изказва, доколкото може да се изказва смислено. Не по правилника ще ни познаете и вие и другите ни избиратели, а по резултатите".
Следващата редовна сесия на ОбС-Златица е предвидено да бъде проведена на 05.12.2011 г. За допълнителна информация - Община Златица.
соб. информация

14 ноември 2011

Големите истории на малките хора

Семейство Нейкови от Златица. Горди и непримирими с несправедливостта и безхаберието хора. Задружни, единни и изключително смели. Живеят в близост до гара Златица, където всеки месец домовете на златичани се записват с челопешки арсенов концентрат. В големи количества.
От четири години семейство Нейкови събират подписи, алармират институции и търсят справедливост и възможност да живеят спокойно и чисто. Уви! И до този момент изход от създалата се ситуация няма.
На последната сесия на Общински съвет – Златица за пореден път бе повдигнат въпроса с разтоварната на гара Златица, където направо от тежко-товарните камиони концентрат, собственост на рудник Челопеч се изсипва във вагоните и те непокрити заминават нанякъде, разпръсквайки опасните вещества през цялото си пътуване.
Сесията мина изключително инфарктно. Събралите се множество граждани бяха провокирани от съветниците, пряко свързани с някое от предприятията, думата им бе отнемана, бяха прекъсвани и обиждани. Но, това е обичайно явление в Златица за последните 4 години.
На сесията, уж да се срещнат с гражданите, присъстваха и представители на „Челопеч Майнинг” в лицето на изпълнителния мениджър Николай Христов , който разясни на всички ни колко е ангажирана фирмата към местните общности и как във всичките си действия се ръководи от интересите и правата на хората, работейки изключително стриктно и спазвайки всички закони в Република България.
Фирмата отново се опита да внуши на хората, че ако я няма тя да дава хляб на хората, то те не биха оцелели и изрази „искрено” учудване защо хората са така зле настроени към тяхната коректна и прекрасна фирма.
На тези словоизлияния най-добър отговор даде Луцина Найденов – полякиня, живееща повече от 2 години в Златица.
Тя се обърна към представителите на рудника с думите: Уважаеми г-н Христов, вие говорите „бла, бла, бла” – празни приказки. Не ние трябва да ви благодарим, че взимате нашите хора на работа, а вие трябва да сте изключително благодарни, че тези хора изработват огромните ви печалби. Без тях рудника не би съществувал. Също така бих искала да ви кажа, че е недостойно и недопустимо Златица да бъде толкова бедна и мръсна. И вие сте пряко виновни за това. Златица трябва да е като приказка, а не бедна и мръсна.
В Полша подобно положение не би било допуснато дори за ден. Подобно отношение към граждани, организации не се приема от поляците и те веднага биха излезли и затворили пътищата, докато предприятието се научи да бъде коректно и лоялно към местното население. Не ни баламосвайте и не ни лъжете. Имате късмет, че тук има много малко патриоти! Лично аз бих тръгнала с паничка да събирам средства за Златица, защото я обичам безкрайно и за мен е недопустимо вашето отношение към нас – златичани!
Не бих могла да намеря по-точни думи, казани съвсем на място като тези, изречени от борбената Луцина. На фона на твърденията от страна на рудник Челопеч, мога само да посоча, че в началото на град Златица е монтиран знак, който указва, че е ЗАБРАНЕНО да преминават камиони тежащи над 16 тона. И въпреки това камионите, превозващи отровния челопешки концентрат (често не добре покрити), са много над 16 тона и много над 35 тона. Ако това е демонстрация на спазване на законите и нормите в Република България, то представям си как се спазват и останалите такива от фирмата?!
Въпреки многобройните настоявания на гражданите незабавно да се преустанови разтоварната дейност на гара Златица, от рудника нехаят и продължават с пълна сила. Нонка Каменова, доскоро носеща отговорност да защитава интересите на златичани – също не бе особено заинтересована да разреши проблема.
Публикуваме емоционалните думи на Мария Нейкова – една от най-потърпевшите и гълтаща всеки ден челопешки концентрат, съдържащ арсен и други тежки метали:
От четири години водим една непрекъсната битка с местните институции. Бихте се запитали, защо битка?... Ами, защото не става по друг начин, никой не се интересува как живеем и това, какво се случва на територията на града ни. Държавните органи и едно предприятие, което претендира, че организацията и начина му на работа е свързан със спазването на всички норми и стремеж за опазване на околната среда не обръщат внимание на фактите, че замърсяват и разрушават околната среда и застрашават здравето ни.
В претенциите и изказванията на повечето „големи” шефове на предприятията от района е, че диалога с гражданите и местните институции е много важен, за да бъдат постигани добри резултати за опазване на околната среда и здравето на хората. Историята е до болка позната - проблемът с разтоварването на челопешки концентрат в района на жп-гара Златица. Диалог липсва!
Не знам дали е нужно да описвам картината в района на гарата и улиците, по които минава маршрута на тежко-товарните камиони, претоварени с опасния и вреден за хората концентрат. Който не е видял - да дойде и да види, да се увери и насити на лунния пейзаж. Да влезе в домовете на хората, „обитаващи” това място. Да заповяда, може да хапнат и плод с полепнал по него концентрат.
Живеем в объркан свят. Или не? По-скоро ние хората, които си даваме сметка за нередностите и търсим начини за решение на проблемите, сме объркани. Малките хора, които непрестанно сме в кръговрата на сериозните бизнес интереси и община, която единствено служи за пример на безнравствени и безпринципни истории.
Видяхме ви и Вас, по-голямата част „уважавани” общински съветници, как бързо сменяте посоката, когато задуха вятъра на властта. През изминалите години се наситихме на вашето раболепие и апатия към съдбата на Златица. Но истината е една - ние сами си избираме нашите общинари. Златичани си избрахме тези хора да представляват и отстояват нашите интереси преди четири години.
Като обобщя всичко написано от мен до тук, си давам сметка за едно - общинарите вече са в предизборна треска, предприятията защитават и развиват своя бизнес на територията на нашите общини, въпреки големите екологични проблеми, а ние малките хора отново се питаме накъде да се ориентираме в океана от обещания, интереси и власт?
С наранен, но непримирим дух:
Мария Нейкова

Равносметката: предприятието твърди, че работи в интерес на хората, фактите доказват съвсем друга реалност. Докога хората ще бъдат тровени и лъгани?
Петя ЧОЛАКОВА

Граждански комитети връчиха искания за диалог с компании, компрометиращи околната среда и застрашаващи човешкото здраве в Средногорието

Граждански комитети от Средногорието, подкрепени от Коалиция за устойчиво развитие и екологични организации от цялата страна демонстрираха с 50 активисти и доброволци пред вратите на рудодобивното преприятие „Челопеч майнинг”ЕАД и на медодобивния комбинат „Аурубис”АД – Пирдоп. С подписка на местните общности и екоактивисти, те поискаха от промишлените гиганти да прилагат добра бизнес практика спрямо околната среда, градската среда, здравето на населението, да намалят вредните влияния и да компенсират природата и населението.
Гражданският сектор търси диалог с бизнеса, научния сектор, местната и централната администрация, с които да се предприемат политики на устойчиво развитие в тежко компрометирания от рудодобив и преработка на метали регион на Средногорието. Тази платформа съответства на политиките на Социално-икономическия съвет на ЕС, на Европейската комисия и Европейския парламент, както и на Подготвителния комитет за среща на върха на държавите членки на ООН в Рио - 2012 г. и е насочена към борба с климатичните промени, модерно управление на опасните отпадъци, възстановяване и развитие на градската среда и съхраняване на общественото здраве.
Коалиция за устойчиво развитие

Национална конференция ОБЩЕСТВОТО, ИКОНОМИКАТА, ОКОЛНАТА СРЕДА

Политиките на Местен дневен ред 21, Цели на хилядолетието и Стратегии за устойчиво развитие на ООН и ЕС бяха дискутирани на национална конференция, организирана от Коалиция за устойчиво развитие в гр. Златица, р-т Средногорие, под мотото „Обществото, икономиката, околната среда”. Участници в проявата бяха представители на научните среди, екологични граждански сдружения и фондации от цялата страна, граждански комитети от Средногорието, търсещи диалог с властите и бизнеса за по-добро качество на живот.
Поздравителни адреси към работата на форума отправиха еврокомисар Кристалина Георгиева, евродепутата Андрей Ковачев и министър Николай Младенов, прочетена беше кореспонденция на Организационния комитет с председателя на ЕК Жозе Мануел Барозу, Европейската изпълнителна агенция по околна среда, Главна дирекция Околна среда, министерства.
Първият панел, посветен на климатичните промени, промишлените замърсявания и необходимостта от политики на устойчиво развитие, бе модериран от посланик Христо Халачев и адв. Господин Атанасов с лектори д-р Пенчо Пенчев от Института за устойчиво развитие и Петя Чолакова, главен редактор на списание „Средногорски БАГРИ”. Дискусията за възстановяване и развитие на градската среда в региони с бурна рудодобивна дейност и интензивна минерално-суровинна индустрия беше модерирана от Лазар Карадалиев – сдружение „Екострума 2000”, презентация представи Галина Иванова, евроинтегратор на община Челопеч.
Панел „Околна среда и здраве” беше доминиран от лекциите на инж. Емилия Петрова от сдружение „Евромодел” и ст.н.с. Венцислав Божилов, дискутирана беше Националната програма за околна среда и здраве. Анализ на управлението на опасните отпадъци и оползотворяването на ТБО по стандарти на ООН и ЕС представиха Людмила и Димитър Димитрови, учредители на Инициативен граждански комитет - Ямбол.
Гражданското участие и диалогът за включването на заинтересованите групи на влияние при формиране и контрол на политики за устойчиво развитие бяха представени от ст.н.с. Вяра Ганчева, преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Модератори на панела по избор на НПО - представители в консултативните съвети и комитетите по наблюдение бяха Магдалена Лисева от сдружение „Екострума 2000” и д-р Иван Есенски от Академия за европейска култура „Орфеева лира”. Конференцията „Обществото, икономиката, околната среда” завърши с обсъждането и приемането на Програма за развитие - 2012 г. на сдружените неправителствени екологични организации от Коалиция за устойчиво развитие.
На нея присъстваха активни граждани от Златица, Пирдоп, Челопеч и Мирково.

В кафе-паузата на Конференцията пред гости и делегати бяха представени млечните продукти, произведени от известния майстор-занаятчия Станко Метанов - сирене и кашкавал, приготвени по българска технология от добито от местни животновъди мляко. Промоцираните продукти бяха дарени от майстор Станко.

22-РИ СЕПТЕМВРИ - ДЕНЯТ НА НЕЗАВИСИМОСТТА.
ДЕНЯТ, В КОЙТО ОТНОВО ПРАЗНУВАМЕ СВОБОДАТА СИ!
В местността „Бакаджик” –пасищата на Златица, възродени за пладнуване и водопой от местните граждански комитети и сдружения за активно живодновъдство и отмора, се състоя народно веселие (хепънинг на открито), организирано от Коалиция за устойчиво развитие, Кризисен щаб-Златица и ИГК-Златица. Партньор на събитието бе и списание „Средногорски БАГРИ”.
Курбанът за участниците бе дело на известния петришки курбанджия Дончо, от 19 години в занаята, както и на сем. Нейкови, сем. Чолакови, Боянка Гечева, Димитринка Савовска и сестра й Йорданка, които го приготвяха цели два дни: в 4 казана, от четири овце, една каручка продукти, от които само лукът за белене – 40 килограма.
Двете хиляди кебапчетата и гарнитурите отново бяха от кебапчия № 1 Илия Медаров и неговото семейство.
Курбанът бе осветен от протойерей Йордан Георгиев, в присъствието на местни християнски общности от Мирково, Златица, Пирдоп, Карлиево, Църквище, Петрич и Камарци.
Дарители за курбана бяха още Стойно Стойнов и Димитър Бонков.
Народни песни и хора, изпълнени от красивите и талантливи млади певици - Любов Танчева от Златица и Гергана Радунчева от Пирдоп, разлюляха хълмовете на Стара планина и Средна гора. Едно до друго хороводците вееха флаговете на България, Европейския съюз и Коалиция за устойчиво развитие, начело с байрактарите д-р Десислава Толинова и Асен Самарджиев.
Навръх празненството множеството ознаменува прощъпулника на внукът на Петрана и Спас Нейкови малкия Адриан – символ на новото поколение, което прохожда в глобалните времена, но и което е призвано да съхрани българската идентичност, местните обичаи и традиции, като част от принципите на устойчовото развитие. Петрана Нейкова е водач на екоактивистите, протестирали срещу незаконното разтоварище на минната компания на железопътната гара в Златица.
Годишни награди за активно гражданско участие в еко-инициативи и неотложна гражданска намеса раздаде Петя Чолакова, главен редактор на сп.„Средногорски БАГРИ”, медиен партньор на събитието. Сред наградените първа награда беше за Луцина Найденов – полска гражданка, омъжена за Марин Найденов - и двамата активисти на ИГК-Златица, борещ се за опазване на вододайната зона „Шипките” от нецелесъобразни геоложки проучвания, контролиращ влиянията върху общественото здраве от промишлените замърсявания на медодобивния комбинат, прекратяване дейността на незаконно разтоварище на жп гара-Златица, работещо с опасни концентрати. Луцина Найденов живее от две години в Златица. Тя е работила в европейската администрация на Полша и има опит в неутрализирането на промишлени замърсявания от индустриални гиганти.
Сред получилите грамоти бяха още Иван Копринков, Иван Медаров, Румен Николов, Коста Чолаков, Иван Питеков, Гроздана Ралчева, Станка Дамяновска, Снежана Илиева, Личко Спасов, Васил Събев, семейство Нейкови, Захари Генчев, Асен Самарджиев, Невена Ралчева, д-р Иван Стойнов, инж. Димитър Стойнов, сем. Червенкови, Делчо Петелов, Милена Мачканова и други. Посмъртно грамоти бяха връчени и на Златка Георгиева, Рада Бальова и Боряна Връбчева.

Събитието се организира тържествено за втора поредна година – празник, ознаменуващ победата на местните общности за изграждане на водопойни корита, за които златичани се борят от години.

“Дънди” изнася безконтролно 10 тОНА злато и редки метали от България за година

Метали за над 16 млрд. долара са излезли от страната за последните 8 години

Около 10 тона злато и още 12 ценни метала, сред които стратегическите германий, талий, платина и паладий, се изнасят годишно от канадската фирма „Челопеч майнинг“, дъщерно дружество на „Дънди прешъс металс Инк.“, през митнически пункт Пристанище „Бургас център“ под тарифна позиция 2603: „Медни руди и техните концентрати“. Това количество изчисляват български учени, при условие че има ежегоден добив от 3 млн. т руда от мината в Челопеч. Металите се изнасят във вид на концентрат, който се обработва в завод в Намибия, собственост на „Дънди“. Това става в разрез с официално подписания концесионен договор, сключен между правителството на България и „Челопеч майнинг“ ЕАД на 19.05.1999 г., според който годишно от находището трябва да се добиват по 2 млн. т руда. Въз основа на това количество е изчислена и много спорната концесионна такса, формирана от 1,5% от стойността на злато, мед и сребро в добитите руди по средноаритметични международни цени на металите на Лондонската борса. Българските минни геолози изчисляват обаче, че чистата годишна печалба на „Дънди“ възлиза на около 2 млрд. долара. Те я пресмятат на основата на стойността на извличаните от рудата 7 основни и 12 допълнителни компонента.
Разминаването между официалните данни и реалните печалби става възможно заради липсата на контрол върху дейността на концесионера от страна на държавата. Това признаха експерти от акредитираната лаборатория по европейските изисквания и стандарти „Евротест контрол“. Нещо повече – оттам заявиха, че преди 1980 г. са правени проучвания в находището в Челопеч, но тогава държавата не е анализирала редките метали, защото е нямала методи за изследване, а вероятно и интерес. „Челопеч майнинг“ има собствена лаборатория и според органите, които би трябвало да осъществяват контрол – каквото фирмата декларира, това изнася, коментираха експерти от „Евротест контрол“. Последният път, когато е правен анализ на рудата от Челопеч, е преди 8 г. Според признанията на експерти от лабораторията „оттогава нещата замряха“.
Проблемът е, че и сега едва ли някой в държавата може да каже какво точно се изнася. На въпрос на в. „Класа“ към Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, дали разполага със сертифицирана лаборатория, която да установи съдържанието на ценни и редки метали в концентрата, който се преработва извън страната, в. „Класа“ получи следният отговор: ”В страната има акредитирани лаборатории по европейските изисквания и стандарти („Евротест контрол”, МГУ „Свети Иван Рилски” и др.) за определяне на съдържания на метали в руди и концентрати.“ Проверката на „Класа“ показа, че и в МГУ „Свети Иван Рилски” в последните години не са правени лабораторни анализи на рудата в Челопеч. От икономическото министерство обясниха, че концесионерът се отчита ежемесечно и годишно пред концедента, т.е. държавата, за това, какво количество руда и метали е добил. Тези отчети се формират на база на непрекъснати проби, които се правят от концесионера на място. Обект на пробите са забоите, натрошената руда преди флотация, медно-златният концентрат, хвостът. Това потвърждава тезата, че „Дънди“ изнася толкова количество злато и ценни метали, колкото може да добие, като същевременно отчита каквото си иска или за по-голяма сигурност – повтаря предварително зададените данни от концесионния договор.
При това държавата дори не е определила квоти за износ на концентрат! Проблемът се задълбочава от факта, че не съществуват специални нормативни изисквания за износ на меден концентрат, както съобщиха за „Класа“от Агенция „Митници“. А под тази позиция се изнасят и златото, и останалите ценни метали от находището в Челопеч. От администрацията на Ваньо Танов отново припомнят, че правителството е определило задълженията на концесионера да води отчетна документация. Иначе митническата процедура, извършвана на пристанище Бургас, е стандартна. Износителят – фирма „Челопеч майнинг“, изпраща по електронен път необходимите документи, включващи декларация за произход, сертификат за качество, нареждане за товарене, проформа фактура и др., а митничарите проверяват дали количеството в пломбираните вагони отговаря на написаното в товарителницата. Което се изчерпва с отчитане на показанията на кантара.
В пълномощията на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ) е „да извършва проби от всяка продукция – резултат от находището“. Но това не се прави, както потвърдиха от лицензираните лаборатории, където единствено би могло да се изследва съдържанието на изнасяния от България концентрат.
Контролните органи прехвърлят топката в полето на данъчните. Според Валутния закон НАП трябва да проверява дейността на лицата, които осъществяват дейност по добиване, преработка и сделки с благородни метали. От данъчното ведомство пък отговориха на “Класа“, че канадската компания е поставена под постоянен мониторинг. От 2007 г. до сега да правени ревизии, като 4 от тях са завършили с ревизионен акт. Последният акт е от 3 май 2011 г., но от приходната агенция не съобщиха какво са проверявали данъчните, какви документи са изисквали и какво се констатира в ревизионните актове. Едно е сигурно - каквато и да е данъчноосигурителната тайна информация, със сигурност тя не включва независими изследвания на рудни концентрати. Така че остава „честната дума“ на „Дънди“ какво изнася от България. Колониалното разграбване на най-голямото златно находище в Европа продължава срещу смешната концесионна такса за предполагаемото количество злато, мед и сребро, извличани от концентрата, коментира за „Класа“ геологът д-р Вълко Гергелчев. По думите му истинско престъпление е изнасянето на златото от Челопеч извън пределите на България. Според законодателството на страните в ЕС не се допускат добив и проучване на благородните метали от чуждестранни фирми, защото това са стратегически ресурси и в никоя държава, даже в бившите африкански колонии, не се разрешава изнасянето на благородни метали извън граница, допълва д-р Гергелчев, който изчислява големите финансови загуби на България от неизгодните договори за концесия на подземните богатства. При това на 14 септември за пореден път долетя новината за нова авария край Челопеч, предизвикана от миннодобивната компания - пропукана е стената на съоръжението, по което протича хвостът до хвостохранилището. При аварията опасни отпадъци, съдържащи природна сярна киселина, арсен и тежки метали, са се изсипали директно в язовир “Качулка”. Протестът на еколози и местни хора обаче остана глас в пустиня. А скандално известната канадска компания „Дънди прешъс металс“, след като замърси р. Тополница, сега иска да добива злато в местността Ада тепе край Крумовград. Ада тепе е част от най-голямата зона от екомрежата „Натура 2000“ у нас. Така „Дънди“ може да се окаже замесена и в друг скандал, от който държавата губи милиарди левове. Вместо да вземе мерки, МОСВ възнамерява да издаде разрешение да разработва втори рудник в Ада тепе. Следва...
в-к “Класа”, 18.09.2011 г.

МОСВ санкционира „Аурубис”АД за лошо качество на заустваните отпадъчни води

Във връзка с подаден сигнал от Инициативен граждански комитет за защита живота, здравето, правата и интересите на жителите от община Златица и Коалиция за устойчиво развитие във връзка със замърсяване водите на река Санър дере в района на град Златица, гражданските организации получиха отговор от Министерството на околната среда и водите, чрез който ни уведомяват относно следното:
“Приложено, Ви изпращаме писмо вх. № 03-00-519/30.08.2011 г. от Кабинета на министър-председателя на Р България във връзка със сигнал от Коалиция за устойчиво развитие относно замърсяване на водите на р. Санър дере на гр. Златица с отпадъчни води от дейността на фирма “Аурубис България” АД.
Моля за извършване на проверка в рамките на Вашата компетентност и да бъде установено дали се извършва заустване на непречистени отпадъчни води във водни обекти. В случай на установяване на нарушения моля да бъдат предприети съответните административни мерки и даване на необходимите предписания за привеждане на дейността на гореспоменатата фирма в съответствие с нормативната уредба.
Моля, с копие до нас и до Кабинета на министър-председателя на Р България, да изпратите на подателя на сигнала отговор с резултатите от проверката и предприетите действия за разрешаване на проблема.
С уважение: Ивелина Василева, заместник-министър на околната среда и водите”.

След извършената проверка по случая, МОСВ санкционира “Аурубис България” АД - Пирдоп за лошо качество на заустваните отпадъчни води.
На завода е наложена текуща месечна санкция според Наредбата за определяне и налагане на санкции на увреждане или замърсяване на околната среда над допустимите норми.
Констатирано е несъответствие на заустваните води от обекта с определените в комплексното разрешително индивидуални емисионни ограничения /ИЕО/ от РИОСВ – София и са приложени административно–наказателни мерки.
Сигналите за залповите зъмърсявания с опасни води са подадени от Граждански комитет – Златица, Кризисен щаб – Златица и Коалиция за устойчиво развитие, вследствие на текущ граждански мониторинг върху състоянието на околната среда и общественото здраве в близост до производствената площадка на „Аурубис”.
Въпреки, че „Аурубис” публично декларира милиони инвестиции и притежание на евросертификати за екологосъобразност, за 2010 резултатите от собствения мониторинг показват, че водите на изход дъждовен канал „Западен клон” превишават определените ИЕО по показатели мед и нефтопродукти, а водите на изход дъждовен канал „Източен канал” привишават определните ИЕО по показатели мед, нефтопродукти и неразтворени вешества.
За 2011 г. представените резултати от собствения монотринг показват превишения на ИЕО в заустваните дъждовни води и по показатели мед и цинк. Тъй като показателите на заустваните води от дъждовно–дренажна канализация системно не отговарят на определените норми в законодателството на Р България и ЕС, отдавна е следвало да се изгради пречиствателна станция, но инвеститорът не бърза да реинвестира в екомерки малка част от официалната си годишна печалба в размер на над 2 млр. евро.
Напрежението и недоверието у местното население относно качеството на околната среда в района на „Аурубис” остава. Гражданите са поискали с петиция монтирането на видимо място в общината на информационно табло, на което във всеки един момент да се информират за състоянието на околната среда в близост до обекта, за да могат да вземат адекватни мерки за своето здраве.
Към момента държавната контролна администрация, местната власт и инвеститора не са удовлетворили техните искания. Санкциите, наложени на „Аурубис” влизат в държавната хазна, но не подобряват с нищо околната среда в Средногорието, нито пък подобряват здравния статус на местнотото население.
Дончо Иванов

Има опасност от екокатастрофи в Европа, предупреди WWF

Eдна година след инцидента с токсичния разлив в хвостохранилище в Унгария е направено малко за предотвратяване на нови катастрофи, алармира Международната природозащитна организация WWF.
“Унгарското председателство на Европейския съюз отмина, без да се предприемат по-нататъшни действия, за да се обезвредят тиктакащите бомби в Централна и Източна Европа”, каза Габор Фижецки, изпълнителен директор на WWF-Унгария. WWF призова Европейската комисия да изготви план за действие за осигуряване на ефективното прилагане на Директивата за минните отпадъци на ЕС.
“Директивата на ЕС, въведена през 2006 г., по принцип е добра, но трябва да се прилага ефективно”, каза Фижецки. “Всички преходни периоди за прилагането на директивата приключват в края на тази година и Източна Европа няма повече време за отлагане на изпълнението”.
“Европейските данъкоплатци не трябва да плащат за грешките на минните компании и съответните органи, когато се случи катастрофа като тази в Унгария”, заяви Андреас Бекман, директор на Дунавско-Карпатската програма на WWF.
По повод на годишнината от бедствието в унгарския град Айка, WWF публикува снимки и видео кадри от района на бедствието, взети от въздуха. Те показват, че размерът на бедствието личи ясно и днес.
WWF обръща внимание, че все още няма система за задължително застраховане за подобни хвостохранилища.
Няма адекватна система за контрол на хвостохранилищата и други подобни съоръжения в бившите съветски републики от Източна Европа.
“Една година след катастрофата в Унгария и десет години след аварията в Бая Маре в Румъния все още нямаме ясна представа колко подобни токсични бомби тиктакат все още в Източна Европа”, предупреди Андреас Бекман.
Една част от 470-те милиона евро глоба, която унгарското правителство наложи в средата на септември 2011 г. на алуминиевия завод MAL, трябва да се използва не само за покриване на разходите, свързани с компенсацията на пострадалите от разлива на токсична кал, но и за да се идентифицират други подобни тиктакащи бомби в Унгария. Макар че унгарското правителство обеща да направи задълбочено проучване на инцидента, не е ясно кога ще бъде публикувано.
WWF призовава за план за действие за осигуряване на рисковите зони, не само в Унгария и други страни членки на ЕС в Централна и Източна Европа, но и на други страни от басейна на река Дунав, като Хърватия, Сърбия, Молдова и Украйна.
Планът за действие трябва внимателно да проучи рисковете за хората и природата от стотици хвостохранилища за токсични отпадъци. Действащото национално законодателство трябва да бъдат проучено за евентуални пропуски.
Някои хвостохранилища в Централна и Източна Европа вече не са в употреба или нямат ясен собственик и съответно при тях няма как да се прилага Директивата за минни отпадъци на ЕС. Необходима е ясна правна рамка за прилагането на директивата и преди всичко трябва да е ясно кой носи отговорност в случай на авария.
На 4 октомври 2010 г. повече от един милион кубически метра токсична червена кал изтекоха от скъсано хвостохранилище на завод за алуминий в Западна Унгария. Десет души загинаха, а 150 бяха ранени при бедствието. Инцидентът разруши редица села и отрови притоци на Дунав.
www.greentech.bg

Въпреки многобройните сигнали за екологични катастрофи в Европа, в нашата страна европейското законодателство е изцяло пренебрегнато. На територията на общините от Средногорието продължават да действат опасни хвостохранилища и депа, които са изградени в разрез с европейските директиви и българските закони, като застрашават местните общности и природа ежедневно.

Доклади за възможно повторение на унгарската авария от “Челопеч Майнинг” ЕАД и “Аурубис-България” АД Пирдоп връчиха гражданските комитети от Челопеч и Златица на еврокомисаря по бедствия и аварии Кристалина Георгиева.

Чужд инвеститор дискриминира дребните акционери и нарушава правата им

Притежатели на акции от медодобивния комбинат в Пирдоп се считат дискриминирани от сегашния мажоритарен собственик на българското предприятие - „Аурубис”АД - Хамбург. В кореспонденция до международни организации дребните акционери се оплакват от:
- неизплащане на дивидент при официално декларирана годишна печалба;
- неполучаване на информация за дейността на компанията в България;
- неполучаване на покани за участие в общо събрание на акционерите;
- игнориране при обсъждане и формиране на политиките на компанията;
- консумиране на морални негативи от проявите на екологична, социална и икономическа отговорност на компанията на територията на България
Създаден е Комитет на етичните акционери, който да търси защита на правата и интересите на дребните притежателите на акции в „Аурубис” АД. Коалиция за устойчиво развитие подкрепя справедливите искания на дребните акционери в „Аурубис” заедно с Асоциацията на етичните акционери в Германия.
За повече информация:
Коалиция за устойчиво развитие, 02/439 4006
csd.bg@abv.bg, Лиляна Соколова

Брюсел скочи за златото на Крумовград

Ако открие нарушения, ЕК дава България на Европейския съд

Европейската комисия проверява законността на предоставената на “Болкан Минерал енд Майнинг” 30-годишна концесия за златодобив край Крумовград.
Комисарят по околната среда Янес Поточник е разпоредил пълно проучване на предоставеното от правителството разрешение на дъщерната компания на канадската “Дънди Прешъс Металс” да добие 25 тона жълт метал от находище “Хан Крум”. ЕК ще провери дали златодобивът в Източните Родопи отговаря на екологичните директиви на общността. Проверката тръгна след сигнал на гръцкия евродепутат Михаил Тремополис, че концесията е дадена, без да има изготвена Оценка за въздействие върху околната среда (ОВОС) за цялото находище. Екологична експертиза има само за хълма Ада тепе. Янес Поточник е изискал обяснения от българските власти и заявява в отговора до гръцкия евродепутат, че ако бъдат открити нарушения, Еврокомисията няма да се поколебае да заведе дело срещу България в Европейския съд в Люксембург. Община Крумовград и природозащитни организации също атакуват концесията пред Върховния административен съд, делото е насрочено за 19 октомври. На 19 септември ОВОС беше утвърден от Висшия експертен екологичен съвет (ВЕЕС) към екоминистерството. Министърът Нона Караджова все още не е подписала решението на ВЕЕС и то не е влязло в сила.
Руслан Йорданов
в-к "Стандарт"

За голямата и малка Катуница

Ситуацията с Катуница продължава да ескалира, разгарят се протести и безредици в цялата страна, разменят се мнения, обиди и удари в интернет и в реалното пространство.
Избрахме да публикуваме изключително актуалната статия по проблема на д-р Антонина Желязкова, историк и социален антрополог, директор на Международния център за изследване на малцинствата и културните взаимодействия, представител на гражданския сектор, която бе публикувана във в. Труд.

Виждаме не инцидент,
а цяла разрушителна тенденция
Това, което се случва в Катуница съвсем не е инцидент, нито е изолиран случай, а е разрушителна тенденция, която системно се развива от институционалното бездействие през последните двайсет години. Сблъсъците там не могат да се разглежда извън общия политически контекст в България. Горчивата истина е, че в страната вече няма политически форум и дебат, в това число и за съвместното съжителство. Има квазиполитика.
Нямаме политически водачи на нацията, а имаме параполитици.
Това подменя същността на обществените очаквания, надеждите на гражданското общество. Вече няколко предизборни месеца не чуваме да се споделят идеи, перспективи, интересни визии за икономиката, за външната и вътрешната политика, а обществото е ангажирано единствено с дребнаво интригантство и взаимно омаскаряване. Българската политика е еманация на жълтите медии и взаимно си дават живот.
Нито една смислена идея не е изговорена до момента, а вече е късно, защото предизборният диалог е натъпкан дълбоко в клоаката и излизане няма.
Там някъде (в клоаката) се ситуира и напълно безпардонното експлоатиране на междуетническите и междурелигиозните отношения в България. През последните години никой от политиците не смята за необходимо да внесе ред в проблемните полета между християни и мюсюлмани, между ромите и всички останали общности, нито да предложи работещи практики за реалната интеграция на малцинствата.
Защото целият самозван политически елит в България има полза от това унизително статукво – да употребява в покупко-продажби гласовете или бунта на малцинствата и религиозните общности, а също и на ултралевите/десните представители на мнозинството.
Ако се стигне до сериозен конфликт – толкова по-добре, за да се упражнят с оправдание недемократични похвати и политики.
А в суматохата да се спечели или укрепи власт, да се разграбят нови национални и европейски ресурси. Политическата класа е толкова сляпо егоистична, че дори не размишлява върху опасностите в перспектива от подобни конфликти, които рано или късно ще унищожат и нея.
Напрежението винаги започва като политическо подстрекателство или извличане на изборни ползи. В България има безброй много причини за социално отчаяние и безнадежност – масова бедност, абсолютен срив на здравеопазването и усещане за обреченост, падение на образованието, учените не разполагат със средства, за да правят наука, поетите умират без здравна помощ, интелектуалци тънат в мизерия и събират помежду си левчета,
за да се подкрепят, селяните мизерстват във феодални порядки.
Основното е, че са засегнати всички социални групи, разбира се, без мутрите новобогаташи, крадците на едро, корумпираните политици и правораздавателния елит.
В подобни моменти, казвам го като историк и социален антрополог, най-ефективно е за квазиполитическия модел на България да пренасочи гнева към малцинствата, към другите религии, към различните или въобще да подмени същинските проблеми с квазипроблеми (квази – като тях самите).
Границите много лесно се размиват и политическите грешки или злоупотреби се преливат в междуетнически и междурелигиозни вражди, понякога с фатални последици.
Подобни “погреби” като Катуница има в цялата страна, защото 20 години проблемите не се решаваха, нямаше адекватни политики, а през това време социалните и културните дистанции се превърнаха в непреодолима пропаст.
Сред ромите има вече второ-трето и четвърто поколение без образование и без никакъв шанс на пазара на труда, престъпността главоломно нараства. Негативните и расистките нагласи спрямо ромите са ударили тавана – няма къде повече. Едновременно с това политическите партии развратиха бедните и социално маргинализираните, като ги научиха на търговията с изборни гласове. Напълно покварената политическа и правораздавателна система в България даде живот на етнически и религиозни чудовища, за да я обслужват. Самозвани ромски царе и гето лидери, предимно лихвари, са пълновластни господари в селища и квартали на територията на цялата страна. Цар Киро, както и преобладаващата част от неговата фамилия много отдавна би трябвало да излежават присъди в затвора за най-широк спектър от закононарушения – от производство на алкохол менте до търговия с жени и деца.
Но са навън, защото държат финансови ресурси и работни места, сиреч пълновластно притежават гласовете на стотици и хиляди, за да ги търгуват, а и да плащат кеш на политици, полицаи и съдии.
На много по-невидимо, но не по-малко неморално ниво е феодализацията на регионите с преобладаващо мюсюлманско население – там нещата не са така оголени, както при ромите, но хората са изцяло зависими от местните партийни върхушки и кметове -те държат водата, пътищата, работните места, достъпа до ресурси, до социални и здравни помощи. Не съществува подобно нещо като “тайна на вота”, ако смееш да гласуваш за опонента, ще бъдеш наказан още на другия ден след изборите.
Този проблем не е само етнически, а се е развил до общонационално заболяване – нима Братя Галеви не владеят като крепостни селяни цялото население на Дупнишко чрез страх или привилегии.
Адекватната политика би била да се въздаде правосъдие – да се отнемат всички привилегии на местните феодали, да бъдат осъдени престъпниците, да позволят на хората да се еманципират и да гласуват, да живеят и да развиват бизнеса си свободно.
Това обаче изглежда неосъществимо в настоящия момент в България.

Подобни погреби като Катуница, има и в Средногорието. Няма смисъл да си затваряме очите за истината и да заравяме глави в пясъка. Мутренският модел на управление е на мода и днес, независимо, че използващите го се бият в гърдите колко са “демократични” и видиш ли “докато едни говорели, други работят”, като в същото време същите с техния “добър” екип дават добри резултати в собствените си банкови сметки и бездънни джобове, възприемащи себе си за “пълновластни господари” на селищата. Черпейки предизборно с кебапчета и бира, платени от общинската хазна.
И работят наистина усилено за разрухата на населените места, които имат злощастието да бъдат управлявани от подобни нечистоплътни люде. Самозвани местни лидери и чики-мики феодали безчинстват и ограбват ежедневно обикновените граждани, всяват разделение, шантаж и интриги, заплашват и рушат без да им мигне окото, обсебени от властта, дадена им от народа. ДОКОГА! Време е да спрем интригантите и се обединим!

Планинско колоездене Купа Златица 2011

За втора поредна година клуб “Свободно измерение” организира екстремно състезание по планинско колоездене дисциплина спускане с ясна цел - превръщане на мероприятието в традиция за региона.
Състезанието се проведе на 7, 8 и 9 октомври 2011 г. - в следните възрастови категории: Мъже (19+), Юноши (15-18),
Жени (17+), НТ (15+).
Нашите състезатели и организатори за втори път доказаха своя талант в организирането на мащабни състезания и с гордост можем да заявим, че вярваме в техните възможности да превърнат Златица в една от най-предпочитаните дестинации за планинско колоездене и домакин на национален шампионат.

България е истински рай за любителите на планинско колоездене. Релефът в страната предлага отлични условия за ненатоварващи обиколки с велосипед или истински велопоходи, които са изпитание за физиката и психиката дори и на отлично тренирани спортисти.

Планинските склонове на Стара планина над град Златица и село Църквище са едно от най-сериозните предизвикателства за търсачите на силни усещания, практикуващи дисциплините спускане и фрийрайд.

След оспорвана надпревара в “Купа Златица 2011” Иван Колев (Ram Bikes) грабна първото място при мъжете, при младежите имаше цели двама победители - Асен Стратиев (Go Ride Kona) и Дончо Иванов, като за първи път се случва двама състезатели да финишират с еднакво време - с точност до стотна секундата - 3:13:16 и да заемат редом първото място.
Илинда Евтимова (Drag Racing) е непоклатима при дамите, а съотборникът й Теодор Тодоров сгази всичко с твърдака си по пътя към най-високото място на подиума.
При мъжете заслужено четвъртото място бе заето от Лукан Червенков от Клуб "Свободно измерение".

Класирането по категории:
Мъже (19+ г.)
1. Иван Колев (Ram Bikes)
2. Димитър Гайдов (True Riders)
3. Калин Рахнев (Чета++/Velocity)

Юноши (15-18 г.)
1. Асен Стратиев (Go Ride Kona)
1. Дончо Иванов
2. Христо Тодоров (True Riders)
3. Константин Димов (Shockblaze)

Жени
1. Илинда Евтимова (Drag Racing)
2. Ева Димитрова (Чета++/Velocity)
3. Ани Томева (Свободно измерение)

Твърдаци
1. Теодор Тодоров (Drag Racing)
2. Николай Гроздев (Зарата)
3. Николай Мирчев (Terlic Team Ruse)
За щастие на състезатели и публика времето бе благосклонно и се размина почти без дъжд. За награждаването изгря слънце и направи мига още по-тържествен и запомнящ се.
Петя Чолакова

Фолклорен клуб "Шарено хоро" на фестивал в Плевен

На 1-ви октомври в гр. Плевен, Община Плевен, Клуб „Българско хоро” и читалище „Христо Ботев” - Плевен организираха Първи национален фестивал на клубовете за народни хора.
Събитието се състоя в спортна зала “Спартак” от 9:00 ч. сутринта и продължи цял ден. Клубове и формации от страната се представиха пред жури с председател Димитър Манов - хореограф и членове Мария Евтимова - хореограф и Генчо Генчев - композитор с по три автентични хора, като едното задължително трябваше да е от Севеняшката етнографска област. Наградният фонд беше разпределен както следва:
І-ва награда - 400 лв., ІІ-ра награда - 300 лв., ІІІ-та награда 200 лв. Награда за най-добре изпълнено северняшко хоро - 100 лв.

Сред успешно представителите се на Първия по рода си фестивал в Плевен взеха участие и членовете на Клуб “Шарено хоро” от Златица и Средногорието. Нашите усмихнати танцьорки грабнаха сърцата на публиката и получиха награда за най-синхронно изпълнение. Ръководител на клуб “Шарено хоро” е Евгения Маринова.

За хората в златна възраст

1-ВИ ОКТОМВРИ! Есенен лист от календара на годината, на който празнуват хората от третата възраст. По един своеобразен и изключителен начин Международният ден на възрастните хора бе отбелязан и от пенсионерските клубове в община Златица, като домакин на празника бе пенсионерски клуб “Златина”.
Този празник се чества от 1990 г. и е учреден с решение на общото събрание на ООН.
Целта е да се повиши вниманието към проблемите на възрастните хора и се отдаде почит към техния принос за обществото.
По повод тържествения ден и организираното мероприятие, екипът на списание “Средногорски БАГРИ” поднесе на своите засмени съгражданки и съграждани най-искрени пожелания и благодарности:
“Скъпи приятели и верни читатели
на списание “Средногорски БАГРИ”,
трудно е да изкажем всички думи, които напират в нас, с които трябва да Ви благодарим за Вашата борбеност, непримиримост, сила и вяра!
Във вас е мъдростта на изминалите дни, в които сте градили и създавали Света,
в който днес всички живеем!
Вие ни учите на трудолюбие, отговорност и прецизност, предавате ни своите знания и умения да се справим с предизвикателствата на днешния ден.
Вашата вяра в нас - Вашите деца и внуци, ни прави по-силни и по-смели да продължим напред и да създаваме пъстро и щастливо бъдеще за нашия град,
за нашата община.
Желаем Ви крепко здраве, мир и топлина в семействата Ви, дълголетие и много житейски радости!
Честит празник!”

Присъстващите на тържеството се насладиха на кръшните изпълнения на златишките танцьори и певческите умения на своите приятелки от музикалната група към Пенсионерски клуб “Златина”. Бе организирана и томбола с атрактивни награди, като късмета в празничния ден със сигурност бе при групата от Карлиево.
Петя ЧОЛАКОВА

Нона Караджова върна ОВОС-а за добив на злато край Крумовград

Висшият експертен екологичен съвет (ВЕЕС) ще трябва отново да преразгледа намеренията на „Болкан минерал енд майнинг“ да копае в находището. Министърът на околната среда и водите Нона Караджова върна за преразглеждане решението на ВЕЕС, който одобри оценката за въздействието върху околната среда на „Болкан минерал енд майнинг“ за проекта за добив на злато край Крумовград. Това съобщиха за „Класа“ от екоминистерството. Компанията е дъщерно дружество на канадската „Дънди прешъс“.
Караджова връща решението за преразглеждане, тъй като Басейнова дирекция Източнобеломорски регион (Плевен) е направила екологична оценка на проекта, преди да са влезли в сила промените в Закона за опазване на околната среда от това лято, обясниха от екоминистерството.
На 19 септември само пет от 25-те представители на ВЕЕС гласуваха против изграждането на златен рудник от дъщерната компания на канадската „ДПМ“. Не беше допуснат представителят на екологичната мрежа „Блулинк“ Андрей Ковачев с мотива, че е представител и на политическа партия „Зелените“.
Съветът тогава по безпрецедентен начин допусна предварително изпълнение на намеренията за добив. Това означава, че канадската компания ще може да строи рудника и да започне да копае, даже и при съдебен спор, обжалвания, протести и т.н. Мотивът на директора на „Болкан минерал енд майнинг“ Алекс Нестор е, че става дума за значима инвестиция от „национално“ и „местно“ значение и щял да претърпи загуби от нейното осуетяване или забавяне?! Според него до момента компанията била загубила 500 млн. долара от пазарната си стойност.
„Класа“ потърси обяснение лично от г-н Алекс Нестор откъде конкретно идват тези загуби, но той се затрудни да отговори на въпросите ни, като поиска да му ги предоставим писмено...До приключването на броя отговор не получихме, но все още го очакваме, за да го публикуваме.
Против концесията е и местното население. Общината обжалва процедурата за одобрението на концесията, което е изпреварило решението за оценката за въздействие върху околната среда. От екоминистерството твърдят, че ВЕЕС е одобрил алтернативата, която предвижда добив на руда до концентрат, експертите са отхвърлили възможността за преработката на концентрата до злато.
Проблемът беше повдигнат и в Европейския парламент от гръцкия евродепутат Михаил Тремополос, заместник- председател на Комитета за регионално развитие на ЕП. Във връзка с това комисарят по околна среда на ЕК Янес Поточник разпореди проверка за законосъобразността на предоставената без ОВОС от българското правителство концесия край Крумовград, съобщиха от Българския център за зелена икономика. Гражданите на Крумовград изпратиха петиция до Европейския парламент срещу намеренията за добив в района, съобщи преди дни Мария Дамянова, председател на сдружението „Живот за Крумовград“.
ЕК няма практика да иска разяснения по случая, чиято процедура още не е приключила, обясниха от МОСВ. След като министърът върне решението за ОВОС-а на „Болкан минерал енд майнинг“, се очаква експертите на ВЕЕС в кратки срокове да гласуват отново дали ще одобрят златната концесия, а министърът трябва да се произнесе отново в срок от 14 дни.
Добивът на златосъдържащи руди от участък „Ада тепе“ от находище „Хан Крум” е с очакван експлоатационен период около 9 години при добив от 850 000 т/г. Процедурата за златодобив в находището “Ада тепе” започна още през октомври 2004 г., но с предвидена цианидна технология. По-късно тя беше прекратена, а новата процедура с предвидената “водна” технология започна през май 2010 г. При нея обогатяването на рудата се извършва с вода, а не с цианидни разтвори.
в-к КЛАСА

В същото време ДПМ вместо да се вслуша в недоволството на местните общности не само в Крумовград, но и в Средногорието, се занимава да плаща на Илиана Раева. За информация на потърпевшото средногорско население, което е обречено да гълта ежедневно отровен концентрат, разнасящ се от необезопасения склад в Челопеч и разтоварната на гара Златица, в предаването „Нека говорят” по бТВ Раева заяви: Премиерът ми помогна да намеря спонсори за участие в Световната купа.
Уговорката Дънди да стане спонсор на гимнастичките на клуб Илиана не е от вчера. “Златна мина ще кове медали на Илиана Раева. Златотърсачите от “Дънди прешъс метал” сключиха нов договор с клуба по художествена гимнастика “Илиана”.
Канадската компания ще бъде спонсор на клуба на Илиана Раева и през 2011 г.”
Докато по висшите етажи на властта разпределят спонсорства, за местните общности средства за компенсиране нанесените от фирмата екологични щети няма. Гражданите изказват своите сериозни притеснения, че подобна схема на спонсорство е организирана, за да може фирмата по-лесно да се добере до разрешителни и да продължи да изнася златото на България, като се облагодетелства в огромни мащаби.
Компрометираната околна среда в Челопеч, Златица и Поибрене остава нерешен проблем.
“Винаги сме имали усет към златото”, похвали се шефът на компанията Алекс Нестор преди година, а вчера анонсира и новата помощ за коване на медали в “много труден за родния спорт момент”. (24 часа)
Надяваме се усета към златото от страна на фирмата да не минава през здравето на хората и унищожаване на природата в населените места, където тя оперира и спонсорството към клуб „Илиана” да не е начин да бъдат купени държавните институции?

Гостоприемният майстор Станко от Златица

В края на месец септември се състоя втория открит урок по занаятчийство по проект “Занаятчиите - пазители на българската самобитност, традиции и обичаи”, изпълняван от Сдружение “За един по-добър живот” с председател Петя Чолакова, финансиран по фонд “Живо наследство” на ФРГИ. Финансирането е предоставено от Фондация “Америка за България”.
Този път любознателните младежи от Златица, Челопеч и Пирдоп гостуваха в дома на Станко Метанов от град Златица - най-известният майстор-мандраджия в регион Средногорие, където той им показа технологията за производство на сирене, кашкавал и кисело мляко.

Много често ние мислим и сме загрижени за бъдещето, но не бива да забравяме, че бъдещето се определя от това, което правим днес, и от това, което е било и което са правили нашите деди. А те са доказали във времето своите умения и са наложили своята идентичност чрез съхраняване на българските ценности, обичаи и не на последно място занаяти.
Един изключително интересен занаят, практикуван от столетия в нашето Средногорие е мандраджийството, или производството на сирене и кашкавал. България е известна като родината на LB Булгарикум, считана за най-ефективната и здравословна закваска за получаване на млечни продукти. Традицията за консумация и приготовление води началото си от историческите корени на българското население. За развитието на мандраджйството в нашите земи споменава турският пътешественик Евлия Челеви от средата на ХVІІ век. В началото на ХІХ век цената на продавания в Цариград кашкавал се движи между 52-58 пари оката.
За производството на кашкавал в България споменават и арменски пътешественици през XVIII в. Ако технологията за приготвяне на сирена и масло е по-опростена и достъпна почти до всички домакинства и мандри, то при приготвянето на кашкавала се изисквало по-голяма специализация и възможности. Това определя и превръщането на производството на кашкавала през XIX в. като един основен занаят в редица по-големи български селища. В тях възникват съсловия от майстори кашкавалджии, които дори практикуват занаята като гурбетчии. В края на XIX в. и нач. на XX в. българските кашкавалджии произвеждали кашкавал вече като гурбетчии в цяла югоизточна Тракия и Мала Азия, Лозенградско, Бунархисарско, Дарданелите, Анкара, Уззерум, Бурса и други. Производството на сирене датира още от идването на нашите прадеди на Балканския полуостров, а първите сведения за производство на кашкавал в България са от преди повече от 400 г., когато това производство е било утвърдено занятие и се е основавало на изпитани и стари технологии.
Един от запазилите занаята в нашия регион е прочутия майстор-кашкавалджия Станко Метанов от Златица, който и към момента ръководи малка действаща мандра.
По време на проведеният открит урок майстор Станко демонстрира на присъстващите представители на читалище “Напредък” гр. Пирдоп, Кукерски клуб “Златното руно” и Детски кукерски клуб “Златните Мечки” - Челопеч към Сдружение “За един по-добър живот” технологията, с която произвежда вкусните млечни продукти, разказа им за времето, в което е бил младеж и е учил занаята, за начина на приготвяне и тънкостите, които прилага, че да се получи вкусна и трайна продукция.
В края на урока майстор Станко прикани присъстващите да похапнат кашкавал и сирене - собствено производство.

Граждански мониторинг на екопоследствия от геоложко проучване

Доброволци, активисти и членове на Кризисен щаб - Златица се изкачиха в Стара планина - местност “Шипките” - вододайната зона на града, за да осъществят традиционните си дейности по граждански мониторинг върху екологосъобразността на геоложките проучвания на фирма „Геотехмин”.
Неотдавна местните общности от Златица и Пирдоп протестираха срещу провеждането на геоложки проучвания на сесия на ОбС-Златица, където представиха гражданска петиция, че не желаят над град Златица да бъдат извършвани каквито и да било геоложки проучвания, които компрометират питейните води и са опасни за здравето. След реакцията на гражданите, фирмата – оператор свали сондите от обекта до изясняване на решенията на публичната администрация по казуса.

Резултатите от гражданския мониториг на Кризисен щаб – Златица показват, че на мястото, където е била монтирана сондата, дупките са запушени с подръчни материали, сред които например работен гащиризон. От тях продължава да изтича оцветена в наситено бяло вода, която се стича в дерето, свързано с водопровода за питейна вода. Взети са проби, които предстои да бъдат представени на държавния контролен орган в лицето на МЗ и МЗХ за установяване наличието на тежки метали в нея - арсен, олово, цинк, кадмий, мед и други.
До мястото на сондата, на нерегламентирано сметище под хижа „Свищи плаз”, екоактивистите установиха изхвърлен пластмасовия контейнер за събиране на утайките от сондата, заедно с утайките в него.

За резултатите от гражданския мониторинг е съставен протокол, подписан от доброволците на Кризисния щаб в състав: Захари Генчев, Мария Нейкова, инж. Петрана Нейкова, Петя Чолакова, Борис Гечев и Стоян Терзийски. Коалиция за устойчиво развитие подкрепя усилията на Кризисен щаб Златица за предотвратяване на опасностите за природата и човешкото здраве, свързани с геологопроучвателната дейност, извършвана на територията на вододайна зона – Златица.
Във връзка с подадените сигнали от Кризисния щаб от страна на Министерски съвет е разпоредена цялостна проверка на геоложкото проучване.

05 октомври 2011

Свети Евстатий - Денят на Карлиево

ПОСЛЕДНА СЕСИЯ В ЧЕЛОПЕЧ

На 19-ти септември се състоя последното заседание на Общински съвет - Челопеч, което бе показателно кратко, въпреки сериозните точки, които бяха залегнали в него. За председател на ОбС-Челопеч бе избран Иван Бочуков, който откри сесията и даде думата на Алекси Кесяков да даде отговор на зададените му от съветниците въпроси и поискан отчет за последните два месеца и половина кметуване.
На 12-ти септември с изх. № 273 до кмета на община Челопеч е изпратено писмо от ОбС-Челопеч на основание чл. 21 т. 6 от ЗМСМА, с което се настоява да бъде внесена в писмен вид в ОбС следната информация, която да бъде обсъдена от съветниците:
1. Какъв е размера на разходите, които Община Челопеч е разходвала за периода 01.07.2011 г. до 09.09.2011 г.
2. За периода 01.05.2011 г. - 09.09.2011 г. колко договора за изпълнение на обществени поръчки са сключени с юридически или физически лица? Какъв е размерът на финансовите средства, които Община Челопеч трябва да заплати при изпълнението на тези поръчки? Колко са преведените авансови суми по тези договори?
В писмото се настоява да бъдат посочени и фирмите, с които са сключени договори и се приложат копия от договорите, както и какъв е размерът на сумите за консултантски услуги, които е заплатила община Челопеч и на кои физически или юридически лица в периода 01.01.2011 г. - 09.09.2011 г.
На тези поставени въпроси Алекси Кесяков не пожела да отговори, тъй като нямал достатъчно време да се подготви, а и не бил длъжен да дава отчет пред съветници, а пред гражданите, които са го избрали!
Става въпрос за даване на разяснения относно работата на кмета за период от два месеца и половина, за което му е дадена една седмица, за да подготви документацията си. Ако същият не би могъл да се подготви подобаващо и да осигури прозрачност в своята работа, то възниква въпросът не бяга ли от отговорност и няма ли нещо гнило в... Дания?
И на другите поставени от граждани и съветници въпроси, г-н Кесяков отговори по същия начин - уклончиво, заобиколно и избягващ всякаква отговорност.
От местни жители научихме, че през тези два месеца има сключен нов договор за нови дейности по станалата известна като “златната градинка” в Челопеч на стойност около 40 хиляди лева с доста известна приближена фирма?
За сведение, от началото на кметуването на Кесяков до сега за тази прословута градинка се изразходвани повече от 190 хиляди лева, водени са няколко дела, същата е правена и преправяна няколко пъти?
Първо, за “златната” градинка са изхарчени 84 хиляди лева още през 2007-ма година, от които 46 хиляди преведени авансово. Фирмата-изпълнител представя допълнително КСС за общо 250 хиляди лева. Завеждат се дела, които довеждат до подписване на съдебно споразумение между Кесяков и фирмата за 45 хиляди лева. Вложен е труд от страна на общинските работници на стойност близо 30 хиляди лева.
И както става ясно, в момента добре позната на челопечани фирма извършва отново ремонтни дейности в градинката на стойност около 40 хиляди лева поради сключен през последните месеци договор с Кесяков.
За съжаление, същият отказа да даде на съветниците и гражданите, присъстващи на сесията, сведения за последните си действия като кмет на Челопеч и защо отново се налагат ремонтни дейности в този обект, приличащ на “черна дупка”, която непрекъснато погълва пари, които така и не се разбира къде отиват? Изграждането на градинка в Челопеч ще излезе на челопечани по-скъпо удоволствие от изграждането на световно известния Тадж Махал - храм на вечната любов. “Златната” градинка в Челопеч рискува да се превърне в “храм на вечната любов” за определена група хора към едни шумящи хартийки, от които същите така са обсебени, че изгубват всякакъв морал, съвест и тем подобни общочовешки ценности?
След края на сесията “известен” с близостта си до кмета общински съветник зададе тихо въпроса защо представители на списание “Средногорски БАГРИ” присъстват на сесията, след като има забрана за това!? Уважаеми съветнико, от кога е забранено на медиите да присъстват на сесии и да отразяват работата на избраните кметове и съветници! Надяваме се, че знаете в кой век живеем и да сте чували за термини като “прозрачност в работата”, “свобода на словото” и прочие. Или просто имате какво да криете, от какво да се срамувате и от какво да се страхувате?

Занаятчиите - пазители на българската идентичност

Челопешките кукери разлюляха село Радуил

Училище любимо...

Вяра, Надежда, Любов - в детската градина