16 май 2011

Нека ти разкажа

Чели ли сте някога Хорхе Букай... Едва ли? Като знам колко е напрегнато ежедневието ни, колко много неща тежат на душите ни, колко много проблеми терзаят и отравят дните ни... Къде ти време за четене! Прибираш се от работа, ако имаш такава, бързаш да сготвиш на децата, ако има какво, после пред телевизора, за да се откъснеш за малко от действителността, пък макар и с турски сериал, в който Бихтер отново изневерила с Бехлюл... И то станало време за лягане... И утре отново същото! Непростим кръговрат!
Въпреки това, Днес си позволявам да Ви поднеса интересната история, която прочетох скоро в книгата на испанския автор Хорхе Букай “Нека ти разкажа”. Защото вярвам, че трябва от време на време да храним душите си и да се вглеждаме вътре в нас, за да не губим правилната посока... Само така бихме постигнали щастието, пък и само за миг. И така...

Имало едно време един човек, който пътувал много. Стотици знайни и незнайни страни бил обиколил, но за една страна разказвал със захлас. Страната на дългите лъжици. Озовал се там случайно. Едно лъкатушещо се шосе го отвело пред един огромен замък, на чиято порта бил закачен надпис:
В нашата малка страна има само 2 стаи, бяла и черна.
Ако ти, пътнико, искаш да посетиш бялата стая, тръгни по коридора и като стигнеш до там, където той се разклонява, завий на наляво.
Ако искаш да посетиш черната стая, завий надясно.
Човекът тръгнал по коридора и завил първо надясно. Озовал се пред огромната врата на черната стая, от където се чували стонове и вопли. Малко се поколебал, но все пак влязъл. Пред него се открила смайваща гледка. Огромна маса отрупана с гозби и стотици хора около нея, умиращи от глад. По простата причината, че за китките им били вързани лъжици два пъти по-дълги от ръцете им. Те можели да си взимат от храната, но нямало как да я поднесат към себе си и да се нахранят. Виковете им били отчайващи, човекът едва издържал и минутка в черната стая, и хукнал навън.
Върнал се по коридора и завил вляво. Озовал се пред вратата на бялата стая. Направило му впечатление, че вопли не чуват. Не се колебал и влязъл. И тук същото, огромна маса отрупана с храна и стотици хора около масата. И пак същите лъжици вързани за китките им и два пъти по-дълги от ръцете им. Ала всички били сити и щастливи. А тайната била съвсем простичка Хората един друг се хранели с лъжиците. Човекът се усмихнал и си тръгнал. И щом чул как вратата се хлопнала зад него, се озовал на същия онзи път, по който бил тръгнал, преди да се отбие към страната на дългите лъжици...

Избирайте винаги правилния път, приятели! И бъдете благословени да помагате на ближните... Защото животът винаги е по-красив и лесен, когато споделиш битието си с другите, помогнеш в нужда, бъдеш открит, усмихнат и никога не си позволяваш да живееш в завист и егоизъм... Черпете мъдрост, скъпи читатели и винаги ще намерите правилното решение. А ние от “Средногорски БАГРИ” винаги ще бъдем с вас, за да разкажем историите на Средногорието, да представим прелестите му, пъстрите му празници и красотата на Средногорския ден... И да не забравим... Винаги ще посочваме с пръст зломислещите, чиито действия са изпълнени само и единствено с желание за самооблагодетелстване... Вижте ги! Запомнете ги! Не им позволявайте да вредят...
Петя ЧОЛАКОВА

Няма коментари: