Куковден!
Ще му кажа...
На Видовден!
След този диалог между двама батковци, за едно малко момче годината се увеличила с още два дни. Сигурен съм, че много от нас споменават доста често и двата дни, когато са ядосани, или когато не желаят да свършат някому услуга. Само че докато Куковден се възприема като „ако си нямаш работа, надай се”, то фразата „ще дойде Видовден” сама по себе си носи някаква скрита заплаха, някакво обещание за разплата. Но не на Куковден! Не! Видовден все някога ще дойде и тежко, и горко тому, когото...!
Всъщност, Видовден се празнува на 15-ти юни (стар стил: честване на Св.Св. Вартоломей и Елисей). Та, на един Видовден през далечната 1389 г. на Косово поле една срещу друга застават войските на сръбския крал Лазар и неговия съюзник – босненския воевода Твърдко, и войската на султан Мурад І.
Как мислите, ако попитате някой сърбин какво е за него Косово поле, какво ли ще ви отговори той?
В последвалата битка християнските войски са съвсем близо до победата...
Съвсем близо, но... Мурад І е убит, събрите и босненците са разбити, а крал Лазар е обезглавен на трупа на Мурад, като възмездие. Как мислите, ако попитаме който и да е сърбин какво означава за него Косово поле...?
След Косовската битка пътят на Баязид – синът на Мурад към Търновското Българско царство и към Видинското Българско царство бил открит.
А, всъщност, забравих да спомена, че на Косово поле българската армия я било хванала липсата. Защо ли?
Така че, ако попиташ българин какво означава Косово поле за него, файда няма (той и Шипка май вече като попиташ...), но виж, ако попиташ сърбин за Косово поле...
Ако някой се е изнервил вече,
мога да поясня.
Прочетох някъде, че на Косово поле са построени (не си спомням точната бройка), около 136 манастира. Как мислите, защо ли?
Косово поле винаги е било храм за измъчената сръбска душа. Света земя, напоена с кръвта на предците им.
Ето защо те няма да простят никому и никога за „Република Косово”, било на американци, албанци и най-вече на нас. Защото отново ние от всички балкански народи излязохме „най-умните” като признахме Косово. И Гърция, и Румъния, и Кипър, да не говорим за Македония и други държави на Балканския полуостров (християнски), се обявиха против това кощунство, но ние не.
Щот сме чок-тарикатите на Балканския полуостров.
А не усещаме ли как лека-полека всички започват да странят от нас?
Много от нашите гурбетчии се чудят, че в съседните нам страни (сиреч комшиите), отношението към българите е меко казано негативно. Още е пресен споменът за коридора, който дадохме на натовските самолети, които бомбандираха мирното сръбско население (предимно), но сега вече това признаване е равносилно на предателство. Предателство към народ, с който имаме една кръв, един език, една вяра.
За колко сребърника го направихме?
И кого всъщност признахме?
Един руснак беше казал наскоро, че Косово е отворена рана в снагата на сръбската страна, в която американците да могат да бъркат, когато си поискат. А пък след като на американците са им толкова мили шиптарите, да бяха си ги взели в Америка и да им бяха дали някой от техните щати. Тези, чиито предци са вилняли с меч в ръката из християнските земи.
Знае ли някой какво е означавало, за поробения народ думата „арнаутин”? А знае ли сега някой какви асоциации навява из Европа думата „шиптар”?
Та те трябваше да им направят държава на най-святото за сърбите място!
Е... майката и простотия! И в тази простотия трябваше да ни нахакат и нас без отново да ни попита някой за мнението ни. Докога бе?
Само че, една българска поговорка гласи: „Играе ли мечката у комшиите, чакай я и в твоя двор”. И ако, не дай Боже, „мечката заиграе” и у нас, какво ще правим тогава? От кого ще поискаме помощ след като прекъснахме всички пътеки, по които можеше да дойде тя.
В програмата на Българският Централен революционен комитет, в една от точките е записано: - Ние, българите, желаем да живеем с всичките наши съседи дружествено, а особено със сърбите и черногорците, които съчувствуват на нашите стремления, и с румънците, с които нашата съдба е тясно свъзана и желаем да съставим с тях Федерация из свободни страни.
Знаете ли какво е означавало това? Балканска Федеративна Република. Замислена е била не от някой друг, а от Левски и Каравелов. И всички други като тях, които сега честваме. Е, омаскарихме и тяхната памет. След като се „гушнахме” с довчерашните поробители и плюхме в сурата на братски народ.
Е, имали сме конфликти помежду си (отново след външна намеса). Водили сме войни помежду си (поради малоумни управници и монарси), но сега вместо полека-лека да изгладим отношенията помежду си, доведохме нещата до задънена улица. Защото, знаете ли вече кога ще ни простят сърбите!? На Куковден! А рано или късно ще дойде Видовден и за нас. Бъдете сигурни!
Атила
Няма коментари:
Публикуване на коментар