"СТАНИ НИНЕ, ГОСПОДИНЕ"

Потънахме в бяла приказка. Снегът ни затрупа като магия точно по Коледа. Извиси се буря, загазихме в преспи, скреж прегърна клонки и храсти, но това само вля повече ентусиазъм в екипа ни, наденал върху раменете си за поредна година Коледарската традиция.
И този път не само Златица отвори широко вратите си за благословията на коледарите. Тежките гласове се извисиха и над снежните порти в Челопеч, занизаха се наричания, облечени в песни, затрополяха коледарки, отрупани с гевреци, торбите натежаха от благословени дарове.
„Ей, тръгнали Коледари от вратница, на вратница...” Огласиха се улиците от тържественост, традиция и отколешна магия. Тръгнаха челопешките „Златни МЕЧКИ” да носят благата вест на всички, отворили сърцата и домовете си за доброто, за вярата и за благуването.
Потънахме в картина, рисуваща се пред очите ни, в която се вплитаха багрите на стари носии и усмихнати момчешки лица. Дадохме си сметка, че дори икономическа криза не е в състояние да помрачи радостта в българското семейство на връх коледните празници.
Няма по затрогваща гледка от признанието и благодарността на възрастният човек, стиснал за ръка своето внуче и приканващ благите гости с глътка червено вино и залък топла пита, да прекрачат прага на дома му. Българският дух и обредност с векове са доказвали, че лесно не се пречупват под тежестта на преспи и пожари.
За сетен път смелата дружина, събрана от Сдружение „За един по-добър живот” и неговите „Златни МЕЧКИ” съхрани в нас искрата надежда. За сетен път огънят, разпален от силния ентусиазъм и радостта им, стопли душите ни, въпреки, че ботушите ни тънеха в киша и газеха бързо трупащия се сняг.
Положителната енергия, която носеха в очите си и предаваха на всички ни тези неуморни пазители на българските традиции, накараха улиците да запеят в едно със скърцащия сняг под краката на минувачите.
Коледата оживя, придобивайки своите празнични измерения и надигна застиналия мрак по прозорците. Звънчета подеха с меден глас радостната глъч пред трапезата, отрупана с даровете на добротата и благденствието.
Пред застиналият праг на Челопеч и Златица, където малката дружина продължи да сее благоденствени пожелания, имахме силата отново да повярваме в онези малки чудеса, който стоят в основата на велики мисли и големи дела. Отново в нас заблестя увереността, че не ще загубим силните устои, изградени от дедите ни. Може би малко позабравени през годините, те дишаха с пълни гърди под усилията на неуморните „Златни МЕЧКИ”.
И отново някой се нагърби и показа, че българщината е тази, която ни разплаква, за добро или зло!
Аз лично, не виждам нищо лошо времето да пази историята и идентичността на всяка култура. Да го предава в ръцете на младото си поколение и да продължава живота му. Самите ние сме свидетели и наследници, участници дори в ужасно много безумни войни в името на еднолична власт и господството – били те не само световни, но и лични, за да забравяме колко топлина носи едно мило деяние, като това да подариш капка любов. Като изречеш: Честита Коледа, гледайки в очите човека седнал до теб. Онзи, който си избрал да сподели с теб късче пишеща се днес история. Онзи, който поел ръката ти, съумява да влее в теб вярата, без да разбереш кога е станало, защото си бил с дълбоко нахлупена шапка, докато света е ставал „по-красив и бял”.
Нека пожелаем здраве и руйно дълголетие на „Златните Мечки” от Сдружение „За един по-добър живот” и нека новата година им донесе още по-голямо вдъхновение, защото благодарение на тях традицията продължи да живее в нашето покрито със сняг Средногорие. Нека помнят, носят и предават българските устои. Нека ни напомнят колко малко е нужно на човек, за да се усмихне. Под сиянието на Коледната звезда и малко хмел нашето малко списание „Средногорски БАГРИ”, ви подарява коледна приказка за хората, изпълнили страниците ни с вяра, доброта и щастливи ноти.

Как започна всичко...
В началото на далечния вече месец септември 2008-ма година. На една сбирка на членовете на Детски кукерски клуб „Златните МЕЧКИ” се разказваха истории за Коледарите на Златица, които вече няколко години носят Благата вест на жителите на града. И решиха членовете на Клуба да тръгнат и те да съхраняват тази изконна българска традиция. Последваха усилени репетиции и много труд. За да може да се чуе дългоочакваното „Стани, стани Нине, отвори ни тежки порти..., че ти идем добри гости”.
Първо участие – Първа радост. Нея подарихме на инвалидите от с. Челопеч. Хората, нуждаещи се от най-много добри неща в живота си, хората, обречени да се борят всеки ден за глътка щастие и сигурност. Именно на тях решихме да наречем първото си участие и да донесем на тях колкото можем повече радост. Надяваме се, че сме успели да стоплим дните им, да се преклоним пред волята им и да им подарим надежда. Те ни приеха радушно и ни дариха богато.
Второ участие. Най-трудното, защото трябваше да покорим сцената на ОУ „Св. Св. Кирил и Методий” – Челопеч. Вперените в нас очи на нашите връстници, съученици и приятели, на нашите учители и възпитатели. И гордостта им, че сме се справили блестящо. Заредихме се със смелост, крачейки към важния ден – 25-ти декември,
се приготвихме да покорим Карлиево.
Невероятен е този кмет, невероятно е това селце. Скътало се в прегръдките на заскрежени борове, то с трепет ни очакваше. И ние не закъсняхме... Богата трапеза бе приготвил за нас кмета Иван Иванов, а и кметицата на Златица бе там. Получихме овации, поздравления. И си тръгнахме гордо окрилени, че отново сме се срещнали с добри хора и сме ги зарадвали с добри вести.
Да бъдат здрави и силни, да са пълни кошарите със стадата, да са пълни хамбарите с житото, да са пълни дворовете с малки деца...
Естествено, нямаше как да не уважим милата покана на изключителните и неповторими членове от Пенсионерски клуб – Златица. Такава публика никога не се забравя. Именно там получихме най-истинските и неподправени аплодисменти. И повярвахме, че сме успели да уловим магията на обичая. Минахме и през Чавдар. Мълвата за нас продължила нататък и за нас чули чак в Поибрене, откъдето получихме покана да гостуваме и изнесем ритуала на сцена.
И така, участие след участие, улисани в носенето на радост и настроение, вървяхме към най-свидния ден – Коледния! Т
ова бе истинското предизвикателство. Да прекрачиш притихнал дом, в който те очакват. Да викнеш с пълно гърло, за да разберат всички, че Бог се е родил и има кой да спаси света и да го пази...
И ето, че той настъпи... И тръгнахме рано призори. Бодри и засмени. Първо в къщата на кмета инж. Алекси Кесяков. Важно е. Нали той е домакина на общината – трябва на него първо да кажем, че се е случило чудото на Коледа. След това при чичо ти Златан Главанджиев, който дори топчето бе заредил, за да се чуе и разбере, че в къщата му идат коледари. Честитихме дома му, потропнахме хорце и се запътихме към следващия домакин, който ни очакваше с нетъпрение – Наско Фотев. И там наричане, и там даруване – радост и тържественост. Последваха домовете на председателя на общинския съвет Николай Николов, после в дома на Тодор Бантов, където поседнахме край трапезата, да се посгреем, че път ни чака... И стар коледар от Златица, запалил огъня и хвърлил бъдника от вечерта. Чичо Любо Стоичков от Златица, поканил специално за случая приятел чак от Италия. Професор от университета в Палермо. Да му се похвали с българските обичаи и красотата на българските традиции. И, естествено с нас – Коледарите от Сдружение „За един по-добър живот” и ДКК “Златните МЕЧКИ”.
Ой, вий момци коледарци, къдя пътя пътувахте, къдя Богу богувахте... Посрещна ни чичо Любо по стара традиция с греяно вино и много обич. И ние му отговорихме... Тъмни нощи прехвърлихме, кални друми претъпкахме, мед и масло пребъркахме, смилни китки изкривихме, дрен-криваци поломихме, та дойдохме и се спрехме в равни двори на тоз наш стар старея... Нарекохме дома и семейството му със здраве и берекет, и отново тръгнахме, че ни чакаха и другаде. Христо Геров, Стоян Шиеков, Нонка Каменова, чичо ти Ангел Борисов (Чушката), Дончо Павлов (с гумите), бай Тошан (Обувката), че и чичо ти Ники – отсреща, после отново в Челопеч на Пенка Кунчева и Дончо Делков. Всички те ни бяха приготвили своите краваи и дукати – все за Коледарите.
И на всички наши доброчести домакини нарекохме:
Тоз кравай, сет-пресет, вит-превит, пред Бога печен, на нас наречен – колко зрънца са у него, млети и премлети, вети и превети, сети и пресети, толкоз здраве, чест и спор в тая къща! Туй докато, ако е медно – медна му кошара, ако е златно – златна му кесия...
Една незабравима Коледа за всички ни!
Дечка Велкова, Петя Чолакова

Благодарим на всички, които отвориха сърцата и домовете си, за да ни приемат и да съхранят с нас българщината. Благодарим на всички, които ни подкрепиха при подготовката и пресъздаването на обичая, подарявайки ни стари дари. Благодарим за съдействието на Ненка Узунова от Петрич и Цветана Радева от Карлиево за предоставените безплатно носии. Благодарим на Стоян Шиеков и Недялко Градинаров от Карлиево за топлината, с която ни дариха!
Единствените, на които няма за какво да благодарим са от ч-ще „Христо Смирненски” – Златица, които ни поискаха 84,00 лева наем за ползването на костюми и ямурлуци, за да възродим обичая “Коледуване” и за благородната кауза да научим децата да пазят обичаите на българина.

Е, имаше и такива, които ни подражаваха, но малко безуспешно и доста безлично. На тях пожелаваме по-добре да се справят следващия път и ги съветваме... Не коледувайте по гаражи и паркинги. Така традиции не се възстановяват и Благи вести не се носят. Колите нямат души, пък макар и те да са собственост на чужденци.

ЛИПСА НА СУБОРДИНАЦИЯ, обикновен PR или просто амнезия?

Поставянето на паметна плоча на Митрополит Серафим и генерал Паприков на 3-ти януари 2009 г. в Пирдоп, е само по себе си похвално дело. С отбелязването на Освобождението на града е хубаво да почетеш видни негови граждани. Но... Всичко това е доста неразбираемо, след като вече се е случвало. И тогава първосигнално си мислиш – да не би причините да се случи отново не се крият някъде другаде? И не води ли това повторение до разходи в ущърб естествено отново на гражданите на Пирдоп?
Дали на отец Недко акъла му е „изфирясъл” и е забравил, че през 2003-та година в двора на църквата в Пирдоп беше поставена паметна плоча на Митрополит Серафим, или е бил учтиво „помолен” да забрави, може така да му е било заповядано, но фактите са си факти, видно от снимковия материал.
За поставените в тревата пред паметника на Тодор Влайков плочи на 3-ти януари 2009 г. няма никакво решение на Общински съвет – Пирдоп. Поне до този момент. Може и да се появи такова след време – кой знае? Може да е и със задна дата – кой знае?
Няма никакво съгласуване с граждани, църковни настоятели и прочие. Може и да се проведе такова – кой знае? В община Пирдоп са известни с честите отворени срещи с граждани, на които се прожектират филми и се прави подробен отчет „крачка по крачка” какво се е случило, какво е свършено и какво предстои. Може просто в този момент да са пропуснали и за това да ги запознаят пирдопските граждани? Нали всички действия на общинското ръководство са абсолютно прозрачни и съгласувани с избирателите. Няма съгласуване дори с тези, които през 2003-та година са поставили първата плоча, а именно представителите на ВМРО в общината. Може би, защото днешната е по-хубава и няма нищо общо с тяхната? Просто е някакво странно съвпадение в изписаните имена.
Идват избори, за които трябва да се правят показни акции, като тази на 3-ти януари. Така наречената „Алея на славата” е обсъждана още през 2003-та година, като е предвидено в двора на църквата до плочата на Митрополит Серафим да се сложат и паметни плочи на други бележити пирдопчани. Е, идеята вече е съвременно приватизирана и чрез съветника по тези въпроси (дали не работеше той на общинска ясла по музейни дела), е осъществена половинчато, като веднага след PR (пи ар по днешно му) акцията на кмета на общината, паметните плочи са прибрани за по-добри времена. Същите, както е видно от материалите на сайта на Община Пирдоп, са открити, поставени направо на земята. Може би с цел след една година (а може би и след два-три месеца – на 3-ти март, например), пак да се открият и осветят, и да се намисли място за друга „Алея на славата”? Всичко сигурно зависи от това какви още акции трябва да се организират, че на изборите да сме първи? Зависи кой ще спечели и изборите обаче.
Въпреки това сме длъжни да попитаме: откъде идват средствата за направата на дублиращите се плочи и не е ли това поредното хвърляне на прах в очите на пирдопчани, а и средногорци, за да се промиват мозъците им, че нещо се върши в общината и те да не видят основните проблеми, които все си остават нерешени?
Запяхме хубавата българска песен: “Може би съвсем случайно стана... Може би? Може би?”. В този град след толкова години... Може би? Може би?”...

На сайта на Община Пирдоп пише:
„Поклонението продължи с поднасяне на цветя пред паметника на Тодор Влайков и откриването на паметни плочи на ген. Стефан Паприков и Златан Груев – Митрополит Серафим Севлиевски. По инициатива на Община Пирдоп с тях беше сложено началото на изграждането на алея на славата, в която ще намерят място и други бележити пирдопчани”.

Приликите и разликите - открийте сами и сами отгатнете причините за всичко случващо се. А ние се питаме: защо замлъкна сайта „Община Пирдоп ДНЕС” – Блогът на Пирдоп, където „вече можеш да кажеш всичко тук”.

ЧИТАЛИЩНА БАЩИНИЯ

Имало едно време ентусиазъм и глад за култура.
Имало едно време всеотдайни хора, извадили и последните си парици, за да построят Дом на културата, на българщината, на ценностите. Дом, в който да се съхранят като народ. Дом, в който децата им, внуците им, наследниците на рода им да творят, да се изявяват, да почитат паметта им. И в това време те го създали. И го кръстили Читалище.
И го подарили на поколенията.
Имало едно време Велики идеи, превърнати в реалност от Велики люде. За да има днес в центъра на града ни една красива сграда, изпълнена със съдържание и културна дейност. Имало, за да Има.
Е, сградата я има и сега, макар и поопърпана, но дейност, изпълнена със съдържание и култура отдавна няма.
Читалище „Христо Смирненски” – град Златица.
Институция с особено сантиментална стойност за златичани. Нашето читалище, нашето средище за гордост и спомени, нашето място за изява. Обаче, нещата днес нещо не се връзват. Нишката отдавна е прегризана от мишчици и мишоци и то, нашето читалище, вместо да ни обединява и обогатява, се е превърнало в свърталище на лични страсти, затворено за обикновения отруден златичанин и
гражданин на общината.
След случилите се през месец декември събития, които не само, че не ни заредиха с приятни коледни емоции и празничност, а в душата на всеки обикновен човечец остана горчилката от „маниите” на шепа хора да превърнат Нашето читалище в бащиния, ситуацията става до болка ясна. Сиреч, нашите бащи, дядовци и предци го строили за поколенията, сега същото това Наше читалище е недостъпна крепост за Нас – хората на Златица. Превърнато в... Помните ли го този филм: „Свърталище на духове”. ...И бездуховност.
Какво се случи? През месец декември се наложи Нашето читалище да бъде щурмувано от гражданите на Златица неколкократно, за да извоюват те правото си да се ползват от него. И всички станахме свидетели на това. Но още по-лошото е, че се продължава в същия дух. Читалището е превърнато в сграда, до която имат достъп само няколко „избрани” и „посочени” от ръководството му личности от града. За всеки обикновен човечец то е „Забранена територия” и по него се „стреля”: с отровни думи, злост и обвинения, че си е позволил да нарушаваш... „покоя” му.
Няма да се връщам и на дълго и на широко да ви разказвам какво се случи и през какви неимоверни трудности преминахме, за да има Концерта на Събина Илиева. Да не говорим, че това не е нейния концерт, а изява на децата от Ансамбъл „Златица”, чиито ръководител е тя. На децата на Златица и на техните гости от Македония. Разбираш ли?
Няма да се задълбавам в обяснения как трябваше с „триста ми ти зора” да бъде свикано Читалищното настоятелство, за да може то да вземе отношение и да отвори читалището за театър.
Няма да ви запознавам подробно с държането на някои всеизвестни читалищни настоятели и секретари към граждани на Златица, дошли да се запознаят от „първа ръка” какво се случва и защо Народното читалище в Златица е затворено за Народа. Няма да изпадам в дребни подробности за епитетите, тежките думи и арсенала от обиди, с които се бяха въоръжили голяма част от читалищните настоятели и които избълваха срещу златичани.
Няма да ви занимавам със странните случки около едно прослушване, където някой от читалището си беше позволил да манипулира, да нагласява и да решава кой може и кой не може да представлява Община Златица на Роженския събор. Няма да ви занимавам с наглостта на същия този някой, който няколко пъти иззе функциите на Общината и сам определи правила, комисии и специално подбра кой да покани и кой не, играейки си на “вездесъщ властелин” и си позволи да „оценява” талантите на децата на Златица, да сменя дати, часове, регламенти „днеска и нощеска”, само и само да изпълни пъкления си план да наложи своята воля и да натрие носа на кметица, жители и родители, допуснали да не се съобразяват с неговата „височайша власт” и „воля”.
Няма да ви занимавам и с това колко трудно достъпно е да се добереш до каквато и да било информация относно читалищната дейност, макар и да си член на Проверителната комисия на същото това читалище. Няма да ви занимавам надълго и нашироко „кой коли и кой беси” в нашето читалище и чие е то всъщност – на хората, или на служителите в него.
Чакайте! Спирам! Че то от „няма да ви занимавам”, стигнахме до там, че много се задълбахме и ще вземе да излезе, че то в това читалище май не нещо, а нищо не е наред. Сакън, такива тежки думи по отношение на „безкористната, всеотдайна работа в полза на хората” от читалищните служители си е своего рода „богохулство”. Затова спирам до тук.
И започвам със същината...
Уважаеми граждани на Златица (не само на града, а и на селата). Под носа ви се вършат многобройни и многообразни безчинства, ощетявайки ви не само духовно, но и морално, културно, че и материално. Някой се опитва да ви отнеме завещаното от бащи, дядовци и прадеди – Светилището на българската ни идентичност, традиции, култура и всички онези невидими за окото ценности, които ни крепят и запазват като народ – Читалището.
Граждани! Хора! Осъзнайте се! Ограбват не само вас, но и децата ви. Превземат отвътре Крепостта на духовността ви! Затръшват ни нагло вратите на Нашето читалище и ни карат да се чувстваме виновни, че сме си позволили да поискаме да влезнем в него.
Златичани, Карлиевчани, Петричани и вие от Църквище. Всички ние ще останем без духовна светлина, ако позволим да продължи да се разиграва трагичната сага около читалище „Христо Смирненски”.
Време е да бъдат спрени онези, които са го превърнали в своя собственост и в своя бащиния!
В него отдавна не се спазва Устав и Закон, а всичко се „тълкува” по собствен начин – само в полза на ръководство и настоятелство.
В Устава на читалище „Христо Смирненски” ясно е записано:
Член 1: НАРОДНО читалище „Христо Смирненски” е традиционно самоуправляващо се културно просветно сдружение на ЖИТЕЛИТЕ на град Златица, област Софийска.
Член 2: Читалището е юридическо лице с ИДЕАЛНА цел с наименование „Христо Смирненски”, което е създадено и ФУНКЦИОНИРА на основание Закона за народните читалища и този Устав.
Член 4: Читалището е неполитическа организация и в неговата дейност могат да вземат участие ВСИЧКИ физически лица БЕЗ ОГЛЕД на ограничение на възраст и пол, политически и религиозни възгледи и етническо самосъзнание.
Член 5: ЧИТАЛИЩЕТО ИМА ЗА СВОИ ЦЕЛИ:
Т.1 ДА РАБОТИ ЗА РАЗВИТИЕТО И ОБОГАТЯВАНЕТО НА КУЛТУРНИЯ ЖИВОТ НА ХОРАТА ОТ ГРАД ЗЛАТИЦА.
Т.2 Да запазва и развива обичаите и традициите на българския народ.
Т.3 Да буди интерес към знание с оглед на развитието на личността и ПРИОБЩАВАНЕТО на хората към ценностите и постиженията на науката, изкуството и културата.
Т.4 ДА БЪДЕ СРЕДИЩЕ ЗА ДУХОВЕН ЖИВОТ и материална култура НА НАСЕЛЕНИЕТО В ГРАДА И РЕГИОНА.
Т.5 ДА РАБОТИ за възпитаване и утвърждаване на националното самосъзнание.
Това са основните цели на Народно читалище „Христо Смирненски”, заложени в неговия основен документ – Устава. На хартията точно и ясно е записано за какво изобщо е създадено Читалището – ДА БЪДЕ СРЕДИЩЕ ЗА ДУХОВЕН ЖИВОТ, просветно сдружение на ЖИТЕЛИТЕ на Златица, с ИДЕАЛНА цел да ФУНКЦИОНИРА на основание на Закон и Устав, ДА РАБОТИ ЗА развитието и обогатяването на културния живот на ХОРАТА... И още и още, и още... Думи, добри намерения и идеали. И в действителност: работа за МАТЕРИАЛНАТА КУЛТУРА на определен кръг от членове, недопускане на гражданите до читалището, ограбване не само на културния им живот, но и на самата сграда, построена с парите на семействата на същите тези граждани. Може ли в читалище да цари: безхаберие, бездействие, високопарност, високомерност, че и безморална наглост, граничейки с простащина, дебелоочие, манипулация, дребнавост и алчност? Дори самата аз бях свидетел как членовете на читалищното настоятелство натириха с остри епитети гражданите, позволили си да потропат на вратите му. Същите онези, които трябва да ПРИОБЩАВАТ и да ОБОГАТЯВАТ ДУХОВНО изгониха тези, които трябва да бъдат приобщени и обогатени.
Защо ни е читалище щом то не е отворено за хората?
Защо ни е ръководство на читалището, щом то не изпълнява основните си задължения – към хората? Защо ни е огромна сграда, наречена на културата, щом в нея нищо културно не може да се случи – за гражданите? Защо са ни толкова щатни служители, взимащи заплати? За бездействие и служене не на хората, а на лични интереси ли?
Но, да спрем за малко с въпросите и да продължим с Устава:
Член 7: Членството в читалището Е СВОБОДНО ЗА ВСИЧКИ дееспособни граждани без ограничения, щом те работят за постигане на целите на читалището и ЗАЩИТАВАТ неговите интереси.
Член 9: Действителни индивидуални членове на читалището могат да бъдат ВСИЧКИ лица, които са навършили 18 години и редовно заплащат членския си внос, определен с решение на Общото събрание на читалището.
Член 10: (1) Кандидатите за действителни индивидуални членове подават писмено заявление до настоятелството на читалището, в което декларират, че желаят да станат членове на читалището, че познават и приемат неговия Устав и ще работят за постигане на целите му.
(2) На члена на читалището се издават съответните документи за членство.
Член 11: Приетият за действителен индивидуален член на читалището плаща членски внос по ред, определен от Настоятелството.
И моят въпрос е: Как се става член на читалище „Христо Смирненски”? На кой Господ да се помолят хората, за да станат членове на Народното Златишко читалище? Защо питам ли? Ами защото най-фрапиращото, което се случи, бе да срещна разплакани жени-пенсионерки от Златица, които поискали да станат членове на НЧ „Христо Смирненски”. За целта те се запознали с Устава на читалището, написали своите молби, приготвили своите 2,00 лева от и без това мизерните си пенсийки, и се запътили ентусиазирано към читалищната сграда, окрилени от мисълта, че ще подпомогнат закъсалата читалищна дейност и ще работят за благото на градеца ни. Същите тези мили женици били посрещнати арогантно и дори вулгарно. Техните молби били безцеремонно скъсани. В същото време били засипани с обиди, обвинения и подозрения. Подали им някакви си там специални читалищни молби, които да попълнят, не им взели пари за членски внос и им дали ясно да разберат, че може и да бъдат приети, може и да не бъдат приети за членове. Всичко зависело от благоволението на Читалищното настоятелство. Жените, стресирани си тръгнали към дома, а в душите им царял смут, страх и обида.
Това е горчивата истина какво се случва в Народно читалище „Христо Смирненски” град Златица, което по Устав е създадено с основна цел: ДА РАБОТИ ЗА РАЗВИТИЕТО И ОБОГАТЯВАНЕТО НА КУЛТУРНИЯ ЖИВОТ НА ХОРАТА ОТ ГРАД ЗЛАТИЦА, приемайки ги „културно, любезно и възпитано”, подпомагайки ги и стимулирайки ги да станат негови членове, за да работят за неговото израстване и изпълнение на поставените цели. По описания по-горе модел, начин и метод. И естествено, ако Волята на читалищното настоятелство е такава, че да допусне който и да било дръзнал да подаде молба, да бъде приет.
Къде? В „Братството на ..., ли”. Определете сами.
Продължавам, макар и материалът да е дълъг, да се удивлявам на случващото се около „Народното” ни читалище и записаното в
неговия Устав:
Член 15: Членовете на читалището ИМАТ ПРАВО ДА:
1. Участват в УПРАВЛЕНИЕТО на читалището.
2. Получават УЛЕСНЕН ДОСТЪП до всички читалищни форми на дейност и прояви по ред, определен от Настоятелството.
3. ПОЛЗУВАТ с ПРЕДИМСТВО културно-просветните форми на читалището.
4. ПОЛУЧАВАТ ВСЯКАКВА ИНФОРМАЦИЯ, относно дейността на читалището и упражняват контрол върху нея.
Еха! Я виж ти какви права имали членовете! Може би, затова така трудно в днешно време се става член на Нашето читалище и не всеки е допускан за такъв. Само „Избраните”. Обаче, аз като член на читалището, не мога да си обясня следното. Абе, колкото и пъти да съм се опитвала да получа надлежна и точна информация относно дейността на читалището и, не дай си Боже, да упражня контрол върху нея – все съм удряла на камък. Непоклатим. Закриващ всякаква искрица светлина за прозрачност в работата и тем подобни „високопарни” нови европейски думички. Всеки път, когато съм се опитвала да получа достъп до всички читалищни форми на дейност (даже и не си помислям за улеснен достъп), съм се сблъсквала с недомлъвки, пречки, че накрая и до неприятни подхвърляния. Що ли ми е притрябвало да се занимавам, че нямам ли си друга някаква работа.
А това пък да се запозная с писмено определения Ред за това от Настоятелството – Да бе! Че коя съм аз да си позволявам такива волности. А и всеки друг на мое място. Ама, как не ни е срам, бе хора, че искаме изобщо такова нещо! Ама, къде се намираме?!
Продължавам по Устав...
Членовете на читалището са ДЛЪЖНИ:
1. Да спазват Устава на читалището и решенията на неговите членове.
2. Да плащат лично и редовно членския си внос.
3. Да участват в дейностите на читалището.
4. Да опазват имуществото и доброто име на читалището, както и да не уронват неговия престиж.
А сега де! Аз съм член на читалище „Христо Смирненски” – Златица! Имам своите права и своите задължения, и бих искала да ги изпълнявам съвестно. Обаче, както се оказа, това никак не е лесна задача. Искам да участвам в дейностите на читалището – никой не ме допуска. Искам да опазвам доброто име на читалището – никой не разрешава. Какво да правя, че да изпълня задълженията си така и не знам. Където, каквото сторя – все не е одобрено я от секретаря, я от настоятелството, я от председателя. Ама пък и те са членове на читалището! Или, може и да не са? Може и да бъркам. Те сигурно са собственици на читалището, а пък аз съм някакъв си там членуващ? За тях сигурно не важат правилата да не уронват авторитета, да опазват и да се грижат за имуществото и доброто име на читалището? Май е както си го мисля - те не са членове, а собственици, та затова не спазват правилата? То, така и трябва. То нали си е тяхно, що да се съобразяват. Но, членовете, виж за тях нещата стоят по-друго яче.
Всъщност, както съм се замислила, стигам до там, че май трябва да се променят нещата в това читалище. Да вземат властимащите в него да напишат други права и други задължения, да не се объркваме ние, обикновените членове и да се бъркаме където не ни е работа. Например (само примери, не е задължително който и да било да ги приеме): Председателят на читалището (който и да е той) да има право да харчи читалищни пари не за читалищна дейност, а за предизборни и други видове банкети (особено ако пиячката и лапачката е в повече и по начесто). Секретарят на читалището (който и да е той) да има право да гони всички, в зависимост от настроението си и от това кой кой е – мой, твой, свой. Членовете на читалищното настоятелство (които и да са те) да имат право да използват повереното им от хората имущество за свои собствени цели, а всички останали да заплащат допълнително за това, ако може повече и в по-едри банкноти. ....
(обърни на следващата страница - продължава)
Имам и други подходящи предложения, но ще си ги запазя за по-късно, да взема с тях да направя добро впечатление на сегашното читалищното ръководство, да се издигна в „очите на слепите”, че иначе да не вземат да ме изгонят и мен от читалището.
Но пък, като се замисля, може и да нямам скоро тази възможност, защото по Устав такива предложения се приемат или отхвърлят от Общото събрание на всички членове на читалището. Из Устава:
Член 21: Общото събрание се свиква редовно най-малко веднъж в годината по решение на неговото настоятелство с писмена покана, която се обявява публично най-малко седем дни преди датата на събранието...
Член 22: (3) В работата на Общото събрание могат да участвуват всички негови членове.
Ама, то както си мисля, май ще има много да почакам, докато някой обърне внимание на моите предложения, защото Общо събрание скоро не е свиквано. Е, какво от това, че по Устав трябва да се събира НАЙ-МАЛКО веднъж в годината.
Е, какво от това, че вече три години ръководството на читалището изобщо са забравили, че съществува такова чудо, наречено Общо събрание. Все пак, сигурна съм, че те, улисани в работа „в полза на хората и обогатяване на тяхната култура”, са позабравили на кой точно трябва да се отчитат и кой трябва да събират. Ама какви са тия събрания в тая криза, бе? Че друга работа нямаме ли си?
А Общото събрание изобщо някой знае ли от колко души се състои? На читалището де, не на някоя друга институция. Аз не знам. Попитах и други дългогодишни членове – и те не знаят, но ми обясниха, че няма страшно. Списъка с членовете зорко се пази в Читалищната каса и няма да се изгуби. Единствен екземпляр е и затова трябва да остане в дълбока тайна, че това застрашава Народната културна сигурност на Златица. Ще вземе някой да обясни на всички членове какво става и какво трябва да се направи. Ще вземе някой да реши да свика Събранието и то да влезе в ролята си и да обърка всички сметки на читалищните ръководители и служители. А такова нещо не трябва да се допуска.
Ох, Ах, Их... Доста още има какво да се пита и разпитва относно Нашето Златишко читалище. Могат да се зададат хиляди въпроси, като този каква е ролята на Проверителната комисия и нейните правомощия? Пред кого дават отчет за действията си настанилите се от години в читалищната сграда? Има ли кой да чуе гласа народен и докога ще продължава Сагата? Ще има ли читалище в Златица, или то просто ще бъде мавзолей, в който се съхраняват останките от отминали събития, от театри, постановки, участия, танци, седенки и прочие?
И още въпроси, изказани съмнения, питания на граждани...
Към Пешовци, Койкуни, Кинкини, Анкини, Ганкини, Патиланкини...
И към население, и към отговорни бивши читалищни дейци, и към Арменския поп. Докога?
Едно е ясно. Време е Хората на Златица да демонстрират своята воля и променят ситуацията. Време е Община, Културно министерство и всички институции, имащи отношение към читалищата, да бъдат сезирани за случващото се в Златишкото читалище.
Време е, за да успеем да спасим и малкото останало за спасяване.
И сега е Времето всеки, който е загрижен за съдбата на нашето читалище, да се включи в усилията на всички ни за неговото запазване като такова.
Петя Чолакова

(Всички използвани имена и факти са случайни, както и всички съвпадения с действителни лица. Останалото е груба действителност.)

"ПИЧИ ВЪШКИ"

Тихо се сипе първия сняг...
Тази така хубава и радостна детска песничка взе да ни се счува като анатема, или дяволско проклятие, особено на нас – възрастните от нашата околия, а защо не и за хората от цялата страна.
И още се чудим (да ни се чуди човек) и се дивим на „умните” управленски решения на нашите кметове и общински съвети в района! Въобще, като се тръгне от Буново, та се стигне до Клисура, без да подминем и така наречения град-музей Копривщица, който спокойно може да кандидатства за най-големи алкохолни уикенди, проведени в България, положението си е все „изненадващо”.

Та, като обиколим тези селища, какво виждаме, а и опитваме?
Каменица, Бодят, Смолско, Петрич да ги коментирам ли въобще? Няма техника, няма пясък (освен на абсолютно главен път). Абе, истината е, че ако има и малко вятър -народа умира, щото няма да има и ток, ни вода. Е, ще си топят хорицата с дръвца на огъня в тенджерите сняг. Няма да умират жадни, я! Да, ама ВиК не отбива от сметките, дори когато си топиш сняг, пак си върви плащането и съответно всекидневното хапване и пийване на същите.
Буново и Мирково – същата картинка! Да стигнеш до махалите на високото – невъзможно и непроходимо. Няма трактори, няма общинска техника, няма лопатари и няма пясък – разбира се, че няма, че откъде да има, да не сме Австралия, или Сахара.
Челопеч и Чавдар, нали са най-облагодетелстваните общини, щото от Дънди някоя си там (фирмата дето стопанисва рудник Челопеч, де), наливат доста в общинските бюджети. И там обаче, също се чистят улици и шосета с един багер (БАГЕР). И той минава на два-три дни по веднъж, но от трупането на преспите взе, че се счупи. Да му се не види и късмета!
За предният си мандат кмета на Челопеч даде на общинските челопешки съветници общо 45 хиляди лева заплати на година, че и повече, а за купуването на поне 3 посчупени багера като този, дето чистеше, та да работи поне един, ПАРИ НЯМА! Няма и да има. Този общински съвет май ще задмине по бюджет миналия, но багера пак си е един.
А зимата все ни изненадва, мандат след мандат, година след година.
Трагедията в може би най-богатата средногорска община е пълна. Изборите отдавна минаха, почти преполовихме мандата. И сега отново си смучем палците за сол.
Това митингите за Околовръстното, това за работа без пари – „на ползу роду” и ред такива демагогии, бяха забравени тутакси – в минутата на обявяване на резултатите, че даже и на секундата.
С Швейцарска точност.
Златица – и тя зле. Опесъчен главен път два дни след падналия обилен сняг, а другите улици - кучета ги сновали. Въобще, съветниците освен да се събират да обсъждат 20-те лева на кметицата, които ги е похарчила да иде до София, за друго не се мисли. Те поне не лъжеха златишките избиратели, а ачик-ачик си казваха защо ще влизат и са в Общинския съвет. За власт и за пари, ако някой още не ги е чул и разбрал.
Няма никаква светлина в тунела (спряха я и от Украйна и Русия). Още повече, че фирмата, която чисти, както и снегопочиства по договора, сключен от един небезизвестен златишки кмет за 15 (петнадесет години), май се казва „Любекс”. Няма шофьори за бусовете, та камо ли да отдели персонал за снегопочистване. А, и забравих, че същата фирма отделя огромен ресурс да чисти на престъпниците от Златишкия пазар, които даже не са предупредени да си чистят след сергиите.
Антон, горкичките, все си нямат пари и поради тази причина си нямат и пясък. и сол. Е, Главния път е опесъчен, ама нали за това си плащаме винетки. Обаче в Антон има един почин – опознай селото ни, за да го обикнеш, защото там маршрутки или автобуси минават на няколко часа, ако въобще дойдат в селото. Обаче антончани навремето си купиха коли (от бакъра) и имат бензин и нафта (от базата), та какво да ги мислим там.
Душанци е курортно село и там трябва да се ходи само на пролет и лятото, защото, както разбрахме и Коритаров си пие питието на Душанския язовир. Летен курорт, през зимата никой не се и сеща да тръгне в тази посока, няма какво да се притесняваме, че не е изчистено.
Опа, пропуснахме Града „на мечтите”, на „неограничените възможности”, на кръчмите и не на последно място на хотелите. Познахте от първия път – Градът с главно Г – Пирдоп. Градът на банките. И в Пирдоп... Изведнъж виждаме едно чудо. Ама истинско чудо на чудесата. Да му се не начудиш на чудото. То се движи с бясна скорост по улиците и уличките и не дава и прашинка да падне върху асфалта. Те тука кметицата ни удари в земята. Най-голямото чудо на света – и то в Пирдоп се приютило.
И кметица го управлява! Видяхте ли, скъпи пирдопчани, защо сте плащали и ще плащате по-големи данъци върху колите си (освен тези, които ги регистрирахте по околните села и градове). Видяхте ли къде отидоха милионите от отчисления и глоби, от унищожената природа на Еленско и ползване на централен Главен път през Пирдоп от „световноизвестната фирма Лена”? Видяхте ли къде отидоха парите от присъствието на чуждите командировани фирми, цицащи паричките от нас и харчени в Бургас, че и къде ли не другаде? Видяхте ли къде отидоха финансиите от най-добрата практика в света, а именно спестяването на тротоарни плочки и посипването на тротоарите с филц, земя и тем подобни. Само от тази новаторска идея община Пирдоп ще спечели хиляди в момента, а и в бъдеще ще има за общинската хазна.
И понеже Инспектората по зимни изненади и говорителя на народа, не може да отговори на Вашите въпроси, защото това са въпроси, задавани от хората в град Пирдоп и околията през цялата 2008-ма година по козарници, по кръчми и завери, ги зададохме от Ваше име на един типично средностатистически пирдопчанин. Попитахме го: Абе, господин Гражданино, видя ли за какво отидоха тия пари от баснословно високи такси и прочие? Отговорът бе: „Абе, за тая пича въшка ли, бе!?!”. Да му се не начудиш на акъла, че и на „чудото”. Нищо не разбира тоя народ, бе!
От името на гражданите – Народен инспекторат по зимни изненади

Номинации за "Личности" и "Фирми" на годината

Уважаеми Дами и Господа!
Първият номиниран за тази година от юридическите лица, т.е. от фирмите, е фирма-а-а-а... „Лена”. Мотивите за тази номинация са:
1. Строеж на участък от път – 5 километра за срок от 3 (три) години.
2. Строеж на 2 (два) моста на Козница и 1 (една) преградна стена за срок от 3 (три) години.
3. Къртене на пътна настилка, която е положена преди 2 (две) години и къртене на току що положен асфалт поради това, че са забравили дренажните тръби за оттичане на събиращата се вода при валежи.
И, несъмнено, Палмата на първенството за тази номинация е последната и предпоследната проява на „строителите” от тази така „професионална” фирма. А именно, вместо да изчисти площадката на собствената си асфалтова база, построена в исторически уникалната местност Еленско (между впрочем как стана така, че на най-хубавото пирдопско място откъм история и природа се постави тази система, унищожаваща я тотално, е необясним пирдопски феномен), те решиха проблема си (не без знанието на общинските власти в Пирдоп) като изкъртиха плочниците пред домовете на хората по околовръстното на двата града и засипаха с чакъл, филц или просто със земен отпадък тротоарите, като с това засипаха и дворовете и вратниците на гражданите, които още на същия ден взеха лопатите и изриваха земята, за да може да си влезнат в домовете. Това: метене, чистене, миене на тротоарни пространства, вече може да бъде забравено от кмета на Пирдоп. ЧАКЪЛА решава всичко. И ни идва на ум, че това може да го измисли само един човек, който никога не си е измел пред дома. Сетете се кой е?
Бравос! Бравос – вика Бай Ганьо! Абе, тия в Европата защо са им плочки, тротоари, площади, зелени градинки, цветя и други салтанати, като проблемите може да се решат по почина на фирма „Лена”? Засипвай всичко с чакъл, валирай и си накриви капата!
Следващото, и надяваме се последно (поне за изминалата година) решение на „Лена” е изораването на вече валираните и насипани банкети и от двете страни от Челопеч до Златица. Е, това вече не ни го побира ума!!! Цяла есен карахте филц, валирахте и се правехте, че работите. Накрая го изорахте! „Без думи”. Имаше една такава рубрика. Обаче умно-тиите не свършват до тук. Трябва да сложим знаци и мантинели. Мантинелите се монтират точно там, където трябва да се спира, че то и без това няма място. Където сложиха прегради вече се забелязват първите деформации по тях, а до края на зимата доста от преградите ще идат при германците. Да не се подсещаме, че ако за Златица от Челопеч тръгнеш пеша – няма откъде да минеш, освен да вървиш по средата на пътя, рискувайки да те премажат. Ако вървиш отстрани, можеш да направиш неколкократен „опит за летене”, улавяйки силната въздушна вълна от преминаващите с пълна газ автомобили. Ама защо ни е пешеходна и велосипедна зона, бе? Че ние сме в 21-ви век! Возете се – не ходете!
Ама, чакайте, то с това не се е свършило. Има монтирани и пътни знаци. Кой знае защо те пък бяха побити през 10 метра единия и се почва... 100 км. 80 км. 60 км. 40 км. Е, ние да не караме драгстери и да не спираме с парашути! Про-стотия в най-висша форма. А кой ни чу толкова време, когато алармирахме всички институции за дейността на тази прословута фирма „Лена”? Естествено е, че тя спечели в категорията, а именно: Простотия в най-висша форма за фирма на 2008-ма година.
Преминаваме към избор на „Личност” на годината - 2008-ма. Без всякакви колебания това е Върховния анестезиологичен убиец, който съсипа живата на семейството от Златица. Явно подкрепата ни за хората, работещи в болницата ни се изчерпва до там, че да им се запазят работните места, да им се асфалтира (незнайно защо до 23.00 ч. вечерта) паркинга, сакън да не се пипат нашите само и само да се пенсионират. Е, видяхме докъде я докарахме господа Общинари. Два смъртни случая. Две семейства – почернени. И война между Гражданството. Едните за другите: Разпни го!
Без съмнение обаче има и други хора, и организации плачещи за номинации и спорещи да грабнат първото място за 2008-ма година. Например – Общински съвет Златица, номиниран за пълно бездействие и липса на каквато и да е отговорност към избирателите си. Номинация за “плюване в устите си” на бивши кметове, председатели и други обществени личности, които в името на кражбата, интригата, манипулацията и рушенето на мостовете между гражданите, и между общините, си забравиха принципите, морала (ако са ги имали въобще), партийни принадлежности и етнически такива. И още... И още..., че и много повече, отколкото може да понесе страдалческия средногорски народец.
2009-та настъпи и е време да „честитим” на спечелилите. Фирма „Лена” – първо място. Фирма „Еталон”.
Анестезиолог от Пирдопската болница – І-во място. “Лекар” и най-вече “Човек Еталон”. И сега, естествено идва въпроса с награждаването.
Дали да не им дадем награди по Крумовите закони - може да са по 20 удара с тояга на голо, 20 удара с камшик на голо и отрязването на едната ръка. А може да докараме кран с по-голяма стрела на площада до фонтана и да се стигне до увисването на гореспоменатите на същия. Да наградим подобаващо и онези, които са допуснали да се случат тези неща. Малко е средновековно, но и това е измислено в Европа, и е било много ефикасно по време на
Инквизицията!
Целта оправдава средствата,
нали така!

НОВА година, НОВ късмет

Така гласи една стара народна поговорка.
Така започнахме и ние своята Нова година! И слели се с предизвикателството, закодирано в тайнството на думите, решихме да започнем на чисто, естествено, след обичайната равносметка.
Вече сме по-големи след отминалите предизвикателства, по-мъдри отколкото бяхме преди, по-истинни от всякога. Леко саркастични, но не и цинични, опитали горчиви чаши по пътя, който сме поели.
Днес с началото на нещо ново желаем на всички Вас – уважаеми наши читатели: За много да са ни бъдните Нови години.
Да са по-силни, пред прага на вече усещащата се криза. Да са по-здрави, сред подетата самоволно-държавна полемика. Да са по-обещаващи, на фона на отново изненадалата ни зима и небивал студ.
И в тази Нова година ще бъдем новаторско цветни, колкото и бяла красота да ни заобикаля на повърхността, за да се опитаме не само да променим леко изкривеното разбиране на червено-черния кариеризъм, но и, за да Ви покажем, че понякога една десет минутна снежна буря може светлина във мрака да отрази. И да пребъде...
Ние не сме капка в морето на истината и правдата. Ние сме съставната капка, защото, както е извесно на всички ни: Капка по капка - вир става.
Иска ми се да не забравяме, че позитивизмът е явление, което само ние можем да предизвикаме. Иска ми се отново да напомня, че усмивката ни може да бъде дарена, без значение от вятъра на отсрещният бряг.
Опитайте се да запазите тази емоция жива колкото се може за по-дълго време, тъй като света ни е далеч от идеализма на великите мислители.
Колкото и дълго да вярваме, колкото и дълго да се борим, човешката природа е подчинена на пречупване, което винаги успява да устои докрай.
Да останем за по-дълъг период от време с широко отворени сърца е деянието, което може да създаде красотата по пътя ни. Това е като да обичаш всеки път, без значение от старите отворени рани. Просто, защото винаги си обичал и в сърцето ти винаги има място за обич и стари приятели.
Защо да не е възможно?
Защо този път да не успеем да променим посоката на познатото старо падение?

Нека седнем заедно на семейната маса с букет от оптимизъм плюс премерен реализъм и след празниците. Да запазим искрите на коледното дърво.
Да обичаме повече и след еуфорията на новогодишната нощ.
Да подарим подарък под формата на човечност, дори и без повод.
От името на целият екип на “Средногорски БАГРИ” искам да Ви пожелая ползотворна надежда, слънчева обич, безпределна вяра и мечтано утро да съпътстват вашата 2009 година. Бъдете здрави и преди всичко не забравяйте колко красив е човек, когато не играе чужда роля, а успява да остане просто и единствено себе си!
Дечка ВЕЛКОВА

Отиде си годината...

По навик я наричаме „старата”. С какво ще я запомним?
Дали с убийството на студента Стоян Балтов, дали с високите цени и ниските пенсии, и ниските заплати? Дали с няколкото ялови стачки и безплодните напъни на министър Масларова да направи нещо, а то излезе нищо?
Може би ще я запомним с жълтите стотинки увеличени пенсии, или с хилядите, които останаха без работа?
Може би с многобройните кьор-фишеци за арестувани бизнесмени-крадци, но никога не осъдени?
Българио, какво е тази твоя орисия, та откакто свят светува все някой те язди и бозае?
Достигнахме дъното на блатото и като, че свикнахме да се валяме в калта. Не можем или не искаме да излезем от там?!
Десетилетия наред ни беше забранено да влизаме в църквите. Обърнахме гръб на Бога. Сега той ни обърна гръб.
От кого да чакаме помощ? Кой каквото даде, нашите управляващи ще му видят сметката. Вече никой не дава нищо, защото се разбра, че са много мераклиите за далавери и плячкосване.
В последните дни на отиващата си година и в първите на идващата нова аз питам как ще живее моят народ, като самозабравили се търговци вилнеят без задръжки? Къде се е чуло и видяло един тон въглища да струва колкото две пенсии? Как да си ги купи сиромаха, работил през целия си живот за тази държава, не за Уругвай, примерно? Това ли е отплатата за многогодишният му труд – мизерна пенсия и безбожни цени?
Зимата е тепърва със снеговете и студовете. Много хора ще я посрещнат неподготвени. Петте кубика дърва отдавна са изгорени, за други пари няма. За въглища – да не се мисли.
Как се живее зиме без топло?
Колко много въпроси и колко още чакат да бъдат зададени.
А отговор? НЯМА. Като гледам скоро няма и да има, а и няма кой да го даде.
Отмина годината! С нея си отиват всички надежди, че другата ще е по-добро, по-сита, по-топла. Започна големият износ на житото. Помниш ли, българино оная зима, когато хляба беше с купон, а сиренето изобщо го нямаше? Дали няма да ни постигне същата участ? Отново.
Някога старите хора казваха: „Ако овършеем повече, един хамбар ще оставим за черни дни”. Сега бързат да продадат къде какво има, да не би да го изядат мишките. После ще внасяме от съседите боклуците и ще се тръшкаме, че друг някой ни е виновен.
Докога ще се валяш в калта, българино? Не ти ли омръзнаха робското примирение, сиромашията и студените зимни нощи? Ти нямаш самочувствие, нямаш гордост. Уби ги немотията, която те принуди да ровиш в кофите с боклук.
Уби ги безхаберието на ония горе (дето народа си ги избра), наглостта на уличните бандити, които пребиват когото си искат и когато си искат, а ония отгоре (дето народа си ги избра) кротуват и нехаят. Че тях кво ги боли!
Отиде си годината! Залисан около празниците ти, бедни ми българино, гледай да си спомниш, че не винаги си бил гладен, бос и гол, че не винаги си живял в сетна сиромашия и уважение. Ти, бореца за Свобода и Независимост, за Човешки правдини, участника във въстания и войни, грижовен към челяд и семейство, построил дом, посадил дръвчета, засял ниви, отгледал добитък, ще продължиш ли да се валяш в калта, в която те натикаха безхаберни политици? Ще продължиш ли да гладуваш, да студуваш и да не си спомняш кой е бил дядо ти, кой баща ти и кой си ти!?
Изпращайки старата година изпрати с нея и своят песимизъм, своето отчаяние. Запали свещичка в тихите, святи нощи. Помоли Бог да се върне тук, в България. Може би ще чуе молбата ти. Моята и твоята молба. Помоли се за всички бедни българи. За богатите не се моли, техният бог са парите. А тях ги знаеш кои са. И не съди само по богатите къщи – погледни и към общините ни. Там са се намъдрили на топлите столчета от тия, дето единствено се кланят на банкнотите. Тях не ги боли за тебе, българино.
А ти... Ти прегърни надеждата и не чакай друг да ти почисти двора, за да ти е хубав живота. Грабвай метлата и измети боклуците, които ти съсипаха мечтите. След тежка зима винаги идва слънчева пролет. Вярвай в това.
Златка Георгиева

1 ГОДИНА мотоклуб "Средногорие"

Студът, сковал Средногорието, се оказа недостатъчен да спре отпразнуването на първата годишнина на Мотоклуб „Средногорие”. И то не на коя да е дата, а на 13-ти декември. Символично или не, това ни напомня за тяхната непоколебимост и смелост. На тяхната безстрашност.
Една година, изпълнена с много работа, за да намери той своето подобаващо място сред мото-клубовете в България. Време – и много, и малко. Една година, в която любителите на „вятъра в косите” яхваха своите красавици на две колела и поемаха към необятните свободни ширини, търсейки и гонейки поставените цели.
В началото... В началото всичко било просто “каране по улиците”. Никой не се и замислял да създава организирана дейност. Просто се радвал на вятъра и звяра под себе си. На нещата взели непредвидима посока. Поставило се началото на Мотоклуб Средногорие – това сподели Вельо Николов, председател на Клуба. За осъществяването на идеята спомогнал много и Стойно Стойнов - тогава президент на Ротари Клуб Пирдоп.
Днес, когато тези наперени момчета празнуват своя първи рожден ден, се запитах има ли сила, която да ги спре?
Усмихнах се, взирайки се в огрените им от огнени чувства лица, отговаряйки си сама „едва ли”.
Трудно се поваля силната преданост, голямата любов. Та те живеят в едно с ритъма на мотора – живото същество под тях. „Създанието”, което ти дава свободата да се слееш с всяка частица на необятният космос, на заобикалящият те свят.
Мотоклуб „Средногорие” по един поразителен обяви своето присъствие, като съумя още едва създаден, да организира грандиозното събитие на местността „Еленско”, което всеки от нас помни. И без съмнение решителността им да пребъдат е огромна, за да празнуват още подобни бъдни рождени дни.
Дори „новите попълнения” в клуба – техните деца, вече са запленени от тяхната магия – играчките им и те маркови – модели на истински мотори, не просто играчки.
Да пожелаем на нашите приятели от Мотоклуб „Средногорие” попътен вятър, безаварийна изява на
собствената им воля и повече слънце в колелата.
„Средногорски БАГРИ”

Действителни членове на Клуба са:
Станислав Велков - с. Антон
Валентин Симеонов - гр Пирдоп
Вельо Николов - гр. Пирдоп
Симеон Павлов - гр. Златица
Марин Чолаков - гр. Златица
Владислав Симов - с. Антон
Константин Велков - с. Антон
Георги Пеев - гр. Пирдоп
Даниел Тодоров - гр. Пирдоп
Дилян Стоянов Балджиев - гр. Пирдоп
Владимир Руменов Георгиев
Георги Руменов Георгиев - Златица
Андрей Симов - с. Антон
Асан Бобев - гр. Пирдоп

В ПИРДОП - СКРИТИ ТАЛАНТИ

Стефан Мутафов е от град Пирдоп. По негова идея чрез създадената от него машина в Пирдоп заработи нова технология за производство на екологични пликове и опаковки.
На 30-ти ноември кмета на Пирдоп Антоанета Илиева тържествено откри новата придобивка. На тържеството бе обявено, че основен спонсор за направата на поточната линия е „НА – Кумерио Мед” и, че машината е проектирана и изработена от трима ентусиасти – главни изпълнители Стефан Мутафов, Върбан Върбанов и Сергей Симеонов. Г-жа Н. Драгнева – управител на „Пролет” ЕООД изказа благодарностите си на спонсорите и на кмета на общината за разбирането и съпричастието към постиженията на нейния екип. Отец Недко Бръбмаров извърши освещаването и поръси всички присъстващи за благополучие и престиж. Събитието премина под мотото: С грижа към хората с увреждания, работещи във фирмата, които въпреки трудностите, са изпълнени с енергия и желание за труд.
Решимхе и ние от „Багри” да се запознаем с ентусиазираните хора, сътворили машината. За целта нашия репортер Пламен Кунчев разговаря със Стефан Мутафов – основният виновник да се случи всичко:
Бай Стефане, на 30-ти ноември 2008 г. беше пусната официално машина за изработване на хартиени пликове, как се стигна до идеята за нея?
Ходих при Николина Драгнева (управител на „Пролет” ЕООД – Пирдоп) да кандидатствам за поддръжка на ел.инсталацията. Разприказвахме се и тя ми каза, че има идея за такава машина. И така, от дума на дума, се започна. Направих една рама за основа. Оказа се, че тази работа така няма да стане, както си го мислехме, но не се отказах. Направих проучване. Отидох в Килифарево, където проведох така наречения „икономически шпионаж” (смее се). Просто снимах тяхната машина с едно апаратче от 20,00 лева и по тези снимки за 4 месеца с мои материали и чертежи, след много безсънни нощи, въоръжен само с молив и линия, чертежът на машината беше готов.
Стругарската работа бе извършена от Сергей Симеонов, а другия човек, който ми съдейства, бе Върбан Николов. Други фирми и хора не са ми оказвали съдействие за създаването й.
Четох в местни издания, че шефа на завода или от общината били дали пари, но, често казано на мен не ми е давано нищо – никакво финансиране, никакви субсидии. Ако това е станало някъде на друго място и е дадено на някой друг – за това аз не знам.

Какво представлява машината?
Машината е с капацитет да изработва по 2000 бройки пликове на час, а не както четох някъде по 800 броя на ден. Това твърдение и най-малкото некомпетентно и абсурдно. Машината се обслужва само от един човек, т.е. от мен и е с 5-6 пъти по-ефективна от тази, която снимах за мостра.
Искам да кажа нещо, което настоявам да публикувате едно към едно. В Общинския бюлетин на Пирдоп за откриването бяха споменати пет думи за създателите на машината и беше написано, че сме участвали в тържество по случая! Болно ми е и много мъчно от тези писания. Някои хора извадиха огромни дивиденти и ни използваха. Участвали сме в тържеството! Пълни глупости! Машината съм я направил лично, както и съм си доставил лично всички материали за нея, както и сам съм направил ремонта на цялото помещение, където е тя. Говоря за осветление, отопление, подова настилка и всички основни ремонти. Още веднъж казвам – средства от никъде не съм получавал и никаква институция не ми е помагала. Да се знае!

Какво е бъдещето на машината сега, няколко месеца след официалните тържества по представянето й?
На машината не може да се навакса. Тя е с изключителен капацитет на полезно действие и за това трябва да се намерят пазари за пликовете и да се осигурят средства за качествени хартии, с които да спадне с 2/3 себестойността на продукцията, за да е конкурентна. Без средства се обезсмисля целия ми труд и всички декларации за заетите в цеха инвалиди и други работници. Това не се случи, въпреки пищното откриване на цеха, многото снимки и хвалебствия на хора, които дори не бяха чували за машината. Какво ще стане оттук насетне? Не знам.

Кометар от Пламен Кунчев направил интервюто:
Явно е време вече Котловината на найлоновите пликчета да бъде изчистена. Имам предвид, ако някой не се е досетил – Златишко-пирдопската. Призовавам кметове и общински съветници да забранят използването на найлонови торби в търговските обекти и Златишкия пазар, както направиха това в други български общини (за справка: Община Кюстендил). И вместо високопарни откривания, наистина да се подпомогне разработването на тази нова за района ни дейност – производството на хартиени пликове. Тогава всички ще видим какъв ще е ефекта от това върху икономиката и екологията в района ни. И тогава може да твърдите, че спомагате всякечски новите инициативи и работите за подобряване на екологичното състояние на Средногорието – не само на думи по коктейли и джамбурета, а с дела и документи.

В ПИРДОП - СКРИТИ ТАЛАНТИ

Стефан Мутафов е от град Пирдоп. По негова идея чрез създадената от него машина в Пирдоп заработи нова технология за производство на екологични пликове и опаковки.
На 30-ти ноември кмета на Пирдоп Антоанета Илиева тържествено откри новата придобивка. На тържеството бе обявено, че основен спонсор за направата на поточната линия е „НА – Кумерио Мед” и, че машината е проектирана и изработена от трима ентусиасти – главни изпълнители Стефан Мутафов, Върбан Върбанов и Сергей Симеонов. Г-жа Н. Драгнева – управител на „Пролет” ЕООД изказа благодарностите си на спонсорите и на кмета на общината за разбирането и съпричастието към постиженията на нейния екип. Отец Недко Бръбмаров извърши освещаването и поръси всички присъстващи за благополучие и престиж. Събитието премина под мотото: С грижа към хората с увреждания, работещи във фирмата, които въпреки трудностите, са изпълнени с енергия и желание за труд.
Решимхе и ние от „Багри” да се запознаем с ентусиазираните хора, сътворили машината. За целта нашия репортер Пламен Кунчев разговаря със Стефан Мутафов – основният виновник да се случи всичко:
Бай Стефане, на 30-ти ноември 2008 г. беше пусната официално машина за изработване на хартиени пликове, как се стигна до идеята за нея?
Ходих при Николина Драгнева (управител на „Пролет” ЕООД – Пирдоп) да кандидатствам за поддръжка на ел.инсталацията. Разприказвахме се и тя ми каза, че има идея за такава машина. И така, от дума на дума, се започна. Направих една рама за основа. Оказа се, че тази работа така няма да стане, както си го мислехме, но не се отказах. Направих проучване. Отидох в Килифарево, където проведох така наречения „икономически шпионаж” (смее се). Просто снимах тяхната машина с едно апаратче от 20,00 лева и по тези снимки за 4 месеца с мои материали и чертежи, след много безсънни нощи, въоръжен само с молив и линия, чертежът на машината беше готов.
Стругарската работа бе извършена от Сергей Симеонов, а другия човек, който ми съдейства, бе Върбан Николов. Други фирми и хора не са ми оказвали съдействие за създаването й.
Четох в местни издания, че шефа на завода или от общината били дали пари, но, често казано на мен не ми е давано нищо – никакво финансиране, никакви субсидии. Ако това е станало някъде на друго място и е дадено на някой друг – за това аз не знам.

Какво представлява машината?
Машината е с капацитет да изработва по 2000 бройки пликове на час, а не както четох някъде по 800 броя на ден. Това твърдение и най-малкото некомпетентно и абсурдно. Машината се обслужва само от един човек, т.е. от мен и е с 5-6 пъти по-ефективна от тази, която снимах за мостра.
Искам да кажа нещо, което настоявам да публикувате едно към едно. В Общинския бюлетин на Пирдоп за откриването бяха споменати пет думи за създателите на машината и беше написано, че сме участвали в тържество по случая! Болно ми е и много мъчно от тези писания. Някои хора извадиха огромни дивиденти и ни използваха. Участвали сме в тържеството! Пълни глупости! Машината съм я направил лично, както и съм си доставил лично всички материали за нея, както и сам съм направил ремонта на цялото помещение, където е тя. Говоря за осветление, отопление, подова настилка и всички основни ремонти. Още веднъж казвам – средства от никъде не съм получавал и никаква институция не ми е помагала. Да се знае!

Какво е бъдещето на машината сега, няколко месеца след официалните тържества по представянето й?
На машината не може да се навакса. Тя е с изключителен капацитет на полезно действие и за това трябва да се намерят пазари за пликовете и да се осигурят средства за качествени хартии, с които да спадне с 2/3 себестойността на продукцията, за да е конкурентна. Без средства се обезсмисля целия ми труд и всички декларации за заетите в цеха инвалиди и други работници. Това не се случи, въпреки пищното откриване на цеха, многото снимки и хвалебствия на хора, които дори не бяха чували за машината. Какво ще стане оттук насетне? Не знам.

Кометар от Пламен Кунчев направил интервюто:
Явно е време вече Котловината на найлоновите пликчета да бъде изчистена. Имам предвид, ако някой не се е досетил – Златишко-пирдопската. Призовавам кметове и общински съветници да забранят използването на найлонови торби в търговските обекти и Златишкия пазар, както направиха това в други български общини (за справка: Община Кюстендил). И вместо високопарни откривания, наистина да се подпомогне разработването на тази нова за района ни дейност – производството на хартиени пликове. Тогава всички ще видим какъв ще е ефекта от това върху икономиката и екологията в района ни. И тогава може да твърдите, че спомагате всякечски новите инициативи и работите за подобряване на екологичното състояние на Средногорието – не само на думи по коктейли и джамбурета, а с дела и документи.

"ЧЕЛОПЕЧ МАЙНИНГ" иска да закупи 260 дка Челопешка земя

На 17.12.2008 г., в клуба на ч-ще „Труд и постоянство” - Челопеч се проведе извънредно заседание на ОбС Челопеч. Присъстваха 11 общински съветника от общо 11, а именно: Н. Николов, Г. Джунева, Ив. Орозов, Л. Караджова, Пл. Вътев, К. Стефанов, Кр. Вътев, Н. Фотев, Н. Ненчев, Ст. Николов и Ив. Бочуков. Присъстваха още Ал. Кесяков – Кмет на Община Челопеч, С. Механджийска – гл. счетоводител на Община Челопеч, Ел. Илиева – гл. специалист “ОбС и КР”, представители на “Челопеч Майнинг” ЕАД, на местните медии и граждани. Точка 4 от Дневния ред на извънредното заседание, която бе разгледана първа, бе: Постъпила молба от „ Челопеч Майнинг” за представяне на становище от независим оценител на земеделска земя.
Става въпрос за следното (видно от разясненията, направени от фирмата): „Челопеч Майнинг” иска да закупи около 260 дка земя, собственост на община Челопеч. От фирмата са направили предложение, което е разглеждано на предни заседания и по него е взето положително решение, т.е. да се осъществи продажбата, като е определена цена за нея от независим оценител. В момента „Челопеч Майнинг” се обръща отново към ОбС – Челопеч с молба да преразгледат своето решение и намалят исканата сума на декар. „Челопеч Майнинг” мотивира молбата си с факта, че са извършили сами оценка на земята, като за целта са наели 3-ма независими експерти – 2-ма от Министерството на земеделието и един от Агенцията по приватизация. Получените от тях оценки, обаче, се различават прекалено много с предоставената от общината. Доста повече.
От фирмата предложиха на Общинския съвет, ако се съгласят да намалят исканата стойност, то “Челопеч Майнинг” да съдействат по жалбата в съда за Околовръстния път и да поемат разходите за това.
Мотив за бързото разрешаване на казуса със земята е, че трябва по-скоро „Челопеч Майнинг” да я закупят, да получат разрешение за строеж и да подадат необходимите документи за нейното разработване. Ако това не стане възможно в най-скоро време, от фирмата обясниха точно и ясно, че ще се наложи да направят много съкращения, както това се е случило в „Асарел Медет”. „Ако ни подкрепите, ще се опитаме да не уволняваме”, бяха използваните думи.
При разискването не стана ясно къде се намира исканата земя, за какво точно ще бъдат използвани тези 260 дка (изключително голяма площ) и какъв е точният статут на същата (земеделска, горска, друга). Беше споменато само, че тя попада под чл. 19 на определен български закон.
Вероятно разясненията са направени по-рано, на предишни заседания на ОбС? Вероятно става дума за Закона за собствеността и ползването на земеделски земи, където в чл. 19 пише: Общината стопанисва и управлява земеделската земя, останала след възстановяването на правата на собствениците. След изтичането на 10-годишен срок от влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници земите стават общинска собственост.
От фирмата предложиха също, ако възникнат искания на хора относно исканите 260 дка, то те са готови да ги обезщетят с предоставянето на земи от съседни общини.
Не стана ясно доколко е запознато населението на Община Челопеч и околните селища с искането на фирмата, и дали е взето под внимание неговото становище по въпроса с продажбата?
Къде точно се намират тези 260 дка, за какво точно ще бъдат използвани и на кого точно са те? Не стана ясно и дали съседните общини знаят за продажбата и дали са готови да предоставят собствена земя за обезщетение?
Уважаеми читатели, като стане по-ясно и се запознаем подробно с казуса, ще проведем необходимите мероприятия за запознаване на всички заинтересовани.

ВИНОВЕН ли е кабинета за спирането на европарите?

На последния петъчен парламентарен контрол, който гледах (може би последния работен ден за наште депутати за миналата година), СтаниШев заяви, че за спирането на европарите е виновна „Гугъл транслейд”- Агенцията по преводите. Тя грешно била превела текста.
Серго, има една много стара приказка: „На крив... козината му пречи”. Ти караш-вараш, все друг някой ти е виновен.
Ти все си прав – винаги и за всичко.
Аз пък питам: Кой ограбва държавата? Кой позволи на мафията да се разпаше, да убива хора, да ги залива с киселина, да не зачита никого, освен “своите”?
Кой допусна кризата с топлото, с парното, с газа от Русия?
На конгреса ти, Серго, заяви: „Може да прозвучи еротично, но тази криза реабилитира социалната програма на БСП”.
Коя програма, бе, Серго? Онази ли, която стопи спестяванията на българите, изхвърли от работните им места хиляди хора, обрече на гибел пенсионерите и ще остави без образование българските деца? А да не говорим, че ще погине народа от студ?
За теб в България безработни няма, бедни няма, недоволни няма, гладни няма. Препускаш до Бузлуджа и обратно с мотора, който ти купиха някои другари. Не обядваш и не вечеряш два пъти на едно и също място. Две думи на кръст не можеш да кажеш без да са ти написани. Един виц се опита да разкажеш, но и него прочете.
В културна държава такъв като теб няма да го пуснат до вратата, а ти се силиш да изкараш още един мандат! Може Серго, може, но преди това си намери съпруга, виж, та отгледай поне едно дете. Всеки може да живее на държавен гръб, без ангажименти към някого.
Нека ти плаче болно дете на възглавницата. Нека, когато ти поиска да му купиш нещо, ти да не можеш и да го излъжеш, че не се продава. Както го правят милиони българи.
Плюхте си с дон Симеон в устата. Той ти даде власт – ти му поднесе на тепсия земята българска. С агата от ядене на държавната баклава на корем ти окапа косата, но спиране няма. Министрите ти като веселите прасенца от приказката – ядат и грухтят. Държавната софра е богата. Работата настрана, сега е време за голямото плюскане и великите далавери.
Народа? Я да бере коприва, дано да дойде хубавото време, та от него все ще поникне млада и сочна. Хем да я готви, хем за зимни дни да си изсуши.
Много да не мисли, та да го боли главата, че се очертава да купува лекарствата на три месеца.
Тока плащаме на три месеца, сега и лекарствата. Дали няма да ти хрумне и мисъл такава: да ядем и да дишаме веднъж на три месеца? Е-га-ти икономията!!! Пенсионният фонд ще олекне отведнъж, като си заминат пенсионерите. Градовете ще оредеят, селата хептен.
Има една китайска мъдрост: „Когато възрастните хора страдат, градовете умират”. Това ли е твоята цел? Когато вдигнеш гълъбите и заминеш за родната Украйна, тук да останат само сиромаси и страдалци? Това ли е голямата цел на живота ти?
Между впрочем, няма какво да се учудваме. Както всички знаем заради Украйна ни спряха газта от Русия, щото видиш ли те си „отклонявали” огромни количества, пък сега България плаща. Съвсем в синхрон с действията на управляващия ни... Нали все пак е роден в Украйна, така си е възпитан човека. Все се отклонява, все си заделя, все си прибира и все нещо не разбира защо става така?
Ти не си истински комунист, Серго. Ти си псевдокомунист. Идеите на комунизма не съвпадат с твоите. Идеите на комунизма са светли, топли, човешки. Твоите доведоха България до просешка тояга, народа до живот на студено и тъмно – гибелно. И все още имаш куража да се усмихваш иззад очилата като хитрец, без да ти трепва окото, че все повече българи заспиват гладни, в мрак и мраз.
Но, идат избори. Все някога за всекиго идва Видовден. Ще дойде и за теб и твоята партия, която унищожи надеждата за светло бъдеще. Тези, които ти излъга, този път много ще внимават какво пускат в урните. Ще получиш страшна плесница от яката десница на народа.
Сбогом, Серго! Каквото имах да ти казвам, го казах. Не те искам ни суров, ни варен. Донесе толкова несгоди и мизерия на моят народ, който се разбра, че не е твоят. Отивай си към Украйна – там ти е мястото. Оправия може скоро да няма в бедната България, но по-добре и тебе да те няма, белким се диша по-леко.
Златка Георгиева

СДРУЖЕНИЕ "ЗА ЕДИН ПО-ДОБЪР ЖИВОТ" ЧЕЛОПЕЧ - ПАРТНЬОР НА УНИЦЕФ

UNICEF и Агенцията за социално подпомагане работят по съвместна инициатива за подкрепа на процеса на деинституционализация в три пилотни области, едната от които Перник. Като част от работата бе направена оценка на настаняванията на всички деца в ДДЛРГ гр. Трън и на тази база беше разработена концепция за развитие на алтернативните социални услуги в подкрепа на децата и семействата в Област Перник и в гр. Трън. Тази дейност е в подкрепа на общата цел за намаляване на броя не децата в специализирани институции.
След последвалите събития от началото на 2008 г., Общинския съвет в гр. Трън взима решение да закрие ДДЛРГ, без да развие каквито и да било алтернативни услуги, въпреки съществуващите нужди в общността.

След проведени срещи и дискусии с партньори от ДАЗД и АСП, УНИЦЕФ се стига до разбирането, че би било добре да се организира диалог с местната общност, с участието на всички заинтересовани лица, от които зависи развитието на алтернативните социални услуги в община Трън. Постигнато е споразумение за организиране на публична дискусия в гр. Трън за среща с общността и обсъждане на целите на социалните услуги, опитът на други общини и нуждите на местната общност.

Програмата на УНИЦЕФ за страната в периода 2006-2009 г. цели да постигне основени резултати по отношение подобрени политики и програми на национално и местно ниво, с фокус върху децата.
Една от целите, по които работи УНИЦЕФ е да бъде подкрепена Община Трън за промяна на нагласите и отношeнието на всички заинтереовани лица и цялата общественност за развитие на добри социални услуги за хората в града и околните села, като се повиши обществената информираност и разбиране за нуждите на общността.
За постигане на поставената цел УНИЦЕФ търси най-добрите партньори, с които да я осъществи най-пълноценно. Един от избраните партньори, с които УНИЦЕФ сключи договор по тази своя програма е Сдружение „За един по-добър живот” – село Челопеч, на базата на който представители на Сдружението ще се включат активно в дейностите за осигуряване на алтернативни социални услуги в община Трън.

В очакване на Дядо Коледа и Дядо Мраз

Само няколко дни преди да дойде красивия и честите празник Коледа, в кабинета на кмета на община Златица инж. Нонка Каменова с кичести сурвакарки пристигнаха малките възпитаници на ОДЗ „Вяра, Надежда и Любов” – град Златица.
Те подариха на инж. Нонка Каменова своите коледни дарове – изпълнение на коледни песни и малък рецитал, след което я сурукваха за здраве и успехи в кметското поприще. Още същият следобед инж. Нонка Каменова върна визитата, като посети ОДЗ „Вяра, Надежда и Любов”, както и ЦДГ „Слънце”, където поднесе на децата пакетчета с лакомства и играчки.
В празнична атмосфера, настроение и много радост премина гостуването на кмета в детските заведения. Персоналът им искрено благодари за вниманието и уважението, което за първи път им е засвидетелствано от името на кмет на община.
В обръщението си към деца и възрастни кмета пожела весело посрещане на предстоящите празници, много здраве, щастие и късмет през настъпващата година, повече усмивки и нестихващи надежди за по-добро бъдеще.
А малчуганите й подариха своите изпълнения, белоснежни усмивки и искрящи щастливи очи:

Зън, зън, зън... Кой е вън? Кой е вън?
Кой ще дойде в този час?
Дядо Коледа при нас!
......................................................................................
Тиха нощ, свята нощ.
Всичко спи, сал една
свята двойка над своя син бди,
над главица със руси коси.
А навред тишина...
......................................................................................
И още...
Над смълчаните полета
пеят медени звънчета.
Писана шейна премина
бялата пъртина.

Да направиш добро...

„Трябва нещо добро да направя,
непременно да сторя добро.
или – да ме покрие забрава,
да си тръгна с позорно чело.

Преко злоба и въпреки всички
тайни доноси, явни сплетни –
ах, дано мога всекиму лично
да помогна в най-трудните дни.

Знам: отчуждението зловещо
трови общество и същество
и затуй искам така горещо
да започвам и свършвам с добро...

За да направиш добро, не се изисква много. Нужни са само желание, воля и съпричастност. Към живота и нуждите на другите.
Доброто е основа на живота. Доброто е почва на живота и същевременно – негова храна. Само Доброто може да подкрепи живота, само Доброто може да го подхрани. Човек иска да създаде Доброто в себе си. Доброто обаче не се създава, то се ражда. То е вложено от начало у всеки човек и той трябва само да го съзнае и прояви. Човек трябва да бъде добър.
Замисляйки се колко малко ти трябва, за да отровиш сърцето си и да подариш усмивка, добра дума, да подадеш ръка на нуждаещ се, се запътих към тържественото събитие, организирано от Ротари Клуб Пирдоп за отличаване на „Личност на годината” с ясната идея, че преди всичко ние, Ротарианци се стремим да отличим добрите хора до нас и да наградим най-вече с уважение добродеятелните.
„Българинът по традиция е добродетелен и доброто е навсякъде около нас, но трябва да го търсим. Затова се надяваме нашата идея да продължи да съществува и да успеем да увличаме все повече хора да се стремят да правят, да откриват и отличават доброто около нас. Защото, доброто се увеличава ако му позволим”.
Това бяха началните думи на президента на Ротари Клуб Пирдоп Дамян Ненов, с които той откри тържеството, на което бяха поканени всички номинирани, бизнесмени и известни личности от Средногорието.
„Добър вечер дами и господа, и добре дошли на Коледния благотворителен бал, организиран от Ротари Клуб Пирдоп, който се провежда под мотото: Добрият човек до нас! Истинските, добрите хора се срещат, макар и рядко, но никога няма да изчезнат”. С тези думи Светлана Бамбекова - водеща на събитието премина към тазгодишните номинации:
Красимир Пачев – за спасяването на човешки живот. Той влиза във вертикален газоход в конверторите на металургията в „Кумерио Мед” на дълбочина над 6 м. и с риск за живота си спасява попадналият там Илия Цанов.
Кунка Аксимова – майка на четири деца, която приема и осигурява дом и семейство на още три деца – полусирачета на възраст 3 месеца, 3 и 17 години.
Милена Паралеева – която допринася за осъществяването на почти всичко проекти в областта на евроинтеграцията и туризма в община Копривщица.
Георги Янакиев – дългогодишен писател, драматург и краевед. Събрал и издал два сборника с легенди от нашия край.
Кера Кюрчиева – дългогодишен деятел в Пенсионерски клуб Пирдоп. Тя активна участва в живота на клуба, организира важни събития, празници, беседи, екскурзии. Създава певческа група.
Д-р Лиляна Радева – началник на Вътрешно отделение в Пирдопската болница и лекар-кардиолог. За изключително постижение в изграждането, развитието и утвърждаването на медицинското заведение.
Любомир Цеков – кмет на Община Копривщица за спасяването на дете, припаднало по време на събитие в града.
Виолета Овчарова – носителка на почетния медал „Златен Реверен” за целокупна литературна дейност за направените от нея дарения на авторските си книги на библиотеки, училища и детски градини.
Венко Венков – който неуморно помага при изграждането на Ротари Парк Пирдоп и всекидневно се грижи за неговото опазване.
Съби и Ваня Събеви – ръководители на Детски Кукерски Клуб „Златните МЕЧКИ”. Заели се да предадат на децата красотата на българските традиции, обичаи и вярвания, създавайки клуб, в който децата се докосват до магията им. За ентусиазмът и желанието да ги възкресят, за волята им да ги предадат на младите хора на Средногорието!
Никола Мутафчиев – за цялостния му принос за развитието на район Средногорие, като един от най-изявените топ мениджъри, общественици и стопански ръководители. За голямото му дарение за община Чавдар – изграждането на параклис „света Петка”.
И носителят на приза „Личност на 2008-ма година” за добри дела се връчва на... Залата притихва в очакване. Отеква само забързания пулс на номинираните...
„Личност на 2008-ма година” е...
Кунка Аксимова от град Копривщица.
Аплодисменти, сълзи на радост и умиление и гордост, че именно тук при нас, в Средногорието се срещат толкова добри хора. И толкова смели, всеотдайни и отзивчиви.
Отново по традиция, членовете на Ротари Клуб Пирдоп бяха организирали музикална програма и търг, средствата от които бяха наречени на Ротари Парк – Пирдоп и неговото успешно завършване. Специален гост бе Нончо Воденичаров, който не пропусна да поздрави присъстващите и да ги зарадва със своите песни, а и да се включи активно във водения с веща ръка търг от Любомир Гарчев, като отвори широко кесията си и закупи три от предложените предмета. Другите, включили се в благотворителната надпревара: Симеон Николов, Георги Ватахов, Цанко Цанов, Ботьо Чилов и номинирания за личност на годината Красимир Пачев. Допълнително дарение за парка направи щастливата пирдопска баба Нина Цанова, която дари лични 100,00 лева за привлекателните детски площадки в парка.
Цялата празнична вечер премина в дух на щедрост и благородни идеи. И, накрая, организаторите си пожелаха с всяка година техните съмишленици да се множат и да подпомагат благородното им дело, както си го е пожелал и поета Ганов:
„И във часовете непосилни,
поразен от голямото зло –
дай ми, Боже на добрите,
сили и тогава да правя добро...

В своя следобед аз влизам тихо,
струпал само в косите сребро,
но зная – ще си умра усмихнат,
ако мога да правя добро”.
Петя Чолакова

ОТКРИХА "БАНЯТА" В ЗЛАТИЦА

В края на 2008-ма година Община Златица се сдоби с нов търговски обект, отговарящ на всички европейски изисквания, че и повече. В известната на всички ни от онова време „Баня”, намираща се в центъра на града ни, откри врати съвременно предприятие, предлагащо разнообразни месни артикули. С две думи тук можете да намерите дори „От пиле мляко” на изключително добри цени и с доказано качество.
Мария и Николай Николови – с ентусиазъм, желание и отговорност решиха в трудните времена на финансова криза, в които живеем днес, да открият нов обект, да вложат средства и труд на територията на общината ни, да създадат нови работни места, да рискуват с ново начинание, чиято реализация са избрали да бъде именно в Златица. Една наистина голяма инвестиция и новост, която ще допринесе за развитието на града ни.
На събитието присъстваха много приятели, партньори и бъдещи клиенти. И всички в купом пожелаха: „Да им върви по вода и да са пълни касите на фирмата, за да открият още работни места, да подпомагат както и досега обществения живот на Златица и да бъдат все така борбени, ентусиазирани и смели да осъществяват мечтите си”.
На многая лета

Днес „Банята” вече е Склад на едро за търговия с хранителни продукти, стопанисван от „НИК ПО ТРЕЙД” ЕООД с управител Николай Николов.
В него се предлагат: богат асортимент от пилешки, свински, телешки и агнешки меса, деликатеси и замразени зеленчуци, „глезорийки” от картофи.
Работно време: от понеделник до петък от 08.00 до 17.00 ч., събота от 08.00 до 14.00 ч., неделя – почивен ден. Екипът на фирмата Ви очаква, за да Ви обслужи любезно и да напълни кошницата Ви с вкусни артикули за Вашата трапеза.

ЙОРДАНОВДЕН В ЗЛАТИЦА

„Ето Агнецът Божи, който взема върху себе си греха на света“ (Йоан 1:29)

Кръщение Господне, също Богоявление, Водици или Йордановден е християнски празник, отбелязващ кръщението на Исус Христос в река Йордан. Свидетелства за честването на този най-древен Господски празник съществуват още от 2 век. Корените му водят в Египет.
Кръщението на Иисуса Христа се възприема като явление на тайната на Божествената Троица. Бог Отец се явил на човешкия слух, Господ Свети Дух се явил на човешкото зрение, а Бог Син - на осезанието в многогодишното Си общуване с човеците.
Празникът Богоявление се нарича още Просвещение, защото Йорданското събитие показва Бога в непостижимата тайна на единосъщната и неразделна Троица. Всеки човек чрез Светото Кръщение бива осиновен от Отеца на Светлината чрез заслугата на Сина и чрез силата на Светия Дух. За това просвещение славослови и богоявленския кондак: „Явил си се днес на вселената и Твоята светлина, Господи, се отрази върху нас, които разумно Те възпяваме: дошъл си и си се явил, Светлина непристъпна.“
На 6-ти януари всяка община от Средногорието отбеляза по традиция празника с ритуал за намирането на кръста, който свещеник хвърля във водите на реката, а ергени го намират. В община Златица обаче има и друга традиция. Отец Йордан Георгиев (да му е честито името), винаги на този ден благославя за здраве малките възпитаници от Дома за медико-социални грижи, намиращ се непосредствено до местността „Спасово кладенче”. Веднага след приключването на ритуала с кръста, изваден от рожденника Иван, който получи поощрителна награда от инж. Нонка Каменова – кмет на община Златица, отецът се отправи към Дома, където с нетърпение го очакваха. Той направи водосвет на всички помещения, благослови децата и персонала на заведението с вярата, че най-много тук имат нужда от надежда, закрила и късмет.
Още повече, че Богоявленският празник е свързан с великото водосвещение, което напомня, че при бреговете на река Йордан Бог е обновил чрез вода и Дух овехтяла от греха човешка природа.
С Йордановден е свързано поверието, че в нощта срещу празника небето се отваря и който в този момент си поиска нещо, то ще се изпълни. С този празник завършват т. нар. Мръсни дни.

СЪСТЕЗАНИЕ ПО БДП В ЧЕЛОПЕЧ

Възпитанието в спортни ценности е един от малкото методи, чрез които може да се подготвят децата за здравословен начин на живот.
То е насочено към тяхното
цялостно физическо и душевно развитие, както и към предаването на важни социални ценности като честност, самодисциплина, солидарност, дух на екипност, толерантност и честна игра.

Особено, когато едно състезание дава на децата възможност да научат правилата за пресичане на пътищата, за какво трябва да внимават, когато са на улицата и най-вече когато яхват любимите си колелета, за да се състезават едно с друго кой е по-бърз, кой може повече.
Във връзка с това е от изключително значение те да научат по възможно най-правилния начин как да се държат на пътя и да се предпазват сами от преминаващите с голяма скорост автомобили.

Следвайки основните принципи предоставяне на качествено възпитание на децата, за пореден път ОУ „Св. Св. Кирил и Методий” – Челопеч бе домакин на регионалното състезание по безопасност на движението по пътищата, насочено към основния проблем „Децата на пътя”.
В състезанието взеха участие отборите на Златица, Буново, Антон, Чавдар, Пирдоп, Мирково и естествено, отбора на домакините – Челопешките велосипедисти.
Отново основен организатор на събитието бе Цветана Радева – директор на училището и представители на Регионалния инспекторат по образование, Областна дирекция на МВР – София област и КАТ „Пътна полиция”.
Състезанието откри инж. Рангел Рашев – ст. експерт ОСО, като след поздравителните думи, той разясни регламентите и запозна участниците с предстоящите задачи, с които трябва да се справят. Състезателните игри преминаха в три кръга, като журито оценяваше отборите за бързина, умения и прецизност при управлението на велосипедите.
Състезанието бе оспорвано, журито затруднено. Но, като във всяко състезание, винаги има победители. Този път в това състезание първото място грабна отбора на домакините от ОУ „Св. Св. Кирил и Методий”, които бяха с малко по-бързи и по-точни от останалите отбори. На второ място се нареди отбора на Пирдоп, на трето отбора на Златица.
За всички състезатели бяха предвидени награди и грамоти, като грамота получи и директорката Цветана Радева за цялостния си принос и прекрасните условия, които винаги създава за подобен род инициативи.