КАКВО ТИ ОБЕЩАХА, ГЛУПАКО?

 

Исках да направя подарък за празника на моя град, като разкажа нещо за някои хора, които се отъркаха, отъркват се и вероятно още и още ще се отъркват във властта. После се разубедих с аргумента, че не е прилично лични разговори и наблюдения да стигат до публиката, която и без друго доста нахално се опитва да гледа под юргана и изпада в истеричен кикот, ако забележи там нещо любопитно. Избързах, защото изборите хлопат на вратата... От друга страна пък, повече детайли около тези хора сигурно ще дадат представа какво се случва в действителност. Или още по-конкретно – защо нищо не се случва в Златица!  Има неща извън думите и извън политиката, които съсипват общината. Важни са, но не смятам, че стават за подарък.

В крайна сметка мога да взаимствам точно тази фаза: „Какво ти обещаха, глупако!”. Мога аз да питам, могат и мен да питат, все едно. Но тя е универсална и върши работа, дори и на политическите тарикати.

Тези дни личните ми симпатии са насочени в няколко направления, като търся отговор на причините, отклонили общината в пета глуха линия, от която вече 6 години няма излизане. За предишния мандат избирателите под формата на експеримент, или повече за сеир, чучнаха на кметския трон възможно най-неподходящото и неизвестно лице за кмет. Поразиите, които то нанесе, върнаха общината назад с години. Тогава златичаните се заканиха, че на следващите избори ще поправят грешката си. Изборът беше богат – цяла дузина мераклии, повечето от които бяха членували навремето в БКП, други – агенти на бившата ДС. И за втори път избраха жена, почти непозната, та ходеха накрая на града да я видят на билборда коя е тя.

Накратко – тандемът Кирил Добрев и Георги Бояджиев – първият депутат и председател на Областния съвет на БСП, съсобственик на ВЕЦ „Топлина” и съсобственик със сестра си на МОЛ-Благоевград и вторият – бизнесмен и председател на общинската организация на БСП, реализираха своя проект, наречен Магдалена Иванова. Двамата категорично отхвърлиха кандидатурата на един изпитан в битките ветеран.

Победителите не ги съдят! Всички се надяваха, че нещата в Златица ще потръгнат в правилна посока. Мандатът вече се преполовява, а в Златица нищо не се случва. Общината върви наникъде – в пети глух коловоз. Местната дворцова камарила, събрала в състава си общински съветници и кмет от БСП, се изживява като управляваща. Няма и спомен от предизборните обещания и стратегията на кмета, че в общината ще се развива икономика и ще стане приятно и привлекателно място за живеене. Нещата се решават от няколко човека – те колят, те бесят, те умуват и кадруват. Няма никаква приемственост. Историята на Златица, разбираш ли, започва от тях!

Становища, предложения, критики – не се приемат от „великолепната” шесторка. С часове преди сесиите партийният лидер се затваря с кмета, за да й налива акъл в главата, а през останалите дни общински съветник осъществява ежедневен контрол. Но, проектът не сработи. На човек трябва да му е дадено от вътре, да има опит, да вижда нещата в перспектива години напред, да отстоява позициите си с аргументи, а не с инат, да бъде благороден, да не дели хората на свои и чужди, да бъде образец за подражание. Те точно такъв липсва в настоящото управление на община Златица.

Много са проблемите, натрупани през годините, които местната власт не се наема да разреши. Например: вече шест години е замразено строителството на училището. И в двата бюджета не е заложен нито лев за него, а за кметска лимузина за 65 хиляди лева – има пари. От 1 млн. лв. за миналата година за „външни услуги”, за тази година сумата в бюджета е увеличена с още 600 хил. лева. Дупките по улиците в Златица са нейната визитна картичка; ВиК-авариите са нещо ежедневно. Общината има 40 хиляди декара гори, а ще залеси едва 18 декара. Да сте виждали нормални градски тоалетни, вместо десетки скитащи безпризорни псета?

Може ли Златица да претендира за европейски град, в който на улиците няма поставени табели с имената им и номерата на къщите?

Нищо не се прави нито по запазване на Конака, двата кемера, Метоха, двата часовника на кулата и Старата поща. Остана в кошчето за боклук идеята за разработване на визия на входните артерии. Водата за пиене иска още подобрение на нейната чистота. Не се работи за възстановяване на водопровода от Ат бунар. И през този мандат общината няма да закупи останалата част от сградата на администрацията. В селата няма изградена канализация. Вече не се говори за газифициране, за изграждане на депо за ТБО, за цялостна подмяна на ВиК-мрежата. И още много неща могат да се изброят. Площадът пред общината е паркинг за коли, а не за движение на хора.

Както кметицата, така и Общинският съвет е слабо място в местната власт. Местният парламент няма своя стратегия за мандата. Работи се на парче. Приемат се или се актуализират наредби и правилници, дават се десетки съгласия за участие на общината с проекти по разни програми – и това е всичко. Много станаха върнатите от областния управител решения. Има тенденция общината да се отказва от някои дейности, като ги предлага на търг на фирми и физически лица.

В община Златица наистина трябва да е пълно с глупаци, за да изтърпят въпроса: „Какво ви обещаха, а?”. Той е към всички. Да, извън думите и политиката има куп неща, които съсипват този град. Политическите тарикати нямат нищо общо с политиката. Сега идва битката на властта със себе си. Тя е страшна, защото винаги така се случва – обещанията отпадат едно по едно, един по един отпадат и проектите.

След като си свършиха работата в общината Добрев и Бояджиев погледнаха към парламента. Единият е на трето, а другият – на четвърто място в партийната листа, подредени сред първите два парашутисти. Дали те са най-достойните? Днес човек да бъде депутат от КБ е необходимо да е свръх богат социалист. Бедните членове нямат никакъв шанс!

Тодор Георгиев