Изминалият месец април бе изцяло посветен на почистващи мероприятия. Особено запомнящо се бе стартиралата кампания на бТВ “Да почистим България за един ден”. Инициативата да си почистим градовете, селата, деретата и язовирите бе последвана от хора и общини. В нея се включи и Пирдоп, където също се организира ден за почистване около жилищните блокове и облагородяването им. Само в Златица нищо подобно не се случи.
Но, все пак, за да не останем много назад, от общината решиха да почистят край града, като изринат заталачените корита на реката, минаваща покрай гробищния парк и направят няколко канала. Речено-сторено. Айде, да не останем съвсем без никакви екологични инициативи, та и нашата кметица организира тук-там почистване, като за целта нае фирма да го извърши професионално и качествено. И нищо друго. Че то екологията не е с особен приоритет на кметицата. В община Златица всичко нали си е кристално чисто и пределно ясно. Като на Германия.
В същото време, по-будни златичани решиха сами да се организират и почистят около блоковете и къщите си. Така се случи с живущите в нашия блок. Посъбраха се съседите, хванаха се за метлите, кирките и лопатите, за да придобие междублоковото пространство що годе приличен вид, че и без това тревната площ много скоро съвсем ще се заличи. Та нали Каменова позволява всяка неделя то да се използва за безплатен паркинг, въпреки, че е издала нарочна заповед да се глобяват всички автомобили, паркирани или премиващи през тревата. Е, заповед може и да има, ама кой ли пък трябва да следи дали същата се спазва.
Но и това си е в реда на нещата и в манталитета на управление на нашата кметица, затова няма какво да й намираме кусури...
Докато усилено почиствахме и засаждахме дървета около блока, към нас се засили с колелото си явно ядосан мъж, който отдалече се развика, вземайки ни за общински работници по чистотата... Какви сте вие бе, в тази община? Срам нямате ли, бе? Нямате ли поне капчица морал?...
Учудени, всички спряхме и зачакахме човекът да ни обясни с какво сме го ядосали... А той - крещи и се заканва... Как може? Как е възможно от общината да изхвърлите боклуците в реката до фабриката, бе? Не ви ли е срам, бе? Вие не сте хора, вие сте чудовища?
Сконфузени се засилихме да обясняваме на човечеца, че нещо се е объркал и не към нас, а към кметицата трябва да се обърне по тези въпроси. Ние просто си почистваме пред блока, че ако чакаме почистване да бъде организирано от общината - ще има много да чакаме!
Обясних на гражданина, че общинската сграда се намира недалеч - зад заведението “Антик” и веднага може да отиде до там. И ако има невероятния късмет кметицата да го приеме, то тогава спокойно може да й разкаже от какво се вълнува толкова много.
Като чу това предложение, човекът се ядоса още повече, изрече няколко поздравления по адрес на майки, лели, вуйчивци и стринки, после се закани, че трябва телевизиите да снимат и покажат престъпното заталачване на златишките реки...
Заинтригувана от твърденията на случайния минувач, реших да проверя за какво става на въпрос. Отидох до гробищният парк. Гледам - копано, минавали в калта камиони, нещо е вършено. От там се запътвам към ф-ка “Йорданка Николова”, за да проверя за какво говореше човека?! Какво да видя... Купища тиня, папури, пожълтели брезички, завързани черни торби пълни с отпадъци. Ей така, насипани на ръба на пътя и в реката... Че, откъде се взеха толкова много боклуци в тази река, брей??? Човекът бил прав! Безсрамно, неморално, неетично и съвсем по... Златишка му работа!
Нов модел на почистване... Събираш, товариш и вместо на сметището, караш в реката над града... Явно фирмата, наета да извърши почистването е избрала най-подходящия, качествен и евтин метод за това... Чрез телепортация... Събираш, товариш и хоп... Кал, глина и папури се появят там, където никога преди не ги е имало... И за това, естествено, получаваш значително заплащане от общината. Качествена работа - качествено заплащане... Евала! Иновации, ноу-хау и прилагане на най-добри налични техники.
След няколко седмици, в които боклуците престояха около пътя, надвиснали над реката, отново се предприеха действия по почистване. Този път боклуците бяха къде натоварени и извозени нанякъде, къде набутани направо в реката, но се поочисти районът.
Не знам кой бе организирал това “перфектно” почистване, затова реших да задам въпроса директно на кметицата на заседание на ОбС. Попитах аз, попитах, ама пък и какъв отговор получих. Нонка Каменова съвсем сериозно ми обясни, че е разпоредила почистване на коритото около гробищния парк и то е извършено качествено от наета за целта местна фирма. Моите твърдения, че по незнайни пътища боклуците са се появили в района на фабриката, били неверни и би трябвало да докажа, че наистина са от гробището...
На сесията присъстваше и представителката на почистващата фирма, която явно добре подготвена предварително, размахваше разни снимки колко било мръсно около реката и как ако не била тя да почисти, нямало кой друг. Ама пък аз съм изхвърляла строителни отпадъци там и прочие... Безпочвени обвинения ала гузен негонен бяга!!! Така и не се разбра обаче по какъв начин се е появила калта, глината и папурите в тази река и защо толкова много приличат на тези, изкопани край гробищния парк.
На моето предложение Каменова да провери случая, тъй като има съмнения за злоупотреби, същата много намусено и гневно отговори, че всичко било както трябва, нямало какво да се разследва и проверява. И след като всички знаем за нейната страст да влиза в ролята на следовател, няма как да си зададем въпроса защо този път отказва?!?
ВНИМАНИЕ: при направен анализ на взети проби от шахтата край гробищния парк се оказа, че има високи съдържания на какви ли не тежки метали и то в стойности в пъти над пределно допустимите. И тъй като именно тази тиня бе изхвърлена в реката над фабриката, то водата й е била замърсена и ако граждани по поречието са я използвали, то не се знае какви могат да бъдат последствията за тяхното здраве!
Но пък на кметицата не й е до това. Тя си има къде-къде по-важни дела от тези, да се грижи за гражданите на Златица. Да се чудиш ли, да се маеш ли... все тая. За пореден път се доказа, че в община Златица се управлява само и единствено по симпатия... За приближените или хубаво... или нищо... А, че фирмата май нямала лиценз да извършва подобни дейности, какво толкоз. Нали Нонка гарантира!!! А ние на Нонкините попари се наядохме и на Нонкините “управленски” твърдения се наслушахме.
А колко ли хиляди левове са похарчени за това почистване и колко ли общински пари са потънали в нечии джобове по подобни схеми??? Скоро ще му дойде времето и подобни машинации ще бъдат добре проследени, а виновните и злоупотребилите ще си получат заслуженото... И май няма да чакаме още дълго, че то не остана - ей го къде е октомври! Спасителният ОКТОМВРИ!
Петя ЧОЛАКОВА
16 май 2011
СЪДЕБНА ХРОНИКА
През 2008-ма в препълнения читалищен салон на град Златица актрисата Искра Радева съобщи от сцената, в присъствието на кмета на общината ни Нонка Каменова, изправила се чинно до нея, че в една от залите на БАН Европейски форум от експертите на Брюксел е удостоил не кой да е, а нашата Каменова със златен печат и златна значка като уникален кмет на община върху културната карта на ЕС и европейски експерт по усвояване на средства от различни европейски програми... Помните ли?!?
Защо отново и отново се връщам към това грандиозно събитие, което заслепи гражданите на Златица и всички те ахнаха в захлас пред високата чест, оказана на уникалната ни кметица?
Ами, защото изминаха вече 4 години, а Нонка Каменова не успя да защити дори един европейски проект и нито един евро-цент не бе усвоен и вложен в просперитета на Златица!
И си задавам въпроса: кой заблуди и кой излъга всички ни, обявявайки отличието на Нонка Каменова, което в последствие се оказа абсолютно фалшиво? Дали Искра Радева ни поднесе невярната информация, или самата Нонка Каменова?
Равносметката от тогава до днес, обаче е меко казано ТРАГИЧНА. За тези близо четири години нито едно евро не бе спечелено и вложено за подобряване на живота в община Златица, но за сметка на това нашия “европейски експерт”, заплатил за отличието, с което се кичи 782,30 лева членски внос, причини на жителите на Златица щети и вреди за стотици хиляди левове. Това е установено и доказано от Областната дирекция на МВР-София и материалите са изпратени на Окръжна и Районна прокуратура - Пирдоп, за да бъде образувано срещу Нонка Каменова досъдебно производство...
Първата преписка е за опростените с лека ръка Каменова 600 хиляди лева, които любимата й фирма “Кумерио-Аурубис” АД - Пирдоп дължи на община Златица като такса смет, но в продължение на години е превеждала тези суми на община Пирдоп... Няма как всеки да не се запита каква е цената на тази услуга и защо Нонка Каменова не вложи усилия да защити интересите на златичани, а опрости парите?
И аз си задавам този въпрос и отговорите, които ми идват на ум са твърде неприятни за нашата кметица.
По същата преписка е установено и доказано, че през 2008-ма година Нонка Каменова отново противозаконно се е съгласила дължимите суми от същата фирма в размер на 125 хиляди лева такса смет да бъдат преведени отново на община Пирдоп...
Явно община Пирдоп е твърде мила и драга на Каменова щом тя така услужливо й превежда хиляди левове, без дори да й мигне окото?!? Ех, защо ли кметицата не опрости данъците на всички златичани по същия начин, по който ги опрощава на фирмата с комина?
Какво ли трябва да стори всеки един от нас за Нонка Каменова, че тя да бъде така благосклонна и към жителите на управляваната от нея община, че най сетне и тук да се случи нещо позитивно, а не да тънем в дупки, мърсотия и забвение?
Като че ли община Златица е цъфнала и вързала във финансово отношение, като че ли тук всичко е в отлично състояние, та Нонка Каменова с лека ръка опрощава и дава стотици хиляди левове на община Пирдоп, вместо да задели пари за водопровода, който отново се скъса в Петрич, за цялостно асфалтиране на улиците в Златица, Карлиево и Църквище, за поддържане на детските градини, за повишаване заплатите на учители и възпитатели, които мизерстват с по 200,00 лева на месец, за сметка на кметската заплата в размер на 1620,00 лева!?! Но, това е друга тема...
Втората преписка, водена срещу Нонка Каменова е за застрахованата от нея общинска и необщинска собственост през 2010-та година за около 16 хиляди лева?! За да получи застрахователният агент, избран от Каменова и пазен в дълбока тайна по-висока премия, тя е застраховала за 5300,00 лева дори недовършеното ново депо за битови отпадъци, което все още не е общинска собственост?!?
Питам се, дали няма Каменова да вземе да застрахова и планетата Марс, че да може да осигури висока премия на своя застрахователен агент, примерно?!? Че то подобни управленски решения са често срещано явление в община Златица.
Какво пък толкоз, че за депото няма съставен дори акт 10, да не говорим за акт 15 или 16... Има обаче висящо дело, от което добре се облагодетелстват наетите адвокати и което вече три години се влачи по съдебни инстанции?!? По преписката със застраховките Каменова отказва да предостави на следствените органи застрахователните полици, защото от тях ще стане безкрайно ясно кое лице е извършило застраховането и кой е прибрал тлъстата застрахователна премия?
За сведение на посрещачите (разбирай избирателите), и при опрощаването на средства и при сключването на застраховки по закон се изискват решения на Общинския съвет, но такива няма... Защото Нонка Каменова вероятно счита, че тя е над законите и нормите в Република България, и над нея е само и единствено дядо Господ... А може да смята, че той е редом с нея!?! Кой знае?
Подобни са обстоятелствата и с едно друго дело по един прецедентен случай. Решила Каменова да ми отмъсти, че изказвам публично становища и мнения, което за нейно съжаление, не й е особено приятно и видиш ли, възползвала се от служебното си положение, та ми пратила хабер и комисия.
Извикала Нонка Каменова полския пъдар Вълко Червенков и му заръчала да ми напише акт, че отглеждам “безстопанствени” животни (коне и прасета) в местността Медет - Средна гора. Сиреч, хем съм стопанин на животни, хем същите са безстопанствени. Иди та я разбери тая нашата европейска кметица!
В последствие същата сформира даже комисия, която да установи на място нарушението. Пък и аз бях там, но в комисията така и не видях актосъставителя Вълко Червенков. Но пък Каменова твърди, че е бил там. Както и да е! По този повод заведох дело, на което бе даден ход на 21-ви април. Ще чакаме отново ще се произнесе съда, който на първото заседание се наложи да глоби общинския представител Вълко Червенков за неуважение и явяване в явно нетрезво състояние. Наложи се съдията да вика полиция и същият да бъде изнесен от залата...
Относно развоя на това поредно дело, което се образува срещу Каменова заради нейните действия и решения ще разкажем подробно... Очаквайте!
Съдебен репортер:
Стоян Шиеков
Защо отново и отново се връщам към това грандиозно събитие, което заслепи гражданите на Златица и всички те ахнаха в захлас пред високата чест, оказана на уникалната ни кметица?
Ами, защото изминаха вече 4 години, а Нонка Каменова не успя да защити дори един европейски проект и нито един евро-цент не бе усвоен и вложен в просперитета на Златица!
И си задавам въпроса: кой заблуди и кой излъга всички ни, обявявайки отличието на Нонка Каменова, което в последствие се оказа абсолютно фалшиво? Дали Искра Радева ни поднесе невярната информация, или самата Нонка Каменова?
Равносметката от тогава до днес, обаче е меко казано ТРАГИЧНА. За тези близо четири години нито едно евро не бе спечелено и вложено за подобряване на живота в община Златица, но за сметка на това нашия “европейски експерт”, заплатил за отличието, с което се кичи 782,30 лева членски внос, причини на жителите на Златица щети и вреди за стотици хиляди левове. Това е установено и доказано от Областната дирекция на МВР-София и материалите са изпратени на Окръжна и Районна прокуратура - Пирдоп, за да бъде образувано срещу Нонка Каменова досъдебно производство...
Първата преписка е за опростените с лека ръка Каменова 600 хиляди лева, които любимата й фирма “Кумерио-Аурубис” АД - Пирдоп дължи на община Златица като такса смет, но в продължение на години е превеждала тези суми на община Пирдоп... Няма как всеки да не се запита каква е цената на тази услуга и защо Нонка Каменова не вложи усилия да защити интересите на златичани, а опрости парите?
И аз си задавам този въпрос и отговорите, които ми идват на ум са твърде неприятни за нашата кметица.
По същата преписка е установено и доказано, че през 2008-ма година Нонка Каменова отново противозаконно се е съгласила дължимите суми от същата фирма в размер на 125 хиляди лева такса смет да бъдат преведени отново на община Пирдоп...
Явно община Пирдоп е твърде мила и драга на Каменова щом тя така услужливо й превежда хиляди левове, без дори да й мигне окото?!? Ех, защо ли кметицата не опрости данъците на всички златичани по същия начин, по който ги опрощава на фирмата с комина?
Какво ли трябва да стори всеки един от нас за Нонка Каменова, че тя да бъде така благосклонна и към жителите на управляваната от нея община, че най сетне и тук да се случи нещо позитивно, а не да тънем в дупки, мърсотия и забвение?
Като че ли община Златица е цъфнала и вързала във финансово отношение, като че ли тук всичко е в отлично състояние, та Нонка Каменова с лека ръка опрощава и дава стотици хиляди левове на община Пирдоп, вместо да задели пари за водопровода, който отново се скъса в Петрич, за цялостно асфалтиране на улиците в Златица, Карлиево и Църквище, за поддържане на детските градини, за повишаване заплатите на учители и възпитатели, които мизерстват с по 200,00 лева на месец, за сметка на кметската заплата в размер на 1620,00 лева!?! Но, това е друга тема...
Втората преписка, водена срещу Нонка Каменова е за застрахованата от нея общинска и необщинска собственост през 2010-та година за около 16 хиляди лева?! За да получи застрахователният агент, избран от Каменова и пазен в дълбока тайна по-висока премия, тя е застраховала за 5300,00 лева дори недовършеното ново депо за битови отпадъци, което все още не е общинска собственост?!?
Питам се, дали няма Каменова да вземе да застрахова и планетата Марс, че да може да осигури висока премия на своя застрахователен агент, примерно?!? Че то подобни управленски решения са често срещано явление в община Златица.
Какво пък толкоз, че за депото няма съставен дори акт 10, да не говорим за акт 15 или 16... Има обаче висящо дело, от което добре се облагодетелстват наетите адвокати и което вече три години се влачи по съдебни инстанции?!? По преписката със застраховките Каменова отказва да предостави на следствените органи застрахователните полици, защото от тях ще стане безкрайно ясно кое лице е извършило застраховането и кой е прибрал тлъстата застрахователна премия?
За сведение на посрещачите (разбирай избирателите), и при опрощаването на средства и при сключването на застраховки по закон се изискват решения на Общинския съвет, но такива няма... Защото Нонка Каменова вероятно счита, че тя е над законите и нормите в Република България, и над нея е само и единствено дядо Господ... А може да смята, че той е редом с нея!?! Кой знае?
Подобни са обстоятелствата и с едно друго дело по един прецедентен случай. Решила Каменова да ми отмъсти, че изказвам публично становища и мнения, което за нейно съжаление, не й е особено приятно и видиш ли, възползвала се от служебното си положение, та ми пратила хабер и комисия.
Извикала Нонка Каменова полския пъдар Вълко Червенков и му заръчала да ми напише акт, че отглеждам “безстопанствени” животни (коне и прасета) в местността Медет - Средна гора. Сиреч, хем съм стопанин на животни, хем същите са безстопанствени. Иди та я разбери тая нашата европейска кметица!
В последствие същата сформира даже комисия, която да установи на място нарушението. Пък и аз бях там, но в комисията така и не видях актосъставителя Вълко Червенков. Но пък Каменова твърди, че е бил там. Както и да е! По този повод заведох дело, на което бе даден ход на 21-ви април. Ще чакаме отново ще се произнесе съда, който на първото заседание се наложи да глоби общинския представител Вълко Червенков за неуважение и явяване в явно нетрезво състояние. Наложи се съдията да вика полиция и същият да бъде изнесен от залата...
Относно развоя на това поредно дело, което се образува срещу Каменова заради нейните действия и решения ще разкажем подробно... Очаквайте!
Съдебен репортер:
Стоян Шиеков
ДИАГНОЗАТА, която живее на покрива
Генерал Иди Амин Дада Умей управлява Уганда в продължение на осем години, през които успява да избие около 400 000 души от племената аколи и ланго. Първата жертва на военния преврат, след който идва на власт, е неговият най-силен конкурент - ген. Сюлейман Хюсеин. Амин държи главата му като трофей... в хладилника си.
Диктаторът е слабо грамотен, но е отличен боксьор
Освен това се самопровъзгласява за “Негово превъзходителство пожизнения президент фелдмаршал хаджи доктор Иди Амин Дада, кавалер на “Кръста Виктория”, ордена “За заслуги”, “Военен кръст”, властелин на всички земни животни и всички морски риби, последния крал на Шотландия, победител на Британската империя в цяла Африка и Уганда, професор по география, ректор на университета “Макерере”.
През 2003 г. Амин изпадна в кома в болница в Саудитска Арабия. Причината за смъртта му, както се разбра тогава, бил сифилисът, разяждал “повелителя на животните” от самото му раждане.
“Удивителната жестокост на угандийския диктатор би могла да се обясни тъкмо с тежкото му състояние”, разказва в книгата си “Болестите във властта” бившият британски министър на здравеопазването Дейвид Оуен.
Иди Амин буквално се разпадал, но разпадайки се, повлякъл със себе си и Уганда. Зверските болки се отприщвали навън, превръщайки се в зверство към всички.
Впрочем книгата на Оуен вече излезе и на български, а тези дни вестниците я цитираха обилно откъм любопитната й страна:
Мао Дзедун страдал от биполярно разстройство. Сталин бил параноик. Хрушчов имал хипомания. Провалът на операцията по свалянето на Фидел Кастро през 1961 г. пък най-вероятно се дължал на инжекция - президентът Кенеди имал симптоми на болестта на Адисън, заради което се налагало да му бият смесица от обезболяващи, антибиотици и успокоителни, предизвикваща големи амплитуди в настроението и депресия.
Дейвид Оуен обаче се интересува по-скоро от друго. Като сериозен изследовател той търси отговори на въпроса как властта променя човека и защо лидерите, които не са болни в обичайния смисъл на думата, имат свойството да развиват така наречения от него синдром на хюбриса.
Казано просто: кои са причините едно будещо симпатия и доверие същество, бидейки вече овластено, да започне да се държи самонадеяно, високомерно и дори арогантно. Кое е онова, което “разболява”. Дали човекът, за когото сме гласували, е бил същото говедо и преди това, но ловко се е прикривал(о), или във властта все пак има някакъв тайнствен микроб.
Иди Амин е хипертрофирал образ на “хюбриса”. По-важното - той е лесното му обяснение. Далеч по-интересно е как някой здрав и прав, дошъл от нищото, изведнъж се обгражда с тежко въоръжена охрана и започва да опразва заведения, за да изпие уискито си на спокойствие.
Някой като шивача Антъни Хейли, който като парламентарен представител на Саутхемптън изпратил ругателно писмо по адрес на избирателите си, “имали нахалството да ме безпокоят по въпроса за акциза”. Или някой като Джеръми Лийки, който садял дръвчета в Йоркшър, но щом го избрали за общински съветник, влязъл с фрак, дъвка в уста и свръхпренебрежителна усмивка в телевизионното студио...
Оуен не дава отговори, а предлага да търсим микроба през фактите. Някъде ще видим слаб характер, другаде – слаб ум. На места ще усетим желание за реванш и вродена отмъстителност. На още повече места ще подушим невежество, некомпетентност, гола самонадеяност и невъзпитание. А в най-тежкия случай ще се сблъскаме с всичко това и по много. Но да разпознаем “синдрома на хюбриса” не е чак толкова трудно.
Пример №1: В студиото седи един министър-председател. Видът му е самодоволен. Журналистка задава въпрос защо управляваните от него стават все по-бедни, цените – все по-високи, а държавата се е захванала със скъпоструващи проекти. Министър-председателят първо се усмихва пренебрежително, после отговаря с циничен съвет:
“Моето семейство, откакто аз се помня – от дете до ден днешен, картофи не е купувало. Винаги сме си ги садили, копали, гледали и не сме ходили в плод и зеленчук, за да си купим – нито майка ми, нито баща ми, нито баба ми, нито аз. И мога да ви кажа как се садят, ако не знаете? Трябва да се сложат на тъмно, за да покълнат, след това малко с мотиката се копаят, слагат се. При толкова пустеещи земи всеки може да си насади.”
Пример №2: В студиото седи един министър-председател и приказва - буквално каквото му хрумне, за военната операция в Либия. Видът му отново е самодоволен. Първо казва, че подкрепяме операцията, но няма да участваме в нея.
След пет минути даже я нарича “закъсняла”.
На следващия ден в студиото седи същият министър-председател и продължава да говори. Тази сутрин обаче той не харесва операцията, смята я за “авантюра”. Приказва за петродолари, критикува ангро Франция, Великобритания и САЩ и въобще се “зъби на тирана”, като се озовава с двата крака в лагера на Русия и Китай.
Същата вечер, т.е. само след няколко часа, през които световните агенции са разпространявали думите на този министър-председател, позицията му е вече коренно различна: операцията е “легитимна, нужна и правилна”, както се разбира от съобщение на неговия пресцентър.
Пример №3: В поредица от публични изяви един министър-председател прави нещо още по-безпрецедентно: в словесната схватка между икономическия си министър и управител на чужда компания той, първо, защитава управителя на чуждата компания; второ, съобщава, че бюджетът на страната е абсолютно зависим от чуждата компания; и трето – прави го в момент, когато държавата му е на път да се набута в чужд проект за близо два милиарда евро, чийто консултант е... управителят на чуждата компания.
Тук е важно уточнението, че под “чужда” не се разбира единствено чуждестранна. Да бъдеш чужд в случая означава интерес, не просто различен от твоя, а до голяма степен противоположен на него. Чуждост, ако щете, и цивилизационна...
А сега си представете, че и в трите примера, които дадох, става дума за един и същ човек. Че този човек управлява повече от година и половина по един и същ начин. Сутрин казва “не”, по пладне казва “да”, следобед - “може би”, а вечер - “надали”. Точно както Карлсон, който живее на покрива, викаше на Дребосъчето: “Ще дойда към 5, но не по-рано от 6, най-вероятно след 7, така че в никакъв случай не ме чакай преди 8”, и той кръжи с перката без коефициент полезно действие. Дори обратното – става все по-нетърпим. Все “по-хюбрисен”, а оттам и опасен.
Хюбрис между другото се казвала майката на Пан – онова полунещо от човек и козел/Бог и Дявол, което дръзвало да се състезава с Аполон и плашело ловците с чудовищната си фигура. Оттам идва думата “паника”. Терминът “хюбрис” пък означава преди всичко дързост, после надценяване, накрая и самообожествяване. Нещо като да загубиш реална представа кой си, откъде идваш, какво можеш и за какво си призван. Да нямаш или постепенно да подцениш взискателността към себе си...
Самонадеяността, казва Дейвид Оуен, е липса на качество, а не качество. Затова тя неведнъж е слагала в хладилника си трофеи от глави на самозабравили се политически лидери. Самонадеяността притъпява бдителността, прави те още по-слаб и няма начин да не си изпатиш – след “хюбрис” в древногръцките трагедии идва ред на възмездието.
Затова Оуен си позволява и един съвет: да броим. Да броим колко пъти човекът, за когото сме гласували/ни управлява, си е променял позициите. Да броим колко пъти се е отнесъл невъзпитано към нашето мнение. Да броим кога думите и делата му са съвпадали. Най-важното: да броим резултатите, които самият той изтъква като постижения, защото без тях няма как да напипаме диагнозата...
По първия съвет: броя. По втория и третия – това е невъзможна мисия, Дейвид! За четвъртия отговорът е: ну-ла.
А за петия, хъм, ще вляза в сайта на Министерския съвет.
Там броя до 15. Толкова са отличията, които един министър-председател е споменал – от сертификати и грамоти, през обявяване на благодарност и медали за бойно съдружие, до кръстове за заслуги с червени звезди и почетни жезли. Не съм забравила да броя – успокоявам се. Не съм забравила и как да натискам бутоните върху клавиатурата.
Нямам единствено паник бутон.
автор: Любослава Русева
източник: www.dnevnik.bg/analizi
Подобни властно-болестни симптоми се наблюдават в пълна сила и сред управниците на нашите Средногорски общини. Като се замислиш и си припомниш стореното и свършеното от тях през последните 4 години, няма как да не се тупнеш по челото и се затюхкаш как е възможно изобщо подобни хора да бъдат избрани на подобни длъжности и колко ли още поразии ще сторят за оставащото им време мандат?
Един ярък представител на хюбристите сред нашите кметове и кметици често, често променя мнението си - няма сутрин, няма вечер... Майстор е на “хрисимите” физиономии, мимикообразното поведение, “пърхането” с рехави мигли, опашатите лъжи и кършенето на пръсти. Известен е още с множеството дела и непрекъснатото общуване със съдии, адвокати и прочие представители на подобни професии, с което полива обилно неконтролируемото си самочувствие...
Този наш експерт по надценяване, самозабравяне и самообожествяване си позволява всеки ден да забатачва общината, която има злощастието да е управлявана от подобно същество, размахвайки надлъж и нашир сертификати, дипломи, печати, медали и прочие “тенекиени” отличия.
Да се чудиш на какво се дължи поведението му - на слаб характер или на слаб ум? А може би и на двете!?
Друг пък виден представител на местната власт, обвързан с множество фирми, фирмички и тем подобни доходоносни израстъци, действащ на принципа “през мандата освен за общината трябва предимно да работя за себе си”, днес самодоволно се е заюркал “да дава шанс” на района, в който живеем, Планетата и собственото си финансово-материално оцеляване...
И бърза с аверите си да прибира где каквото свари, че може и да не му се отдаде отново възможност... Отличително негово качество е... усилената употреба на алкохол по всяко време. Сиреч употребява “пиянството” на народа, който е имал злощастието да го избере...
На фона на тази обстановка за нас остава единствено и само внимателно да броим колко пъти са ни излъгали, са се самопровъзгласявали за герои и са се самозабравяли в действията си тези наши управници...
Вдъхновени от “Диагнозата, която живее на покрива” в следващите броеве ще направим портрети на местни управленски величия и доколко се доближават те до образа, описан така добре от Дейвид Оуен... Вече направихме първите крачки и резултатите са... ОТЧАЙВАЩО ПОКАЗАТЕЛНИ!!!
Диктаторът е слабо грамотен, но е отличен боксьор
Освен това се самопровъзгласява за “Негово превъзходителство пожизнения президент фелдмаршал хаджи доктор Иди Амин Дада, кавалер на “Кръста Виктория”, ордена “За заслуги”, “Военен кръст”, властелин на всички земни животни и всички морски риби, последния крал на Шотландия, победител на Британската империя в цяла Африка и Уганда, професор по география, ректор на университета “Макерере”.
През 2003 г. Амин изпадна в кома в болница в Саудитска Арабия. Причината за смъртта му, както се разбра тогава, бил сифилисът, разяждал “повелителя на животните” от самото му раждане.
“Удивителната жестокост на угандийския диктатор би могла да се обясни тъкмо с тежкото му състояние”, разказва в книгата си “Болестите във властта” бившият британски министър на здравеопазването Дейвид Оуен.
Иди Амин буквално се разпадал, но разпадайки се, повлякъл със себе си и Уганда. Зверските болки се отприщвали навън, превръщайки се в зверство към всички.
Впрочем книгата на Оуен вече излезе и на български, а тези дни вестниците я цитираха обилно откъм любопитната й страна:
Мао Дзедун страдал от биполярно разстройство. Сталин бил параноик. Хрушчов имал хипомания. Провалът на операцията по свалянето на Фидел Кастро през 1961 г. пък най-вероятно се дължал на инжекция - президентът Кенеди имал симптоми на болестта на Адисън, заради което се налагало да му бият смесица от обезболяващи, антибиотици и успокоителни, предизвикваща големи амплитуди в настроението и депресия.
Дейвид Оуен обаче се интересува по-скоро от друго. Като сериозен изследовател той търси отговори на въпроса как властта променя човека и защо лидерите, които не са болни в обичайния смисъл на думата, имат свойството да развиват така наречения от него синдром на хюбриса.
Казано просто: кои са причините едно будещо симпатия и доверие същество, бидейки вече овластено, да започне да се държи самонадеяно, високомерно и дори арогантно. Кое е онова, което “разболява”. Дали човекът, за когото сме гласували, е бил същото говедо и преди това, но ловко се е прикривал(о), или във властта все пак има някакъв тайнствен микроб.
Иди Амин е хипертрофирал образ на “хюбриса”. По-важното - той е лесното му обяснение. Далеч по-интересно е как някой здрав и прав, дошъл от нищото, изведнъж се обгражда с тежко въоръжена охрана и започва да опразва заведения, за да изпие уискито си на спокойствие.
Някой като шивача Антъни Хейли, който като парламентарен представител на Саутхемптън изпратил ругателно писмо по адрес на избирателите си, “имали нахалството да ме безпокоят по въпроса за акциза”. Или някой като Джеръми Лийки, който садял дръвчета в Йоркшър, но щом го избрали за общински съветник, влязъл с фрак, дъвка в уста и свръхпренебрежителна усмивка в телевизионното студио...
Оуен не дава отговори, а предлага да търсим микроба през фактите. Някъде ще видим слаб характер, другаде – слаб ум. На места ще усетим желание за реванш и вродена отмъстителност. На още повече места ще подушим невежество, некомпетентност, гола самонадеяност и невъзпитание. А в най-тежкия случай ще се сблъскаме с всичко това и по много. Но да разпознаем “синдрома на хюбриса” не е чак толкова трудно.
Пример №1: В студиото седи един министър-председател. Видът му е самодоволен. Журналистка задава въпрос защо управляваните от него стават все по-бедни, цените – все по-високи, а държавата се е захванала със скъпоструващи проекти. Министър-председателят първо се усмихва пренебрежително, после отговаря с циничен съвет:
“Моето семейство, откакто аз се помня – от дете до ден днешен, картофи не е купувало. Винаги сме си ги садили, копали, гледали и не сме ходили в плод и зеленчук, за да си купим – нито майка ми, нито баща ми, нито баба ми, нито аз. И мога да ви кажа как се садят, ако не знаете? Трябва да се сложат на тъмно, за да покълнат, след това малко с мотиката се копаят, слагат се. При толкова пустеещи земи всеки може да си насади.”
Пример №2: В студиото седи един министър-председател и приказва - буквално каквото му хрумне, за военната операция в Либия. Видът му отново е самодоволен. Първо казва, че подкрепяме операцията, но няма да участваме в нея.
След пет минути даже я нарича “закъсняла”.
На следващия ден в студиото седи същият министър-председател и продължава да говори. Тази сутрин обаче той не харесва операцията, смята я за “авантюра”. Приказва за петродолари, критикува ангро Франция, Великобритания и САЩ и въобще се “зъби на тирана”, като се озовава с двата крака в лагера на Русия и Китай.
Същата вечер, т.е. само след няколко часа, през които световните агенции са разпространявали думите на този министър-председател, позицията му е вече коренно различна: операцията е “легитимна, нужна и правилна”, както се разбира от съобщение на неговия пресцентър.
Пример №3: В поредица от публични изяви един министър-председател прави нещо още по-безпрецедентно: в словесната схватка между икономическия си министър и управител на чужда компания той, първо, защитава управителя на чуждата компания; второ, съобщава, че бюджетът на страната е абсолютно зависим от чуждата компания; и трето – прави го в момент, когато държавата му е на път да се набута в чужд проект за близо два милиарда евро, чийто консултант е... управителят на чуждата компания.
Тук е важно уточнението, че под “чужда” не се разбира единствено чуждестранна. Да бъдеш чужд в случая означава интерес, не просто различен от твоя, а до голяма степен противоположен на него. Чуждост, ако щете, и цивилизационна...
А сега си представете, че и в трите примера, които дадох, става дума за един и същ човек. Че този човек управлява повече от година и половина по един и същ начин. Сутрин казва “не”, по пладне казва “да”, следобед - “може би”, а вечер - “надали”. Точно както Карлсон, който живее на покрива, викаше на Дребосъчето: “Ще дойда към 5, но не по-рано от 6, най-вероятно след 7, така че в никакъв случай не ме чакай преди 8”, и той кръжи с перката без коефициент полезно действие. Дори обратното – става все по-нетърпим. Все “по-хюбрисен”, а оттам и опасен.
Хюбрис между другото се казвала майката на Пан – онова полунещо от човек и козел/Бог и Дявол, което дръзвало да се състезава с Аполон и плашело ловците с чудовищната си фигура. Оттам идва думата “паника”. Терминът “хюбрис” пък означава преди всичко дързост, после надценяване, накрая и самообожествяване. Нещо като да загубиш реална представа кой си, откъде идваш, какво можеш и за какво си призван. Да нямаш или постепенно да подцениш взискателността към себе си...
Самонадеяността, казва Дейвид Оуен, е липса на качество, а не качество. Затова тя неведнъж е слагала в хладилника си трофеи от глави на самозабравили се политически лидери. Самонадеяността притъпява бдителността, прави те още по-слаб и няма начин да не си изпатиш – след “хюбрис” в древногръцките трагедии идва ред на възмездието.
Затова Оуен си позволява и един съвет: да броим. Да броим колко пъти човекът, за когото сме гласували/ни управлява, си е променял позициите. Да броим колко пъти се е отнесъл невъзпитано към нашето мнение. Да броим кога думите и делата му са съвпадали. Най-важното: да броим резултатите, които самият той изтъква като постижения, защото без тях няма как да напипаме диагнозата...
По първия съвет: броя. По втория и третия – това е невъзможна мисия, Дейвид! За четвъртия отговорът е: ну-ла.
А за петия, хъм, ще вляза в сайта на Министерския съвет.
Там броя до 15. Толкова са отличията, които един министър-председател е споменал – от сертификати и грамоти, през обявяване на благодарност и медали за бойно съдружие, до кръстове за заслуги с червени звезди и почетни жезли. Не съм забравила да броя – успокоявам се. Не съм забравила и как да натискам бутоните върху клавиатурата.
Нямам единствено паник бутон.
автор: Любослава Русева
източник: www.dnevnik.bg/analizi
Подобни властно-болестни симптоми се наблюдават в пълна сила и сред управниците на нашите Средногорски общини. Като се замислиш и си припомниш стореното и свършеното от тях през последните 4 години, няма как да не се тупнеш по челото и се затюхкаш как е възможно изобщо подобни хора да бъдат избрани на подобни длъжности и колко ли още поразии ще сторят за оставащото им време мандат?
Един ярък представител на хюбристите сред нашите кметове и кметици често, често променя мнението си - няма сутрин, няма вечер... Майстор е на “хрисимите” физиономии, мимикообразното поведение, “пърхането” с рехави мигли, опашатите лъжи и кършенето на пръсти. Известен е още с множеството дела и непрекъснатото общуване със съдии, адвокати и прочие представители на подобни професии, с което полива обилно неконтролируемото си самочувствие...
Този наш експерт по надценяване, самозабравяне и самообожествяване си позволява всеки ден да забатачва общината, която има злощастието да е управлявана от подобно същество, размахвайки надлъж и нашир сертификати, дипломи, печати, медали и прочие “тенекиени” отличия.
Да се чудиш на какво се дължи поведението му - на слаб характер или на слаб ум? А може би и на двете!?
Друг пък виден представител на местната власт, обвързан с множество фирми, фирмички и тем подобни доходоносни израстъци, действащ на принципа “през мандата освен за общината трябва предимно да работя за себе си”, днес самодоволно се е заюркал “да дава шанс” на района, в който живеем, Планетата и собственото си финансово-материално оцеляване...
И бърза с аверите си да прибира где каквото свари, че може и да не му се отдаде отново възможност... Отличително негово качество е... усилената употреба на алкохол по всяко време. Сиреч употребява “пиянството” на народа, който е имал злощастието да го избере...
На фона на тази обстановка за нас остава единствено и само внимателно да броим колко пъти са ни излъгали, са се самопровъзгласявали за герои и са се самозабравяли в действията си тези наши управници...
Вдъхновени от “Диагнозата, която живее на покрива” в следващите броеве ще направим портрети на местни управленски величия и доколко се доближават те до образа, описан така добре от Дейвид Оуен... Вече направихме първите крачки и резултатите са... ОТЧАЙВАЩО ПОКАЗАТЕЛНИ!!!
ВЛАСТЕЛИНЪТ НА КОЖУХАРСТВОТО
Занаятчия... Човек, който практикува занаят... Днес да бъдеш занаятчия звучи малко екзотично, непопулярно, доста екстравагантно дори... Много малко млади хора се захващат да учат стари занаяти и да се препитават от тях. А ако запиташ учениците знаят ли какво е да изучиш занаят, в повечето случаи не би получил отговор, защото повечето от тях не са и чували тази дума...
Да владееш магията да обработваш кожите и от тях да се получават топли кожуси и красиви калпаци не е никак лесна работа... Единствен такъв майстор, владеещ изкуството да обработва ярешки, телешки и овчи кожи в Златица е дядо Стоил, или както някои го наричат бай Цило...
В един малко мразовит ден, дни преди Сирницата в Челопеч се отбихме в уютния му дом, за да чуем историята на неговия живот и семейство, да се потопим в дните, когато „занаятът сам го е намерил” и оттогава няма ден, в който да не се е захващал на работа...
Историята на знаменития златичанин занаятчия:
Аз съм Стоил Иванов.
Жена ми бе Йордана. С нея повече от 20 години сме работили заедно и сме практикували занаята. Синът ми Емил, който си отиде твърде рано, също беше кожухар...
Когато започнах с кожите, бях на 14 години... Ходих долу на пазара и заваля дъжд. Скрих се на сушина в близост до работилницата на бай Христо. Застанах на вратата, а той ме покани вътре, за да не ме вали... Както си стояхме ми рече: дай да те направя кожухар. Вземи да дойдеш утре да се уговориме... Занаят да те науча... И така започнах... Занаятът сам ме намери. Спомням си, че беше топло време, малко след бомбандировките... На шега, на майтап, започнах да ходя при бай Христо. Щавехме кожите в Балън дере, точно под Личо Серафима, под орехите... Тъкмо тогава си спомням се беше родил Гочо дето сега му викат лисицата. Носехме го насам-натам с нас... После Коста Минчевия, който работеше вече по частниците ми каза: дай да те заведа при един кожухар, дето сега отваря. Реших и тръгнах, даже не се обадих на нашите...
При повечето майстори, при които работех живеехме в работилницата. На места плащаха колкото да се наядем с по една шкембе-чорба. Зимата бай Христо ме взема в неговата къща да зимувам. След това отидох при Делчо.
Като заминах за София всяка година се цанях при различен майстор... Уговарях се, който ми даде по-добро заплащане, при него се хващах на работа. Само при майстор Делчо Тодоров от златишките кожухари съм работил през годините...
Занаята... Работил съм само фино кожухарство. Шил съм дори визон. Само много богати хора тогава, можеха да си го позволят. Като работех при бай Делчо, Весо майстора ме гледал как работя. Аз шиех много бързо. Тогава той каза, че ще ме вземе при него. Пазарихме се и се спазарихме за 700-800 лева.
Работил съм и сурови кожи от котки. В началото викам: как ще ги барам котките, много миришат, бе бай Весо, нема да мога да ям леб... Ама нямаше начин. Взема клещите и ги накова половината. Измия си ръцете – миришат. Почнах, ама се пазарих с майстора на 1000,00 лева, че котките миришат много. После свикнах.
От бай Весо отидох в казармата. 1948-ма година. 3 години и 5 дни бях войник. С 26-ти, 27-ми, 28-ми, 29-ти, 30-ти и 31-ви набор. 6 набора все граничар бях. Мислех, че ще си умра войник. Бяхме 15-16 души на Застава.
След уволнението веднага ми трябваха пари – да се облека, да се обуя. Отидох да работя в мина Бухово – 6 месеца. Оттам в София в Кооперацията при бай Тодор Иванов. Пак при занаята. Той каза, че работа при него няма, ама ще провери в завода, в Искър да ме вземат. Обади се на директора Ангел от Драгалевци и му зарече да ме чака на вратника. Веднага ме взеха в цеха за агнешки кожи. Ших известно време на машина. Изкарах 20 години там. Там се ожених. Имаше момичета по избор. А ние бяхме все добри момчета, хубави.
Жената беше от Шишманово, Самоковско. Баща им се беше изселил и живееха на гара Искър. Направиха си къща. С коня всеки ден прекарваше материали за нея. Жената бяха 2 момичета и 3 момчета. Ние сме четири – аз Стоил, Мария, Иванка и Пенка.
Прибрахме се в Златица 79-80 година. Работих на хвоста, на взривния склад, после пак на хвоста... Въпреки това продължавах да си работя кожите – щавех, боядисвах, бях си оборудвал цялата работилница. Със занаята си направих къщата, а в София си купих апартамент. Докато бяхме в София с жената след работа работехме извънредно, на частно. Правехме шапки. По 50 шапки правехме с жената вечер, след работа. Опъваме кожите на масата, скрояваме ги и ги ушиваме. Шил съм на Лили Иванова палто на косъм, идвала е на проби...
Хобито... Освен кожухар съм и риболовец. Станах и ловец още докато бяхме в София... Страстта са ми ловът и риболовът. Риболовът ми е от дете – ходехме по Тополница, тогава беше чиста, бистра като сълза. С ръце ловехме рибата. В София ходех на язовир Тополница, на Искър, по 40 кила шарани съм ловил. Най-голямата риба, която съм хващал бе 8 кила и половина от Искър.
Много дивеч съм изтрепал. Девет прасета съм бутнал, откакто се прибрах в Златица. Всичките по Средна гора, само едно в Стара планина. Отказах се вече, защото заболях и не мога. Най-много прасета съм отстрелял на Емеджа. По 120-130 кила прасета. Сваляхме ги през реката та у ливадите, те минават по Карлиевския шумак.
Родът... Моята майка е на Ланко Панджера сестра... На Сандо Самарджията... Тя е от преселниците македонци. Били са 3 сестри и 2-ма братя. От Горно Драглище са. Баща ми е бил храненик на дядо ми Стоил. Беше от папинците. Стоян Папинчето е брат на баща ми. 28-ми набор сме и двамата. Баба е родила него и мама е родила мен, заедно ходехме на училище... Моят дядо Стоил, на който съм кръстен е раждан 1875 година. Баща ми и майка ми 1903 г. Било е турско, бягали са от тях... и в Златица. Родата ми е от Македонско, но тук, в Златица съм израснал...
Кожухарите в Златица... Първият кожухар в Златица е дядо Панчо Делчев. Той е създателят на златишкото кожухарство.С дядо Панчо се започва развитието на занаята. При него работеха много от известните след това златишки кожухари, които отвориха работилници от цяла София... Спомням си, че голям майстор на фино кожухарство беше Тодор Иванов. Той и двамата му братя Пешо и Делчо – всичките все един занаят работеха. Тодор Иванов бе най-големия и най-умен човек. Работеше на Карниградска. При него идваха наряди, при него се получаваха кожи, хастари, конци, вата, ваталин... Всички спомагателни материали там се разпределяха от Комисия. На по-големите кожухари с повече работници повече, на по-малките по-малко материали. При него работеше Кольо Мичков. Цано Кънчев, на нашия Цветелин баща му също е работил малко при бай Тодор. Бай Тодор имаше най-много работници, не по-малко от 20.
Други златичани-кожухари бяха на Гого Луканов сина му Атанас, Гошо Панчев и жена му, с които заедно работихме на гара Искър в Кошухарската индустрия, Иван Тодоров, Делчо Тодоро - Бичето и Атанас Тодоров – братя-кожухари, Коста Минчев – негов син е сега известния от телевизията Евгени Минчев, също беше от златишката кожухарска школа. Именно Коста Минчев ме заведе в София да работя... Коста Лазаров, Нено Чернев, Димитър Драганов, Стойчо Табака, Ганчо Моравенов, Тодора Кърпарова, Иван Башуна, Радка Серафимова, Христина Гогова... Около 33-ма майстори-кожухари е имало в Златица, сега съм само аз... Стоил Иванов.
Петя ЧОЛАКОВА, Стоян ШИЕКОВ
Да владееш магията да обработваш кожите и от тях да се получават топли кожуси и красиви калпаци не е никак лесна работа... Единствен такъв майстор, владеещ изкуството да обработва ярешки, телешки и овчи кожи в Златица е дядо Стоил, или както някои го наричат бай Цило...
В един малко мразовит ден, дни преди Сирницата в Челопеч се отбихме в уютния му дом, за да чуем историята на неговия живот и семейство, да се потопим в дните, когато „занаятът сам го е намерил” и оттогава няма ден, в който да не се е захващал на работа...
Историята на знаменития златичанин занаятчия:
Аз съм Стоил Иванов.
Жена ми бе Йордана. С нея повече от 20 години сме работили заедно и сме практикували занаята. Синът ми Емил, който си отиде твърде рано, също беше кожухар...
Когато започнах с кожите, бях на 14 години... Ходих долу на пазара и заваля дъжд. Скрих се на сушина в близост до работилницата на бай Христо. Застанах на вратата, а той ме покани вътре, за да не ме вали... Както си стояхме ми рече: дай да те направя кожухар. Вземи да дойдеш утре да се уговориме... Занаят да те науча... И така започнах... Занаятът сам ме намери. Спомням си, че беше топло време, малко след бомбандировките... На шега, на майтап, започнах да ходя при бай Христо. Щавехме кожите в Балън дере, точно под Личо Серафима, под орехите... Тъкмо тогава си спомням се беше родил Гочо дето сега му викат лисицата. Носехме го насам-натам с нас... После Коста Минчевия, който работеше вече по частниците ми каза: дай да те заведа при един кожухар, дето сега отваря. Реших и тръгнах, даже не се обадих на нашите...
При повечето майстори, при които работех живеехме в работилницата. На места плащаха колкото да се наядем с по една шкембе-чорба. Зимата бай Христо ме взема в неговата къща да зимувам. След това отидох при Делчо.
Като заминах за София всяка година се цанях при различен майстор... Уговарях се, който ми даде по-добро заплащане, при него се хващах на работа. Само при майстор Делчо Тодоров от златишките кожухари съм работил през годините...
Занаята... Работил съм само фино кожухарство. Шил съм дори визон. Само много богати хора тогава, можеха да си го позволят. Като работех при бай Делчо, Весо майстора ме гледал как работя. Аз шиех много бързо. Тогава той каза, че ще ме вземе при него. Пазарихме се и се спазарихме за 700-800 лева.
Работил съм и сурови кожи от котки. В началото викам: как ще ги барам котките, много миришат, бе бай Весо, нема да мога да ям леб... Ама нямаше начин. Взема клещите и ги накова половината. Измия си ръцете – миришат. Почнах, ама се пазарих с майстора на 1000,00 лева, че котките миришат много. После свикнах.
От бай Весо отидох в казармата. 1948-ма година. 3 години и 5 дни бях войник. С 26-ти, 27-ми, 28-ми, 29-ти, 30-ти и 31-ви набор. 6 набора все граничар бях. Мислех, че ще си умра войник. Бяхме 15-16 души на Застава.
След уволнението веднага ми трябваха пари – да се облека, да се обуя. Отидох да работя в мина Бухово – 6 месеца. Оттам в София в Кооперацията при бай Тодор Иванов. Пак при занаята. Той каза, че работа при него няма, ама ще провери в завода, в Искър да ме вземат. Обади се на директора Ангел от Драгалевци и му зарече да ме чака на вратника. Веднага ме взеха в цеха за агнешки кожи. Ших известно време на машина. Изкарах 20 години там. Там се ожених. Имаше момичета по избор. А ние бяхме все добри момчета, хубави.
Жената беше от Шишманово, Самоковско. Баща им се беше изселил и живееха на гара Искър. Направиха си къща. С коня всеки ден прекарваше материали за нея. Жената бяха 2 момичета и 3 момчета. Ние сме четири – аз Стоил, Мария, Иванка и Пенка.
Прибрахме се в Златица 79-80 година. Работих на хвоста, на взривния склад, после пак на хвоста... Въпреки това продължавах да си работя кожите – щавех, боядисвах, бях си оборудвал цялата работилница. Със занаята си направих къщата, а в София си купих апартамент. Докато бяхме в София с жената след работа работехме извънредно, на частно. Правехме шапки. По 50 шапки правехме с жената вечер, след работа. Опъваме кожите на масата, скрояваме ги и ги ушиваме. Шил съм на Лили Иванова палто на косъм, идвала е на проби...
Хобито... Освен кожухар съм и риболовец. Станах и ловец още докато бяхме в София... Страстта са ми ловът и риболовът. Риболовът ми е от дете – ходехме по Тополница, тогава беше чиста, бистра като сълза. С ръце ловехме рибата. В София ходех на язовир Тополница, на Искър, по 40 кила шарани съм ловил. Най-голямата риба, която съм хващал бе 8 кила и половина от Искър.
Много дивеч съм изтрепал. Девет прасета съм бутнал, откакто се прибрах в Златица. Всичките по Средна гора, само едно в Стара планина. Отказах се вече, защото заболях и не мога. Най-много прасета съм отстрелял на Емеджа. По 120-130 кила прасета. Сваляхме ги през реката та у ливадите, те минават по Карлиевския шумак.
Родът... Моята майка е на Ланко Панджера сестра... На Сандо Самарджията... Тя е от преселниците македонци. Били са 3 сестри и 2-ма братя. От Горно Драглище са. Баща ми е бил храненик на дядо ми Стоил. Беше от папинците. Стоян Папинчето е брат на баща ми. 28-ми набор сме и двамата. Баба е родила него и мама е родила мен, заедно ходехме на училище... Моят дядо Стоил, на който съм кръстен е раждан 1875 година. Баща ми и майка ми 1903 г. Било е турско, бягали са от тях... и в Златица. Родата ми е от Македонско, но тук, в Златица съм израснал...
Кожухарите в Златица... Първият кожухар в Златица е дядо Панчо Делчев. Той е създателят на златишкото кожухарство.С дядо Панчо се започва развитието на занаята. При него работеха много от известните след това златишки кожухари, които отвориха работилници от цяла София... Спомням си, че голям майстор на фино кожухарство беше Тодор Иванов. Той и двамата му братя Пешо и Делчо – всичките все един занаят работеха. Тодор Иванов бе най-големия и най-умен човек. Работеше на Карниградска. При него идваха наряди, при него се получаваха кожи, хастари, конци, вата, ваталин... Всички спомагателни материали там се разпределяха от Комисия. На по-големите кожухари с повече работници повече, на по-малките по-малко материали. При него работеше Кольо Мичков. Цано Кънчев, на нашия Цветелин баща му също е работил малко при бай Тодор. Бай Тодор имаше най-много работници, не по-малко от 20.
Други златичани-кожухари бяха на Гого Луканов сина му Атанас, Гошо Панчев и жена му, с които заедно работихме на гара Искър в Кошухарската индустрия, Иван Тодоров, Делчо Тодоро - Бичето и Атанас Тодоров – братя-кожухари, Коста Минчев – негов син е сега известния от телевизията Евгени Минчев, също беше от златишката кожухарска школа. Именно Коста Минчев ме заведе в София да работя... Коста Лазаров, Нено Чернев, Димитър Драганов, Стойчо Табака, Ганчо Моравенов, Тодора Кърпарова, Иван Башуна, Радка Серафимова, Христина Гогова... Около 33-ма майстори-кожухари е имало в Златица, сега съм само аз... Стоил Иванов.
Петя ЧОЛАКОВА, Стоян ШИЕКОВ
Вяра, Надежда, Любов... и още нещо
Лазаровден, Цветница, Великден... Гергьовден...
Омаяно е пролетното ни ежедневие от пъстротата на българските традиции, обичаи... Сияе в багрите на носиите...
Трепти с думите и звуците на българските фолклорни песни и хора... Усмихнати, ведри, изпълнени с надежда и очакване, отправяме поглед към заснежения Балкан и мечтаем, потопени в емоциите на редуващите се празници, обкръжени от обич и семеен уют...
ЛАЗАРУВАНЕ... На този ден по отколешна традиция лазаруват девойки, навършили пълнолетие... Задължително е според старите обичаи всяка девойка да бъде лазарка, за да може да се омъжи...
На Лазаровден момите играят несключено хоро, наричано “кумица” или “кръстница”. За такава се избира най-добрата и уважавана девойка, най-личната в селото. Докато другите играят и пеят в двора на стопаните, “кумицата” отива при стопанката и мята на рамото й кърпа, като очаква да дарува лазарките с бели яйца, сирене, брашно, орехи и дребни монети.
Лазаруването е обичай, обречен на възкръсването на Лазар, който е бил приятел на Исус Христос. Умирайки, бива погребан, но три дни след смъртта му Христос изрича думите: “Лазаре, стани!” и го възкресява. И така, на осмия ден преди Великден, се празнува Лазаровден, а името Лазар е символ на здраве и дълголетие.
ЦВЕТНИЦА... Едва ли има някой, който да не знае, че след Лазаровден се отбелязва Цветница още Връбница. На този ден празнуват всички, които са кръстени на цветя и растения.
Цветницата е празник на цветята, на красотата, на настъпилата пролет. С пъстри букети и върбови клонки се ходи на служба в църквата. Благословените въброви клонки се раздават на вярващите и всеки ги отнася у дома си, сплита ги на венче, което се пази до следващата година и носи благоденствие на дома.
Върбовите клонки символизират палмовите, с които е бил посрещнат в Йерусалим Исус Христос.
ВЕЛИКДЕН
...”Чук, чук, яйчице... Имаш ли си сърчице?
Чуло ли си блага вест, Бог Исус роди се днес!”....
И ето, че Страстната седмица завършва с най-светлият християнски празник - ВЕЛИКДЕН.
Както повелява традицията всяка домакиня почиства за този ден дома си и го украсява празнично. Всеки се старае да направи къщата си по-хубава и по-гиздава. Но всички усилия биха били напразни, ако на този ден ги няма усмивките и доброто настроение... А те изобилстват, родени от събирането на семейството около празничната трапеза.
Усмивките и веселото настроение идват с аромата на топъл козунак и с ярките цветове на боядисаните яйца, приготвени от всяка домакиня на Велики четвъртък рано преди изгрев слънце. На този ден се е състояла Тайната вечеря и Юда е предал Христос, за да се случи най-великото чудо - Възкресението Христово.
В този ден от църквата изнасят Кръста от олтара, което символизира носенето му от Исус към Голгога.
Боядисвайки яйцата, първото винаги е червено и се оставя пред иконата до следващия Великден.
Традицията повелява... Традицията се спазва...
Има сведения, както исторически така и археологически, че яйца са се боядисвали и дарявали още в древен Египет, Персия, Рим, Китай и Гърция.
Първият козунак пък е бил изпечен във Франция през ХVІІ век. Думичката “козунак” е с румънски произход и означава баница с грозде. Някои пък го свързват с гръцката думи “kuzinaki”, която означава звънче заради формата на гръцките козунаци.
У нас, в България, козунаци започват да се правят през последните години на ХІХ век. И днес, посрещайки великия празник, нека бъдем изпълнени със светлина, любов, вяра и надежда през цялата година... И нека, произнасяйки светлите думи: “Христос Возкресе”, повярваме в чудото и наистина възкресим добротата и милосърдието.
И нека Добротата стане наш спътник в живота - правейки добро, ще получите добро...
Така ще почетем и саможертвата на Христос за нас, хората, които празнуваме днес Великден - вече трето хилядолетие!
ГЕРГЬОВДЕН
Червен, червен Великден... Зелен, зелен Гергьовден...
Няколко дни след Великден отбелязваме не по-малко важния за българския народ празник Гергьовден...
Свети Георги тебе молим с нас по пътя да вървиш!
Свети Георги тебе молим
дай ни сила с нашата орис пак да се преборим...
Колко много истина, колко много вяра и очакване вплита българския народ в своите песни и молитви, отправени към личните светии за спасение и сили да посрещат несретностите на живота... Гергьовден в България се нарича денят на Свети Георги Победоносец - Ден на храбростта и Българската армия, Ден на българската сила, мощ и велики войни...Той е и в чест на повелителя на пролетната влага и плодородието - отключва благодатните извори на водата, побеждавайки ламята, обхожда и наглежда полята и посевите... Грижи се за прехраната на българина... Покровител е още и на земеделците, най-вече на овчарите и стадата.
С искрени поздрави към всички празнуващи с пожелание за здраве, плодородие и дълголетие БЪДЕТЕ ЧЕСТИТИ!
Снежана ИЛИЕВА
Омаяно е пролетното ни ежедневие от пъстротата на българските традиции, обичаи... Сияе в багрите на носиите...
Трепти с думите и звуците на българските фолклорни песни и хора... Усмихнати, ведри, изпълнени с надежда и очакване, отправяме поглед към заснежения Балкан и мечтаем, потопени в емоциите на редуващите се празници, обкръжени от обич и семеен уют...
ЛАЗАРУВАНЕ... На този ден по отколешна традиция лазаруват девойки, навършили пълнолетие... Задължително е според старите обичаи всяка девойка да бъде лазарка, за да може да се омъжи...
На Лазаровден момите играят несключено хоро, наричано “кумица” или “кръстница”. За такава се избира най-добрата и уважавана девойка, най-личната в селото. Докато другите играят и пеят в двора на стопаните, “кумицата” отива при стопанката и мята на рамото й кърпа, като очаква да дарува лазарките с бели яйца, сирене, брашно, орехи и дребни монети.
Лазаруването е обичай, обречен на възкръсването на Лазар, който е бил приятел на Исус Христос. Умирайки, бива погребан, но три дни след смъртта му Христос изрича думите: “Лазаре, стани!” и го възкресява. И така, на осмия ден преди Великден, се празнува Лазаровден, а името Лазар е символ на здраве и дълголетие.
ЦВЕТНИЦА... Едва ли има някой, който да не знае, че след Лазаровден се отбелязва Цветница още Връбница. На този ден празнуват всички, които са кръстени на цветя и растения.
Цветницата е празник на цветята, на красотата, на настъпилата пролет. С пъстри букети и върбови клонки се ходи на служба в църквата. Благословените въброви клонки се раздават на вярващите и всеки ги отнася у дома си, сплита ги на венче, което се пази до следващата година и носи благоденствие на дома.
Върбовите клонки символизират палмовите, с които е бил посрещнат в Йерусалим Исус Христос.
ВЕЛИКДЕН
...”Чук, чук, яйчице... Имаш ли си сърчице?
Чуло ли си блага вест, Бог Исус роди се днес!”....
И ето, че Страстната седмица завършва с най-светлият християнски празник - ВЕЛИКДЕН.
Както повелява традицията всяка домакиня почиства за този ден дома си и го украсява празнично. Всеки се старае да направи къщата си по-хубава и по-гиздава. Но всички усилия биха били напразни, ако на този ден ги няма усмивките и доброто настроение... А те изобилстват, родени от събирането на семейството около празничната трапеза.
Усмивките и веселото настроение идват с аромата на топъл козунак и с ярките цветове на боядисаните яйца, приготвени от всяка домакиня на Велики четвъртък рано преди изгрев слънце. На този ден се е състояла Тайната вечеря и Юда е предал Христос, за да се случи най-великото чудо - Възкресението Христово.
В този ден от църквата изнасят Кръста от олтара, което символизира носенето му от Исус към Голгога.
Боядисвайки яйцата, първото винаги е червено и се оставя пред иконата до следващия Великден.
Традицията повелява... Традицията се спазва...
Има сведения, както исторически така и археологически, че яйца са се боядисвали и дарявали още в древен Египет, Персия, Рим, Китай и Гърция.
Първият козунак пък е бил изпечен във Франция през ХVІІ век. Думичката “козунак” е с румънски произход и означава баница с грозде. Някои пък го свързват с гръцката думи “kuzinaki”, която означава звънче заради формата на гръцките козунаци.
У нас, в България, козунаци започват да се правят през последните години на ХІХ век. И днес, посрещайки великия празник, нека бъдем изпълнени със светлина, любов, вяра и надежда през цялата година... И нека, произнасяйки светлите думи: “Христос Возкресе”, повярваме в чудото и наистина възкресим добротата и милосърдието.
И нека Добротата стане наш спътник в живота - правейки добро, ще получите добро...
Така ще почетем и саможертвата на Христос за нас, хората, които празнуваме днес Великден - вече трето хилядолетие!
ГЕРГЬОВДЕН
Червен, червен Великден... Зелен, зелен Гергьовден...
Няколко дни след Великден отбелязваме не по-малко важния за българския народ празник Гергьовден...
Свети Георги тебе молим с нас по пътя да вървиш!
Свети Георги тебе молим
дай ни сила с нашата орис пак да се преборим...
Колко много истина, колко много вяра и очакване вплита българския народ в своите песни и молитви, отправени към личните светии за спасение и сили да посрещат несретностите на живота... Гергьовден в България се нарича денят на Свети Георги Победоносец - Ден на храбростта и Българската армия, Ден на българската сила, мощ и велики войни...Той е и в чест на повелителя на пролетната влага и плодородието - отключва благодатните извори на водата, побеждавайки ламята, обхожда и наглежда полята и посевите... Грижи се за прехраната на българина... Покровител е още и на земеделците, най-вече на овчарите и стадата.
С искрени поздрави към всички празнуващи с пожелание за здраве, плодородие и дълголетие БЪДЕТЕ ЧЕСТИТИ!
Снежана ИЛИЕВА
ПРОЛЕТНО ПОЧИСТВАНЕ НА УЧИЛИЩНИЯ ДВОР
В ОУ “Св. Св. Кирил и Методий” - Челопеч продължават екологичните инициативи, посветени на чиста и свежа околна среда... По случай Денят на водата и Денят на Земята в училището за поредна година бяха стартирани различни мероприятия, осъществени с помощта на “Челопеч Майнинг” ЕАД. Представители на фирмата се включваха активно във всяка организирана дейност, наравно с учениците и учителите.
Поредната инициатива бе да бъде изцяло почистен училищния двор и училищното игрище. Всички ученици от училището, пременени в бели фланелки, носещи отличителен знак, посветен на Деня на водата, запретнаха ръкави, с усмивки и закачки хванаха метлите и четките, и се посветиха изцяло на благородното дело да направят своето училище красиво място за учене, спорт и отмора. Пейки, кошчета, алеи и дръвчета - на всичко наоколо бе обърнато нужното внимание. Пейките бяха боядисани от учениците в различни цветове, което придаде още по-весел вид на училищния двор.
По време на почистването Гергана Тородова и Саня Въжарова от “Челопеч Майнинг” ЕАД съдействаха на учениците, като на някои от тях проведоха интервюта и получиха мнението им за опазването на околната среда, грижата за природата и важността на природните ресурси в ежедневието на хората.
Весислава Панджерова - директор на ОУ “Св. Св. Кирил и Методий” - Челопеч акцентира върху значението на Денят на Земята и защо е нужно да бъдем отговорни и внимателни, за да я запазим чиста и красива.
Тази година официалното мото на инициативата на Денят на Земята е “Милиард действия в зелено”. Целта е да се регистрират един милиард действия за опазване на природата преди провеждането на Световната среща за Земята в Рио де Жанейро през 2012 година.
Денят на Земята (Earth Day) се отбелязва всяка година на 22 април от 1970 г. От 1990 година е обявен за международен празник. България се включва в инициативата от 1993 година. Целта е обединяване действията на хората, за запазване на нашия дом – Земята.
Денят на Земята е най-големият нерелигиозен празник в света, отбелязван от над половин милиард души.
България е една от първите страни, присъединили се към международното отбелязване на Деня на Земята, което започва от 1990 г. В Международния организационен комитет за честването на Деня на Земята България е представена от Благовест Сендов. Той сформира Национален комитет за Деня на Земята. На призива за отбелязването на Деня на Земята се отзовават хиляди българи и денят се чества с разнообразни прояви, посветени на опазването на околната среда. На 22 април 1992 г. президентът на Република България Желю Желев подписва клетвата в името на Земята. Над 30 хиляди български деца се подписват под Декларацията за пълномощие за живот на Земята. Декларацията е връчена на Конференцията на ООН за околната среда и развитието, проведена в Рио де Жанейро през юни 1992 г. Оттогава всяка година България участва в отбелязването на Деня на Земята и дава своя принос за по-чиста и здравословна околна среда, за съхраняване на живота на планетата.
Международната мрежа тази година фокусира вниманието и призовава международните и държавните институции, бизнеса и неправителствените организации, милионите хора по света за конкретни действия за решаване на въпросите, свързани с изменението на климата. Изменението на климата вече е реалност и оказва своето влияние върху цялата планета. Прогнозите за изменението на климата показват, че то ще продължи и ще изправи човечеството пред предизвикателства, с които то не се е сблъсквало досега. Бъдеще без въглероден диоксид, базирано върху възобновяеми източници на енергия, което ще премахне нашата зависимост от изкопаеми горива, включително и от въглища.
Изменението на климата засяга не само природата, а и нашето здраве, ежедневие, икономика, култура. Учените са единодушни, че тенденцията към затопляне на климата не може да бъде спряна, но нашите общи усилия за намаляване емисиите на парникови газове в атмосферата, могат да забавят този негативен процес, което да предостави на биологичните системи и на човешкото общество повече време за адаптация.
Поредната инициатива бе да бъде изцяло почистен училищния двор и училищното игрище. Всички ученици от училището, пременени в бели фланелки, носещи отличителен знак, посветен на Деня на водата, запретнаха ръкави, с усмивки и закачки хванаха метлите и четките, и се посветиха изцяло на благородното дело да направят своето училище красиво място за учене, спорт и отмора. Пейки, кошчета, алеи и дръвчета - на всичко наоколо бе обърнато нужното внимание. Пейките бяха боядисани от учениците в различни цветове, което придаде още по-весел вид на училищния двор.
По време на почистването Гергана Тородова и Саня Въжарова от “Челопеч Майнинг” ЕАД съдействаха на учениците, като на някои от тях проведоха интервюта и получиха мнението им за опазването на околната среда, грижата за природата и важността на природните ресурси в ежедневието на хората.
Весислава Панджерова - директор на ОУ “Св. Св. Кирил и Методий” - Челопеч акцентира върху значението на Денят на Земята и защо е нужно да бъдем отговорни и внимателни, за да я запазим чиста и красива.
Тази година официалното мото на инициативата на Денят на Земята е “Милиард действия в зелено”. Целта е да се регистрират един милиард действия за опазване на природата преди провеждането на Световната среща за Земята в Рио де Жанейро през 2012 година.
Денят на Земята (Earth Day) се отбелязва всяка година на 22 април от 1970 г. От 1990 година е обявен за международен празник. България се включва в инициативата от 1993 година. Целта е обединяване действията на хората, за запазване на нашия дом – Земята.
Денят на Земята е най-големият нерелигиозен празник в света, отбелязван от над половин милиард души.
България е една от първите страни, присъединили се към международното отбелязване на Деня на Земята, което започва от 1990 г. В Международния организационен комитет за честването на Деня на Земята България е представена от Благовест Сендов. Той сформира Национален комитет за Деня на Земята. На призива за отбелязването на Деня на Земята се отзовават хиляди българи и денят се чества с разнообразни прояви, посветени на опазването на околната среда. На 22 април 1992 г. президентът на Република България Желю Желев подписва клетвата в името на Земята. Над 30 хиляди български деца се подписват под Декларацията за пълномощие за живот на Земята. Декларацията е връчена на Конференцията на ООН за околната среда и развитието, проведена в Рио де Жанейро през юни 1992 г. Оттогава всяка година България участва в отбелязването на Деня на Земята и дава своя принос за по-чиста и здравословна околна среда, за съхраняване на живота на планетата.
Международната мрежа тази година фокусира вниманието и призовава международните и държавните институции, бизнеса и неправителствените организации, милионите хора по света за конкретни действия за решаване на въпросите, свързани с изменението на климата. Изменението на климата вече е реалност и оказва своето влияние върху цялата планета. Прогнозите за изменението на климата показват, че то ще продължи и ще изправи човечеството пред предизвикателства, с които то не се е сблъсквало досега. Бъдеще без въглероден диоксид, базирано върху възобновяеми източници на енергия, което ще премахне нашата зависимост от изкопаеми горива, включително и от въглища.
Изменението на климата засяга не само природата, а и нашето здраве, ежедневие, икономика, култура. Учените са единодушни, че тенденцията към затопляне на климата не може да бъде спряна, но нашите общи усилия за намаляване емисиите на парникови газове в атмосферата, могат да забавят този негативен процес, което да предостави на биологичните системи и на човешкото общество повече време за адаптация.
Нека ти разкажа
Чели ли сте някога Хорхе Букай... Едва ли? Като знам колко е напрегнато ежедневието ни, колко много неща тежат на душите ни, колко много проблеми терзаят и отравят дните ни... Къде ти време за четене! Прибираш се от работа, ако имаш такава, бързаш да сготвиш на децата, ако има какво, после пред телевизора, за да се откъснеш за малко от действителността, пък макар и с турски сериал, в който Бихтер отново изневерила с Бехлюл... И то станало време за лягане... И утре отново същото! Непростим кръговрат!
Въпреки това, Днес си позволявам да Ви поднеса интересната история, която прочетох скоро в книгата на испанския автор Хорхе Букай “Нека ти разкажа”. Защото вярвам, че трябва от време на време да храним душите си и да се вглеждаме вътре в нас, за да не губим правилната посока... Само така бихме постигнали щастието, пък и само за миг. И така...
Имало едно време един човек, който пътувал много. Стотици знайни и незнайни страни бил обиколил, но за една страна разказвал със захлас. Страната на дългите лъжици. Озовал се там случайно. Едно лъкатушещо се шосе го отвело пред един огромен замък, на чиято порта бил закачен надпис:
В нашата малка страна има само 2 стаи, бяла и черна.
Ако ти, пътнико, искаш да посетиш бялата стая, тръгни по коридора и като стигнеш до там, където той се разклонява, завий на наляво.
Ако искаш да посетиш черната стая, завий надясно.
Човекът тръгнал по коридора и завил първо надясно. Озовал се пред огромната врата на черната стая, от където се чували стонове и вопли. Малко се поколебал, но все пак влязъл. Пред него се открила смайваща гледка. Огромна маса отрупана с гозби и стотици хора около нея, умиращи от глад. По простата причината, че за китките им били вързани лъжици два пъти по-дълги от ръцете им. Те можели да си взимат от храната, но нямало как да я поднесат към себе си и да се нахранят. Виковете им били отчайващи, човекът едва издържал и минутка в черната стая, и хукнал навън.
Върнал се по коридора и завил вляво. Озовал се пред вратата на бялата стая. Направило му впечатление, че вопли не чуват. Не се колебал и влязъл. И тук същото, огромна маса отрупана с храна и стотици хора около масата. И пак същите лъжици вързани за китките им и два пъти по-дълги от ръцете им. Ала всички били сити и щастливи. А тайната била съвсем простичка Хората един друг се хранели с лъжиците. Човекът се усмихнал и си тръгнал. И щом чул как вратата се хлопнала зад него, се озовал на същия онзи път, по който бил тръгнал, преди да се отбие към страната на дългите лъжици...
Избирайте винаги правилния път, приятели! И бъдете благословени да помагате на ближните... Защото животът винаги е по-красив и лесен, когато споделиш битието си с другите, помогнеш в нужда, бъдеш открит, усмихнат и никога не си позволяваш да живееш в завист и егоизъм... Черпете мъдрост, скъпи читатели и винаги ще намерите правилното решение. А ние от “Средногорски БАГРИ” винаги ще бъдем с вас, за да разкажем историите на Средногорието, да представим прелестите му, пъстрите му празници и красотата на Средногорския ден... И да не забравим... Винаги ще посочваме с пръст зломислещите, чиито действия са изпълнени само и единствено с желание за самооблагодетелстване... Вижте ги! Запомнете ги! Не им позволявайте да вредят...
Петя ЧОЛАКОВА
Въпреки това, Днес си позволявам да Ви поднеса интересната история, която прочетох скоро в книгата на испанския автор Хорхе Букай “Нека ти разкажа”. Защото вярвам, че трябва от време на време да храним душите си и да се вглеждаме вътре в нас, за да не губим правилната посока... Само така бихме постигнали щастието, пък и само за миг. И така...
Имало едно време един човек, който пътувал много. Стотици знайни и незнайни страни бил обиколил, но за една страна разказвал със захлас. Страната на дългите лъжици. Озовал се там случайно. Едно лъкатушещо се шосе го отвело пред един огромен замък, на чиято порта бил закачен надпис:
В нашата малка страна има само 2 стаи, бяла и черна.
Ако ти, пътнико, искаш да посетиш бялата стая, тръгни по коридора и като стигнеш до там, където той се разклонява, завий на наляво.
Ако искаш да посетиш черната стая, завий надясно.
Човекът тръгнал по коридора и завил първо надясно. Озовал се пред огромната врата на черната стая, от където се чували стонове и вопли. Малко се поколебал, но все пак влязъл. Пред него се открила смайваща гледка. Огромна маса отрупана с гозби и стотици хора около нея, умиращи от глад. По простата причината, че за китките им били вързани лъжици два пъти по-дълги от ръцете им. Те можели да си взимат от храната, но нямало как да я поднесат към себе си и да се нахранят. Виковете им били отчайващи, човекът едва издържал и минутка в черната стая, и хукнал навън.
Върнал се по коридора и завил вляво. Озовал се пред вратата на бялата стая. Направило му впечатление, че вопли не чуват. Не се колебал и влязъл. И тук същото, огромна маса отрупана с храна и стотици хора около масата. И пак същите лъжици вързани за китките им и два пъти по-дълги от ръцете им. Ала всички били сити и щастливи. А тайната била съвсем простичка Хората един друг се хранели с лъжиците. Човекът се усмихнал и си тръгнал. И щом чул как вратата се хлопнала зад него, се озовал на същия онзи път, по който бил тръгнал, преди да се отбие към страната на дългите лъжици...
Избирайте винаги правилния път, приятели! И бъдете благословени да помагате на ближните... Защото животът винаги е по-красив и лесен, когато споделиш битието си с другите, помогнеш в нужда, бъдеш открит, усмихнат и никога не си позволяваш да живееш в завист и егоизъм... Черпете мъдрост, скъпи читатели и винаги ще намерите правилното решение. А ние от “Средногорски БАГРИ” винаги ще бъдем с вас, за да разкажем историите на Средногорието, да представим прелестите му, пъстрите му празници и красотата на Средногорския ден... И да не забравим... Винаги ще посочваме с пръст зломислещите, чиито действия са изпълнени само и единствено с желание за самооблагодетелстване... Вижте ги! Запомнете ги! Не им позволявайте да вредят...
Петя ЧОЛАКОВА
Видях Юрий Гагарин
Служих над 14 години във ВВС като пилот и оперативен офицер в системата на ПВО. При съвместни учения по плановете на Варшавският договор имах възможността да срещна съветски летци. Весели и искрени братя по оръжие. Добре подготвени като реактивни изтребители. Нашите пилоти по летателно майсторство твърдо стояха на тяхното ниво на подготовка. Много от българските изтребители бяха обучавани в курсове, школи и академии в СССР. Ученията протичаха в състезателен устрем и взаимопомощ. Бойната авиация на Варшавският договор бе издигната в култ сред останалите родове войски. Но едно епохално събитие завладя умовете и душите не само на военните, но и на най-обикновените хора от целият свят...
Датата бе 12 април 1961 г. Съветският летец ст.лейтенант Юрий Гагарин, сам на космическия кораб „Восток 1” полита за пръв път в Космоса. Успешно изпълнява възложената му мисия от Правителството на СССР. С рискования и героичен старт е трасиран пътя в Космоса към другите планети... Паметният ден е обявен за Ден на авиацията и космонавтиката, а Юрий Гагарин – Космонавт № 1. Награден със златна звезда на герой от СССР. Събитието става на Червения площад в Москва пред милиони посрещачи...
Едно от многото му посещения, участия в международни конгреси и делегации беше в България. Не помня точната дата. Необикновено, неизличимо от съзнанието на всички българи посрещане, превърнало се в ярка демонстрация на Българо-Съветската дружба. Обявен за „герой на социалистическия труд” и почетен гражданин на София, Пловдив и Перник...
Дни наред празнично украсена София очакваше посещението на Гагарин. В определения ден улици и булеварди не можеха да поемат хилядите посрещачи, заели местата си часове по-рано. Тогава живеех на пресечката на бул. Евтимий” и ул. Иван Рилски, близо до Руски паметник. Целият булевард и пространството около паметника бе запълнено с хора от всички възрасти. Знамена, плакати, цветя, български и руски носии. Възбудени, нетърпеливи чакахме с часове... Навсякъде отдалече сякаш избухнаха бомби – скандирания: Гагарин! Гагарин! Да живее Българо-Съветската дружба! Ура! Идва Гагарин! В открита кола се вози Космонавт №1 с внушителен кортеж! От двете страни хората напират ли, напират. Маршрута все повече се стеснява. Всеки иска да се ръкува с Гагарин...
... Видях го отблизо. Не колос, както си го представяхме. В колата един млад, нисък и не много пълен, с нов мундир, окичен само с два ордена на герой-летец. Под опъната фуражка – кръгло красиво младежко лице с лъчезарна, омайваща усмивка. Чаровник! Така изглеждаше земния Гагарин... Овациите и скандиранията, Ура-то не стихваха дори след като се изгуби от погледа ни.
Подобно грандиозно и вълнуващо посрещане не е имало и едва ли някога ще има и ще се повтори. Личност и събитие № 1 на века, оставило неизличими спомени у хиляди, у милиони хора...
Медии, вестници, кино-прегледи не спираха да посвещават своите материали на Гагарин, руската научна мисъл и техническите постижения в областта на космическите кораби и ракетна техника. Датата 12 април бе обявена за „Ден на авиацията и космонавтиката”. Ежегодно по подходящ начин се честваше във ВВС и НРБ.
По-късно в Москва разгледах изложбата, посветена на космонавтите. Видях оригиналната капсула, в която е летял и се е приземил Гагарин, а също така и макет на ракетата-носител. Останах силно впечатлен и донякъде объркан. Ние, пилотите, сме свикнали с многото бордови прибори и уреди на самолетите. А такива в космическия апарат бяха съвсем малко и непривични. Една метална сфера с диаметър 1,5 м., кресло и някакви приспособления... Изводът – какво мъжество, каква храброст, смелост и геройство е да се решиш да полетиш в едно кълбо, изстреляно в открития Космос с ракета!...
Злокобна и трагична е черната дата 27 март 1968 г. Първият и последен полет на Юрий Гагарин с УТ МиГ-15. При неизяснени обстоятелства загива заедно с инструктура полк. Сервогин. Целият свят бе потресен, наскърбен, потопен в мъка и горчилка от гибелта на първия космонавт. Официалното съобщение бе мъгляво, неточно. Всички резултати и изводи на държавната комисия – засекретени. Разпространяват се няколко версии и мистерии за катастрофата. Една от тях – завършил военна академия, защо е трябвало да бъде обучаван за изстребител? Употреба на водка преди полета! Непотвърдена при аутопсията. Самолетът попаднал в свредел при критична обстановка. Версия, която също не издържа. Свределът е най-проста фигура от висшия пилотаж. Няма никакво бойно приложение. Възниква само при загуба на скорост, като летателно упражнение не се изпълнява.
Друга версия – преднамерена диверсия в самолета. Умело прикрита водеща до катастрофа. На кого е нужна? Кой е поръчителя и изпълнителя? Каква би била реакцията на цялата общественост?...
После, намесата на извънземни? Недоказуемо и доста неприемливо!
Самоубийство! Гагарин – вербуван от западни разузнавателни централи? Недопустимо! В никакъв случай! Славата, щастлив с две дъщерички и безупречна съпруга...
Все още много въпроси чакат отговор, а смъртта му тъне в мистерия! Истината може би така и няма да бъде разкрита, но признателността и спомените от подвига на Юрий Гагарин ще останат завинаги! Първият Космонавт!
инж. о.з. м-р Петър Домусчиев
Датата бе 12 април 1961 г. Съветският летец ст.лейтенант Юрий Гагарин, сам на космическия кораб „Восток 1” полита за пръв път в Космоса. Успешно изпълнява възложената му мисия от Правителството на СССР. С рискования и героичен старт е трасиран пътя в Космоса към другите планети... Паметният ден е обявен за Ден на авиацията и космонавтиката, а Юрий Гагарин – Космонавт № 1. Награден със златна звезда на герой от СССР. Събитието става на Червения площад в Москва пред милиони посрещачи...
Едно от многото му посещения, участия в международни конгреси и делегации беше в България. Не помня точната дата. Необикновено, неизличимо от съзнанието на всички българи посрещане, превърнало се в ярка демонстрация на Българо-Съветската дружба. Обявен за „герой на социалистическия труд” и почетен гражданин на София, Пловдив и Перник...
Дни наред празнично украсена София очакваше посещението на Гагарин. В определения ден улици и булеварди не можеха да поемат хилядите посрещачи, заели местата си часове по-рано. Тогава живеех на пресечката на бул. Евтимий” и ул. Иван Рилски, близо до Руски паметник. Целият булевард и пространството около паметника бе запълнено с хора от всички възрасти. Знамена, плакати, цветя, български и руски носии. Възбудени, нетърпеливи чакахме с часове... Навсякъде отдалече сякаш избухнаха бомби – скандирания: Гагарин! Гагарин! Да живее Българо-Съветската дружба! Ура! Идва Гагарин! В открита кола се вози Космонавт №1 с внушителен кортеж! От двете страни хората напират ли, напират. Маршрута все повече се стеснява. Всеки иска да се ръкува с Гагарин...
... Видях го отблизо. Не колос, както си го представяхме. В колата един млад, нисък и не много пълен, с нов мундир, окичен само с два ордена на герой-летец. Под опъната фуражка – кръгло красиво младежко лице с лъчезарна, омайваща усмивка. Чаровник! Така изглеждаше земния Гагарин... Овациите и скандиранията, Ура-то не стихваха дори след като се изгуби от погледа ни.
Подобно грандиозно и вълнуващо посрещане не е имало и едва ли някога ще има и ще се повтори. Личност и събитие № 1 на века, оставило неизличими спомени у хиляди, у милиони хора...
Медии, вестници, кино-прегледи не спираха да посвещават своите материали на Гагарин, руската научна мисъл и техническите постижения в областта на космическите кораби и ракетна техника. Датата 12 април бе обявена за „Ден на авиацията и космонавтиката”. Ежегодно по подходящ начин се честваше във ВВС и НРБ.
По-късно в Москва разгледах изложбата, посветена на космонавтите. Видях оригиналната капсула, в която е летял и се е приземил Гагарин, а също така и макет на ракетата-носител. Останах силно впечатлен и донякъде объркан. Ние, пилотите, сме свикнали с многото бордови прибори и уреди на самолетите. А такива в космическия апарат бяха съвсем малко и непривични. Една метална сфера с диаметър 1,5 м., кресло и някакви приспособления... Изводът – какво мъжество, каква храброст, смелост и геройство е да се решиш да полетиш в едно кълбо, изстреляно в открития Космос с ракета!...
Злокобна и трагична е черната дата 27 март 1968 г. Първият и последен полет на Юрий Гагарин с УТ МиГ-15. При неизяснени обстоятелства загива заедно с инструктура полк. Сервогин. Целият свят бе потресен, наскърбен, потопен в мъка и горчилка от гибелта на първия космонавт. Официалното съобщение бе мъгляво, неточно. Всички резултати и изводи на държавната комисия – засекретени. Разпространяват се няколко версии и мистерии за катастрофата. Една от тях – завършил военна академия, защо е трябвало да бъде обучаван за изстребител? Употреба на водка преди полета! Непотвърдена при аутопсията. Самолетът попаднал в свредел при критична обстановка. Версия, която също не издържа. Свределът е най-проста фигура от висшия пилотаж. Няма никакво бойно приложение. Възниква само при загуба на скорост, като летателно упражнение не се изпълнява.
Друга версия – преднамерена диверсия в самолета. Умело прикрита водеща до катастрофа. На кого е нужна? Кой е поръчителя и изпълнителя? Каква би била реакцията на цялата общественост?...
После, намесата на извънземни? Недоказуемо и доста неприемливо!
Самоубийство! Гагарин – вербуван от западни разузнавателни централи? Недопустимо! В никакъв случай! Славата, щастлив с две дъщерички и безупречна съпруга...
Все още много въпроси чакат отговор, а смъртта му тъне в мистерия! Истината може би така и няма да бъде разкрита, но признателността и спомените от подвига на Юрий Гагарин ще останат завинаги! Първият Космонавт!
инж. о.з. м-р Петър Домусчиев
Опазвайки ПРИРОДАТА опазваме самите нас
На 17-ти март еврокомисар Кристалина Георгиева изнесе лекция на тема “Влиянието на променящия се свят върху европейската реакция при криза”. Събитието бе част от “Лекции Капушчински”, в чест на полския репортер и писател Ришард Капушчински, отразявал живота и проблемите на развиващите се страни. Лекцията се организира от Европейската комисия, Програмата за развитие на Организацията на обединените нации и Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Участие в лекцията взеха също така Саймън Максуел, старши научен сътрудник и бивш директор на Института за развитие на отвъдморските територии и страни, и Андрей Ковачев, член на Европейския парламент и на комисията по външни работи. Тя бе фокусирана върху първото десетилетие на 21-ви век, в което светът се промени по-бързо и по-дълбоко, отколкото някой можеше да предвиди.
Аулата на Софийският университет едва успя да побере всички желаещи да чуят думите на еврокомисар Георгиева. Сред присъстващите бяха и представители на ИГК за защита живота, здравето, правата и интересите на жителите от община Златица, силно заинтересовани от мнението на г-жа Георгиева по отношение опазването на околната среда, качеството на атмосферния въздух и грижите, които трябва да полагат големите фирми-замърсители, за да спрат вредното въздействие върху природата.
В част от своето изказване еврокомисар Кристалина Георгиева разгледа и последствията от промишлени аварии, с които трябва да се справя Европейския съюз, като наблегна на мерките да не бъдат допускани подобни екологични катастрофи.
Подобна тежката екологична авария стана в градчето Айка, на около 160 км. от столицата на Унгария - Будапеща.
В резултат на инцидента няколко села в района бяха буквално залети, а къщите в тях наводнени с опасни съединения. Дига на хвостохранилище, разположено на територията на голям завод за алуминий, се скъса, изсипвайки над 1 млн. кубични метра от т. нар. червен шлам - токсична утайка, съдържаща железен оксид, която предизвиква сериозни изгаряния. По данни на властите засегнатият район е приблизително 40 кв. км. При инцидента пострадаха над 120 души, сред които загина 3-годишно дете.
При инцидента експерти предупредиха, че изтичането на отровните химикали в Западна Унгария може да засегне цяла Източна Европа. Както съобщиха унгарските медии, изтеклите химикали са започнали да попадат в местните потоци и реки и заплашват да замърсят река Дунав.
Според специалисти за отстраняване на последиците от аварията може да бъдат нужни години.
Министърът на околната среда на Унгария Золтан Илеш призна, че инцидентът е „екологична катастрофа”. Той също изрази опасения, че токсичните химикали биха могли да достигнат реките Раба и Дунав.
Вътрешният министър Шантор Пинтер заяви, че полицията е започнала криминално разследване за изясняване на обстоятелствата около инцидента.
„Разследва се кой е отговорен. Полицията провери дигата и конфискува документи, които биха могли да докажат дали тя е била изградена според правилата и дали е била добре поддържана”, посочи той.
Във връзка с тревожната тема за бедствията и авариите, членове на Комитета запознаха Кристалина Георгиева с реалната опасност подобна авария да се случи и в град Златица, където се намира медодобивно предприятие, собственост на “Аурубис България” АД, което през 2008-ма година незаконно е изградило депо за опасни отпадъци над градовете Златица и Пирдоп. Представителите на Комитета предоставиха още и данни за състоянието на околната среда, качеството на атмосферния въздух и водите в региона.
Най-силно потърпевши от финансовата и икономическата криза, от новите заплахи за сигурността, въздействието върху изменението на климата и растящия брой природни бедствия се оказаха най-бедните и уязвими жители на планетата. В днешния свят глобалните теми се превърнаха в местни и засегнаха пряко всички общества и ежедневието на всеки един от нас.
В заключение на своята лекция еврокомисар Георгиева призова всеки да бъде по-отговорен към околната среда, с което ще спомогнем да бъдат избегнати подобни трагедии.
Аулата на Софийският университет едва успя да побере всички желаещи да чуят думите на еврокомисар Георгиева. Сред присъстващите бяха и представители на ИГК за защита живота, здравето, правата и интересите на жителите от община Златица, силно заинтересовани от мнението на г-жа Георгиева по отношение опазването на околната среда, качеството на атмосферния въздух и грижите, които трябва да полагат големите фирми-замърсители, за да спрат вредното въздействие върху природата.
В част от своето изказване еврокомисар Кристалина Георгиева разгледа и последствията от промишлени аварии, с които трябва да се справя Европейския съюз, като наблегна на мерките да не бъдат допускани подобни екологични катастрофи.
Подобна тежката екологична авария стана в градчето Айка, на около 160 км. от столицата на Унгария - Будапеща.
В резултат на инцидента няколко села в района бяха буквално залети, а къщите в тях наводнени с опасни съединения. Дига на хвостохранилище, разположено на територията на голям завод за алуминий, се скъса, изсипвайки над 1 млн. кубични метра от т. нар. червен шлам - токсична утайка, съдържаща железен оксид, която предизвиква сериозни изгаряния. По данни на властите засегнатият район е приблизително 40 кв. км. При инцидента пострадаха над 120 души, сред които загина 3-годишно дете.
При инцидента експерти предупредиха, че изтичането на отровните химикали в Западна Унгария може да засегне цяла Източна Европа. Както съобщиха унгарските медии, изтеклите химикали са започнали да попадат в местните потоци и реки и заплашват да замърсят река Дунав.
Според специалисти за отстраняване на последиците от аварията може да бъдат нужни години.
Министърът на околната среда на Унгария Золтан Илеш призна, че инцидентът е „екологична катастрофа”. Той също изрази опасения, че токсичните химикали биха могли да достигнат реките Раба и Дунав.
Вътрешният министър Шантор Пинтер заяви, че полицията е започнала криминално разследване за изясняване на обстоятелствата около инцидента.
„Разследва се кой е отговорен. Полицията провери дигата и конфискува документи, които биха могли да докажат дали тя е била изградена според правилата и дали е била добре поддържана”, посочи той.
Във връзка с тревожната тема за бедствията и авариите, членове на Комитета запознаха Кристалина Георгиева с реалната опасност подобна авария да се случи и в град Златица, където се намира медодобивно предприятие, собственост на “Аурубис България” АД, което през 2008-ма година незаконно е изградило депо за опасни отпадъци над градовете Златица и Пирдоп. Представителите на Комитета предоставиха още и данни за състоянието на околната среда, качеството на атмосферния въздух и водите в региона.
Най-силно потърпевши от финансовата и икономическата криза, от новите заплахи за сигурността, въздействието върху изменението на климата и растящия брой природни бедствия се оказаха най-бедните и уязвими жители на планетата. В днешния свят глобалните теми се превърнаха в местни и засегнаха пряко всички общества и ежедневието на всеки един от нас.
В заключение на своята лекция еврокомисар Георгиева призова всеки да бъде по-отговорен към околната среда, с което ще спомогнем да бъдат избегнати подобни трагедии.
БОКЛУЦИТЕ ОТНОВО АКТУАЛНИ
По разпореждане на МОСВ (Министерството на околната среда и водите) седемте Средногорски общини, а именно: Златица, Пирдоп, Челопеч, Чавдар, Мирково, Антон и Копривщица трябва да учредят сдружение, за да бъде завършено новото депо за битови отпадъци, находящо се в местността „Бакаджик”, Златишкото землище. Речено-Сторено! Нищо по-лесно от това да се съберат кметовете, да поговорят, да поумуват и да гласуват учредяването на сдружение... Да, ама не! Защото това би могло да се случи ако всички кметове бяха трезво мислещи и най-вече устремени в правилната посока...
Преди има няма две-три седмици удостоената със „златна значка” за „европейски експерт” кмет на община Златица Нонка Каменова спешно поиска от ОбС-Златица да гласува решение, с което същата да представлява общината при учредяването на Сдружение за депото. Поискано – дадено, въпреки, че Каменова на представи абсолютно никакви документи, устав, правила на общинските съветници, за да знаят за какво гласуват. А те, както и много други пъти, взеха нужното решение „на тъмно”, без да разберат какво ще бъде това сдружение, от полза ли ще бъде за гражданите на Златица, или не, ще бъдат ли защитени интересите на общината или не... Няма устав, няма правила – „европейския” ни кмет отказа да представи каквито и да било данни, свързани с въпросното учредяване. Всъщност, почти всичко което Каменова внася в Общински съвет тъне в „гъста мъгла”. Въпреки това тя получи исканото съгласие и решение от ОбС. Случи се същото, което се случи и при вземане на решение за изграждане на олимпийски стадион, за който вече нищо не се чува... Същото, което стана и с трите спортни площадки в междублоковите пространства и какви ли още не Нонкини нереализирани проекти, глътнали доста солени суми за подготовка и проектиране, от които така или иначе нищо не излезе...
За съжаление Нонка все още не е предложила на съветниците да й гласуват тя да осигури международно финансиране за подмяна на ВиК-мрежата в Златица, канализацията на Църквище, Карлиево, Петрич, както и асфалтиране на улиците в цялата община... Нямало такива средства твърди Нонка, пък в същото време в Мирково вече стартират подмяната на ВиК-мрежата?!?! За тях има – за нас не! Ами няма, защото няма кой да кандидатства, а „европейския” ни експерт си дреме в ремонтирания кабинет и... Чопли фъстъци и семки!!!
Това за международното финансиране не си го измислям, а е изявление на самата Каменова пред съветниците по повод мое питане кога община Златица ще кандидатства за най-важните проекти – ВиК, канализация, улици...
След гласуване решението и дадено съгласие Каменова да представлява Община Златица при учредяване на Сдружение, същата щастливо докладва пред общинските съветници и гражданите, че тя е избрана за Председател на Сдружението, което ще довърши депото за боклуците! Събранието се състояло в Пирдоп и видиш ли, всички я подкрепили тя да бъде Председателят! Браво!
Да, ама отново Не!
На 24.03.2011 г. Каменова свика в община Златица кметовете на останалите шест общини, за да им съобщи новината, че тя отказва?!? да регистрира Сдружението, на което е избрана да бъде председател... Мотиви! Някой от МОСВ и бил казал устно, че решенията на общините Пирдоп, Челопеч и Антон за участие в това сдружение не били законни?!? Ошашавените кметове на въпросните общини поискаха да видят някакви писмени мотиви, или становище на някой представител от МОСВ, или поне да научат името на човека, казал подобно нещо на Каменова, но тя най-категорично отказа да представи подобни документи, както и да спомене името на въпросната личност от МОСВ! Въпреки многобройните настоявания на всички останали кметове, Каменова остана непреклонна и запази в тайна името и координатите на своя източник. В същото време Каменова даде думата на своя личен адвокат г-жа Гигова, която да поясни на „правно неграмотните” кметове, на Пирдоп, Челопеч и Антон какво трябва да направят, за да изчистят нередностите. Възмутената кметица на Пирдоп Антоанета Илиева използва случая да попита Каменова дали поне е подписала учредителния протокол, в който е избрана за председател на Сдружението? Зачервена, смутена и заекваща Каменова заяви, че не го е подписала... все още?!? Те такова чудо-нечувано останалите кметове не очакваха... Сагата с депото за битови отпадъци върви повече от три години и за кой ли път вече кметовете се събират, обсъждат и убеждават Каменова, че трябва спешно да се продължи изграждането му, иначе всеки един жител ще плаща големи такси битови отпадъци. За да смекчи гнева на останалите кметове адвокат Гигова обясни, че Каменова не е подписала протокола, с който е избрана за председател, защото същия бил основополагащ и най-важен правоприлагащ документ?!? При това положение Антоанета Илиева помоли Каменова да подпише протокола в момента, а тя ще регистрира Сдружението още същия ден в Окръжния съд! За същото настоя и г-жа Йотина – кмет на община Мирково, но „европейския ни експерт” Нонка Каменова отказа?!? Въпреки двете срещи на високо равнище между кметовете от Средногорието, така и не се стигна до регистриране на Сдружение, с което да може да се продължи изграждането на депото за битови отпадъци.
Явно Нонка Каменова не иска това да се случи и депото най-накрая да бъде завършено и използвано по предназначение. Т.е. докато тя е кмет на община Златица – сдружение и депо явно няма да има. Явно подобна отговорност нашата кметица не може да поеме...
Учредявайки това Сдружение кметовете на останалите шест общини са си въозбразили, че делата, които Каменова води срещу собственика на все още недовършеното депо фирма „Валмекс” са приключили и учредявайки Сдружение те ще го довършат под председателството на Нонка Каменова в оставащите й още шест месеца кметуване...
Блажени са вярващите... в приключването на сагата в близките няколко години... Ето защо Нонка Каменова омайваше кметовете с приказки, че е договорила в МОСВ незаконното и неотговарящо на никакви европейски изисквания депо в местността „Сулюманица” да работи още 3-4 години, да се монтира там кантар (везна) и сепарираща инсталация. С такива приказки „европейския експерт” Каменова омайваше всички, но Антоанета Илиева разкри факта, че депото в „Сулюманица” ще бъде закрито в най-скоро време и дори има спечелен проект за неговото рекултивиране с осигурено финансиране. А бе какво Сдружение и какви разправии с довършване на новото депо!... Нонка Каменова отдавна вече е в предизборна кампания... Дори вече в Златица се говори, че тя ще бъде кандидатурата на ПП „ГЕРБ” за предстоящите кметски избори и поради тази причина двамата съветници на ГЕРБ Николай Додеков и Тодорка Кинова подкрепиха най-неочаквано исканата от нея заплата в размер над 1600,00 лева. Много е вероятно при обсъждане на Нонкината кандидатура за кмет от ПП „ГЕРБ” тя да е поставила условието: Тавана на заплатата или няма да бъда кандидатура на тази партия! Нали размера на заплатата бе алфата и омегата на нейното кметуване! Само и единствено жадуваната от нея заплата бе винаги на дневен ред за Каменова, но не и интересите на жителите от община Златица.
На 29.10.2011 г. ще видим изборните резултати... Тогава със сигурност слънцето пак ще изгрее от изток, но новото депо за битови отпадъци няма да бъде завършено. И другото сигурно нещо е, че Нонка Каменова няма да бъде кмет на община Златица.
Присъствах на кризисното съвещание на кметовете, въпреки изричните указания на Каменова да не бъда допускан в залата... Същата направи несполучлив опит да изгони от залата и представителите на другите медии от Средногорието, но всички останали кметове настояха да останем и да чуем дискусиите... Аз пък, докато слушах изказванията и мненията, си мислех какво ли е имал в предвид зам.областния управител на Софийска област, когато на съвещанието в село Чавдар преди три години по повод завършване на депото, е заявил: За да бъде завършено това депо кмета на Златица Нонка Каменова трябва да бъде затворена в едно мазе?!?
Дали мазето е най-подходящото място, където трябва да бъде затворена Нонка Каменова трябва да се попита самия зам.областен управител. Но аз си мисля, че Каменова заслужава по-подходящо място.
Ало, Прокуратурата! Кога ще се произнесете най-после по преписките, заведени срещу Нонка Каменова по повод причинените от нея щети за стотици хиляди левове?!?...
И накрая, ще споделя част от интересна статия, която скоро четох. Заглавието й звучи така: Диагнозата, която живее на покрива. В нея се разказва историята на няколко диктатори, като: Генерал Иди Амин Дада Умей, който управлява Уганда в продължение на осем години, през които успява да избие около 400 000 души от племената аколи и ланго. Първата жертва на военния преврат, след който идва на власт, е неговият най-силен конкурент - ген. Сюлейман Хюсеин. Амин държи главата му като трофей... в хладилника си. Диктаторът е слабо грамотен, но е отличен боксьор. Иди Амин изпада в кома, като причина за смъртта му бил сифилисът. Иди Амин буквално се разпадал, но разпадайки се, повлякъл със себе си и Уганда. Зверските болки се отприщвали навън, превръщайки се в зверство към всички.
За този и други примери се разказва в книгата на Дейвид Оуен, който обаче се интересува от друго. Като сериозен изследовател той търси отговори на въпроса как властта променя човека и защо лидерите, които не са болни в обичайния смисъл на думата, имат свойството да развиват така наречения от него синдром на хюбриса...
Казано просто: кои са причините едно будещо симпатия и доверие същество, бидейки вече овластено, да започне да се държи самонадеяно, високомерно и дори арогантно. Кое е онова, което “разболява”. Дали човекът, за когото сме гласували, е бил същото говедо и преди това, но ловко се е прикривал(о), или във властта все пак има някакъв тайнствен микроб.
Нещо като да загубиш реална представа кой си, откъде идваш, какво можеш и за какво си призван. Да нямаш или постепенно да подцениш взискателността към себе си...
Интересният извод, до който достига Оуен, след като дава няколко примера за това, как властта опиянява. Той се изразява в следния съвет: да броим. Да броим колко пъти човекът, за когото сме гласували/ни управлява, си е променял позициите. Да броим колко пъти се е отнесъл невъзпитано към нашето мнение. Да броим кога думите и делата му са съвпадали. Най-важното: да броим резултатите, които самият той изтъква като постижения, защото без тях няма как да напипаме диагнозата...
Не забравяйте да броите, госпожи и господа избиратели, както се казва в статията със съглавие: Диагнозата, която живее на покрива!
Не забравяйте да броите, за да знаете как и за кого да гласувате следващия път, защото на всички ни омръзна от самозабравили се, самонадеяни, самопомазали се управници и управнички, които освен за големи заплати, за нищо друго не мислят и нямат намерение да мислят.
А колкото до депото за битови отпадъци в Златица... Едва ли ще стане при днешната кметица. А цялата статия за Диагнозата - в следващия брой.
Стоян ШИЕКОВ
Преди има няма две-три седмици удостоената със „златна значка” за „европейски експерт” кмет на община Златица Нонка Каменова спешно поиска от ОбС-Златица да гласува решение, с което същата да представлява общината при учредяването на Сдружение за депото. Поискано – дадено, въпреки, че Каменова на представи абсолютно никакви документи, устав, правила на общинските съветници, за да знаят за какво гласуват. А те, както и много други пъти, взеха нужното решение „на тъмно”, без да разберат какво ще бъде това сдружение, от полза ли ще бъде за гражданите на Златица, или не, ще бъдат ли защитени интересите на общината или не... Няма устав, няма правила – „европейския” ни кмет отказа да представи каквито и да било данни, свързани с въпросното учредяване. Всъщност, почти всичко което Каменова внася в Общински съвет тъне в „гъста мъгла”. Въпреки това тя получи исканото съгласие и решение от ОбС. Случи се същото, което се случи и при вземане на решение за изграждане на олимпийски стадион, за който вече нищо не се чува... Същото, което стана и с трите спортни площадки в междублоковите пространства и какви ли още не Нонкини нереализирани проекти, глътнали доста солени суми за подготовка и проектиране, от които така или иначе нищо не излезе...
За съжаление Нонка все още не е предложила на съветниците да й гласуват тя да осигури международно финансиране за подмяна на ВиК-мрежата в Златица, канализацията на Църквище, Карлиево, Петрич, както и асфалтиране на улиците в цялата община... Нямало такива средства твърди Нонка, пък в същото време в Мирково вече стартират подмяната на ВиК-мрежата?!?! За тях има – за нас не! Ами няма, защото няма кой да кандидатства, а „европейския” ни експерт си дреме в ремонтирания кабинет и... Чопли фъстъци и семки!!!
Това за международното финансиране не си го измислям, а е изявление на самата Каменова пред съветниците по повод мое питане кога община Златица ще кандидатства за най-важните проекти – ВиК, канализация, улици...
След гласуване решението и дадено съгласие Каменова да представлява Община Златица при учредяване на Сдружение, същата щастливо докладва пред общинските съветници и гражданите, че тя е избрана за Председател на Сдружението, което ще довърши депото за боклуците! Събранието се състояло в Пирдоп и видиш ли, всички я подкрепили тя да бъде Председателят! Браво!
Да, ама отново Не!
На 24.03.2011 г. Каменова свика в община Златица кметовете на останалите шест общини, за да им съобщи новината, че тя отказва?!? да регистрира Сдружението, на което е избрана да бъде председател... Мотиви! Някой от МОСВ и бил казал устно, че решенията на общините Пирдоп, Челопеч и Антон за участие в това сдружение не били законни?!? Ошашавените кметове на въпросните общини поискаха да видят някакви писмени мотиви, или становище на някой представител от МОСВ, или поне да научат името на човека, казал подобно нещо на Каменова, но тя най-категорично отказа да представи подобни документи, както и да спомене името на въпросната личност от МОСВ! Въпреки многобройните настоявания на всички останали кметове, Каменова остана непреклонна и запази в тайна името и координатите на своя източник. В същото време Каменова даде думата на своя личен адвокат г-жа Гигова, която да поясни на „правно неграмотните” кметове, на Пирдоп, Челопеч и Антон какво трябва да направят, за да изчистят нередностите. Възмутената кметица на Пирдоп Антоанета Илиева използва случая да попита Каменова дали поне е подписала учредителния протокол, в който е избрана за председател на Сдружението? Зачервена, смутена и заекваща Каменова заяви, че не го е подписала... все още?!? Те такова чудо-нечувано останалите кметове не очакваха... Сагата с депото за битови отпадъци върви повече от три години и за кой ли път вече кметовете се събират, обсъждат и убеждават Каменова, че трябва спешно да се продължи изграждането му, иначе всеки един жител ще плаща големи такси битови отпадъци. За да смекчи гнева на останалите кметове адвокат Гигова обясни, че Каменова не е подписала протокола, с който е избрана за председател, защото същия бил основополагащ и най-важен правоприлагащ документ?!? При това положение Антоанета Илиева помоли Каменова да подпише протокола в момента, а тя ще регистрира Сдружението още същия ден в Окръжния съд! За същото настоя и г-жа Йотина – кмет на община Мирково, но „европейския ни експерт” Нонка Каменова отказа?!? Въпреки двете срещи на високо равнище между кметовете от Средногорието, така и не се стигна до регистриране на Сдружение, с което да може да се продължи изграждането на депото за битови отпадъци.
Явно Нонка Каменова не иска това да се случи и депото най-накрая да бъде завършено и използвано по предназначение. Т.е. докато тя е кмет на община Златица – сдружение и депо явно няма да има. Явно подобна отговорност нашата кметица не може да поеме...
Учредявайки това Сдружение кметовете на останалите шест общини са си въозбразили, че делата, които Каменова води срещу собственика на все още недовършеното депо фирма „Валмекс” са приключили и учредявайки Сдружение те ще го довършат под председателството на Нонка Каменова в оставащите й още шест месеца кметуване...
Блажени са вярващите... в приключването на сагата в близките няколко години... Ето защо Нонка Каменова омайваше кметовете с приказки, че е договорила в МОСВ незаконното и неотговарящо на никакви европейски изисквания депо в местността „Сулюманица” да работи още 3-4 години, да се монтира там кантар (везна) и сепарираща инсталация. С такива приказки „европейския експерт” Каменова омайваше всички, но Антоанета Илиева разкри факта, че депото в „Сулюманица” ще бъде закрито в най-скоро време и дори има спечелен проект за неговото рекултивиране с осигурено финансиране. А бе какво Сдружение и какви разправии с довършване на новото депо!... Нонка Каменова отдавна вече е в предизборна кампания... Дори вече в Златица се говори, че тя ще бъде кандидатурата на ПП „ГЕРБ” за предстоящите кметски избори и поради тази причина двамата съветници на ГЕРБ Николай Додеков и Тодорка Кинова подкрепиха най-неочаквано исканата от нея заплата в размер над 1600,00 лева. Много е вероятно при обсъждане на Нонкината кандидатура за кмет от ПП „ГЕРБ” тя да е поставила условието: Тавана на заплатата или няма да бъда кандидатура на тази партия! Нали размера на заплатата бе алфата и омегата на нейното кметуване! Само и единствено жадуваната от нея заплата бе винаги на дневен ред за Каменова, но не и интересите на жителите от община Златица.
На 29.10.2011 г. ще видим изборните резултати... Тогава със сигурност слънцето пак ще изгрее от изток, но новото депо за битови отпадъци няма да бъде завършено. И другото сигурно нещо е, че Нонка Каменова няма да бъде кмет на община Златица.
Присъствах на кризисното съвещание на кметовете, въпреки изричните указания на Каменова да не бъда допускан в залата... Същата направи несполучлив опит да изгони от залата и представителите на другите медии от Средногорието, но всички останали кметове настояха да останем и да чуем дискусиите... Аз пък, докато слушах изказванията и мненията, си мислех какво ли е имал в предвид зам.областния управител на Софийска област, когато на съвещанието в село Чавдар преди три години по повод завършване на депото, е заявил: За да бъде завършено това депо кмета на Златица Нонка Каменова трябва да бъде затворена в едно мазе?!?
Дали мазето е най-подходящото място, където трябва да бъде затворена Нонка Каменова трябва да се попита самия зам.областен управител. Но аз си мисля, че Каменова заслужава по-подходящо място.
Ало, Прокуратурата! Кога ще се произнесете най-после по преписките, заведени срещу Нонка Каменова по повод причинените от нея щети за стотици хиляди левове?!?...
И накрая, ще споделя част от интересна статия, която скоро четох. Заглавието й звучи така: Диагнозата, която живее на покрива. В нея се разказва историята на няколко диктатори, като: Генерал Иди Амин Дада Умей, който управлява Уганда в продължение на осем години, през които успява да избие около 400 000 души от племената аколи и ланго. Първата жертва на военния преврат, след който идва на власт, е неговият най-силен конкурент - ген. Сюлейман Хюсеин. Амин държи главата му като трофей... в хладилника си. Диктаторът е слабо грамотен, но е отличен боксьор. Иди Амин изпада в кома, като причина за смъртта му бил сифилисът. Иди Амин буквално се разпадал, но разпадайки се, повлякъл със себе си и Уганда. Зверските болки се отприщвали навън, превръщайки се в зверство към всички.
За този и други примери се разказва в книгата на Дейвид Оуен, който обаче се интересува от друго. Като сериозен изследовател той търси отговори на въпроса как властта променя човека и защо лидерите, които не са болни в обичайния смисъл на думата, имат свойството да развиват така наречения от него синдром на хюбриса...
Казано просто: кои са причините едно будещо симпатия и доверие същество, бидейки вече овластено, да започне да се държи самонадеяно, високомерно и дори арогантно. Кое е онова, което “разболява”. Дали човекът, за когото сме гласували, е бил същото говедо и преди това, но ловко се е прикривал(о), или във властта все пак има някакъв тайнствен микроб.
Нещо като да загубиш реална представа кой си, откъде идваш, какво можеш и за какво си призван. Да нямаш или постепенно да подцениш взискателността към себе си...
Интересният извод, до който достига Оуен, след като дава няколко примера за това, как властта опиянява. Той се изразява в следния съвет: да броим. Да броим колко пъти човекът, за когото сме гласували/ни управлява, си е променял позициите. Да броим колко пъти се е отнесъл невъзпитано към нашето мнение. Да броим кога думите и делата му са съвпадали. Най-важното: да броим резултатите, които самият той изтъква като постижения, защото без тях няма как да напипаме диагнозата...
Не забравяйте да броите, госпожи и господа избиратели, както се казва в статията със съглавие: Диагнозата, която живее на покрива!
Не забравяйте да броите, за да знаете как и за кого да гласувате следващия път, защото на всички ни омръзна от самозабравили се, самонадеяни, самопомазали се управници и управнички, които освен за големи заплати, за нищо друго не мислят и нямат намерение да мислят.
А колкото до депото за битови отпадъци в Златица... Едва ли ще стане при днешната кметица. А цялата статия за Диагнозата - в следващия брой.
Стоян ШИЕКОВ
ПРАЗНИКЪТ НА КУКЕРИТЕ
Сирна Неделя. Неделята, която тази година се отбелязва още в първите дни на март е празник с много символично значение и богата обредност.
По традиция на този ден, след който започва Великия пост, по-младите трябва да поискат прошка от по-възрастните си близки - родители, кумове, братя и сестри.
Нима никой през годината не е обидил някого или не е понесъл обида? Дали през годината всеки един човек без умисъл или нарочно не е наранил и излъгал, не е пренебрегнал или нагрубил другиго? Едва ли има такъв човек. Затова е време за прощаване!
Прошката... Да простиш е едно важно и трудно решение. Да признаеш, че в даден момент си постъпил неправилно и е редно да поискаш прошка е изключителен жест, който не всеки може да направи. А тя, прошката се иска и съответно се дава. Затова, нека простим всекиму от сърце.
Не случайно ритуалът “прошки” се случва обикновено на трапезата, сред близки, сред усмивки и веселие. Най-малките очакват с нетърпение времето за “хамкане”. Очите им греят, загледани в червения конец, спуснат от тавана с привързано към него парче бяла халва или варено яйце.
Изживян и почувстван, празникът завършва с Прошка!
- Прощавай! - казват по-младите, целувайки ръка!
- Простено да ти е от мене и от Господ! - отвръщат по-възрастните.
Прошката е поискана, тя е вътре в нас. Не простиш ли, ако са те засегнали, значи просто не си научил важен житейски урок и не си отърсил душата си от лоши помисли!
Снежана Илиева
Тежък, мощен звън оглася мегдана! Идат бабугери, станчинари, джумалии, или просто Кукери!
Векове наред традицията повелява на този ден да бъде изгонено злото и да се прости, да се повика пролетта!
Векове наред традицията изпълва битието на българина и той следва повелите й.
Сирница! Тя е в сърцето и душата! Тя е гордост и умиление! Тя е зараза и трепти в кръвта на всеки, дръзнал да завърже веднъж звънците! И после... После... няма оттърване!
Дойде ли времето и сърцето ехва с мощен чанов звън!
Така е било и така ще бъде!
В Челопеч площада отново се изпълни с трептение!
За пореден път кукери разлюляха земята и пожелаха здраве, късмет и берекет за селото. Погнаха злите сили, заораха нивята, завъртяха халвата и тропнаха хорото...
Имаше от всичко и от всички! Голяма надпревара!
Медали! Купи! Жури! Суетня и Емоции!
Млади и стари, моми и момци се стекоха и наденаха тежките кожуси! Маскарад!
Може би случайно, или не съвсем точно на Сирница председателя на ОбС-Челопеч Наско Фотев почерпи по случай рождения си ден и неговия личен празник се сля с празника на Челопеч! С особена гордост той връчи специална награда на Кукерски клуб “Златното Руно”, посветена на старанието на членовете му да бдят над традициите и ги предават от син на баща, от дядо на внук, от поколение на поколение,
за да ги има в Челопеч и пребъдат.
Отколешна е традицията на Сирница в Челопеч! Повечето от днешните кукери се маскират от деца, редом до бащите си! Горди пазители на обичая в Челопеч са Васил Радев и Никола Радов, по-известни като Васил и Кольо козарите, редом с Кръстьо Иванов (Делията) и Милчо Вретенаров... И с тях приятели, съседи, съмишленици, близки и роднини...
Всички, обединени около идеята да я Има! Нея! Сирницата...
И тази година имаше надпревара, гостуващи групи, карнавал! И тази година имаше оценяване на маските! А те бяха великолепни. Така, както са били от едно време - все по-внушителни и все по-впечатляващи.
Маската е основен елемент в Кукерските игри. Тя олицетворява борбата на доброто срещу злото. Чрез нея се изгонват злите сили, за да настане доброта, топлина, искреност и вяра! Вяра в по-доброто бъдеще! Вяра в утрешния ден! Вяра в човещината, опомнянето и справедливостта!
По традиция на този ден, след който започва Великия пост, по-младите трябва да поискат прошка от по-възрастните си близки - родители, кумове, братя и сестри.
Нима никой през годината не е обидил някого или не е понесъл обида? Дали през годината всеки един човек без умисъл или нарочно не е наранил и излъгал, не е пренебрегнал или нагрубил другиго? Едва ли има такъв човек. Затова е време за прощаване!
Прошката... Да простиш е едно важно и трудно решение. Да признаеш, че в даден момент си постъпил неправилно и е редно да поискаш прошка е изключителен жест, който не всеки може да направи. А тя, прошката се иска и съответно се дава. Затова, нека простим всекиму от сърце.
Не случайно ритуалът “прошки” се случва обикновено на трапезата, сред близки, сред усмивки и веселие. Най-малките очакват с нетърпение времето за “хамкане”. Очите им греят, загледани в червения конец, спуснат от тавана с привързано към него парче бяла халва или варено яйце.
Изживян и почувстван, празникът завършва с Прошка!
- Прощавай! - казват по-младите, целувайки ръка!
- Простено да ти е от мене и от Господ! - отвръщат по-възрастните.
Прошката е поискана, тя е вътре в нас. Не простиш ли, ако са те засегнали, значи просто не си научил важен житейски урок и не си отърсил душата си от лоши помисли!
Снежана Илиева
Тежък, мощен звън оглася мегдана! Идат бабугери, станчинари, джумалии, или просто Кукери!
Векове наред традицията повелява на този ден да бъде изгонено злото и да се прости, да се повика пролетта!
Векове наред традицията изпълва битието на българина и той следва повелите й.
Сирница! Тя е в сърцето и душата! Тя е гордост и умиление! Тя е зараза и трепти в кръвта на всеки, дръзнал да завърже веднъж звънците! И после... После... няма оттърване!
Дойде ли времето и сърцето ехва с мощен чанов звън!
Така е било и така ще бъде!
В Челопеч площада отново се изпълни с трептение!
За пореден път кукери разлюляха земята и пожелаха здраве, късмет и берекет за селото. Погнаха злите сили, заораха нивята, завъртяха халвата и тропнаха хорото...
Имаше от всичко и от всички! Голяма надпревара!
Медали! Купи! Жури! Суетня и Емоции!
Млади и стари, моми и момци се стекоха и наденаха тежките кожуси! Маскарад!
Може би случайно, или не съвсем точно на Сирница председателя на ОбС-Челопеч Наско Фотев почерпи по случай рождения си ден и неговия личен празник се сля с празника на Челопеч! С особена гордост той връчи специална награда на Кукерски клуб “Златното Руно”, посветена на старанието на членовете му да бдят над традициите и ги предават от син на баща, от дядо на внук, от поколение на поколение,
за да ги има в Челопеч и пребъдат.
Отколешна е традицията на Сирница в Челопеч! Повечето от днешните кукери се маскират от деца, редом до бащите си! Горди пазители на обичая в Челопеч са Васил Радев и Никола Радов, по-известни като Васил и Кольо козарите, редом с Кръстьо Иванов (Делията) и Милчо Вретенаров... И с тях приятели, съседи, съмишленици, близки и роднини...
Всички, обединени около идеята да я Има! Нея! Сирницата...
И тази година имаше надпревара, гостуващи групи, карнавал! И тази година имаше оценяване на маските! А те бяха великолепни. Така, както са били от едно време - все по-внушителни и все по-впечатляващи.
Маската е основен елемент в Кукерските игри. Тя олицетворява борбата на доброто срещу злото. Чрез нея се изгонват злите сили, за да настане доброта, топлина, искреност и вяра! Вяра в по-доброто бъдеще! Вяра в утрешния ден! Вяра в човещината, опомнянето и справедливостта!
ЗАПЛАТИТЕ В ОБЩИНА ЗЛАТИЦА - Турски сериал
От първата сесия, състояла се през месец ноември 2007 г. между кмета Нонка Каменова и по-голяма част от общинските съветници пламна война за заплатата на кмета и заплатите на съветниците... Нонка Каменова си предложи заплата от 1600,00 лева, а съветниците й гласуваха 964,00 лева с мотива, че тя първо трябва да покаже работа в полза на общината и нейните жители, а после да иска висока заплата.
През 2009-та година по предложение на Петър Белишки заплатата на Нонка Каменова бе намалена до възможния минимум, а именно 694,00 лв. с мотива, че Каменова не върши никаква полезна работа като кмет на общината. От това време са изказванията на Белишки, че: “Каменова не е никакъв кмет и тя не става не само за кмет, но и за чеп за зеле”; “че тя сутрин си обува лявата обувка на десен крак, а дясната на левия крак и чак вечерта разбира как се е обула”... Красноречието и сравненията на Белишки стигнаха до там, че на една от сесиите той сравни усмивката на Нонка Каменова с тези на децата от село Могилино?!?!...
О, минало незабравимо! В това минало се стигна и до съдебни дела, които продължават и до сега... Нонка Каменова заведе дела срещу общинския съвет във всички съдебни инстанции за нейната заплата и... ги загуби. Дори беше осъдена да възстанови в касата на общината разликата между гласуваната й минимална заплата до тази, която тя си беше определила и продължи да си взима, въпреки решението на ОбС.
Съветниците Белишки, Здравко Тодоров и Тодор Чомпалов заведоха в Административен съд-София област дела срещу Каменова, защото тя от своя страна отказа да изплаща заплатите на съветниците. Дори забрани на касиерката да превежда в НОИ сумите за осигуровки...
През последните месеци на 2010-та година съветници и граждани започнаха да забелязват, че въпреки съдебните дела отношенията между Каменова, Белишки, Дилова и Здравко Тодоров започнаха да се затоплят сериозно. С настъпването на пролетта този процес се засили. Точно както се случва в така популярните напоследък турски сериали, следени с интерес от малки и големи. Първо силна омраза, след това гореща любов, за да се стигне до сесията, състояла се на 21 март 2011 г., когато след няколко тайни срещи, под ръководството на Петър Белишки, Здравко Тодоров и Николай Додеков, на Нонка Каменова бе гласувана жадуваната от нея заплата от 1600 и кусур лева. И всичко това въпреки нищо невършенето от страна на Каменова, въпреки чепа за зеле, въпреки обърканите обувки и въпреки усмивката като дете от Могилино...
Бях на тази сесия и гледах как Петър Белишки, Здравко Тодоров, Николай Додеков, Пламен Петров, Тома Найденов, Тодорка Кинова и Емилия Тодорова гласуваха поисканата от Каменова висока заплата и... не вярвах на ушите си, както казва проф. Вучков. При гласуването се въздържаха Сашка Кърпарова (тъй като не може да гласува, иначе ще попадне в конфликт на интереси) и Диляна Дилова. Против нецелесъобразното увеличение гласуваха д-р Маргарита Йорданова, Петя Чолакова, Петранка Широкова и Тодор Чомпалов. За Нонка Каменова Белишки и компания определиха заплата в размер над 1600,00 лева в сравнение със заплатите за учители и помощен персонал в детските градини горе-долу 260,00 лева!
Със своето гласуване “За” седемте съветника дадоха висока оценка за нищоправенето на Каменова в полза на жителите от община Златица. И това бе направено от тези 7 съветника след като същите отказаха да приемат изготвения от нея отчет за харченето на общинските пари през 2010 г., т.е. не приеха извършената от нея работа, защото в този отчет имало нецелесъобразно и незаконосъобразно изразходвани общински пари?!...
Е, драги ми читателю! Как ти се вижда тази работа? Не ти приемам отчета, че не си свършил нищо, но пък ти правя заплатата 1600,00 лева, оценявайки какво си свършил?!? Такива работи се случват само на “принципна” основа и то в “уникална” община. За да се съгласуват действията на “принципните” съветници, бе дадена почивка и същите се събраха отсреща в р-т “Антик”. Там Здравко Тодоров е казал, че той и Белишки се били разбрали с Нонка Каменова съвсем “принципно и морално”: те й гласуват голямата заплата, тя до края на този мандат ще нареди на касиерката да им изплаща пълния размер на техните възнаграждения... Според думите на Здравко Тодоров всеки съветник щял да получи допълнително по още 800,00 лева...
Както се казва и вижда в турските сериали, то любов-омраза, омраза-любов - всичко в края на крайщата опира до пари...
В конкретният случай обаче за Вашите пари, драги жители на община Златица, а не за парите на Петър Белишки, Здравко Тодоров, Николай Додеков, Пламен Петров, Тодорка Кинова, Тома Найденов и Емилия Тодорова..., които в резултат на своята “принципност” до края на мандата си ще получават доста пари от Вашите данъци...
Да им е сладко, както се казва! Да си ги харчат със здраве както те, така и Нонка Каменова своите 1600,00 лева месечно. През есента вероятно същите тези изброени люде ще бъдат сред кандидатите за кметове и в листите за общински съветници. Няма да се очудя ако не се образува “на принципна основа” коалиция между Петър Белишки от “Нова зора”, Нонка Каменова от “Другата България”, Здравко Тодоров - НДСВ и Николай Додеков - ПП “ГЕРБ”. Вероятно основите на тази коалиция да са положени още преди гласуване заплатата на Нонка Каменова, а да са поляти обилно през нощта на 21-ви срещу 22-ри март 2011 г. със скъпо уиски в кабинета на Каменова, където са се събрали, за да отпразнуват постигнатото.
Честита ви нова предизборна или следизборна коалиция, скъпи жители на община Златица. Всеизвестните видни политици, изброени по-горе, за пореден път показаха, че личните им интереси стоят над всичко и всички. Очаквайте в “Другата България” да изгрее “Нова зора” на ендесевейски гербери... Очакваме в най-скоро време да чуем името на новоизлюпената коалиция, което може би ще звучи познато: “Заедно можем повече да...”
Стоян Шиеков
През 2009-та година по предложение на Петър Белишки заплатата на Нонка Каменова бе намалена до възможния минимум, а именно 694,00 лв. с мотива, че Каменова не върши никаква полезна работа като кмет на общината. От това време са изказванията на Белишки, че: “Каменова не е никакъв кмет и тя не става не само за кмет, но и за чеп за зеле”; “че тя сутрин си обува лявата обувка на десен крак, а дясната на левия крак и чак вечерта разбира как се е обула”... Красноречието и сравненията на Белишки стигнаха до там, че на една от сесиите той сравни усмивката на Нонка Каменова с тези на децата от село Могилино?!?!...
О, минало незабравимо! В това минало се стигна и до съдебни дела, които продължават и до сега... Нонка Каменова заведе дела срещу общинския съвет във всички съдебни инстанции за нейната заплата и... ги загуби. Дори беше осъдена да възстанови в касата на общината разликата между гласуваната й минимална заплата до тази, която тя си беше определила и продължи да си взима, въпреки решението на ОбС.
Съветниците Белишки, Здравко Тодоров и Тодор Чомпалов заведоха в Административен съд-София област дела срещу Каменова, защото тя от своя страна отказа да изплаща заплатите на съветниците. Дори забрани на касиерката да превежда в НОИ сумите за осигуровки...
През последните месеци на 2010-та година съветници и граждани започнаха да забелязват, че въпреки съдебните дела отношенията между Каменова, Белишки, Дилова и Здравко Тодоров започнаха да се затоплят сериозно. С настъпването на пролетта този процес се засили. Точно както се случва в така популярните напоследък турски сериали, следени с интерес от малки и големи. Първо силна омраза, след това гореща любов, за да се стигне до сесията, състояла се на 21 март 2011 г., когато след няколко тайни срещи, под ръководството на Петър Белишки, Здравко Тодоров и Николай Додеков, на Нонка Каменова бе гласувана жадуваната от нея заплата от 1600 и кусур лева. И всичко това въпреки нищо невършенето от страна на Каменова, въпреки чепа за зеле, въпреки обърканите обувки и въпреки усмивката като дете от Могилино...
Бях на тази сесия и гледах как Петър Белишки, Здравко Тодоров, Николай Додеков, Пламен Петров, Тома Найденов, Тодорка Кинова и Емилия Тодорова гласуваха поисканата от Каменова висока заплата и... не вярвах на ушите си, както казва проф. Вучков. При гласуването се въздържаха Сашка Кърпарова (тъй като не може да гласува, иначе ще попадне в конфликт на интереси) и Диляна Дилова. Против нецелесъобразното увеличение гласуваха д-р Маргарита Йорданова, Петя Чолакова, Петранка Широкова и Тодор Чомпалов. За Нонка Каменова Белишки и компания определиха заплата в размер над 1600,00 лева в сравнение със заплатите за учители и помощен персонал в детските градини горе-долу 260,00 лева!
Със своето гласуване “За” седемте съветника дадоха висока оценка за нищоправенето на Каменова в полза на жителите от община Златица. И това бе направено от тези 7 съветника след като същите отказаха да приемат изготвения от нея отчет за харченето на общинските пари през 2010 г., т.е. не приеха извършената от нея работа, защото в този отчет имало нецелесъобразно и незаконосъобразно изразходвани общински пари?!...
Е, драги ми читателю! Как ти се вижда тази работа? Не ти приемам отчета, че не си свършил нищо, но пък ти правя заплатата 1600,00 лева, оценявайки какво си свършил?!? Такива работи се случват само на “принципна” основа и то в “уникална” община. За да се съгласуват действията на “принципните” съветници, бе дадена почивка и същите се събраха отсреща в р-т “Антик”. Там Здравко Тодоров е казал, че той и Белишки се били разбрали с Нонка Каменова съвсем “принципно и морално”: те й гласуват голямата заплата, тя до края на този мандат ще нареди на касиерката да им изплаща пълния размер на техните възнаграждения... Според думите на Здравко Тодоров всеки съветник щял да получи допълнително по още 800,00 лева...
Както се казва и вижда в турските сериали, то любов-омраза, омраза-любов - всичко в края на крайщата опира до пари...
В конкретният случай обаче за Вашите пари, драги жители на община Златица, а не за парите на Петър Белишки, Здравко Тодоров, Николай Додеков, Пламен Петров, Тодорка Кинова, Тома Найденов и Емилия Тодорова..., които в резултат на своята “принципност” до края на мандата си ще получават доста пари от Вашите данъци...
Да им е сладко, както се казва! Да си ги харчат със здраве както те, така и Нонка Каменова своите 1600,00 лева месечно. През есента вероятно същите тези изброени люде ще бъдат сред кандидатите за кметове и в листите за общински съветници. Няма да се очудя ако не се образува “на принципна основа” коалиция между Петър Белишки от “Нова зора”, Нонка Каменова от “Другата България”, Здравко Тодоров - НДСВ и Николай Додеков - ПП “ГЕРБ”. Вероятно основите на тази коалиция да са положени още преди гласуване заплатата на Нонка Каменова, а да са поляти обилно през нощта на 21-ви срещу 22-ри март 2011 г. със скъпо уиски в кабинета на Каменова, където са се събрали, за да отпразнуват постигнатото.
Честита ви нова предизборна или следизборна коалиция, скъпи жители на община Златица. Всеизвестните видни политици, изброени по-горе, за пореден път показаха, че личните им интереси стоят над всичко и всички. Очаквайте в “Другата България” да изгрее “Нова зора” на ендесевейски гербери... Очакваме в най-скоро време да чуем името на новоизлюпената коалиция, което може би ще звучи познато: “Заедно можем повече да...”
Стоян Шиеков
Абонамент за:
Публикации (Atom)