13 август 2012

ЛЕТНИ ЕМОЦИИ


Тишина. Една зора без облаци и дъжд. Вятърът се прави на заспал под прекрасното синьо небе. Ражда се денят, обут в надежда той намята топъл слънчев шал.
Иска ми се да напълня шепи с утринна роса и с нея да измия и пречистя своята душа.

Жега. Непосилна жега. Но... хляб се пече, казват по-възрастните. Слънцето събужда мечтите и сгрява душите, нашите души - човешките.

Лято е. Земята прелива от багри, цветята галят очите ми с омайните си краски. Чародейно лято е омагьосало всичко наоколо. Сякаш се в приказно царство, потънало в красота, за която всеки мечтае.
Прекрасно е да долавяш всеки ден и най-малката радост, че си жив, че те има.

Лято е. И може да дачитам последните страници от книгата “Живот”, в мен има събрана с години надежда за бъдещето на децата и внуците ни.
Лятото ще си отиде с колесница от лъчи и песните на ручеи пенливи, а ние, сънувайки летните бури, омайните цветя и полетели ята от мечти и желания, ще посветим на лятото своите тела и душите си, по-нежни и по-вярни от обич на мама.

Скъпи читатели, лято е!
Винаги съм вярвала, че ако човек има добрина в сърцето си, мисли за добри неща, не мисли никому зло, няма да му се случи нищо лошо.
Нека любовта и вярата в доброто да ни дават хъс за живот в това нелеко време.
Не позволявайте на никого да ампутира душата ви, защото няма протези за човешката душа, няма кой да я замени с друга. Не бъдете бездушни странични наблюдатели.
Усмихнете се, поздравете се, уважавайте се, обичайте се.
Не се разминавайте като пътни знаци, които никой не зачита. Нито вие сте, нито околните.
Ако сте обути в цървули, не допускайте умът ви да споделя тяхната участ.
Преди всичко отворете сетивата си и се наслаждавайте на всяко вдишване, на всеки поглед, зареян в хоризонта.
Вдигнете глава и гледайте напред, а не в краката си - умърлушени и уплашени. Бъдете ведри, въпреки несгодите. Бъдете слънчеви, въпреки бурите, бъдете себе си, въпреки недоброжелателите.
Бъдете истински и неповторими в делата си.

И... “нека да е лято, само да е лято...
топло и зелено като горски мъх.
Да струи тревата - силна, некосена -
искам да е лято до последен дъх...
Нека да е лято, само да е лято,
дълго като есен, топло като гръд,
волно като вятър, мило като песен -
вечно да е лято всеки път”.
Снежана ИЛИЕВА

Няма коментари: