Определено снимката на Тим Курт на самата корица, бе и поводът да разгърна страниците на това странно издание. Странно! Много странно! Индустриалният клъстер „Средногорие”, иначе тайнствено мълчалив, днес просто се не удържа да ни сподели ценностите си. Така, както ги разбира. И покрай “ценностите”, разбира се, страшно много информация и материал за размисъл. Но когато стремежът за самореклама и хвалби е по-голям от заводски комин, то, неминуемо се изпускат думи и информация, които иначе се пазят в дълбока тайна...
Интервюто с г-н Курт е озаглавено “Всяка година реализираме ШИРОК спектър от социални проекти на национално и регионално ниво”. Покрай своите грижи за цената на тока, развитието на металургията, индустрията като цяло и суровините в частност и прочие неща, които пряко касаят развитието на предприятието, втората част от интервюто пък, определено е с регионална и общинска тематика. Може би, ако въпросите бяха зададени по-точно и коректно, то тогава г-н Курт би дал и съвсем други отговори, но в случая го отдаваме изцяло на “неукрепналото все още административно тяло на Клъстера”. Все пак Тим Курт говори за последните 10 години, а е в “Аурубис България” АД - Пирдоп едва от няколко месеца...
И така, четем за: “...подкрепа на местните общности, като се гарантира развитието на региона в области като образование, здравеопазване, социални дейности, спорт... Тук (в района- б. м.) ние носим и висок стандарт на живот... На годишна база Аурубис подписва партньорски програми с общините Златица и Пирдоп на стойност 250 000 хил. лева за всяка една община... За последните 10 години сме направили дарения в размер на над 6 милиона лева...”.
Това е в общи линии. Другото е словесен пълнеж и красиви прилагателни. Бихме желали да предпазим Тим Курт от опасностите на тема здравепазване, като имаме тъжния пример на Болница Пирдоп и модела на управлението й по идея на близко стоящият до него генерален секретар, който се оказа вещ дори и по въпросите на здравеопазването. Все пак като новопристигнал Тим Курт не е наясно, че по тази тема в Средногорието може да затъне непоправимо и далеч по-бързо, отколкото в хвостохранилището, да речем.
Рехави са усилията и съответно вложенията на “Аурубис”, но персоналната вина в случая е на общинарите и тяхното безхаберие и невъзможност да си поставят и реализират целите.
За местните общини и общински съвети на Златица и Пирдоп и техните ръководства на този етап е изцяло в сила сентенцията на Гьоте, че “където глупостта е образец, там разумът е безумие”.
Учудване, обаче, предизвиква твърдението за високия стандарт на живот в Златица и Пирдоп. Защото за останалата част от региона - Челопеч, Чавдар, Мирково, Аурубис няма никаква заслуга за каквото и да било. Междувременно Клъстерът би следвало коректно да обясни на новопостъпващите изпълнителни директори в Аурубис, че общините Челопеч и Чавдар, и реално инвестиращите в тях фирми “Дънди” и “Елаците Мед”, на този етап са непостижим блян и копнеж за развитие на Златица и Пирдоп. Защото, когато ни се представят цифри от Аурубис, например 6 милиона лева за 10 години за Златица и Пирдоп, е желателно да се напомни, че за същото време повече от 10 милиона лева само фирма “Дънди” е предоставила на общината-село Челопеч. Отделно и на общината-село Чавдар суми в немалък размер. И е редно да поправя Тим Курт, че сметката му за НАД 6-те милиона не е никак вярна. Умножавайки 250 хиляди лева по 2 (за двете общини) годишно прави 500 хиляди лева. Умножавайки 500 хиляди лева по 10 години, то това прави не НАД 6 милиона, а ПОД 5 дори. Няма да се задълбочавам да питам къде е отишъл този НАД един милион в повече, или да обяснявам на Тим Курт, че сега наречената “партньорска” програма, преди няколко години бе с името “социална” и бе в размер 220 хиляди лева за всяка една от общините... Несъответствия. Подробности. Детайли...
Важното е, че резултатите в съседните нам общини, където не оперира пряко Аурубис, всички ги виждаме. Но поводите за възторг не са нито в Златица, нито в Пирдоп, пък кой каквото иска да си говори и смята. Защото едва ли е във възможностите на когото и да било да си представи например на връх Коледа град Хамбург силно загазен и потънал в отровен облак от предприятието „Аурубис” Германия? Как ли щяха да реагират жителите на Хамбург, кмета на Хамбург и властите в Германия, и дали след такъв случай, нечие „административно тяло” в Германия ще има технологичното време свободно да се „укрепва”?
Всъщност, от началото на приватизацията досега, са видими всички инвестиции в общините от региона и е общоизвестно кое предприятие колко средства, в какъв размер и в коя община от региона ги е инвестирало. Именно и по тези показатели си личи политиката на дадено предприятие, и сериозната му икономическа ангажираност за развитието на конкретната община, от там и на Средногорието като цяло. Точно и ясно! Общите приказки и хвърлянето на прах в очите не са никакви инвестиции, защото ако бяха такива, Златица и Пирдоп днес щяха да са уредени градове с наистина висок стандарт и качество на живот, пропорционален на индустриалните параметри и икономически възможности на стоящата в средата им просперираща фирма „Аурубис”. Така, както е в цял свят. Така, както е в Челопеч, Чавдар, Мирково, Етрополе и Панагюрище, благодарение на Дънди, Асарел и Елаците Мед.
Казват, че институциите са еманация на хората, които ги управляват. Напълно съм убеден, че е така. Във “Владетеля” на Макиавели има една негова невероятно точна сентенция: “За умът на владетеля се съди от неговите съветници и от хората с които се обгражда”. Все се чудя защо е това разминаване между „Аурубис”, от една страна, и общините Златица и Пирдоп, от друга.
До колко са на място и с акъла си родните ни управници, е едно на ръка. Но до колко тази наша общинска и управленска импотентност съответства на интересите на фирмата, или им идва като бонус и подарък - това е важно да разберем?
Всъщност, кои са съветниците на Филип Ромбаут, Кирко Кирков, Том Биймиш, Никола Треан и сега на Тим Курт? Това е много важен въпрос, който би дал отговор на всички горни въпроси.
Съпоставките в случая са твърде наложителни. На практика се получава, че там, където в предприятията и фирмите имат изпълнителни директори - българи, на територията на тези общини, в които са те, се строи и инвестира - видимо и реално! “Дънди” - Челопеч, Чавдар, а от няколко години и в селата Карлиево и Църквище, съставни части на община Златица. “Елаците Мед” - Чавдар, Мирково, Етрополе, отскоро и в Челопеч. “Асарел Медет” - в Панагюрище.
Много ми е интересно кои са съветниците и с какви са се обграждали изброените по-горе изпълнителни директори на „Аурубис”, че разликата е толкова голяма?
В заводът по принцип те са чужденци, но най-близко стоящият до тях изглежда е все един и същ генерален секретар - несменяем от приватизацията досега. Явно оттам и ситуацията е различна. Затова и най-вероятно са малко реалните неща, а повече са думите и показността. Равносметката е доста тъжна.
Отново си припомням думите на Никола Мутафчиев и откритието му за „една управленска каста”, която сам той нарече „наемници, еничари по дух и поведение”. Същите такива, които обикновено се появяват като помощно-обслужващ персонал на колонизаторите по всяка една точка на света. Предполагам Мутафчиев не е имал предвид някой от екваториална Африка...
Иначе казано: отиде си на вид симпатичния и засмян швейцарец Треан, дойде строгият немец Курт - а отровите и мръсния въздух са си пак тук и пак върху нас. И празните, захаросани и лакирани приказки край нямат.
НАД един милиард лева инвестиции в екология и не знам си в какво още. Разбира се, тези агитационни “вафлички и пасти” могат само да се дъвчат доверчиво и безопасно на пресконференции в лъскавия „Хилтън”, защото на кафето до Часовниковата кула в Златица, задушливо и болезнено ти горят в гърлото.
Ако НАД един милиард лева инвестиции са вложени в „Аурубис България” Пирдоп, поне проблеми с дишането не би следвало да имаме. За други - да не говорим. Иначе си я караме по старому: Политими Паунова от БАМИ ги ръси с гюлова вода, Лукарски открива пречиствателна станция, със закъснение от 15 години, море от хвост е на път да превърне Пирдоп и Златица в пристанищни градове, дъра-бъра рождени дни на информационните центрове, тинтири-минтири „Заедно в час” и... Голям праз, врели-некипели „стратегии за развитие” с... изтекъл срок на годност, задремали местни управи, удобно засмукани от личните си интереси общински съветници, затаили дъх бизнесмени на повикване и прочие иди ми дойди ми от този род. И все прах в очите на хората.
От последният брой на в-к “Камбана” разбираме, че „Аурубис България” е и с “Отличие за принос към обществото”. Изглежда, че склонността да трупаш разни сертификати, отличия, грамоти е доста заразителна. Даже една бивша стажантка в Хамбург трупаше сертификати, отличия, грамоти. Купуваше си златни печати и титли, титли, титли - та цяла кола с ритли. Няма да питаме кой от кой се е учил - „стажантката” от „Аурубис”, или „Аурубис” от “стажантката”?... Но тя успя да хвърли прах в очите на хората, та я избраха и за кмет. После й видяха акъла. И сега вече никой не вярва ни на грамоти, ни на сертификати, ни на „отличия”, особено на такива, купувани на килограм.
Георги Острев
Няма коментари:
Публикуване на коментар