31 юли 2007

Лятото е за бедните - Зимата за богатите

Лято е. Всички се опитваме да си отдъхнем от задълженията, от тревогите, от проблемите. Забързваме ритъма в правилна посока – към наслаждаване на живота, защото, колкото и да не ни се иска той е достатъчно кратък, за да го пилеем безделно и трябва да се научим да го изживяваме пълноценно.
Лято е. Можем да отдъхнем за малко от големите сметки за тока. То затова и сега го увеличават, като си мислят, че не може да ни засегне и обезпокои, та да вдигаме гюрунтии. Затова и плащаме за два месеца на куп, защото сме свикнали да си трайкаме.
Лято е. Можем да бръкнем по-дълбоко под дюшека и да извадим дълбоките спестявания, да се метнем до морето за два-три дни. За толкова ще ни стигнат.
Лято е. Всички сме равни. И тези, дето нямаме, и тези, дето имат, можем да се усмихнем по-спокойно, защото слънцето ни огрява еднакво силно и жегата за всички е еднаква. Жегата ни е напекла достатъчно, за да не ни пука какво се върши около нас. Или по-скоро да се опитваме да не обръщаме внимание, защото така или иначе нищо не можем да променим. Какво като сечат поголовно гората – вода няма да има. Какво ли можем да направим ние, като управляващите ни дори и не знаят за проблема.
Научават отново последни и се сърдят. Защо ли? Защото.
Лято е. Време за почивка, за отмора, за релакс. Затова и като отидеш по след обяд за някой документ, който незнайно защо сега точно ти е потрябвал, няма кой да намериш да ти го подготви, завери и подпечати. Температурите са такива, че администрациите трябва да почиват. А ти какво си се разработил посред лято?
Лято е. Наслаждавайте се на чешмите и водата, че скоро може и да нямате тази възможност. Нищо чудно вдруги ден да осъмнем с воден режим,
след като в близост до вододайните зони се работи усилено.
Докато си пиех сутрешното кафе и гледах „Коритаров Лайф”, един от гостуващите ме впечатли с цитирането на една мъдрост. Ако искаш слънцето да свети много и единствено само в твоя двор, рискуваш той да се превърне в пустиня.
Стискам палци и се надявам управляващите ни да престанат да дърпат все към тях пустото слънцето, че току виж Златица се превърне в Каракум - море без вода.

Няма коментари: