Смъртта често ни отнема близък човек, приятел, сродник, съсед или просто познат. След него остават спомени и те говорят
за човека, който ги е създал, за човека – живял, творил и си отишъл тихо, незабележимо.
За такъв човек, скромен, с голяма душа, безкрайно отдаден на златишкото читалище и всичките му дейности, безумно влюбен в Златица и нейните обикновени хора, ще ви припомним днес.
Почетният гражданин на Златица Никола Младенов, бай Кольо, вуйчо Васо – така го наричаха приятелите му.
Незабравимият, гражданинът с чиста съвест, дългогодишният читалищен деятел и председател на читалището, добрият самарянин и великодушен човек. На него днес пишем това писмо. Той предсмъртно ни завеща да не го забравяме... Да помним участието му в самодейните колективи, в хоровете, в театралните постановки, в сатиричните състави, в карнавалите, във вечеринките.
Къде си бай Кольо да видиш читалището сега?
Ти беше прав, когато ни казваше, че над читалището ще вряскат кукумявки, а твоето дело ще потъне в забрава!
В читалищния дом се вмъкна „най-калпавия келеш на Златица”, както казваше ти, бай Кольо. Приживе ти не искаше да го видиш около себе си, а той се напъна да те замести.
Днес сме вече 20.10.2009 г. Мандатът на старото читалищно настоятелство отдавна изтече – още на 14.06.2009-та.
Събрание така и не се насрочва повече от три години – ни отчетно, ни изборно. Не го насрочват по техни си причини, защото на златичани отдавна им писна от безобразията, които се вършат в читалищната сграда и ще вземат да ги изгонят. Господата се спотайват, подписват документи, вземат решения и харчат читалищни пари за оня, дето свири в комините.
След някой ден Златица ще празнува 120 години от създаването на читалището. Кое ръководство, кое настоятелство подготвя празника? Новоизбрано от хората няма, старото е нелегитимно?
Какво доживяхме, бай Кольо, да не може в целият град да се намерят няколко души – дейни, енергични хора за читалищно ръководство?!? Срам! Голям срам за твоят обичан град, бай Кольо!
Да можеше, приятелю, да влезеш сега в читалището (ако те пуснат, разбира се), да ти литнат прилепите над главата, да ти замирише на мухъл от ъглите в читалищния салон... Да можеше от високото на видиш какво е почудище в твоят втори дом!
Да усетиш пустошта, която лъха от сцената... Да ти падне завесата на главата, да те задуши зловещата тишина... Няма детски смях и глъч, няма песни и музика, няма веселие. Няма живот в тъмния читалищен дом – все едно е дом на покойника, не на културата...
Ти, вуйчо Васо, не позволяваше лоша дума по адрес на читалището да се каже. Пазеше го като свой дом, душата ти беше в него.
Сега с тъга си спомняме за времето, когато пораснахме покрай тебе, за нашата младост. Ти намираше работа за всички нас.
Едного пращаше за вода, друг – да залепи обява, трети да нацепи дърва за печката, четвърти – да уведоми някого, че ще се проведе заседание на читалищното настоятелство. Телефонът беше пред теб, но ти не си позволяваше да ощетиш читалището дори с няколко стотинки, камо ли да ти покриват телефонните разговори на месец. За нас беше чест и гордост да ти помагаме и да седим с теб в твоята Светая-светих.
Днес това го няма! Не се допускат хората в Големия дом – ни млади, ни стари. Да ходят по кръчмите. Читалището е за „богоизбраните”.
Ти, бай Кольо, посрещаше всеки влязъл в читалището като роднина – усмихнат, човечен. Уговаряше всекиго да стане читалищен член, та левчето да влезе в читалищната каса за читалищна дейност, за книга, за театър, за танцова. Сега читалищен член може да стане само човек, приближен на председателя. За други – не е позволено. Членуването в читалището стана възможно само след щателно проучване кой си и на кой си човек – без да ти се даде устава, без да ти се разяснят правата и задълженията, без някой да се опита да те приобщи, за да има живот в читалището...
Къде си, приятелю, да поседнеш на стъпалата отпред, да се „порадваш” на клатушкащият се златишки велможа? Сигурни сме, че щеше да кажеш една от твоите любими фрази: „Бог да прости на пияндура. Аз не ща да му прощавам”.
Къде си сега, да влезеш в покоите на велможата, да поседнеш на новото кресло, да пийнеш едно марково питие?
Може читалищна дейност да няма никаква, може читалището да е заключено за децата и внуците ни, но за хиляди левове обзавеждане се кипри в председателската обител, а марковите питиета се леят като из ведро и за големи суми се купуват.
Бай Кольо, ти изкара пенсия на старото, олющено бюро. Когато кракът му се счупи, приятел донесе тухли-четворки и го подпря. Но около старото бюро кипеше живот, чуваше се смях, репетираха се роли... Къде са те сега? Вместо читалище – дом на покойника. Скръб, тегоба, мрак.
До бюрото ти цъфтеше бегония. Понякога празнувахме – всеки донасяше по нещо от къщи. Суджук, тиквеник, мекици, погача, тутманик. Но от дома, а не се харчеха читалищни пари за банкети.
Ех, бай Кольо, днес читалището не развива дейност като по твое време. Но то не е за чудене. Един барабанчик-тупанджия, комбайнер-тракторист, пожарникар, пишман културен деятел, заядлив и самовлюбен, незнаещ повече от „ало, нашия” човек, какво може да направи? Той просто се напъва да се покаже пред обществото като много кадърен, та след някоя година на изборите като се кандидатира я за кмет, я за общински съветник, вече да им е познат на избирателите.
Да развива постигнатото от теб ли?
Не, не може. Само доноси до прокуратурата, полицията съда може да пише... Такава дейност вече в читалището се развива...
Бай Кольо, ти често ни цитираше откъс от „Време разделно”, в който Манол говори за поганците „за същества – безродници, без душа, без съвест, без любов, които обитават тъмната бездна на проклятието и предателството”. Да можеше да погледнеш в каква тъмна бездна е превърнат твоя свиден втори дом – златишкото читалище! И какви се разпореждат в него?! Виждаш ли отгоре как читалището затъва в дупката и как все по-силно вее вятърът на безхаберието?
Страх ли притиска златичани, будна гражданска съвест ли няма?! До там ли я докарахме, та едно „петле-джинка” да раздава правосъдие?!? Да харчи грешни пари за оня, който клати клоните и да мърси делото ти?!?
Да беше тука, бай Кольо, такъв сиктир щеше да му теглиш, та щеше да се чуе чак в Пирдоп. Но те няма да браниш завоюваното и изграденото през годините.
Читалището е под ключ. Забраниха на децата от танцовия състав да играят за Коледа през миналата година и за 24-ти май през тази. Забраниха мероприятията – намериха си оправдания да почиват по празниците, вместо да работят и да заслужат големите си заплати. Златица мълчи. Златица търпи един самозабравил се комбайнер-тракторист да и чука сол на главата й! Златица много дълбоко спи – не чува воплите на страдащите за култура и история...
Дали златичани те забравиха, бай Кольо? Дали забравиха белокосият, засмян човек, който разговаряше с всекиго като с роднина? Ние все още помним твоят девиз: „С вълците вия, с овцете блея”.
Ти никого не подмина по пътя си, никого не обиди.
Съветваше, плачеше заедно с наскърбения човек, утешаваше го. Днес повече от всякога си нужен на Златица, на читалището, на хората. Тук е тъжно без теб. Пуст е твоят читалищен дом – мрачен и обримчен с паяжини.
Прости ни, приятелю, но не можахме да опазим хилядите експонати, събрани от теб през целия ти живот из Средногорския район. Нямаме достъп до помещенията, в които ги съхраняваха. Те си намериха нови собственици. Окрадоха труда на живота ти. Уж били разбивани врати, уж били откраднати. В полицията защо няма фиксирана кражба, така и не знаем? Значи, остава сами да се досетим кой окраде експонатите. Ти, бай Кольо, им помогни да си спомнят.
Не вярваме, че златичани са те забравили.
Ти беше един от тях. Такъв човек като теб не може да бъде забравен. Ти посвети целият си живот на Златица, твоята голяма любов. Все жалеше, че когато те погребат няма да гледаш към нея, а към Пирдоп.
На нас, твоите приятели, ни се иска златичани да се събудят, да прогледнат и в твоя памет да сложат читалищните работи в ред. Спешно да бъде проведено отчетно-изборно събрание, да се избере ново ръководство от енергични, дейни млади хора, които да работят както работеше ти.
Ако златичани не теглят чертата на това овчедушие, ако оставят да се затрива светилището, което строиха дедите и бащите им, жалко. Ако това не стане, прости ни бай Кольо, че не опазихме и картинната сбирка, която ти подари на читалището. Може би и картините си намериха нови собственици.
Прости ни, че не опазихме читалището от посегателството на алкохолици, които заспиват по масите в кръчмите, бездарници, барабанчици, председатели на разни комисии, слабограмотници...
Какви пожелания отправи към нас преди да си отидеш от този свят! Как тъжно ги редеше, а от очите ти капеха сълзи...
Ти като че предчувстваше какво ще се случи, когато теб вече няма да те има, за да браниш делото си.
Няма вече театрални колективи, няма хорове, няма детски школи, няма концерти. Нищо няма.
От дъжд на вятър се прави някакво мероприятие ей така, от хорска срама около някой голям празник и толкоз. Обзаведен е председателския кабинет и канцеларията като на министър. Плащат се огромни сметки за ел. енергия, представят се фактури за хиляди левове, похарчени по заведения – за алкохол и ядене. Намесиха читалището и в политиката. Читалището се пълни само около избори – по политически срещи с кандидатите. Който не е с читалищното ръководство е враг на читалището...
Ето защо написахме това писмо, бай Кольо.
Не е по силите ни да се борим срещу озурпаторите. Прости ни, приятелю, че светилището е обвито в забвение и интриги, и потъва в мрака. Ти ни обеща и от отвъдното да пазиш Златица и „убавините” златишки. Няма го твоят тънък хумор и острата ти критика! Златица хептен затъна, или както ти обичаше да казваш: „занееля”. И онези, които се веселиха около теб по празниците, аплодираха твоите театрални изяви, радваха се на всеки концерт – и те сега си траят. Защо стана така, бай Кольо? Дали, защото злото взе връх над доброто, лицемерието над истината?
В читалището цари беззаконие и безконтролност.
Златичани те обичаха, приятелю, но изглежда те забравиха, защото все още мълчаливо стават свидетели на случващото се...
Дано Бог чуе молбата ни и прати разум на неразумните, а с гръм разбуди спящите! А ти – прощавай, че не опазихме делото ти!
Златка Младенова и приятели
30 ноември 2009
МЕДОДОБИВНО "ЧИСТО" СРЕДНОГОРИЕ
Преди дни огромен облак опасни и вредни вещества се образува на територията на бившето МДК-ка, след което бавно се издигна нагоре и се понесе в посока на Дома за медико-социални грижи за деца в Златица, Вилна зона „Черешака” и околията. Хората, които в този момент са били на работа в завода разказват, че дори и с предпазни маски не са могли да дишат нормално, имали са гаден лепкаво-горчив вкус и в продължение на няколко дни са страдали от силно главоболие, общо неразположение, гадене и повръщане.
Доста стряскащ и тревожен факт е, че виждащият се от километри отровен облак, не бе засечен от нито един измервателен апарат и никъде не бяха публикувани данни за стойността на отровните газове, с които за пореден път бе обгазено Средногорието. Нито една национална медия не спомена за ефекта от поредното залпово замърсяване от иначе претендиращия за екологично чист производител. Така стана и преди около два месеца с разлива хвост на Елаците, когато тонове от отровата се изляха през пропукалата се стена на хвостохранилището.
В тези нередки случаи на масови замърсявания в „черната точка” на Европа – Средногорието, все още се процедира, както по времето на Чернобил – при пълно затъмнение и лишаване на населението от информация на какво са подложени ежедневно.
След тези често случващи се инцидентни изпускания и залпови замърсявания, никак не е учудващо, че все по-често умират 30-40 годишни мъже от някоя форма на рак, над 90% от жителите страдат от астма и други остри дихателни заболявания, всяко второ дете има всевъзможни известни и неизвестни алергии, а процента на увредените деца расте с неконтролируема скорост.
А иначе, настоящите управници и собственици на завода демонстрират изключителна загриженост за хората и природата – на думи, и изпълняват своята амбициозна дарителска програма, която на година възлиза на 200 хиляди лева при годишна печалба за предприятието в размер на няколко стотин милиона евро.
И единствено страхът, който е обзел работниците, че ще бъдат уволнени и няма да могат да покриват разходите си и да осигуряват хляб за децата си, ги кара всеки ден да рискуват своя и техния живот, като премълчават престъпното замърсяване, на което всеки ден стават преки свидетели.
А държавата тихичко се е скрила зад комисионните и мърка доволно... Какво тук значат няколко хиляди люде, които всеки ден са подложени на геноцид?! Важни са данъците, които влизат в държавната хазна и другите финансови отчисления, давани под и над масата.
След няколко разговора с различни обществени личности разбрахме едно – всяка една българска лаборатория, която би могла да направи изследвания на населението в нашия регион, както и на водата, въздуха и почвите, не е много заинтересована да го извърши. Пък и има доста съмнения по отношение верността на данните, които се предоставят след това.
Интересен е фактът, че в Златица на три места има монтирани контролно-измервателни уреди, но данните от тях първо отиват в завода и чак след това се връщат обработени в Общината и се показват на телевизора във фоайето, за да може всеки да се убеди, че няма никакво замърсяване в района – въпреки горчивия лепкав вкус в устата, силното главоболие, болките в корема, гаденето и повръщането.
Да сте живи и здрави, докато може да издържи организма ви, уважаеми читатели. Останалото е... Божа работа!!! Друг няма кой да помогне и да се грижи за живота и здравето ви.
Харчете си с радост отпуснатите 200 хиляди лева за социални проекти от завода и им благодарете, че са толкова добри да дадат и тях, че то в тая криза за кое по напред – за автомобилни състезания и състезатели ли, за социални нужди ли, за коктейли и гостувания по нощни тв-предавания ли – за какво ли?...
А от екологичните списания можете да научите всичко за опазването и грижата за околната среда, но преди да вземете информацията на сериозно, погледнете долу на втора страница кои са тези, които спонсорират изданието. Ще откриете много познати фирми!!! Е може за общините пари да няма, но за помпозни статии в лъскави скъпи издания – има, има. Нали там пише, че са изрядни и че всички ние трябва да сме безкрайно щастливи, че са избрали да инвестират именно тук тези мощни инвеститори. Избрали са именно нашата красива страна, нашия прекрасен Средногорски район, за да позиционират производствата си... Наред с... Африка...
В нашият регион са се пръкнали модерните напоследък и много шикови „зелени компании”, които „не просто спазват законите, садят дръвчета или замърсяват по-малко – те създават стойност”. И тя е над всичко... Ходят по форуми, тракат ченета и се самовъзхваляват надълго и нашироко колко са прецизни и екологично-чисти. А тук, на село, в дълбоката провинция заводите им ежеминутно бълват отрови и генерират само и единствено... Крупна печалба... И тя е над всичко... Ден след ден...
И няма значение, че все по-често от отровите им умират хора... И деца... Нали изпълняват мижавите си социални програми... Плащат си, където трябва... Правилата и нормите са за това – да се нарушават... Аборигените – да мълчат, че... Лошо им се пише. Те имат правото само и единствено... да дишат отрови и да... умрат!!!
Най-болното е, че зачестиха предателствата на местните хора, назначени на някоя по-висока длъжност, които за няколкото гроша, които получават в повече, отдавна са продали душите си на дявола и мачкат наред, без дори да се замислят, че давайки на децата си повече финансови средства, ги убиват със сигурността и прецизността на всяка глътка въздух и вода... Отровите не подминават никого... Ни беден, ни богат...
Доста стряскащ и тревожен факт е, че виждащият се от километри отровен облак, не бе засечен от нито един измервателен апарат и никъде не бяха публикувани данни за стойността на отровните газове, с които за пореден път бе обгазено Средногорието. Нито една национална медия не спомена за ефекта от поредното залпово замърсяване от иначе претендиращия за екологично чист производител. Така стана и преди около два месеца с разлива хвост на Елаците, когато тонове от отровата се изляха през пропукалата се стена на хвостохранилището.
В тези нередки случаи на масови замърсявания в „черната точка” на Европа – Средногорието, все още се процедира, както по времето на Чернобил – при пълно затъмнение и лишаване на населението от информация на какво са подложени ежедневно.
След тези често случващи се инцидентни изпускания и залпови замърсявания, никак не е учудващо, че все по-често умират 30-40 годишни мъже от някоя форма на рак, над 90% от жителите страдат от астма и други остри дихателни заболявания, всяко второ дете има всевъзможни известни и неизвестни алергии, а процента на увредените деца расте с неконтролируема скорост.
А иначе, настоящите управници и собственици на завода демонстрират изключителна загриженост за хората и природата – на думи, и изпълняват своята амбициозна дарителска програма, която на година възлиза на 200 хиляди лева при годишна печалба за предприятието в размер на няколко стотин милиона евро.
И единствено страхът, който е обзел работниците, че ще бъдат уволнени и няма да могат да покриват разходите си и да осигуряват хляб за децата си, ги кара всеки ден да рискуват своя и техния живот, като премълчават престъпното замърсяване, на което всеки ден стават преки свидетели.
А държавата тихичко се е скрила зад комисионните и мърка доволно... Какво тук значат няколко хиляди люде, които всеки ден са подложени на геноцид?! Важни са данъците, които влизат в държавната хазна и другите финансови отчисления, давани под и над масата.
След няколко разговора с различни обществени личности разбрахме едно – всяка една българска лаборатория, която би могла да направи изследвания на населението в нашия регион, както и на водата, въздуха и почвите, не е много заинтересована да го извърши. Пък и има доста съмнения по отношение верността на данните, които се предоставят след това.
Интересен е фактът, че в Златица на три места има монтирани контролно-измервателни уреди, но данните от тях първо отиват в завода и чак след това се връщат обработени в Общината и се показват на телевизора във фоайето, за да може всеки да се убеди, че няма никакво замърсяване в района – въпреки горчивия лепкав вкус в устата, силното главоболие, болките в корема, гаденето и повръщането.
Да сте живи и здрави, докато може да издържи организма ви, уважаеми читатели. Останалото е... Божа работа!!! Друг няма кой да помогне и да се грижи за живота и здравето ви.
Харчете си с радост отпуснатите 200 хиляди лева за социални проекти от завода и им благодарете, че са толкова добри да дадат и тях, че то в тая криза за кое по напред – за автомобилни състезания и състезатели ли, за социални нужди ли, за коктейли и гостувания по нощни тв-предавания ли – за какво ли?...
А от екологичните списания можете да научите всичко за опазването и грижата за околната среда, но преди да вземете информацията на сериозно, погледнете долу на втора страница кои са тези, които спонсорират изданието. Ще откриете много познати фирми!!! Е може за общините пари да няма, но за помпозни статии в лъскави скъпи издания – има, има. Нали там пише, че са изрядни и че всички ние трябва да сме безкрайно щастливи, че са избрали да инвестират именно тук тези мощни инвеститори. Избрали са именно нашата красива страна, нашия прекрасен Средногорски район, за да позиционират производствата си... Наред с... Африка...
В нашият регион са се пръкнали модерните напоследък и много шикови „зелени компании”, които „не просто спазват законите, садят дръвчета или замърсяват по-малко – те създават стойност”. И тя е над всичко... Ходят по форуми, тракат ченета и се самовъзхваляват надълго и нашироко колко са прецизни и екологично-чисти. А тук, на село, в дълбоката провинция заводите им ежеминутно бълват отрови и генерират само и единствено... Крупна печалба... И тя е над всичко... Ден след ден...
И няма значение, че все по-често от отровите им умират хора... И деца... Нали изпълняват мижавите си социални програми... Плащат си, където трябва... Правилата и нормите са за това – да се нарушават... Аборигените – да мълчат, че... Лошо им се пише. Те имат правото само и единствено... да дишат отрови и да... умрат!!!
Най-болното е, че зачестиха предателствата на местните хора, назначени на някоя по-висока длъжност, които за няколкото гроша, които получават в повече, отдавна са продали душите си на дявола и мачкат наред, без дори да се замислят, че давайки на децата си повече финансови средства, ги убиват със сигурността и прецизността на всяка глътка въздух и вода... Отровите не подминават никого... Ни беден, ни богат...
01 октомври 2009
"Не Ви Верваме"
Какво се оказа: „Облякъл се Илия, пак в тия”.
Изминалите избори го доказаха категорично и безапелационно.
Особено в района ни, където всички лидери, ама абсолютно всички лидери на ГЕРБ, си гукаха толкова явно с БСП, ДПС, Евророма и кой ли не още, че местните хора губеха представа кой от кои е, кой кого представлява и каква програма води, а и ще я изпълнява ли въобще, като спечели изборите.
То не бяха черпенета преди евроизборите, то не бяха седенки след тях.
То не бяха софри и почерпушки преди и след парламентарни избори, навеждания за комисиите, прехвърляне на места от БСП на ГЕРБ, РЗС, ДПС и кой ли не още.
Не ви ли е познато!?!
При това – до болка. Но всичко вече е наредено, изборите свършиха и очакваме с нетърпение новото правителство. И както вече е прието да анализираме действията на партийците в района, започваме именно от там, като зачекнем общините от Мирково, та до Антон.
В Мирково горките си въобразиха, че кметицата е вече депутат, та чак и на нов джип се зарадваха. То не бяха изявления в пресата, че видите ли аз съм готова вече - за депутат, де, разбира се. То не бяха призиви, молби, та чак имахме чувството, че го удряме на плач. Само, че къде бяха тия призиви - в ляво ориентираните местни вестници. Кой ги чете тези издания? То се знае, хората на БСП, eстествено. Па се дивят и се чудят толкова ли много пари има тя, че ги дава за лицето на вестниците? Нейсе, видяхме я какво направи, като кучето на нивата.
Чавдар или „Радославово”, или „Коланларе”, или в близко бъдеще „Бойково” може би, едва ли не, въобще не се повлия от боядисаната нова стара вълна и си гласува по партийна съвест, т.е. за БСП. Нищо, че и там имаше кандидат за депутат от ГЕРБ. Ние си се знаем, викаше някакви женица на площада, която едва ли е ходила по-далеч в живота си от това да се мотае по Златишкия пазар в неделя, но на която, ако пусне друга бюлетина, освен тази на БСП, ще й изсъхне ръката!
Челопеч! Челопеч, естествено, се припозна в ГЕРБ, при това воден от човек, толкова свързан с БКП, БСП и производните му, че не знам как да я опиша създалата се ситуация. Парадоксалното в Челопеч беше, че де що имаше места в комисиите, бяха подарени на ГЕРБ, РЗС и други партии от местния лидер на БСП по причини, които ще лъснат тепърва не само тук, но и в национален мащаб.
В Златица още от местните избори си има седянка, в която си гукат всичките местни представители на партии в града. Е, почти всички! Затова и избирателите предпочетоха „Атака” в национален мащаб, която обаче на градски избори я има, я няма един микробус хора (толкова бяха отишли на предизборното мероприятие в Батак).
Маргиналната партия на жената, която масово защитавахме и на която масово повярвахме, късаше месо от другите малки партии и си броеше гласовете за след две години. Не четете достатъчно, госпожице!
Естествено, че и тук гореспоменатите лидери на гореспоменатите партии бяха преди и след изборите на почерпушка, така че ситуацията си е ясна от самото начало – бистра като златишка ракия.
В Пирдоп видяхме огромната хидра на БСП как усвои местната власт, като докара даже президента, а К. Добрев беше през ден в града. Освен тях, то не бяха съветниците на Станишев, водачите на листите му, кметицата от Ихтиман и още, и още велики и огромни „капацитети” в областите си от същата тая листа. Гледат хората и не вярват на „ушите си”! ГЕРБ не управляваше ли града? Какво правят тук тия? Как какво? Ще се сетите след една година, когато същата тази ситуация се повтори отново със същите муцуни в различни краски.
Чакат си хорицата промяна, гласуват против ДПС. Ама какво стана?
Я чакайте! Оказа се, че в района само ДПС си умножи в пъти гласовете, а и областния управител даже влезе в парламента, като при това удари в земята и Атака, и Синята коалиция в райони без турско население. „Аферим”. Всъщност, областният управител не е навредил почти на никой в Софийска област и името му не е спрягано в скандали, като при други управления.
Като се сетих за „Партията на верния път”, искам да ви припомня, че и правителството на малцинството на Филип Димитров оцеля точно 9 месеца и беше бламирано точно от ДПС!
В Средногорието, обаче, ни чакат доста катаклизми, които бушуват вече и над повърхността, защото надеждите на хората са за това не да гледат местните лидери как си пият пиенето заедно и си редят техните си работи, а да изпълняват волята на избирателите, а именно: да се вкарат в затвора престъпниците, да се спрат нагласените конкурси и вземанията под масата, да се облагодетелстват местните общини, да управлява ГЕРБ, но с хора, които не са свързани по никакъв начин с тези, които са им ментори от БСП.
И да не забравим новоизлюпилите се лидери на Лидер, които се хванаха за ръка с Новото време. Познати муцуни от стари ленти – погледнете в листите от местните избори (Атака, ГЕРБ), може и по-назад във времето – ще откриете доста познати лица в нови премени.
И за каква промяна говорим всъщност, когато за депутат се издига син на кмет от Ботевград с много „оригинална” диплома, момче „рапър”, който едва ли го интересуват съдбините на България и т.н., т.н. „Карнавалната група” се допълва и от водачите на листи от Синята коалиция и РЗС с депутати като Краси Каракачанов и Мария Капон.
Този филм вече сме го гледали - при Царя. Стягайте се за нови избори, а дотогава, в условията на избори –
„Я камилата, я камиларя”.
Гаци ЛАЙФ
Изминалите избори го доказаха категорично и безапелационно.
Особено в района ни, където всички лидери, ама абсолютно всички лидери на ГЕРБ, си гукаха толкова явно с БСП, ДПС, Евророма и кой ли не още, че местните хора губеха представа кой от кои е, кой кого представлява и каква програма води, а и ще я изпълнява ли въобще, като спечели изборите.
То не бяха черпенета преди евроизборите, то не бяха седенки след тях.
То не бяха софри и почерпушки преди и след парламентарни избори, навеждания за комисиите, прехвърляне на места от БСП на ГЕРБ, РЗС, ДПС и кой ли не още.
Не ви ли е познато!?!
При това – до болка. Но всичко вече е наредено, изборите свършиха и очакваме с нетърпение новото правителство. И както вече е прието да анализираме действията на партийците в района, започваме именно от там, като зачекнем общините от Мирково, та до Антон.
В Мирково горките си въобразиха, че кметицата е вече депутат, та чак и на нов джип се зарадваха. То не бяха изявления в пресата, че видите ли аз съм готова вече - за депутат, де, разбира се. То не бяха призиви, молби, та чак имахме чувството, че го удряме на плач. Само, че къде бяха тия призиви - в ляво ориентираните местни вестници. Кой ги чете тези издания? То се знае, хората на БСП, eстествено. Па се дивят и се чудят толкова ли много пари има тя, че ги дава за лицето на вестниците? Нейсе, видяхме я какво направи, като кучето на нивата.
Чавдар или „Радославово”, или „Коланларе”, или в близко бъдеще „Бойково” може би, едва ли не, въобще не се повлия от боядисаната нова стара вълна и си гласува по партийна съвест, т.е. за БСП. Нищо, че и там имаше кандидат за депутат от ГЕРБ. Ние си се знаем, викаше някакви женица на площада, която едва ли е ходила по-далеч в живота си от това да се мотае по Златишкия пазар в неделя, но на която, ако пусне друга бюлетина, освен тази на БСП, ще й изсъхне ръката!
Челопеч! Челопеч, естествено, се припозна в ГЕРБ, при това воден от човек, толкова свързан с БКП, БСП и производните му, че не знам как да я опиша създалата се ситуация. Парадоксалното в Челопеч беше, че де що имаше места в комисиите, бяха подарени на ГЕРБ, РЗС и други партии от местния лидер на БСП по причини, които ще лъснат тепърва не само тук, но и в национален мащаб.
В Златица още от местните избори си има седянка, в която си гукат всичките местни представители на партии в града. Е, почти всички! Затова и избирателите предпочетоха „Атака” в национален мащаб, която обаче на градски избори я има, я няма един микробус хора (толкова бяха отишли на предизборното мероприятие в Батак).
Маргиналната партия на жената, която масово защитавахме и на която масово повярвахме, късаше месо от другите малки партии и си броеше гласовете за след две години. Не четете достатъчно, госпожице!
Естествено, че и тук гореспоменатите лидери на гореспоменатите партии бяха преди и след изборите на почерпушка, така че ситуацията си е ясна от самото начало – бистра като златишка ракия.
В Пирдоп видяхме огромната хидра на БСП как усвои местната власт, като докара даже президента, а К. Добрев беше през ден в града. Освен тях, то не бяха съветниците на Станишев, водачите на листите му, кметицата от Ихтиман и още, и още велики и огромни „капацитети” в областите си от същата тая листа. Гледат хората и не вярват на „ушите си”! ГЕРБ не управляваше ли града? Какво правят тук тия? Как какво? Ще се сетите след една година, когато същата тази ситуация се повтори отново със същите муцуни в различни краски.
Чакат си хорицата промяна, гласуват против ДПС. Ама какво стана?
Я чакайте! Оказа се, че в района само ДПС си умножи в пъти гласовете, а и областния управител даже влезе в парламента, като при това удари в земята и Атака, и Синята коалиция в райони без турско население. „Аферим”. Всъщност, областният управител не е навредил почти на никой в Софийска област и името му не е спрягано в скандали, като при други управления.
Като се сетих за „Партията на верния път”, искам да ви припомня, че и правителството на малцинството на Филип Димитров оцеля точно 9 месеца и беше бламирано точно от ДПС!
В Средногорието, обаче, ни чакат доста катаклизми, които бушуват вече и над повърхността, защото надеждите на хората са за това не да гледат местните лидери как си пият пиенето заедно и си редят техните си работи, а да изпълняват волята на избирателите, а именно: да се вкарат в затвора престъпниците, да се спрат нагласените конкурси и вземанията под масата, да се облагодетелстват местните общини, да управлява ГЕРБ, но с хора, които не са свързани по никакъв начин с тези, които са им ментори от БСП.
И да не забравим новоизлюпилите се лидери на Лидер, които се хванаха за ръка с Новото време. Познати муцуни от стари ленти – погледнете в листите от местните избори (Атака, ГЕРБ), може и по-назад във времето – ще откриете доста познати лица в нови премени.
И за каква промяна говорим всъщност, когато за депутат се издига син на кмет от Ботевград с много „оригинална” диплома, момче „рапър”, който едва ли го интересуват съдбините на България и т.н., т.н. „Карнавалната група” се допълва и от водачите на листи от Синята коалиция и РЗС с депутати като Краси Каракачанов и Мария Капон.
Този филм вече сме го гледали - при Царя. Стягайте се за нови избори, а дотогава, в условията на избори –
„Я камилата, я камиларя”.
Гаци ЛАЙФ
Силуети във времето
Васил Левски,
Филип Тотю
и Панайот Хитов
в Златишкия Балкан
на 20 и 21 юли 1867 г.
През 1968 година, незабравимият председател на читалището в Златица Никола Младенов ми възложи да отида в Народната библиотека в София и открия книгата на Филип Симидов – „Прочутият Филип Тотю войвода”. Причината бе, че в тази книга е описана срещата на двете чети, състояла се в Златишкия Балкан на 20 юли 1867 г. и последвалото сражение с изпратената срещу тях потеря от Златишката кааза, състояло се на 21 юли 1867 г.
Естествено, изпълних заръката на Никола Младенов и намерих книгата. Прочетох я на един дъх, а страниците, в които е описана срещата в Златица преснимах и донесох в златишкото читалище за радост на всички патриоти от Патриотичното дружество към читалището – Недялко Патриота, Никола Панджеров, Захари Зашев, Алма Найденова, Георги Златанов и други. Във връзка с това бе организиран и поход с участието на ученици от Основно училище „Отец Паисий” до „Старата бачия”, където е станало сражението на тези велики българи с турската потеря.
Край големия огън, под тежките корони на дърветата, помнещи онези заветни времена, тържествено прочетохме тези свидни страници. На другия ден започнахме да събираме камъни и изградихме с тях пирамида, за да отбележим това свято място и след време да сложим паметен знак-плоча, което за съжаление не се случи, мечтите ни не можаха да се реализират.
Да се надяваме, че днес, Община Златица, прекланяйки се пред историята на града ни, ще разработи проект в тази насока и ще изгради еко-пътека до „Старата бачия”, където всеки, носещ в сърцето си подвига на нашите априлци, ще има възможността да се преклони пред паметта им.
Местността е прекрасна. Голяма поляна, оградена от всички страни с вековна букова гора (все още оцеляла от дървосекачите) и чудна студена вода, извираща наблизо в „Топал кая”.
Пътят от Златица до това свидно за всички ни място минава по река Куру дере, а след „Изсипаният път” пресича реката и тръгва по стар коларски път за „Кара алан” и „Старата бачия”. Маршрутът е лесен, без стръмни изкачвания и в по-голямата си част е сред вековна букова гора – от Златица до „Старата бачия” се отива за около 2-3 часа.
Но, да се върнем към историята и пожълтелите страници на книгата „Филип Тотю – Хвърковатий войвода”, които разказват за събитията, случили се в онези години. През юли 1867 година двете чети минават река Дунав на различни места. Четата на Филип Тотю води непрекъснати сражения с турската войска и башибозук, които искат да й преградят пътя към Балкана. Най-известното сражение е при с. Върбовска – Великотърновско. Сражението трае цял ден. През нощта четниците си пробиват път с бой през турците и поемат към Балкана-закрилник.
Четата на Панайот Хитов със знаменосец Васил Левски минава Дунава при Тутракан. Опитният войвода я превежда през засади и боеве до Стара планина. Те поемат по билото към Централна Стара планина. На последната страница от своето джобно тефтерче Апостола е отбелязал следният факт: „Упокои се капитан Иван от Търново между Тетевени и Златица”.
От стари златичани знам, че на това място (където е погребан капитан Иван от четниците), му казват „Гроба”. Така се казва и сега тази местност. Там също трябва да се постави кръст на мястото, където е погребан капитан Иван. Трябва да се знае, че по това време (1867 г.) са изградени телеграфни линии в Турската империя. Телеграф е имало и в Златишкият конак, а Златица е била Кааза с околийски управител – каймакан и полицейски началник – мюдюрин. По телеграфа е било съобщено в Златица, че двете чети се движат по билото на Стара планина и е заповядано срещу тях да бъде изпратена голяма потеря, начело с каймаканина и мюдюрина. На всички пастири е заповядано да свалят стадата си от Балкана, за да бъдат лишени четниците от храна.
На 19 юли 1867 г. потерята заема позиции и прави засада на пътеката под връх „Свищи плаз”. На 20 юли 1867 г. двете чети случайно се срещат, след като четата на Панайот Хитов е погребала капитан Иван. Двете чети решават да се движат заедно по билото на Стара планина към Сърбия с общо командване и знаменосец Васил Левски.
Вечерта на 20 юли 1867 г. те забелязват на една поляна голям огън. Филип Тотю, Панайот Хитов и Васил Левски отиват пълзешком до огъня, за да разберат какви хора има около него. Когато те стигат до огъня, виждат край него да спи човек, завит с хубаво халище. Решават да го пленят и занесат при четите, които ги чакат в края на гората. Филип Тотю го хваща за краката, Панайот Хитов за ръцете, а Левски му запушва устата, за да не вика, като се събуди. Понасят го към четите, но Левски се спъва, изпуска устата на турчина и той започва да вика... Тримата се навеждат над него и започват да го кълцат с ножовете си, но в това време върху тях се изсипва огън от пушките на събудилите си турци, които са се намирали в края на гората. Филип Тотю, Панайот Хитов и Левски се спасяват от турските куршуми, наведени над турчина. След стрелбата срещу тях, те изпускат турчина. Веднага се втурват към четниците и се започва сражението...
Потерята е голяма и добре въоръжена с пушки „Уинчестър” – най-модерните и ефективни за времето си. В тъмнината обаче те не знаят броя на четниците, които се хвърлят срещу тях в лют ръкопашен бой. Турците се стъписват и бягат към Златица. Изоставят оръжията си, мунициите и всичко останало, с което са били. Това са богати трофеи за четниците. Два ата (жребци) с богато украсени седла, пищови с позлатени дръжки, скъпи саби и ятагани са сред останалите на бойното поле. На сутринта четниците разбират от едно овчарче, скрито в клоните на една бука, че тези богати трофеи принадлежат на златишките каймаканин и мюдюрин – предводителите на потерята. Тогава те пишат следното писмо до каймаканина и го изпращат в Златица по овчарчето:
„До каймаканина в Златица. Ако питате за нас и ни търси някой друг каймаканин, кажете му, че пак сме на същото място, гдето се срещнахме с вас тази сутрин рано. Нека дойде, ний го чакаме и ще го дочакаме като вас”.
Такива чеда е раждала българската майка юнашка тогава. За съжаление сега не е същото. Сега в Златица на последните парламентарни избори има над 5% гласоподаватели за ДПС, а в страната са и много повече. И вместо да помним и се гордеем с юнашкото си минало, ние сме свели глави пред съвременните си поробители, спечелили без бой. Превърнахме се в безродници и предатели, които не помнят историята си.
Стоян Шиеков
Филип Тотю
и Панайот Хитов
в Златишкия Балкан
на 20 и 21 юли 1867 г.
През 1968 година, незабравимият председател на читалището в Златица Никола Младенов ми възложи да отида в Народната библиотека в София и открия книгата на Филип Симидов – „Прочутият Филип Тотю войвода”. Причината бе, че в тази книга е описана срещата на двете чети, състояла се в Златишкия Балкан на 20 юли 1867 г. и последвалото сражение с изпратената срещу тях потеря от Златишката кааза, състояло се на 21 юли 1867 г.
Естествено, изпълних заръката на Никола Младенов и намерих книгата. Прочетох я на един дъх, а страниците, в които е описана срещата в Златица преснимах и донесох в златишкото читалище за радост на всички патриоти от Патриотичното дружество към читалището – Недялко Патриота, Никола Панджеров, Захари Зашев, Алма Найденова, Георги Златанов и други. Във връзка с това бе организиран и поход с участието на ученици от Основно училище „Отец Паисий” до „Старата бачия”, където е станало сражението на тези велики българи с турската потеря.
Край големия огън, под тежките корони на дърветата, помнещи онези заветни времена, тържествено прочетохме тези свидни страници. На другия ден започнахме да събираме камъни и изградихме с тях пирамида, за да отбележим това свято място и след време да сложим паметен знак-плоча, което за съжаление не се случи, мечтите ни не можаха да се реализират.
Да се надяваме, че днес, Община Златица, прекланяйки се пред историята на града ни, ще разработи проект в тази насока и ще изгради еко-пътека до „Старата бачия”, където всеки, носещ в сърцето си подвига на нашите априлци, ще има възможността да се преклони пред паметта им.
Местността е прекрасна. Голяма поляна, оградена от всички страни с вековна букова гора (все още оцеляла от дървосекачите) и чудна студена вода, извираща наблизо в „Топал кая”.
Пътят от Златица до това свидно за всички ни място минава по река Куру дере, а след „Изсипаният път” пресича реката и тръгва по стар коларски път за „Кара алан” и „Старата бачия”. Маршрутът е лесен, без стръмни изкачвания и в по-голямата си част е сред вековна букова гора – от Златица до „Старата бачия” се отива за около 2-3 часа.
Но, да се върнем към историята и пожълтелите страници на книгата „Филип Тотю – Хвърковатий войвода”, които разказват за събитията, случили се в онези години. През юли 1867 година двете чети минават река Дунав на различни места. Четата на Филип Тотю води непрекъснати сражения с турската войска и башибозук, които искат да й преградят пътя към Балкана. Най-известното сражение е при с. Върбовска – Великотърновско. Сражението трае цял ден. През нощта четниците си пробиват път с бой през турците и поемат към Балкана-закрилник.
Четата на Панайот Хитов със знаменосец Васил Левски минава Дунава при Тутракан. Опитният войвода я превежда през засади и боеве до Стара планина. Те поемат по билото към Централна Стара планина. На последната страница от своето джобно тефтерче Апостола е отбелязал следният факт: „Упокои се капитан Иван от Търново между Тетевени и Златица”.
От стари златичани знам, че на това място (където е погребан капитан Иван от четниците), му казват „Гроба”. Така се казва и сега тази местност. Там също трябва да се постави кръст на мястото, където е погребан капитан Иван. Трябва да се знае, че по това време (1867 г.) са изградени телеграфни линии в Турската империя. Телеграф е имало и в Златишкият конак, а Златица е била Кааза с околийски управител – каймакан и полицейски началник – мюдюрин. По телеграфа е било съобщено в Златица, че двете чети се движат по билото на Стара планина и е заповядано срещу тях да бъде изпратена голяма потеря, начело с каймаканина и мюдюрина. На всички пастири е заповядано да свалят стадата си от Балкана, за да бъдат лишени четниците от храна.
На 19 юли 1867 г. потерята заема позиции и прави засада на пътеката под връх „Свищи плаз”. На 20 юли 1867 г. двете чети случайно се срещат, след като четата на Панайот Хитов е погребала капитан Иван. Двете чети решават да се движат заедно по билото на Стара планина към Сърбия с общо командване и знаменосец Васил Левски.
Вечерта на 20 юли 1867 г. те забелязват на една поляна голям огън. Филип Тотю, Панайот Хитов и Васил Левски отиват пълзешком до огъня, за да разберат какви хора има около него. Когато те стигат до огъня, виждат край него да спи човек, завит с хубаво халище. Решават да го пленят и занесат при четите, които ги чакат в края на гората. Филип Тотю го хваща за краката, Панайот Хитов за ръцете, а Левски му запушва устата, за да не вика, като се събуди. Понасят го към четите, но Левски се спъва, изпуска устата на турчина и той започва да вика... Тримата се навеждат над него и започват да го кълцат с ножовете си, но в това време върху тях се изсипва огън от пушките на събудилите си турци, които са се намирали в края на гората. Филип Тотю, Панайот Хитов и Левски се спасяват от турските куршуми, наведени над турчина. След стрелбата срещу тях, те изпускат турчина. Веднага се втурват към четниците и се започва сражението...
Потерята е голяма и добре въоръжена с пушки „Уинчестър” – най-модерните и ефективни за времето си. В тъмнината обаче те не знаят броя на четниците, които се хвърлят срещу тях в лют ръкопашен бой. Турците се стъписват и бягат към Златица. Изоставят оръжията си, мунициите и всичко останало, с което са били. Това са богати трофеи за четниците. Два ата (жребци) с богато украсени седла, пищови с позлатени дръжки, скъпи саби и ятагани са сред останалите на бойното поле. На сутринта четниците разбират от едно овчарче, скрито в клоните на една бука, че тези богати трофеи принадлежат на златишките каймаканин и мюдюрин – предводителите на потерята. Тогава те пишат следното писмо до каймаканина и го изпращат в Златица по овчарчето:
„До каймаканина в Златица. Ако питате за нас и ни търси някой друг каймаканин, кажете му, че пак сме на същото място, гдето се срещнахме с вас тази сутрин рано. Нека дойде, ний го чакаме и ще го дочакаме като вас”.
Такива чеда е раждала българската майка юнашка тогава. За съжаление сега не е същото. Сега в Златица на последните парламентарни избори има над 5% гласоподаватели за ДПС, а в страната са и много повече. И вместо да помним и се гордеем с юнашкото си минало, ние сме свели глави пред съвременните си поробители, спечелили без бой. Превърнахме се в безродници и предатели, които не помнят историята си.
Стоян Шиеков
ЗЛАТИЦА ОТНОВО УНИКАЛНА?!
Преди една година Община Златица получи сертификат за уникален град от една асоциация на експертите в България.
Веднага плъзнаха най-различни мнения относно уникалността на Златица и нейните жители. Едни твърдяха, че Златица е обявена за уникален град, а нейният кмет инж. Нонка Каменова бе наградена със златна значка, защото тя е избрана като партийно независим кандидат-кмет с 62% от гласувалите... Единствен партийно независим кмет в цяла България.
Други твърдяха, че Златица е обявена за уникален град заради географското си разположение и историческото си древно минало.
Трети, като Георги Острев, ходиха и се ровиха, за да докажат, че подобни сертификати и значки са получили още много общини и кметове срещу съответната такса.
Аз, пък реших, да се разровя в миналото, за да докажа и покажа на многобройните читатели на списание „Средногорски БАГРИ”, че наистина Златица и златичани са уникални като брой политици на глава от населението...
Политици Златица е раждала още преди и след Освобождението от турско робство. След бягството на турците от Златица през 1878 г. в града се заселили бежанци – въстаници от Кресненско-Разложкото въстание. В града се заселват и много бежанци от изгорените села в Средногорието по време на Априлското въстание – Мухово, Поибрене, Петрич.
Единствената чета от Средногорието, която отива да се бие в Македония за освобождението на братята роби, е тази на войводата Цено Куртов от Златица. Златица дава и най-много жертви в национално-освободителните войни през 1912-1918 година. Справка: Паметника в центъра на Златица.
Златичани протестират срещу въвеждане на десятъка след Освобождението с масов митинг и обстрелват файтона на министър-председателя Петко Каравелов с яйца и камъни. Поради тази причина Петко Каравелов е принуден да отложи отиването си в Копривщица. Връща се в София и заповядва околийското управление да се премести от Златица в Пирдоп.
В тази връзка трябва да отбележим, че въпреки култа към личността на Вълко Червенков, той не върна околийското управление от Пирдоп в Златица, но Тодор Живков от село Правец направи град! Омразата на Тодор Живков към Вълко Червенков стигна до там, че за да заличи името Златица от географската карта, той направи град Средногорие. Срещу това покръстване протестираха трима комунисти от Златица, които бяха изключени от редовете на БКП след статия във в-к „Работническо дело”. Един от тях все още е жив – бай Вецо Хубавеца.
Освен министър-председател на България, Златица е дала и други имена в по-новата ни политическа история. По-старите си спомнят, че кандидат-член на Политбюро на ЦК на БКП и дългогодишен председател на държавните профсъюзи бе Тодор Прахов – също златичанин.
След преврата на 10-ти ноември 1989 г. отново златичани бяха основатели на СДС в района на Средногорието в лицето на Иван Медаров.
Последните парламентарни избори, състояли се на 5 юли, отново доказаха, че Златица и златичани са уникални и в политическо отношение.
Едва ли има град или община в България, които на тези избори да са излъчили шест кандидати за депутати... От 6 хиляди избиратели! Или - по един кандидат-депутат на 1000 жители.
Мисля, че това постижение е не само уникално, но и е достойно за рекордите на „Гинес”. За сведение на читателите и историята ще цитирам техните имена:
1 Георги Кадиев – мажоритарен кандидат за депутат от БСП в София. Завършил международни икономически отношения, внук на Никола и Мария Кадиеви от Златица и син на Стоян Кадиев. Победил като мажоритарен кандидат Иван Костов в София! Един от реформаторите в БСП и според моята прогноза бъдещ председател на партията.
2 Георги Бояджиев – доктор на икономическите науки, кандидат за депутат от пропорционалната листа на БСП в София област. Председател на БСП в община Златица.
3 Тодор Рашев – професор на техническите науки. Изобретил най-ефективните зенитно-ракетни установки. Кандидат за депутат и водач на листата в Софийска област от НДСО.
4 Асен Згуровски – военно образование, завеждащ военно-отчетно бюро в община Златица, съдружник в информационна агенция „Нов поглед”, бивш съветник в ОбС-Златица от ПП „ГЕРБ”, след подаване на оставката станал лидер на ПП „Лидер” за община Златица. Кандидат за депутат от ПП „Лидер” в 26-ти МИР.
5 Иван Каменов – бизнесмен, координатор на ПП „Другата България” за Софийска област. Водач и единствен кандидат за депутат в пропорционалната листа на тази партия в София област.
6 Росица Иванова – ревизьорка в „Елаците МЕД” ЕАД. Кандидат за депутат от ПП „Социалдемократи” на Камов.
От Златица е също и лидера на ПП „Евророма” Цветелин Кънчев, който на тези избори се яви като коалиционен партньор на „Коалиция за България”.
При тези факти става ясно, че Златица е раждала и ще ражда политици от местен и национален мащаб.
Обичам те моя родна и уникална Златица. После Отечеството, обичам най-много тебе и твоите уникални жители, твоите уникални семейства, които раждат политици и кандидат-депутати на калпак.
Стоян Шиеков
PS: Изненадан съм, че „Синята коалиция” НЕ включи в листата си с кандидат-депутати видната общественичка от Златица Дочка Тинчева – медицинска сестра в Поликлиниката, която бе издигната за кандидат-кмет на отминалите местни избори и помощник-лидер на СДС в Златица.
Изненадан съм също, че ПП „Атака” не включи в листата си видният общественик и бивш кандидат за кмет на Община Златица Иван Стайков – лидер на „Атака” в Златица и настоящ горски работник към ДСГ-Пирдоп.
Но нищо, другият път, може би!
Веднага плъзнаха най-различни мнения относно уникалността на Златица и нейните жители. Едни твърдяха, че Златица е обявена за уникален град, а нейният кмет инж. Нонка Каменова бе наградена със златна значка, защото тя е избрана като партийно независим кандидат-кмет с 62% от гласувалите... Единствен партийно независим кмет в цяла България.
Други твърдяха, че Златица е обявена за уникален град заради географското си разположение и историческото си древно минало.
Трети, като Георги Острев, ходиха и се ровиха, за да докажат, че подобни сертификати и значки са получили още много общини и кметове срещу съответната такса.
Аз, пък реших, да се разровя в миналото, за да докажа и покажа на многобройните читатели на списание „Средногорски БАГРИ”, че наистина Златица и златичани са уникални като брой политици на глава от населението...
Политици Златица е раждала още преди и след Освобождението от турско робство. След бягството на турците от Златица през 1878 г. в града се заселили бежанци – въстаници от Кресненско-Разложкото въстание. В града се заселват и много бежанци от изгорените села в Средногорието по време на Априлското въстание – Мухово, Поибрене, Петрич.
Единствената чета от Средногорието, която отива да се бие в Македония за освобождението на братята роби, е тази на войводата Цено Куртов от Златица. Златица дава и най-много жертви в национално-освободителните войни през 1912-1918 година. Справка: Паметника в центъра на Златица.
Златичани протестират срещу въвеждане на десятъка след Освобождението с масов митинг и обстрелват файтона на министър-председателя Петко Каравелов с яйца и камъни. Поради тази причина Петко Каравелов е принуден да отложи отиването си в Копривщица. Връща се в София и заповядва околийското управление да се премести от Златица в Пирдоп.
В тази връзка трябва да отбележим, че въпреки култа към личността на Вълко Червенков, той не върна околийското управление от Пирдоп в Златица, но Тодор Живков от село Правец направи град! Омразата на Тодор Живков към Вълко Червенков стигна до там, че за да заличи името Златица от географската карта, той направи град Средногорие. Срещу това покръстване протестираха трима комунисти от Златица, които бяха изключени от редовете на БКП след статия във в-к „Работническо дело”. Един от тях все още е жив – бай Вецо Хубавеца.
Освен министър-председател на България, Златица е дала и други имена в по-новата ни политическа история. По-старите си спомнят, че кандидат-член на Политбюро на ЦК на БКП и дългогодишен председател на държавните профсъюзи бе Тодор Прахов – също златичанин.
След преврата на 10-ти ноември 1989 г. отново златичани бяха основатели на СДС в района на Средногорието в лицето на Иван Медаров.
Последните парламентарни избори, състояли се на 5 юли, отново доказаха, че Златица и златичани са уникални и в политическо отношение.
Едва ли има град или община в България, които на тези избори да са излъчили шест кандидати за депутати... От 6 хиляди избиратели! Или - по един кандидат-депутат на 1000 жители.
Мисля, че това постижение е не само уникално, но и е достойно за рекордите на „Гинес”. За сведение на читателите и историята ще цитирам техните имена:
1 Георги Кадиев – мажоритарен кандидат за депутат от БСП в София. Завършил международни икономически отношения, внук на Никола и Мария Кадиеви от Златица и син на Стоян Кадиев. Победил като мажоритарен кандидат Иван Костов в София! Един от реформаторите в БСП и според моята прогноза бъдещ председател на партията.
2 Георги Бояджиев – доктор на икономическите науки, кандидат за депутат от пропорционалната листа на БСП в София област. Председател на БСП в община Златица.
3 Тодор Рашев – професор на техническите науки. Изобретил най-ефективните зенитно-ракетни установки. Кандидат за депутат и водач на листата в Софийска област от НДСО.
4 Асен Згуровски – военно образование, завеждащ военно-отчетно бюро в община Златица, съдружник в информационна агенция „Нов поглед”, бивш съветник в ОбС-Златица от ПП „ГЕРБ”, след подаване на оставката станал лидер на ПП „Лидер” за община Златица. Кандидат за депутат от ПП „Лидер” в 26-ти МИР.
5 Иван Каменов – бизнесмен, координатор на ПП „Другата България” за Софийска област. Водач и единствен кандидат за депутат в пропорционалната листа на тази партия в София област.
6 Росица Иванова – ревизьорка в „Елаците МЕД” ЕАД. Кандидат за депутат от ПП „Социалдемократи” на Камов.
От Златица е също и лидера на ПП „Евророма” Цветелин Кънчев, който на тези избори се яви като коалиционен партньор на „Коалиция за България”.
При тези факти става ясно, че Златица е раждала и ще ражда политици от местен и национален мащаб.
Обичам те моя родна и уникална Златица. После Отечеството, обичам най-много тебе и твоите уникални жители, твоите уникални семейства, които раждат политици и кандидат-депутати на калпак.
Стоян Шиеков
PS: Изненадан съм, че „Синята коалиция” НЕ включи в листата си с кандидат-депутати видната общественичка от Златица Дочка Тинчева – медицинска сестра в Поликлиниката, която бе издигната за кандидат-кмет на отминалите местни избори и помощник-лидер на СДС в Златица.
Изненадан съм също, че ПП „Атака” не включи в листата си видният общественик и бивш кандидат за кмет на Община Златица Иван Стайков – лидер на „Атака” в Златица и настоящ горски работник към ДСГ-Пирдоп.
Но нищо, другият път, може би!
Ротари Парк "Дружба" - Пирдоп изцяло завършен
С голямо тържество, изпълнено с балони, клоуни и цветя, на 3-ти юли 2009 г. Ротари клуб – Пирдоп откри вторият етап от Ротари парк „Дружба”, с който завърши цялостното изграждане на парка. Вече функционира спортната площадка за тенис на корт, футбол на малки вратички, волейбол. В другата част на парка има монтиран баскетболно табло, както и цветна чешма.
Дамян Ненов и Стойно Стойнов прерязаха трикольорната лента, с което официално откриха в присъствието на голямо множество родители, деца, официални гости и медии изцяло завършения парк.
Те припомниха, че само преди две години, това място е било в много лошо състояние и благодарение на усилията на ротарианците се е превърнало в уютен кът от града. Реконструкцията на парка възлиза на стойност над 200 хиляди лева.
Бяха изказани специални благодарности на „Челопеч Майнинг”, „Аурубис”, Ротари-клуб Карлово и много други фирми за техния принос в реализацията на проекта.
Сред официалните гости бе и Ричард Хаус – генерален мениджър на „Челопеч Майнинг” ЕАД.
Водещ на събитието бе Светла Бамбекова, която разказа историята на парка.
Началото за неговото изграждане е поставено от президента на клуба през 2007/2008 година Стойно Стойнов, който успя да изгради с помощта на членовете на Клуба първата част от парка, състояща се от детско селище с много съоръжения за детски игри – въртележка, къщички, пързалки и влакче. Той успя да почисти занемарения терен, да оформи тревни площи и алеи, както и да бъдат монтирани чешмата и беседката от ковано желязо, подарък от Любо Белперчинов – ротарианец от Ротари клуб – Карлово.
Вторият етап бе изграден под ръководството на Дамян Ненов – президент на Ротари Клуб Пирдоп мандат 2008/2009 г., като той успя да възстанови изцяло спортните площадки и чешмата в горната част на парка, отново със съдействието на всички приятели от Ротари Клуб Пирдоп.
Откриването на парка бе планирано да съвпадне с церемонията, която се извършва в края на всяка ротарианска година, когато настоящия президент предава ръководството на Клуба на новия. Дамян Ненов предаде ротарианската огърлица и отговорностите за ръководене на Ротари Клуб Пирдоп на навия президент за 2009-2010 година Георги Георгиев от град Златица. Дамян Ненов обяви като отличили се дарители и носители на „Пол Харис” през тази ротарианска година Красимир Гинчев и Йордан Биков. Награда-статуетка за особени заслуги получи и Симо Симов.
В своето обръщение към приятелите и гостите г-н Георгиев сподели гордостта си от високата чест да ръководи ротарианците, които винаги са работили безкористно и в полза на обществото. Той увери, че ще работи усърдно за запазване на постигнатото и за утвърждаване авторитета на Ротари клуб Пирдоп както в Средногорието, така и на национално ниво.
Темата на Ротари за 2009-2010 година е „Бъдещето на Ротари е във ваши ръце”. „Ротари е велика организация и има потенциала да стане още по-велика – ако всеки един от нас се изправи срещу предизвикателството и поеме отговорност за бъдещето. Ако вярвате в Ротари и силата й да носи промяна, време е да се изправите и да се отдадете на свършването на работата по най-добрия начин, на който сте способни – с цялото си съзнание, сърце и душа” са думите на Джон Кени – Президент 2009-10 на Ротари Интернешънъл.
Да пожелаем успех на ротарианците в постигане на целите на Ротари Интернешънъл, насочени изцяло в полза на обществото.
Дамян Ненов и Стойно Стойнов прерязаха трикольорната лента, с което официално откриха в присъствието на голямо множество родители, деца, официални гости и медии изцяло завършения парк.
Те припомниха, че само преди две години, това място е било в много лошо състояние и благодарение на усилията на ротарианците се е превърнало в уютен кът от града. Реконструкцията на парка възлиза на стойност над 200 хиляди лева.
Бяха изказани специални благодарности на „Челопеч Майнинг”, „Аурубис”, Ротари-клуб Карлово и много други фирми за техния принос в реализацията на проекта.
Сред официалните гости бе и Ричард Хаус – генерален мениджър на „Челопеч Майнинг” ЕАД.
Водещ на събитието бе Светла Бамбекова, която разказа историята на парка.
Началото за неговото изграждане е поставено от президента на клуба през 2007/2008 година Стойно Стойнов, който успя да изгради с помощта на членовете на Клуба първата част от парка, състояща се от детско селище с много съоръжения за детски игри – въртележка, къщички, пързалки и влакче. Той успя да почисти занемарения терен, да оформи тревни площи и алеи, както и да бъдат монтирани чешмата и беседката от ковано желязо, подарък от Любо Белперчинов – ротарианец от Ротари клуб – Карлово.
Вторият етап бе изграден под ръководството на Дамян Ненов – президент на Ротари Клуб Пирдоп мандат 2008/2009 г., като той успя да възстанови изцяло спортните площадки и чешмата в горната част на парка, отново със съдействието на всички приятели от Ротари Клуб Пирдоп.
Откриването на парка бе планирано да съвпадне с церемонията, която се извършва в края на всяка ротарианска година, когато настоящия президент предава ръководството на Клуба на новия. Дамян Ненов предаде ротарианската огърлица и отговорностите за ръководене на Ротари Клуб Пирдоп на навия президент за 2009-2010 година Георги Георгиев от град Златица. Дамян Ненов обяви като отличили се дарители и носители на „Пол Харис” през тази ротарианска година Красимир Гинчев и Йордан Биков. Награда-статуетка за особени заслуги получи и Симо Симов.
В своето обръщение към приятелите и гостите г-н Георгиев сподели гордостта си от високата чест да ръководи ротарианците, които винаги са работили безкористно и в полза на обществото. Той увери, че ще работи усърдно за запазване на постигнатото и за утвърждаване авторитета на Ротари клуб Пирдоп както в Средногорието, така и на национално ниво.
Темата на Ротари за 2009-2010 година е „Бъдещето на Ротари е във ваши ръце”. „Ротари е велика организация и има потенциала да стане още по-велика – ако всеки един от нас се изправи срещу предизвикателството и поеме отговорност за бъдещето. Ако вярвате в Ротари и силата й да носи промяна, време е да се изправите и да се отдадете на свършването на работата по най-добрия начин, на който сте способни – с цялото си съзнание, сърце и душа” са думите на Джон Кени – Президент 2009-10 на Ротари Интернешънъл.
Да пожелаем успех на ротарианците в постигане на целите на Ротари Интернешънъл, насочени изцяло в полза на обществото.
ЖИВОТО ОГНИЩЕ
Ако минете по улица „Димчо Дебелянов” в град Златица, ще чуете удари по нагорещено желязо. Това са ударите от чуковете върху брадви, кирки, оси за каруци, шини за дървени колелета, мотики и какви ли не още селскостопански инструменти.
В дом № 2 на улица „Димчо Дебелянов” повече от петдесет години живее задружно и работливо семейството на Стоян и Величка Пейчеви. Бай Стоян е наследил коларо-железарският занаят от баща си Пейчо Пейчев, а той от неговия баща Стоян Пейчев...
Бай Стоян Пейчев е вече на 75 години, но продължава да майстори нови каруци и до отремонтира такива, които са се поизхабили от употреба – де в гората или по полето. Стрелки, столове, лисичини и други части с имена, които днес са позабравени. Много хора го търсят да им наклепе, закили и наточи брадвите, кирките, мотики, тесли и други необходими в ежедневието сечива.
Няма друг майстор в Средногорието като бай Стоян Пейчев, който може да ти направи нова дървена каруца по оригинала от преди 100, че и повече години... Затова и днес го търсят мераклии, които искат да украсят къщите, градините и вилите си с оригинални писани дървени колелета от каруца или волска кола.
Материал и майсторлък при бай Стоян, дал Господ! На сухо и проветриво място се пазят набичени наплати – дървени парчета, от които се прави обръча около дървените спици. Материали за главините и спиците също има в изобилие.
Най-голямото богатство на този дом е съхранената традиция и радостта, която дарява бай Стоян на многобройните си приятели – клиенти...
Щастлив съм, че тези честни и работливи наши съграждани Стоян и Величка Пейчеви, са и мои приятели. Всяка минута от тяхното ежедневие е изпълнена с работа в работилницата или по полето, където те отиват с пеещата си дървена каруца, теглена от тяхната вярна съдружница – магарицата Марта.
Благодарен за извършената му услуга и възхитен от майсторлъка на фамилия Пейчеви, видния златишки художник (сега покойник) Георги Златанов е изрисувал рекламна табела, която още е запазила цветовете си и стои гордо закачена до вратата на работилницата. Трябва да отбележим, че семейството на бай Стоян произхожда от стари златишки родове. Майка му, баба Дела, е дъщеря на Ико Генин – църковен настоятел на църквата „Св. Георги Победоносец” в Златица. Тя и сестра й Гена Дикова (нейна близначка), бяха дългогодишни помощници на протойерей Данчо. Сестра им Ненка продължава рода на Серофимците в Златица, а синовете на дядо Ико са сред основателите на Дружеството на златичани в София и Туристическо дружество „Медет”.
Трябва да отбележим, че преди колективизацията в Златица работеха денонощно няколко коларо-железарски работилници и улиците на града ни се огласяха от ударите на чуковете по наковалните. Няколко от тях бяха най-известните в околията – на бай Пейчо Пейчев, на Гочо Осмака, на Христо Ковача и на Грую Ковача. Като деца ходехме да дърпаме у тях дървото, чрез което с меха се разпалваха дървените въглища и се нагряваха железата, които майсторите оформяха умело с чуковете и ги превръщата в здрави сечива.
Градският часовник работеше и отмерваше работното време на занаятчиите в Златица. Малко хора знаят, че Часовниковата кула в Златица е построена през 1777 година с тази цел – да отмерва работното време на майсторите. Кепенците и вратите на дюкяните и работилниците се отваряха и затваряха в отмерения час от Часовниковата кула... Вероятно, защото вече е „излишна необходимост”, или защото всички имат часовници, струващи от 5 лева до 5 хиляди лева, символът на Златица не е толкова важно дали се чува, но едно време съвсем не е било така... И днес, въпреки годините, градския часовник оглася общината ни. Приятно е все пак, да чуеш ударите му и да си представиш как преди 222 години нашите прадеди са изградили Кулата и са докарали часовниковият механизъм чак от Виена..., за да урегулира работното време на отрудените занаятчии.
Днес, живото огнище съществува в дома на Стоян и Величка Пейчеви и ни дава представа за отминало историческо време и хората, занимаващи се със занаят, или както са ги наричали тогава – еснафи.
Винаги съм обичал старите български занаяти, скромните и талантливи майстори, които ги владеят до съвършенство.
Купувал съм си ту брадва, ту тесла от магазина, удрял съм един-два пъти в дървото и острието се огъва, но... рекламации в днешните магазини не се приемат?! И, естествено, веднага съм се запътвал към бай Стоян Пейчев „да оправи работата” на днешните производители. Бай Стоян владее вековната тайна на закаляването. Тайната се предава от поколение на поколение и аз с любопитство заразпитвах майстора за нея. А той с готовност ми демонстрира знанията си.
„Виждаш ли Стояне, когато нагорещеното острие се потопи във водата, се следи цвета й върху него. Първата вода е бяла. Ако острието се извади веднага, то става твърдо, но крехко. Лесно се чупи при удар. Трябва да се изчака малко и бялата вода да стане жълта. Ако водата по острието стане червена или синя, то метала става мек и се огъва, както се получава с теслите и брадвите от магазина. За да е острието закалено добре, то трябва да се потопи отново и водата по него да стане жълта... Останалото е магия, която притежава всеки един добър майстор. Тя не се учи – тя се носи в сърцето.”
Бай Стоян е скромен и щастлив човек. Натъжава го само, че внуците му се увличат повече по новите технологии и не проявяват интерес към древния занаят, на който може да ги научи. Няма и други мераклии, на които е готов да предаде тънкостите на този занаят, а той се научава само с мерак край живото огнище, горящо в работилницата му. Няма вече и безработни, които искат да си изкарвах хляба с много труд и с научен древен занаят.
Дано бай Стоян и Величка Пейчеви са ни живи и здрави още дълги години, за да се чуват звънките огнени удари върху горещото желязо и да е живо огнището в техния дом.
Стоян Шиеков
В дом № 2 на улица „Димчо Дебелянов” повече от петдесет години живее задружно и работливо семейството на Стоян и Величка Пейчеви. Бай Стоян е наследил коларо-железарският занаят от баща си Пейчо Пейчев, а той от неговия баща Стоян Пейчев...
Бай Стоян Пейчев е вече на 75 години, но продължава да майстори нови каруци и до отремонтира такива, които са се поизхабили от употреба – де в гората или по полето. Стрелки, столове, лисичини и други части с имена, които днес са позабравени. Много хора го търсят да им наклепе, закили и наточи брадвите, кирките, мотики, тесли и други необходими в ежедневието сечива.
Няма друг майстор в Средногорието като бай Стоян Пейчев, който може да ти направи нова дървена каруца по оригинала от преди 100, че и повече години... Затова и днес го търсят мераклии, които искат да украсят къщите, градините и вилите си с оригинални писани дървени колелета от каруца или волска кола.
Материал и майсторлък при бай Стоян, дал Господ! На сухо и проветриво място се пазят набичени наплати – дървени парчета, от които се прави обръча около дървените спици. Материали за главините и спиците също има в изобилие.
Най-голямото богатство на този дом е съхранената традиция и радостта, която дарява бай Стоян на многобройните си приятели – клиенти...
Щастлив съм, че тези честни и работливи наши съграждани Стоян и Величка Пейчеви, са и мои приятели. Всяка минута от тяхното ежедневие е изпълнена с работа в работилницата или по полето, където те отиват с пеещата си дървена каруца, теглена от тяхната вярна съдружница – магарицата Марта.
Благодарен за извършената му услуга и възхитен от майсторлъка на фамилия Пейчеви, видния златишки художник (сега покойник) Георги Златанов е изрисувал рекламна табела, която още е запазила цветовете си и стои гордо закачена до вратата на работилницата. Трябва да отбележим, че семейството на бай Стоян произхожда от стари златишки родове. Майка му, баба Дела, е дъщеря на Ико Генин – църковен настоятел на църквата „Св. Георги Победоносец” в Златица. Тя и сестра й Гена Дикова (нейна близначка), бяха дългогодишни помощници на протойерей Данчо. Сестра им Ненка продължава рода на Серофимците в Златица, а синовете на дядо Ико са сред основателите на Дружеството на златичани в София и Туристическо дружество „Медет”.
Трябва да отбележим, че преди колективизацията в Златица работеха денонощно няколко коларо-железарски работилници и улиците на града ни се огласяха от ударите на чуковете по наковалните. Няколко от тях бяха най-известните в околията – на бай Пейчо Пейчев, на Гочо Осмака, на Христо Ковача и на Грую Ковача. Като деца ходехме да дърпаме у тях дървото, чрез което с меха се разпалваха дървените въглища и се нагряваха железата, които майсторите оформяха умело с чуковете и ги превръщата в здрави сечива.
Градският часовник работеше и отмерваше работното време на занаятчиите в Златица. Малко хора знаят, че Часовниковата кула в Златица е построена през 1777 година с тази цел – да отмерва работното време на майсторите. Кепенците и вратите на дюкяните и работилниците се отваряха и затваряха в отмерения час от Часовниковата кула... Вероятно, защото вече е „излишна необходимост”, или защото всички имат часовници, струващи от 5 лева до 5 хиляди лева, символът на Златица не е толкова важно дали се чува, но едно време съвсем не е било така... И днес, въпреки годините, градския часовник оглася общината ни. Приятно е все пак, да чуеш ударите му и да си представиш как преди 222 години нашите прадеди са изградили Кулата и са докарали часовниковият механизъм чак от Виена..., за да урегулира работното време на отрудените занаятчии.
Днес, живото огнище съществува в дома на Стоян и Величка Пейчеви и ни дава представа за отминало историческо време и хората, занимаващи се със занаят, или както са ги наричали тогава – еснафи.
Винаги съм обичал старите български занаяти, скромните и талантливи майстори, които ги владеят до съвършенство.
Купувал съм си ту брадва, ту тесла от магазина, удрял съм един-два пъти в дървото и острието се огъва, но... рекламации в днешните магазини не се приемат?! И, естествено, веднага съм се запътвал към бай Стоян Пейчев „да оправи работата” на днешните производители. Бай Стоян владее вековната тайна на закаляването. Тайната се предава от поколение на поколение и аз с любопитство заразпитвах майстора за нея. А той с готовност ми демонстрира знанията си.
„Виждаш ли Стояне, когато нагорещеното острие се потопи във водата, се следи цвета й върху него. Първата вода е бяла. Ако острието се извади веднага, то става твърдо, но крехко. Лесно се чупи при удар. Трябва да се изчака малко и бялата вода да стане жълта. Ако водата по острието стане червена или синя, то метала става мек и се огъва, както се получава с теслите и брадвите от магазина. За да е острието закалено добре, то трябва да се потопи отново и водата по него да стане жълта... Останалото е магия, която притежава всеки един добър майстор. Тя не се учи – тя се носи в сърцето.”
Бай Стоян е скромен и щастлив човек. Натъжава го само, че внуците му се увличат повече по новите технологии и не проявяват интерес към древния занаят, на който може да ги научи. Няма и други мераклии, на които е готов да предаде тънкостите на този занаят, а той се научава само с мерак край живото огнище, горящо в работилницата му. Няма вече и безработни, които искат да си изкарвах хляба с много труд и с научен древен занаят.
Дано бай Стоян и Величка Пейчеви са ни живи и здрави още дълги години, за да се чуват звънките огнени удари върху горещото желязо и да е живо огнището в техния дом.
Стоян Шиеков
Меморандум... Мем(у)рандум... Детелини... Детелини...
Интересен начин на общуване бе регистриран в Челопеч между кмета и общинския съвет. Вместо лично, очи в очи около кръглата маса на преговори и дискусии за бъдещето на общината, те предпочетоха да започнат своеобразна кореспонденция помежду си с писма, декларации и най-висша форма на надписване - кой може повече. Общуването им премина границите на познатите ни форми и достигна до писането на МЕМОРАНДУМИ.
Тук е мястото за обикновените жители на Средногорието и отрудени граждани, да разясним значението на думата.
Що е то Меморандум според “Укипедия”:
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
Дипломатически документ, в който са изложени подробности за развитие на спорен въпрос и становището на правителството за него.
От тук личи достигнатото ниво на управление на Община Челопеч, към което се стремят местните управленци, избирайки точно тази форма за изказване на своите виждания и тегоби. Ето и други примери от българското ежедневие за документи от този вид, за да добиете, уважаеми челопечани, по-ясна представа за значението на Меморандума, сътворен от общинските съветници на Челопеч.
Примери за подписани
МЕМОРАНДУМИ:
- Партия ГЕРБ подписа меморандум за съвместно партньорство с 12 ромски неправителствени организации от цялата страна. Бойко Борисов обясни, че няма пречки ром да стане министър.
В-к Сега
- Подписан е Меморандум за опазването на лешоядите в Европа
- МИНИСТЕРСТВО НА ФИНАНСИТЕ
Меморандум за разбирателство за развитие и финансиране на инфраструктура в рамките на План за инвестиции в транспортна и базисна инфраструктура на българското правителство (2007 - 2013 г.) между правителството на Република България, представлявано от Министерството на финансите, и Европейската инвестиционна банка
(Одобрен с Решение № 676 от 15 септември 2006 г. на Министерския съвет. В сила от 5 октомври 2006 г.) (обн. ДВ бр. 95/2006 г.)
- Меморандум за бъдещо сътрудничество подписа ГЕРБ с неправителствената организация Обединен ромски съюз. Хасковският лидер каза, че те ще лобират за това – образовани роми да заемат управленски позиции след изборите...
„Новините от Хасково и Южна България”
- Подписан е Меморандум за разбирателство между България и Европейската инвестиционна банка по инициативата JESSICA.
И накрая, но не на последно място:
Меморандум на едно дете
1. Не ме разглезвайте! Зная много добре, че не мога да получа всичко, което искам. Аз само ви изпитвам.
2. Не се страхувайте да сте строги с мен! Аз предпочитам това, защото така ще разбера къде ми е мястото.
3. Не ме насилвайте, защото така ще разбера, че силата е всичко! Аз мога да бъда убеден/убедена и с думи.
4. Не бъдете непоследователни! Това ме обърква и ме кара да се измъквам по всевъзможни начини.
5. Не ми обещавайте! Може да не сте в състояние да изпълните обещанието си, което ще ме накара повече да не ви вярвам.
6. НЕ ми се сърдете, когато ви кажа или направя нещо, което ще ви разстрои! По-късно ще се опитам да завоювам още по-големи победи.
7. Не се разстройвайте много когато ви кажа “мразя те”! Така ще ви накарам да съжалявате за това, което сте ми сторили.
8. Не ме карайте да се чувствам по-малък /по-малка/, отколкото съм! Аз ще го компенсирам като започна да се държа като “важна клечка”.
9. Не вършете вместо мен неща, които мога да свърша и сам /сама/! Така ще се почувствам като “бебе” и ще продължа да ви използвам.
10. Не обръщайте внимание на “лошите” ми навици и думи! Това само ще ме насърчи да продължавам да ги повтарям.
11. Не ме критикувайте пред други хора! Аз възприемам по-добре когато разговаряте с мен насаме.
12. Не обсъждайте поведението ми в разгара на кавгата! Способността ми за контактуване тогава е нарушена. Прави сте да изисквате от мен, но по-добре ще възприемам правилата по-късно.
13. Не ме поучавайте! Ще се изненадате колко добре знам какво е добро и какво лошо в постъпките ми.
14. Не ме карайте да чувствам грешките си като грехове! Трябва да се науча да правя грешки, за да не ги повтарям, а не да ми внушавате, че съм непоправим /непоправима/.
15. Не ми се карайте постоянно! Ще се наложи да се правя на глух /глуха/.
16. Не искайте обяснение за лошото ми поведение! Понякога не знам защо се държа така.
17. Не забравяйте, че обичам да експериментирам, така се уча! Моля, изтърпявайте ме.
18. Не ме предпазвайте от последиците!
Аз имам нужда от опит.
19. Не обръщайте внимание на леките ми заболявания! Така ще свикна да се радвам на неразположението си, ако тогава ми обръщате повече внимание.
20. Не избягвайте отговорите на честите ми въпроси! Скоро с изненада ще установите, че не спирам да питам и да търся информация.
21. Не казвайте, че въпросите ми са “глупави” и “безсмислени”! Питам, за да се занимавате повече с мен.
22. Не се притеснявайте, че прекарвате малко време с мен! По-важно е как го прекарваме.
23. Не се представяйте за идеални и безгрешни! Ще ми бъде трудно да ви следвам.
24. Не се страхувайте заедно с мен! Вдъхнете ми смелост, иначе аз ще се страхувам повече.
25. Не мога да се справям без вашето разбиране и насърчение! Понякога забравяте похвалите и одобренията, но кавгите никога.
26. Отнасяйте се с мен така, както се отнасяте с приятелите си! По-лесно се уча от модели, а не от критика.
...И още нещо:
27. НЕ ЗАБРАВЯЙТЕ, ЧЕ АЗ ВСЕ ОЩЕ СЪМ ДЕТЕ!
ОБЕЩАВАМ ДА ВИ ОБИЧАМ МНОГО!
ОБИЧАЙТЕ МЕ ПОВЕЧЕ И ВИЕ, МОЛЯ ВИ ....
Публикувано от Радостина
Тук е мястото за обикновените жители на Средногорието и отрудени граждани, да разясним значението на думата.
Що е то Меморандум според “Укипедия”:
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
Дипломатически документ, в който са изложени подробности за развитие на спорен въпрос и становището на правителството за него.
От тук личи достигнатото ниво на управление на Община Челопеч, към което се стремят местните управленци, избирайки точно тази форма за изказване на своите виждания и тегоби. Ето и други примери от българското ежедневие за документи от този вид, за да добиете, уважаеми челопечани, по-ясна представа за значението на Меморандума, сътворен от общинските съветници на Челопеч.
Примери за подписани
МЕМОРАНДУМИ:
- Партия ГЕРБ подписа меморандум за съвместно партньорство с 12 ромски неправителствени организации от цялата страна. Бойко Борисов обясни, че няма пречки ром да стане министър.
В-к Сега
- Подписан е Меморандум за опазването на лешоядите в Европа
- МИНИСТЕРСТВО НА ФИНАНСИТЕ
Меморандум за разбирателство за развитие и финансиране на инфраструктура в рамките на План за инвестиции в транспортна и базисна инфраструктура на българското правителство (2007 - 2013 г.) между правителството на Република България, представлявано от Министерството на финансите, и Европейската инвестиционна банка
(Одобрен с Решение № 676 от 15 септември 2006 г. на Министерския съвет. В сила от 5 октомври 2006 г.) (обн. ДВ бр. 95/2006 г.)
- Меморандум за бъдещо сътрудничество подписа ГЕРБ с неправителствената организация Обединен ромски съюз. Хасковският лидер каза, че те ще лобират за това – образовани роми да заемат управленски позиции след изборите...
„Новините от Хасково и Южна България”
- Подписан е Меморандум за разбирателство между България и Европейската инвестиционна банка по инициативата JESSICA.
И накрая, но не на последно място:
Меморандум на едно дете
1. Не ме разглезвайте! Зная много добре, че не мога да получа всичко, което искам. Аз само ви изпитвам.
2. Не се страхувайте да сте строги с мен! Аз предпочитам това, защото така ще разбера къде ми е мястото.
3. Не ме насилвайте, защото така ще разбера, че силата е всичко! Аз мога да бъда убеден/убедена и с думи.
4. Не бъдете непоследователни! Това ме обърква и ме кара да се измъквам по всевъзможни начини.
5. Не ми обещавайте! Може да не сте в състояние да изпълните обещанието си, което ще ме накара повече да не ви вярвам.
6. НЕ ми се сърдете, когато ви кажа или направя нещо, което ще ви разстрои! По-късно ще се опитам да завоювам още по-големи победи.
7. Не се разстройвайте много когато ви кажа “мразя те”! Така ще ви накарам да съжалявате за това, което сте ми сторили.
8. Не ме карайте да се чувствам по-малък /по-малка/, отколкото съм! Аз ще го компенсирам като започна да се държа като “важна клечка”.
9. Не вършете вместо мен неща, които мога да свърша и сам /сама/! Така ще се почувствам като “бебе” и ще продължа да ви използвам.
10. Не обръщайте внимание на “лошите” ми навици и думи! Това само ще ме насърчи да продължавам да ги повтарям.
11. Не ме критикувайте пред други хора! Аз възприемам по-добре когато разговаряте с мен насаме.
12. Не обсъждайте поведението ми в разгара на кавгата! Способността ми за контактуване тогава е нарушена. Прави сте да изисквате от мен, но по-добре ще възприемам правилата по-късно.
13. Не ме поучавайте! Ще се изненадате колко добре знам какво е добро и какво лошо в постъпките ми.
14. Не ме карайте да чувствам грешките си като грехове! Трябва да се науча да правя грешки, за да не ги повтарям, а не да ми внушавате, че съм непоправим /непоправима/.
15. Не ми се карайте постоянно! Ще се наложи да се правя на глух /глуха/.
16. Не искайте обяснение за лошото ми поведение! Понякога не знам защо се държа така.
17. Не забравяйте, че обичам да експериментирам, така се уча! Моля, изтърпявайте ме.
18. Не ме предпазвайте от последиците!
Аз имам нужда от опит.
19. Не обръщайте внимание на леките ми заболявания! Така ще свикна да се радвам на неразположението си, ако тогава ми обръщате повече внимание.
20. Не избягвайте отговорите на честите ми въпроси! Скоро с изненада ще установите, че не спирам да питам и да търся информация.
21. Не казвайте, че въпросите ми са “глупави” и “безсмислени”! Питам, за да се занимавате повече с мен.
22. Не се притеснявайте, че прекарвате малко време с мен! По-важно е как го прекарваме.
23. Не се представяйте за идеални и безгрешни! Ще ми бъде трудно да ви следвам.
24. Не се страхувайте заедно с мен! Вдъхнете ми смелост, иначе аз ще се страхувам повече.
25. Не мога да се справям без вашето разбиране и насърчение! Понякога забравяте похвалите и одобренията, но кавгите никога.
26. Отнасяйте се с мен така, както се отнасяте с приятелите си! По-лесно се уча от модели, а не от критика.
...И още нещо:
27. НЕ ЗАБРАВЯЙТЕ, ЧЕ АЗ ВСЕ ОЩЕ СЪМ ДЕТЕ!
ОБЕЩАВАМ ДА ВИ ОБИЧАМ МНОГО!
ОБИЧАЙТЕ МЕ ПОВЕЧЕ И ВИЕ, МОЛЯ ВИ ....
Публикувано от Радостина
Без първи копки
И като се започна едно чакане под шатрите!...
Едно чакане, едно вайкане, едно ми ти нетърпение!
Какво чакане ли, ще се запитат читатели?! Как какво?... На бързия влак. После се разбра, че чакаме Станишев, ама той бил в Югозападна България (Симитли, Дупница и други градове) и не знае, че трябва да е в Челопеч...
Не, че от там не минават метафорично влакове, защото железницата ни в района разкарва хората си с допотопни градски рейсове, но по-скоро влак да мине оттам, камо ли лидера на БСП.
На чакащите обаче не им мигна окото да опустошат отрупаните с храна маси, разбира се за сметка на бюджета, който го пълните Вие, Драги читатели, като си внасяте винетки и данъци за несъществуващи и неродени пътища и магистрали, като пътя около Челопеч!
А иначе, ако бе дошъл, можеше да му зададем няколко въпроса на другаря Станишев, като за последно!
Например:
- Защо три години се ремонтира шосе от три километра между Челопеч и Златица и колко струва тази отсечка на българския данъкоплатец?
- Кога ще получим нормален достъп до София, защото всички знаем, че ходенето и връщането от там грози всеки с много висок процент смъртност?
- Защо Тройната коалиция не направи здравеопазването в района такова, че да лекува и пази хората, особено като се знае, че нашия район е с шоково замърсяване от многото промишлена дейност в котловината ни, а и извън нея?
И един такъв важен въпрос:
- Защо ще идва Станишев в община Челопеч да подкрепя кмет, който е бойкотиран от всичките съветници и то главно от БСП, а другаря Кирил Добрев чистосърдечно преди две години каза в тяхната кампания, че Челопеч трябва да се промени и да се махне корупционното управление, визирайки същия този кмет?!?
Или пък един друг въпрос:
Кога държавата ще си влезе в ролята на такава и ще осигури равен старт пред бизнеса, а не да толерира хайдуците, сергиджиите и всякакви амбулантни търговци, които нямат касов апарат, камо ли да ги плашат с 25 хиляди лева глоба за липса на такъв?!?
Искам да попитам бившия вече министър-председател Станишев защо се прави ремонт на жп-линията (подбалканската), след като „Кремиковци” не работи, след като няма пътнико-поток и след като всичките напомпани пари от бюджета в БДЖ се стопяват като ланшния сняг?
Отговорът е прост. Чрез така наречените спешни и неотложни ремонти се изписват милиони за несъществуващи ремонтни дейности, а тези пари отиват в партийните каси и личните им джобове!
В местни медии бяха публикувани толкова фризирани отзиви за срещите на местни бизнесмени и организации с Кирил Добрев, със съветници на Станишев, с кандидати от листата, че чак ми се доплака от умиление. Брей, ние да не знаем, че тези хора са давали толкова пари напоследък, че знаят за проблемите на района, че ще помагат да се направят пътищата и т.н., т.н.
Само да припомня, че преди 3 (три) години срещу Дънди Прешъс Метълс и разширението в Челопеч лично Младен Червеняков контролираше протестите за спиране на разрешителното за работа. Да припомня за липсата на становища от Министерството на икономиката и Министерството на околната среда и водите, като водачите на тези протести бяха Симеон Марин (син на вицепрезидента) и всичките лидери на БСП в района. Сега същите тези другари ни канят да гласуваме за тях.
Човек, който както се знае, няма и един ден трудов стаж да ни убеждава колко добрини ни е направил?! Аз бих посъветвал хората, които все още им вярват, да спрат да пият и пушат, да спрат да дават пари на цигани и мошеници да си откупват внуците, да си продадат и последната кравица, и последното теленце, и да отидат на екскурзия в Македония, Гърция и Турция, за да видят това, за което само са сънували и мечтали – чисто море, реки, планини, обработваема земя, автомагистрали и улици без дупки. И минимална пенсия от 500 долара при цени на храните по-евтини от българските!
Да, другари и другарки! Докато вие чакате по шатрите шефа си и се чудите кой да изкарате виновен за собствения си мързел и безотговорност, докато унищожавате коктейлните маси по хотели и зали, и се биете в гърдите, че правите дарения с пари, дадени ви от общинския бюджет, хората работят и реализират национален продукт, който създава работа и сигурност, и прави страните им като райски градини. Вместо да се вдигнете на протест, че крадат и ви будалкат, че живеете в „държава”, Вие им пляскате и се криете от дъжда с мечтата да ви дават по местната телевизия! Браво! Добре сте усвоили максимата за хляба и пастите, казана от Антоанета (не от пирдопската, естествено). Но, знае ли човек!
И понеже темата за прословутия околовръстен път на Челопеч, с която някои момчета станаха общински съветници (не без наша помощ, естествено), е тема на деня, задаваме следния въпрос на организационния комитет по посрещането на Първия копач на България: Не се ли сетихте, че идеята за околовръстен път, проекта за него и вкарването му в инфраструктурната стратегия на Република България беше осъществена от Добри Добрев още през 1999 г., или по-точно от Доко Папата!?
Но народа и затова си има поговорка: С чужда пита помен прави.
Или: Изтъркаха си платното и ритнаха крусното.
Всъщност, огромен опит за откриване на пътища има една сегашна кметица, която чакаше пътя от Етрополе да мине покрай хотела й в Мирково, като за целта се изядоха десетина агнета, а резултата от една табелка пред тунела посока Етрополе-Златица още се мъдри там за целта на грандиозните сбирки.
Ако някой всъщност пита дали някога ще се реализира този проект за околовръстен път, може да му пожелая да си пусне песента на Годжи „Пари нема – действайте” и да гледа тези от Автомагистрали как местят с влекача багера за поредната копка.
А дотогава, ще чакаме да дойде влака! Не бързия, разбира се!
Стига сме залагали на куци коне, я!
Гаци ЛАЙФ
Едно чакане, едно вайкане, едно ми ти нетърпение!
Какво чакане ли, ще се запитат читатели?! Как какво?... На бързия влак. После се разбра, че чакаме Станишев, ама той бил в Югозападна България (Симитли, Дупница и други градове) и не знае, че трябва да е в Челопеч...
Не, че от там не минават метафорично влакове, защото железницата ни в района разкарва хората си с допотопни градски рейсове, но по-скоро влак да мине оттам, камо ли лидера на БСП.
На чакащите обаче не им мигна окото да опустошат отрупаните с храна маси, разбира се за сметка на бюджета, който го пълните Вие, Драги читатели, като си внасяте винетки и данъци за несъществуващи и неродени пътища и магистрали, като пътя около Челопеч!
А иначе, ако бе дошъл, можеше да му зададем няколко въпроса на другаря Станишев, като за последно!
Например:
- Защо три години се ремонтира шосе от три километра между Челопеч и Златица и колко струва тази отсечка на българския данъкоплатец?
- Кога ще получим нормален достъп до София, защото всички знаем, че ходенето и връщането от там грози всеки с много висок процент смъртност?
- Защо Тройната коалиция не направи здравеопазването в района такова, че да лекува и пази хората, особено като се знае, че нашия район е с шоково замърсяване от многото промишлена дейност в котловината ни, а и извън нея?
И един такъв важен въпрос:
- Защо ще идва Станишев в община Челопеч да подкрепя кмет, който е бойкотиран от всичките съветници и то главно от БСП, а другаря Кирил Добрев чистосърдечно преди две години каза в тяхната кампания, че Челопеч трябва да се промени и да се махне корупционното управление, визирайки същия този кмет?!?
Или пък един друг въпрос:
Кога държавата ще си влезе в ролята на такава и ще осигури равен старт пред бизнеса, а не да толерира хайдуците, сергиджиите и всякакви амбулантни търговци, които нямат касов апарат, камо ли да ги плашат с 25 хиляди лева глоба за липса на такъв?!?
Искам да попитам бившия вече министър-председател Станишев защо се прави ремонт на жп-линията (подбалканската), след като „Кремиковци” не работи, след като няма пътнико-поток и след като всичките напомпани пари от бюджета в БДЖ се стопяват като ланшния сняг?
Отговорът е прост. Чрез така наречените спешни и неотложни ремонти се изписват милиони за несъществуващи ремонтни дейности, а тези пари отиват в партийните каси и личните им джобове!
В местни медии бяха публикувани толкова фризирани отзиви за срещите на местни бизнесмени и организации с Кирил Добрев, със съветници на Станишев, с кандидати от листата, че чак ми се доплака от умиление. Брей, ние да не знаем, че тези хора са давали толкова пари напоследък, че знаят за проблемите на района, че ще помагат да се направят пътищата и т.н., т.н.
Само да припомня, че преди 3 (три) години срещу Дънди Прешъс Метълс и разширението в Челопеч лично Младен Червеняков контролираше протестите за спиране на разрешителното за работа. Да припомня за липсата на становища от Министерството на икономиката и Министерството на околната среда и водите, като водачите на тези протести бяха Симеон Марин (син на вицепрезидента) и всичките лидери на БСП в района. Сега същите тези другари ни канят да гласуваме за тях.
Човек, който както се знае, няма и един ден трудов стаж да ни убеждава колко добрини ни е направил?! Аз бих посъветвал хората, които все още им вярват, да спрат да пият и пушат, да спрат да дават пари на цигани и мошеници да си откупват внуците, да си продадат и последната кравица, и последното теленце, и да отидат на екскурзия в Македония, Гърция и Турция, за да видят това, за което само са сънували и мечтали – чисто море, реки, планини, обработваема земя, автомагистрали и улици без дупки. И минимална пенсия от 500 долара при цени на храните по-евтини от българските!
Да, другари и другарки! Докато вие чакате по шатрите шефа си и се чудите кой да изкарате виновен за собствения си мързел и безотговорност, докато унищожавате коктейлните маси по хотели и зали, и се биете в гърдите, че правите дарения с пари, дадени ви от общинския бюджет, хората работят и реализират национален продукт, който създава работа и сигурност, и прави страните им като райски градини. Вместо да се вдигнете на протест, че крадат и ви будалкат, че живеете в „държава”, Вие им пляскате и се криете от дъжда с мечтата да ви дават по местната телевизия! Браво! Добре сте усвоили максимата за хляба и пастите, казана от Антоанета (не от пирдопската, естествено). Но, знае ли човек!
И понеже темата за прословутия околовръстен път на Челопеч, с която някои момчета станаха общински съветници (не без наша помощ, естествено), е тема на деня, задаваме следния въпрос на организационния комитет по посрещането на Първия копач на България: Не се ли сетихте, че идеята за околовръстен път, проекта за него и вкарването му в инфраструктурната стратегия на Република България беше осъществена от Добри Добрев още през 1999 г., или по-точно от Доко Папата!?
Но народа и затова си има поговорка: С чужда пита помен прави.
Или: Изтъркаха си платното и ритнаха крусното.
Всъщност, огромен опит за откриване на пътища има една сегашна кметица, която чакаше пътя от Етрополе да мине покрай хотела й в Мирково, като за целта се изядоха десетина агнета, а резултата от една табелка пред тунела посока Етрополе-Златица още се мъдри там за целта на грандиозните сбирки.
Ако някой всъщност пита дали някога ще се реализира този проект за околовръстен път, може да му пожелая да си пусне песента на Годжи „Пари нема – действайте” и да гледа тези от Автомагистрали как местят с влекача багера за поредната копка.
А дотогава, ще чакаме да дойде влака! Не бързия, разбира се!
Стига сме залагали на куци коне, я!
Гаци ЛАЙФ
Какво направиха със света?
„Ще завърши войната и ще хвърлим всичко, което имаме – всичкото злато, цялата материална мощ за обработка и оглупяване на хората...
Човешкият мозък, човешкото съзнание подлежат на изменение. Посявайки там хаос, ние ще подменим техните ценности с фалшиви и ще ги накараме да вярват в тях”.
„Ще изкореним социалната същност на литературата, изкуството, театрите и киното. Всичко ще изобразява секса, култа към насилието, садизма, предателството, безнравствеността”.
„Ще създадем хаос в управлението на държавите им. Ще насаждаме корупцията, безпринципността, подкупите. Честността, порядъчността ще се осмиват и ще станат отживелица от миналото. Ще култивираме ловко и незабележимо нахалството, наглостта, лъжата, измамата, пиянството, наркоманията, животинския страх един от друг. Ще скъсаме духовните им корени, ще опошляваме и унищожаваме основите на народната им нравственост. Ще атакуваме младежта още в детските и юношеските години, ще я разлагаме и развращаваме. Ще ги направим циници и космополити... Ето така ще направим!”
Алън Дълес
1945 г. в доклад пред Агенцията (ЦРУ)
Човешкият мозък, човешкото съзнание подлежат на изменение. Посявайки там хаос, ние ще подменим техните ценности с фалшиви и ще ги накараме да вярват в тях”.
„Ще изкореним социалната същност на литературата, изкуството, театрите и киното. Всичко ще изобразява секса, култа към насилието, садизма, предателството, безнравствеността”.
„Ще създадем хаос в управлението на държавите им. Ще насаждаме корупцията, безпринципността, подкупите. Честността, порядъчността ще се осмиват и ще станат отживелица от миналото. Ще култивираме ловко и незабележимо нахалството, наглостта, лъжата, измамата, пиянството, наркоманията, животинския страх един от друг. Ще скъсаме духовните им корени, ще опошляваме и унищожаваме основите на народната им нравственост. Ще атакуваме младежта още в детските и юношеските години, ще я разлагаме и развращаваме. Ще ги направим циници и космополити... Ето така ще направим!”
Алън Дълес
1945 г. в доклад пред Агенцията (ЦРУ)
16 юни 2009
Полицейско присъствие на сесии в Златица
Гражданите на Златица без право на глас на сесиите на ОбС
Присъствие - СТРОГО ЗАБРАНЕНО!
100 години Независимост! Това ли празнувахме наскоро? Или...
Не съвсем. Ако се съди по случващото се в Община Златица...
Съвсем не съвсем.
Република България е правова държава. По Конституция.
Даже, май е Демократична. По убеждения.
И е член на Европейския съюз. От две години.
И при наличието на тези факти, питам се: знаят ли част от общинските съветници на Златица за тях? Или не съвсем.
На 29.04.2009 г. 9 общински съветника, предвождани от Председателя на ОбС пускат до Районна прокуратура Пирдоп ЖАЛБА срещу 9 граждани на общината, предвождани, по техните думи, от Кмета на община Златица, с категоричното настояване “срещу тях да бъдат предявени обвинения за хулиганство и за системно и умишлено възпрепятстване работата на най-висшия орган на местната власт - Общинският съвет”.
Във връзка с това обвинение цитираните поименно граждани, след надлежно получени призовки, на 18 май, понесли Българския трибагреник, който никога не е пленяван, в символ на своята независимост и конституционни права, се отправиха към... Полицейското районно управление!
Развитието на възникналия казус предстои!
Само за сведение, обаче, искам да уточним някои простички цифри. Въпросните 9 общински съветника са избрани не с гласовете на 2772 избирателя, както те твърдят. По данни на ЦИК техните гласове са точно 1300. В същото време, кмета на община Златица, срещу която също е писано в жалбата, е избрана с 1692 гласа. Като прибавим гласовете на неподписалите се 4-ма общински съветника, защото все пак ОбС Златица се състои не от 9, а от 13 души, стойността става: 2310.
Друг интересен въпрос, който възниква е, дали при всяка по-разгорещена дискусия в Народното събрание, част от депутатите подават жалба срещу другата част от тях, които са им опонирали? Ами ако съветниците из цялата страна внасят жалби срещу гражданите, повдигащи нежелани въпроси и дръзнали да се изказват на сесии? Ако е така - то не завиждам никак на Прокуратурата!
И накрая, ще завърша с клетвата, която всеки един общински съветник полага при встъпването си в длъжност: Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на гражданите от община Златица и да работя за тяхното благоденствие.” Дали в този случай тези 9 общински съветника са се ръководили от интересите на гражданите, срещу които са се жалвали? За да завърша с фактите, след направено запитване в Полицейското управление, се установи, че искане за присъствие на полицаи на въпросната сесия е депозирано още на 21.04.2009 г. - няколко дни преди тя да се състои. Защо ли?
Присъствие - СТРОГО ЗАБРАНЕНО!
100 години Независимост! Това ли празнувахме наскоро? Или...
Не съвсем. Ако се съди по случващото се в Община Златица...
Съвсем не съвсем.
Република България е правова държава. По Конституция.
Даже, май е Демократична. По убеждения.
И е член на Европейския съюз. От две години.
И при наличието на тези факти, питам се: знаят ли част от общинските съветници на Златица за тях? Или не съвсем.
На 29.04.2009 г. 9 общински съветника, предвождани от Председателя на ОбС пускат до Районна прокуратура Пирдоп ЖАЛБА срещу 9 граждани на общината, предвождани, по техните думи, от Кмета на община Златица, с категоричното настояване “срещу тях да бъдат предявени обвинения за хулиганство и за системно и умишлено възпрепятстване работата на най-висшия орган на местната власт - Общинският съвет”.
Във връзка с това обвинение цитираните поименно граждани, след надлежно получени призовки, на 18 май, понесли Българския трибагреник, който никога не е пленяван, в символ на своята независимост и конституционни права, се отправиха към... Полицейското районно управление!
Развитието на възникналия казус предстои!
Само за сведение, обаче, искам да уточним някои простички цифри. Въпросните 9 общински съветника са избрани не с гласовете на 2772 избирателя, както те твърдят. По данни на ЦИК техните гласове са точно 1300. В същото време, кмета на община Златица, срещу която също е писано в жалбата, е избрана с 1692 гласа. Като прибавим гласовете на неподписалите се 4-ма общински съветника, защото все пак ОбС Златица се състои не от 9, а от 13 души, стойността става: 2310.
Друг интересен въпрос, който възниква е, дали при всяка по-разгорещена дискусия в Народното събрание, част от депутатите подават жалба срещу другата част от тях, които са им опонирали? Ами ако съветниците из цялата страна внасят жалби срещу гражданите, повдигащи нежелани въпроси и дръзнали да се изказват на сесии? Ако е така - то не завиждам никак на Прокуратурата!
И накрая, ще завърша с клетвата, която всеки един общински съветник полага при встъпването си в длъжност: Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на гражданите от община Златица и да работя за тяхното благоденствие.” Дали в този случай тези 9 общински съветника са се ръководили от интересите на гражданите, срещу които са се жалвали? За да завърша с фактите, след направено запитване в Полицейското управление, се установи, че искане за присъствие на полицаи на въпросната сесия е депозирано още на 21.04.2009 г. - няколко дни преди тя да се състои. Защо ли?
Денят е 24-ти април! 21-ви век!
Денят е 24 април, 2009 г. 16.30 ч.
В залата на общината започва сесия на Общинския съвет.
На вратата стоят чинно предварително повикани петима полицаи. Председателката е решила, че трябва да пазят съветниците от техните избиратели – граждани на общината, затова е призовала полицията. Сесията върви нормално, разглеждат се т. 1, т. 2, т. 3 от Дневния ред и се стига до т. 4, по която трябва да се вземе решение за бюст-паметника на Вълко Червенков.
Съветниците предварително са взели решение в комисия той да бъде поставен пред Общината, но дъвчат въпроса не знам за кой ли път. Тогава думата взима Захари Генчев като роднина на Вълко Червенков и предлага паметника да бъде поставен в градинката на „Пещерата”, която е най-близо до родната му къща. Съветниците настръхват като измръзнали.
Председателката на ОбС почервенява, повишава неистово тон и прекъсва сесията, за да не може Захари Генчев да се доизкаже. Защо ли?
Започва да пъди гражданите-избиратели от залата, сякаш същата е собственият й дом. Никой обаче, не желае да напусне. Съветниците решават да направят закрита сесия и един по един се изнизват по посока на Народното читалище. След тях тръгват и полицаите, които се изправят чинно пред вратата на читалището и по нареждане на Председателя не пускат „простосмъртните” представители на Народа да влязат в сградата му, строена със средствата на дядовците и бащите им. Сесията продължава в покоите на Петър Белишки, на тъмно и тайно, да не би да ги хванат уроки. Народа остава отвън, хората сядат по стълбите на Народното читалище, дружески разговарят с полицаите и се смеят на глас за преживяваната дивотия.
Случилото не се е случвало никъде по света. Уникално е! Петима полицаи часове наред стоят прави на почетен караул по нечие желание, изпълнявайки нечий кеф. Кой ли днес плаща на полицията да си губи времето, вместо да гони хайдуците и убийците, вилнеещи из нашия регион? Може би височайшите особи, събрали се да заседават съдбините на стоящите отвън граждани?
Не сме ли всъщност ние данъкоплатците, от чиито джобове излизат средствата за заплати на полицейските служители?
Не сме ли всъщност ние тези, които имат право да решават собствените си съдбини, а не барикадиралите се в Родното ни читалище?
Две седмици след въпросната „уникална” сесия, 9 общински съветника пускат жалба до прокуратурата, в която набедяват присъстващите граждани в престъплението „хулиганство”.
Можеш ли да си представиш, драги читателю, „хулигани” на 60-70 години, някои от тях инвалиди, хора, за които Златица и нейното благоденствие са станали верую, да хулиганстват?
И се питам, как петима полицаи не видяха нарушение на обществения ред и извършване на хулигански действия? Защо на никого не направиха забележка, не беше съставен акт по Указа за дребно хулиганство (може и едро да са имали предвид съветниците), ами дружески разговаряха със своите съграждани за съдбините на града? Само Председателя на ОбС и още няколко общински съветника ли съзряха във въпросите на беловласите златишки избиратели хулиганско поведение? Ами така излиза! Според твърденията на тези съветници, че органите на МВР не са си гледали задълженията? И те ли са „хулигани”, като гражданите?
Аз присъствах на тази сесия. Никой не е нарушил с някакво деяние общественият ред, не е предизвикал скандал. Единствен бившият съветник Асен Згуровски се опитваше да предизвика един гражданин, но не успя. Общинските съветници, подписали жалбата (приличаща на доносите от едно още помнещо се време), за сетен път доказаха, че не служат на Златица и на жителите на общината. Донос след донос – ту срещу общината, ту срещу някой гражданин. С това се занимават златишките съветници и не се замислят колко много вредят с това свое поведение и с тези свои действия.
Когато някой притежава такива „мурафети” да клевети, да набеждава, той е потенциален предател на своя народ. Именно подобни, по всяко време са предавали патриотите на България на враговете й. Помним ги. Като тези, предали Левски, Ботев, Калоян.
Другари съветници, за да ви уважават, вие също трябва да се научите да уважавате и да зачитате човешката личност. За година и половина, благодарение на неразбираемите ви амбиции, инат и мерак за зловредие, Златица не е мръднала в развитието си нито метър напред. Не се ли срамувате да гледате как хората заобикалят дупки като варници, че града е като след бомбандировка?
Поломихме автомобилите, та трябва да пътуваме само с каруци. Златица да не е поле? И за всички несполуки според вас е виновна само и единствено една личност. Вие сте чисти като момини сълзи?!
Всичко, за което мечтаят златичани и жителите от селата от общината, вие не го зачитате и не сте съгласни с ничие чуждо мнение. На инат на кмета става на инат на града.
На инат на града – значи на инат на неговите жители и на децата им. Обрекохте Златица на изоставане, каквото историята не помни. Не е ли време да забравите, че неколцина от вас не са избрани за кметове и да изоставите амбициите да отмъщавате на хората, че ви показаха червен картон на изборите? Или още две години и половина, както каза една видна съветничка от Златица „няма да се прави нищо, защото кмета не е нашия”. Значи ние трябва да чакаме да дойдат други на вашето място, та да настъпят промени? А до тогава да се „радваме” на доносите, зловредията и предателствата ви, и да се чудим как да спрем тъмните дела и дългата ръка на предишния управленец?
Аз имам достатъчно кураж и смелост да кажа каквото мисля. Приемам правдивата критика, но не понасям съскане зад гърба си, набеждаване и измислици по мой адрес. Тези, които са подписали доноса, считайки го за голямо постижение на своя мисловен процес, са закъснели с усвояването на новата професия – съставянето на досиета. Такива като тях съсипаха хиляди семейства, изпратиха хиляди невинни в лагерите за храна на свинете, убиха у хиляди надеждата за по-добро, само с едно набързо драснато доносче.
Сега се опитаха да навредят на почтени златичани с една едничка цел да им бъде забранено да присъстват на сесиите на Общинския съвет. Останаха излъгани, защото, слава на Бога, в тази държава все още има закони и тя все още е Свободна Република! На всяка сесия от сега нататък ще има хора, които искат промени в този град и няма да ги спрат яловите напъни на неколцина съветници.
Аз вярвам, че ще дочакам денят, в който разумните златичани, на които им писна да се подигравате с тях, ще ви покажат отново червения картон. Колкото и да се силите да покажете, че вършите нещо, вече никой не ви вярва. Вие самите не си вярвате. Когато някой си позволи да пише клевети, да набеждава, то значи, че той с нищо свястно не се занимава.
А който не върши нищо свястно, е наложително да се омита и да не взема грешни, народни пари за глупостта, безхаберието и магарешкият си инат.
Златка ГЕОРГИЕВА
В залата на общината започва сесия на Общинския съвет.
На вратата стоят чинно предварително повикани петима полицаи. Председателката е решила, че трябва да пазят съветниците от техните избиратели – граждани на общината, затова е призовала полицията. Сесията върви нормално, разглеждат се т. 1, т. 2, т. 3 от Дневния ред и се стига до т. 4, по която трябва да се вземе решение за бюст-паметника на Вълко Червенков.
Съветниците предварително са взели решение в комисия той да бъде поставен пред Общината, но дъвчат въпроса не знам за кой ли път. Тогава думата взима Захари Генчев като роднина на Вълко Червенков и предлага паметника да бъде поставен в градинката на „Пещерата”, която е най-близо до родната му къща. Съветниците настръхват като измръзнали.
Председателката на ОбС почервенява, повишава неистово тон и прекъсва сесията, за да не може Захари Генчев да се доизкаже. Защо ли?
Започва да пъди гражданите-избиратели от залата, сякаш същата е собственият й дом. Никой обаче, не желае да напусне. Съветниците решават да направят закрита сесия и един по един се изнизват по посока на Народното читалище. След тях тръгват и полицаите, които се изправят чинно пред вратата на читалището и по нареждане на Председателя не пускат „простосмъртните” представители на Народа да влязат в сградата му, строена със средствата на дядовците и бащите им. Сесията продължава в покоите на Петър Белишки, на тъмно и тайно, да не би да ги хванат уроки. Народа остава отвън, хората сядат по стълбите на Народното читалище, дружески разговарят с полицаите и се смеят на глас за преживяваната дивотия.
Случилото не се е случвало никъде по света. Уникално е! Петима полицаи часове наред стоят прави на почетен караул по нечие желание, изпълнявайки нечий кеф. Кой ли днес плаща на полицията да си губи времето, вместо да гони хайдуците и убийците, вилнеещи из нашия регион? Може би височайшите особи, събрали се да заседават съдбините на стоящите отвън граждани?
Не сме ли всъщност ние данъкоплатците, от чиито джобове излизат средствата за заплати на полицейските служители?
Не сме ли всъщност ние тези, които имат право да решават собствените си съдбини, а не барикадиралите се в Родното ни читалище?
Две седмици след въпросната „уникална” сесия, 9 общински съветника пускат жалба до прокуратурата, в която набедяват присъстващите граждани в престъплението „хулиганство”.
Можеш ли да си представиш, драги читателю, „хулигани” на 60-70 години, някои от тях инвалиди, хора, за които Златица и нейното благоденствие са станали верую, да хулиганстват?
И се питам, как петима полицаи не видяха нарушение на обществения ред и извършване на хулигански действия? Защо на никого не направиха забележка, не беше съставен акт по Указа за дребно хулиганство (може и едро да са имали предвид съветниците), ами дружески разговаряха със своите съграждани за съдбините на града? Само Председателя на ОбС и още няколко общински съветника ли съзряха във въпросите на беловласите златишки избиратели хулиганско поведение? Ами така излиза! Според твърденията на тези съветници, че органите на МВР не са си гледали задълженията? И те ли са „хулигани”, като гражданите?
Аз присъствах на тази сесия. Никой не е нарушил с някакво деяние общественият ред, не е предизвикал скандал. Единствен бившият съветник Асен Згуровски се опитваше да предизвика един гражданин, но не успя. Общинските съветници, подписали жалбата (приличаща на доносите от едно още помнещо се време), за сетен път доказаха, че не служат на Златица и на жителите на общината. Донос след донос – ту срещу общината, ту срещу някой гражданин. С това се занимават златишките съветници и не се замислят колко много вредят с това свое поведение и с тези свои действия.
Когато някой притежава такива „мурафети” да клевети, да набеждава, той е потенциален предател на своя народ. Именно подобни, по всяко време са предавали патриотите на България на враговете й. Помним ги. Като тези, предали Левски, Ботев, Калоян.
Другари съветници, за да ви уважават, вие също трябва да се научите да уважавате и да зачитате човешката личност. За година и половина, благодарение на неразбираемите ви амбиции, инат и мерак за зловредие, Златица не е мръднала в развитието си нито метър напред. Не се ли срамувате да гледате как хората заобикалят дупки като варници, че града е като след бомбандировка?
Поломихме автомобилите, та трябва да пътуваме само с каруци. Златица да не е поле? И за всички несполуки според вас е виновна само и единствено една личност. Вие сте чисти като момини сълзи?!
Всичко, за което мечтаят златичани и жителите от селата от общината, вие не го зачитате и не сте съгласни с ничие чуждо мнение. На инат на кмета става на инат на града.
На инат на града – значи на инат на неговите жители и на децата им. Обрекохте Златица на изоставане, каквото историята не помни. Не е ли време да забравите, че неколцина от вас не са избрани за кметове и да изоставите амбициите да отмъщавате на хората, че ви показаха червен картон на изборите? Или още две години и половина, както каза една видна съветничка от Златица „няма да се прави нищо, защото кмета не е нашия”. Значи ние трябва да чакаме да дойдат други на вашето място, та да настъпят промени? А до тогава да се „радваме” на доносите, зловредията и предателствата ви, и да се чудим как да спрем тъмните дела и дългата ръка на предишния управленец?
Аз имам достатъчно кураж и смелост да кажа каквото мисля. Приемам правдивата критика, но не понасям съскане зад гърба си, набеждаване и измислици по мой адрес. Тези, които са подписали доноса, считайки го за голямо постижение на своя мисловен процес, са закъснели с усвояването на новата професия – съставянето на досиета. Такива като тях съсипаха хиляди семейства, изпратиха хиляди невинни в лагерите за храна на свинете, убиха у хиляди надеждата за по-добро, само с едно набързо драснато доносче.
Сега се опитаха да навредят на почтени златичани с една едничка цел да им бъде забранено да присъстват на сесиите на Общинския съвет. Останаха излъгани, защото, слава на Бога, в тази държава все още има закони и тя все още е Свободна Република! На всяка сесия от сега нататък ще има хора, които искат промени в този град и няма да ги спрат яловите напъни на неколцина съветници.
Аз вярвам, че ще дочакам денят, в който разумните златичани, на които им писна да се подигравате с тях, ще ви покажат отново червения картон. Колкото и да се силите да покажете, че вършите нещо, вече никой не ви вярва. Вие самите не си вярвате. Когато някой си позволи да пише клевети, да набеждава, то значи, че той с нищо свястно не се занимава.
А който не върши нищо свястно, е наложително да се омита и да не взема грешни, народни пари за глупостта, безхаберието и магарешкият си инат.
Златка ГЕОРГИЕВА
РАЗНИ ХОРА - РАЗНИ ИДЕАЛИ
Гаци ЛАЙФ
...И изведнъж, с гръм и трясък (буквално), се появи синкаво-ръждив ЗИЛ Водоноска, 15 минути преди да се появи Президента и напръска обилно току-що асфалтираните улици в града на дядо Влайков!
Този сценарий от Татово време, ако някой го беше забравил в годините, се повтори в деня на откриване Влайковите дни и посещението на Първанов в Пирдоп, с пълната си гротеска каквото и да значи това!?!
То не беше миене, то не беше редене на камъни, земя и пясък, то не седяха рязани участъци по цели седмици. Президент ще идва, не е шега!
Друго ни притеснява, обаче! Защо постоянно и непрекъснато блюдолизничеството и навеждането съпътстват управлението от най-малкото село до най-голямата община в района ни? Защо не се акцентира пред Президента, така и така ни е дошъл „на крак”, че пътя, по който е идвал от София, е в ужасно и катастрофално състояние? Защо не се повдигна въпроса, че управлението на тройната „хидра” е пагубно за общините и държавата, че корупцията, която цари навсякъде, е невиждана и несрещана досега? И още... Защо не се използва идването на Президента, за да се говори по проблема със замърсяването в района, защото то е най-голямото в цяла Европа, а за сметка на това липсва поминък и работа за хората? Защо не се заговори, че в нашия район са най-големите металургични предприятия, бълващи милиони тонове продукция и още толкова замърсяване, а в същото време нямаме спортни бази, нямаме сигурност и избиват приятелите ни, пребиват роднините ни? И още и още, че и още...
Ама как да му се досажда на човека, та той по такъв повод ли идва? Напротив, той идва да открива веселби, а дали самият той се весели, това е друг въпрос? Нали поне така си мислят организаторите. Пък, в края на краищата и Емилия Масларова, и Кирил Добрев бяха тук на посещение и са тук, не може да се жалваме, само ще се хвалим и тупаме по гърдите, които от котлено сини, през годините до гербови, сега са тъмно червени. От днес и занапред!
Точно така! Прегърнаха се и се разбраха! А бедните лидери на ГЕРБ „гледат и не вярват на уките си”. Целият елит на БСП в Пирдоп, посрещнат чинно и по ред от кметицата на ГЕРБ?!? Да се смееш ли, да плачеш ли?... А преди две години помните ли как беше? То не бяха определения от типа: „Кръволака, Цано”, „Корупция, тате – синко” и други епитети! То бяха песни и танци на народите след виждането на резултатите и по подобие на БСП, ДПС и Царя, се роди същата местна тройна „хидра”.
Е, сега вече едната глава е отрязана, в лицето на бившия заместник кмет, ама на мястото вече пораства нова, не се съмнявайте!
Огромните проблеми на градовете и селата в Средногорието остават на заден план, макар, че всичките се знаят. Като почнете от това, че сградите на Полицията и Съда всеки момент ще се срутят и карате напред с престъпността и наркоманията, хазарта и кражбите, пребиванията, грабежите и убийствата в района, както и кражбата на капитали от невероятния брат на чужди фирми, и наглите крадци от Златишкия пазар, както и на екологичната катастрофа в местността „Еленско” причинена от фирма „Лена” и накрая да свършим с това, че в района с най-големите инвестиции, болницата фалира, което е най-голямото престъпление срещу гражданите, които избират същите тези, които на момента забравят какво са обещавали в салоните по събранията!
Иначе, дядо Влайков добре е изчеткан, че е бил добър, бил такъв, бил онакъв, обичал родния си град и живота си давал за него! На това му се вика демагогия от най-висока степен!
Т. Г. Влайков е основател на Кооперативното движение в България освен, че е писател и виден общественик, като това основаване е целяло да се спре спекулата, корупцията, мародерството и да се помага на членовете на тези организации. Бедни ми дядо Влайков, ако можеше да присъстваш на пищните коктейли и илюминации, организирани в „твоя чест” завчера, как ли щеше да се развие твоята обществена дейност? Може би, тогава щеше да станеш борец против тия същите, които ти ползват името за лична полза и под негов претекст се чудят как да пръснат повече пари по вечеринки с шведски маси. Защото, след коктейлите и зарята, още на другия ден „Инвеститора на века” в град Пирдоп почна да бълва пушеци и кълбета прах. Взе на всичкото отгоре, че заваля, та отнесе не само това, що беше измито, ами свали боклуците и от горните улици, по които не минават президенти, барабар с цялата смрад и кал, та като се видя, че с водоноската и „пичата въшка” не може да се умие съвестта на управляващите, се сещаме за думите на един друг виден пирдопчанин, на който все още няма поставена и една малка табелка с името в родния му град, а именно Лукан Савов! Та той казваше така: „Кога вали дажд на кокошките вода са не сипува”.
И, понеже, въпросите на гражданите са много, искаме да поставим само един по-обширен. Парите за посрещане на президент, областен на БСП, коктейл и заря, както и бутафорното кърпене на центъра и имитиране на чистота в града, за колко дни работа на болницата щяха да стигнат?
Искрено Ваш:
„Тръгнал дядо за Златица”.
...И изведнъж, с гръм и трясък (буквално), се появи синкаво-ръждив ЗИЛ Водоноска, 15 минути преди да се появи Президента и напръска обилно току-що асфалтираните улици в града на дядо Влайков!
Този сценарий от Татово време, ако някой го беше забравил в годините, се повтори в деня на откриване Влайковите дни и посещението на Първанов в Пирдоп, с пълната си гротеска каквото и да значи това!?!
То не беше миене, то не беше редене на камъни, земя и пясък, то не седяха рязани участъци по цели седмици. Президент ще идва, не е шега!
Друго ни притеснява, обаче! Защо постоянно и непрекъснато блюдолизничеството и навеждането съпътстват управлението от най-малкото село до най-голямата община в района ни? Защо не се акцентира пред Президента, така и така ни е дошъл „на крак”, че пътя, по който е идвал от София, е в ужасно и катастрофално състояние? Защо не се повдигна въпроса, че управлението на тройната „хидра” е пагубно за общините и държавата, че корупцията, която цари навсякъде, е невиждана и несрещана досега? И още... Защо не се използва идването на Президента, за да се говори по проблема със замърсяването в района, защото то е най-голямото в цяла Европа, а за сметка на това липсва поминък и работа за хората? Защо не се заговори, че в нашия район са най-големите металургични предприятия, бълващи милиони тонове продукция и още толкова замърсяване, а в същото време нямаме спортни бази, нямаме сигурност и избиват приятелите ни, пребиват роднините ни? И още и още, че и още...
Ама как да му се досажда на човека, та той по такъв повод ли идва? Напротив, той идва да открива веселби, а дали самият той се весели, това е друг въпрос? Нали поне така си мислят организаторите. Пък, в края на краищата и Емилия Масларова, и Кирил Добрев бяха тук на посещение и са тук, не може да се жалваме, само ще се хвалим и тупаме по гърдите, които от котлено сини, през годините до гербови, сега са тъмно червени. От днес и занапред!
Точно така! Прегърнаха се и се разбраха! А бедните лидери на ГЕРБ „гледат и не вярват на уките си”. Целият елит на БСП в Пирдоп, посрещнат чинно и по ред от кметицата на ГЕРБ?!? Да се смееш ли, да плачеш ли?... А преди две години помните ли как беше? То не бяха определения от типа: „Кръволака, Цано”, „Корупция, тате – синко” и други епитети! То бяха песни и танци на народите след виждането на резултатите и по подобие на БСП, ДПС и Царя, се роди същата местна тройна „хидра”.
Е, сега вече едната глава е отрязана, в лицето на бившия заместник кмет, ама на мястото вече пораства нова, не се съмнявайте!
Огромните проблеми на градовете и селата в Средногорието остават на заден план, макар, че всичките се знаят. Като почнете от това, че сградите на Полицията и Съда всеки момент ще се срутят и карате напред с престъпността и наркоманията, хазарта и кражбите, пребиванията, грабежите и убийствата в района, както и кражбата на капитали от невероятния брат на чужди фирми, и наглите крадци от Златишкия пазар, както и на екологичната катастрофа в местността „Еленско” причинена от фирма „Лена” и накрая да свършим с това, че в района с най-големите инвестиции, болницата фалира, което е най-голямото престъпление срещу гражданите, които избират същите тези, които на момента забравят какво са обещавали в салоните по събранията!
Иначе, дядо Влайков добре е изчеткан, че е бил добър, бил такъв, бил онакъв, обичал родния си град и живота си давал за него! На това му се вика демагогия от най-висока степен!
Т. Г. Влайков е основател на Кооперативното движение в България освен, че е писател и виден общественик, като това основаване е целяло да се спре спекулата, корупцията, мародерството и да се помага на членовете на тези организации. Бедни ми дядо Влайков, ако можеше да присъстваш на пищните коктейли и илюминации, организирани в „твоя чест” завчера, как ли щеше да се развие твоята обществена дейност? Може би, тогава щеше да станеш борец против тия същите, които ти ползват името за лична полза и под негов претекст се чудят как да пръснат повече пари по вечеринки с шведски маси. Защото, след коктейлите и зарята, още на другия ден „Инвеститора на века” в град Пирдоп почна да бълва пушеци и кълбета прах. Взе на всичкото отгоре, че заваля, та отнесе не само това, що беше измито, ами свали боклуците и от горните улици, по които не минават президенти, барабар с цялата смрад и кал, та като се видя, че с водоноската и „пичата въшка” не може да се умие съвестта на управляващите, се сещаме за думите на един друг виден пирдопчанин, на който все още няма поставена и една малка табелка с името в родния му град, а именно Лукан Савов! Та той казваше така: „Кога вали дажд на кокошките вода са не сипува”.
И, понеже, въпросите на гражданите са много, искаме да поставим само един по-обширен. Парите за посрещане на президент, областен на БСП, коктейл и заря, както и бутафорното кърпене на центъра и имитиране на чистота в града, за колко дни работа на болницата щяха да стигнат?
Искрено Ваш:
„Тръгнал дядо за Златица”.
ЧЕЛОПЕЙ МАЙНИНГ - Ден на отворените врати
Отново из дебрите на
„Челопеч Майнинг” ЕАД
За поредна година ръководството на „Челопеч Майнинг” ЕАД отвори врати за ученици, желаещи да разгледат предприятието.
На 16 май организирани групи възпитаници на ОУ „Св. Св. Кирил и Методий” – Чавдар, както и деца на работници и служители от фирмата, се разходиха покрай големите машини, надникнаха в трошачките и се запознаха с процесите, съпътстващи производството на концентрат.
Обиколката започна след надлежно проведен инструктаж и първоначална информация за това, какво ще могат да видят децата в предприятието. Инж. Николай Христов разказа на участниците в разходката за основните дейности, чрез които се извлича медта и другите ценни метали, съдържащи се в рудата от рудник „Челопеч”.
Домакинът, заедно със свои служители, грижещи се за безопасността на участниците в обиколката, заведе децата първо при челюстните трошачки, които раздробяват рудните тела. После групата посети мелниците, където инж. Христов им разказа какво се случва, след което проследи целия обогатителен процес, чрез който рудата се превръща в концентрат, наречен: Флотация. Този процес се осъществява в големи вани, на чието дъно са монтирани перки, които се въртят и по този начин чрез подаване на необходимото количество въздух, образуват мехурчета, които, отправяйки се към повърхността, изкарват полезните частици от компонентите на рудата.
В посещението се включиха над 35 ученика от 5, 6 и 7-ми клас, като на всеки от тях бе предоставена възможността да си вземе по „камъче” за спомен от този ден и от предприятието. Интересното за повечето от присъстващите е, че техните родители също са работници в “Челопеч Майнинг” ЕАД и повечето от видяното се включва в техните задължения, когато дойдат на работа.
Децата се насладиха и на факта, че трябва да носят каски, специални обувки и очила при посещението си, с което да се гарантира безопасността им. Много от тях за първи път използваха такава екипировка и бяха много заинтригувани от това как изглеждат.
Емоциите за всички участници в тази обиколка из “Челопеч Майнинг” бяха запомнящи се. Настроението бе приповдигнато, а любопитството искреше от очите на всички.
След приключване на мероприятието, децата си тръгнаха, запазвайки интересното преживяване и бързайки да го споделят с близките си.
„Челопеч Майнинг” ЕАД
За поредна година ръководството на „Челопеч Майнинг” ЕАД отвори врати за ученици, желаещи да разгледат предприятието.
На 16 май организирани групи възпитаници на ОУ „Св. Св. Кирил и Методий” – Чавдар, както и деца на работници и служители от фирмата, се разходиха покрай големите машини, надникнаха в трошачките и се запознаха с процесите, съпътстващи производството на концентрат.
Обиколката започна след надлежно проведен инструктаж и първоначална информация за това, какво ще могат да видят децата в предприятието. Инж. Николай Христов разказа на участниците в разходката за основните дейности, чрез които се извлича медта и другите ценни метали, съдържащи се в рудата от рудник „Челопеч”.
Домакинът, заедно със свои служители, грижещи се за безопасността на участниците в обиколката, заведе децата първо при челюстните трошачки, които раздробяват рудните тела. После групата посети мелниците, където инж. Христов им разказа какво се случва, след което проследи целия обогатителен процес, чрез който рудата се превръща в концентрат, наречен: Флотация. Този процес се осъществява в големи вани, на чието дъно са монтирани перки, които се въртят и по този начин чрез подаване на необходимото количество въздух, образуват мехурчета, които, отправяйки се към повърхността, изкарват полезните частици от компонентите на рудата.
В посещението се включиха над 35 ученика от 5, 6 и 7-ми клас, като на всеки от тях бе предоставена възможността да си вземе по „камъче” за спомен от този ден и от предприятието. Интересното за повечето от присъстващите е, че техните родители също са работници в “Челопеч Майнинг” ЕАД и повечето от видяното се включва в техните задължения, когато дойдат на работа.
Децата се насладиха и на факта, че трябва да носят каски, специални обувки и очила при посещението си, с което да се гарантира безопасността им. Много от тях за първи път използваха такава екипировка и бяха много заинтригувани от това как изглеждат.
Емоциите за всички участници в тази обиколка из “Челопеч Майнинг” бяха запомнящи се. Настроението бе приповдигнато, а любопитството искреше от очите на всички.
След приключване на мероприятието, децата си тръгнаха, запазвайки интересното преживяване и бързайки да го споделят с близките си.
Ротарианците и децата на България
“Децата България и Ротари” - това бе темата, която обсъждаха на 28-ми април на Национална конференция ротарианци от цяла България. Бяха обсъдени социално-икономически, демографски, образователни и здравни проблеми на децата. Не бе пропуснато и възпитанието им в сферата на безопасността на движението. На конференцията присъстваха лидерите на Дистрикт 2482, представители на софийските клубове и клубовете от страната, ротарактори и интерактори. Особено голямо присъствие имаше и от Ротари Клуб – Пирдоп, както и членове на новоучредения Интеракт Клуб към ПГХТ „Никола Димов”, придружени от директорката Павлинка Ценова.
Другите представители на Ротари Клуб – Пирдоп бяха президента Дамян Ненов, асистент дистрикт гуверньора Симо Симов, Стойно Стойнов, Красимира Гюлеметова, Любомир Гарчев, Петя Чолакова и Александър Дичев.
В знак на признание за това, че България е най-бързо развиващата се Ротарианска държава в Европа и специално за конференцията пристигнаха Президентът на Ротари Интернешънъл Донг К. Лий и съпругата му Янг. Гости бяха и Н.П. посланикът на Република Корея у нас, г-н Ким Мьонг-джин, координаторът на Дистрикт 2481 за Сърбия и ДГН Весна Балтезаревич, както и председателя на Българо-сръбския Ротари комитет Велимир Балтезаревич.
Президентът Д.К. Лий се обърна към приятелите с думите:
Благодаря ви, че ме поканихте да говоря днес пред вас. Много се радвам, че съм тук и виждам толкова много ротарианци, изтъкнати експерти и държавни представители, работещи, за да направят МЕЧТИТЕ РЕАЛНОСТ.
Всяка година президентите на Ротари Интернешънъл избират тема на своята мисия и служба. През последните няколко години те избират и приоритети на годината. Това са областите, в които ротарианците трябва да съсредоточат усилията си. Това са области, в които има голяма нужда от ротарианска помощ и области, в които Ротари може да направи най-доброто с възможностите, които имаме.
Приоритети през последните години много си приличат. Те основно се съсредоточават върху: водата, здравето и глада, грамотността. Причината за това е проста. Това са областите, в които има нужда от помощта на Ротари. Това са областите, в които можем да направим най-много добро.
Ротарианците работят за спасяването на детския живот. Нашата работа носи резултати. Когато за първи път за проблема, очакваната детска смъртност за деца под 5 години беше 30 000 на ден. Не тридесет хиляди на година, а тридесет хиляди деца на ден. Днес, според последните данни на ЮНЕСКО цифрата е 26 000 дневно, въпреки, че раждаемостта се е увеличила.
Това ни показва, че работата, която вършим, заедно с работата на правителствата и хуманитарните организации, има резултат. Прогресът е възможен. Ако работим заедно, можем да спасяваме живот. Затова ви моля да помогнете да сбъднем мечтите на децата на света и да работим усилено за намаляване на детската смъртност. Защото, ако заедно можем да постигнем това, всеки от нас ще е направил нещо прекрасно”.
В словото си към присъстващите ДГ Любен Атанасов с гордост подчерта, че българските ротарианци с охота и отговорност приеха предизвикателството, което постави пред тях Д. К. Лий, а именно „Да сбъднем мечтите на българските деца и да положим максимални усилия, за да направим по-добър и щастлив живота им”.
Лектори на конференцията бяха още Христо Монов – зам. председател на Държавната агенция за закрила на детето, който представи анализ за демографския и социален статус на българските деца, д-р Иван Костов – директор на ОАГБ „Шейново”, който изнесе лекция относно здравните грижи и профилактиката на заболяванията на децата, Калчо Хинов, който разгърна въпросите по безопасност на движението, зам.министъра по образованието и науката Кирчо Атанасов обхвана проблемите по темата „Децата – образование и образованост”. Изключително интересна, показателна и запомняща се лекция изнесе проф. Захари Кръстев от РК София-Средец, който сподели изследванията си върху неграмотността на децата в България, както и своите идеи за постигане на по-добри резултати в тази насока.
Калчо Хинов обяви, че във връзка с посещението на президента на РИ Д.К. Лий ще бъде направено дарение – кувьоз за болницата „Шейново” в София като част от проект на Ротари България, насочен към проблемите на детската смъртност в страната ни.
След приключването на конференцията последва Галавечеря в голямата зала на хотел „Кемпински-Зографски”, която събра повече от 300 ротарианци, дошли от цялата страна, за да поздравят президента Д. К. Лий и да получат лично от него отличията „Пол Харис Фелоу”, значки със сапфири и рубини, които се връчват за принос към Фондация Ротари. Сред отличилите се и получили своите почетни знаци бяха и членовете на Ротари Клуб Пирдоп.
Своята харта за чартиране официално и лично от Президента на Ротари Интернешънъл получиха и представителите от Интеракт Клуб Пирдоп.
В обръщението си по случай тържествената част Д.К. Лий изтъкна, че е особено впечатлен от всичко, което се случва, поздрави отново българските ротарианци с широко скроени сърца за тяхната съпричастност и отдаденост в служба на обществото.
Другите представители на Ротари Клуб – Пирдоп бяха президента Дамян Ненов, асистент дистрикт гуверньора Симо Симов, Стойно Стойнов, Красимира Гюлеметова, Любомир Гарчев, Петя Чолакова и Александър Дичев.
В знак на признание за това, че България е най-бързо развиващата се Ротарианска държава в Европа и специално за конференцията пристигнаха Президентът на Ротари Интернешънъл Донг К. Лий и съпругата му Янг. Гости бяха и Н.П. посланикът на Република Корея у нас, г-н Ким Мьонг-джин, координаторът на Дистрикт 2481 за Сърбия и ДГН Весна Балтезаревич, както и председателя на Българо-сръбския Ротари комитет Велимир Балтезаревич.
Президентът Д.К. Лий се обърна към приятелите с думите:
Благодаря ви, че ме поканихте да говоря днес пред вас. Много се радвам, че съм тук и виждам толкова много ротарианци, изтъкнати експерти и държавни представители, работещи, за да направят МЕЧТИТЕ РЕАЛНОСТ.
Всяка година президентите на Ротари Интернешънъл избират тема на своята мисия и служба. През последните няколко години те избират и приоритети на годината. Това са областите, в които ротарианците трябва да съсредоточат усилията си. Това са области, в които има голяма нужда от ротарианска помощ и области, в които Ротари може да направи най-доброто с възможностите, които имаме.
Приоритети през последните години много си приличат. Те основно се съсредоточават върху: водата, здравето и глада, грамотността. Причината за това е проста. Това са областите, в които има нужда от помощта на Ротари. Това са областите, в които можем да направим най-много добро.
Ротарианците работят за спасяването на детския живот. Нашата работа носи резултати. Когато за първи път за проблема, очакваната детска смъртност за деца под 5 години беше 30 000 на ден. Не тридесет хиляди на година, а тридесет хиляди деца на ден. Днес, според последните данни на ЮНЕСКО цифрата е 26 000 дневно, въпреки, че раждаемостта се е увеличила.
Това ни показва, че работата, която вършим, заедно с работата на правителствата и хуманитарните организации, има резултат. Прогресът е възможен. Ако работим заедно, можем да спасяваме живот. Затова ви моля да помогнете да сбъднем мечтите на децата на света и да работим усилено за намаляване на детската смъртност. Защото, ако заедно можем да постигнем това, всеки от нас ще е направил нещо прекрасно”.
В словото си към присъстващите ДГ Любен Атанасов с гордост подчерта, че българските ротарианци с охота и отговорност приеха предизвикателството, което постави пред тях Д. К. Лий, а именно „Да сбъднем мечтите на българските деца и да положим максимални усилия, за да направим по-добър и щастлив живота им”.
Лектори на конференцията бяха още Христо Монов – зам. председател на Държавната агенция за закрила на детето, който представи анализ за демографския и социален статус на българските деца, д-р Иван Костов – директор на ОАГБ „Шейново”, който изнесе лекция относно здравните грижи и профилактиката на заболяванията на децата, Калчо Хинов, който разгърна въпросите по безопасност на движението, зам.министъра по образованието и науката Кирчо Атанасов обхвана проблемите по темата „Децата – образование и образованост”. Изключително интересна, показателна и запомняща се лекция изнесе проф. Захари Кръстев от РК София-Средец, който сподели изследванията си върху неграмотността на децата в България, както и своите идеи за постигане на по-добри резултати в тази насока.
Калчо Хинов обяви, че във връзка с посещението на президента на РИ Д.К. Лий ще бъде направено дарение – кувьоз за болницата „Шейново” в София като част от проект на Ротари България, насочен към проблемите на детската смъртност в страната ни.
След приключването на конференцията последва Галавечеря в голямата зала на хотел „Кемпински-Зографски”, която събра повече от 300 ротарианци, дошли от цялата страна, за да поздравят президента Д. К. Лий и да получат лично от него отличията „Пол Харис Фелоу”, значки със сапфири и рубини, които се връчват за принос към Фондация Ротари. Сред отличилите се и получили своите почетни знаци бяха и членовете на Ротари Клуб Пирдоп.
Своята харта за чартиране официално и лично от Президента на Ротари Интернешънъл получиха и представителите от Интеракт Клуб Пирдоп.
В обръщението си по случай тържествената част Д.К. Лий изтъкна, че е особено впечатлен от всичко, което се случва, поздрави отново българските ротарианци с широко скроени сърца за тяхната съпричастност и отдаденост в служба на обществото.
ДКК "Златните МЕЧКИ" взе участие в "Софийска пролет"
В истински празник на народното творчество
се превърна V-тият Международен фестивал
за автентичен фолклор
“Софийска пролет” 2009.
Организатор на колоритното събитие е Фондация “Европа” с председател д-р Ирина Янакиева, под патронажа на Столична община и под патронажа на Бойко Борисов – кмет на град София.
С дефиле по булевард “Витоша” ансамбли от цяла Европа представиха традиционни песни,
танци и костюми.
Най-колоритни сред участниците бяха
българските колективи.
ДКК „Златните МЕЧКИ” към Сдружение „За един по-добър живот” – Челопеч също бе сред поканените за участие
във фестивала, където дефилира редом с групи от Хърватия, Литва, Унгария и България.
За участието си „Златните МЕЧКИ” получиха специална лична покана след успешното си представяне в Международния фестивал “Сурва 2009” - град Перник, където също спечели награда и се нареди сред най-добрите Кукерски и Сурвакарски групи в България.
„Златните МЕЧКИ” от Челопеч представиха своя оригинален кукерски танц, атрактивни костюми и солово изпълнение на песента “Залюбил Георги две моми” от Миглена Зеринова,
с които отново заслужиха овациите на всички зрители, както и тези на останалите участници във фестивала.
Д-р Ирина Янакиева – Председател на Организационния комитет връчи златен медал на „Златните МЕЧКИ” и Почетна грамота за участие.
На въпроса:
Кои са акцентите от фестивала?
д-р Ирина Янакиева отговори:
През вторият ден откриваме Фестивала отново - с кукерски групи, като в шествието се включиха почти всички наградени от Перник “Сурва 2009”, както и носителите на голямата награда от маскарадните игри. Пристигнаха групи от Чарган - Ямболско, Ябълково, Долна Секирна, Горни Домлян, Челопеч, Сватовча. Имаше над 600 кукери.
Времето, макар и малко мрачно, не попречи да се случи един истински празник на традициите и да се покаже пъстротата на фолклорните игри на България.
Възхитена съм от участващите кукерски състави!
След успешното участие, по покана от община Челопеч, “Златните МЕЧКИ” бяха на посещение при кмета на общината инж. Алекси Кесяков, който изрази желание да се запознае подробно с дейността на Клуба, както и със спечелените трофеи от участията му.
Децата ентусиазирано разказаха всичко случващо се около едно участие - множеството репетиции, майсторене на маски и костюми, пътуванията, автографите, снимките, даването на интервюта, неизразимия интерес, който предизвикват винаги, където и да участват.
Те показаха на кмета своите грамоти, медали и плакети, като споделиха, че най-добре са се чувствали в Перник и София, а най-радушно и приятелски винаги са посрещани от кмета, председателя на ОбС и жителите на Община Ковачевци, където вече имат много приятели и съмишленици.
Едно от нещата, които предстоят е уточняването и организирането на международно участие, тъй като вече имат покани за посещение на фестивали в други страни.
Важен аспект от срещата, бе обсъждането на възможността за подобряване материалната база на Клуба, както и подпомагане дейността му от община Челопеч.
С особено задоволство кукерите от ДКК “Златните МЕЧКИ” споделиха за посещението на Алекс Нестор от “Челопеч Майнинг” ЕАД в техния клуб, където той отблизо е разгледал изработените от тях маски и е изразил своето възхищение от трудолюбието му.
Членовете на клуба оценяват високо помощта, която получават от предприятието и вярват в по-нататъшните добри взаимоотношения между тях и представителите на фирмата.
се превърна V-тият Международен фестивал
за автентичен фолклор
“Софийска пролет” 2009.
Организатор на колоритното събитие е Фондация “Европа” с председател д-р Ирина Янакиева, под патронажа на Столична община и под патронажа на Бойко Борисов – кмет на град София.
С дефиле по булевард “Витоша” ансамбли от цяла Европа представиха традиционни песни,
танци и костюми.
Най-колоритни сред участниците бяха
българските колективи.
ДКК „Златните МЕЧКИ” към Сдружение „За един по-добър живот” – Челопеч също бе сред поканените за участие
във фестивала, където дефилира редом с групи от Хърватия, Литва, Унгария и България.
За участието си „Златните МЕЧКИ” получиха специална лична покана след успешното си представяне в Международния фестивал “Сурва 2009” - град Перник, където също спечели награда и се нареди сред най-добрите Кукерски и Сурвакарски групи в България.
„Златните МЕЧКИ” от Челопеч представиха своя оригинален кукерски танц, атрактивни костюми и солово изпълнение на песента “Залюбил Георги две моми” от Миглена Зеринова,
с които отново заслужиха овациите на всички зрители, както и тези на останалите участници във фестивала.
Д-р Ирина Янакиева – Председател на Организационния комитет връчи златен медал на „Златните МЕЧКИ” и Почетна грамота за участие.
На въпроса:
Кои са акцентите от фестивала?
д-р Ирина Янакиева отговори:
През вторият ден откриваме Фестивала отново - с кукерски групи, като в шествието се включиха почти всички наградени от Перник “Сурва 2009”, както и носителите на голямата награда от маскарадните игри. Пристигнаха групи от Чарган - Ямболско, Ябълково, Долна Секирна, Горни Домлян, Челопеч, Сватовча. Имаше над 600 кукери.
Времето, макар и малко мрачно, не попречи да се случи един истински празник на традициите и да се покаже пъстротата на фолклорните игри на България.
Възхитена съм от участващите кукерски състави!
След успешното участие, по покана от община Челопеч, “Златните МЕЧКИ” бяха на посещение при кмета на общината инж. Алекси Кесяков, който изрази желание да се запознае подробно с дейността на Клуба, както и със спечелените трофеи от участията му.
Децата ентусиазирано разказаха всичко случващо се около едно участие - множеството репетиции, майсторене на маски и костюми, пътуванията, автографите, снимките, даването на интервюта, неизразимия интерес, който предизвикват винаги, където и да участват.
Те показаха на кмета своите грамоти, медали и плакети, като споделиха, че най-добре са се чувствали в Перник и София, а най-радушно и приятелски винаги са посрещани от кмета, председателя на ОбС и жителите на Община Ковачевци, където вече имат много приятели и съмишленици.
Едно от нещата, които предстоят е уточняването и организирането на международно участие, тъй като вече имат покани за посещение на фестивали в други страни.
Важен аспект от срещата, бе обсъждането на възможността за подобряване материалната база на Клуба, както и подпомагане дейността му от община Челопеч.
С особено задоволство кукерите от ДКК “Златните МЕЧКИ” споделиха за посещението на Алекс Нестор от “Челопеч Майнинг” ЕАД в техния клуб, където той отблизо е разгледал изработените от тях маски и е изразил своето възхищение от трудолюбието му.
Членовете на клуба оценяват високо помощта, която получават от предприятието и вярват в по-нататъшните добри взаимоотношения между тях и представителите на фирмата.
КОИ СА ТЕ?
На сакралната дата 13 май, Клуба на инвалидите в село Челопеч, община Челопеч, водени от своята Председателка Мария Илиева, стъпи на територията на хижа „Мургана”, собственост на Община Челопеч.
И понеже много от челопешките общинските съветници постоянно питат „Кои са тия, бе?” и явно не познават избирателите си, публикуваме фотография на тези онеправдани физически хора, но богати по душевност и по ум, който липсва у много наши политици и управляващи.
Парадоксите не свършват до тук!
Оказа се, че около половината от тези челопечани - членове на Клуба на инвалидите, не са посещавали хижа „Мургана”!? А тези, които не бяха вкусвали пържола, не ги споменаваме, защото е срам и резил за едно общество да се държи с родителите си по този начин.
Като изключим тези нелицеприятни факти, празникът премина в духа на туризма и приятелството, в разходки, песни и спомени.
За хубавата трапеза се погрижи Тодор Бантов - член на Клуба, а разходите за превоз и по посрещане на членовете се поеха от кмета инж. Алекси Кесяков.
Надявам се, че нашите онеправдани във физическо отношение граждани, са се забавлявали и са успели да забравят макар и за миг лошотията в живота си и своето нелеко положение!
Пламен КУНЧЕВ
И понеже много от челопешките общинските съветници постоянно питат „Кои са тия, бе?” и явно не познават избирателите си, публикуваме фотография на тези онеправдани физически хора, но богати по душевност и по ум, който липсва у много наши политици и управляващи.
Парадоксите не свършват до тук!
Оказа се, че около половината от тези челопечани - членове на Клуба на инвалидите, не са посещавали хижа „Мургана”!? А тези, които не бяха вкусвали пържола, не ги споменаваме, защото е срам и резил за едно общество да се държи с родителите си по този начин.
Като изключим тези нелицеприятни факти, празникът премина в духа на туризма и приятелството, в разходки, песни и спомени.
За хубавата трапеза се погрижи Тодор Бантов - член на Клуба, а разходите за превоз и по посрещане на членовете се поеха от кмета инж. Алекси Кесяков.
Надявам се, че нашите онеправдани във физическо отношение граждани, са се забавлявали и са успели да забравят макар и за миг лошотията в живота си и своето нелеко положение!
Пламен КУНЧЕВ
НАРОДНА КУШИЯ В КАРЛИЕВО
Като продължение на Тодоровите празници, организирани из Средногорието, в Карлиево също решиха да организират кушия. Група ентусиасти, начело с основният организатор Недялко Градинаров събраха в първата неделя на месец май в поляните над селото множество любители на конните състезания. Участници и зрители имаше достатъчно, за да се проведе един истински празник. Дори прочутия Илия Медаров от град Златица, бе предпочел да предлага вкусните си кебапчета на присъстващите на празника, вместо да е на неделния Златишки пазар.
Състезанието премина в традиционните категории – кушия и наддтегляне, разделено на малки, средни и големи коне, като ограничения по отношение на порода, външен вид и възраст нямаше.
В кушията конят Лишко с ездач Иван Лазаров от Карлиево за пореден път грабнаха заслужено първото място.
За участниците Недялко Градинаров – основен организатор и спонсор на мероприятието, бе приготвил вкусно агне, медали и грамоти.
Състезанието премина в традиционните категории – кушия и наддтегляне, разделено на малки, средни и големи коне, като ограничения по отношение на порода, външен вид и възраст нямаше.
В кушията конят Лишко с ездач Иван Лазаров от Карлиево за пореден път грабнаха заслужено първото място.
За участниците Недялко Градинаров – основен организатор и спонсор на мероприятието, бе приготвил вкусно агне, медали и грамоти.
ЧЕСТИТО ЗАВЪРШВАНЕ НА НИКОЛАЙ ДИНЕВ
Скъпи Ники,
Ето, че дойде и твоят абитуриентски бал, който ще бъде един от най-красивите и незабравими празници
в живота ти!
Сега започва един нов етап, който ще бъде изпълнен с изненади и предизвикателства.
Отмина времето на веселите по детски игри и започва една нова за теб “игра” - примамлива и сложна. Предстои ти да изживееш много прекрасни мигове, ни и много горчивини. Приемай всяка трудност като изпитание и бъди устремен в сбъдването на мечтите си, гледай позитивно на всяко падане и приемай с усмивка неуспехите.
В моменти на колебание и несигурност се доверявай на вътрешния си глас и следвай своето разбиране за живота!
Знай, че “няма пряк път към мястото, където искаш да отидеш”, затова дерзай, вярвай в себе си и никога не позволявай на “онова, което не умееш, да пречи на това, което умееш!” Предстои ти да продължиш по пътя на знанието, затова стъпвай сигурно с високо вдигната глава - не се предавай, бъди целеустремен и ако
“съдбата ти затвори вратата - влез през прозореца”! Защото винаги има начин!
Като твое семейство ние винаги ще те подкрепяме и съветваме, а сега в този час искаме да ти кажем “Върви след нас - ние ще те водим”! Не бъди скромен и плах, защото скромността е за тези, които нямат други качества!
Бъди твърд! Бъди непоколебим! Бъди решителен!
Защото ти можеш!
Желаем ти време за щастие, време за любов, време за промяна, време за наслада, време за мечти, време да опиташ от всички сладости на света и човек, с когото да ги споделиш!
Пожелаваме ти от тук нататък чудни пътешествия и смели приключения! Винаги да имаш възможност за избор при всяка една твоя житейска стъпка и винаги да взимаш правилното решение!
Пожелаваме ти пътека, която всеки ден да те води до прекрасно утре!
Ето, че дойде и твоят абитуриентски бал, който ще бъде един от най-красивите и незабравими празници
в живота ти!
Сега започва един нов етап, който ще бъде изпълнен с изненади и предизвикателства.
Отмина времето на веселите по детски игри и започва една нова за теб “игра” - примамлива и сложна. Предстои ти да изживееш много прекрасни мигове, ни и много горчивини. Приемай всяка трудност като изпитание и бъди устремен в сбъдването на мечтите си, гледай позитивно на всяко падане и приемай с усмивка неуспехите.
В моменти на колебание и несигурност се доверявай на вътрешния си глас и следвай своето разбиране за живота!
Знай, че “няма пряк път към мястото, където искаш да отидеш”, затова дерзай, вярвай в себе си и никога не позволявай на “онова, което не умееш, да пречи на това, което умееш!” Предстои ти да продължиш по пътя на знанието, затова стъпвай сигурно с високо вдигната глава - не се предавай, бъди целеустремен и ако
“съдбата ти затвори вратата - влез през прозореца”! Защото винаги има начин!
Като твое семейство ние винаги ще те подкрепяме и съветваме, а сега в този час искаме да ти кажем “Върви след нас - ние ще те водим”! Не бъди скромен и плах, защото скромността е за тези, които нямат други качества!
Бъди твърд! Бъди непоколебим! Бъди решителен!
Защото ти можеш!
Желаем ти време за щастие, време за любов, време за промяна, време за наслада, време за мечти, време да опиташ от всички сладости на света и човек, с когото да ги споделиш!
Пожелаваме ти от тук нататък чудни пътешествия и смели приключения! Винаги да имаш възможност за избор при всяка една твоя житейска стъпка и винаги да взимаш правилното решение!
Пожелаваме ти пътека, която всеки ден да те води до прекрасно утре!
Международния кодекс за управление на цианиди - реалности и перспективи
“Челопеч Майнинг” ЕАД бе домакин на
работната среща – дискусия на тема: “Международния кодекс за управление
на цианиди – реалности и перспективи”
В края на 2008-ма година “Челопеч Майнинг” ЕАД се присъедини към Международния кодекс за управление на цианиди. Дружеството сертифицира своят проект за изграждане на инсталация за производство на метали от концентрат, с което се ангажира да въведе мерки за безопасно управление на цианидите - от тяхното транспортирането, до депонирането на отпадъците след употребата им при добива на злато.
Утвърждаването на безопасни техники при използване на цианиди в индустрията бе и повода за проведената на 29 април, в хотел Радисън – София, международна работна среща–дискусия на тема: “Международния кодекс за управление на цианиди – реалности и перспективи”
Домакинството на България и “Челопеч Майнинг” на такава среща от високо ниво е ясен показател, че страната ни е в крак с най-добрите установени световни практики за управление на цианиди.
Срещата откри г-н Ейдриън Голдстоун – вицепрезидент на Дънди Прешъс Металс.
Работата продължи с анализ върху българския опит и перспективите на цианидите в страната ни, направен от проф.д-р Илия Балтов.
Резултати от свое научно изследване изнесе Тери Мадър - изпълнителен директор на “Таймс лимитид” Той ясно и категорично доказа, че ако бъдат управлявани според съвременните изисквания, цианидите в златодобивната индустрия не биха били заплаха за околната среда и човешкото здраве.
Президента на международния институт по управление на цианиди Пол Бейтман говори за Кодекса и неговата роля да насърчава и ръководи цианидните технологии в световната златодобивна индустрия.
В последвалата дискусия участие взеха широк кръг заинтересовани страни – държавни органи, кметове от района на Средногорието, представители на златодобивната индустрия, научни работници, еколози, неправителствени организации и журналисти. Един от акцентите в дискусията беше необходимостта от публично представяне на информация, касаеща управлението на цианиди. Неизбежният извод е, че неосведомеността на населението по тези въпроси е най-честия повод за безпочвени тревоги, а дори понякога и за злополуки…
Нов поглед
работната среща – дискусия на тема: “Международния кодекс за управление
на цианиди – реалности и перспективи”
В края на 2008-ма година “Челопеч Майнинг” ЕАД се присъедини към Международния кодекс за управление на цианиди. Дружеството сертифицира своят проект за изграждане на инсталация за производство на метали от концентрат, с което се ангажира да въведе мерки за безопасно управление на цианидите - от тяхното транспортирането, до депонирането на отпадъците след употребата им при добива на злато.
Утвърждаването на безопасни техники при използване на цианиди в индустрията бе и повода за проведената на 29 април, в хотел Радисън – София, международна работна среща–дискусия на тема: “Международния кодекс за управление на цианиди – реалности и перспективи”
Домакинството на България и “Челопеч Майнинг” на такава среща от високо ниво е ясен показател, че страната ни е в крак с най-добрите установени световни практики за управление на цианиди.
Срещата откри г-н Ейдриън Голдстоун – вицепрезидент на Дънди Прешъс Металс.
Работата продължи с анализ върху българския опит и перспективите на цианидите в страната ни, направен от проф.д-р Илия Балтов.
Резултати от свое научно изследване изнесе Тери Мадър - изпълнителен директор на “Таймс лимитид” Той ясно и категорично доказа, че ако бъдат управлявани според съвременните изисквания, цианидите в златодобивната индустрия не биха били заплаха за околната среда и човешкото здраве.
Президента на международния институт по управление на цианиди Пол Бейтман говори за Кодекса и неговата роля да насърчава и ръководи цианидните технологии в световната златодобивна индустрия.
В последвалата дискусия участие взеха широк кръг заинтересовани страни – държавни органи, кметове от района на Средногорието, представители на златодобивната индустрия, научни работници, еколози, неправителствени организации и журналисти. Един от акцентите в дискусията беше необходимостта от публично представяне на информация, касаеща управлението на цианиди. Неизбежният извод е, че неосведомеността на населението по тези въпроси е най-честия повод за безпочвени тревоги, а дори понякога и за злополуки…
Нов поглед
01 април 2009
ОТВОРЕНО ПИСМО
от Граждански Инициативен Комитет, сформиран в Защита правата на жителите на Община Златица
Уважаеми Дами и Господа,
Искаме да ви запознаем подробно с абсурдната ситуация, създадена съвсем съзнателно и умишлено, в която са принудени да живеят в момента Златичани.
На едно от заседанията на ПК към ОбС – Златица, проведено преди около 3 седмици, са заведени няколко деца, „облечени” с чували за боклуци. Първоначално присъстващите граждани си помислили, че децата са тръгнали да почистят залата, демонстрирайки грижа към околната среда, но в последствие на всички е станало ясно, че всъщност те са били заведени на заседанието с дадени им от общински съветник чували за боклуци и точни указания какво да правят и как да се държат. По този начин е направен опит за оказване натиск върху кмета на община Златица, област Софийска инж. Нонка Каменова, за да приеме тя неморалните и незаконни искания на кмета на съседната община Пирдоп Антоанета Илиева и на председателя на ОбС-Пирдоп Димитър Иванов гражданите и фирмите от община Златица да заплащат на община Пирдоп такса смет по определените не от община Златица промили, а по тези определени от община Пирдоп?! Тоест има, няма по груби изчисления сумата възлиза на около 290 хиляди лева. Такава всъщност по наши груби изчисления е цената на два нови съвременни джипа за община Пирдоп, в които да се возят кметицата и председателя на ОбС.
Тези искания са изпратени на кмета на Община Златица и Общински съвет – Златица с писмо № 0800 / 13.01.2009 г., започнато с: Г-жо Председател и подписано от Антоанета Илиева – кмет на Община Пирдоп от ПП „ГЕРБ” и Димитър Иванов – Председател на ОбС-Пирдоп. Цитираме дословно Писмо № 0800-1 / 13.01.2009 г.:
„Г-жо Председател, Имайки предвид подписания Споразумителен протокол от 23.10.2008 г. Между Община Пирдоп, Община Златица и „Кумерио Мед” АД и последващите Решение № 162/30.10.2008г. на Общински съвет – Пирдоп и Заповед № 739/03.11.2008г. на Кмета на Община Пирдоп, с оглед настъпилата 2009г., Ви напомняме че е необходимо да вземете решения относно ползването и заплащането на услугата за депониране и обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депото в местността Сулюманица, землище на гр. Пирдоп.
С оглед на горното, Ви предлагаме Общински съвет – Златица да вземе следните решения:
1. Предвид обстоятелството, че местата за депониране на отпадъци на територията на Община Златица нямат достатъчен капацитет да поемат депонирането и обезвреждането на отпадъците на „Кумерио Мед” АД през 2009 г., Община Златица няма да предоставя на „Кумерио Мед” АД услугата по депониране и обезвреждане на отпадъци в депа или други съоръжения, поради което на основание чл. 71, т. 3 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) във връзка с чл. 66, ал. 1, т. 3 от ЗМДТ Община Златица няма да определя на „Кумерио Мед” АД и дружеството няма да заплаща на община Златица такса по чл. 66, ал. 1, т. 3 от ЗМДТ. Таксата следва да бъде заплатена от „Кумерио Мед” АД в полза на Община Пирдоп в размер определен от Общински съвет – Пирдоп, тъй като Община Пирдоп ще поеме всички услуги по депониране и обезвреждане на битовите отпадъци на дружеството и пълния разход за рекултивация на депото в местността „Сулюманица”, землище на гр. Пирдоп.
2. На основание чл. 62, 64, ал. 1 т. 3 от ЗМДТ и това, че през текущата 2009 г. Община Пирдоп ще предоставя услугата за депониране и обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци с произход от Община Златица, Община Златица ще заплаща на Община Пирдоп ползването на услугата съгласно одобрената от Общински съвет – Пирдоп, План-сметка за 2009 г., а именно в размер на 3 (три) на хиляда по определения ред в ЗМДТ, от името и за сметка на задължените физически и юридически лица в Община Златица.
3. Възлага на Кмета на Община Златица в срок до 01.02.2009 г. да предостави на Община Пирдоп пълна справка за декларираните данни от физическите и юридическите лица в Община Златица, въз основа на които следва да се изчисли таксата за описаната по-горе услуга.
4. Възлага на Кмета на Община Златица след представяне на справката по т. 3, да сключи споразумение с Община Пирдоп, в което да бъде уреден начина на заплащане на услугата и превеждане на средствата в полза на Община Пирдоп.
Вярваме, че Общински съвет – Златица, своевременно ще предприеме необходимите действия, за да бъде решен въпроса в кратки срокове”.
Тъй като незаконните искания в това писмо не са изпълнени от инж. Нонка Каменова – кмет на Община Златица в заповядания й срок, г-жа или г-ца Илиева е предложила и Общински съвет – Пирдоп на 21.01.2009 г. да вземе следното Решение:
Р Е Ш Е Н И Е № 4
1. Таксата за депониране и обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци следва да бъде заплатена от “Кумерио Мед” АД в полза на Община Пирдоп в пълен размер, определен от Общински съвет - Пирдоп, тъй като Община Пирдоп ще поеме всички услуги по депониране и обезвреждане на битовите отпадъци на дружеството и пълния разход за рекултивация на депото в местността “Сулюманица”, землище на град Пирдоп.
2. ОбС-Пирдоп допуска депонирането на текущи битови отпадъци с произход община Златица, генерирани през 2009г. в депото за битови отпадъци в м.”Сулюманица”, землище на гр.Пирдоп, като за предоставяната услуга “депониране и обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци”, Община Златица да заплаща на Община Пирдоп такса съгласно одобрената от Общински съвет-Пирдоп План-сметка за 2009г., а именно в размер на 0,5%о за физически лица и 4,2%о за търговци по смисъла на чл.1,ал.1 от Търговския закон, по определения в Закона за местните данъци и такси ред, от името и за сметка на задължените физически и юридически лица в Община Златица.
3. Възлага на Кмета на Община Пирдоп след представяне на поискана справка от община Златица, в срок до 10 февруари 2009г. да сключи споразумение с Кмета на Община Златица, с което да бъде уреден начина на заплащане на услугата и превеждане на средствата в полза на Община Пирдоп.
4. В случай, че до 31. 01.2009г. ОбС-Златица не приеме положително решение, изискано от Община Пирдоп с писма с входящи регистрационни № 08-00-1/13.01-2009г. и № 08-00-1 / 13.01.2009г. и Кметът на Община Златица не предостави на Кмета на Община Пирдоп справката по т.3, Общински съвет - Пирдоп спира депонирането на текущи битови отпадъци с произход община Златица, считано от 01.02.2009г.”
Вероятно г-жа или г-ца Илиева и г-н Иванов, когато са подписвали това писмо, са мислили, че гражданите на Община Златица не познават Закона за местни данъци и такси и „ядат доматите заедно с колците”. Така мислят и някои общински съветници от Златица, които настояват инж. Нонка Каменова да изпълни тези неморални и незаконни искания и да заплати исканите суми, като на всичкото отгоре се ОТКАЖЕ от данъците на най-големия инвеститор в общината – „Кумерио МЕД” АД, сградите на който се намират над 80% в землището на Община Златица.
За уточняване, по приетата план-сметка на община Златица, жителите ще заплащат 0,1 промила на хиляда, а Илиева и Иванов в писмото си настояват да им се превеждат такси по 3 (три) на хиляда? Разликата в сумите, без тези от големия инвеститор „Кумерио Мед”, е около 28 хиляди лева! Разликата между гласуваните данъци и такси на „Кумерио Мед” в двете общини е повече от 200 хиляди лева. Или, с други думи, община Пирдоп желае да ощети община Златица с над 228 хиляди лева, както е правела това години наред.
Още по-фрапиращи и неприемливи са исканията на Илиева и Иванов в т. 3 от тяхното писмо, където, отново възмутени цитираме: „Възлага на кмета на община Златица в срок до 01.02.2009 г. да предостави на община Пирдоп ПЪЛНА СПРАВКА за декларираните данни от физическите и юридическите лица в община Златица, въз основа на които следва да се изчисли таксата за описаната по-горе услуга”. Къде се е чуло и видяло в света кмет на една община да възлага на кмет на друга община! И откога община Златица се превърна в колония на община Пирдоп и от там си позволяват да „възлагат” на кмет и общински съветници какви решения да взимат и как да управляват гражданите, които са ги избрали!?!
Най-унизителна точка от това писмо, заради която всъщност ни затвориха сметището и заринаха общината ни с боклуци, е Първа, в която кметицата на Пирдоп настоява „Таксата за депониране и обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци следва да бъде заплатена от “Кумерио Мед” АД в полза на Община Пирдоп в пълен размер, определен от Общински съвет – Пирдоп”.
Ето къде всъщност е разковничето на създалата се ситуация. Искат се парите от „Кумерио”, които се полагат на Златица. Сиреч, отново и отново се опитват да ограбят община Златица, както през последните няколко години. Но законът е ясен: Всеки плаща данъци по местонахождение на имота. И ако досега община Пирдоп си е позволявала незаконно в продължение на години да прибира тези такси, ощетявайки жителите на Златица, то дойде времето някой да се пребори за правата на Златичани, а именно: големия инвеститор „Кумерио МЕД” АД, чиито производствени мощности са над 80% в землището на община Златица да спре да плаща данъци и такси за това на Пирдоп, а да ги превежда по сметката на имащия право, а именно община Златица. Известно е също, че „МДК” навремето тровеше Златица 80% повече отколкото Пирдоп, както прави това и сега. От което е още по-неморално да ни ограбват по подобен безцеремонен начин. Превърнахме се в заложници на Пирдоп – и по отношение на екологията, и по отношение на сметосъбирането – нещо недопустимо в 21-ви век, когато Република България е пълноправен член на ЕС? Нарушават се изконните човешки права на всеки един жител на общината ни, за което ви сезираме и ви молим да предприемете необходимите действия да спрете неморалните действия на ръководството на община Пирдоп.
Също много обидна е и т. 4 от полученото писмо, където отново си позволяват да „Възлагат” на кмета на Община Златица, след като представи справките, да сключи споразумение, в което да бъде уреден начина на заплащане на услугата и превеждане на средствата в полза на Община Пирдоп.
И да си дойдем на думата! Както е казал народа: Кой каквото и да ти говори знай, че става дума за пари! Не стига, че години наред Община Пирдоп се е облагодетелствала, прибирайки данъците и таксите, полагащи се на Златичани. Не стига, че на Община Пирдоп от името на Община Златица в края на миналата година й бяха преведени близо 126 хиляди лева за поддържане на така нареченото „тяхно” сметището, намиращо се в спорната местност „Сулюманица” между двата града, ами искат и ризата да свалят от гърба ни... И пак не им стига. Да не говорим, че по-възрастните златичани добре си спомнят къде точно е минавала границата между Златица и Пирдоп и, че прословутото Пирдопско сметище в по-голямата си част е на Златишка територия. Територия, използвана навремето за пасище и отново предоставена в името на добросъседските отношения от златичани на пирдопчани, за да се направи там сметище в полза и на двата града. И това, че от Пирдоп са побързали и са го актували през 2000 година за тяхна собственост, не може да изтрие спомените на по-старите златичани и пирдопчани, които заедно са пасяли там добитъка си, както и правото днес да ползваме това сметище, макар и то да е нерегламентирано.
Ще обърнем особено внимание и на края на полученото писмо, пълно с неморални и незаконни искания. Илиева и Иванов пишат: „Вярваме, че Общински съвет Златица своевременно ще предприеме необходимите действия да бъде решен въпроса в кратки срокове”.
Наблягаме Ви да си отбележите, че Илиева и Иванов „ВЯРВАТ”, че именно Общински съвет Златица, а не кмета инж. Нонка Каменова своевременно ще предприеме неотложни действия за изпълнение на исканията им. Тази тяхна вяра ни кара да си мислим, че те са ги съгласували предварително с някои общински съветници от Златица... Може би са съгласували с тези общински съветници и как община Пирдоп ще изразходва тези около 290 хиляди лева?!
Да Възлагаш на кмета на община Златица да предостави ПЪЛНА справка за декларираните данни от физическите и юридически лица в общината означава, че Илиева и Иванов не само не познават ЗМДТ, но и други закони, които забраняват предоставянето на такива данни...
Вярваме, че за всички ще бъде интересно да научат и какво споразумение е подписано от инж. Нонка Каменова и г-жа Антоанета Илиева на 23.10.2008 г. Под това споразумение стои и подписа на най-големия данъкоплатец в двете общини – „Кумерио МЕД” АД, вече „Аурубис” – световно призната и уважавана фирма. Съгласно текста на това споразумение фирмата, спазвайки вече ЗМДТ, ще заплаща на община Златица 80% от дължимите данък сгради и такса смет, а на община Пирдоп – 20%. Неотменна част от това споразумение е общински съвет Пирдоп да ОТМЕНИ решението си, с което забранява депонирането на битови отпадъци от община Златица на т. нар. Пирдопско сметище. Именно заради запазване на добросъседските отношения инж. Каменова се е съгласила, след отмяна решението на ОбС – Пирдоп да не търси неправомерно получените и в нарушение на ЗМДТ суми от няколкостотин хиляди лева за последните 5 (пет) години от Община Пирдоп, полагащи се на Община Златица. Отново в името на запазване добросъседските отношения кмета на община Златица се е съгласила фирмата да преведе 126 хиляди лева на община Пирдоп, които същата да използва за поддръжка и рекултивация на сметището.
И с какво отвърна на това кметицата на Пирдоп и Общински съвет Пирдоп? След изтичане на оставащите само 2 месеца на 2008-ма година, по предложение на Илиева взе ново решение за спиране изхвърлянето на отпадъци с произход община Златица с ясната цел да вземе още много пари. В същото време от структурите на ПП „ГЕРБ” в Пирдоп и Златица, чиито най-виден представител е именно Антоанета Илиева, притеснени от „създалата се кризисна ситуация” декларират готовността си в интерес на гражданите и на двете общини, ръководството на Община Пирдоп да преразгледа решението си, с което заринаха цялата ни община в Боклуци, като създадоха опасност за живота и здравето на гражданите на Община Златица и нарушиха нашите човешки права да живеем нормално.
И това е само в първата част на Декларацията. Във втората обаче, отново подхващат познатия тон, демонстриран и досега от кмета на община Пирдоп, а именно: „Настояваме кметът и ръководството на община Златица НЕЗАБАВНО да вземат спешни и адекватни управленски решения, като подпишат споразумение с община Пирдоп и така разрешат кризата. Заявяваме, че ако и след тази наша декларация, кметът и ръководството на община Златица не се възползват от направеното предложение за излизане от кризата, ние от общинските организации на ПП ГЕРБ Златица и Пирдоп ще потърсим съдействието на всички организации, партньори и симпатизанти, докато не излезем напълно от създалата се ситуация”.
Ха сега де! Хем декларират заинтересованост, хем настояват да стане тяхното, т.е. както е поискала и „възложила” тяхната кметица – да се дадат парите на община Пирдоп...
Тук се обръщаме лично към Вас г-н Борисов, съчувствайки Ви дълбоко за проблемите, които имате с Боклуците – създадени УМИШЛЕНО от недоброжелателни хора, защото и ние сме подложени на подобен тормоз като Вас! За съжаление с тази разлика, че при нас тормоза идва от представители на ПП „ГЕРБ” в регион Средногорие, в частност кмета на община Пирдоп и общински съветник от община Златица. В своята „настоятелна” декларация организациите на ПП „ГЕРБ” в двата града твърдят: „Ние сме за прозрачност и разбирателство в отношенията между гражданите и институциите на Златица и Пирдоп – два съседни града с обща история в миналото и бъдещето. Призоваваме гражданите на община Златица да подкрепят усилията на ПП ГЕРБ за изход от кризата като активно застанат с гражданската си позиция зад нашите искания”. Как гражданите подкрепиха тази Декларация стана ясно на свиканото Общоградско събрание, на което ги НЯМАШЕ общинските съветници на ПП „ГЕРБ” в ОбС Златица...
И тук възниква въпроса: Уважаеми представители на ПП ГЕРБ, като сте са прозрачност и разбирателство, защо не ги демонстрирате, като отмените неморалните и незаконни искания на Илиева, с които тя иска отново да ощетява гражданите на Златица, както това е ставало през последните години? Като така ревностно настоявате и призовавате, защо не защитите интересите и на гражданите на Златица, като възстановите добросъседските отношения, отказвайки се от абсурдните искания на Илиева – Ваш личен представител? Или просто се опитвате да изпълните старата българска поговорка: И вълка сит, и агнето цяло, омайвайки избирателите, че сте за прозрачност и разбирателство между двата съседни града с обща история в миналото и бъдещето, защото предстоят избори, а в същото време одобрявате действията на Илиева – кмет от ПП ГЕРБ,насочени изцяло срещу гражданите на Златица?
Радваме се все пак, че в Общински съвет – Пирдоп има достатъчно разумни хора, като Здравка Николова, които съзирайки незаконността на Решение №4, свикаха събрание на двата общински съвета, на което да търсят начин за излизане от ситуацията.
Г-жо или г-це Илиева, г-н Иванов!
Уважаеми Дами и Господа общински съветници от Община Пирдоп!
Ако смятате, че подписаното от кметиците и фирма „Кумерио МЕД” АД споразумение на 23.10.2008 г. е в сила и не сте се отказали от подписа си под него, то ние Ви призоваваме да не забранявате на фирма „Любекс” ООД да изпълнява задълженията си по договор с община Златица, в който община Златица се задължава да заплаща и услугата за поддържане на депото, като депонира битовите отпадъци от община Златица на т. нар. Пирдопско сметище. В случай, че сте се отказали от подписа си под това споразумение, то бъдете така добри да възстановите на община Златица и нейните жители незаконно получените няколкостотин хиляди лева за последните пет години, които сте взели от „Кумерио МЕД” АД и тези 126 хиляди лева, които получихте със съгласието и подписа на инж. Нонка Каменова, за да запазим добрите си съседски отношения и не Ви съдим за тези суми.
Уважаеми Г-н Треан – Генерален директор на „Аурубис” – България (Кумерио Мед АД),
Когато сте подписали тристранното споразумени на 23.10.2008-ма година съм сигурен, че неговия текст Ви е бил преведен или има такъв и на английски език. Вероятно никога не сте предполагали, че кмета на община Пирдоп Илиева няма да го спази и отново ще рекетира жителите на община Златица, като подтикне Общински съвет Пирдоп да вземе ново решение, с което отново да забрани депониране на битовите отпадъци от община Златица на така нареченото „пирдопско” сметище? Моля Ви, отново да се запознаете с текста и духа на това тристранно споразумение, от което е видно, че Община Златица няма да иска възстановяване на незаконно превежданите на община Пирдоп суми от ръководената от Вас фирма за последните пет години ако община Пирдоп отмени забраната си. След като община Пирдоп отново забрани депонирането на златишките отпадъци става ясно, че кмета на Община Пирдоп Антоанета Илиева е нарушила подписаното и от Вас тристранно споразумение. Нарушаването на подписани договори и споразумения във всяка цивилизована страна води до загуба на доверие и финансови санкции.
Ето защо Ви моля като Председател на Граждански инициативен комитет, сформиран в защита правата на жителите на Община Златица да спрете всякакво финансиране и превеждане на суми на Община Пирдоп до възстановяване на неправомерно взетите от нас през последните 5 (пет) години няколкостотин хиляди лева. Уведомявам Ви, че ако не убедите община Пирдоп да възстанови тези няколкостотин хиляди лева преведени суми от данъци и такси от Кумерио Мед на Община Пирдоп, ще сигнализираме компетентните органи в България и ЕС, и ще поискаме „Кумерио Мед” – „Аурубис” да ги въстанови на жителите на Община Златица, като за това молим да ни съдейства и Комисията по правата на човека и вероизповеданията към Народното събрание – Република България.
21.03.2009 г.
С Уважение:
Стоян Шиеков –
Председател на ИГК
възпитаник на Гимназия „Сава Савов” – град Пирдоп, благодарение на която завършил Право в СУ „Св. Св. Климент Охридски”
Уважаеми Дами и Господа,
Искаме да ви запознаем подробно с абсурдната ситуация, създадена съвсем съзнателно и умишлено, в която са принудени да живеят в момента Златичани.
На едно от заседанията на ПК към ОбС – Златица, проведено преди около 3 седмици, са заведени няколко деца, „облечени” с чували за боклуци. Първоначално присъстващите граждани си помислили, че децата са тръгнали да почистят залата, демонстрирайки грижа към околната среда, но в последствие на всички е станало ясно, че всъщност те са били заведени на заседанието с дадени им от общински съветник чували за боклуци и точни указания какво да правят и как да се държат. По този начин е направен опит за оказване натиск върху кмета на община Златица, област Софийска инж. Нонка Каменова, за да приеме тя неморалните и незаконни искания на кмета на съседната община Пирдоп Антоанета Илиева и на председателя на ОбС-Пирдоп Димитър Иванов гражданите и фирмите от община Златица да заплащат на община Пирдоп такса смет по определените не от община Златица промили, а по тези определени от община Пирдоп?! Тоест има, няма по груби изчисления сумата възлиза на около 290 хиляди лева. Такава всъщност по наши груби изчисления е цената на два нови съвременни джипа за община Пирдоп, в които да се возят кметицата и председателя на ОбС.
Тези искания са изпратени на кмета на Община Златица и Общински съвет – Златица с писмо № 0800 / 13.01.2009 г., започнато с: Г-жо Председател и подписано от Антоанета Илиева – кмет на Община Пирдоп от ПП „ГЕРБ” и Димитър Иванов – Председател на ОбС-Пирдоп. Цитираме дословно Писмо № 0800-1 / 13.01.2009 г.:
„Г-жо Председател, Имайки предвид подписания Споразумителен протокол от 23.10.2008 г. Между Община Пирдоп, Община Златица и „Кумерио Мед” АД и последващите Решение № 162/30.10.2008г. на Общински съвет – Пирдоп и Заповед № 739/03.11.2008г. на Кмета на Община Пирдоп, с оглед настъпилата 2009г., Ви напомняме че е необходимо да вземете решения относно ползването и заплащането на услугата за депониране и обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депото в местността Сулюманица, землище на гр. Пирдоп.
С оглед на горното, Ви предлагаме Общински съвет – Златица да вземе следните решения:
1. Предвид обстоятелството, че местата за депониране на отпадъци на територията на Община Златица нямат достатъчен капацитет да поемат депонирането и обезвреждането на отпадъците на „Кумерио Мед” АД през 2009 г., Община Златица няма да предоставя на „Кумерио Мед” АД услугата по депониране и обезвреждане на отпадъци в депа или други съоръжения, поради което на основание чл. 71, т. 3 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) във връзка с чл. 66, ал. 1, т. 3 от ЗМДТ Община Златица няма да определя на „Кумерио Мед” АД и дружеството няма да заплаща на община Златица такса по чл. 66, ал. 1, т. 3 от ЗМДТ. Таксата следва да бъде заплатена от „Кумерио Мед” АД в полза на Община Пирдоп в размер определен от Общински съвет – Пирдоп, тъй като Община Пирдоп ще поеме всички услуги по депониране и обезвреждане на битовите отпадъци на дружеството и пълния разход за рекултивация на депото в местността „Сулюманица”, землище на гр. Пирдоп.
2. На основание чл. 62, 64, ал. 1 т. 3 от ЗМДТ и това, че през текущата 2009 г. Община Пирдоп ще предоставя услугата за депониране и обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци с произход от Община Златица, Община Златица ще заплаща на Община Пирдоп ползването на услугата съгласно одобрената от Общински съвет – Пирдоп, План-сметка за 2009 г., а именно в размер на 3 (три) на хиляда по определения ред в ЗМДТ, от името и за сметка на задължените физически и юридически лица в Община Златица.
3. Възлага на Кмета на Община Златица в срок до 01.02.2009 г. да предостави на Община Пирдоп пълна справка за декларираните данни от физическите и юридическите лица в Община Златица, въз основа на които следва да се изчисли таксата за описаната по-горе услуга.
4. Възлага на Кмета на Община Златица след представяне на справката по т. 3, да сключи споразумение с Община Пирдоп, в което да бъде уреден начина на заплащане на услугата и превеждане на средствата в полза на Община Пирдоп.
Вярваме, че Общински съвет – Златица, своевременно ще предприеме необходимите действия, за да бъде решен въпроса в кратки срокове”.
Тъй като незаконните искания в това писмо не са изпълнени от инж. Нонка Каменова – кмет на Община Златица в заповядания й срок, г-жа или г-ца Илиева е предложила и Общински съвет – Пирдоп на 21.01.2009 г. да вземе следното Решение:
Р Е Ш Е Н И Е № 4
1. Таксата за депониране и обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци следва да бъде заплатена от “Кумерио Мед” АД в полза на Община Пирдоп в пълен размер, определен от Общински съвет - Пирдоп, тъй като Община Пирдоп ще поеме всички услуги по депониране и обезвреждане на битовите отпадъци на дружеството и пълния разход за рекултивация на депото в местността “Сулюманица”, землище на град Пирдоп.
2. ОбС-Пирдоп допуска депонирането на текущи битови отпадъци с произход община Златица, генерирани през 2009г. в депото за битови отпадъци в м.”Сулюманица”, землище на гр.Пирдоп, като за предоставяната услуга “депониране и обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци”, Община Златица да заплаща на Община Пирдоп такса съгласно одобрената от Общински съвет-Пирдоп План-сметка за 2009г., а именно в размер на 0,5%о за физически лица и 4,2%о за търговци по смисъла на чл.1,ал.1 от Търговския закон, по определения в Закона за местните данъци и такси ред, от името и за сметка на задължените физически и юридически лица в Община Златица.
3. Възлага на Кмета на Община Пирдоп след представяне на поискана справка от община Златица, в срок до 10 февруари 2009г. да сключи споразумение с Кмета на Община Златица, с което да бъде уреден начина на заплащане на услугата и превеждане на средствата в полза на Община Пирдоп.
4. В случай, че до 31. 01.2009г. ОбС-Златица не приеме положително решение, изискано от Община Пирдоп с писма с входящи регистрационни № 08-00-1/13.01-2009г. и № 08-00-1 / 13.01.2009г. и Кметът на Община Златица не предостави на Кмета на Община Пирдоп справката по т.3, Общински съвет - Пирдоп спира депонирането на текущи битови отпадъци с произход община Златица, считано от 01.02.2009г.”
Вероятно г-жа или г-ца Илиева и г-н Иванов, когато са подписвали това писмо, са мислили, че гражданите на Община Златица не познават Закона за местни данъци и такси и „ядат доматите заедно с колците”. Така мислят и някои общински съветници от Златица, които настояват инж. Нонка Каменова да изпълни тези неморални и незаконни искания и да заплати исканите суми, като на всичкото отгоре се ОТКАЖЕ от данъците на най-големия инвеститор в общината – „Кумерио МЕД” АД, сградите на който се намират над 80% в землището на Община Златица.
За уточняване, по приетата план-сметка на община Златица, жителите ще заплащат 0,1 промила на хиляда, а Илиева и Иванов в писмото си настояват да им се превеждат такси по 3 (три) на хиляда? Разликата в сумите, без тези от големия инвеститор „Кумерио Мед”, е около 28 хиляди лева! Разликата между гласуваните данъци и такси на „Кумерио Мед” в двете общини е повече от 200 хиляди лева. Или, с други думи, община Пирдоп желае да ощети община Златица с над 228 хиляди лева, както е правела това години наред.
Още по-фрапиращи и неприемливи са исканията на Илиева и Иванов в т. 3 от тяхното писмо, където, отново възмутени цитираме: „Възлага на кмета на община Златица в срок до 01.02.2009 г. да предостави на община Пирдоп ПЪЛНА СПРАВКА за декларираните данни от физическите и юридическите лица в община Златица, въз основа на които следва да се изчисли таксата за описаната по-горе услуга”. Къде се е чуло и видяло в света кмет на една община да възлага на кмет на друга община! И откога община Златица се превърна в колония на община Пирдоп и от там си позволяват да „възлагат” на кмет и общински съветници какви решения да взимат и как да управляват гражданите, които са ги избрали!?!
Най-унизителна точка от това писмо, заради която всъщност ни затвориха сметището и заринаха общината ни с боклуци, е Първа, в която кметицата на Пирдоп настоява „Таксата за депониране и обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци следва да бъде заплатена от “Кумерио Мед” АД в полза на Община Пирдоп в пълен размер, определен от Общински съвет – Пирдоп”.
Ето къде всъщност е разковничето на създалата се ситуация. Искат се парите от „Кумерио”, които се полагат на Златица. Сиреч, отново и отново се опитват да ограбят община Златица, както през последните няколко години. Но законът е ясен: Всеки плаща данъци по местонахождение на имота. И ако досега община Пирдоп си е позволявала незаконно в продължение на години да прибира тези такси, ощетявайки жителите на Златица, то дойде времето някой да се пребори за правата на Златичани, а именно: големия инвеститор „Кумерио МЕД” АД, чиито производствени мощности са над 80% в землището на община Златица да спре да плаща данъци и такси за това на Пирдоп, а да ги превежда по сметката на имащия право, а именно община Златица. Известно е също, че „МДК” навремето тровеше Златица 80% повече отколкото Пирдоп, както прави това и сега. От което е още по-неморално да ни ограбват по подобен безцеремонен начин. Превърнахме се в заложници на Пирдоп – и по отношение на екологията, и по отношение на сметосъбирането – нещо недопустимо в 21-ви век, когато Република България е пълноправен член на ЕС? Нарушават се изконните човешки права на всеки един жител на общината ни, за което ви сезираме и ви молим да предприемете необходимите действия да спрете неморалните действия на ръководството на община Пирдоп.
Също много обидна е и т. 4 от полученото писмо, където отново си позволяват да „Възлагат” на кмета на Община Златица, след като представи справките, да сключи споразумение, в което да бъде уреден начина на заплащане на услугата и превеждане на средствата в полза на Община Пирдоп.
И да си дойдем на думата! Както е казал народа: Кой каквото и да ти говори знай, че става дума за пари! Не стига, че години наред Община Пирдоп се е облагодетелствала, прибирайки данъците и таксите, полагащи се на Златичани. Не стига, че на Община Пирдоп от името на Община Златица в края на миналата година й бяха преведени близо 126 хиляди лева за поддържане на така нареченото „тяхно” сметището, намиращо се в спорната местност „Сулюманица” между двата града, ами искат и ризата да свалят от гърба ни... И пак не им стига. Да не говорим, че по-възрастните златичани добре си спомнят къде точно е минавала границата между Златица и Пирдоп и, че прословутото Пирдопско сметище в по-голямата си част е на Златишка територия. Територия, използвана навремето за пасище и отново предоставена в името на добросъседските отношения от златичани на пирдопчани, за да се направи там сметище в полза и на двата града. И това, че от Пирдоп са побързали и са го актували през 2000 година за тяхна собственост, не може да изтрие спомените на по-старите златичани и пирдопчани, които заедно са пасяли там добитъка си, както и правото днес да ползваме това сметище, макар и то да е нерегламентирано.
Ще обърнем особено внимание и на края на полученото писмо, пълно с неморални и незаконни искания. Илиева и Иванов пишат: „Вярваме, че Общински съвет Златица своевременно ще предприеме необходимите действия да бъде решен въпроса в кратки срокове”.
Наблягаме Ви да си отбележите, че Илиева и Иванов „ВЯРВАТ”, че именно Общински съвет Златица, а не кмета инж. Нонка Каменова своевременно ще предприеме неотложни действия за изпълнение на исканията им. Тази тяхна вяра ни кара да си мислим, че те са ги съгласували предварително с някои общински съветници от Златица... Може би са съгласували с тези общински съветници и как община Пирдоп ще изразходва тези около 290 хиляди лева?!
Да Възлагаш на кмета на община Златица да предостави ПЪЛНА справка за декларираните данни от физическите и юридически лица в общината означава, че Илиева и Иванов не само не познават ЗМДТ, но и други закони, които забраняват предоставянето на такива данни...
Вярваме, че за всички ще бъде интересно да научат и какво споразумение е подписано от инж. Нонка Каменова и г-жа Антоанета Илиева на 23.10.2008 г. Под това споразумение стои и подписа на най-големия данъкоплатец в двете общини – „Кумерио МЕД” АД, вече „Аурубис” – световно призната и уважавана фирма. Съгласно текста на това споразумение фирмата, спазвайки вече ЗМДТ, ще заплаща на община Златица 80% от дължимите данък сгради и такса смет, а на община Пирдоп – 20%. Неотменна част от това споразумение е общински съвет Пирдоп да ОТМЕНИ решението си, с което забранява депонирането на битови отпадъци от община Златица на т. нар. Пирдопско сметище. Именно заради запазване на добросъседските отношения инж. Каменова се е съгласила, след отмяна решението на ОбС – Пирдоп да не търси неправомерно получените и в нарушение на ЗМДТ суми от няколкостотин хиляди лева за последните 5 (пет) години от Община Пирдоп, полагащи се на Община Златица. Отново в името на запазване добросъседските отношения кмета на община Златица се е съгласила фирмата да преведе 126 хиляди лева на община Пирдоп, които същата да използва за поддръжка и рекултивация на сметището.
И с какво отвърна на това кметицата на Пирдоп и Общински съвет Пирдоп? След изтичане на оставащите само 2 месеца на 2008-ма година, по предложение на Илиева взе ново решение за спиране изхвърлянето на отпадъци с произход община Златица с ясната цел да вземе още много пари. В същото време от структурите на ПП „ГЕРБ” в Пирдоп и Златица, чиито най-виден представител е именно Антоанета Илиева, притеснени от „създалата се кризисна ситуация” декларират готовността си в интерес на гражданите и на двете общини, ръководството на Община Пирдоп да преразгледа решението си, с което заринаха цялата ни община в Боклуци, като създадоха опасност за живота и здравето на гражданите на Община Златица и нарушиха нашите човешки права да живеем нормално.
И това е само в първата част на Декларацията. Във втората обаче, отново подхващат познатия тон, демонстриран и досега от кмета на община Пирдоп, а именно: „Настояваме кметът и ръководството на община Златица НЕЗАБАВНО да вземат спешни и адекватни управленски решения, като подпишат споразумение с община Пирдоп и така разрешат кризата. Заявяваме, че ако и след тази наша декларация, кметът и ръководството на община Златица не се възползват от направеното предложение за излизане от кризата, ние от общинските организации на ПП ГЕРБ Златица и Пирдоп ще потърсим съдействието на всички организации, партньори и симпатизанти, докато не излезем напълно от създалата се ситуация”.
Ха сега де! Хем декларират заинтересованост, хем настояват да стане тяхното, т.е. както е поискала и „възложила” тяхната кметица – да се дадат парите на община Пирдоп...
Тук се обръщаме лично към Вас г-н Борисов, съчувствайки Ви дълбоко за проблемите, които имате с Боклуците – създадени УМИШЛЕНО от недоброжелателни хора, защото и ние сме подложени на подобен тормоз като Вас! За съжаление с тази разлика, че при нас тормоза идва от представители на ПП „ГЕРБ” в регион Средногорие, в частност кмета на община Пирдоп и общински съветник от община Златица. В своята „настоятелна” декларация организациите на ПП „ГЕРБ” в двата града твърдят: „Ние сме за прозрачност и разбирателство в отношенията между гражданите и институциите на Златица и Пирдоп – два съседни града с обща история в миналото и бъдещето. Призоваваме гражданите на община Златица да подкрепят усилията на ПП ГЕРБ за изход от кризата като активно застанат с гражданската си позиция зад нашите искания”. Как гражданите подкрепиха тази Декларация стана ясно на свиканото Общоградско събрание, на което ги НЯМАШЕ общинските съветници на ПП „ГЕРБ” в ОбС Златица...
И тук възниква въпроса: Уважаеми представители на ПП ГЕРБ, като сте са прозрачност и разбирателство, защо не ги демонстрирате, като отмените неморалните и незаконни искания на Илиева, с които тя иска отново да ощетява гражданите на Златица, както това е ставало през последните години? Като така ревностно настоявате и призовавате, защо не защитите интересите и на гражданите на Златица, като възстановите добросъседските отношения, отказвайки се от абсурдните искания на Илиева – Ваш личен представител? Или просто се опитвате да изпълните старата българска поговорка: И вълка сит, и агнето цяло, омайвайки избирателите, че сте за прозрачност и разбирателство между двата съседни града с обща история в миналото и бъдещето, защото предстоят избори, а в същото време одобрявате действията на Илиева – кмет от ПП ГЕРБ,насочени изцяло срещу гражданите на Златица?
Радваме се все пак, че в Общински съвет – Пирдоп има достатъчно разумни хора, като Здравка Николова, които съзирайки незаконността на Решение №4, свикаха събрание на двата общински съвета, на което да търсят начин за излизане от ситуацията.
Г-жо или г-це Илиева, г-н Иванов!
Уважаеми Дами и Господа общински съветници от Община Пирдоп!
Ако смятате, че подписаното от кметиците и фирма „Кумерио МЕД” АД споразумение на 23.10.2008 г. е в сила и не сте се отказали от подписа си под него, то ние Ви призоваваме да не забранявате на фирма „Любекс” ООД да изпълнява задълженията си по договор с община Златица, в който община Златица се задължава да заплаща и услугата за поддържане на депото, като депонира битовите отпадъци от община Златица на т. нар. Пирдопско сметище. В случай, че сте се отказали от подписа си под това споразумение, то бъдете така добри да възстановите на община Златица и нейните жители незаконно получените няколкостотин хиляди лева за последните пет години, които сте взели от „Кумерио МЕД” АД и тези 126 хиляди лева, които получихте със съгласието и подписа на инж. Нонка Каменова, за да запазим добрите си съседски отношения и не Ви съдим за тези суми.
Уважаеми Г-н Треан – Генерален директор на „Аурубис” – България (Кумерио Мед АД),
Когато сте подписали тристранното споразумени на 23.10.2008-ма година съм сигурен, че неговия текст Ви е бил преведен или има такъв и на английски език. Вероятно никога не сте предполагали, че кмета на община Пирдоп Илиева няма да го спази и отново ще рекетира жителите на община Златица, като подтикне Общински съвет Пирдоп да вземе ново решение, с което отново да забрани депониране на битовите отпадъци от община Златица на така нареченото „пирдопско” сметище? Моля Ви, отново да се запознаете с текста и духа на това тристранно споразумение, от което е видно, че Община Златица няма да иска възстановяване на незаконно превежданите на община Пирдоп суми от ръководената от Вас фирма за последните пет години ако община Пирдоп отмени забраната си. След като община Пирдоп отново забрани депонирането на златишките отпадъци става ясно, че кмета на Община Пирдоп Антоанета Илиева е нарушила подписаното и от Вас тристранно споразумение. Нарушаването на подписани договори и споразумения във всяка цивилизована страна води до загуба на доверие и финансови санкции.
Ето защо Ви моля като Председател на Граждански инициативен комитет, сформиран в защита правата на жителите на Община Златица да спрете всякакво финансиране и превеждане на суми на Община Пирдоп до възстановяване на неправомерно взетите от нас през последните 5 (пет) години няколкостотин хиляди лева. Уведомявам Ви, че ако не убедите община Пирдоп да възстанови тези няколкостотин хиляди лева преведени суми от данъци и такси от Кумерио Мед на Община Пирдоп, ще сигнализираме компетентните органи в България и ЕС, и ще поискаме „Кумерио Мед” – „Аурубис” да ги въстанови на жителите на Община Златица, като за това молим да ни съдейства и Комисията по правата на човека и вероизповеданията към Народното събрание – Република България.
21.03.2009 г.
С Уважение:
Стоян Шиеков –
Председател на ИГК
възпитаник на Гимназия „Сава Савов” – град Пирдоп, благодарение на която завършил Право в СУ „Св. Св. Климент Охридски”
Абонамент за:
Публикации (Atom)