НАЗАД ВЪВ ВРЕМЕТО

ЗАЩО БЕ ОТМЕНЕНА НАРЕДБАТА, касаеща изискванията за хигиенно-защитни зони при изграждане на хвостохранилища и депа за опасни отпадъци от преработката на руди???

Отговорът е ясен и категоричен, а от него и изводите са повече от очевадни. Нито едно хвостохранилище в регион Средногорие, в това число хвоста на Дънди, депата на Аурубис и тези на "Елаците" не отговарят на изискванията на тази наредба и са изградени в грубо нарушение на нейните разпоредби. Мощните медодобивни фирми си позволяват да не спазват законите, наредбите и процедурите в Република България, като в тези случаи вместо да получат от държавните и местни институции солидни глоби и отнемане на разрешителни, се действа на принципа - отмяна в полза на корпорациите и корпоративните интереси.

Припомняме становището на проф. д-р инж.-хим. Надка Игнатова – преподавател по „Аналитична химия”, „Замърсяване на водите и въздействие върху екосистемите” и „Водопотребление в населени места” във факултета по „Екология и ландшафтна архитектура” при Лесотехническия университет, София, касаещо инвестиционното намерение на Дънди Прешъс Металс „Разширяване преработката на медно-златни руди от находище „Челопеч” до 3 милиона тона и производство на метали от концентрат”:

В обсъжданото инвестиционно предложение се декларира намерение за съществена промяна в досегашната дейност на дружество „Челопеч Майнинг” ЕАД, състоящо се в увеличаване на добива на медно-златни руди от 900 хиляди тона годишно до 3000 хиляди това годишно; разширяване и модернизация на инсталацията за преработка на рудата и въвеждане на нова технология за производство на мед, златно-сребърна сплав и цинков сулфат от рудния концентрат.

Дейностите, заслужаващи внимание от гледна точка на замърсяване на околната среда и въздействие върху екосистемите включват подземен добив на руда, трошене и смилане, медна флотация, извличане на мед, цианидно извличане на злато и сребро, и други.

Без да се подценяват положителните елементи от предлаганото инвестиционно намерение, вниманието би трябвало да се привлече към следните незадоволително решени проблеми:

1. Замърсяването на нови 210ha от селскостопанския фонд. В настоящото инвестиционно предложение не е спазено изискването от хигиенно-защитна зона от 2000-3000 м. до близките населени места, тъй като от хвостохранилището до с. Карлиево има само 1421 м., до с. Чавдар 1567 м., а до с. Челопеч – 1842 м. Необходимо е застраховане на населението за сметка на инвеститора срещу потенциални увреждания от аварийни замърсявания или причинени от природни бедствия, разливи и щети (проливни валежи, силни бури, заместресения и други).

2. Не е разрешен въпросът с обезпечаване на необходимите количества свежа вода. Използването на вода от язовир „Качулка” е недостатъчно и се планира допълнително водно количество от язовирите „Душанци” и „Жеков вир”, без да е получено разрешение от Басейнова дирекция Пловдив, което може да наруши правата на населението за приоритетно водоснабдяване с достатъчно количество чиста вода.

3. Замърсяването на въздуха с прах, съдържащ широка гама вредни метали, с циановодород, арсеноводород, отпадъчни емисии от автоклава, потенциалното допълнително усложняване на екологичната обстановка в района, вероятността от възникване на аварии и работата със силно токсични цианиди, налагат отделянето на допълнителни средства от инвеститора за осигуряване на индивидуални защитни средства не само за работещите в производството, но и за цялото население от засегнатите селища.

4. Подценено е отрицателното въздействие от разширяване на добива на медно-златна руда и въвеждането на нови технологии, върху повърхностните и подземни води. Това налага да се планират дренажни системи на цялата територия.

5. Въпреки отбелязаните 71 препоръчителни мерки за предотвратяване, намаляване или, където е възможно, прекратяване на значителни вредни въздействия върху околната среда, в представения доклад за оценка, преобладава изцяло положителната оценка, въпреки че дори самият инвеститор в обсъждането декларира, че „е необходимо разбиране за неизбежните отрицателни въздействия върху околната среда и съгласие за предоставяне на място за съхранение на опасните отпадъци”. Като се има в предвид, че на околната среда и населението, работещо и живеещо в нея, досега са нанесени някои вреди и щети от рудодобивната и металургичната промишленост, трябва да се подчертае, че е прекалено късно да се подценяват потенциалните опасности от вредни въздействия на предлаганото повече от трикратно увеличение на добивната дейност в рудник „Челопеч”...

6. В унисон със световните тенденции за подобряване качеството на живот и повишаване неговата продължителност, Е НАЛОЖИТЕЛНО ДА НЕ СЕ ДОПУСКА ПОВЕЧЕ ВЛОШАВАНЕ НА ПАРАМЕТРИТЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА, която трябва да бъде обитаване и след изтичане на 12-годишния период за реализиране на инвестиционното предложение.

Становището на проф. Игнатова датира от 2006 г. След дълга процедура, съда на Република България в свое решение отхвърли това сериозно увреждащо и допълнително компрометиращо околната среда инвестиционно предложение на Дънди. Въпреки, че Комплексното разрешително бе отменено, фирмата увеличи добива, увеличи обема на хвостохранилището, увреди земеделските площи... За да бъдат прикрити тези нарушения, българските власти отменят наредби, пренебрегват решения на МС, не се съобразяват със становищата на експертите – само и единствено в полза частните интереси на частната фирма.

От 12-те годишният период за реализиране на инвестиционното предложение са изминали 7. През този период две правителства се ръководят само и единствено от интересите на една корпорация, пренебрегвайки изцяло правата и интересите на българските граждани. Остават още 4-5 години на функциониране на рудника.

И си задаваме въпроса, а след това? Какво ще правят работниците от рудник Челопеч, жителите на село Челопеч след закриване на мината? Ще се занимават със земеделие върху отровените с арсен и други тежки метали земеделски площи ли? Ще си връщат огромните заеми, продавайки картофи на Женския пазар ли?

Какво ще правят жителите на с. Карлиево и с. Чавдар, когато хвостохранилището остане без надзор? Изпълни ли инвеститора задачата си да застрахова гражданите, заради вредното въздействие, което им оказва ежедневно?
Разбрахте ли сега, защо от години в Челопеч са на воден режим и няма достатъчно чиста питейна вода. Проф. Игнатова добре е засегнала темата, но... Няма кой в общината, в държавата, в еко-министерството да се заинтересува за човешките съдби на българските граждани.

  На снимката от интернет ясно се вижда как празнуват около тортата във форма на златно кюлче добре платените служители на Дънди. Ще изядат "златото", добито от рудник Челопеч и ще си вдигнат чукалата по живо по здраво. А отрудените селяни и граждани от Карлиево, Чавдар, Челопеч, Златица и околонията да му мислят. 
Като няма хляб - да ядат пасти! 
Като са мълчали, когато е трябвало да се защитават!



Много въпроси – един отговор! Шефовете на Дънди са ползвали удобните услуги на правителствения самолет по думите на Волен Сидеров и са си хортували с президент, премиер, министри високо над главите на народа. Бог високо – цар и той!

Ясно е, че на никой в държавата не му пука какво ще става с хората. Пука им само и единствено фирмата да „пичели”, за да може да „пичелят” и те!Народът! Народът - кучета го яли! А и може и хвостохранилище да ги погълне!