ЗА БУКВИТЕ

Когато излезе за първи път настоящото списание, едва ли някой е вярвал, че неколцина граждани ще бъдат обидени, ще се сърдят, ще го забраняват и ще псуват откровено директно и по заобиколен начин чрез sms-си, защото така е „по-смело” – да си анонимка. Най-малкото пък са вярвали, че това ще се случи на тези, които са в екипа на списанието. Но, фактите са си факти и са такива, особено след последния отпечатан и разпространен брой.
Е, другари и другарки (особено от породата „общински съветници”)!
Видно е, че няма да ви галят с пачи пера или пък лебедови такива, а ще се наложи да търпите всякакъв род критики за това как се държите, как ходите облечени, как се храните, как водите семейния си живот и най-вече как ни управлявате. По този начин, чрез изказването на проблемите директно, се решават много наболели такива на обществото и населението. Пример за това е разясняването и закупуването на земя от „Челопеч Майнинг” ЕАД, съгласуването и срещите с общинските съветници и граждани са с. Челопеч, където се видя, че може да се работи и то доста добре. Обаче, ако не беше публикувано искането за закупуване на земя в списанието и не бе попитан общинския съвет на Челопеч за какво иде реч, как щеше да се разбере същността на въпроса и бързо да се намери решение за него.
Е, оправихте се. Хубаво е така да се работи и занапред.
Щяха ли да разберат гражданите за прословутия Златишки пазар, ако не питаме във всеки брой кой и защо го допусна и защо още няма отчет за приходите от сергиите и разходите за чистота след тях, както и за разрушената инфраструктура?
Сега, като много заинтересован ще се осмеля да запитам кмета на Община Златица:
- Докога г-жо Кмет ще толерирате тези престъпници, които вече не си носят и касовите апарати, които не си чистят след себе си и които крадат милиони от държавата и общините ни като продават всевъзможни фалшиви стоки, услуги и други далавери, и които са ненаказани от общината?
- Вярно ли е, че в името на „неделното развлечение на няколкостотин златичани”, Вие пренебрегвате принципите си и търпите така мразените от Вас престъпления и точене на общинската хазна от прииждащите откъде ли не пазарджии?
- Докога ще им се налага минимална такса за 1 кв.м., колкото за семки, която не може да плати почистването на същата, камо ли да се акумулират средства за ремонти на улиците, на Метоха, Конака, Кемерите и други исторически забележителности на Златица?
Последният път, след среща на „елита” на БКП и други “отговорни” другари, бяхме предупредени цитирам: „ да неходим в местната телевизия и плюваме по другарите от Пирдоп и някои други такива от други места”; „да внимаваме какво пишем, че ще се обадят в Редакцията”; „да не „поучаваме” и въобще да не си позволяваме да говорим срещу Пирдоп, защото „ще ни ... майката” и още подобни закани.
Нещо сте се объркали във времето, уважаеми другари! Независимо от всичко няма как да спрете Словото, няма как да забраните Буквите. Няма как да спрете радиото, телевизията, камо ли новата глобална информационна система ИНТЕРНЕТ. Независимо от всичко обаче, няма как да отречем, че и между вас има хора, които са принципни и хора, които вярват в новото време, хора, които, въпреки майката кърмилница, работят за обществото с пълна пара.
Затова, за да не ви пишат по списания и критикуват по телевизии, си заровете главите в пясъка и оставете онези, които знаят и могат да движат процесите в нашата околия и държава да работят. Или, както го каза „бъдещия Министър-председател”, оставете ни да намерим „материала” за създаване на това гражданско общество, което ще заведе страната ни действително в редиците на Европейския съюз. Защото сегашната ви мимикрия „Облякъл се Илия пак в тия” май се разкри от комисарите в Брюксел и е време да си отивате като Ат. Петров след обективна статия в „Средногорски БАГРИ”. “Има си хас” да ни управлявате още 4 години. Тогава предаването на Карбовски ще се казва не „Емигранти”, а „Хъшове” в Испания, Белгия, Англия и други правови държави, чиято главна цел е бутане на Правителството и свалянето на султана. Познато Ви е, нали! Годината е 1876 г., 20 априлий!
На Оружия, Братя!
Из „Записки по българските въстания” на Захари Стоянов:
„Когато гласът на журналистиката не е придобил право на гражданство и измежду съотечествениците на Гьоте, на Миля, на Волтера, на Пушкина и пр.; когато в тия просветени държави, люлката на цивилизацията, се чува още до днешен ден гръмливият глас на обвинителната власт, че еди-кое смущение или демонстрация е произведена умишлено от нелегалното поведение на тоя или оня вестник, отговорният редактор на който трябва да се накаже със затвор и вестникът му да спре довека; най-после, когато хора с просветен ум, които са изтривали чиновете на университета до тридесятата си година, мислят денонощно над проекта за закона на печата, по кой начин да го убият по-чувствително, то мислимо ли е да изискваме противното от ятаганската държава? Ако оня мастити тиранин, когото наричат велик, е договорил пред своите образовани поданици: Si je lache la bride a la presse, ie ne restarai pas trios mois au pou-voir – то що ни трябва повече? Удивително е, че най-големите душмани на свободата на пресата са учените глави. Колко фалшиви закони, колко железни клапи са се ковали от тиранските правителства против свободата на словото! Брой нямат благородните жертви, рухнали пред краката на тиранина, че тия уж подпалили главите на верните поданици. Педантите владетели не могат да разберат или пък разбират, а не им се ще да признаят, че пресата не създава никакви мнения и направления, а само ги изказва като тълкувателница. В тия случаи вълнующата се маса само се ползува от вестниците, както би се възползувала от собствения свой язик или писмо. Ако няма журналистика, то масата знае и други средства: кръчмите, пазарите или безграмотните възвания. Напротив, пресата може да бъде даже донякъде полезна в народните пориви, защото, като изважда наяве много факти, които инак би минували за грамадни, ослабва донякъде разпалените страсти. Доказателство за това е революционна Франция”.