Знам, че повечето от нас, т.е. аз и вие, нашите ревностни читатели, сме гледали този невероятен филм, в който една обикновена стъклена бутилка промени иначе спокойния и мирен живот в едно африканско селце. „Боговете сигурно са полудели” се казваше. Сетих се за него след едно от заседанията на една-две комисии на общински съвет Златица. Естествено, че тук, че къде другаде могат да те заредят с толкова различни по вид емоции, че да имаш безброй модели за сравнение и теми за размисъл. Този път трябваше да решим на кого да дадем и на кого не от малкото предвидени бюджетни средства за подпомагане на крайно нуждаещи се и най-вече за лечение. Тъжно ми става как се разпределят 4000,00 лева на насъбралите се множество молби за помощ.
Естествено, и на тази комисия отново се наложи да отида неподготвена просто защото, както ми обясниха в последствие, никой не ми бил длъжен да ми предоставя необходимите материали, а трябва сама да си ги търся, препечатвам и прочие. И дневен ред нямаше. Че то защо ли да има, като се съберем на лакърдията, ще поприказваме надълго-нашироко, ще направим няколко „малки коментара” по примера на колегата Белишки, ще утрепем 3-4 часа в приказки и готово.
Че е изключително наложително да вземем решение по проблемите, с които се обръщат към нас хората разбирам, но не разбирам каква е ролята на председателите на комисии, че не могат два дни предварително да съставят дневен ред, да раздадат постъпилите молби, за да може всеки от нас обстойно да се запознае с тях, да проучи, ако трябва да се срещне с този, който моли и да вземе едно наистина разумно и прецизно решение. Без претупване, без диктуване „от някъде”, без манипулиране. Поне така се прави в Община Пирдоп, която непрекъснато даваме за пример колко е отпуснала за културни празници, а не даваме за пример как конструктивно работи общинския съвет, как решенията се взимат по комисии, за които има предварителна подготовка на документи, молби, жалби и прочие необходимости, предоставени на всеки общински съветник лично, за да може всеки от тях сериозно да се отнесе по поставените проблеми. Въпросите се обсъждат спокойно и делово в комисиите, след което на сесията на общинския съвет се представят становищата им и се работи бързо, ефикасно и най-малкото не се губи ничие ценно време. Още повече това на гражданите. Между другото така е и в Община Челопеч.
Зачекнах тази тема по повод на неописуемите нападки, които получих само, защото си позволих да поискам преди да бъде свикана която и да е комисия, председателите да се погрижат да запознаят навреме останалите общински съветници какви въпроси ще се дискутират в нея. В случая визирам Социалната комисия, но и в другите нещата не изглеждат много по-различно.
Но както и да е - „боговете” се събраха да решават кой да получи и кой не помощи и коя съм аз да ги уча как да си вършат работата.
Радостно е, че този път след високопарните речи, след изказаната надълго и нашироко заинтересованост към общочовешките проблеми, загриженост и прочие, се взеха няколко добри решения, макар и да трябваше изцяло да се доверим на компетентното и миродавно мнение по всеки един случай, изказано от д-рката Йорданова. Но както каза и д-рката Дилова, констатацията по всички въпроси, която би дала д-рката Йорданова е най-правилната и най-компетентната и кои сме ние, че да я оспорваме и да се мислим за по-по, че даже най.
Взеха се решения, отпуснаха се макар и малки, все пак някакви помощи, и се премина за решаване на глобалния проблем да дадем ли дърва на инвалидите, или да не дадем.
И тук, в ролята на “богоизбрани”, побъбриха, поспориха и всички „задружно” решиха, че непременно трябва да се провери какво се дава на тия хора от социалните, че да не се дублираме, видиш ли, и да вземем и ние да им дадем. Щом държавата им дава, общината не е длъжна.
Само, че отново не ми стана ясно ние от Парламента ли сме, или от Общинския съвет?! И какво толкова ни вълнува, че по социални програми тези и без това ощетени хорица са получили по 3-4 кубика дърва за огрев. Нас все пак са ни избрали за общински съветници, а не за депутати и е редно да се опитаме да помагаме на собствените си съграждани, независимо от това каква е държавната политика по въпроса. Иначе не би имало нужда от общински съвет, а само от депутати. А може би това е мечтата на повечето съветници - да станат депутати. Може би... Може би...
А какво са 3-4 кубика дърва като зимата е дълга и студена. Но ще трябва дядовците и бабите, инвалидите с придружители, семействата с деца инвалиди и прочие, да се простират, т.е. да се топлят според дървата, които са получили. От социалните. Нищо, че за една студена зима (каквато често се случва из Средногорието), отиват минимум по 10 кубика дърва. Няма да прекаляват с топлото, ще гледат колкото да не замръзнат да слагат дърва в печката, че ще вземем да им турим по един топломер като от топлофикация. Няма да дублираме я и да раздаваме дърва за щяло и нещяло. Пък и нали знаете, че да стоиш на студено е полезно за кожата и може да вземеш да се подмладиш, ако преди това не пукнеш от студ.
Какво, трябват ви пари и за лекарства, не само за дърва? Това да не е наш проблем, това е проблем на държавата.
Та поиграха си отново местните „депутати”, в чието число влизам и аз колко и в такива моменти да се чувствам тягостно и виновно, че не мога да се преборя с тесногръдието на някои колеги, на онази игра от онзи филм, за който си спомних в началото.
Само, че дали имаме право да се мислим за богове и да решаваме кой колко трябва да получи, за да си осигури поне топлина през зимата! Аз не мисля, че някой ни е избрал да се правим на такива и да преценяваме кой с колко топло трябва да се задоволи.
PS: Спазването на законите от хора, които са избрани от гражданите да ръководят общината е много важно, значимо и емблематично. Защото ако те не спазват законите, рано или късно цялото ни общество ще се срине. А как да очакваме от някои общински съветници от Златица да спазват законите в тяхната цялост, като за елементарни неща демонстрират неуважение. По време на цялостна проверка от РИОКОЗ във връзка с изпълнение на Наредбата против тютюнопушенето, г-жа Дилова демонстративно запали цигара по време на заседание на Здравната комисия и то в залата на Общинския съвет. Трябва да признаем все пак, че дали от кумова срама, или просто за да демонстрира, че все пак е наясно с изискванията на закона по отношение на тютюнопушенето на обществени места, тя се оттегли в края на залата и се прикри зад цветята.
Изводът обаче е тревожен. След като хора, на които е поверена общината не зачитат елементарни разпоредби на закона, у всеки от нас се засилва безпокойството ще се спазва ли законността в много по-сериозни от тази насоки, тъй като сами разбирате, че едно такова нарушение и пренебрегване на забраната за тютюнопушене е показателно поведение.
Все пак мисля, че това е въпрос и на възпитание.
Петя ЧОЛАКОВА
26 май 2008
13 май 2008
Какви пари за Кметствата - "Такова животно нема"
Абсурдните ситуации в Общински съвет Златица са толкова много, че не можеш ги обхванеш. Сесиите и заседанията на комисиите с всеки изминал ден все повече заприличват на латиноамериканските саги, все си мислиш, че вече има проблясъци, но нещата вместо да се оправят, стават все по-критични, все по-сапунени и все по- нагласени отвън. Някак си все се съмнявам, че някаква „висша” сила диктува какво и как да правят някои от общинските съветници (а и от администрацията), и над общината тегне прокобата на един отминал мандат. Поне на това прилича. Надявам се, да не се окажа права и в това, че в момента не е важно Златица ще я има ли, няма ли, по-важното е отмъщението на загубилите, които в момента трият сол на главите на измъчените златишки избиратели, задето дръзнаха да се противопоставят на начертания „сценарий”.
На 08.04.2008 г. имаше редовна сесия на Общински съвет Златица. Основна точка на този епизод от започналата сага бе Бюджет 2008 г., претърпял множество поправки по предложения на общински съветници, преминал на обсъждане неколкократно в някои специално избрани комисии. Бюджет 2008 г. е първият бюджет на Община Златица за мандат 2007-2011 г., със социална насоченост. Много странно, защото специално Социалната комисия към ОбС Златица изобщо не бе надлежно свикана, за да го разгледа подробно. Е, то и нужда от тази Комисия много, много няма, защото на златичани всичко им е наред в социалната сфера. Особено в здравеопазването и социалните грижи. Но, както и да е.
Та на този пореден спектакъл, наречен сесия на ОбС Златица, който трябваше да протече по предварително подготвен сценарий по думите на г-жа Дилова, отново се демонстрира отношението на колеги общински съветници към казуса: Да я има ли Златица, или да я няма! То, според мен, бе: „Абе, какво ни е еня ще я има ли Златица, важното е да я няма кметицата!”. Поне аз останах с това впечатление, надявам се да греша.
Все повече и повече бутаме каруцата на община Златица към зейналата дупка на погълналото милиони сметище, на отворената широка яма на рушащото се „ново” училище, което вече повече от
12 години все не можем да довършим.
И отново си задавам въпроса: Защо ли? И кой е виновен за ситуацията, в която днес сме изпаднали? Едва ли е г-н Чомпалов като кмет, сигурно не е и г-н Петров. Само, че все техните имена изникват като се заговори за всички належащи проблеми в общината.
Един достоен гражданин, който стоически издържа по-голямата част от сесията, сподели пред вратите на Общината: „Всичко това е наследство от едно недобро управление. Към днешния ден общината няма разработени проекти, няма насоки за кандидатстване за финансиране, които се изработват през един четиригодишен мандат. През предишния това не е свършено, а само се изпълняваха проектите от времето на Стефан Попов (депото, центъра и други), както и няколко по „Красива България”. А трябваше да има екип за проекти и да се кандидатства навсякъде. Затова сега няма накъде да се върви”.
Общинските съветници от Коалиция „Заедно можем повече” в Общински съвет Златица, подкрепени от БСП представители, отново отрязаха заделените средства за проектиране, както и средствата, предназначени за съставните кметства на Община Златица – Карлиево, Петрич и Църквище. Отново се подиграха на очакванията на хората, живеещи в тези селища, че ще бъдат пълноправни граждани на Община Златица, като пренасочиха парите, заделени за тях, отново за изграждане на училището
(не за доизграждане).
Хубаво е, че Златица някой далечен слънчев ден ще има готово Средно Общообразователно Училище. Но този слънчев ден може би няма да го видим ние, днешните граждани. Дано го видят нашите внуци.
Ценко Цеков е започнал тази инициатива и е успял за кратко време да я изпълни 80%. От тогава до днес са минали 12 години и все не можем да довършим останалите 20%. Накрая се оказва, че то самото май няма да отговаря на Европейските стандарти и трябва коренно да се реконструира и промени. И вместо да се търси алтернатива и преди да се продължи изграждането му, да се намерят варианти за промяна на плановете и съгласуването им с новите стандарти, отново се взе решение просто да се налеят колкото могат повече средства за градежа му. Естествено, от общинския бюджет, че от къде другаде дават пари за такива точно работи? Отново наливане от пусто в празно.
Връщам се в недалечното минало, когато присъствах на една сесия на предишния общински съвет. Там усилено и тревожно се говореше, че Техникума на Златица ще бъде закрит. Тогавашният кмет категорично заяви, че това няма да стане и той лично ще се заеме.
Сега усилено се говори, че това е станало, но просто не се афишира. Техникумът на Златица ще бъде преместен в Пирдоп и това било положението.
Според мен, това няма да се случи, но най-голяма вина за създалата се тревожна ситуация има превръщането на златишкото основно училище в СОУ – Средно общообразователно училище, което задържа учениците и с това предреши съдбата на Техникума, който не можа да попълни паралелките си. Всеобщо мнение, което никой не иска гласно да изрази, е че това е истината за сегашната съдба на Техникума. Едно общообразователно училище има опасност да закрие една Професионална гимназия. За мен това наистина е много жалко.
Когато бях на посещение в мината на „Челопеч Майнинг” ЕАД, на всяка крачка срещах свои съученици от Техникума, или приятели, завършили там. Все специалисти – тораджии, механици, монтьори, професионални шофьори. Такива специалисти се търсят и в Кумерио МЕД, „Елаците Мед” АД, Геотехмин. Не срещнах никой, който да е завършил просто общообразователна гимназия.
И сега, ако има опасност да се затвори училището, което подготвя именно такива специалисти, няма защо да се учудваме, че безработицата в района ще расте, че предприятията вместо местни служители, ще назначават такива отвън. На тях просто не им трябват общо образовани хора, а такива, които притежават професия, квалификации и свидетелства за правоуправление на пътностроителни машини, камиони и прочие.
Да ни е жива и здрава оная глава, която ни докара до там, че да говорим за затваряне на 75-годишно училище с традиции и доказани специалности, за да се радваме на новото си СОУ.
Отклоних се от темата само, за да се върна към нея с още по-голямо несъгласие към взетото от мнозинството общински съветници решение средствата, предвидени за проектиране на водопроводна мрежа Петрич, водопроводна мрежа Църквище, водопроводна мрежа Карлиево, водопроводна мрежа Златица, да бъдат прехвърлени за изграждане на СОУ-то.
При гласуването и приемането на това предложение кметовете на тези кметства просто станаха и излязоха от заседателната зала, като г-н Иван Иванов обяви, че вече твърдо се насочва към провеждането на референдум и прехвърлянето на кметство Карлиево към община Челопеч, което сигурно ще бъде последвано и от Петрич към Мирково. Не се учудвам, нито ги упреквам. След като непрекъснато тези селища са ощетявани през изминалите мандати и сега за първи път имаше малък проблясък за сериозно отношение и към тях, те отново останаха излъгани. А тези 45 хиляди лева, които им бяха отнети и с които те биха решили много проблеми, няма да стигнат за изграждане на училището. Ще трябват поне 20 пъти по толкова, за да може някой ден да бъде довършено. И ако изобщо тогава има кой да учи в него, след като раждаемостта не се вдига, младите хора напускат Златица, а другите общини работят усилено за запазване на професионалните си гимназии и намират хиляди начини за тяхното успешно развитие. С тези мисли приключих участието си в поредната сесия на всеизвестния с „работата си” общински съвет Златица.
Искрено се надявам, че песимизмът ми ще остане неоправдан, че нещата най-накрая ще тръгнат в правилна посока, че „умните” глави ще уврат, ще забравят собствените си лични интереси и поне малко ще помислят за общината.
А на гражданина, който така стоически издържа да гледа и слуша как затриват родното му място, ще кажа: Надявайте се и вие с мен, че нещата рано или късно ще потръгнат. Но не вярвайте на думите на общинския съветник, който гласува срещу парите за кметствата и после дойде да се обяснява на кмета на Петрич, че ще се оправят нещата и ще се намерят проекти и програми за канализацията. Същият този съветник вътре в залата обяви, че това е като да гониш Михаля, репликирайки кметицата, когато обясняваше, че е нужно да се отделят средства за проектиране, защото до края на годината ще бъдат отворени Европейските оперативни програми именно в тази насока – изграждане на канализации, и ние трябва да имаме готови проекти, за да кандидатстваме. Прекъсвайки я, той отговори, че това са празни приказки и лъжи, че такива проекти и пари не ни трябват и няма да спечелим. Това му изказване само по себе си говори, че него изобщо не го е еня всъщност какво ще става, ще има ли, няма ли да има средства за кметствата, ще я има ли, няма ли да я има Златица, той нали се е уредил с два апартамента в София. Да му мислят златичани, дето са го избрали.
А и все се чудя къде точно са насочили усилията си ръководството на СОУ-то, та не търсят финансиране по програми, ами все чакат на готово да им се спуснат колкото могат от общината, пък било то и крайно недостатъчни средства, които лесно се наливат за нещо, което само гълта ли гълта, а файда от него май няма да има никаква.
Най-новото е, че сега съветниците взеха от парите за спорта по програмата за финансиране от Кумерио, които и без това са крайно недостатъчни (някакви си 200 хил. на година при 420 хил. от “Челопеч Майнинг” само за Чавдар),
за да дадат на кметствата, за замазване на положението. И в двата случая важи поговорката “Мижи да те лажем”.
Подпис: „СБ”, но не съвсем
Петя Чолакова
На 08.04.2008 г. имаше редовна сесия на Общински съвет Златица. Основна точка на този епизод от започналата сага бе Бюджет 2008 г., претърпял множество поправки по предложения на общински съветници, преминал на обсъждане неколкократно в някои специално избрани комисии. Бюджет 2008 г. е първият бюджет на Община Златица за мандат 2007-2011 г., със социална насоченост. Много странно, защото специално Социалната комисия към ОбС Златица изобщо не бе надлежно свикана, за да го разгледа подробно. Е, то и нужда от тази Комисия много, много няма, защото на златичани всичко им е наред в социалната сфера. Особено в здравеопазването и социалните грижи. Но, както и да е.
Та на този пореден спектакъл, наречен сесия на ОбС Златица, който трябваше да протече по предварително подготвен сценарий по думите на г-жа Дилова, отново се демонстрира отношението на колеги общински съветници към казуса: Да я има ли Златица, или да я няма! То, според мен, бе: „Абе, какво ни е еня ще я има ли Златица, важното е да я няма кметицата!”. Поне аз останах с това впечатление, надявам се да греша.
Все повече и повече бутаме каруцата на община Златица към зейналата дупка на погълналото милиони сметище, на отворената широка яма на рушащото се „ново” училище, което вече повече от
12 години все не можем да довършим.
И отново си задавам въпроса: Защо ли? И кой е виновен за ситуацията, в която днес сме изпаднали? Едва ли е г-н Чомпалов като кмет, сигурно не е и г-н Петров. Само, че все техните имена изникват като се заговори за всички належащи проблеми в общината.
Един достоен гражданин, който стоически издържа по-голямата част от сесията, сподели пред вратите на Общината: „Всичко това е наследство от едно недобро управление. Към днешния ден общината няма разработени проекти, няма насоки за кандидатстване за финансиране, които се изработват през един четиригодишен мандат. През предишния това не е свършено, а само се изпълняваха проектите от времето на Стефан Попов (депото, центъра и други), както и няколко по „Красива България”. А трябваше да има екип за проекти и да се кандидатства навсякъде. Затова сега няма накъде да се върви”.
Общинските съветници от Коалиция „Заедно можем повече” в Общински съвет Златица, подкрепени от БСП представители, отново отрязаха заделените средства за проектиране, както и средствата, предназначени за съставните кметства на Община Златица – Карлиево, Петрич и Църквище. Отново се подиграха на очакванията на хората, живеещи в тези селища, че ще бъдат пълноправни граждани на Община Златица, като пренасочиха парите, заделени за тях, отново за изграждане на училището
(не за доизграждане).
Хубаво е, че Златица някой далечен слънчев ден ще има готово Средно Общообразователно Училище. Но този слънчев ден може би няма да го видим ние, днешните граждани. Дано го видят нашите внуци.
Ценко Цеков е започнал тази инициатива и е успял за кратко време да я изпълни 80%. От тогава до днес са минали 12 години и все не можем да довършим останалите 20%. Накрая се оказва, че то самото май няма да отговаря на Европейските стандарти и трябва коренно да се реконструира и промени. И вместо да се търси алтернатива и преди да се продължи изграждането му, да се намерят варианти за промяна на плановете и съгласуването им с новите стандарти, отново се взе решение просто да се налеят колкото могат повече средства за градежа му. Естествено, от общинския бюджет, че от къде другаде дават пари за такива точно работи? Отново наливане от пусто в празно.
Връщам се в недалечното минало, когато присъствах на една сесия на предишния общински съвет. Там усилено и тревожно се говореше, че Техникума на Златица ще бъде закрит. Тогавашният кмет категорично заяви, че това няма да стане и той лично ще се заеме.
Сега усилено се говори, че това е станало, но просто не се афишира. Техникумът на Златица ще бъде преместен в Пирдоп и това било положението.
Според мен, това няма да се случи, но най-голяма вина за създалата се тревожна ситуация има превръщането на златишкото основно училище в СОУ – Средно общообразователно училище, което задържа учениците и с това предреши съдбата на Техникума, който не можа да попълни паралелките си. Всеобщо мнение, което никой не иска гласно да изрази, е че това е истината за сегашната съдба на Техникума. Едно общообразователно училище има опасност да закрие една Професионална гимназия. За мен това наистина е много жалко.
Когато бях на посещение в мината на „Челопеч Майнинг” ЕАД, на всяка крачка срещах свои съученици от Техникума, или приятели, завършили там. Все специалисти – тораджии, механици, монтьори, професионални шофьори. Такива специалисти се търсят и в Кумерио МЕД, „Елаците Мед” АД, Геотехмин. Не срещнах никой, който да е завършил просто общообразователна гимназия.
И сега, ако има опасност да се затвори училището, което подготвя именно такива специалисти, няма защо да се учудваме, че безработицата в района ще расте, че предприятията вместо местни служители, ще назначават такива отвън. На тях просто не им трябват общо образовани хора, а такива, които притежават професия, квалификации и свидетелства за правоуправление на пътностроителни машини, камиони и прочие.
Да ни е жива и здрава оная глава, която ни докара до там, че да говорим за затваряне на 75-годишно училище с традиции и доказани специалности, за да се радваме на новото си СОУ.
Отклоних се от темата само, за да се върна към нея с още по-голямо несъгласие към взетото от мнозинството общински съветници решение средствата, предвидени за проектиране на водопроводна мрежа Петрич, водопроводна мрежа Църквище, водопроводна мрежа Карлиево, водопроводна мрежа Златица, да бъдат прехвърлени за изграждане на СОУ-то.
При гласуването и приемането на това предложение кметовете на тези кметства просто станаха и излязоха от заседателната зала, като г-н Иван Иванов обяви, че вече твърдо се насочва към провеждането на референдум и прехвърлянето на кметство Карлиево към община Челопеч, което сигурно ще бъде последвано и от Петрич към Мирково. Не се учудвам, нито ги упреквам. След като непрекъснато тези селища са ощетявани през изминалите мандати и сега за първи път имаше малък проблясък за сериозно отношение и към тях, те отново останаха излъгани. А тези 45 хиляди лева, които им бяха отнети и с които те биха решили много проблеми, няма да стигнат за изграждане на училището. Ще трябват поне 20 пъти по толкова, за да може някой ден да бъде довършено. И ако изобщо тогава има кой да учи в него, след като раждаемостта не се вдига, младите хора напускат Златица, а другите общини работят усилено за запазване на професионалните си гимназии и намират хиляди начини за тяхното успешно развитие. С тези мисли приключих участието си в поредната сесия на всеизвестния с „работата си” общински съвет Златица.
Искрено се надявам, че песимизмът ми ще остане неоправдан, че нещата най-накрая ще тръгнат в правилна посока, че „умните” глави ще уврат, ще забравят собствените си лични интереси и поне малко ще помислят за общината.
А на гражданина, който така стоически издържа да гледа и слуша как затриват родното му място, ще кажа: Надявайте се и вие с мен, че нещата рано или късно ще потръгнат. Но не вярвайте на думите на общинския съветник, който гласува срещу парите за кметствата и после дойде да се обяснява на кмета на Петрич, че ще се оправят нещата и ще се намерят проекти и програми за канализацията. Същият този съветник вътре в залата обяви, че това е като да гониш Михаля, репликирайки кметицата, когато обясняваше, че е нужно да се отделят средства за проектиране, защото до края на годината ще бъдат отворени Европейските оперативни програми именно в тази насока – изграждане на канализации, и ние трябва да имаме готови проекти, за да кандидатстваме. Прекъсвайки я, той отговори, че това са празни приказки и лъжи, че такива проекти и пари не ни трябват и няма да спечелим. Това му изказване само по себе си говори, че него изобщо не го е еня всъщност какво ще става, ще има ли, няма ли да има средства за кметствата, ще я има ли, няма ли да я има Златица, той нали се е уредил с два апартамента в София. Да му мислят златичани, дето са го избрали.
А и все се чудя къде точно са насочили усилията си ръководството на СОУ-то, та не търсят финансиране по програми, ами все чакат на готово да им се спуснат колкото могат от общината, пък било то и крайно недостатъчни средства, които лесно се наливат за нещо, което само гълта ли гълта, а файда от него май няма да има никаква.
Най-новото е, че сега съветниците взеха от парите за спорта по програмата за финансиране от Кумерио, които и без това са крайно недостатъчни (някакви си 200 хил. на година при 420 хил. от “Челопеч Майнинг” само за Чавдар),
за да дадат на кметствата, за замазване на положението. И в двата случая важи поговорката “Мижи да те лажем”.
Подпис: „СБ”, но не съвсем
Петя Чолакова
IDOL-ите жури в Училищен Мюзик Айдъл - Пирдоп
Две думи с водещия и един от виновниците това да случи в Пирдоп, Ростислав Хиеу Нгуен:
Началото: Идеята тръгна от нас, учениците. След като я споделихме с учителката ни по музика Мариана Върбанова, решихме да направим кастинг, за който се записаха над 70 участника. Смелост да се явят проявиха 50 от тях. Журито избра 13 да продължат и да вземат участие на големия концерт за определяне на Училищния Мюзик Айдъл.
Г-жа Върбанова бе гост в предаването ни по интернет-радио „Нов поглед” – „Пресечен терен”, където се роди идеята да поканим истинските Айдъли на нашия голям концерт. И това се случи, благодарение на подкрепата от Александър Илиев – собственик на „Нов поглед”.
Големият концерт: Вчера, 18-ти април самите Айдъли – Денислав, Деница, Нора, Ясен, Мария, Ана, Ивайло и Шанел пристигнаха в Пирдоп. Пред Гимназията с нетърпение ги очакваха всичките им местни фенове. Залата също тръпнеше в очакване на своите идоли.
След дългото раздаване на автографи, снимки и запознанства отблизо, айдълите бяха „привикани” в учителската стая. Естествено, не за да бъдат нахокани за изявите си, а за да бъдат приветствани от директорката, кметицата и учителския колектив. Правилата на училището важат и за тях.
През това време публиката тръпнеше, чакаше и ескалира с влизането на звездите. След дългите овации, настана време да започнем Шоуто.
Участниците: Христиана Генова, Христиана Христова, Теодора Вълкова, Даниела Василева, Георги Ганчев, Пресияна Върбанова,Таня Димитрова, Мирослав Делчев, Кирил Александров, Силвия Върбанова, Мария Велкова, Невелина Георгиева, Мария Стоянова впечатлиха айдълите с изпълненията си, със своята увереност и смелост да се явят и да пеят. Може би, защото си приличаха. Докато те пееха, айдълите припяваха, ръкопляскаха, танцуваха и изобщо много се кефиха.
Победителят: Таня Димитрова от 10а клас бе безспорния Училищен Мюзик Айдъл. Но… и Георги Ганчев впечатли всички и заслужено зае второто място. И както каза Ясен: „Жоро, ти ясен”!
Впечатленията от сцената - епицентъра на събитието: Изключителна публика. Изключителни участници. Изключителни гости. Незабравимо преживяване. Препускане + импровизация = ШОУ! Защото, това е School music idol. И както колегите водещи от „Сблъсък” казват: Няма невъзможни неща!
Началото: Идеята тръгна от нас, учениците. След като я споделихме с учителката ни по музика Мариана Върбанова, решихме да направим кастинг, за който се записаха над 70 участника. Смелост да се явят проявиха 50 от тях. Журито избра 13 да продължат и да вземат участие на големия концерт за определяне на Училищния Мюзик Айдъл.
Г-жа Върбанова бе гост в предаването ни по интернет-радио „Нов поглед” – „Пресечен терен”, където се роди идеята да поканим истинските Айдъли на нашия голям концерт. И това се случи, благодарение на подкрепата от Александър Илиев – собственик на „Нов поглед”.
Големият концерт: Вчера, 18-ти април самите Айдъли – Денислав, Деница, Нора, Ясен, Мария, Ана, Ивайло и Шанел пристигнаха в Пирдоп. Пред Гимназията с нетърпение ги очакваха всичките им местни фенове. Залата също тръпнеше в очакване на своите идоли.
След дългото раздаване на автографи, снимки и запознанства отблизо, айдълите бяха „привикани” в учителската стая. Естествено, не за да бъдат нахокани за изявите си, а за да бъдат приветствани от директорката, кметицата и учителския колектив. Правилата на училището важат и за тях.
През това време публиката тръпнеше, чакаше и ескалира с влизането на звездите. След дългите овации, настана време да започнем Шоуто.
Участниците: Христиана Генова, Христиана Христова, Теодора Вълкова, Даниела Василева, Георги Ганчев, Пресияна Върбанова,Таня Димитрова, Мирослав Делчев, Кирил Александров, Силвия Върбанова, Мария Велкова, Невелина Георгиева, Мария Стоянова впечатлиха айдълите с изпълненията си, със своята увереност и смелост да се явят и да пеят. Може би, защото си приличаха. Докато те пееха, айдълите припяваха, ръкопляскаха, танцуваха и изобщо много се кефиха.
Победителят: Таня Димитрова от 10а клас бе безспорния Училищен Мюзик Айдъл. Но… и Георги Ганчев впечатли всички и заслужено зае второто място. И както каза Ясен: „Жоро, ти ясен”!
Впечатленията от сцената - епицентъра на събитието: Изключителна публика. Изключителни участници. Изключителни гости. Незабравимо преживяване. Препускане + импровизация = ШОУ! Защото, това е School music idol. И както колегите водещи от „Сблъсък” казват: Няма невъзможни неща!
Не пропускай радостта на мига
„Най-добрият ми приятел отвори чекмеджето на скрина на съпругата си и извади опаковано в копринена хартия пакетче.
Това не беше обикновено пакетче. В него имаше луксозно дамско бельо. Той разкъса хартията, хвърли я и се загледа с тъга в коприната и дантелите. „Купих й го, когато бяхме за първи път в Ню Йорк. Преди осем или девет години. Тя никога не го облече. Пазеше го за някакъв специален случай. Мисля, че днес е този случай”. Той се приближи към леглото и постави бельото до другите неща, приготвени за погребалната агенция. Съпругата му беше починала. Той се обърна към мен и ми каза: „Никога нищо не прибирай за някакъв специален случай. Всеки ден от живота ти е специален”.
Няма да забравя тези думи. Те промениха живота ми. Днес чета повече от преди и чистя по-малко. Сядам на терасата и се наслаждавам на природата без да обръщам внимание на треволяците в градината. Прекарвам повече време със семейството си и с приятелите си и работя по-малко. Разбрах, че животът е натрупване на опит, който трябва високо да се цени. Вече нищо не пазя за специални случаи. Използвам всеки ден кристалните си чаши.
Обличам новото си яке, когато отивам до супермаркета. Използвам любимите си парфюми, когато ми е приятно.
Фрази, като „Един ден....” или „Някой ден...” вече не съществуват за мен, изхвърлил съм ги от речника си. Искам да видя нещата тук и сега, да ги чуя, да ги направя. Не съм съвсем сигурен какво би направила жената на моя приятел, ако знаеше, че утре няма да я има - едно утре, което ние всички доста лекомислено очакваме.
Мисля, че тя би звъннала по телефона на семейството си и на близките си приятели. Може би аз също бих се обадил на стари приятели, за да се сдобря с тях и да се извиня за стари пререкания. Може би тя би поискала да отиде още веднъж в китайски ресторант - нейната любима кухня.
Колко е хубаво. Ето някои от онези малки неизвършени неща, които много биха ме ядосали, ако осъзнаех, че дните ми са преброени, бих се ядосал, че не съм се срещнал с приятелите, на които щях да се обадя “тия дни”. Бих се ядосал, че не съм написал писмата, които щях да напиша “тия дни “. Бих се ядосал, че не съм казвал по-често на най-близките си колко много ги обичам.
От сега нататък нищо няма да пропусна ! Няма да отлагам нещата, които ми носят радост и които ме разсмиват. Повтарям си, че всеки ден е изключителен. Всеки ден, всеки час, всяка минута са изключителни”.
Когато прочетох тези редове, реших, че непременно трябва да ги споделя с всеки един от вас, нашите читатели. Защото, осъзнавайки кои са истинските неща от нашия делник, всеки може да подреди по-добре живота си, да се усмихва по-често, да не обръща внимание на дребните случки, на дребнавите хора, на лошото време.
Всеки един от нас има до себе си много скъпи хора. Време е да се огледаме и да направим нещо специално за тях, за да им напомним колко много ги обичаме.
Ако обаче, си много зает и не можеш да отделиш няколко минути за да го направиш и отложиш отново най-важното за „Някой ден....”, най-вероятно никога няма да го направиш. Затова, не се колебай, зарежи проблемите с колата, документите в службата, неоплевената градина пред къщата, неизтритата прах по витрината на бюфета в кухнята. Усмихни се и прегърни майка си, баща си, децата си, съпругата... Обади се на приятел и му предложи една разходка, посядане на чашка бира... Има хиляди дребни неща, за които си заслужава да отделиш много повече внимание, отколкото на тези, които досега са запълвали деня ти и които не ти носят радост, а просто са едно поредно задължение.
Помисли и го направи, защото утре може и да нямаш тази възможност и тогава наистина боли... Зная го от собствен много болезнен и горчив опит.
Петя ЧОЛАКОВА
Това не беше обикновено пакетче. В него имаше луксозно дамско бельо. Той разкъса хартията, хвърли я и се загледа с тъга в коприната и дантелите. „Купих й го, когато бяхме за първи път в Ню Йорк. Преди осем или девет години. Тя никога не го облече. Пазеше го за някакъв специален случай. Мисля, че днес е този случай”. Той се приближи към леглото и постави бельото до другите неща, приготвени за погребалната агенция. Съпругата му беше починала. Той се обърна към мен и ми каза: „Никога нищо не прибирай за някакъв специален случай. Всеки ден от живота ти е специален”.
Няма да забравя тези думи. Те промениха живота ми. Днес чета повече от преди и чистя по-малко. Сядам на терасата и се наслаждавам на природата без да обръщам внимание на треволяците в градината. Прекарвам повече време със семейството си и с приятелите си и работя по-малко. Разбрах, че животът е натрупване на опит, който трябва високо да се цени. Вече нищо не пазя за специални случаи. Използвам всеки ден кристалните си чаши.
Обличам новото си яке, когато отивам до супермаркета. Използвам любимите си парфюми, когато ми е приятно.
Фрази, като „Един ден....” или „Някой ден...” вече не съществуват за мен, изхвърлил съм ги от речника си. Искам да видя нещата тук и сега, да ги чуя, да ги направя. Не съм съвсем сигурен какво би направила жената на моя приятел, ако знаеше, че утре няма да я има - едно утре, което ние всички доста лекомислено очакваме.
Мисля, че тя би звъннала по телефона на семейството си и на близките си приятели. Може би аз също бих се обадил на стари приятели, за да се сдобря с тях и да се извиня за стари пререкания. Може би тя би поискала да отиде още веднъж в китайски ресторант - нейната любима кухня.
Колко е хубаво. Ето някои от онези малки неизвършени неща, които много биха ме ядосали, ако осъзнаех, че дните ми са преброени, бих се ядосал, че не съм се срещнал с приятелите, на които щях да се обадя “тия дни”. Бих се ядосал, че не съм написал писмата, които щях да напиша “тия дни “. Бих се ядосал, че не съм казвал по-често на най-близките си колко много ги обичам.
От сега нататък нищо няма да пропусна ! Няма да отлагам нещата, които ми носят радост и които ме разсмиват. Повтарям си, че всеки ден е изключителен. Всеки ден, всеки час, всяка минута са изключителни”.
Когато прочетох тези редове, реших, че непременно трябва да ги споделя с всеки един от вас, нашите читатели. Защото, осъзнавайки кои са истинските неща от нашия делник, всеки може да подреди по-добре живота си, да се усмихва по-често, да не обръща внимание на дребните случки, на дребнавите хора, на лошото време.
Всеки един от нас има до себе си много скъпи хора. Време е да се огледаме и да направим нещо специално за тях, за да им напомним колко много ги обичаме.
Ако обаче, си много зает и не можеш да отделиш няколко минути за да го направиш и отложиш отново най-важното за „Някой ден....”, най-вероятно никога няма да го направиш. Затова, не се колебай, зарежи проблемите с колата, документите в службата, неоплевената градина пред къщата, неизтритата прах по витрината на бюфета в кухнята. Усмихни се и прегърни майка си, баща си, децата си, съпругата... Обади се на приятел и му предложи една разходка, посядане на чашка бира... Има хиляди дребни неща, за които си заслужава да отделиш много повече внимание, отколкото на тези, които досега са запълвали деня ти и които не ти носят радост, а просто са едно поредно задължение.
Помисли и го направи, защото утре може и да нямаш тази възможност и тогава наистина боли... Зная го от собствен много болезнен и горчив опит.
Петя ЧОЛАКОВА
Абонамент за:
Публикации (Atom)