„Къде е твоето начало,
каква е тази еднородна сплав?
Битието как те е създало,
в какво да вярвам, кой е прав?
Търговеца с прежалени алтъни,
даскала с лептата от книги,
жестът им времето продъни,
разключи страшните вериги.
От любов майце си воспалени,
начнаха музеиум и библиотека,
храмове духу бидоха создадени
за раба българина, за човека.
В нашето средоточие няма забрава –
вам се полага и почит, и слава”.
Из юбилеен сборник
„Читалищно дело”
Събитието, подтикнало автора да напише тази статия, беше проведената наскоро по радио „Ауреа” среща-разговор в рубриката „Емисар” за проблемите на читалището и за читалищната дейност изобщо. Тъй като, така или иначе, разговорът се водеше в съвсем друга насока, така и не стана ясно какво, е аджеба, туй нещо читалището.
На 30-ти януари 1856 г. четирима велики българи поставят началото на Великата Българска Културна Институция – в град Свищов се основава първото Читалище. Четирима българи, които заявяват за начинанието си по следния начин – „Господин Димитриа Начовича, учител Господин Емануил Васкидович, учител Господин Георгие Владикин, Господин Христаки Филчов, воспалени от родолюбието си, определиха по възможности да пожертва всякой от онаго дара, от която Бог им подарил, за да поставят едно българско читалище, гдето да бъде библиотека и музеум”.
Първите, така наречените пионери, поставили начало в която и да е било област на развитието и творчеството на отделните народи, или човечеството, винаги са получавали възхвала, признание и ореола на основоположниците на доброплодното новаторство. Или поне така би трябвало да бъде. Всъщност, в нормалните държави тези хора обикновено ги издигат в култ. А у нас?
Сигурен съм, че 99%, ако не и повече от „народа български” не знаят имената на основоположниците на читалищното дело. Всъщност, той, в случая, не е толкова виновен. Виновниците са други, но... за това после. Нека сега си поговорим за читалищата. И така – защо читалището е с българско свидетелство за раждане?
Читалищата се появяват през 19-ти век в условията на турско владичество. Турската империя тогава и грош не е давала за просветата и културата на българите. Пита се защо другите Балкански народи с подобна историческа съдба не са родили и отгледали такава структура в своята духовна сфера?!
Авторът на „Читалищен буквар” – Христо Илиев навремето беше поднесъл една хипотеза – нашия народ е създал азбука и отворил прозорци за културен възход на много славянски страни, открил един от първите университети в Европа, след падането си от 500 години под турско иго, не е могъл да изчезне от културната карта на света. Неговата духовна енергия заспива, но не се стопява. И когато настъпва пролетта на възраждането тази енергия се отприщва и се устремява напред. В нея са натрупани петвековна жажда за духовно знание. Читалищата са един от отдушниците на тази енергия.
П.Р. Славейков, Т. Икономов, Г.С. Раковски, В. Левски, Л. Каравелов, Бачо Киро – това са само част от имената под чиято инициатива са създадени много читалища.
И ето, че тук ставаме свидетели на две крайни оценки между две от читалищата. Цариградското читалище под ръководството на П.Р. Славейков издига идеята за национално самоопределяне чрез просвета преди националното Освобождение. Защото „непросветеният навсякъде е роб”. В Букурещ, обаче, след 1861 година по инициатива на Г. С. Раковски също работи българско читалище, което в най-добрите си години е средище на национално-революционната борба.
„Барут и книги, пушки и читалища, ножове и училища” – зове Каравеловият вестник „Свобода”. Защото, „без Свобода няма образование”. Въпреки разногласията между по-улегналите и по-буйните, всичко в крайна сметка, е било с една единствена цел – доброто на Родината.
До Освобождението на България читалищата достигат над 130. Дали изобщо можем да си дадем сметка какво означава това в тогавашната робска действителност.
А сега как е? Преди няколко години прочетох една статистика, че в днешно време от 4300 действащи читалища функционират едва 1450?!?!
Какво става? Ново робство ли ни очаква? Явно някой е решил да лиши българския народ от духовността му. От там нататък е лесно. Хората, които създадоха тази институция – читалището, трябва да се изучават всеки ден в училищата. Вместо това ние постепенно затриваме тяхното дело. Там, където е звучала „Къде си вярна ти, любов народна” на Добри Чинтулов, сега тъне в нищета и мизерия, и се разпродава на търг. Там, където е кипял творчески труд, сега са отворени кръчми. Срам! А най-лошото е, че самите ние гледаме с пренебрежение и охота към това културно наследство, завещано от дедите ни.
А не трябва да е така, защото:
- читалищата трябва да възпитават родолюбие
- читалищата трябва да са школо за свободолюбие
- читалищата трябва да са място за безкористно колективно действие и творчество, което създава традиция на солидарност и взаимопомощ
- читалищата трябва да подготвят обществено отговорни дейци в областта на културата, които да поставят обществените интереси над личните
- читалищата трябва да се ръководят от отговорни хора, които да работят за неговия престиж, а не да ползват читалището за своя собственост, или просто да стоят там за заплата.
Мога да изброя и още добродетели на читалищата, които трябва да... Но, мисля да спра до тук. Всъщност, това не съм го измислил аз. Това си е било написано. Аз само добавих думичката трябва. Навремето от нея не е имало нужда, защото работите тогава са вървели. Трябва отново и отново да се замислим (много внимателно) как ще я караме занапред. Да не събудим някоя сутрин и да видим сградата, която някога беше наречена „Музеум и библиотека”, че се е превърната в мавзолей... Мавзолей, в който лежи мумията на българския дух.
Не бива да го позволяваме.
P.S. А сега искам да ви запозная с един пасаж из словото на Петър Атанасов – Председател на читалището гр. Златица при откриването на читалищния театрален салон на 24 април 1923 година – „Почитаеми съграждани! Днес ние присъствуваме на едно рядко културно тържество у нас. Ние виждаме една наша лелеяна от десетки години мечта сбъдната. Днес се открива и освещава още един паметник на светлината, още едно огнище за пробуждането на народната свяст, още един мощен фактор за насаждане художествена култура. Това е нашият скъп, мил градски народен театър”.
Аз от себе си ще кажа – нашият скъп, мил градски народен театър май нещо в последно време го хвана липсата.
Веселин Рогачев – актьор, режисьор, бивш треньор, настоящ монтьор, журналист и читалищен настоятел
25 април 2008
САЛЕМСКИТЕ ВЕЩИЦИ по Златишки сценарий
Почти 6 месеца изминаха от онзи ден, когато златичани избраха новия кмет (кметица) и нов общински съвет. Шест месеца би трябвало да са напълно достатъчен срок, през който трябваше да се прегледа какво сдадено от предишното ръководство, след това да се съберем, да се погледнем в очите, да си стиснем ръцете и после всички заедно да започнем да работим за благото на нашата Златица. Това приемане на бюджети, предложения, изготвяне на проекти и тъй нататък, и тъй нататък...
Абе, знаете как е, няма да ви уча аз, я! Зер, затова сме ви избрали.
За шест месеца обаче, положението в нашата община, меко казано, си е... мамата. Още от самото начало взе, че се размириса. Първо, от едно място, после и от много други.
И за всичко, което е ставало преди (забатачено, разбира се), което става в момента (забатачено, разбира се) и което ще става за в бъдеще (забатачено, разбира се), за всичко е и ще бъде виновна тя – Кметицата.
Значи, първият мирис дойде от така лелеяното и все още недовършено сметище. Чудно откъде ли се взе, тъй като в него все още боклуци нямаше. Първо, „вятъра на промяната” донесе едва уловима миризма, но с течение на времето от ден на ден започна да вони все повече и повече. Както изглежда, се установи в последствие, че кметицата отказала да заплати на фирмата-изпълнител заради несвършена работа и изтекъл договор. От своя страна, фирмата се опита да изхитрува, после да я стресне и най-накрая се направи на обидена и си събра багажа. Интересното обаче, е друго. Вместо да проверят и ако е така (а то сигурно е така), да я подкрепят, ОбС взе, че влезе в положението на фирмата.
Аргумент – много от нас в момента си мислят така „Абе дори и да има нещо гнило, хайде сега, нали ще се завърши пустото сметище, за благото на Златица е. А, кой поръчал музиката и кой ще плаща... Е, то се знае кой! Само, че сега – Ядец! Виновната е... Кметицата”.
На мен лично знаете ли на какво ми заприлича цялата работа? Много често в нашия район гастролират цигани – тенекиджии. Та тези „майстори” обикновено гледат къде живеят по-стари или самотни хора, и най-често там отиват да си търсят работа. След като предложат да им направят улуците почти за без пари, за по 2-3 лева на метър. Абе, има-няма, половин пенсия, да има там за цигарите и за хляба, а иначе така здраво ще ги направят, че даже къщата да падне, те ще си останат във въздуха. Само, че когато дойде време за плащане (след свършване на работата, разбира се), горките хорица разбират, че не само техните пенсии, ами и на приятелите от махалата да съберат, пак няма да им стигнат. А за качеството на работа, да не говорим. А най-лошото е, че те трябва да се оправят сами. Щото, и да се оплачеш... Абе, я се оправяй сам.
Та, така и с нашето сметище. Кой работил, кой платил, кой дупки копал, кой 6 милиона похарчил – Кметицата виновна. Виновна е и точка.
След това замириса и от бившето Карлиевско сметище. Там също пак Кметицата е виновна. Нищо, че пред цяло село тя се изправи и каза, че не знае нищо по въпроса. А, когато запалиха Райхст... Чакай, чакай! Това беше друг случай.
И за горящите контейнери – пак тя е виновна. Нищо, че не ги пали тя. То не, че и предишни години не бяха пак пълни и горящи. Виновна е!
А, когато палнаха Райхст... Чакай, че пак се отнесох. Искам да кажа, че когато се запали онзи гараж виновния беше познайте кой – Тя. Е, какво от това, че някой си там тиквеник изсипал „чудото” си до гаража на човека, а не в контейнера, тъй като той бил пълен. А това, че някой не е преценил, че неугасени въглени, където и да ги сложиш, палят. Ама... Иначе щеше да изгори само контейнера. И след като всичко в този град гори, пуши (не, не, Райхстага няма нищо общо със случая) и мирише, тя, моля ви се, вместо да се почувства виновна, взе че направи „Конски Великден” и спортен празник на хората. Това вече, ако не е безочие, здраве му кажи. Вместо да се свие в някой ъгъл, тя тръгнала салтанати да продава. А пък да вземе, че да не покани „баш майсторите на спорта” от Златица. Ужас!
А една от многото й (и не последна) постъпки бе, когато поиска пари за проект на нов водопровод. Абе, женски акъл, моля ти се. Че тя по-хубаво да тръгне и да преброи колко чешми и чешмички има в Златица. И колко кладенци в дворовете. Водопровод! Хайде де! Не се научи да си трае таз жена и това си е. Абе, гледаш я такава една свитичка, миличка. Абе, откъде го вади тоз инат бе. Натиска си се на кметския стол и не иска да го преотстъпи на никой. Особено на “великите претенденти”.
Ох, на нас главата ни се е запалила, а пък тя... Е, стига с този Райхстаг, де! Там е друг случай ти казах. Друг път може да го използваме като компромат. Когато няма да има за какво да се закачим. А пък ако не хване „дикиш”, ще подхвърлим идеята, че тя е виновна за чумата през Средновековието, или пък, че тя е пилотирала единия самолет, когато Кулите ги таковаха. Аха. Преди да го блъсне, е скочила от него. Ала Джеймс Бонд. Абе, с една дума, виновен трябва да си има и няма значение кой, важното е да не сме ние. А пък в случая има кого да обвиним, нали така? Значи, Ловът на вещици в Златица може да продължи.
Атила
Абе, знаете как е, няма да ви уча аз, я! Зер, затова сме ви избрали.
За шест месеца обаче, положението в нашата община, меко казано, си е... мамата. Още от самото начало взе, че се размириса. Първо, от едно място, после и от много други.
И за всичко, което е ставало преди (забатачено, разбира се), което става в момента (забатачено, разбира се) и което ще става за в бъдеще (забатачено, разбира се), за всичко е и ще бъде виновна тя – Кметицата.
Значи, първият мирис дойде от така лелеяното и все още недовършено сметище. Чудно откъде ли се взе, тъй като в него все още боклуци нямаше. Първо, „вятъра на промяната” донесе едва уловима миризма, но с течение на времето от ден на ден започна да вони все повече и повече. Както изглежда, се установи в последствие, че кметицата отказала да заплати на фирмата-изпълнител заради несвършена работа и изтекъл договор. От своя страна, фирмата се опита да изхитрува, после да я стресне и най-накрая се направи на обидена и си събра багажа. Интересното обаче, е друго. Вместо да проверят и ако е така (а то сигурно е така), да я подкрепят, ОбС взе, че влезе в положението на фирмата.
Аргумент – много от нас в момента си мислят така „Абе дори и да има нещо гнило, хайде сега, нали ще се завърши пустото сметище, за благото на Златица е. А, кой поръчал музиката и кой ще плаща... Е, то се знае кой! Само, че сега – Ядец! Виновната е... Кметицата”.
На мен лично знаете ли на какво ми заприлича цялата работа? Много често в нашия район гастролират цигани – тенекиджии. Та тези „майстори” обикновено гледат къде живеят по-стари или самотни хора, и най-често там отиват да си търсят работа. След като предложат да им направят улуците почти за без пари, за по 2-3 лева на метър. Абе, има-няма, половин пенсия, да има там за цигарите и за хляба, а иначе така здраво ще ги направят, че даже къщата да падне, те ще си останат във въздуха. Само, че когато дойде време за плащане (след свършване на работата, разбира се), горките хорица разбират, че не само техните пенсии, ами и на приятелите от махалата да съберат, пак няма да им стигнат. А за качеството на работа, да не говорим. А най-лошото е, че те трябва да се оправят сами. Щото, и да се оплачеш... Абе, я се оправяй сам.
Та, така и с нашето сметище. Кой работил, кой платил, кой дупки копал, кой 6 милиона похарчил – Кметицата виновна. Виновна е и точка.
След това замириса и от бившето Карлиевско сметище. Там също пак Кметицата е виновна. Нищо, че пред цяло село тя се изправи и каза, че не знае нищо по въпроса. А, когато запалиха Райхст... Чакай, чакай! Това беше друг случай.
И за горящите контейнери – пак тя е виновна. Нищо, че не ги пали тя. То не, че и предишни години не бяха пак пълни и горящи. Виновна е!
А, когато палнаха Райхст... Чакай, че пак се отнесох. Искам да кажа, че когато се запали онзи гараж виновния беше познайте кой – Тя. Е, какво от това, че някой си там тиквеник изсипал „чудото” си до гаража на човека, а не в контейнера, тъй като той бил пълен. А това, че някой не е преценил, че неугасени въглени, където и да ги сложиш, палят. Ама... Иначе щеше да изгори само контейнера. И след като всичко в този град гори, пуши (не, не, Райхстага няма нищо общо със случая) и мирише, тя, моля ви се, вместо да се почувства виновна, взе че направи „Конски Великден” и спортен празник на хората. Това вече, ако не е безочие, здраве му кажи. Вместо да се свие в някой ъгъл, тя тръгнала салтанати да продава. А пък да вземе, че да не покани „баш майсторите на спорта” от Златица. Ужас!
А една от многото й (и не последна) постъпки бе, когато поиска пари за проект на нов водопровод. Абе, женски акъл, моля ти се. Че тя по-хубаво да тръгне и да преброи колко чешми и чешмички има в Златица. И колко кладенци в дворовете. Водопровод! Хайде де! Не се научи да си трае таз жена и това си е. Абе, гледаш я такава една свитичка, миличка. Абе, откъде го вади тоз инат бе. Натиска си се на кметския стол и не иска да го преотстъпи на никой. Особено на “великите претенденти”.
Ох, на нас главата ни се е запалила, а пък тя... Е, стига с този Райхстаг, де! Там е друг случай ти казах. Друг път може да го използваме като компромат. Когато няма да има за какво да се закачим. А пък ако не хване „дикиш”, ще подхвърлим идеята, че тя е виновна за чумата през Средновековието, или пък, че тя е пилотирала единия самолет, когато Кулите ги таковаха. Аха. Преди да го блъсне, е скочила от него. Ала Джеймс Бонд. Абе, с една дума, виновен трябва да си има и няма значение кой, важното е да не сме ние. А пък в случая има кого да обвиним, нали така? Значи, Ловът на вещици в Златица може да продължи.
Атила
20 април 2008
В брой 46-те ОЧАКВАЙТЕ!
- Мюзик-Айдълите в Пирдоп
- По Лазаровден на Кушия в Карлиево
- "Челопеч Майнинг" и АТПГ-Златица - едно успешно сътрудничество
- Салемските вещици по Златишки сценарий
- Баба Пана от Челопеч на 90 години
- Читалището - Музей или Мавзолей
- Мото-клуб "Средногорие" улови зова на сърцето
- Гаци ЛАЙФ - Болен здрав носи
- "Чуден сън" - представяне на детска книга в ОДЗ "Ханс Кр. Андерсен" - Челопеч
- Има и такива хора - Богомил Павлов от Челопеч
- По Лазаровден на Кушия в Карлиево
- "Челопеч Майнинг" и АТПГ-Златица - едно успешно сътрудничество
- Салемските вещици по Златишки сценарий
- Баба Пана от Челопеч на 90 години
- Читалището - Музей или Мавзолей
- Мото-клуб "Средногорие" улови зова на сърцето
- Гаци ЛАЙФ - Болен здрав носи
- "Чуден сън" - представяне на детска книга в ОДЗ "Ханс Кр. Андерсен" - Челопеч
- Има и такива хора - Богомил Павлов от Челопеч
08 април 2008
ОТИДЕ СИ НАЙ-СПЕЦИАЛНОТО ДЕТЕ
Доста далеч от земята се съвещавали...
- Време е за друго раждане.
Говореха небесните ангели на Господа.
Това специално дете ще се нуждае от много любов,
Ще се развива много бавно,
и ще са му нужни много повече грижи от хората,
сред които ще живее долу.
Може и да не се научи да тича, да се смее и да играе.
Мислите му може да изглеждат твърде странни
и в много отношения няма да се приспособи.
И всички ще му казват “увредено.”
Затова нека внимателно да изберем
къде да го изпратим, защото
искаме да живее в доволство и да бъде щастливо.
Моля те, Господи, намери семейството,
което ще изпълни тази специална задача за теб.
Те може и да не разберат веднага
тази полезна роля, която си им отредил,
но това дете изпратено свише
поражда по-силна вяра и по-дълбока любов
и те скоро ще осъзнаят получената привилегия,
че тяхното скъпоценно дете,
толкова крехко и слабо е
НАЙ-СПЕЦИАЛНОТО ДЕТЕ НА НЕБЕТО.
На моето мило и скъпо ангелче Емилиян,
което бе най-специалното дете на света
и което за мен винаги ще бъде такова!
С цялата ми любов
П.Ч.
- Време е за друго раждане.
Говореха небесните ангели на Господа.
Това специално дете ще се нуждае от много любов,
Ще се развива много бавно,
и ще са му нужни много повече грижи от хората,
сред които ще живее долу.
Може и да не се научи да тича, да се смее и да играе.
Мислите му може да изглеждат твърде странни
и в много отношения няма да се приспособи.
И всички ще му казват “увредено.”
Затова нека внимателно да изберем
къде да го изпратим, защото
искаме да живее в доволство и да бъде щастливо.
Моля те, Господи, намери семейството,
което ще изпълни тази специална задача за теб.
Те може и да не разберат веднага
тази полезна роля, която си им отредил,
но това дете изпратено свише
поражда по-силна вяра и по-дълбока любов
и те скоро ще осъзнаят получената привилегия,
че тяхното скъпоценно дете,
толкова крехко и слабо е
НАЙ-СПЕЦИАЛНОТО ДЕТЕ НА НЕБЕТО.
На моето мило и скъпо ангелче Емилиян,
което бе най-специалното дете на света
и което за мен винаги ще бъде такова!
С цялата ми любов
П.Ч.
За Чиста и Свята Република! или... Разделяй и владей.
„Цели сме изгорели от парене
и пак не знаем да духаме”.
Васил Левски
135 години Бай Василе.
Тъжен юбилей.
За 135-ти път отново дойде времето едни да се преклонят пред твоите дела, втори да те почетат, трети да се отчетат, четвърти да си спомнят за теб, пети да се отъждествят с... 135 години от твоята кончина и вече 130 години свободна България. 130 години, за които трябваше да бъдем вече „Чистата и святата” Република, която ти ни завеща.
Е, Република сме, ама чиста и свята...
Нито има нещо чисто, а пък и всичко свято що ни беше останало, лека-полека омаскарихме.
И продължаваме все в тоя дух.
Ами, краен съм бил! Няма такова нещо.
Нарочно започнах с една от твоите сентенции – тази за „изгорелите” и „парените”. 130 години българинът е парен, горен, мачкан, плют, клан, бесен и то не от някакъв си там поробител (зер вече сме свободни), а от тези, които най-демократично е избрал да го управляват. 130 години не се научихме, че сами кладем огньовете с врялата вода, с която после ни поливат. За 130 години мамицата му разкатаха на българския народ, като че преди това 500 години му бяха малко. Ама и на него не му увря главата, ами продължава все така да подклажда огъня... Този с врялата вода.
Аха! Дето после на неговата глава... Абе, все някога ще уври, ама не се знае кога.
Разделиха ни, Апостоле!
Разделиха ни и ни скараха помежду ни! И то така люто ни скараха, че не можем да се гледаме един други. И всичкото е заради пустата власт.
Сини, червени, жълти, пембени, турунджави – всички са в един кюп.
Значи, Бай Василе,
в центъра на София има една сграда.
Над входа й с големи
букви пише:
„СЪЕДИНЕНИЕТО ПРАВИ СИЛАТА”.
Хубаво е, нали?
Сигурен съм обаче, че в последните почти 20 години всеки един от тези, които сме избрали да работи в тази сграда „на ползу роду”, върши точно обратното, след като прочете надписа! Те изповядват римското верую „Разделяй и владей!”. За тях българският народ е по-добре да бъде разединен и обезверен, защото така по-лесно можеш да му стъпиш на шията.
В „Нареда за освобождение на българския народ” – Наказателен закон, параграф 3, ти си написал:
„Ако някой презре или отхвърли предначертаната държавна система демократска република и състави партии за деспотско-тиранска или конституционна (в смисъл монархическа) система, то и такива ще се считат за неприятели на отечеството ни и ще се наказват със смърт”.
Тръпки ме побиват ако тази наредба влезе в действие в наши дни. Само, че за всичко е помислено, за да не може това да стане. То затова за някои 19 февруари и 2 юни са големи празници.
Най-пресен е случаят в с. Карлиево, бай Василе! Малко селце, задружно. С неговите си проблеми. Селце като повечето в България, където всеки един познава другите. Е, успяха да бръкнат и в душата на карлиевчани. Само няколко дни след 19-ти февруари, Бай Василе, селото беше разделено на две. Довчерашни приятели и комшии скокнаха едни срещу други. И то защо? Защото някои някъде делят мегдан с друг.
Имена няма да споменавам, то не е и нужно. Те си знаят - грехът е техен. Само, че ще се обърна към жителите на Карлиево. Не си струва заради болните амбиции на някои съветници да се смразявате помежду си. Тези госпожи и господа (или другари), които ви подсториха, утре няма да ти дадат и щипка сол да си сложиш на масата, а да не говорим за други услуги или помощи. Но виж, комшиите и съселяните (приятелите от детинство), това е друго нещо. Така, че направете си сами извода.
Та, такива ми ти работи, Бай Василе! Защо се получава така ли? Спомняш ли си навремето, когато те попитаха като се освободим кого ще си турим за цар. Ти тогава отговори, че ако се бием за Освобождението от турско, за да си турим цар, то сме глупаци. Само, че ние си турихме цар, щот сме много уми. И тук преди известно време да вземем пак цар да турим. Пък той от своя страна ни го тури на нас. Е, такова е положението, значи. Каквото сме си надробили, това ще си сърбаме. Пък аз, Бай Василе, ще взема с твое позволение да отразя едно твое писмо до Каравелов.
Мисля да нямаш нищо против.
„Не бива да се дава подкрепа
на глупци.
Байо, да ти кажа една като сто! Всичките неразбории, зависти, укори, които произлизат повечето от глупостта, са причина за разделянето един народ на части и (тогава от него) не остава нищо. Това вие твърде добре познавате. Следователно у нас, за да не може да добие сила тая поразия, а да вземе силен вървеж работата ни, без да пропадне в неприятелски ръце нищичко, е да ме поддържате, като кажете всекиму: „Ако вие с Левски не се разберете, за вас няма работа!” Това така трябва да направите, ако сте убедени в мене, и няма да (последва) нищо лошаво”.
Левски до Л. Каравелов,
25.VІІІ.1872 г.
и пак не знаем да духаме”.
Васил Левски
135 години Бай Василе.
Тъжен юбилей.
За 135-ти път отново дойде времето едни да се преклонят пред твоите дела, втори да те почетат, трети да се отчетат, четвърти да си спомнят за теб, пети да се отъждествят с... 135 години от твоята кончина и вече 130 години свободна България. 130 години, за които трябваше да бъдем вече „Чистата и святата” Република, която ти ни завеща.
Е, Република сме, ама чиста и свята...
Нито има нещо чисто, а пък и всичко свято що ни беше останало, лека-полека омаскарихме.
И продължаваме все в тоя дух.
Ами, краен съм бил! Няма такова нещо.
Нарочно започнах с една от твоите сентенции – тази за „изгорелите” и „парените”. 130 години българинът е парен, горен, мачкан, плют, клан, бесен и то не от някакъв си там поробител (зер вече сме свободни), а от тези, които най-демократично е избрал да го управляват. 130 години не се научихме, че сами кладем огньовете с врялата вода, с която после ни поливат. За 130 години мамицата му разкатаха на българския народ, като че преди това 500 години му бяха малко. Ама и на него не му увря главата, ами продължава все така да подклажда огъня... Този с врялата вода.
Аха! Дето после на неговата глава... Абе, все някога ще уври, ама не се знае кога.
Разделиха ни, Апостоле!
Разделиха ни и ни скараха помежду ни! И то така люто ни скараха, че не можем да се гледаме един други. И всичкото е заради пустата власт.
Сини, червени, жълти, пембени, турунджави – всички са в един кюп.
Значи, Бай Василе,
в центъра на София има една сграда.
Над входа й с големи
букви пише:
„СЪЕДИНЕНИЕТО ПРАВИ СИЛАТА”.
Хубаво е, нали?
Сигурен съм обаче, че в последните почти 20 години всеки един от тези, които сме избрали да работи в тази сграда „на ползу роду”, върши точно обратното, след като прочете надписа! Те изповядват римското верую „Разделяй и владей!”. За тях българският народ е по-добре да бъде разединен и обезверен, защото така по-лесно можеш да му стъпиш на шията.
В „Нареда за освобождение на българския народ” – Наказателен закон, параграф 3, ти си написал:
„Ако някой презре или отхвърли предначертаната държавна система демократска република и състави партии за деспотско-тиранска или конституционна (в смисъл монархическа) система, то и такива ще се считат за неприятели на отечеството ни и ще се наказват със смърт”.
Тръпки ме побиват ако тази наредба влезе в действие в наши дни. Само, че за всичко е помислено, за да не може това да стане. То затова за някои 19 февруари и 2 юни са големи празници.
Най-пресен е случаят в с. Карлиево, бай Василе! Малко селце, задружно. С неговите си проблеми. Селце като повечето в България, където всеки един познава другите. Е, успяха да бръкнат и в душата на карлиевчани. Само няколко дни след 19-ти февруари, Бай Василе, селото беше разделено на две. Довчерашни приятели и комшии скокнаха едни срещу други. И то защо? Защото някои някъде делят мегдан с друг.
Имена няма да споменавам, то не е и нужно. Те си знаят - грехът е техен. Само, че ще се обърна към жителите на Карлиево. Не си струва заради болните амбиции на някои съветници да се смразявате помежду си. Тези госпожи и господа (или другари), които ви подсториха, утре няма да ти дадат и щипка сол да си сложиш на масата, а да не говорим за други услуги или помощи. Но виж, комшиите и съселяните (приятелите от детинство), това е друго нещо. Така, че направете си сами извода.
Та, такива ми ти работи, Бай Василе! Защо се получава така ли? Спомняш ли си навремето, когато те попитаха като се освободим кого ще си турим за цар. Ти тогава отговори, че ако се бием за Освобождението от турско, за да си турим цар, то сме глупаци. Само, че ние си турихме цар, щот сме много уми. И тук преди известно време да вземем пак цар да турим. Пък той от своя страна ни го тури на нас. Е, такова е положението, значи. Каквото сме си надробили, това ще си сърбаме. Пък аз, Бай Василе, ще взема с твое позволение да отразя едно твое писмо до Каравелов.
Мисля да нямаш нищо против.
„Не бива да се дава подкрепа
на глупци.
Байо, да ти кажа една като сто! Всичките неразбории, зависти, укори, които произлизат повечето от глупостта, са причина за разделянето един народ на части и (тогава от него) не остава нищо. Това вие твърде добре познавате. Следователно у нас, за да не може да добие сила тая поразия, а да вземе силен вървеж работата ни, без да пропадне в неприятелски ръце нищичко, е да ме поддържате, като кажете всекиму: „Ако вие с Левски не се разберете, за вас няма работа!” Това така трябва да направите, ако сте убедени в мене, и няма да (последва) нищо лошаво”.
Левски до Л. Каравелов,
25.VІІІ.1872 г.
Веселин Рогачев
ВИДОВДЕН
- Кажи на детето кога е
Куковден!
Ще му кажа...
На Видовден!
След този диалог между двама батковци, за едно малко момче годината се увеличила с още два дни. Сигурен съм, че много от нас споменават доста често и двата дни, когато са ядосани, или когато не желаят да свършат някому услуга. Само че докато Куковден се възприема като „ако си нямаш работа, надай се”, то фразата „ще дойде Видовден” сама по себе си носи някаква скрита заплаха, някакво обещание за разплата. Но не на Куковден! Не! Видовден все някога ще дойде и тежко, и горко тому, когото...!
Всъщност, Видовден се празнува на 15-ти юни (стар стил: честване на Св.Св. Вартоломей и Елисей). Та, на един Видовден през далечната 1389 г. на Косово поле една срещу друга застават войските на сръбския крал Лазар и неговия съюзник – босненския воевода Твърдко, и войската на султан Мурад І.
Как мислите, ако попитате някой сърбин какво е за него Косово поле, какво ли ще ви отговори той?
В последвалата битка християнските войски са съвсем близо до победата...
Съвсем близо, но... Мурад І е убит, събрите и босненците са разбити, а крал Лазар е обезглавен на трупа на Мурад, като възмездие. Как мислите, ако попитаме който и да е сърбин какво означава за него Косово поле...?
След Косовската битка пътят на Баязид – синът на Мурад към Търновското Българско царство и към Видинското Българско царство бил открит.
А, всъщност, забравих да спомена, че на Косово поле българската армия я било хванала липсата. Защо ли?
Така че, ако попиташ българин какво означава Косово поле за него, файда няма (той и Шипка май вече като попиташ...), но виж, ако попиташ сърбин за Косово поле...
Ако някой се е изнервил вече,
мога да поясня.
Прочетох някъде, че на Косово поле са построени (не си спомням точната бройка), около 136 манастира. Как мислите, защо ли?
Косово поле винаги е било храм за измъчената сръбска душа. Света земя, напоена с кръвта на предците им.
Ето защо те няма да простят никому и никога за „Република Косово”, било на американци, албанци и най-вече на нас. Защото отново ние от всички балкански народи излязохме „най-умните” като признахме Косово. И Гърция, и Румъния, и Кипър, да не говорим за Македония и други държави на Балканския полуостров (християнски), се обявиха против това кощунство, но ние не.
Щот сме чок-тарикатите на Балканския полуостров.
А не усещаме ли как лека-полека всички започват да странят от нас?
Много от нашите гурбетчии се чудят, че в съседните нам страни (сиреч комшиите), отношението към българите е меко казано негативно. Още е пресен споменът за коридора, който дадохме на натовските самолети, които бомбандираха мирното сръбско население (предимно), но сега вече това признаване е равносилно на предателство. Предателство към народ, с който имаме една кръв, един език, една вяра.
За колко сребърника го направихме?
И кого всъщност признахме?
Един руснак беше казал наскоро, че Косово е отворена рана в снагата на сръбската страна, в която американците да могат да бъркат, когато си поискат. А пък след като на американците са им толкова мили шиптарите, да бяха си ги взели в Америка и да им бяха дали някой от техните щати. Тези, чиито предци са вилняли с меч в ръката из християнските земи.
Знае ли някой какво е означавало, за поробения народ думата „арнаутин”? А знае ли сега някой какви асоциации навява из Европа думата „шиптар”?
Та те трябваше да им направят държава на най-святото за сърбите място!
Е... майката и простотия! И в тази простотия трябваше да ни нахакат и нас без отново да ни попита някой за мнението ни. Докога бе?
Само че, една българска поговорка гласи: „Играе ли мечката у комшиите, чакай я и в твоя двор”. И ако, не дай Боже, „мечката заиграе” и у нас, какво ще правим тогава? От кого ще поискаме помощ след като прекъснахме всички пътеки, по които можеше да дойде тя.
В програмата на Българският Централен революционен комитет, в една от точките е записано: - Ние, българите, желаем да живеем с всичките наши съседи дружествено, а особено със сърбите и черногорците, които съчувствуват на нашите стремления, и с румънците, с които нашата съдба е тясно свъзана и желаем да съставим с тях Федерация из свободни страни.
Знаете ли какво е означавало това? Балканска Федеративна Република. Замислена е била не от някой друг, а от Левски и Каравелов. И всички други като тях, които сега честваме. Е, омаскарихме и тяхната памет. След като се „гушнахме” с довчерашните поробители и плюхме в сурата на братски народ.
Е, имали сме конфликти помежду си (отново след външна намеса). Водили сме войни помежду си (поради малоумни управници и монарси), но сега вместо полека-лека да изгладим отношенията помежду си, доведохме нещата до задънена улица. Защото, знаете ли вече кога ще ни простят сърбите!? На Куковден! А рано или късно ще дойде Видовден и за нас. Бъдете сигурни!
Куковден!
Ще му кажа...
На Видовден!
След този диалог между двама батковци, за едно малко момче годината се увеличила с още два дни. Сигурен съм, че много от нас споменават доста често и двата дни, когато са ядосани, или когато не желаят да свършат някому услуга. Само че докато Куковден се възприема като „ако си нямаш работа, надай се”, то фразата „ще дойде Видовден” сама по себе си носи някаква скрита заплаха, някакво обещание за разплата. Но не на Куковден! Не! Видовден все някога ще дойде и тежко, и горко тому, когото...!
Всъщност, Видовден се празнува на 15-ти юни (стар стил: честване на Св.Св. Вартоломей и Елисей). Та, на един Видовден през далечната 1389 г. на Косово поле една срещу друга застават войските на сръбския крал Лазар и неговия съюзник – босненския воевода Твърдко, и войската на султан Мурад І.
Как мислите, ако попитате някой сърбин какво е за него Косово поле, какво ли ще ви отговори той?
В последвалата битка християнските войски са съвсем близо до победата...
Съвсем близо, но... Мурад І е убит, събрите и босненците са разбити, а крал Лазар е обезглавен на трупа на Мурад, като възмездие. Как мислите, ако попитаме който и да е сърбин какво означава за него Косово поле...?
След Косовската битка пътят на Баязид – синът на Мурад към Търновското Българско царство и към Видинското Българско царство бил открит.
А, всъщност, забравих да спомена, че на Косово поле българската армия я било хванала липсата. Защо ли?
Така че, ако попиташ българин какво означава Косово поле за него, файда няма (той и Шипка май вече като попиташ...), но виж, ако попиташ сърбин за Косово поле...
Ако някой се е изнервил вече,
мога да поясня.
Прочетох някъде, че на Косово поле са построени (не си спомням точната бройка), около 136 манастира. Как мислите, защо ли?
Косово поле винаги е било храм за измъчената сръбска душа. Света земя, напоена с кръвта на предците им.
Ето защо те няма да простят никому и никога за „Република Косово”, било на американци, албанци и най-вече на нас. Защото отново ние от всички балкански народи излязохме „най-умните” като признахме Косово. И Гърция, и Румъния, и Кипър, да не говорим за Македония и други държави на Балканския полуостров (християнски), се обявиха против това кощунство, но ние не.
Щот сме чок-тарикатите на Балканския полуостров.
А не усещаме ли как лека-полека всички започват да странят от нас?
Много от нашите гурбетчии се чудят, че в съседните нам страни (сиреч комшиите), отношението към българите е меко казано негативно. Още е пресен споменът за коридора, който дадохме на натовските самолети, които бомбандираха мирното сръбско население (предимно), но сега вече това признаване е равносилно на предателство. Предателство към народ, с който имаме една кръв, един език, една вяра.
За колко сребърника го направихме?
И кого всъщност признахме?
Един руснак беше казал наскоро, че Косово е отворена рана в снагата на сръбската страна, в която американците да могат да бъркат, когато си поискат. А пък след като на американците са им толкова мили шиптарите, да бяха си ги взели в Америка и да им бяха дали някой от техните щати. Тези, чиито предци са вилняли с меч в ръката из християнските земи.
Знае ли някой какво е означавало, за поробения народ думата „арнаутин”? А знае ли сега някой какви асоциации навява из Европа думата „шиптар”?
Та те трябваше да им направят държава на най-святото за сърбите място!
Е... майката и простотия! И в тази простотия трябваше да ни нахакат и нас без отново да ни попита някой за мнението ни. Докога бе?
Само че, една българска поговорка гласи: „Играе ли мечката у комшиите, чакай я и в твоя двор”. И ако, не дай Боже, „мечката заиграе” и у нас, какво ще правим тогава? От кого ще поискаме помощ след като прекъснахме всички пътеки, по които можеше да дойде тя.
В програмата на Българският Централен революционен комитет, в една от точките е записано: - Ние, българите, желаем да живеем с всичките наши съседи дружествено, а особено със сърбите и черногорците, които съчувствуват на нашите стремления, и с румънците, с които нашата съдба е тясно свъзана и желаем да съставим с тях Федерация из свободни страни.
Знаете ли какво е означавало това? Балканска Федеративна Република. Замислена е била не от някой друг, а от Левски и Каравелов. И всички други като тях, които сега честваме. Е, омаскарихме и тяхната памет. След като се „гушнахме” с довчерашните поробители и плюхме в сурата на братски народ.
Е, имали сме конфликти помежду си (отново след външна намеса). Водили сме войни помежду си (поради малоумни управници и монарси), но сега вместо полека-лека да изгладим отношенията помежду си, доведохме нещата до задънена улица. Защото, знаете ли вече кога ще ни простят сърбите!? На Куковден! А рано или късно ще дойде Видовден и за нас. Бъдете сигурни!
Атила
Абонамент за:
Публикации (Atom)