14 октомври 2007

Една ЗЛАТИЦА на успелите хора

Мисля, че настана времето, когато наистина трябва да се направи промяна – най-вече в мисленето ни, в обществената ни ангажираност, в отговорността, която трябва да поемем – всеки за себе си и всички за нас и за тези, които ще дойдат след нас. Да бъдем ангажирани и отговорни за децата ни, за града ни, за района ни.

Златица не е само тротоари, чешми, строежи, ремонти и прочие. Златица – това са хората, живеещи тук. И те разбират, че е трудно на една такава малка община като нашата да се справи с всички належащи проблеми. Но не разбират докога ще бъдат пренебрегвани и търсени само и единствено по изборно време. Като сега.

Какво като имаме по-различен център?
С това подобри ли се твоя, моя, техния жизнен стандарт? По-спокойно ли живеем? По-чисто ли е пред домовете ни? По-сигурно ли е ежедневието на децата ни? Повече възможности ли има пред мен, пред теб, пред всички ни за развитие тук – в нашия град?

Какво като уж вече Златица има „европейски облик”? А тези златичани, които хванаха Европата, за да търсят реализация и по-добро заплащане, тях как ще върнем – павета ли? Това са твоите деца, твоите внуци, моите съученици?
Мислиш ли, че ако продължаваме да се развиваме по този начин ще я има Златица и утре? Мислиш ли, че като намираме средства и влагаме усилия само в ремонти, ще останат хора, които да се наслаждават на ремонтираното?
Мислиш ли, че като вече десетилетия влагаме само и единствено в строенето на едно училище ще има кой да учи в него ако младите хора не останат тук?
Не вярвам!

Не вярвам, че като не гласуваме решаваме проблемите. Колко и да ни се струва, че нищо не зависи от нас и нашия глас, не е така. Другите, тези, които наказваме с негласуването си, си преразпределят нашите гласове и продължават да играят своите си игри и да се грижат само и единствено за себе си.
Трябва да се преборим Златица да бъде на хората, не на паветата. Трябва да се ангажираме с нашия град, за да продължим да живеем тук и да се чувстваме добре в родните си домове.

Колко мои приятели и съученици работят по София, Испания и широкия свят, а децата им живеят тук, защото те нямат възможност да си намерят добра работа в Златица, а трябва да им осигурят по-добро бъдеще? Колко пропуснати моменти, първи зъбчета, първи стъпки, първи думички, първи чертички и буквички са пропуснали като родители, за да могат да осигурят хляба и дрехите? Вярваш ли, че семейството като национална ценност се запазва, когато родители и деца са разделени в делника си, за да могат да оцелеят?
Аз не вярвам!

Вярваш ли, че като гласуваш доверие отново на същите хора,
резултатът ще е различен?!!
Аз не вярвам! Ако са искали да променят нещата, досега да са го сторили.
Затова – нека излезнем и гласуваме, нека изразим своето мнение, своите предпочитания и дадем доверието си на тези, които заслужават своя шанс –
на новите, на различните, на младите.
Аз ще гласувам! – А ти? Аз ще се боря да подобря света, в който живея! А ти? Аз ще продължа напред, защото знам, че мога и искам да постигна мечтите си! А ти? Ти – просто иди и Гласувай за новото начало и по-доброто бъдеще на своя град!
Горда Златишкова

Не отмина ли времето на "Тройната коалиция" в Златица

Шуми се, шуми по улици, кафенета и ъгълчетата, че някои от златишките кандидати за кметове отдавна са се договорили по между си и са си разпределили местата в малкия местен парламент с апетитни заложби. Затова и тримцата са поели по пътя на така наречената „позитивна” предизборна кампания, сиреч кой каквото събере от избирателните гласове пък после ще се види кой какъв точно да бъде. Местата, за които имат апетити все едни и същите ни кандидат-кметове са: за кмет, за председател на общинския съвет и за заместник кмет. И наистина, по действията им, по събиранията им на общи разговори (а уж сме в предизборна кампания и всеки е за себе си), можем да съдим, че отдавна, много отдавна са си преразпределили баницата, само чакат да мине 28-ми октомври и да видят на кой кое парче ще се падне.
Все същите номера, все същите „стари муцуни”, все същите словоизлияния при срещите с все същите избиратели.
Направи ли ви впечатление, че и на точно тези кандидати при откриване на кампанията присъстваха едни и същи хора, поканени поименно с лични покани?
На всички ни е ясно, че въпреки изборното време и кандидатиралите се 9 мераклии за кмет на общината, нямаме голям избор. Всъщност, нямаме почти никакъв избор – просто трябва да изберем по-малкото зло, както ми каза вчера един клиент, рекламирайки своя избранник.
На всички ни е ясно, че кокал трудно се пуска, още повече от побеснели кучета, за които той е и единствена алтернатива. На всички ни е ясно, че заигравките не са от вчера и че на играчите не им пука за обикновения гражданин.
Затова да помислим разумно и да отсъдим правилно на 28-ми – съгласни ли сме отново същата „тройна златишка коалиция” да ни управлява както досега? И не е ли време да отворим широко очи, да погледнем във всички посоки и да използваме правото си на глас, за да объркаме предварително предначертаните планове, разпределения и преразпределения на обичайните кандидати с обичайните все по-дълбоки джобове, които все по-обичайно си присвояват всичко, що е общинско, обществено и прочие, че чак посягат и на правото ни да избираме, като предварително са избрали бъдещето на Златица. И ако позволим това да се случи, повярвайте, то никак няма да е розово. Затова, гласувайте не за тези, които вече сте виждали в ролята на местни управници, защото те не играят честно, не се изправят открито един срещу друг, за да подобрят жизнения стандарт и облика на града ни, а се изправят срещу всички нас.
Аз не вярвам, че ако в общината влезнат отново същите, резултатът ще е различен?!! Прогледни и ти.
Петя ЧОЛАКОВА

"Другата ЗЛАТИЦА"

„Вървях един следобед без цел и посока...”. С тези думи от песента на Орлин Горанов, оглеждайки милия ни град Златица (град го е било!), огледах творението, наречено център (по-точно Новия център) и се сетих веднага за предаването по БиТиВи „Другата България”. Лъскавият център и шадравана несъмнено ще направят впечатление на някой и друг селянин, мъкнейки чувалите с червени чушки през него и кълнейки, че е затворен за коли, или на някой случайно попаднал олигофрен (като белгийските музиканти), но на живеещите тук не им е до фоерверки и празненства за честването на едно нещо наречено „център”. Още повече, че същите са виждали подобни неща в другите градове, а и села, отдавна, отдавна из цяла България.
Има даже хора от града, които са виждали по-помпозни центрове и в чужбина дори, като хората от танцовата трупа, разни търговци и прочие будни златичани.
Обаче да се върнем в Другата Златица, тази, на която готовите също общински зелени площи са само на един метър от официалните Нови, но те изобщо не се косят и прочие от общината, понеже не са на „точния човек”, онзи „Вашия”. Те, естествено, не се поддържат, а и никой от общината изобщо и не си прави сметката да ги поддържа. Визирам градинките пред закусвалнята и аптеката, а и тези зад тях в междублоковото пространство, превърнато на терен за добиване на тухли от кал и неделен пазарски паркинг. Некосената трева и увехналите цветя не правят добро впечатление г-н вече „Нашия човек”.
С риск да се повторя отново, в Другата Златица се появиха „Куците коне”, които дори г-жа Величкова се опитваше да прогони от вратата на общината. Сигурно не смеят да ги затворят, защото също са на „наш човек”. Между другото назначиха този, който питаше „защо се сече гората безразборно” на работа в общината, за да си държи езика зад зъбите. Нещо, което той самия потвърди пред свидетели.
Отиваме на запад в Другата Златица. Там всяка сутрин, особено събота и неделя, на 20 метра от общината пред първите блокове целите контейнери са изсипани буквално на земята и цялото блоково пространство и улицата до „Пещерата” е като прословутия Златишки пазар в неделя след 15.00 ч. Като казах „Пещерата”, се сещам, че отивайки до Милко завчера поогледах и емблематичната градинка с езерце и беседка, които бяха достоен декор за филма „Голямата риба” с Юън Макгрегър. Който го е гледал ще се сети за какво идва реч. Освен от двамата търговци, в нея подобрения не са правени от никой друг никъде и никога няма да се направят, просто защото на „Вашия човек” не му е стъпвал крака там.
Оттам отиваме още по на запад в Другата Златица. Пътят към гарата е като бомбандиран от постоянното возене на концентрат и копаене на различни комуникации, но и това си има своите предимства. Едно от тях е, че шофьорите не карат като бесни и минават с по-малко от 10 километра в час само и само да не потрошат и без това окаяните брички, купени от пазара на Горубляне. А какво остава за острова между двете ленти?
Така и така гледаме градинките и веднага се сещам за тези в двете детски градини. Същата картинка като при „Пещерата” и на центъра.
Оттам се насочваме на изток от Общината, където на улицата, на която живея от 12 години, се прави ремонт още от предния мандат. Тя се намира на 50 метра хвърлей от общинската сграда, но не е в полезрението на „Нашия човек” и не си струва същия да се занимава с нея, защото от общежитието няма да паднат гласове, а Гаци, комшиите му и циганите, живеещи наоколо можем да не ги броим за хора.
А, извинявайте, забравих Пешо Пилота, ама и той е пишман избирател.
Та, като си говорим за Другата Златица, няма начин да не спомена и шедьовъра в ремонтните и възстановителни работи – Часовниковата кула в Градската градинка до сами Общината. Това, което го направиха, не знам по чия заповед е, ама да отрежат клоните на вековно дърво, да окастрят и осакатят и липите, в други държави сваля кметове, председатели, губернатори и най-вече - вкарва в затвора. Обаче в Златица се използва за биене в гърдите. Ето, сега часовникът се вижда и от центъра, осветен от два халогена. Макар че ако ме питате, за да се постигне желания ефект, трябва да се бутне и общинската сграда, че закрива гледката. Но, сакън, да не подсещам „умната глава”, която, между другото, разрешавайки на 60-тонни камиони да преминават прокрай вратата на общината. Същата след един месец може ще си падне и сама, като комина, дето падна отзад.
Аз предлагам на „Нашия човек” да отсече и другите дървета, та да се вижда и от птичи поглед, или най-малкото от „Свищи плаз”.
А най-вече на оня г-н „Наш човек” препоръчвам, при откриването на измитата с пароструйката кула и нов център, да заведе и покаже гордостта на Другата Златица, намираща се на пет метра от Кулата. Сещате ли се вече какво имам в предвид? Ами разбира се де, именно знаменития, зловонен и от години немит Градски кенеф.
„Ашколсун Кьополоар” (цитат на Бай Ганьо, друга “умна глава”). Добре, че търговеца от градинката поне го облепи въшно, та да се връзва с обстановката. „А бе, как не се сетихме за тази идея, та Гаци да ни изпревари!”.
Оттам, като заведете гостите „При Кенефа”, са само 5 метра до градската клоака за изхвърляне на всевъзможни отпадъци, наречена река, която минава точно през центъра.
Така, че граждани на Другата Златица, когато се открива „Новия център” си вземете черджетата и поседнете на окосената тревичка, докато е прясна, че не се знае през следващия мандат какви ще Му бъдат приоритетите. Да не вземе да се сети някой, че центъра е вече малък, та да облагороди и мъртвите полета около „Чанкова”, където, естествено, ще засадим рози, та да ни мирише на гюл и белким да убие миризмата на говна, сергии, концентрати и най-вече на серен двуокис. (Имам някакъв спомен, че имаше на времето едно предизборно обещание за разработването на същата „Чанкова” и превръщането й отново във водеща текстилна фабрика, ама, не се сещам кой баш го обеща – припомнете ми де.)
А още по нагоре, се очаква да падне историческата забележителност „Златишкия Конак”, който при посещение на преподаватели от Нов Български Университет, беше оприличен на плевня. Естествено, поради голямата загриженост на „Вашия човек”.
А като разбраха какво всъщност е, реакциите бяха без коментар за безхаберието по отношение на уникалната сграда.
Пийте и яжте, граждани, на прясната трева като истински европейци, защото както се е тръгнало да се правят басейни (фонтани) и чешми, нищо не пречи да се стигне и до „Панагюрските колони”, където най-вероятно ще качим водата на самотек.
Впрочем на това му се вика „От девет дерета вода...” и т.н.
Само че в Другата Златица му казват от „От един азмак на 15 чучура вода ще донесе” само и само за кмет да се избере!
Честито, Златичани, тази година чешмички и градинки, догодина жълти стотинки.
Защото „Заедно можем повече”!
А какво точно могат и кои са тези, дето са заедно, да си отговори всеки сам за себе си!

Пламен КУНЧЕВ - Гаци

Нерадостно ЕЖЕДНЕВИЕ

Да посадиш дърво означава да си направил нещо смислено на този свят. Такова беше посланието на една сентенция, върху която трябва все повече да се замисляме. На едно посадено борче му трябват много години, за да порастне и да грейне с цялата си прелест. Едно дърво винаги надживява онзи, който го е посадил и се е грижил за него. То остава като диря за добрите дела на стопаните си.

А какво ли значи да осакатиш няколко дървета заради една спорно хубава гледка? На фона на обезлесяването на огромни площи, замърсяването на водите и въздуха – все дела на днешния съвременен човек, не би ли трябвало да бдим над всяка клонка, над всеки стрък, който се мъчи да оцелява редом до сиви сгради, строежи, мърсотия.
Заради една гледка, която само и единствено според теб е красива, да отсечеш едно дърво? Че има ли нещо по-красиво от неговата зеленина?
Заради една гледка да повредиш един ствол, да отрежеш клоните само от едната страна и дървото да остане да стърчи – глупаво и грозно, измъчено и тъжно. А има ли по-радващо за човешкото око от полюшващи се клони, съвършено подредени от всички страни, обвиващи в топла прегръдка?
Заради една гледка да разрушиш хармонията, като осакатиш две липи? А има ли по-омайно нещо от това да минеш под клоните им, когато са отрупани с цвят и да вдишаш вълшебния аромат?
По света хората преместват сгради, за да запазят едно дърво. По света хората се грижат и пазят. По света хората обичат природатаи се грижат за нея, стараят се да променят сивото ежедневие, за да се любуват пълноценно на природните пейзажи, които сами създават. По света се борят за установяване на високи международни стандарти, свързани с екологията, озеленяването, опазването на биологичното разнообразие. По света полагат грижи за зеленото си богатство и се стремят да го представят в пълната му прелест. По света правят така.
А ние, тук в Златица? Ние тук в Златица сечем наляво и надясно както ни падне. Има ли по-глупаво и просташко действие от това да орежеш и премахнеш зеленината, за да се вижда камъка? Някой в Златица реши да отсече дърветата, за да може да се вижда Часовниковата кула. Всички знаем колко е уникална и стойностна, но независимо от това, цената, която заплатихме, за да й се любуваме по отдалече, бе смъртта на природата около нея. Една страшна гледка. Viva глупостта!
Кой лиши студеният камък от топлата прегръдка на секвоята? Кой ни лиши от омайния аромат на липите? Кой си помисли, че отрязаното наполовина дърво, осакатено завинаги, радва окото на минаващите покрай него?
Не вярвам, че такъв човек може да разсъждава разумно и трезво!
Днес на някой му попречиха две липи, утре може да му попречи цялата гора, цялата планина, цялата земя на Златица. И тогава ще реши да я заличи от картата.
Страх ме е, че това може да се случи тук и сега. И много скоро наоколо ще има само бетон, асфалт, павета, навеси и мрачно сиви сгради. И както е тръгнало в Златица безразборно да се сече, децата ни ще се чудят и само по старите снимки ще могат да видят колко красива е била Градската градинка някога.
По централната градска част се засадиха много дървета, струващи големи суми от общинския бюджет. Около и в Градската градина се отразяха безценни многогодишни дървета, струващи освен всичко друго и спомените на поколения златичани.
Нищо друго не мога да кажа, освен отново: Вива глупостта! Но докога!
Петя Чолакова