Доста далеч от земята се съвещавали...
- Време е за друго раждане.
Говореха небесните ангели на Господа.
Това специално дете ще се нуждае от много любов,
Ще се развива много бавно,
и ще са му нужни много повече грижи от хората,
сред които ще живее долу.
Може и да не се научи да тича, да се смее и да играе.
Мислите му може да изглеждат твърде странни
и в много отношения няма да се приспособи.
И всички ще му казват “увредено.”
Затова нека внимателно да изберем
къде да го изпратим, защото
искаме да живее в доволство и да бъде щастливо.
Моля те, Господи, намери семейството,
което ще изпълни тази специална задача за теб.
Те може и да не разберат веднага
тази полезна роля, която си им отредил,
но това дете изпратено свише
поражда по-силна вяра и по-дълбока любов
и те скоро ще осъзнаят получената привилегия,
че тяхното скъпоценно дете,
толкова крехко и слабо е
НАЙ-СПЕЦИАЛНОТО ДЕТЕ НА НЕБЕТО.
На моето мило и скъпо ангелче Емилиян,
което бе най-специалното дете на света
и което за мен винаги ще бъде такова!
С цялата ми любов
П.Ч.
08 април 2008
За Чиста и Свята Република! или... Разделяй и владей.
„Цели сме изгорели от парене
и пак не знаем да духаме”.
Васил Левски
135 години Бай Василе.
Тъжен юбилей.
За 135-ти път отново дойде времето едни да се преклонят пред твоите дела, втори да те почетат, трети да се отчетат, четвърти да си спомнят за теб, пети да се отъждествят с... 135 години от твоята кончина и вече 130 години свободна България. 130 години, за които трябваше да бъдем вече „Чистата и святата” Република, която ти ни завеща.
Е, Република сме, ама чиста и свята...
Нито има нещо чисто, а пък и всичко свято що ни беше останало, лека-полека омаскарихме.
И продължаваме все в тоя дух.
Ами, краен съм бил! Няма такова нещо.
Нарочно започнах с една от твоите сентенции – тази за „изгорелите” и „парените”. 130 години българинът е парен, горен, мачкан, плют, клан, бесен и то не от някакъв си там поробител (зер вече сме свободни), а от тези, които най-демократично е избрал да го управляват. 130 години не се научихме, че сами кладем огньовете с врялата вода, с която после ни поливат. За 130 години мамицата му разкатаха на българския народ, като че преди това 500 години му бяха малко. Ама и на него не му увря главата, ами продължава все така да подклажда огъня... Този с врялата вода.
Аха! Дето после на неговата глава... Абе, все някога ще уври, ама не се знае кога.
Разделиха ни, Апостоле!
Разделиха ни и ни скараха помежду ни! И то така люто ни скараха, че не можем да се гледаме един други. И всичкото е заради пустата власт.
Сини, червени, жълти, пембени, турунджави – всички са в един кюп.
Значи, Бай Василе,
в центъра на София има една сграда.
Над входа й с големи
букви пише:
„СЪЕДИНЕНИЕТО ПРАВИ СИЛАТА”.
Хубаво е, нали?
Сигурен съм обаче, че в последните почти 20 години всеки един от тези, които сме избрали да работи в тази сграда „на ползу роду”, върши точно обратното, след като прочете надписа! Те изповядват римското верую „Разделяй и владей!”. За тях българският народ е по-добре да бъде разединен и обезверен, защото така по-лесно можеш да му стъпиш на шията.
В „Нареда за освобождение на българския народ” – Наказателен закон, параграф 3, ти си написал:
„Ако някой презре или отхвърли предначертаната държавна система демократска република и състави партии за деспотско-тиранска или конституционна (в смисъл монархическа) система, то и такива ще се считат за неприятели на отечеството ни и ще се наказват със смърт”.
Тръпки ме побиват ако тази наредба влезе в действие в наши дни. Само, че за всичко е помислено, за да не може това да стане. То затова за някои 19 февруари и 2 юни са големи празници.
Най-пресен е случаят в с. Карлиево, бай Василе! Малко селце, задружно. С неговите си проблеми. Селце като повечето в България, където всеки един познава другите. Е, успяха да бръкнат и в душата на карлиевчани. Само няколко дни след 19-ти февруари, Бай Василе, селото беше разделено на две. Довчерашни приятели и комшии скокнаха едни срещу други. И то защо? Защото някои някъде делят мегдан с друг.
Имена няма да споменавам, то не е и нужно. Те си знаят - грехът е техен. Само, че ще се обърна към жителите на Карлиево. Не си струва заради болните амбиции на някои съветници да се смразявате помежду си. Тези госпожи и господа (или другари), които ви подсториха, утре няма да ти дадат и щипка сол да си сложиш на масата, а да не говорим за други услуги или помощи. Но виж, комшиите и съселяните (приятелите от детинство), това е друго нещо. Така, че направете си сами извода.
Та, такива ми ти работи, Бай Василе! Защо се получава така ли? Спомняш ли си навремето, когато те попитаха като се освободим кого ще си турим за цар. Ти тогава отговори, че ако се бием за Освобождението от турско, за да си турим цар, то сме глупаци. Само, че ние си турихме цар, щот сме много уми. И тук преди известно време да вземем пак цар да турим. Пък той от своя страна ни го тури на нас. Е, такова е положението, значи. Каквото сме си надробили, това ще си сърбаме. Пък аз, Бай Василе, ще взема с твое позволение да отразя едно твое писмо до Каравелов.
Мисля да нямаш нищо против.
„Не бива да се дава подкрепа
на глупци.
Байо, да ти кажа една като сто! Всичките неразбории, зависти, укори, които произлизат повечето от глупостта, са причина за разделянето един народ на части и (тогава от него) не остава нищо. Това вие твърде добре познавате. Следователно у нас, за да не може да добие сила тая поразия, а да вземе силен вървеж работата ни, без да пропадне в неприятелски ръце нищичко, е да ме поддържате, като кажете всекиму: „Ако вие с Левски не се разберете, за вас няма работа!” Това така трябва да направите, ако сте убедени в мене, и няма да (последва) нищо лошаво”.
Левски до Л. Каравелов,
25.VІІІ.1872 г.
и пак не знаем да духаме”.
Васил Левски
135 години Бай Василе.
Тъжен юбилей.
За 135-ти път отново дойде времето едни да се преклонят пред твоите дела, втори да те почетат, трети да се отчетат, четвърти да си спомнят за теб, пети да се отъждествят с... 135 години от твоята кончина и вече 130 години свободна България. 130 години, за които трябваше да бъдем вече „Чистата и святата” Република, която ти ни завеща.
Е, Република сме, ама чиста и свята...
Нито има нещо чисто, а пък и всичко свято що ни беше останало, лека-полека омаскарихме.
И продължаваме все в тоя дух.
Ами, краен съм бил! Няма такова нещо.
Нарочно започнах с една от твоите сентенции – тази за „изгорелите” и „парените”. 130 години българинът е парен, горен, мачкан, плют, клан, бесен и то не от някакъв си там поробител (зер вече сме свободни), а от тези, които най-демократично е избрал да го управляват. 130 години не се научихме, че сами кладем огньовете с врялата вода, с която после ни поливат. За 130 години мамицата му разкатаха на българския народ, като че преди това 500 години му бяха малко. Ама и на него не му увря главата, ами продължава все така да подклажда огъня... Този с врялата вода.
Аха! Дето после на неговата глава... Абе, все някога ще уври, ама не се знае кога.
Разделиха ни, Апостоле!
Разделиха ни и ни скараха помежду ни! И то така люто ни скараха, че не можем да се гледаме един други. И всичкото е заради пустата власт.
Сини, червени, жълти, пембени, турунджави – всички са в един кюп.
Значи, Бай Василе,
в центъра на София има една сграда.
Над входа й с големи
букви пише:
„СЪЕДИНЕНИЕТО ПРАВИ СИЛАТА”.
Хубаво е, нали?
Сигурен съм обаче, че в последните почти 20 години всеки един от тези, които сме избрали да работи в тази сграда „на ползу роду”, върши точно обратното, след като прочете надписа! Те изповядват римското верую „Разделяй и владей!”. За тях българският народ е по-добре да бъде разединен и обезверен, защото така по-лесно можеш да му стъпиш на шията.
В „Нареда за освобождение на българския народ” – Наказателен закон, параграф 3, ти си написал:
„Ако някой презре или отхвърли предначертаната държавна система демократска република и състави партии за деспотско-тиранска или конституционна (в смисъл монархическа) система, то и такива ще се считат за неприятели на отечеството ни и ще се наказват със смърт”.
Тръпки ме побиват ако тази наредба влезе в действие в наши дни. Само, че за всичко е помислено, за да не може това да стане. То затова за някои 19 февруари и 2 юни са големи празници.
Най-пресен е случаят в с. Карлиево, бай Василе! Малко селце, задружно. С неговите си проблеми. Селце като повечето в България, където всеки един познава другите. Е, успяха да бръкнат и в душата на карлиевчани. Само няколко дни след 19-ти февруари, Бай Василе, селото беше разделено на две. Довчерашни приятели и комшии скокнаха едни срещу други. И то защо? Защото някои някъде делят мегдан с друг.
Имена няма да споменавам, то не е и нужно. Те си знаят - грехът е техен. Само, че ще се обърна към жителите на Карлиево. Не си струва заради болните амбиции на някои съветници да се смразявате помежду си. Тези госпожи и господа (или другари), които ви подсториха, утре няма да ти дадат и щипка сол да си сложиш на масата, а да не говорим за други услуги или помощи. Но виж, комшиите и съселяните (приятелите от детинство), това е друго нещо. Така, че направете си сами извода.
Та, такива ми ти работи, Бай Василе! Защо се получава така ли? Спомняш ли си навремето, когато те попитаха като се освободим кого ще си турим за цар. Ти тогава отговори, че ако се бием за Освобождението от турско, за да си турим цар, то сме глупаци. Само, че ние си турихме цар, щот сме много уми. И тук преди известно време да вземем пак цар да турим. Пък той от своя страна ни го тури на нас. Е, такова е положението, значи. Каквото сме си надробили, това ще си сърбаме. Пък аз, Бай Василе, ще взема с твое позволение да отразя едно твое писмо до Каравелов.
Мисля да нямаш нищо против.
„Не бива да се дава подкрепа
на глупци.
Байо, да ти кажа една като сто! Всичките неразбории, зависти, укори, които произлизат повечето от глупостта, са причина за разделянето един народ на части и (тогава от него) не остава нищо. Това вие твърде добре познавате. Следователно у нас, за да не може да добие сила тая поразия, а да вземе силен вървеж работата ни, без да пропадне в неприятелски ръце нищичко, е да ме поддържате, като кажете всекиму: „Ако вие с Левски не се разберете, за вас няма работа!” Това така трябва да направите, ако сте убедени в мене, и няма да (последва) нищо лошаво”.
Левски до Л. Каравелов,
25.VІІІ.1872 г.
Веселин Рогачев
ВИДОВДЕН
- Кажи на детето кога е
Куковден!
Ще му кажа...
На Видовден!
След този диалог между двама батковци, за едно малко момче годината се увеличила с още два дни. Сигурен съм, че много от нас споменават доста често и двата дни, когато са ядосани, или когато не желаят да свършат някому услуга. Само че докато Куковден се възприема като „ако си нямаш работа, надай се”, то фразата „ще дойде Видовден” сама по себе си носи някаква скрита заплаха, някакво обещание за разплата. Но не на Куковден! Не! Видовден все някога ще дойде и тежко, и горко тому, когото...!
Всъщност, Видовден се празнува на 15-ти юни (стар стил: честване на Св.Св. Вартоломей и Елисей). Та, на един Видовден през далечната 1389 г. на Косово поле една срещу друга застават войските на сръбския крал Лазар и неговия съюзник – босненския воевода Твърдко, и войската на султан Мурад І.
Как мислите, ако попитате някой сърбин какво е за него Косово поле, какво ли ще ви отговори той?
В последвалата битка християнските войски са съвсем близо до победата...
Съвсем близо, но... Мурад І е убит, събрите и босненците са разбити, а крал Лазар е обезглавен на трупа на Мурад, като възмездие. Как мислите, ако попитаме който и да е сърбин какво означава за него Косово поле...?
След Косовската битка пътят на Баязид – синът на Мурад към Търновското Българско царство и към Видинското Българско царство бил открит.
А, всъщност, забравих да спомена, че на Косово поле българската армия я било хванала липсата. Защо ли?
Така че, ако попиташ българин какво означава Косово поле за него, файда няма (той и Шипка май вече като попиташ...), но виж, ако попиташ сърбин за Косово поле...
Ако някой се е изнервил вече,
мога да поясня.
Прочетох някъде, че на Косово поле са построени (не си спомням точната бройка), около 136 манастира. Как мислите, защо ли?
Косово поле винаги е било храм за измъчената сръбска душа. Света земя, напоена с кръвта на предците им.
Ето защо те няма да простят никому и никога за „Република Косово”, било на американци, албанци и най-вече на нас. Защото отново ние от всички балкански народи излязохме „най-умните” като признахме Косово. И Гърция, и Румъния, и Кипър, да не говорим за Македония и други държави на Балканския полуостров (християнски), се обявиха против това кощунство, но ние не.
Щот сме чок-тарикатите на Балканския полуостров.
А не усещаме ли как лека-полека всички започват да странят от нас?
Много от нашите гурбетчии се чудят, че в съседните нам страни (сиреч комшиите), отношението към българите е меко казано негативно. Още е пресен споменът за коридора, който дадохме на натовските самолети, които бомбандираха мирното сръбско население (предимно), но сега вече това признаване е равносилно на предателство. Предателство към народ, с който имаме една кръв, един език, една вяра.
За колко сребърника го направихме?
И кого всъщност признахме?
Един руснак беше казал наскоро, че Косово е отворена рана в снагата на сръбската страна, в която американците да могат да бъркат, когато си поискат. А пък след като на американците са им толкова мили шиптарите, да бяха си ги взели в Америка и да им бяха дали някой от техните щати. Тези, чиито предци са вилняли с меч в ръката из християнските земи.
Знае ли някой какво е означавало, за поробения народ думата „арнаутин”? А знае ли сега някой какви асоциации навява из Европа думата „шиптар”?
Та те трябваше да им направят държава на най-святото за сърбите място!
Е... майката и простотия! И в тази простотия трябваше да ни нахакат и нас без отново да ни попита някой за мнението ни. Докога бе?
Само че, една българска поговорка гласи: „Играе ли мечката у комшиите, чакай я и в твоя двор”. И ако, не дай Боже, „мечката заиграе” и у нас, какво ще правим тогава? От кого ще поискаме помощ след като прекъснахме всички пътеки, по които можеше да дойде тя.
В програмата на Българският Централен революционен комитет, в една от точките е записано: - Ние, българите, желаем да живеем с всичките наши съседи дружествено, а особено със сърбите и черногорците, които съчувствуват на нашите стремления, и с румънците, с които нашата съдба е тясно свъзана и желаем да съставим с тях Федерация из свободни страни.
Знаете ли какво е означавало това? Балканска Федеративна Република. Замислена е била не от някой друг, а от Левски и Каравелов. И всички други като тях, които сега честваме. Е, омаскарихме и тяхната памет. След като се „гушнахме” с довчерашните поробители и плюхме в сурата на братски народ.
Е, имали сме конфликти помежду си (отново след външна намеса). Водили сме войни помежду си (поради малоумни управници и монарси), но сега вместо полека-лека да изгладим отношенията помежду си, доведохме нещата до задънена улица. Защото, знаете ли вече кога ще ни простят сърбите!? На Куковден! А рано или късно ще дойде Видовден и за нас. Бъдете сигурни!
Куковден!
Ще му кажа...
На Видовден!
След този диалог между двама батковци, за едно малко момче годината се увеличила с още два дни. Сигурен съм, че много от нас споменават доста често и двата дни, когато са ядосани, или когато не желаят да свършат някому услуга. Само че докато Куковден се възприема като „ако си нямаш работа, надай се”, то фразата „ще дойде Видовден” сама по себе си носи някаква скрита заплаха, някакво обещание за разплата. Но не на Куковден! Не! Видовден все някога ще дойде и тежко, и горко тому, когото...!
Всъщност, Видовден се празнува на 15-ти юни (стар стил: честване на Св.Св. Вартоломей и Елисей). Та, на един Видовден през далечната 1389 г. на Косово поле една срещу друга застават войските на сръбския крал Лазар и неговия съюзник – босненския воевода Твърдко, и войската на султан Мурад І.
Как мислите, ако попитате някой сърбин какво е за него Косово поле, какво ли ще ви отговори той?
В последвалата битка християнските войски са съвсем близо до победата...
Съвсем близо, но... Мурад І е убит, събрите и босненците са разбити, а крал Лазар е обезглавен на трупа на Мурад, като възмездие. Как мислите, ако попитаме който и да е сърбин какво означава за него Косово поле...?
След Косовската битка пътят на Баязид – синът на Мурад към Търновското Българско царство и към Видинското Българско царство бил открит.
А, всъщност, забравих да спомена, че на Косово поле българската армия я било хванала липсата. Защо ли?
Така че, ако попиташ българин какво означава Косово поле за него, файда няма (той и Шипка май вече като попиташ...), но виж, ако попиташ сърбин за Косово поле...
Ако някой се е изнервил вече,
мога да поясня.
Прочетох някъде, че на Косово поле са построени (не си спомням точната бройка), около 136 манастира. Как мислите, защо ли?
Косово поле винаги е било храм за измъчената сръбска душа. Света земя, напоена с кръвта на предците им.
Ето защо те няма да простят никому и никога за „Република Косово”, било на американци, албанци и най-вече на нас. Защото отново ние от всички балкански народи излязохме „най-умните” като признахме Косово. И Гърция, и Румъния, и Кипър, да не говорим за Македония и други държави на Балканския полуостров (християнски), се обявиха против това кощунство, но ние не.
Щот сме чок-тарикатите на Балканския полуостров.
А не усещаме ли как лека-полека всички започват да странят от нас?
Много от нашите гурбетчии се чудят, че в съседните нам страни (сиреч комшиите), отношението към българите е меко казано негативно. Още е пресен споменът за коридора, който дадохме на натовските самолети, които бомбандираха мирното сръбско население (предимно), но сега вече това признаване е равносилно на предателство. Предателство към народ, с който имаме една кръв, един език, една вяра.
За колко сребърника го направихме?
И кого всъщност признахме?
Един руснак беше казал наскоро, че Косово е отворена рана в снагата на сръбската страна, в която американците да могат да бъркат, когато си поискат. А пък след като на американците са им толкова мили шиптарите, да бяха си ги взели в Америка и да им бяха дали някой от техните щати. Тези, чиито предци са вилняли с меч в ръката из християнските земи.
Знае ли някой какво е означавало, за поробения народ думата „арнаутин”? А знае ли сега някой какви асоциации навява из Европа думата „шиптар”?
Та те трябваше да им направят държава на най-святото за сърбите място!
Е... майката и простотия! И в тази простотия трябваше да ни нахакат и нас без отново да ни попита някой за мнението ни. Докога бе?
Само че, една българска поговорка гласи: „Играе ли мечката у комшиите, чакай я и в твоя двор”. И ако, не дай Боже, „мечката заиграе” и у нас, какво ще правим тогава? От кого ще поискаме помощ след като прекъснахме всички пътеки, по които можеше да дойде тя.
В програмата на Българският Централен революционен комитет, в една от точките е записано: - Ние, българите, желаем да живеем с всичките наши съседи дружествено, а особено със сърбите и черногорците, които съчувствуват на нашите стремления, и с румънците, с които нашата съдба е тясно свъзана и желаем да съставим с тях Федерация из свободни страни.
Знаете ли какво е означавало това? Балканска Федеративна Република. Замислена е била не от някой друг, а от Левски и Каравелов. И всички други като тях, които сега честваме. Е, омаскарихме и тяхната памет. След като се „гушнахме” с довчерашните поробители и плюхме в сурата на братски народ.
Е, имали сме конфликти помежду си (отново след външна намеса). Водили сме войни помежду си (поради малоумни управници и монарси), но сега вместо полека-лека да изгладим отношенията помежду си, доведохме нещата до задънена улица. Защото, знаете ли вече кога ще ни простят сърбите!? На Куковден! А рано или късно ще дойде Видовден и за нас. Бъдете сигурни!
Атила
Абонамент за:
Публикации (Atom)