БЮДЖЕТ "ПИЦА НА ПАРЧЕ"

Община Златица
Рапорт даден – Рапорт неприет... С този позабравен пионерски девиз може да се характеризира на кратко проведеното обсъждане по изпълнение на бюджета за 2009 г. в община Златица, състояло се между кмет и общински съвет. Още преди да започне въпросното обсъждане на всички присъстващи им бе ясно, че отчета няма да бъде приет както и да изглежда, каквото и да пише, или да не пише в него... Няма да бъде приет от общинските съветници и предложения от кмета бюджет на общината за 2010-та година. Няма да бъде приета и предложената от кмета нова структура на общинската администрация...И това стана пределно ясно от проведените няколко заседания на постоянни комисии.

Какви са фактите!
Да обяснява как са изразходвани общинските пари през 2009-та година в комисиите, или както казва народа „на пангара”, инж. Нонка Каменова бе изпратила гл. счетоводител на общината Ани Ланкова. Подложена на кръстосан разпит от съветниците, тя се чудеше как да обясни цифрите по различните пера и тяхното изразходване... Накрая, обикновено даваше обещание на съветниците, че ще им изготви исканите от тях справки и обяснения – до следващото заседание... При проведените дискусии, много приличащи на разпити, най-конкретни и точни въпроси задаваше общинския съветник Николай Додеков, което се предполага, тъй като е бивш офицер-криминалист от системата на МВР...
На тези „обстойни” обсъждания по комисии се установи, че преходният остатък за 2009-та година от такса смет не е 402 хиляди лева, а 432 хиляди лева.
Здравко Тодоров установи, тъй като разполагаше с вътрешна информация, дадена му от предприятието, в което работи, че в отчета не е включена сума-дарение от „Елаците Мед” АД – Мирково и не е отбелязано как тя е изразходвана... Същият заяви, че като служител на „Елаците Мед” АД е имал възможността да провери и гарантира с думата си, че сумата е преведена на Община Златица.
Председателката на ОбС Сашка Кърпарова пък представи официален документ, от който бе видно, че община Златица е разпратила интересни покани за провеждане на обществена поръчка и наемане на фирма-изпълнител по обект: „Топла връзка” към СОУ „Свети Паисий Хилендарски”. В разпратената до фирмите покана точно и ясно е написано с какви средства разполага общината за този обект, като по този начин недвусмислено е била лишена да получи най-добра оферта.
Кой е луд след като му дават 150 хиляди лева за обекта, да предлага 75 хиляди лева?... Или, с други думи, в поканата пише: „Имаме 150 хиляди лева за усвояване по тази топла връзка, изпратете офертите си”!?! Тази покана предизвика спонтанен смях и многозначителни погледи...
Тодор Чомпалов като човек осигурил тези пари чрез депутата Кирил Добрев и лична среща със Сергей Станишев (по негови думи), се възмути дълбоко и цветисто се изказа в неговия традиционен стил. Дори заяви, че с тази обява Нонка Каменова ще го вкара в гроба и ще вземе да си умре само на 66 години, след което, за да се успокои напусна заседанието в компанията на Петър Белишки и се отправи в посока отсрещното питейно заведение...
Ясно на всички присъстващи стана, че след извършения “качествен” ремонт на физкултурния салон в СОУ-то за 25 хиляди лева, Пожарната служба ще затвори салона!?! Стичащата се от покрива вода е повредила електрическата инсталация и той е опасен за използване от учениците...

Изводите... Проблеми. Проблеми. Проблеми. Проблем с усвояване на гласуваните 20 хиляди лева за ремонт на Поликлиниката и качеството на този ремонт, проблеми с ремонта в училището, проблеми с даренията...
След краткото си отсъствие, което като време стига да се удари по една ракия в някое близко кръчме, Тодор Чомпалов и Петър Белишки се възмутиха, че Нонка Каменова през 2009-та година не е усвоила над 400 хиляди лева от такса смет и тези пари се прехвърлят като преходен остатък за изразходване през 2010 година... Същите двама започнаха да „ронят крокодилски кървави сълзи”, че парите не са изхарчени, въпреки, че нямат никаква, ама абсолютно никаква заслуга община Златица да получи тези пари от фирма „Аурубис България” АД, която дълги години ги превеждаше неправомерно в община Пирдоп...
Напротив, добре си спомняме как именно тези двама съветници често, често се отбиваха в ОбС-Пирдоп да им съдействат това да не се случи... Те бяха и сред най-активните съветници, които миналата година настояваха да се изплати противозаконното искане на ОбС-Пирдоп всички суми от такса смет да бъдат превеждани на Община Пирдоп... по определените от тях промили...
Нали не сте забравили, уважаеми съграждани, че заради тези пари в продължение на 57 дни бяхме подложени на нечовешка боклучена блокада от Антоанета Илиева?... Нали не сте забравили, че „загрижените” сега златишки общински съветници тогава всячески се стараеха да влошат обстановката, като непрекъснато провокираха страх сред населението, та дори си позволиха да водят деца облечени в чували в общинската зала, за да разберем всички как, ако не платим, ще се разболеем и умрем...
Особено оригинален беше Петър Белишки, който публично заяви, че поради некадърността на кмета Нонка Каменова и през 2010-та година тези 400 хиляди лева няма да се изразходват, ведно с таксата от следващата година... И именно поради некадърността на кмета на община Златица неусвоената сума щяла да стане 1 милион лева и това щяло да продължи до есента на 2011-та, като се трупа заедно с лихвите...
Не можах да си обясня защо толкова се е притеснил Петър Белишки, че няма да се изразходват тези средства, а ще се трупат в банковата сметка на общината?!? Та нали самият той заяви, че на следващите местни избори ще се кандидатира за кмет на Златица. И като вземем да го изберем за такъв, в общинската хазна ще има достатъчно спестени пари за харчене, оставени му от Нонка Каменова... И няма да бъде той в положението на Каменова след мандата на Атанас Петров – с пробита празна общинска хазна и съмнения за злоупотреби в особено големи размери?...

В комисиите се разгледа и предложената от кмета нова общинска структура. След разискванията се установи, че и към момента в общината има незаети длъжности, но кмета иска увеличаване на щатните бройки? Интересен факт е, че общината е реализирала икономия от работни заплати за над 200 хиляди лева, т.е. от незаети работни места, и в същото време се иска увеличаването им... За пореден път кмета на Община Златица не успя да защити своето предложение, като първо закъсня за заседанието, след това отказа да даде пояснения защо предлага завишаване на щата. Стигна се до спешни консултации с юристи по телефона, ровене и справки със законите... При това положение дори и биволските нерви на инж. Тома Найденов не издържаха... и той с твърд тон обясни на Нонка Каменова, че тя няма основание да иска промяна, след като година и половина не назначава секретар на община, заместник кмет, юрист-консулт, главен инженер-строител, главен специалист звено „Гора” и прочие...
Особено на място бе изказването на д-р Йорданова, от което стана ясно, че вместо да бъде назначен шофьор на кмета, Нонка Каменова използва за тази цел ту горски служител, ту данъчен такъв...

От многото нерешени въпроси и проблеми при разглеждане на проекто-бюджет 2010, не остана време да се обърне нужното внимание нито на културата, нито на образованието, нито на потребностите на детските градини, нито за инвалидите и прочие... Постоянната комисия по образование, култура, младежки дейности, спорт и туризъм е в твърде затруднено положение... Първо, председателя й се явява въоръжен в заседателната зала и се налага кмета да вика полиция, после председателя на тази важна комисия хем внася докладни, хем не може да ги докладва, прави рокади и пируети, търси начини да излезе от положението, в което се намира – да защитава интересите на читалището ли, да бъде обективен общински съветник ли? Да си гласува ли пари за читалището, да ги харчи ли?...
Поради тези причини, се наложи отлагане на тази комисия, като тя да излезе със становище преди заседанието на бюджетната... И тук обаче председателя й реши да не се съобрази с взетото решение и не свика навреме комисията... Наложи се отново директори на детски градини, на училища и други учреждения да губят от ценното си време, да присъстват на дълги заседания на комисии и да не могат да поставят проблемите си...

Ще следим с особено внимание как протичат разискванията по Бюджет 2010, за да можем да информираме жителите от Община Златица какви приоритети са избрали за нашата община уважаваните от нас общински съветници и кмет. Кои въпроси са сметнали за неотложни, кои са поотложили, за кои напълно са забравили...

За вас общински хроникьор:
Стоян Шиеков

PS: След снощното бурно заседание по Бюджет 2010, съветниците в състав Диляна Дилова, Сашка Кърпарова, Тодорка Кинова, Пламен Петров, Здравко Тодоров, Тодор Чомпалов, Маргарита Йорданова, Николай Додеков взеха решение и насочиха близо 100 хиляди лева за читалище "Христо Смирненски", т.е. за разходване от техния колега Петър Белишки. За сметка на това в бюджета не останаха необходимите средства за изграждане на гръмоотвод на СОУ "Св. Св. Паисий Хилендарски", нито за повдигнатия тревожен въпрос от директорката Нели Стефанова за състоянието на физкултурния салон.
За сметка на тези близо 100 хиляди лева, за оборудване на кухнята в ОДЗ "Вяра, Надежда и Любов", където се помещава и звено "Детска кухня" бяха заделени крайно недостатъчните около 20 хиляди лева?!?
Какво пък толкоз, че живота и здравето на децата в училището е застрашен, а децата от детската градина в момента няма къде да се хранят... Нали ще има пари за букети и банкети, ще има и за "тайните заседания" на общинските съветници в сградата на Читалището?!?...

Дънди Прешъс Металс посрещна 2010 с нова придобивка

На 14 януари тази година в Торонто, „Дънди Прешъс Металс”, собственик на „Челопеч Майнинг” ЕАД в България, подписа споразумение с „Уедърли Интернешенъл” за придобиване на инсталация за преработка на руден концентрат. Настоящата сделка е от изключително значение за завършеността на бизнес процесите на компанията. Още повече, че се работи в посока удвояване добива на руда в Челопеч. Тя е чудесна възможност за компанията да развие дейността си по отношение на преработката на медно-златния концентрат, който се добива в Челопеч.


Във връзка с инвестицията, Джонатан Гудман – Президент и Главен изпълнителен директор на ДПМ Инк се обърна към служителите в Дружеството със следното комунике:
ДПМ Инк. подписа писмо за намерение, с което официално се ангажира със закупуването на металургичното предприятие „Цумеб” в Намибия. Това е едно от малкото металургични предприятия в света с технически капацитет да преработва сложен по състав концентрат като нашия.
От 2005 г. ДПМ работи, често срещайки сериозни трудности, в посока на това да осигури необходимите разрешителни за изграждането на ново производствено съоръжение с висока добавена стойност, а именно – инсталация за производство на метали (ИПМ) в България. Поради обжалване на издадените от държавната администрация разрешителни по проекта, дори и при най-добро стечение на обстоятелствата, няма да можем да започнем строителството на ИПМ преди 2012 г. и съответно няма да сме в състояние да приключим този проект до 2014 г.

Всеки бизнес в крайна сметка се стреми да управлява съдбата си в полза на своите служители и акционери. Закупуването на металургичното предприятие в Намибия ще позволи на ДПМ да постигне точно това, като гарантира преработката на сложния ни по състав концентрат и по този начин осигури продължаване на производството в Челопеч и плановете ни за модернизация на рудника и фабриката.
Металургичното предприятие “Цумеб” има капацитет да преработва целия концентрат на Челопеч, дори и след като рудникът достигне пълния си производствен потенциал от 2 млн.т./г.
За периода от 2004 г. до края на 2009 г. инвестициите ни надхвърлиха 300 млн.лeва.

Планираните инвестиции за периода 2010/2011 година са за над 170 млн. лева, насочени основно за разширяване капацитета на рудника и обогатителната фабрика в Челопеч от 1 млн. т/г.
до 2 млн.т./г. Това ще ни позволи да удвоим производството си и да предложим на персонала и всички заинтересовани страни широка гама от допълнителни ползи.
Решението за закупуването на намибийското металургично предприятие няма да се отрази на инвестиционните ни намерения за модернизация на рудника и фабриката,
който процес е вече в ход и се очаква да приключи до м. юни 2011г. Ще продължим напред и с плановете си за изграждането на открит рудник за добив на злато в Крумовград. Този проект е все още на етап първоначални проучвания и получаване на
необходимите разрешителни. С напредъка му очакваме да работим с всички заинтересовани по него страни.
Бих искал да ви благодаря за полаганите от вас усилия за успеха на компанията.


Обърнахме се за коментар и равносметка по отношение дейността на „Челопеч Майнинг” ЕАД към Алекс Нестор – Директор „Външни и корпоративни отношения” в ДПМ Инк:
През изтеклата 2009-та година постигнахме фирмен рекорд в количествата добита и преработена руда, както и в количеството произведен концентрат. Това се дължи, преди всичко на по-добрата организация на работа и впоследствие на повишената ефективност.
Започна строителството на нова наклонена галерия, наречена амбициозно от гражданите „Вяра”. Планирано е то да приключи в края на 2010-та.
С пускането й в експлоатация, тя ще стане основният път за транспорт на добитата руда до повърхността, а шахта капитална ще се използва като допълнителна мощност.

В условията на икономическа криза, в която попадна светът, наш основен приоритет е да съхраним бизнеса и запазим работните места в Челопеч, което за щастие успяваме да постигнем. Разбира се и нашата фирма, като повечето други, премина през т. нар. „оздравителен” процес.
Наложи се да преразгледаме и осмислим приоритетите си, да намалим разходите и преструктурираме дейностите с цел постигане на по-голяма ефективност. Всички тези действия предприехме своевременно, което ни позволи да се чувстваме по-сигурни към настоящия момент, отчитайки, че най-лошото е отминало.

За нас на преден план винаги е бил амбициозният съвременен проект за построяване на инсталация за производство на крайни метали.
Към настоящият момент обаче се наложи той да бъде замразен. Съдбата му ще се реши, след като всички необходими разрешителни бъдат законово изчистени, което, възоснова на предишен опит, не очакваме да се случи преди 2012 година. Само след това ще можем да направим технико-икономическа оценка за възвращаемоста на инвестицията.

Както ви е известно, от 2005 година Дънди премина през много трудности и пречки, което наложи да се разгледат алтернативи за осигуряване на пазар на Челопешкия концентрат и така се стигна до намерението за закупуване на металургично предприятие в Намибия. Това беше една крайно необходима стъпка с цел да се елиминира риска и несигурността, свързани с продажбата на Челопешкия концентрат.
По този начин интересите на акционерите и работещите в компанията сега са защитени.

За ДПМ Инк, и в частност за „Челопеч Майнинг” ЕАД, приоритет е силната социална програма, която изпълняваме всяка година на територията на община Челопеч и околните селища. За нас корпоративната социална отговорност е ключова за дълготрайния успех на бизнеса. Ние искаме всички наши работници и служители да имат добър жизнен стандарт и да работят в условията на сигурност.
Социалната и дарителската ни програми през 2010 година ще продължат. Планираме да финансираме и осъществим съвместно с общините редица инфраструктурни проекти, както и културни, образователни и спортни инициативи.
Тук мога с гордост да заявя, че по отношение на корпоративната социална отговорност Дънди се нарежда на едно от първите места в България.
И в заключение искам да изразя своите най-добри благопожелания към работниците и служителите на нашето предприятие, към гражданите от Средногорието. Искрено им пожелавам здраве, лични и професионални успехи и разбира се много късмет! Вярвам, че и занапред между бизнеса и обществото ще има разбирателство и подкрепа!

КАКВО НИ ПРАВИ ЩАСТЛИВИ

Отмина 2009-та... Изплъзна се между пръстите ни като златен пясък, премина през косите ни като южен бриз... Ни бихме могли да я спрем... Не бихме могли да променим хода на времето... Не бихме могли да обуздаем вихрения му бяг... Можем само и единствено да се заредим с надежда и с очакване да прегърнем дните на 2010-та...
Годината на Тигъра... Обещаващо начало на поредното десетилетие...
Мощна, ръмжаща и дива... Така си я представям, такава я очаквам...
Година на възможности, на мъжество, на борбеност и постигнати цели...

Януари е... Отпрашиха заедно с отишлата си вече 2009-та настроенията и еуфорията от празниците... Никулден, Бъдни вечер, Коледа, Стефановден, Василовден, Йордановден, Ивановден, Бабинден, Антоновден, Атанасовден...
Изредиха се стремглаво лични и семейни празненства, сбирки с приятели... Подобаващо почерпени и попреяли от емоции, притихнахме в края на януари, обвзети от обичайните ежедневни проблеми и случки...

Началото на годината е... Сега е времето да си дадем сметка какво ни прави щастливи и да го следваме неотлъчно до следващата, препускаща стремглаво към нас година...
Това би трябвало да важи за всички ни – и млади, и стари, помъдрели от изминалите дни и натрупан опит... Всеки с проблемите си, всеки с желанията си, всеки с мечтите си...
Нашето списание също стремглаво се втурна в новото десетилетие с хиляди очаквания и възможности за преоткриване на света, за покоряване на върхове...
Пожелахме си да се запазим все така смели, свежи, щури и уникални... Да препускаме редом с мечтите си за по-добър живот, по-чиста околна среда и повече справедливост...
И се зарекохме... Винаги да бъдем непримирими, да се вдъхновяваме от малките, но изключително значителни неща, да се радваме на слънцето и снега, на усмихнатите хора по улиците, на чашата чай и случайната среща с приятели, на бялата пухкава възглавница и мекото одеало, в което да се сгушим с хубава книга в ръка, на водените битки и спечелените войни, на предизвикателствата, които ни очакват зад всеки ъгъл всеки ден, на смеещите се деца, на които сме успели да подарим миг щастие от нашето...
Дадохме си обещание да не забравяме и отминаваме лекомислено малките радости, който правят усмивките ни по-широки и бляскави...
Днес ви подаряваме от нашия ентусиазъм и желание да бъдем по-добри, по-откровени, по-истински и ви доверяваме нашите правила за щастие, с които между впрочем и науката е съгласна...
1. Да усещаш вкусът на живота
2. Да избягваш ненужните съревнования.
3. Да не придаваш огромно значение на парите.
4. Да имаш цели и мечти
5. Да поемаш инициатива
6. Да печелиш нови приятели
7. Да се усмихваш винаги
8. Да казваш искрено Благодаря
9. Да имаш смелостта да се проявяваш
10. Да имаш волята да се раздаваш.

Това е от мен и екипа на „Багри”, останалото зависи само и единствено от теб, приятелю... И не забравяй – винаги можеш да намериш повод да се усмихнеш... Просто опитай...
Петя Чолакова

"ДАРИТЕЛСКА ПРОГРАМА"

Всяка година „Юнион Миниер”, „Юмикор”, „Кумерио”, а по настоящем „Аурубис България” – Пирдоп, което над 82% е разположено на територията на Златица отпуска дарения на общините Златица и Пирдоп – по около 100 хиляди евро за т. нар. социална програма. Голяма част от тях се използват за осигуряване работа на трайно безработни жители, които в продължение на 5 години са все едни и същи трайно безработни и няма никакъв начин да бъдат пренасочени средствата – воля на дарителя и подписано още преди години споразумение между бившия вече кмет Атанас Петров и представители на фирмата.
Кой и по какви критерии решава как да бъдат изразходвани “щедро” отпуснатите от предприятието пари в община Златица доскоро бе неизвестно не само за обикновените граждани, но и за общинските съветници. Ако на кмета се зададе въпрос защо там, а не там се изразходват, дежурния отговор бе – такава е волята на дарителя, сиреч на „Аурубис България” – Пирдоп.
Така отговаряше бившия кмет Атанас Петров, така отговаря и бившата му подчинена, а по настоящем кмет на Златица инж. Нонка Каменова. Явно стажуването при Петров е дало резултат и тя е усвоила много от неговите методи и стил на управление.
Каква е истината, обаче? Истината е, че кмета прави предложение до предприятието за какво да се изразходват „благородно” отпуснатите средства, а на гражданите и съветниците се обяснява, че „такава е волята на дарителя”...
В резултат на тази „воля” Атанас Петров започна ремонт на парната инсталация в читалището... Нарязани и продадени бяха като старо желязо двата работещи парни котела и пълната с нафта цистерна – всичко това за скромните 2000,00 лева и беше монтирана нова скъпоструваща парна инсталация, която не само, че не отоплява салона на читалището, но практически е неизползваема през зимата – отгоре духа топло към тавана, а долу, при столовете е студ...
Но, средствата бяха изразходвани – по волята на дарителя и чрез подбрани от него фирми с уж най-добрите оферти.
И през 2008-2009 г. този номер с „волята на дарителя” отново мина пред общинските съветници... По познатият подход бяха разпределени подобаващо даренията, като основен приоритет бе закупуването на зъболекарски стол в училището, без от него да има кой знае каква нужда – децата не получават безплатно зъболечение, а си плащат като при всеки друг зъболекар. И въпреки несъгласието на част от съветниците, някой наложи „волята на дарителя” и се закупи зъболекарски стол на наетия в училището зъболекар.
През настоящата година, обаче, част от съветниците решиха да спрат порочната практика и да дадат своите предложения за целесъобразно и приоритетно изразходване на отпуснатите дарения от големия инвеститор, бълващ отровни газове ежечасно, който от „добро сърце” отпуска цели 215 хиляди лева да подпомогне социалното ни развитие. Още през ноември общинската съветничка Петя Чолакова внася писмено предложение до кмета и председателката на ОбС как и за какво да се изразходва дарението. Отговор, обаче – никакъв, ни положителен, ни отрицателен. Предложението не бе обсъдено нито от общинския съвет, нито кмета си направи труда да даде отговор, нито от фирмата си направиха труда да отговорят..., а уж всички били запознати и го взели под внимание.
Тогава аз, като председател на ГИК за защита живота, здравето, правата и интересите на жителите от община Златица проведох среща с ръководството на „Аурубис България” АД – Пирдоп, на която стана ясно, че изобщо не съществува така налаганата „воля на дарителя”. Има предложения на кмета инж. Нонка Каменова, които са предоставени на фирмата като „съгласувани с общинския съвет и гражданите”...
На тази среща също така стана ясно, че кмета иска от тези 215 хиляди лева 70 хиляди да бъдат вложени за изграждане на отводнителна и напоителна система на стадиона?!?... Интересен факт е, че подобна сума е заложена и в общинския бюджет за същото...
„Стадион”, за който няма изготвен цялостен проект и не са предвидени за изграждане нито съблекални, нито бани... Състезателите ще се преобличат потни пред публиката, сиреч ще увеличат женското присъствие по време на спортните прояви... Явно това ще бъде допълнително шоу за публиката, за която не са предвидени трибуни и пейки... Не е предвидена и писта за лекоатлетически състезания, нито за лица, които искат просто да потичат и използват скъпоструващия ни отводнен и затревен „стадион”. С една дума, в земята ще бъдат „отводнени” и „затревени” хиляди левове от т. нар. „дарителска програма” и още толкова от общинските пари...
За ансамбъл „Златица” щедрото сърце на инж. Каменова е направило предложение да се дадат 14 хиляди лева за спектакъл. Няма лошо, даже похвално, че най-после някой се е сетил и за културата, но...В община Златица няма ли и читалища, които нямат пари да се абонират поне за един вестник или списание, няма ли и други организации, занимаващи се с култура, спорт и ред полезни начинания?...
След възникналите яростни дебати, ръководството, отпуснало щедрите средства за нас, обгазените обикновени жители, предложи кмет, общински съвет и отговорни граждани да се съберат и обсъдят къде и как да се насочат даренията през 2010-та, за да не си мислят хората, че се разпределят един вид „под масата”, както това се е случвало досега и да излязат с общо предложение, което те изцяло ще приемат.
Отново обаче, бе демонстрирана липса на желание да се обсъди цялостно програмата и да се проведе дискусия по въпроса от кмет и общински съветници. В резултат се нагледахме на обичайните срамни сцени, разиграни пред представителите на фирмата. Отново главен герой беше “всезнаещият и компетентен по всички въпроси” Белишки, който не пропусна възможността да оклепе и обяви в некомпетентност кмета инж. Нонка Каменова.
За късмет на златичани беше прието моето предложение вместо да се закопаят 70 хиляди лева в земята без гаранции за ефективност, да се изготви цялостен проект за изграждане на стадион – със съблекални, бани, тоалетни, трибуни, писта и ограда. Проектът по първоначални проучвания ще струва около 50 хиляди лева и чрез него може да се кандидатства по различни европейски програми за финансиране. А именно това е от компетенциите, които декларира по изборите Нонка Каменова, нали?
Разгледани бяха и разумните предложения на Петя Чолакова да се разпределят справедливо средства за културни и спортни прояви, като основно се вложи в талантите на децата и занимаващите се с това, а именно – за клуба по планинско колоездене, за спортния клуб и ансамбъл „Златица”, за мероприятия и спектакли, подготвяни от детските градини и училищата, за Клуба на инвалидите и други. Макар и недостатъчни, все пак тези пари трябва да бъдат изразходвани преди всичко целесъобразно и бъдат вложени в нещо стойностно и ценностно, а не в поредното затревяване, отводняване и ремонтиране, случващо се всяка календарна година.
Някои хора от избраните да управляват Златица, е крайно време да разберат, че са избрани от гражданите и то за 4 години, а не до живот и ако продължават по същия некомпетентен и арогантен начин да налагат собствените си лични виждания и цели, след следващите избори изобщо няма да ги има в общината. Гражданското общество на Златица се пробуди и няма да допусне някой безнаказано да си „разиграва коня” и да ощетява общината ни.
Интересен факт е, че предвидената дарителска програма за община Пирдоп е 220 хиляди лева. Макар и с 5 хиляди лева повече, фирма „Аурубис България” – Пирдоп отново демонстрира своите предпочитания, като ощети гражданите на Златица - за пореден път. А всички знаем къде най-много се замърсява и кой е най-ощетен от дейността на гигантския медодобивен завод, който отпуска цели 215 хиляди лева дарения за Златица. А екологичните последствия от дейността му са изумително стряскащи... Над 50 превишавания на алармените прагове само за 2009-та... И то в пъти повече... И то предимно в Златица... А за компесационна програма все още никой и дума не изрича. Задоволяваме се с подаянията и социалните помощи в размер на 215 хиляди лева, при годишни печалби за предприятието, като в известната песен... Милиони, милиони, милиони... И всичко това, защото кмет и общински съвет се дърлят за дреболии, вместо да впрегнат усилията си и отстояват яростно правото на всеки един гражданин от Златица да живее в чиста околна среда, да диша чист въздух, да пие чиста вода, а виновниците, позволяващи си еждневно да замърсяват околността, да бъдат санкционирани и спрени. Докога?
Стоян Шиеков

СОЦИАЛНИ ПОМОЩИ

Прочетохме, че тия дни от много голяма фирма в района ни – не и знам точно името, защото за изминалите 5 години вече три пъти си го сменя, са дарили някакво пикапче на инвалидите в Пирдоп.
Освен, че същите тези хорица бяха поканени на тържеството по случай “мащабната” инвестиция в размер на 2-3 хиляди лева, други допирни точки между същите тези инвалиди и фирмата въобще не виждам.
Иначе казано, защо им е на тези хорица бусче, като нямат поръчки за тяхната продукция? Или, какво ще карат с него след като няма товари?
И това е най-малкото! Преди време писах и лично дадох писмото пред Златишката община на шефа на това предприятие, за това, че в огромната си част работниците му са ощетени от „световната” фирма за сервиз на храна, че същите тези работници са се превърнали в крепостни селяни, каквито е имало само през феодализма, като даваните им пари за храна се връщат обратно във фирмата чрез техния магазин, който функционира на територията на тяхното си мощно предприятие...
Отговорът на писмото закъсня доста и познайте какво пишеше в него, ами... „Извинявайте, че се видяхме”! „На минети в петък”. Бел. ред: Наминете в петък на златишко-пирдопски диалект.
Само, че аз не писах писмо за оспорване на търга, а писах следното: че в условията на икономическа криза най-малкото, което може да се свърши в град Пирдоп и околията е това да се раздават ваучери на стойност 60,00 лева на човек за храна според Българското законодателство, които да важат за всички магазини, които имат договор с оператора на тези ваучери и така ще се запазят много работни места в района, местните малки търговци ще бъдат стимулирани да инвестират в ремонти и други дейности и тогава действително ще повярваме, че това предприятие и фирма са социално отговорни и, че мислят за това, че техните работници не са в държава като Хаити, а са членове на ЕС... Ще вземем да повярваме, че техния работодател също мисли като човек от ЕС.
Как ще ни обясни този работодател схемата на сервизната фирма – „Ако не ядеш, ще пазаруваш пак при нас”, освен ако не знае нашата поговорка – „Хем ще те таковам, хем ще те бия...” Или, с едната ръка ти давам едно, а с другата ти взимам тройно...
Това май е следваната логика от робовладелеца, дошъл да управлява предприятието...
Пирдопските инвалиди и въобще всичките болести, замърсени води, природа, лунни пейзажи, са плод от дейността на същото това предприятие, което с години трови обществото и не само, че го трови, а и не прави нищо за това поне хората да бъдат овъзмездени!
Най-малкото, което може да направи робовладелеца, населил се по нашите земи, е да даде на собствениците си работници правото да избират!
Ще кажете, ама същата сервизна фирма действа и в Челопешкото предприятие! Да, ама там управляващите не живеят в ЕС, те са през океана и след проведените разговори с профсъюзите и лично с Петър Божков – шеф на „Подкрепа”, казуса беше разрешен изцяло в полза на работещите и местния бизнес!
Значи – може! Има прецедент, който позволява да се направи тази стъпка колкото и тромава да е тя за една огромна фирма!
Сега ще чакаме да видим дали този господин, който се биеше в гърдите, че разбира хората с неравностойно положение, че и в неговото семейство има такъв човек, че ще помага на хората от района, дали той ще превъзмогне корпоративните интереси, които са като „синджир марка” в управляващото от него предприятие (говорим за това, че фирмата за сервиз е собственост на брата на този, който изкупува сярната киселина в Девня), или пак в името на далаверата многобройните работещи ще влачат в къщи сладолед в кутии, кисело мляко и десертчета, в предвид на това, че в самия магазин явно само това се продава. Сетете се с каква цел!
Нали идеята на демокрацията беше човек да има свобода на избора си и да пътува свободно, да харчи изкараните с кървава пот пари, където си поиска, а не където му наредят. И на първо място – да живее в чиста околна среда, а не работейки в предприятието да трови децата си всяка една минута, носейки им след това в къщи лакомства от магазина на поробителя...
И понеже знаем, че господата от голямата фирма четат нашето списание, вместо ново официално писмо ще си позволя пак да им повторя – Слушайте гласа на хората, които изкарват благата ви! Не се поддавайте на „сладостта” на евтините PR-акции, които провеждате, за да ви снимат с няколко отрудени, обругани бедни и обезверени хорица пред лъскав бус, а работете неуморно за това да се утвърдите в района и като минете по улиците в Пирдоп, или където и да е, хората да ви поздравяват и да ви се усмихват, а не да ви плюят и псуват наум. Иначе, в най-скоро време пак ще трябва да си смените името... Не, че не го знаем, но ни омръзна да сменяте табелите на Бакаджик...

РS: Тази година поне не хвърлихте хиляди левове за концерта на тромпетистите, както сторихте това през миналото лято... Изхарчихте 70 хиляди лева или евро за глупости, с които се опитахте да замажете очите на местните... Вземете заедно с обществеността се съберете и обсъдете какво ще е най-важно да се направи за децата ни, които няма как да избегнат последствията от дейността ви, но поне ще внесете малко радост в гадното им ежедневие и лунния пейзаж, в който сте ги принудили да живеят!
Помнете! Ние сме търпелив и скромен народ, но изчерпи ли се търпението ни, се събужда борбения дух на дедите ни... На Бенковски, Левски и Крали Марко... И тогава борбата ще бъде до край... И светът ще чуе тътена й...
Гаци ЛАЙФ

ГОРЯ, НО НА ПЕПЕЛ НЕ СТАВАМ

Под това мото през празничния декември 2009 г. сцената на читалище „Напредък” – Пирдоп бе покорена от Ансамбъл „Златица”, който поднесе на пирдопската и средногорска публика грандиозен спектакъл по случай 35 години творческа дейност на художествения му ръководител и създател Събина Илиева и нейния личен 50-годишен юбилей.
Да уважат тази дългогодишна изпъстрена с творчески багри дейност на Събина Илиева бяха дошли и много гости - нейни колеги от световно известния ансамбъл „Филип Кутев”, състуденти и професори от националното хореографско училище. С тях бяха и техните днешни ученици, направили своите първи стъпки в народните танци именно под зоркия и непоколебим поглед на Събина Илиева. Изпълненията им покориха публиката с ритми, кръщност и красота.
Спектакълът започна с едно необикновено запомнящо се начало и оригинална хореография. Национално известният вече ДКК „Златните МЕЧКИ” при Сдружение „За един по-добър живот” – Челопеч прогони злите духове и събуди притихналата в неспокоен сън на сцената Събина за още по-големи и мащабни творчески успехи, прогонвайки недоброжелатели и завистливи нереализирали се самохвалци, пречещи на културата в района ни.

Предполагам, че ще бъде интересно да споделя как, от къде и защо изгледах този наистина грандиозен спектакъл от най-хубавото място в читалище „Напредък”. Имах официална покана с ред и място, но когато отидох в читалището, се оказа, че всички места са заети много преди началото на спектакъла, а салона се пукаше по шевовете от правостоящи. С любезното съдействие на служителите при читалище „Напредък” бях заведен и настанен да се наслаждавам на представлението зад завесите на сцената... Това ми даде възможност да бъда непосредствен свидетел на големия ентусиазъм на всички участници и на тяхното огромно желание да покажат пред публиката своето майсторство, добито след усилени репетиции и многото отделено време от Събина Илиева.
Зад завесите, в съблекалните и коридорите беше и председателя на читалището Милена Мачканова, която заедно с другите читалищни дейци създаваше перфектен ред и организация сред многобройните участници, за да се случи мащабното събитие, събрало Средногорието в един читалищен салон – нещо, което едва ли би се случило например в Златица...
Имах представа за творческите и организаторски умения на Събина Илиева като ръководител на ансамбъл „Златица”, но тя се оказа недостатъчна... От изказванията и поздравленията на нейните професори и колеги от ансамбъл „Филип Кутев” научих интересни подробности, които разкриват още по-пълно нейния талант и всеотдайност за развитие на българския фолклор и танцово изкуство в района на Средногорието. Един от тези професори сподели, че при създаването на ансамбъл „Златица” от Събина Илиева, той е бил поканен от нея да дойде в Златица за няколко дни и да помогне за поставянето на един от най-хубавите танци на ансамбъла.
От това време той си спомнял как едно дребно човече биело тупана на ансамбъла... След като това дребно човече се издигнало и станало председател на читалището, първото нещо, което направило то, било да изгони ансамбъла на улицата...
От възпитание този професор не спомена името на този тупанджия, но всички ние разбрахме за кого става на въпрос... Само един тупанджия от района отговаря на даденото от професора описание, а именно тупанджията от Златица П. Белишки...
И това доживяхме в Златица. Тупанджия, тупащ се непрекъснато в гърдите и хвалещ се със своята значимост, да изгони децата на Златица на улицата заради лошото му лично отношение към Събина, а ерудираното ни и загрижено за местната култура читалищно настоятелство и видни читалищни дейци от миналото да коментират действията му така: „Нека заради една бълха не горим юргана”. В смисъл, нека заради Петър Белишки, да не затваряме читалището, да затворим очите си и премълчим деянията му...
Дава ли си сметка поне един виден златишки читалищен настоятел какво означава това? Трябва ли да лишим златичани от читалище и култура, само и само да запазим местенцето на тупанджията?!? Трябва ли нашето читалище да тъне в тишина и тъмнина, а ансамбъл „Златица”, съставен от деца и жители на Златица, да изпълва до дупка салона на гостоприемното читалище „Напредък”? И най-вече, след хилядите безпочвени обвинения на П. Белишки към Събина Илиева, които той разпостранява по кафенета и кръчми, не прави ли впечатление, че трябва да има много глупави жители от Златица, които вместо да насочат децата си към читалището и в ръцете на П. Белишки, ги записват да се учат на танцово майсторство именно при Събина Илиева!!! Това е достатъчно показателен факт, за да може всеки разумен човек да прецени ситуацията и да разбере кой крив – кой прав!
И това доживяхме в Златица. Талантливите даровити деца на общината – на улицата... Общинският съвет и кмета на Златица също мълчат за случващото се... За общинския съвет е разбираемо, негов най-виден член отново е същият този тупанджия, който подкрепен от голяма част от съветниците, успява вече повече от 2 години да се кипри освен с титлата председател на читалище и председател на Комисия по образование и култура... Какво бе това Закон за конфликт на интересите?!?
Но за кмета – необичайно е мълчанието в случая.
Не е ли крайно време да се вземат необходимите мерки и ансамбъл „Златица” да се върне и репетира там, където е естественото му място – в читалището на Златица. Този грандиозен спектакъл на ансамбъла, на който всички ние станахме преки свидетели, случил се на сцената на читалище „Напредък” не е ли достатъчно силен шамар за културната златишка общественост, за читалищното настоятелство, за общинския съвет и кмета на Златица?!? Отново ли те ще замълчат, свели виновни погледи, само и само да спасят проядения от бълхата читалищен юрган? И какво всъщност спасяват в случая – собствената си съвест или... нечии интереси?!?
До кога ще се чака този господин Белишки да си развява необезпокоявано палката и бие фалшиво тупана?!?...
След като ансамбъл „Златица” е изгонен навремето от читалището и, за да не се разпадне той, Събина Илиева го регистрира като неправителствена организация (както между впрочем се регистрират и всички читалища, спортни клубове и прочие фондации и сдружения). Родителите заплащат такса за обучението на децата си, както това става и ако същите са записани в читалището. Разлика в нормативните изисквания няма. Разликата е в това, че в ансамбъла те наистина се научават да танцуват и пазят българските ритми, докато златишкото читалище е затворена институция за специално подбрани хора и стои празно и самотно в центъра на града ни, докато само на метри от него в една малка тяхна зала, за която се заплаща наем, кипи трескава дейност, въздуха винаги е изпълнен с детски смях и много настроение, твори се изкуство...
Като неправителствена организация е регистриран не само ансамбъл „Златица”, но и читалище „Христо Смирненски”, както и спортен клуб „Стоян Николов”. В техните управи обаче има доста представители с фамилията на „известния” председател. Може би поради тази или друга причина за тези организации общински съвет Златица без много приказки и обсъждания гласува ежегодно големи субсидии за подкрепа на дейността им от общинския бюджет.
Несъмнено, спортът и културата трябва да се подпомагат от общината, но трябва да се подпомагат и десетките деца, а и възрастни, които се учат от Събина Илиева на танцово изкуство и българщина. Статутът им е един и същ и би следвало общинските съветници на Златица да бъдат безпристрастни и справедливи, когато взимат своите решения, а не да се превръщат в белишковци и шуробаджаначковци...

Танцов ансамбъл „Златица” разнася и утвърждава името на общината ни в страната и чужбина. Това правят и спортистите, коледарите, ентусиастите-състезатели по планинско колоездене, както и другите формални и неформални групи и отбори в общината ни. Те също имат нужда от своите поддръжници и спомоществуватели, които да помогнат да продължат да се развиват.
Възползвам се от случая да поднеса на Събина Илиева от името на Граждански инициативен комитет за защита живота, здравето, правата и интересите на жителите от община Златица нашите най-искрени поздравления по случай нейния творчески юбилей и още много години „Да гори, но на пепел да не стане”.
Стоян Шиеков

Ой Коледо, Мой Коледо...

На 25-ти декември сутринта улиците на Златица и Челопеч бяха огласени от коледарски песни. Група деца от различни възрасти, нагиздени в оригинални български носии, възвестяваха възторжено раждането на Спасителя ни Исус Христос.
Неописуемо е вълнението, което се обгръща тялото ти, когато чуеш пред къщата си коледарските песни и коледарите влезнат през широко отворената пътна врата. Те самите, развълнувани от срещата и това личи по техните чисти, детски лица и грейнали очи.
Някои от коледарите ми разказаха, че цяла нощ не са мигнали от вълнение в очакване на утрото и тръгването из улиците да коледуват на хората и донесат радост и надежда в домовете им. В очакване сутринта да облекат новите си богато нашарени с гайтани елечета, потури, ризи, ще запашат широките пояси, ще наметнат тежките ямурлуци и ще тръгнат смело и уверено да възвестяват благата вест за святото рождество. Особено важна част от носията на коледарина е разбира се, рунтавия калпак, украсен с наниз пуканки и сушени плодове, закичен с дъхав здравец – за здраве и берекет през годината, както и окичената коледарска тояга, на която домакините да нанижат специално приготвените за групата коледен кравай.
Преди да дойде дългоочаквания коледен обаче, има много репетиции, на които се научават оригиналните коледарски песни и специални наричания, за което освен талант, са нужни и много отговорност и желание да се научиш да пазиш и обичаш българските традиции.
Особено интересен и колоритен е водача на коледарската група – хубавеца Илко Събев от с. Челопеч. Той дава тон на песните, той изрича наречените думи и благословиите, а групата хорово ги потвърждава, за да се знае и помни, че в този дом, на тази трапеза в този ден коледари са похлопали на вратата и са гостували на гостоприемния домакин, който „ги дари с добра дара, добра дара – пещник хлеба, превит кравай, а на кравая – сребро злато, кръст дукато”!
Вълнението на стопаните, в чиито къщи влизат коледарите е не по-малко... Двете ми дъщери и зет ми никога не бяха виждали на живо коледари и не бяха чували техните песни и нареждания, защото в София коледари не ходят по къщите и хората ги виждат само от телевизорите... Няма как да усетиш обичая, освен ако не го изживееш лично, освен ако прага ти не преминат напети гиздави и засмени коледари, носещи своите пожелания за здраве, щастие и берекет, освен ако къщата ти не се огласи от техните силни гласове и не закънти от думите им...
А има ли нещо по-хубаво от това в дома ти да дойдат коледари на най-светлия празник Коледа!? Да известят с песни, че се е родил нашия Спасител, да благословят къщата, кошарите, амбарите, кесията ти и да пожелаят здраве и берекет през новата година на стопаните?!
Всички бяхме много развълнувани, а една от дъщерите ми възкликна: - Колко са хубави и сладки тези деца! Колко хубаво пеят и нареждат! А после грабна фотоапарата си и поиска да ги снима, за да покаже на всичките си приятели и познати на какво чудо е станала свидетел, да сподели неописуемото преживяване, която й донесе тази коледарска група от красиви и одухотворени български деца от Средногорието, да сподели със света тяхната мисия да пазят българските традиции и обичаи. Децата от ДКК „Златните МЕЧКИ” – Челопеч.
От нашата къща коледарите се отправиха към къщата на съседа ми Тодор Чомпалов, където също ги очаквали с трескаво нетърпение...
Това коледуване ми дава повод да изкажа своята и на семейството ми голяма благодарност към създателите на тази коледарска група – Петя Чолакова от Златица, Съби и Иванка Събеви от Челопеч. Възползвам се от случая да изкажа и своята благодарност към всички жители на община Златица, които преди две години дариха парични средства, за да подпомогнат създаването на групата и по този начин подпомогнаха възстановяването на вековната християнска българска традиция и в нашето Средногорие.
Стоян Шиеков

Нашата Златица за Никола Младенов

В памет на Никола Младенов – читалищен деятел, театрал, писател, етнограф, почетен гражданин на Златица и голям българин, починал на 5-ти януари 2005-та година, благодарение на чиито неуморен труд бяха събрани и съхранени множество данни за историята на нашия китен град.

Малко хора знаят, че след падане на Търновското царство под турска власт през 1396 г. цар Иван Шишман и болярите, които в този момент са били извън Търново с войските и семействата си, са се оттеглили към Средногорието. По това време Златица е била голям средновековен град, ограден от всички страни с крепостни стени и многобройни малки крепости – калета в Стара планина и Средна гора, които са пазили проходите към него. Според някои от историческите извори цар Иван Шишман с част от войските и болярите си от Златица се е отправил към Самоков и към непристъпните по онова време Рилски гори. Останалите в Средногорието боляри заедно с доведените от тях войски и местното население укрепили още повече Златица и околните калета. За това въпреки многобройните опити турците не успели да влязат в Средногорието и да превземат Златица през която минавал най-краткият им път за Северна България и Дунава. Златица паднала под турска власт чак през 1420 година – цели 24 години след падането на Търново. Част от защитниците се оттеглили към Стара планина и след това основали град Елена. Друга част тръгнали към Средна гора и основали Копривщица, Клисура, Петрич, Панагюрище...
През 1443 г. полско-унгарския крал Владислав ІІІ Ягело организирал голям поход срещу турците, които вече били достигнали границите на Унгария. В огромната му армия влизали полски, унгарски, чешки, трансилвански (влашки) и сръбски войни. Крал Владислав бил само на 19 години и нямал военен опит, военното ръководство на похода се осъществявало от известния пълководец Ян Хуниади. В няколко сражения турците били разбити и се оттеглили към София, като при Ихтиман преградили известния проход Траянови врата, за да не допуснат християнските войски в Тракия и Цариград.
След няколко неуспешни атаки било взето решение войските да бъдат прехвърлени в Златишкото поле и оттам походът да продължи към Тракия по течението на Тополница, или директно през Средна гора в посока Панагюрище, Пазарджик, Пълдин (Пловдив). Разбрал за тази маневра, султан Мурад ІІ изпратил в Златишкото поле множество турски сили начело с Махмуд Челеби – съпруг на неговата сестра. Войските на Владислав ІІІ влезли в Златишкото поле и край Златица се състояло решаващото сражение. Турците били разбити и се оттеглили към укрепените преди това проходи при село Петрич и река Медетска. Там войските на Владислав ІІІ били спрени, не могли да пробият укрепленията и останали да зимуват около Златица.
От битката състояла се тук е запазена една полска ризница, която е предадена от Никола Младенов и Недялко Йорданов (Патриота) на Варненския музей „Владислав ІІІ Варненчик”, където е поставена в специална витрина и има надпис, че е намерена в Златица и подарена на музея от златичани.
Заедно с Асен Самарджиев (Асен Осмака) като деца намерихме при изкоп в техния двор голяма полска бойна брадва, останала от героичното сражение и я предадохме в читалището за бъдещия музей на Златица, впечатлени от желанието на Никола Младенов да съхрани златишката история.
От онова време полето между Пирдоп и Антон се нарича Чешко поле, като спомен от пребивавалите там чешки войски.
През пролетта на 1444 г. крал Владислав напуска Златица и се връща в Унгария, за да подготви своя втори поход срещу турците. Взето е решение този втори поход към Цариград да мине през Северна България, покрай бреговете на Черно море. Край Варна турците позициониран огромна войска, която успяла да спре Владислав ІІІ и в разразилото се сражение, в което той лично влязъл в боя, го убили. Християнските войски са отблъснати и след тази битка, турците се настаняват трайно в България и на Балканите.
Какво става по онова време в Средногорието?
Осмислили голямото стратегическо значение на Златица турците настаняват в Златишкото поле турски военизирани заселници (спахии), готови по всяко време да се отзоват на призивите на султана за военен поход. Българите отново са изтласкани към Стара планина и Средна гора, а Златица е преименувана на Излади и е определена за административен център (кааза), в която са включени Етрополе, Ботевград, Тетевен, заедно с още 30 села и махали.
През 1445 г. в Златица се установява султан Мурад ІІ. Именно тук го е посетил византийският летописец Дукас, заедно генуезкия княз Доменико Гатулизино, за да му се поклонят. За това посещение съобщава в своите записки Дукас, които за наше щастие са запазени.
Най-интересният документ за историята на Златица, Средногорието и България през 15-ти век е запазен благодарение именно на Никола Младенов. Каква историята на този важен документ? През 1883 г. известният чешки историк-османист професор Константин Иречек посещава Златица като министър на образованието в Княжество България. Именно в Златица той вижда и описва останките от крепостните стени, с които е бил ограден града и полуразрушена от местното население голяма каменна турска гробница (тюлбе). Пред гробницата Иречек вижда и описва голям камък с издялан върху него надпис на турски език. Когато го разчита, става ясно, че през 1571 г. българи от Средногорието са разбили изпратените срещу тях турски войски начело с известният турски пълководец Орхан и техен национален герой, който е посечен и умира в битката. От този надпис става ясно, че близо 200 години след падането на България под турско робство, златичани са разбивали изпращаните срещу тях турски войски и са обезглавили националният им герой Орхан, или както е бил известен „Баш Хит”, което на български означава „голям юнак”.
Според турската легенда след като златичани обезглавили турският герой в битката, той взел главата си в едната ръка, а с другата продължавал да се бие. Там, където паднал от коня, турците изградили в негова чест тази гробница „тюлбе” и издълбали каменния надпис, който доказва по недвусмислен начин героизма на златичани от време оно. Златица е преименувана в чест на турския герой Орхан в Башхитово...
От тогава са останали наименованията на местността Башхитската курия (сега между Златица и Пирдоп) и Башхитски ливади (под града ни).
Но къде е сега този исторически камък и каква е ролята на Никола Младенов за неговото запазване?
През 1968 г., заради нечия мегаломанска идея в центъра на Златица отчуждиха и бутнаха голямата ни двуетажна къща, строена през 1938 г. от дядо ми Стоян Шиеков, ресторанта, кафенето и хотела, за да построят Дом на металурга. Така той бе принуден да купи старата паянтова къща на Продан Таркаланов и да построи нова такава за лелите ми Пена и Ангелина. В моментът там живее всеизвестният словописец на нашето списание – Пламен Кунчев (Гаци Лайф).
Когато майсторите започнали да събарят дувара и да редят камъните от него в основите на новата дядова къща, Никола Младенов ми изпрати спешна телеграма в София. В нея пишеше: „Чочо, ела си веднага в Златица. Имам нещо важно да ти кажа”. Взех набързо първия възможен влак и от гарата отидох направо при него. „Какво има вуйчо Васо? Защо ме викаш така спешно?”. Тогава той ми каза: „Чочо, в дувара на къщата, която купи дядо ти Стоян е зазидан важен исторически камък, свидетелстващ за историята на Златица, който е разчетен от професор Иречек. Дай да отидем веднага при дядо ти, защото майсторите ще го разбият и унищожат”.
Веднага се втурнахме с вуйчо Васо към дядо ми да спасяваме историята. С трудно сдържан ентусиазъм разказахме на дядо Стоян за значението на въпросния камък. Дядо ми, изслушвайки ни, каза: „Щом е така, Стояне, подарявам ти този камък, но да го зазидаш и запазиш в дувара, който правите”.
Изпълних заръката на дядо ми, извадихме внимателно камъка и едвам го качихме в една каруца, използвайки талпи и лостове за преместването му. Именно благодарение на спешната и навременна намеса на Никола Младенов успяхме да съхраним един изключително важен исторически документ, доказващ героичността на Златица и нейните жители.
Вечна ти памет, големи родолюбецо, златичанино и истински българино, чичо Кольо!
Благодарим и се прекланяме за изключителното ти благородно и родолюбиво дело, на което бе посветил живота си! Именно ти приживе направи всичко по силите си, за да можем всички ние днес да се гордеем със славното минало на нашия роден край! Поклон пред светлата ти памет!
Стоян Шиеков

ПРАЗНИЧНИЯТ ДЕКЕМВРИ

Отново по доста необичаен начин и с едно оригинално представление учениците от ОУ „Св. Св. Кирил и Методий” – Челопеч отбелязаха празничния месец декември.
Историята на празника се завъртя около скъперника Чичо Скруч и неговите срещи с различни мистични създания, детски другари, надежди и скрити мечти, дремещи дори в неговата алчна душа. Защото всеки става по-добър по Коледа и магията на доброто обгръща душата му, за да бъде по-щедър и полезен.

Началото на спектакъла бе сложено с оригиналното изпълнение на ДКК „Златните МЕЧКИ”, които представиха най-новия си кукерски танц, чиито хореограф е Събина Илиева. Притихналата публика бурно аплодира мощния звън на хлопатарите, разлюлели сцената и ритмите, изпълнени от кукерите за прогонване на злото, омразата, алчността и завистта у хората.
След тяхното изпълнение сцената оживя от танците на учениците, от техните песни и весели закачки, от артистичните им изпълнения.
Особен елемент от тържеството бе изпълнението на лекокрилите възмъжали снежинки, изобилстващо от пируети и шеметни завъртания, което заслужи усмивките на публиката.
Най-малките ученици от първи клас също се включиха в празника, изпълнявайки коледни песни на български и английски език, облечени в пъстри разноцветни премени и вплетени в различни роли на приказни герои.
За завършек на тържеството своите поздравления към публика и участници поднесе директора на училището Весислава Панджерова, с нескрита гордост от талантите на учениците.
По време на представлението във фоайето на училището бе подреден коледен благотворителен базар, на който се предлагаха предмети, изработени от самите ученици.
Средствата, които бяха набрани
ще отидат за лечението на
тяхна съученичка.

Край Коледната трапеза

Бъдни вечер – святата нощ преди Коледа! За историята на този празник може да търсим корени още в езическите традиции, когато хората забелязали, че в края не декември денят отново става по-голям. Името Коледа идва от римското “calende”.
С “календе” римляните означавали първия ден на всеки месец.
“Календе” в българския език станало Коледа.
В нашите домове най-запомнящото се от празника и носещо най-празнично настроение е самото приготовление и стриктното изпълнение на обредите. Приготвянето на коледната трапеза, питката с късметите – паричка, червен конец, дрянова клечка, пръчица, копче, стафида, хартийка сгъната като малка книжка...
Всяка година до трапезата се донася слама, защото на времето хората са сядали и на сламена трапеза и децата са се претъркулвали по нея, преди да бъде подредена, за да бъде полегнала на една страна и многото пшеница, която ще се народи през годината.
Преди да седне край масата най-възрастният мъж в къщата пали малко тамян и обикаля всички стаи, за да прогони злите духове от къщата и задължително се гори малкото кандило до иконата, което допринася за уюта и атмосферата. Там до иконата всички казват на глас молитвата и... после, разбира се ....Наздраве!!! – с греяна по стара българска традиция ракия! Най-възрастният разчупва погачата над главата на най-малкия и колкото трохички има по главата му – толкова деца трябва да се родят през годината! Първото парче от погачата се оставя на Богородица и там стои цялата нощ, а на сутринта се дава на някое домашно животно, за да е плодотворна следващата година. Всеки трябва да опита от всички ястия, за да е сит през цялата година и после се започва играта с орехи. Всеки разчупва по един орех и ако орехът му е здрав и хубав, то такъв ще е и той. За играта всеки получава определен брой орехи, които крие в шепите си и другите познават колко е скрил. Победител е този, който събере орехите на всички. Затова, колкото повече хора има край трапезата – толкова по-весело!
А масата винаги остава неразтребена до сутринта... когато всички намират подаръците си край елхата. И не е важно какви са, а да ги има и да са от все сърце!
Истинско и незабравимо! Именно такова бе и представлението, което поднесоха на своите гости и родители малките възпитаници на ЦДГ „Слънце” – град Златица, които с усърдие се суетяха край коледната трапеза и с трепет изпълняваха всички заръки, на които ги бяха научили техните учителки. Малката богато украсена зала в учебното заведение не успя да побере всички желаещи да се насладят на изпълненията на децата,облечени в пъстри български носии.
Най-истинското на Коледа е да се събере цялото семейство и малки и големи, защото това създава атмосферата и в това е същината – да си кажем и покажем, че се обичаме! Така се случи и в ЦДГ „Слънце”, където всички се бяхме събрали, за да изразим своето уважение към българските обичаи и тяхното предаване на поколенията. Защото не е ли това най-святото чувство, не е ли в това магията на празника?! А за тази магия сме нужни ние и нашите чувства и прекрасното усещане да бъдем добри. Да раздаваш добрина и да получаваш удовлетворение от това, че си направил някой щастлив, че си го накарал да се усмихне и да почувства в сърцето си топлината на Коледния пламък.
Тържествена колуминация бе идването на Коледарите от ДКК „Златните МЕЧКИ” – Челопеч, които поднесоха своите наричания за здраве, щастие и берекет на всички присъстващи и изпълниха празника с още повече трепет и очакване идващата година да бъде по-добра и плодотворна.
Екипът на ЦДГ „Слънце” – град Златица направи нашата Коледа вълшебна,
топла и запомняща се!

Заплакала е гората и на гората шумата...

От години наблюдавам поголовната сеч на гората над село Църквище. Не остана местност, която да не е оголена. Няма деренце, което да не е пресъхнало. Клисекъовската река лятото беше колкото една вада. И сега не е кой знае колко пълноводна. За напред очаквам все повече да намалява.
Осякоха Невижда, Главанчаир, Узунчаир, Мечеш, Кръкларето, Каваците, Черният камък... Сега започнаха да секат и Гарваница...
Тревожда е сечта, но още по-тревожно е, че не е залесен и метър от отсеченото. В близко бъдеще Църквище ще остане без река.
Дни преди Коледа селото остана без питейна вода. Както в миналото, мъже от селото излязоха под Свищи плаз, копаха замръзналата земя и отстраниха аварията, за което всички сме им благодарни. След тази поголовна сеч хората тук очакват и реката да пресъхне и питейната вода да спре. Може би, завинаги! Това не е ли геноцид?
Църквище е село на малък баир, но с големи проблеми. До сега не се намери ни един отговорен управляващ, който да обърне внимание на господина главен секач да си вземе балтията и да напусне землището на село Църквище. Нека остави малко неосечена гора, да има какво да показваме на внуците си. Иначе, жалко за голият Балкан и за пресъхналите извори. Жалко за зелените традини на трудолюбивите хора в Църквище. Някога дедите ни са се заселили тук заради водата... А ние май да вземем да се изселим заради нейната липса ли?
Обръщам се към Общински съвет с молба да се самосезира, да се извърши проверка на място, а не да се пробутват небивалици за някакви търгове, които разрешават сеч без кантар на Църквишката гора... Църквище няма никакви екстри. Скоро няма да има и река. След това ще спре и питейната вода. Тогава тук ще остане гола пустиня. И всички ще помнят, че това е станало по времето на това управление, на този кмет, на този общински съвет.
Предстои общоселско събрание на разтревожените жители на селото. Какво ще стане по-нататък, ще видим. Знам едно! Познавам добре колко борбени са хората на моето село и затова очаквам напрегнати дни.
Златка Георгиева

Ще се сбъдне ли последната надежда?...

На всички нас, българите, ни е до болка известна древната максима „Надеждата умира последна”. Тя е измислена от римляните, но изглежда е предназначена за нас, които все още живеем в България през последните 20 години.
Толкова надежди бяха убити от българските политици през тези години, че им остана последната – Бойко Борисов. Висок и снажен като Крали Марко, на 5 юни 2009 г. той, със създадената от него партия „ГЕРБ”, победи триглавата ламя – тройната коалиция. Тази негова победа вдъхна нова и може би последна надежда в отчаяния и обезкуражен от корупция, престъпност и лъжи български народ, че най-после нещо ще се направи и за него...
Много от така наречения български „политически елит” подцениха този самороден политически талант Бойко, който не е завършил елитна английска гимназия като Филип Димитров, Жан Виденов и Сергей Станишев, не е преподавал политическа икономика на социализма в МЕИ като Иван Костов и в жилите му не тече синя кръв като на Симеон Сакскобурготски.
Бил пожарникар. Бил мутра. Бил охранител. Нямал образование. Нямал програма за управление, а създадената от него ПП „ГЕРБ” била сбирщина и нямал кадри за управление на държавата...
Такива и други приказки се говореха и говорят за него преди и след изборите, но явно българският народ не им вярва и рейтинга му продължава да е висок. Въпреки тежкото икономическо наследство, оставено му от тройната коалиция и световната икономическа криза...
Още при съставяне на правителството и предстоящото му гласуване в Парламента, където „ГЕРБ” няма мнозинство, Бойко Борисов показа, че освен самороден политически талант, той е и тактик... На офертите на „Синята коалиция” и РЗС за коалиционно правителство срещу подкрепа в Парламента, той отговори, че ще управлява самостоятелно, а те, ако, не го подкрепят ще се отиде на нови избори... Избори, на които „Синята коалиция” и РЗС щяха на изпаднат от Парламента. Проставяйки тази перспектива, Борисов получи нужната му парламентарна подкрепа и мнозинство, което не можа да спечели на изборите.
На всичкото отгоре е диалогичен и ненадминат майстор в общуването с медиите. От екрана или на телефона реагира на всяка медийна атака срещу него и веднага обезоръжава политическите си противници... Притежава чувство за хумор, говори ясно, кратко и разбираемо, за разлика от неговите предшественици. Подиграват го, че понеже с неговата фирма „Ипон” е охранявал Тодор Живков и Симеон, е станал техен ученик?!?... Ако това беше така, той щеше да говори като селянина Тодор или да търси думите в българския език като „царя на българите” Сакскобурготски...
Дори и противниците му обаче не отричат, че само за няколко месеца сформираното от него правителство успя да се справи с големия милиарден дефицит, оставен му от тройната коалиция и макар със закъснение успя да се разплати с пенсионерите и работещите в държавните структури – БДЖ, лекари и други.
Фирмите, на които държавата дължи стотици милиони още от 2007-2008-ма година, получиха плащания и уверения, че дълговете към тях ще им бъдат изплатени до края на месец март 2010, за да не фалират.
Само за няколко месеца има резултати и в борбата с престъпността и корупцията. Образувани бяха много прокурорски дела и се очакват осъдителни присъди. Безспорен е външно-политически успех на Бойко Борисов. Осъществени бяха срещи на високо ниво и договорености с Ангела Меркел, Силвио Берлускони, Никола Саркози и Владимир Путин. Размразени бяха дълбоко замразените и с изтичащ срок на годност европейски фондове по време на тройната коалиция. Това ще даде глътка въздух на икономиката ни в трудната световна финансова криза. През 2010-та ще започне и така дълго отлаганото строителство на магистралите, което също ще подпомогне икономиката.
Какви са обаче проблемите, пред които ще бъде изправен Бойко Борисов, правителството и ПП „ГЕРБ”, на която той вече не е формален, а де юре лидер? Тези проблеми са същите, каквито има всяка една лидерска партия в България през последните 20 години. Партия, която е създадена от и около една личност. Българските граждани гласуват за нейния лидер, а не за нейните кандидат-депутати, кандидат-кметове и кандидат-общински съветници. Мултиплициране.... няма. Демек, гласувайки за Антоанета, не получаваш Бойко... Нищо, че на предизборните плакати са снимани заедно... А именно, когато народа има нужда от хляб, не става с пасти.
Понякога избирателите дори не знаят имената на кандидатите, техните качества и виждат за първи път физиономиите им от прясно разлепените плакати току преди изборния ден. До тази на Бойко.
Спомнете си как се развиха лидерските партии като СДС начело с Иван Костов и НДСВ начело с „царя” Симеон, които убиха надеждите на хората и това е тяхното най-голямо престъпление в новата ни история.
Ако Бойко Борисов има намерение не само да си изкара мандата като Министър-председател на Република България, но и да запише името си в историята като реформатор и успешен премиер, е необходимо да не повтаря грешките на горе споменатите негови предшественици. Тези грешки са толкова очевадни и толкова болезнени за българския народ, че няма нужда да ги припомняме, защото всеки от нас ги изпита на гърба си.
Ако Бойко Борисов иска да успее и да не убие и последната надежда на хората, трябва бързо чрез парламентарното мнозинство, с което все още разполага, да прокара закони, които да отпушат икономиката, да реформира здравеопазването, образованието и на всяка цена правосъдната система...
Незабавно трябва да се промени Закона за съдебната власт и да се въведе изборното начало в тази система. Районните и окръжни съдии, прокурори, началници на РПУ, да се избират от гражданите с 4-годишен мандат. Това неминуемо ще повиши качеството и отговорността на съдийската, прокурорската и полицейска работа. Ще бъдат създадени реални критерии за тяхното професионално израстване и ще отпаднат задкулисни влияния за повишаването им в системата.
Ако ПП „ГЕРБ” не иска да я постигне съдбата на СДС и НДСВ, трябва да се поучи от ДПС... 20 години Ахмед Доган, наред с основателите на движението обучаваше и вкарваше във властта на местно и национално ниво млади кадърни хора. Дори създаде и младежко ДПС, чрез което отгледа, изучи и обучи много млади качествени хора, които сега вкарва в ръководството на ДПС.
Засега ПП „ГЕРБ” е в насипно състояние като кадри и структури не само в Средногорието. Явно нямат добре развит отдел „Кадри” и време да се занимават с партийно строителство, а изборите за местна власт през 2011 г. вече чукат на вратата. Ако искат да имат успех на тези важни избори трябва още от сега да си намерят и подготвят подходящи и качествени кандидати за кметове и съветници. Да се поучат от опита си в Златица, където техен съветник напусна ПП „ГЕРБ”, за да се кандидатира за депутат от ПП „ЛИДЕР”, а това е ясна индикация пред избирателите за качеството на подбраните кадри. Подобни проблеми често се срещат и в други населени места – къде кмет, къде общински съветник „сдават багажа” и уронват трудно градения авторитет на партията. Да не стане като в рекламата за вафлите – „Днес в Златица и Пирдоп, а утре и в други градове...”.
Но, да не им давам акъл, че ще ми се разсърдят другите политически партии, които започнаха вече подготовката си за предстоящите избори и дори ухажват усърдно избирателите.
Болшинството от българските граждани в този момент очакват Бойко Борисов и правителството му да издърпат българската каруца и повериха последната си надежда на него за излизане от блатото. Дано се справи! Но в България са много саирджиите, келепирджиите и завистниците, а малко са хората, които са готови да влязат в блатото, за да бутат държавната и общинска каруца за общото благо.
Затова хората повярваха на Бойко Борисов. Засега! Защото не искат да им умре и последната надежда. Умре ли и тази надежда, ще стане още по-лошо в България. Няма нищо по-страшно от огладнял, оглупял и обезверен народ. Такъв народ след това лесно се управлява от всякакви политически мекерета и политически проститутки.
Ако това стане всички свестни български граждани, които са останали все още в България, ще нарамят своите торбички и ще избягат по Европата, Америка, Азия и Африка, а тук ще останат само... знаем ги!
Стоян Шиеков

ЗИМА

Златка Георгиева

Зимата пак ни наметна с дрехата бяла,
която изпрати по вълшебната ледена фея.
Хиляди бели снежинки в танц полюлява
и стели полека по голата, черна алея.

Елите приведоха клони от сняг натежали,
вятър не вее, не сипе се снежният прах.
Зимата хвърли меки, дебели постели
да топлят земята, да я пазят от страх,

че студ ще скове нежните полски посеви
и мраз ще убие животните горе, в леса.
Има ли в зимните месеци преспи дебели
жито ще има и отрупани с плод дървеса.

1910

Димчо Дебелянов

С душа от смътен страх обзета
стоим пред твоите врати –
о, деветстотин и десета,
кажи, какво ни носиш ти?

На наште родни небосклони
какъв ти блясък ще дадеш? –
На царя нови ли корони
от кръв и пот ще изплетеш?

На Такев – фокус ли нови,
а на Малинов – сън блажен?
И ти ли в златен съд отрови
ще ни поднасяш всеки ден!

През теб Иванчо ли ще сключи
в далечно Немско заем нов,
а Ляпчев ритник ще получи
за свойта пламенна любов?

През тебе пак ли ще се сбират
витии смели цял рояк
да мислят средства, да прибират
на Пижа сетния петак?

О виж, три сорта либерали
и народняци чакат ред –
към тях, печални, изгладняли,
не ще ли он да свърне глед?

На “Дневник” носиш ли машини –
ил машинации – на “Час”,
на “Реч”, на “Ден” – богати мини,
на “Поща” – вятър от Парнас?

А “Сбирка” с брани-неотбрани
все жълт байрак ли ще държи?
А Вазов пак ли ще ни храни
с патриотически лъжи?

Не ще ли Пенчо крак да метне
върху Пегаса, в пот облян,
и да зацвърка “неприветно”
за някой “сън” и “виден блян”?

Стоянчо тъй ли ще се носи
все горд, от труд несъкрушен,
и ще изпълня с людокоси
колоните на вестник “Ден”?

И ние тъй ли ще живеем
кат сянка в есенна мъгла
и в суха жажда ще копнеем
за нови родни светила?

Пред тебе в таз земя проклета
жив огън ли ще затрепти,
о, деветстотин и десета,
кажи, не носиш ли го ти?!
---------------------------
Подписано Тафт.
Публикувано в списание “Оса”,
бр. 5, 1.1. 1910 г.