Мисля, че настана времето, когато наистина трябва да се направи промяна – най-вече в мисленето ни, в обществената ни ангажираност, в отговорността, която трябва да поемем – всеки за себе си и всички за нас и за тези, които ще дойдат след нас. Да бъдем ангажирани и отговорни за децата ни, за града ни, за района ни.
Златица не е само тротоари, чешми, строежи, ремонти и прочие. Златица – това са хората, живеещи тук. И те разбират, че е трудно на една такава малка община като нашата да се справи с всички належащи проблеми. Но не разбират докога ще бъдат пренебрегвани и търсени само и единствено по изборно време. Като сега.
Какво като имаме по-различен център?
С това подобри ли се твоя, моя, техния жизнен стандарт? По-спокойно ли живеем? По-чисто ли е пред домовете ни? По-сигурно ли е ежедневието на децата ни? Повече възможности ли има пред мен, пред теб, пред всички ни за развитие тук – в нашия град?
Какво като уж вече Златица има „европейски облик”? А тези златичани, които хванаха Европата, за да търсят реализация и по-добро заплащане, тях как ще върнем – павета ли? Това са твоите деца, твоите внуци, моите съученици?
Мислиш ли, че ако продължаваме да се развиваме по този начин ще я има Златица и утре? Мислиш ли, че като намираме средства и влагаме усилия само в ремонти, ще останат хора, които да се наслаждават на ремонтираното?
Мислиш ли, че като вече десетилетия влагаме само и единствено в строенето на едно училище ще има кой да учи в него ако младите хора не останат тук?
Не вярвам!
Не вярвам, че като не гласуваме решаваме проблемите. Колко и да ни се струва, че нищо не зависи от нас и нашия глас, не е така. Другите, тези, които наказваме с негласуването си, си преразпределят нашите гласове и продължават да играят своите си игри и да се грижат само и единствено за себе си.
Трябва да се преборим Златица да бъде на хората, не на паветата. Трябва да се ангажираме с нашия град, за да продължим да живеем тук и да се чувстваме добре в родните си домове.
Колко мои приятели и съученици работят по София, Испания и широкия свят, а децата им живеят тук, защото те нямат възможност да си намерят добра работа в Златица, а трябва да им осигурят по-добро бъдеще? Колко пропуснати моменти, първи зъбчета, първи стъпки, първи думички, първи чертички и буквички са пропуснали като родители, за да могат да осигурят хляба и дрехите? Вярваш ли, че семейството като национална ценност се запазва, когато родители и деца са разделени в делника си, за да могат да оцелеят?
Аз не вярвам!
Вярваш ли, че като гласуваш доверие отново на същите хора,
резултатът ще е различен?!!
Аз не вярвам! Ако са искали да променят нещата, досега да са го сторили.
Затова – нека излезнем и гласуваме, нека изразим своето мнение, своите предпочитания и дадем доверието си на тези, които заслужават своя шанс –
на новите, на различните, на младите.
Аз ще гласувам! – А ти? Аз ще се боря да подобря света, в който живея! А ти? Аз ще продължа напред, защото знам, че мога и искам да постигна мечтите си! А ти? Ти – просто иди и Гласувай за новото начало и по-доброто бъдеще на своя град!
Горда Златишкова
Няма коментари:
Публикуване на коментар