Исках да направя подарък
за празника на моя град, като разкажа нещо за някои хора, които се отъркаха,
отъркват се и вероятно още и още ще се отъркват във властта. После се разубедих
с аргумента, че не е прилично лични разговори и наблюдения да стигат до
публиката, която и без друго доста нахално се опитва да гледа под юргана и
изпада в истеричен кикот, ако забележи там нещо любопитно. Избързах, защото
изборите хлопат на вратата... От друга страна пък, повече детайли около тези хора
сигурно ще дадат представа какво се случва в действителност. Или още
по-конкретно – защо нищо не се случва в Златица! Има неща извън думите и извън политиката,
които съсипват общината. Важни са, но не смятам, че стават за подарък.
