Преди повече от година, на 25-ти май 2011 г. в края на Нонкиния мандат, се проведе паметна сесия на ОбС-Златица, на която съветници и граждани с едноминутно мълчание се преклониха пред погиналата община Златица. Предложението дойде от общински съветник инж. Тома Найденов - доайен в златишкия общински съвет и виден представител на БСП. Дали това бе оценка за тогавашното управление, или г-н Найденов, като един апостол-пророк Тома предрече трагичното унищожение на нашата мила община, виждайки в бъдещето нейния пагубен край, можем само да гадаем, но днес, влизайки в Златица - посока София - Бургас, търпеливо изчаквайки по “Софийско шосе” да преминат тежкотоварните камиони с арсенов концентрат от рудник Челопеч, преглъщайки хиляди ругатни заради поредното хлътване на автомобила в зейналите ями по златишките друмища, се натъкваме на смущаваща гледка - до паметника в махала “Пещерата” гордо стърчи дървен кръст, който бе монтиран по-малко от година след паметната сесия, ознаменуваща кончината на Златица.
Паметник до Кръст = Гробище.
Едва ли е случайно съвпадение тази подредба на събитията, ако съдим от българските погребални традиции - след като един човек си отиде от този свят и бъде положен да спи спокойно в майката Земя, на гроба му се поставя възпоменателен кръст. Та така и в памет на община Златица. До паметника, ознаменуващ освобождението на общината ни от турско робство, новоизбраното общинско ръководство в лицето на кмет и общински съвет, монтираха кръст, чиято стойност по предварителна информация е заплатена с дарение, направено от фирма “Елаците Мед” АД - село Мирково.
Почти по същото време, най-вероятно съвсем случайно, инж. Магдалена Иванова със своя молба до съда прекратява делото на Община Златица срещу намерението на “Елаците Мед” АД да разшири хвостохранилище “Бенковски 2”, като за целта бъдат усвоени 800 дка гори, част от които по една или друга случайност се намират в землището на Петрич и в защитена зона по Натура 2000. Дюнигейт - Натурагейт.
Случайно или не, действието с поставянето на кръста на Златица е трагично показателно, съдейки по бързото затъване и обезличаване на нашата златна община - липсата на улици, замърсени води, безволното съществуване на общински властимащи, които само бръщолевят, спорят по сесии и накрая почти единодушно вдигат ръце и се съгласяват с всичко, което касае продажби на общински земи, промяна на общински планове, застрояване, обезлесяване, замяна и прочие. Вдигат ръце или по-точно им вдигат ръцете - все тая! Парад на суета! Кукли на конци и пълно лицемерие, нищоговорене и нищоправене цари в Златица! И нищо. Нищо друго!
По време на местните избори бях си въобразила, че е време да случим на кмет. Дори повярвах, че тежките дни за Златица са свършили след делова и задълбочена предизборна среща между мен, Георги Бояджиев, Иван Иванов - кмет на кметство Карлиево, инж. Тома Найденов, Магдалена Иванова - кандидат за кмет от БСП, състояла се между първи и втори тур. Приех на сериозно техните яростни декларации, че Златица я чакат златни дни ако Магдалена Иванова бъде подкрепена от нас - младите и бъде избрана за кмет.
Уви! Поредното горчиво разочарование и умело изигран маскарад. Стана тя каквато стана. Както казва мъдрия български народ “от трън та на глог, че е по-широк”. Златица се спомина и съвсем практически и показно господстващото БСП в общината ни демонстрира заличаването й, монтирайки дървен кръст, на който да полагаме цветя в памет на отишлата си без време свидна наша община. Златица ще остане в историята като общината, която можеше да има всичко, но... уви! Мането и Нонето - открий разликите!
И всеки ден все повече с огорчение си мисля, че при Нонето все още имаше светлина в тунела. Сега и тя угасна, съдейки по случилото се на две сесии на ОбС Златица, на които трябваше да се решат два основни въпроса - спиране извозването на арсенов концентрат до гара Златица и защита правата и интересите на златичани пред МОСВ относно намеренията на Аурубис, които освен че искат да строят нов комин, от който да бълват още и още вредни емисии, но в навечерието на празниците са подали и заявление за намерението си да разширяват едното си хвостохранилище и да изграждат ново депо за опасни отпадъци - над главите ни.
Поклон! Да сведем глави, така както го направихме по предложение на инж. Тома Найденов преди година време и си спомним за Златица с добро!
П. Чолакова
Няма коментари:
Публикуване на коментар