Малко глътка „чист” въздух и: „Аурубис България” АД - Пирдоп получи приза „Инвеститор в опазване на околната среда” за 2014 година”. Чак не е за вярване що за болезнена суета е налегнала ръководството на близкия до нас завод в стремежа им да трупат призове, отличия, сертификати и похвали!?
И въобще отказвам да го приписвам на „особеностите” на немския характер. По-скоро го отдавам на балканското и в частност, българско хитреене и натягане. Е, надвили си хората на масрафа, както казват бабите, и си се даруват щедро с призове – кой от кой по-гръмки, кой от кой по-бутафорни.
Хвала на пиЯрът и пиЯрките на предприятието – какво постижение, каква новина!!!
„Инвеститор в опазване на околната среда” направо си звучи като продавач на въздух, ама да не издребняваме. Все пак в нормалните държави, в това число и в Германия, опазването на околната среда е задължително условие за всеки инвеститор, което се поставя далеч преди същинската инвестиция.
У нас – не е така. У нас можеш да получиш приз за „Инвеститор в опазване на околната среда” за 2014 година”, дори и след 15-годишно закъснение да направиш една миниатюрна, почти бутикова пречиствателна станция и то само за... повърхностни и дъждовни води. И то в присъствието на Президента, и то от ръката на Председателя на бюджетната комисия в Народното събрание.
Всъщност, точно тази компания на политици е от значение за инвеститорите по родните ни земи, а не разните му там призове и сертификати на суетата. У нас – е така...
БАИ – Българска агенция за инвестиции е институцията, която масово и възторжено раздава призове. Нещо като печатница за сръбски динари във време на инфлация – стряскащи числа, нулева покупателност. Оказва се, че наградите са многобройни и разделени по раздели и отрасли, така че има за всеки – стига да поиска. 80 фирми били „завъртяни” за оценка, но след „дискусии и оценка по обективна методика” (брей,бреейй…), до финала достигнали 26. Би било интересно да научим кои са другите фирми – наградени и отпаднали – и каква е тази „обективна методика за оценка”, та така щедро е изхвърлила на върха на класацията именно „Аурубис” като „Инвеститор в опазване на околната среда” за 2014 година”?
Но, у нас е така!
В случаят по-интересното е, че в съобщението за приза отново се повтаря мантрата за „НАД 500 милиона евро в екологията”, инвестирани от “Аурубис”. Досущ като в телевизионната реклама на Виваком, където известен телевизионен водещ повтаря многократно паданията на тъщата: и пак, и пак, и пак! И тъй като тази информация е подозрително еднаква във всички местни медии и прочие, то настойчиво ни се натрапва факта, че това е поредния възторжен крясък на някоя досадна пиЯРКА.
У нас е точно, ама точно така...
И при тях, в “Аурубис”, е така!
Взех че проверих какво е точно това нещо „БАИ” и... Бинго! БАИ е агенция на подчинение на Министерство на икономиката, т. е. на най-смехотворния министър в новата история на България – Божидар Лукарски. Да, да! Същият министър, който на три дни служба, го облякоха като за бразилски карнавал със синя дочена престилка и бяла каска на главата да открива новата пречиствателна станция на „Аурубис”. Е, сега разбирам защо беше това бързане и защо беше тази припряност.
Даже по степента на значимост, в суматохата около дебюта на Лукарски да тренира за откривател на пречиствателни станции, били забравили да посрещнат и засвидетелстват уважение към ловчанският владика Григорий. Негово светейшество си тръгнал обиден, без да благослови съоръжението, за което е бил поканен. Егати и домакините!
Дано не е поличба?! Дано не се повреди неблагословената пречиствателна станция, че с какво ще има после да се хвалим.
Все пак за “Аурубис” е далеч по-важно да си търси периодично и намира задължително „вуйчо владика” във властта и политиката, отколкото в Светия синод. Та какво тук значи някакъв си владика и неговата благословия! Виж, друго си е „вуйчо владика” във властта, а от неговата благословия зависи всичко. И екстрите не закъсняват: БАИ е готова с приза, след „ дискусии и оценка по обективна методика”. Навярно и с тази цел сълзливия министър Лукарски посети САЩ, където от държавническо посещение го удари на шопинг-туризъм с бонус от една седмица „блей пазар”, подарена му от него си за сметка на държавния бюджет. Сигурно се е запознавал с „обективни методики за оценки на бъдещи призове”. Кой знае?
По важно е, че с дочената престилка на гърба и бялата каска на главата, бленавия министър прочете ясно и отчетливо мантрата за инвестиции, направени от „Аурубис”, за „НАД 500 милиона евро в екологията” от някакви бели листа, навярно трескаво напъхани в ръцете му от Политими Паунова от БАМИ. На нея дължим раждането на мантрата в Информациония център на „Аурубис” в Пирдоп, на нещо като спиритичен сеанс с ошашавени пенсионери.
Иначе всичко е възможно и позволено. Само не е възможно министър на икономиката на Германия да открива пречиствателна станция с 15-годишно закъснение, без санкция за самото предприятие.
Също така едва ли е възможно подобно посредствено недоразумение като Лукарски да е министър в една Германия. Но това е друга тема. А нашата тема продължава.
След шестмесечно подозрително бавене, най-после било готово скрининговото изследване. На 10-ти февруари ни беше предоставено в сградата на Община Златица от екипа специалисти, който най-накрая го бе сътворил. Добре, че на сесии на ОбС Златица месеци наред поставяхме този въпрос, та нарушихме нечий зимен сън.
Разбира се, няма как да ти връчат една огромна папка и ти да реагираш навреме, та се задоволихме на онзи етап с мъглявите обяснения на екипа, с уговорката, че истинската дискусия предстои. А и самият екип си призна слабостите: работели с малък брой деца, нямали данни от РИОСВ, та се предоверили /!?/ на предоставените от ИАОС (които пък ги получават от собствения мониторинг на „Аурубис”) и още в този род. Нервни бяха хората, да не ги попиташ нещо. Все не сме разбрали, все неправилно ги цитираме и все в този стил на неглижиране на проблемите.
В присъствието на генералният секретар на „Аурубис” Георги Николов, директорът на РЗИ д-р Златанов дори призова да не се правят генерални изводи. Как, като това присъствие генерално те задължава? Доцент Кунева пък успя да смая доста от присъстващите. По нейни думи района на Средногорието се оказа толкова чист, че децата от Годеч, като избрана контролна група, показали по-високи стойности на тежки метали в кръвта?! А пък защо избраха град Годеч, а не Девин, Смолян и т. н. за контролна група – пълна мистерия?
На следващата среща, за по-голяма достоверност, може да се поканят представители на Съюза на сладкарите и хлебопроизводителите и те нагледно да ни убедят, че от комините на предприятието не излиза отровен дим, а пасти и торти.
Верваме ви с цялото си сърце, да знаете!!!...
За по-голяма пригледност и поради липса на задълбочени знания по литературен китайски език, ето и сочни цитати от въпросната среща: според същата доц. Кунева се оказа, че нямало „никакви статистически отклонения от средните стойности на изследваните деца”.
А сега де? Ами какви са статистическите отклонения и какви са средните стойности изобщо? Абе, учете китайски език! И по-натам пак същата Кунева: „Всички стойности са в рамките на допустимите граници и няма превишаване на допустимите норми”. От кумова срама не попитах острието на експертния екип доц. Кунева къде така блестящо е усвоила дървения език на партийните секретари? Какви са допустимите граници – от – до? Какви са допустимите норми – от – до? Защото това са хлъзгави и разтегливи понятия.
Пет пъти, за да не остане някой неразбрал, д-р Златанов заклинателно повтори, че „при изготвянето на методиката и изследванията, екипът е бил еднакво отдалечен от всички засегнати страни?! - общини , инициативни комитети, предприятия, с цел максимална обективна оценка”. Едва ли някой от присъстващите, всеки за себе си, е повярвал сериозно на тези думи. А преднамереното им натякване и повторение, сериозно надвишаваха „рамките на допустимите граници” на истината.
На фона на твърде сериозния и подозрително словонеохотлив като никога преди това генерален секретар на “Аурубис” Георги Николов, специалиста по кризисен пиар от същото предприятие Мануела Тотева неудържимо и необяснимо се хилеше във всички посоки. Навярно знаеше нещо повече за децата от Годеч, или пък кризисно се е включила в екип за „дискусии и оценки по обективна методика” за раздаване на бъдещи екологични призове. Най-вероятно мереше на ум пределно допустимите граници на кризисния пиар? Или навярно даваше видим знак за еднаквата отдалеченост на екипа на д-р Златанов от „Аурубис” спрямо община Побит камък, например? Кой знае?
Георги ОСТРЕВ
