от Граждански Инициативен Комитет, сформиран в Защита правата на жителите на Община Златица
Уважаеми Дами и Господа,
Искаме да ви запознаем подробно с абсурдната ситуация, създадена съвсем съзнателно и умишлено, в която са принудени да живеят в момента Златичани.
На едно от заседанията на ПК към ОбС – Златица, проведено преди около 3 седмици, са заведени няколко деца, „облечени” с чували за боклуци. Първоначално присъстващите граждани си помислили, че децата са тръгнали да почистят залата, демонстрирайки грижа към околната среда, но в последствие на всички е станало ясно, че всъщност те са били заведени на заседанието с дадени им от общински съветник чували за боклуци и точни указания какво да правят и как да се държат. По този начин е направен опит за оказване натиск върху кмета на община Златица, област Софийска инж. Нонка Каменова, за да приеме тя неморалните и незаконни искания на кмета на съседната община Пирдоп Антоанета Илиева и на председателя на ОбС-Пирдоп Димитър Иванов гражданите и фирмите от община Златица да заплащат на община Пирдоп такса смет по определените не от община Златица промили, а по тези определени от община Пирдоп?! Тоест има, няма по груби изчисления сумата възлиза на около 290 хиляди лева. Такава всъщност по наши груби изчисления е цената на два нови съвременни джипа за община Пирдоп, в които да се возят кметицата и председателя на ОбС.
Тези искания са изпратени на кмета на Община Златица и Общински съвет – Златица с писмо № 0800 / 13.01.2009 г., започнато с: Г-жо Председател и подписано от Антоанета Илиева – кмет на Община Пирдоп от ПП „ГЕРБ” и Димитър Иванов – Председател на ОбС-Пирдоп. Цитираме дословно Писмо № 0800-1 / 13.01.2009 г.:
„Г-жо Председател, Имайки предвид подписания Споразумителен протокол от 23.10.2008 г. Между Община Пирдоп, Община Златица и „Кумерио Мед” АД и последващите Решение № 162/30.10.2008г. на Общински съвет – Пирдоп и Заповед № 739/03.11.2008г. на Кмета на Община Пирдоп, с оглед настъпилата 2009г., Ви напомняме че е необходимо да вземете решения относно ползването и заплащането на услугата за депониране и обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депото в местността Сулюманица, землище на гр. Пирдоп.
С оглед на горното, Ви предлагаме Общински съвет – Златица да вземе следните решения:
1. Предвид обстоятелството, че местата за депониране на отпадъци на територията на Община Златица нямат достатъчен капацитет да поемат депонирането и обезвреждането на отпадъците на „Кумерио Мед” АД през 2009 г., Община Златица няма да предоставя на „Кумерио Мед” АД услугата по депониране и обезвреждане на отпадъци в депа или други съоръжения, поради което на основание чл. 71, т. 3 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) във връзка с чл. 66, ал. 1, т. 3 от ЗМДТ Община Златица няма да определя на „Кумерио Мед” АД и дружеството няма да заплаща на община Златица такса по чл. 66, ал. 1, т. 3 от ЗМДТ. Таксата следва да бъде заплатена от „Кумерио Мед” АД в полза на Община Пирдоп в размер определен от Общински съвет – Пирдоп, тъй като Община Пирдоп ще поеме всички услуги по депониране и обезвреждане на битовите отпадъци на дружеството и пълния разход за рекултивация на депото в местността „Сулюманица”, землище на гр. Пирдоп.
2. На основание чл. 62, 64, ал. 1 т. 3 от ЗМДТ и това, че през текущата 2009 г. Община Пирдоп ще предоставя услугата за депониране и обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци с произход от Община Златица, Община Златица ще заплаща на Община Пирдоп ползването на услугата съгласно одобрената от Общински съвет – Пирдоп, План-сметка за 2009 г., а именно в размер на 3 (три) на хиляда по определения ред в ЗМДТ, от името и за сметка на задължените физически и юридически лица в Община Златица.
3. Възлага на Кмета на Община Златица в срок до 01.02.2009 г. да предостави на Община Пирдоп пълна справка за декларираните данни от физическите и юридическите лица в Община Златица, въз основа на които следва да се изчисли таксата за описаната по-горе услуга.
4. Възлага на Кмета на Община Златица след представяне на справката по т. 3, да сключи споразумение с Община Пирдоп, в което да бъде уреден начина на заплащане на услугата и превеждане на средствата в полза на Община Пирдоп.
Вярваме, че Общински съвет – Златица, своевременно ще предприеме необходимите действия, за да бъде решен въпроса в кратки срокове”.
Тъй като незаконните искания в това писмо не са изпълнени от инж. Нонка Каменова – кмет на Община Златица в заповядания й срок, г-жа или г-ца Илиева е предложила и Общински съвет – Пирдоп на 21.01.2009 г. да вземе следното Решение:
Р Е Ш Е Н И Е № 4
1. Таксата за депониране и обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци следва да бъде заплатена от “Кумерио Мед” АД в полза на Община Пирдоп в пълен размер, определен от Общински съвет - Пирдоп, тъй като Община Пирдоп ще поеме всички услуги по депониране и обезвреждане на битовите отпадъци на дружеството и пълния разход за рекултивация на депото в местността “Сулюманица”, землище на град Пирдоп.
2. ОбС-Пирдоп допуска депонирането на текущи битови отпадъци с произход община Златица, генерирани през 2009г. в депото за битови отпадъци в м.”Сулюманица”, землище на гр.Пирдоп, като за предоставяната услуга “депониране и обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци”, Община Златица да заплаща на Община Пирдоп такса съгласно одобрената от Общински съвет-Пирдоп План-сметка за 2009г., а именно в размер на 0,5%о за физически лица и 4,2%о за търговци по смисъла на чл.1,ал.1 от Търговския закон, по определения в Закона за местните данъци и такси ред, от името и за сметка на задължените физически и юридически лица в Община Златица.
3. Възлага на Кмета на Община Пирдоп след представяне на поискана справка от община Златица, в срок до 10 февруари 2009г. да сключи споразумение с Кмета на Община Златица, с което да бъде уреден начина на заплащане на услугата и превеждане на средствата в полза на Община Пирдоп.
4. В случай, че до 31. 01.2009г. ОбС-Златица не приеме положително решение, изискано от Община Пирдоп с писма с входящи регистрационни № 08-00-1/13.01-2009г. и № 08-00-1 / 13.01.2009г. и Кметът на Община Златица не предостави на Кмета на Община Пирдоп справката по т.3, Общински съвет - Пирдоп спира депонирането на текущи битови отпадъци с произход община Златица, считано от 01.02.2009г.”
Вероятно г-жа или г-ца Илиева и г-н Иванов, когато са подписвали това писмо, са мислили, че гражданите на Община Златица не познават Закона за местни данъци и такси и „ядат доматите заедно с колците”. Така мислят и някои общински съветници от Златица, които настояват инж. Нонка Каменова да изпълни тези неморални и незаконни искания и да заплати исканите суми, като на всичкото отгоре се ОТКАЖЕ от данъците на най-големия инвеститор в общината – „Кумерио МЕД” АД, сградите на който се намират над 80% в землището на Община Златица.
За уточняване, по приетата план-сметка на община Златица, жителите ще заплащат 0,1 промила на хиляда, а Илиева и Иванов в писмото си настояват да им се превеждат такси по 3 (три) на хиляда? Разликата в сумите, без тези от големия инвеститор „Кумерио Мед”, е около 28 хиляди лева! Разликата между гласуваните данъци и такси на „Кумерио Мед” в двете общини е повече от 200 хиляди лева. Или, с други думи, община Пирдоп желае да ощети община Златица с над 228 хиляди лева, както е правела това години наред.
Още по-фрапиращи и неприемливи са исканията на Илиева и Иванов в т. 3 от тяхното писмо, където, отново възмутени цитираме: „Възлага на кмета на община Златица в срок до 01.02.2009 г. да предостави на община Пирдоп ПЪЛНА СПРАВКА за декларираните данни от физическите и юридическите лица в община Златица, въз основа на които следва да се изчисли таксата за описаната по-горе услуга”. Къде се е чуло и видяло в света кмет на една община да възлага на кмет на друга община! И откога община Златица се превърна в колония на община Пирдоп и от там си позволяват да „възлагат” на кмет и общински съветници какви решения да взимат и как да управляват гражданите, които са ги избрали!?!
Най-унизителна точка от това писмо, заради която всъщност ни затвориха сметището и заринаха общината ни с боклуци, е Първа, в която кметицата на Пирдоп настоява „Таксата за депониране и обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци следва да бъде заплатена от “Кумерио Мед” АД в полза на Община Пирдоп в пълен размер, определен от Общински съвет – Пирдоп”.
Ето къде всъщност е разковничето на създалата се ситуация. Искат се парите от „Кумерио”, които се полагат на Златица. Сиреч, отново и отново се опитват да ограбят община Златица, както през последните няколко години. Но законът е ясен: Всеки плаща данъци по местонахождение на имота. И ако досега община Пирдоп си е позволявала незаконно в продължение на години да прибира тези такси, ощетявайки жителите на Златица, то дойде времето някой да се пребори за правата на Златичани, а именно: големия инвеститор „Кумерио МЕД” АД, чиито производствени мощности са над 80% в землището на община Златица да спре да плаща данъци и такси за това на Пирдоп, а да ги превежда по сметката на имащия право, а именно община Златица. Известно е също, че „МДК” навремето тровеше Златица 80% повече отколкото Пирдоп, както прави това и сега. От което е още по-неморално да ни ограбват по подобен безцеремонен начин. Превърнахме се в заложници на Пирдоп – и по отношение на екологията, и по отношение на сметосъбирането – нещо недопустимо в 21-ви век, когато Република България е пълноправен член на ЕС? Нарушават се изконните човешки права на всеки един жител на общината ни, за което ви сезираме и ви молим да предприемете необходимите действия да спрете неморалните действия на ръководството на община Пирдоп.
Също много обидна е и т. 4 от полученото писмо, където отново си позволяват да „Възлагат” на кмета на Община Златица, след като представи справките, да сключи споразумение, в което да бъде уреден начина на заплащане на услугата и превеждане на средствата в полза на Община Пирдоп.
И да си дойдем на думата! Както е казал народа: Кой каквото и да ти говори знай, че става дума за пари! Не стига, че години наред Община Пирдоп се е облагодетелствала, прибирайки данъците и таксите, полагащи се на Златичани. Не стига, че на Община Пирдоп от името на Община Златица в края на миналата година й бяха преведени близо 126 хиляди лева за поддържане на така нареченото „тяхно” сметището, намиращо се в спорната местност „Сулюманица” между двата града, ами искат и ризата да свалят от гърба ни... И пак не им стига. Да не говорим, че по-възрастните златичани добре си спомнят къде точно е минавала границата между Златица и Пирдоп и, че прословутото Пирдопско сметище в по-голямата си част е на Златишка територия. Територия, използвана навремето за пасище и отново предоставена в името на добросъседските отношения от златичани на пирдопчани, за да се направи там сметище в полза и на двата града. И това, че от Пирдоп са побързали и са го актували през 2000 година за тяхна собственост, не може да изтрие спомените на по-старите златичани и пирдопчани, които заедно са пасяли там добитъка си, както и правото днес да ползваме това сметище, макар и то да е нерегламентирано.
Ще обърнем особено внимание и на края на полученото писмо, пълно с неморални и незаконни искания. Илиева и Иванов пишат: „Вярваме, че Общински съвет Златица своевременно ще предприеме необходимите действия да бъде решен въпроса в кратки срокове”.
Наблягаме Ви да си отбележите, че Илиева и Иванов „ВЯРВАТ”, че именно Общински съвет Златица, а не кмета инж. Нонка Каменова своевременно ще предприеме неотложни действия за изпълнение на исканията им. Тази тяхна вяра ни кара да си мислим, че те са ги съгласували предварително с някои общински съветници от Златица... Може би са съгласували с тези общински съветници и как община Пирдоп ще изразходва тези около 290 хиляди лева?!
Да Възлагаш на кмета на община Златица да предостави ПЪЛНА справка за декларираните данни от физическите и юридически лица в общината означава, че Илиева и Иванов не само не познават ЗМДТ, но и други закони, които забраняват предоставянето на такива данни...
Вярваме, че за всички ще бъде интересно да научат и какво споразумение е подписано от инж. Нонка Каменова и г-жа Антоанета Илиева на 23.10.2008 г. Под това споразумение стои и подписа на най-големия данъкоплатец в двете общини – „Кумерио МЕД” АД, вече „Аурубис” – световно призната и уважавана фирма. Съгласно текста на това споразумение фирмата, спазвайки вече ЗМДТ, ще заплаща на община Златица 80% от дължимите данък сгради и такса смет, а на община Пирдоп – 20%. Неотменна част от това споразумение е общински съвет Пирдоп да ОТМЕНИ решението си, с което забранява депонирането на битови отпадъци от община Златица на т. нар. Пирдопско сметище. Именно заради запазване на добросъседските отношения инж. Каменова се е съгласила, след отмяна решението на ОбС – Пирдоп да не търси неправомерно получените и в нарушение на ЗМДТ суми от няколкостотин хиляди лева за последните 5 (пет) години от Община Пирдоп, полагащи се на Община Златица. Отново в името на запазване добросъседските отношения кмета на община Златица се е съгласила фирмата да преведе 126 хиляди лева на община Пирдоп, които същата да използва за поддръжка и рекултивация на сметището.
И с какво отвърна на това кметицата на Пирдоп и Общински съвет Пирдоп? След изтичане на оставащите само 2 месеца на 2008-ма година, по предложение на Илиева взе ново решение за спиране изхвърлянето на отпадъци с произход община Златица с ясната цел да вземе още много пари. В същото време от структурите на ПП „ГЕРБ” в Пирдоп и Златица, чиито най-виден представител е именно Антоанета Илиева, притеснени от „създалата се кризисна ситуация” декларират готовността си в интерес на гражданите и на двете общини, ръководството на Община Пирдоп да преразгледа решението си, с което заринаха цялата ни община в Боклуци, като създадоха опасност за живота и здравето на гражданите на Община Златица и нарушиха нашите човешки права да живеем нормално.
И това е само в първата част на Декларацията. Във втората обаче, отново подхващат познатия тон, демонстриран и досега от кмета на община Пирдоп, а именно: „Настояваме кметът и ръководството на община Златица НЕЗАБАВНО да вземат спешни и адекватни управленски решения, като подпишат споразумение с община Пирдоп и така разрешат кризата. Заявяваме, че ако и след тази наша декларация, кметът и ръководството на община Златица не се възползват от направеното предложение за излизане от кризата, ние от общинските организации на ПП ГЕРБ Златица и Пирдоп ще потърсим съдействието на всички организации, партньори и симпатизанти, докато не излезем напълно от създалата се ситуация”.
Ха сега де! Хем декларират заинтересованост, хем настояват да стане тяхното, т.е. както е поискала и „възложила” тяхната кметица – да се дадат парите на община Пирдоп...
Тук се обръщаме лично към Вас г-н Борисов, съчувствайки Ви дълбоко за проблемите, които имате с Боклуците – създадени УМИШЛЕНО от недоброжелателни хора, защото и ние сме подложени на подобен тормоз като Вас! За съжаление с тази разлика, че при нас тормоза идва от представители на ПП „ГЕРБ” в регион Средногорие, в частност кмета на община Пирдоп и общински съветник от община Златица. В своята „настоятелна” декларация организациите на ПП „ГЕРБ” в двата града твърдят: „Ние сме за прозрачност и разбирателство в отношенията между гражданите и институциите на Златица и Пирдоп – два съседни града с обща история в миналото и бъдещето. Призоваваме гражданите на община Златица да подкрепят усилията на ПП ГЕРБ за изход от кризата като активно застанат с гражданската си позиция зад нашите искания”. Как гражданите подкрепиха тази Декларация стана ясно на свиканото Общоградско събрание, на което ги НЯМАШЕ общинските съветници на ПП „ГЕРБ” в ОбС Златица...
И тук възниква въпроса: Уважаеми представители на ПП ГЕРБ, като сте са прозрачност и разбирателство, защо не ги демонстрирате, като отмените неморалните и незаконни искания на Илиева, с които тя иска отново да ощетява гражданите на Златица, както това е ставало през последните години? Като така ревностно настоявате и призовавате, защо не защитите интересите и на гражданите на Златица, като възстановите добросъседските отношения, отказвайки се от абсурдните искания на Илиева – Ваш личен представител? Или просто се опитвате да изпълните старата българска поговорка: И вълка сит, и агнето цяло, омайвайки избирателите, че сте за прозрачност и разбирателство между двата съседни града с обща история в миналото и бъдещето, защото предстоят избори, а в същото време одобрявате действията на Илиева – кмет от ПП ГЕРБ,насочени изцяло срещу гражданите на Златица?
Радваме се все пак, че в Общински съвет – Пирдоп има достатъчно разумни хора, като Здравка Николова, които съзирайки незаконността на Решение №4, свикаха събрание на двата общински съвета, на което да търсят начин за излизане от ситуацията.
Г-жо или г-це Илиева, г-н Иванов!
Уважаеми Дами и Господа общински съветници от Община Пирдоп!
Ако смятате, че подписаното от кметиците и фирма „Кумерио МЕД” АД споразумение на 23.10.2008 г. е в сила и не сте се отказали от подписа си под него, то ние Ви призоваваме да не забранявате на фирма „Любекс” ООД да изпълнява задълженията си по договор с община Златица, в който община Златица се задължава да заплаща и услугата за поддържане на депото, като депонира битовите отпадъци от община Златица на т. нар. Пирдопско сметище. В случай, че сте се отказали от подписа си под това споразумение, то бъдете така добри да възстановите на община Златица и нейните жители незаконно получените няколкостотин хиляди лева за последните пет години, които сте взели от „Кумерио МЕД” АД и тези 126 хиляди лева, които получихте със съгласието и подписа на инж. Нонка Каменова, за да запазим добрите си съседски отношения и не Ви съдим за тези суми.
Уважаеми Г-н Треан – Генерален директор на „Аурубис” – България (Кумерио Мед АД),
Когато сте подписали тристранното споразумени на 23.10.2008-ма година съм сигурен, че неговия текст Ви е бил преведен или има такъв и на английски език. Вероятно никога не сте предполагали, че кмета на община Пирдоп Илиева няма да го спази и отново ще рекетира жителите на община Златица, като подтикне Общински съвет Пирдоп да вземе ново решение, с което отново да забрани депониране на битовите отпадъци от община Златица на така нареченото „пирдопско” сметище? Моля Ви, отново да се запознаете с текста и духа на това тристранно споразумение, от което е видно, че Община Златица няма да иска възстановяване на незаконно превежданите на община Пирдоп суми от ръководената от Вас фирма за последните пет години ако община Пирдоп отмени забраната си. След като община Пирдоп отново забрани депонирането на златишките отпадъци става ясно, че кмета на Община Пирдоп Антоанета Илиева е нарушила подписаното и от Вас тристранно споразумение. Нарушаването на подписани договори и споразумения във всяка цивилизована страна води до загуба на доверие и финансови санкции.
Ето защо Ви моля като Председател на Граждански инициативен комитет, сформиран в защита правата на жителите на Община Златица да спрете всякакво финансиране и превеждане на суми на Община Пирдоп до възстановяване на неправомерно взетите от нас през последните 5 (пет) години няколкостотин хиляди лева. Уведомявам Ви, че ако не убедите община Пирдоп да възстанови тези няколкостотин хиляди лева преведени суми от данъци и такси от Кумерио Мед на Община Пирдоп, ще сигнализираме компетентните органи в България и ЕС, и ще поискаме „Кумерио Мед” – „Аурубис” да ги въстанови на жителите на Община Златица, като за това молим да ни съдейства и Комисията по правата на човека и вероизповеданията към Народното събрание – Република България.
21.03.2009 г.
С Уважение:
Стоян Шиеков –
Председател на ИГК
възпитаник на Гимназия „Сава Савов” – град Пирдоп, благодарение на която завършил Право в СУ „Св. Св. Климент Охридски”
01 април 2009
За трагичното Вчера и неясното страшно Утре
Винаги пиша позитивно. Така съм устроена – да търся доброто, светлото, свежото и надеждното във всичко и всички. Днес, обаче, ми е трудно дори да се усмихна.
А тазгодишния февруари прави последната си крачка към своето отпътуване към безкрая. И идва време за жадувана Пролет - за цвят, топлина и свежо слънце.
А сякаш вчера бе 1-ви. Един тъжен, мрачен 1-ви февруари.
Случилото се на този ден е непрекъснато пред очите на всички ни.
Едно убийство помрачи идващата пролет! Една загуба! Един почернен град!
Ужасени, потресени и с празни сърца се събрахме на площада, за да бъдем заедно в този труден момент, в този мрачен свят, потънали в печал и тревога.
Онемяхме пред зверското деяние, отнело живот и надежда. Отиде си от нас Атанас Милев – приятел, съратник, съученик, близък. Отнеха живота му безцеремонно и нагло. Без да трепне ръката на неговия убиец. И всички ние днес сме обзети от неконтролируемия страх, че сме следващите му мишени.
Потърсихме утеха и закрила в самите нас, изразявайки своята воля да бъдем защитени, заставайки рамо до рамо в знак на протест и подписвайки се върху лист хартия. Поискахме да бъдем сигурни, че утре ще осъмнем живи.
На фона на трагедията, разиграла се пред очите ни, на прага на домовете ни, отново се намериха хора, готови да потъпчат скръбта ни и да се опитват да „яхнат вълната” на гражданската ни съпричастност и неудовлетвореност от институциите и държавата, в която сме принудени да оцеляваме. Изпъчиха се няколко общински съветника да редят тъжни думи, без дори за миг да се замислят колко много нараняват истински опечалените – застинали на площада от мъката, завладяла душите ни. Погавриха се с паметта на приятеля ни, търсейки собствена изгода и задоволявайки собствените си нечистоплътни страсти! Превърнаха се в жалки ловци на медии, в които да показват злостно изкривените си муцуни! Обезличиха волята ни да се противопоставим на извършената жестокост, плювайки жалко по Декларацията, която подписвахме. В името на Наско! И убиваха отново и отново приятеля ни!
Вече си отива февруари 2009-та! Ще го изпратим с болка и смут. Още няма задържани за убийството. Няма резултати, няма надежди!
Страх, студ и мраз е сковал Средногорието. Вече не сме същите и никога няма да бъдем. Убиха доверието, вярата, светостта на Свободата ни!
А идва пролет! И ми се иска да бъде различно! И ми се иска да мога да променя ситуацията! Да извикам с пълно гърло – Не е вярно! Жестокост и мерзост не съществуват. И със силна вяра, като тази на Вапцаров, да възкликва с последна надежда:
Пролет моя! Моя бяла пролет!
още неживяна, непразнувана,
само в зрачни сънища сънувана,
как минуваш ниско над тополите,
но не спираш тука своя полет.
Пролет моя, моя бяла пролет –
знам, ще дойдеш с дъжд и урагани,
бурна страшно, огненометежна
да възвърнеш хиляди надежди
и измиеш кървавите рани.
Как ще пеят птиците в житата!
Весели ще плуват във простора...
Ще се радват на труда си хората
и ще се обичат като братя.
Пролет моя, моя бяла пролет...
Нека видя първия ти полет,
дал живот на мъртвите площади,
нека видя само твойто слънце
и – умра на твойте барикади!
Петя Чолакова
А тазгодишния февруари прави последната си крачка към своето отпътуване към безкрая. И идва време за жадувана Пролет - за цвят, топлина и свежо слънце.
А сякаш вчера бе 1-ви. Един тъжен, мрачен 1-ви февруари.
Случилото се на този ден е непрекъснато пред очите на всички ни.
Едно убийство помрачи идващата пролет! Една загуба! Един почернен град!
Ужасени, потресени и с празни сърца се събрахме на площада, за да бъдем заедно в този труден момент, в този мрачен свят, потънали в печал и тревога.
Онемяхме пред зверското деяние, отнело живот и надежда. Отиде си от нас Атанас Милев – приятел, съратник, съученик, близък. Отнеха живота му безцеремонно и нагло. Без да трепне ръката на неговия убиец. И всички ние днес сме обзети от неконтролируемия страх, че сме следващите му мишени.
Потърсихме утеха и закрила в самите нас, изразявайки своята воля да бъдем защитени, заставайки рамо до рамо в знак на протест и подписвайки се върху лист хартия. Поискахме да бъдем сигурни, че утре ще осъмнем живи.
На фона на трагедията, разиграла се пред очите ни, на прага на домовете ни, отново се намериха хора, готови да потъпчат скръбта ни и да се опитват да „яхнат вълната” на гражданската ни съпричастност и неудовлетвореност от институциите и държавата, в която сме принудени да оцеляваме. Изпъчиха се няколко общински съветника да редят тъжни думи, без дори за миг да се замислят колко много нараняват истински опечалените – застинали на площада от мъката, завладяла душите ни. Погавриха се с паметта на приятеля ни, търсейки собствена изгода и задоволявайки собствените си нечистоплътни страсти! Превърнаха се в жалки ловци на медии, в които да показват злостно изкривените си муцуни! Обезличиха волята ни да се противопоставим на извършената жестокост, плювайки жалко по Декларацията, която подписвахме. В името на Наско! И убиваха отново и отново приятеля ни!
Вече си отива февруари 2009-та! Ще го изпратим с болка и смут. Още няма задържани за убийството. Няма резултати, няма надежди!
Страх, студ и мраз е сковал Средногорието. Вече не сме същите и никога няма да бъдем. Убиха доверието, вярата, светостта на Свободата ни!
А идва пролет! И ми се иска да бъде различно! И ми се иска да мога да променя ситуацията! Да извикам с пълно гърло – Не е вярно! Жестокост и мерзост не съществуват. И със силна вяра, като тази на Вапцаров, да възкликва с последна надежда:
Пролет моя! Моя бяла пролет!
още неживяна, непразнувана,
само в зрачни сънища сънувана,
как минуваш ниско над тополите,
но не спираш тука своя полет.
Пролет моя, моя бяла пролет –
знам, ще дойдеш с дъжд и урагани,
бурна страшно, огненометежна
да възвърнеш хиляди надежди
и измиеш кървавите рани.
Как ще пеят птиците в житата!
Весели ще плуват във простора...
Ще се радват на труда си хората
и ще се обичат като братя.
Пролет моя, моя бяла пролет...
Нека видя първия ти полет,
дал живот на мъртвите площади,
нека видя само твойто слънце
и – умра на твойте барикади!
Петя Чолакова
Нека сме Народ, а не Рая
Никога не съм вярвала на хора, които стрелкат зад очилцата си с присвити оченца. Никога не съм имала за приятели хора – мазници, които като говорят, в устата им ври мас. Никога не съм търпяла някой, който много, ама прекалено много иска да изглежда добър и почтен, а около него мирише на злина, завист и нагаждачество. Затова много хора ме смятат за рязка и се плашат от мен.
Добри ми, читателю! За теб пиша тези редове. Сигурно ти е дотегнало от интересчии, блюдолизци, мазнурковци, завистници. Българинът е добър човек, но около него вятъра все разнася зловония. Ако е дръзнал да се изкачи едно стъпало по-нагоре, о, веднага се намират „добронамерени” люде, които драсват анонимка. Ако децата ни са се трудили здраво и са постигнали нещо добро, о, завистниците веднага засъскват: Защо? Как така? Кой ги нагоди на тая служба?
Има обаче хора, а аз вярвам, че и ти, читателю мой, познаваш такива, които като чуят добра новина, сърдечно се радват, даже се разплакват. В душите си те нямат изброените по-горе недъзи. Едничкото им желание е света да е красив, хората добри, децата ни щастливи. За съжаление тези добри хора са малко и трудно “вдигат връх”, както казваше моята баба. За да вдигне връх, на човек му трябва много слънце и да не го скриват тъмни сили.
Думата ми днес е за един дребен, почти хилав човечец с очилца, пресметлив, хитър, мазен, прикрит и вече много богат, нищо че като говори, яде букви от думите. Ахмед Доган, лидерът на ДПС – милионер и политик, за него ми е думата.
Седя си аз пред телевизора, сърбам си неделното кафе и аха, да превключа на друг канал, когато се появи Вежди Решидов, големият скулптор. Уважавам този човек – безкрайно открит и честен в думите си. Той, без недомлъвки, ясно и точно каза от екрана: „Аз съм потресен от деянията на Ахмед Доган и Юнал Лютви. Досега не вярвах, но след като прочетох в Комисията по досиетата, че те са били агенти на Държавна сигурност – повярвах. Доган е вкаран да учи от ДС, получавал е 90 лева месечна стипендия, после е внедрен сред учените, за да донася за тях. За всеки донос е получавал пари. Юнал Лютви също. И двамата са били активисти по времето на Възродителния процес, били са в първите редици. Сега се пъчат като големи политици и водачи на онова простичко и наивно население, което сляпо им вярва. Ще вкарвам всичко това в Интернет, хората с камъни ще ги замерят”.
Аз, читателю мой, се чудя как българският народ изпадна в това овчедушие, че позволи отново да го яздят чалмалии? Не му стигат 500-те години, та пак се постави в ролята на рая. Ще гладува, ще мръзне, ще си носи дрешките втора употреба, но ще е послушен. Това не го разбирам.
Може би, не искам да го разбера. От българинът се иска само едно – да ПРОГЛЕДНЕ! Да не затваря очите пред истината. Човече, отвори очите си! Не ги затваряй срещу слънцето. То е вяра, то е надежда, светлина, кураж.
Кой живее днес в мрак? Какво друго може да получиш в тъмнината, освен нож в гърба?
Отиваме все по- на зле. Един го разстреляли с ловна пушка, друг го удушили в полицейското, трети просто изчезнал.
В какво време живеем? Командват ни хора слабограмотни, но за сметка на това алчни. Те прокудиха децата на България в чужбина. Никой не смее да замръкне на улицата, защото ще го пребият за 2 лева.
Преди месец пребиха невинни жени, преди броени дни убиха наш съгражданин. Из района ни шетат зли хора с качулки – грабят, бият, убиват. Докога?
В Златица няма полиция – има пуст полицейски участък. Няколко дежурни полицаи – да са хвъркати, пак не могат да се справят с положението. Общината е обширна. Спешно трябва да се вземат мерки от ония горе и бандитите да бъдат спрени. Иначе никой не е в безопасност.
Преди няколко дни 100 млади полицаи в Казанлък се заклеха във вярност. Нека не са верни само на министър Миков, а и на нас – Народа. Хайде, господин Министре, отделете 10 полицая и ги пратете в Златица. Стига сме треперили нощем зад заключените си врати. Нека и ние спим спокойно като Вас. Всяка къща е под ключ, даже през деня. По прозорците – решетки. На портите – катинари. Няма свобода. Няма доверие. Всичко е покрито със съмнение и страх.
Българинът превърна борбата за правдини в борба за оцеляване. Парчето хляб е това, за което всеки се бори. Като се прибави и постоянния страх от бандити и насилници, картината става черна, та черна. Оказа се, че живеем за единият къшей хляб, който става горчив от ежедневния стрес.
Докога един доносник от ДС ще светка с очилцата си и ще бута България на югоизток, към някогашната османска империя? Докога ще чакаме все някой друг да ни оправи държавата и живота? Дано да не е завинаги.
Все вярвам, че ще има край на робството в мирно време, което сами си нахлузихме на врата – като ярем. А дотогава, читателю мой, вярвай, че по земята българска живеят не само мазнурковци, доносници, завистници и нагаждачи. Така ще ни е по-леко да дочакаме заедно времето, когато отново ще сме народ, а не рая.
Дай Бог да е скоро!
Златка Георгиева
Добри ми, читателю! За теб пиша тези редове. Сигурно ти е дотегнало от интересчии, блюдолизци, мазнурковци, завистници. Българинът е добър човек, но около него вятъра все разнася зловония. Ако е дръзнал да се изкачи едно стъпало по-нагоре, о, веднага се намират „добронамерени” люде, които драсват анонимка. Ако децата ни са се трудили здраво и са постигнали нещо добро, о, завистниците веднага засъскват: Защо? Как така? Кой ги нагоди на тая служба?
Има обаче хора, а аз вярвам, че и ти, читателю мой, познаваш такива, които като чуят добра новина, сърдечно се радват, даже се разплакват. В душите си те нямат изброените по-горе недъзи. Едничкото им желание е света да е красив, хората добри, децата ни щастливи. За съжаление тези добри хора са малко и трудно “вдигат връх”, както казваше моята баба. За да вдигне връх, на човек му трябва много слънце и да не го скриват тъмни сили.
Думата ми днес е за един дребен, почти хилав човечец с очилца, пресметлив, хитър, мазен, прикрит и вече много богат, нищо че като говори, яде букви от думите. Ахмед Доган, лидерът на ДПС – милионер и политик, за него ми е думата.
Седя си аз пред телевизора, сърбам си неделното кафе и аха, да превключа на друг канал, когато се появи Вежди Решидов, големият скулптор. Уважавам този човек – безкрайно открит и честен в думите си. Той, без недомлъвки, ясно и точно каза от екрана: „Аз съм потресен от деянията на Ахмед Доган и Юнал Лютви. Досега не вярвах, но след като прочетох в Комисията по досиетата, че те са били агенти на Държавна сигурност – повярвах. Доган е вкаран да учи от ДС, получавал е 90 лева месечна стипендия, после е внедрен сред учените, за да донася за тях. За всеки донос е получавал пари. Юнал Лютви също. И двамата са били активисти по времето на Възродителния процес, били са в първите редици. Сега се пъчат като големи политици и водачи на онова простичко и наивно население, което сляпо им вярва. Ще вкарвам всичко това в Интернет, хората с камъни ще ги замерят”.
Аз, читателю мой, се чудя как българският народ изпадна в това овчедушие, че позволи отново да го яздят чалмалии? Не му стигат 500-те години, та пак се постави в ролята на рая. Ще гладува, ще мръзне, ще си носи дрешките втора употреба, но ще е послушен. Това не го разбирам.
Може би, не искам да го разбера. От българинът се иска само едно – да ПРОГЛЕДНЕ! Да не затваря очите пред истината. Човече, отвори очите си! Не ги затваряй срещу слънцето. То е вяра, то е надежда, светлина, кураж.
Кой живее днес в мрак? Какво друго може да получиш в тъмнината, освен нож в гърба?
Отиваме все по- на зле. Един го разстреляли с ловна пушка, друг го удушили в полицейското, трети просто изчезнал.
В какво време живеем? Командват ни хора слабограмотни, но за сметка на това алчни. Те прокудиха децата на България в чужбина. Никой не смее да замръкне на улицата, защото ще го пребият за 2 лева.
Преди месец пребиха невинни жени, преди броени дни убиха наш съгражданин. Из района ни шетат зли хора с качулки – грабят, бият, убиват. Докога?
В Златица няма полиция – има пуст полицейски участък. Няколко дежурни полицаи – да са хвъркати, пак не могат да се справят с положението. Общината е обширна. Спешно трябва да се вземат мерки от ония горе и бандитите да бъдат спрени. Иначе никой не е в безопасност.
Преди няколко дни 100 млади полицаи в Казанлък се заклеха във вярност. Нека не са верни само на министър Миков, а и на нас – Народа. Хайде, господин Министре, отделете 10 полицая и ги пратете в Златица. Стига сме треперили нощем зад заключените си врати. Нека и ние спим спокойно като Вас. Всяка къща е под ключ, даже през деня. По прозорците – решетки. На портите – катинари. Няма свобода. Няма доверие. Всичко е покрито със съмнение и страх.
Българинът превърна борбата за правдини в борба за оцеляване. Парчето хляб е това, за което всеки се бори. Като се прибави и постоянния страх от бандити и насилници, картината става черна, та черна. Оказа се, че живеем за единият къшей хляб, който става горчив от ежедневния стрес.
Докога един доносник от ДС ще светка с очилцата си и ще бута България на югоизток, към някогашната османска империя? Докога ще чакаме все някой друг да ни оправи държавата и живота? Дано да не е завинаги.
Все вярвам, че ще има край на робството в мирно време, което сами си нахлузихме на врата – като ярем. А дотогава, читателю мой, вярвай, че по земята българска живеят не само мазнурковци, доносници, завистници и нагаждачи. Така ще ни е по-леко да дочакаме заедно времето, когато отново ще сме народ, а не рая.
Дай Бог да е скоро!
Златка Георгиева
Наздраве, "Културний Председателю"!
На всички граждани в Златица им бе ясно, че след като на поста Председател на читалището бе избран не безизвестния ни тракторист, комбайнер, минен спасител, по настоящем шофьор-пенсионер на пожарна кола, то читалището ще потъне в забвение и тъмнина – и в преносния и в буквалния смисъл на думата.
Ще мъждука, мъждука... и аха, аха, съвсем ще угасне.
Създадените от предишни ръководства 4 танцови състава бяха изгонени от Читалището и децата репетират... Отсреща. Няма възрастен и детски театрален състав. Не се организират за младежите танцови забави с образователни викторини и т.н., т.н. – все дейности, присъщи именно на едно читалище.
Едвам, едвам крета самодейната певческа група „Златолира” със средна възраст 55-65 години. Ако се включат и няколкото активистки-самодейки, които са на възраст над 70 години, то средната възраст става и по-голяма... Единствено те са тези, които отсрамват що годе читалищната дейност, но приемственост от по-млади поколения... Няма! Има само една детска група за автентичен фолклор с ръководител певицата Снежана Борисова, но поради голямата й заетост и невъзможност да идва редовно за репетиции в Златица, децата се учат да пеят автентични народни песни от секретаря на читалището. Поради тази причина много от златишките таланти се принудиха да ходят до София при народната певица Гуна Иванова и там да получат професионално обучение и отговорност към възможностите им.
Точно в 17.00 ч. луксозните кабинети на секретаря и председателя чинно се заключват и остава да работи само библиотеката до 18.30 ч. Слез този час почти никога читалището не работи. А именно тогава се прибират от работа жителите на общината ни и би било хубаво, а и полезно, да могат да го посетят на организирани от служителите му мероприятия. Но такива така или иначе няма.
След 18.30 ч. остава понякога да свети само луксозно отремонтирания за хиляди левове кабинет на председателя, като тогава обикновено се обсъжда стратегията и сценария за предстоящата общинска сесия и свалянето на кмета инж. Нонка Каменова... Съзаклятничейки си, част от общинския съвет се изживяват в ролята на „стожери” на общественото мнение, което никога не са чували, а и не са се съобразявали с него. Основната им цел не е тази да служат на обществото, а да изпълняват другите си службогончески задачи.
При така описаната горе читалищна „богата” дейност и манталитет на управление, не се изненадах от това, което се случи на 18-ти февруари. Поради предварително организирана среща с инвалидите кмета инж. Нонка Каменова не можа да присъства на плануваната от служителите на читалището среща с акад. Константин Косев по случай 136 годишнината от обесването на Апостола Левски (знам, че се питате защо на 18-ти, след като би трябвало това да се случва на 19-ти, но отговор на този въпрос може да ви даде само и единствено „висш” служител от читалище „Христо Смирненски”). Въпреки това от общината бяха осигурени необходимите според читалищните дейци средства в размер на хиляда и кусур лева.
След като акад. Косев приключи своето слово, г-жа П. Николова от ОбА му връчи букет с прочувствени слова на благодарност. На акад. Косев му се насълзиха очите, когато тя сподели, че го чувстваме като наш съгражданин, защото той произхожда по майчина линия от уважаваната в града ни фамилия Раеви.
Когато артистът Налбантов приключи блестящото си изпълнение и отново г-жа Николова понечи да връчи букет от името на обществеността, г-н председателя на читалището настървено, буквално изтръгна букетите от ръцете й и го поднесе от свое име!?! Коментарите, както се казва са излишни... случилото говори само за себе си.
След приключване на програмата, всички присъстващи – и зрители, и гости, се запътихме към Метоха, където да засвидетелстваме почита си към безсмъртното дело на Апостола. На излизане от залата започнах разговор с акад. Косев за историческите събития, свързани със Златица. Пресякохме площада и се отправихме в посока Метоха. Голямо обаче, бе моето изумление, когато стигайки вратата на ресторант „Музея”, председателя на читалището се обърна към академика с думите: „Ние сме тук...” и покани гостите да влязат в ресторанта, вместо да отидат с всички нас до Метоха... Аз останах на тротоара, а акад. Косев, почувствал се крайно неудобно, се върна да си вземе довиждане с мен.
Заедно с другите граждани аз последвах факелното шествие на учениците от СОУ „Паисий Хилендарски”, които въпреки вечерния час, бяха там, а председателя на читалището, забравил за Апостола, побърза да седне на масата в ресторант „Музея”.
- Наздраве, Г-н Читалищен Председателю! Яденето и пиенето нямаше да избягат и тази вечер, но на тях можеше да се посветите и след поклонението пред делото на Апостола. За гостите щеше да бъде интересно да видят Метоха, в който той през 1870 г. основава Златишкия революционен комитет, да чуят чудесната програма, изнесена от учениците и заедно с нас да отдадат почит към делото му с едноминутно мълчание и падане на колене. Не всичко на този свят, г-н Председателю на читалище и културна комисия към ОбС – Златица, е ядене и пиене. Има и по-възвишени неща.
Да изскубнеш чужд букет и да го поднесеш от свое лично име, да не придружиш децата, понесли факли за поклонение, а да побързаш да влезеш в кръчмата, е въпрос на манталитет и елементарно възпитание.
Още един път ви казвам: Наздраве, Уважаеми „Културний Председателю”! И ви призовавам: подайте си оставката, за да може читалището ни да изпълнява своята свята роля отново и да засвети – в буквален и преносен смисъл на тази дума.
Очевидец на случилото се: Стоян Шиеков – член на
читалище „Христо Смирненски” град Златица.
Ще мъждука, мъждука... и аха, аха, съвсем ще угасне.
Създадените от предишни ръководства 4 танцови състава бяха изгонени от Читалището и децата репетират... Отсреща. Няма възрастен и детски театрален състав. Не се организират за младежите танцови забави с образователни викторини и т.н., т.н. – все дейности, присъщи именно на едно читалище.
Едвам, едвам крета самодейната певческа група „Златолира” със средна възраст 55-65 години. Ако се включат и няколкото активистки-самодейки, които са на възраст над 70 години, то средната възраст става и по-голяма... Единствено те са тези, които отсрамват що годе читалищната дейност, но приемственост от по-млади поколения... Няма! Има само една детска група за автентичен фолклор с ръководител певицата Снежана Борисова, но поради голямата й заетост и невъзможност да идва редовно за репетиции в Златица, децата се учат да пеят автентични народни песни от секретаря на читалището. Поради тази причина много от златишките таланти се принудиха да ходят до София при народната певица Гуна Иванова и там да получат професионално обучение и отговорност към възможностите им.
Точно в 17.00 ч. луксозните кабинети на секретаря и председателя чинно се заключват и остава да работи само библиотеката до 18.30 ч. Слез този час почти никога читалището не работи. А именно тогава се прибират от работа жителите на общината ни и би било хубаво, а и полезно, да могат да го посетят на организирани от служителите му мероприятия. Но такива така или иначе няма.
След 18.30 ч. остава понякога да свети само луксозно отремонтирания за хиляди левове кабинет на председателя, като тогава обикновено се обсъжда стратегията и сценария за предстоящата общинска сесия и свалянето на кмета инж. Нонка Каменова... Съзаклятничейки си, част от общинския съвет се изживяват в ролята на „стожери” на общественото мнение, което никога не са чували, а и не са се съобразявали с него. Основната им цел не е тази да служат на обществото, а да изпълняват другите си службогончески задачи.
При така описаната горе читалищна „богата” дейност и манталитет на управление, не се изненадах от това, което се случи на 18-ти февруари. Поради предварително организирана среща с инвалидите кмета инж. Нонка Каменова не можа да присъства на плануваната от служителите на читалището среща с акад. Константин Косев по случай 136 годишнината от обесването на Апостола Левски (знам, че се питате защо на 18-ти, след като би трябвало това да се случва на 19-ти, но отговор на този въпрос може да ви даде само и единствено „висш” служител от читалище „Христо Смирненски”). Въпреки това от общината бяха осигурени необходимите според читалищните дейци средства в размер на хиляда и кусур лева.
След като акад. Косев приключи своето слово, г-жа П. Николова от ОбА му връчи букет с прочувствени слова на благодарност. На акад. Косев му се насълзиха очите, когато тя сподели, че го чувстваме като наш съгражданин, защото той произхожда по майчина линия от уважаваната в града ни фамилия Раеви.
Когато артистът Налбантов приключи блестящото си изпълнение и отново г-жа Николова понечи да връчи букет от името на обществеността, г-н председателя на читалището настървено, буквално изтръгна букетите от ръцете й и го поднесе от свое име!?! Коментарите, както се казва са излишни... случилото говори само за себе си.
След приключване на програмата, всички присъстващи – и зрители, и гости, се запътихме към Метоха, където да засвидетелстваме почита си към безсмъртното дело на Апостола. На излизане от залата започнах разговор с акад. Косев за историческите събития, свързани със Златица. Пресякохме площада и се отправихме в посока Метоха. Голямо обаче, бе моето изумление, когато стигайки вратата на ресторант „Музея”, председателя на читалището се обърна към академика с думите: „Ние сме тук...” и покани гостите да влязат в ресторанта, вместо да отидат с всички нас до Метоха... Аз останах на тротоара, а акад. Косев, почувствал се крайно неудобно, се върна да си вземе довиждане с мен.
Заедно с другите граждани аз последвах факелното шествие на учениците от СОУ „Паисий Хилендарски”, които въпреки вечерния час, бяха там, а председателя на читалището, забравил за Апостола, побърза да седне на масата в ресторант „Музея”.
- Наздраве, Г-н Читалищен Председателю! Яденето и пиенето нямаше да избягат и тази вечер, но на тях можеше да се посветите и след поклонението пред делото на Апостола. За гостите щеше да бъде интересно да видят Метоха, в който той през 1870 г. основава Златишкия революционен комитет, да чуят чудесната програма, изнесена от учениците и заедно с нас да отдадат почит към делото му с едноминутно мълчание и падане на колене. Не всичко на този свят, г-н Председателю на читалище и културна комисия към ОбС – Златица, е ядене и пиене. Има и по-възвишени неща.
Да изскубнеш чужд букет и да го поднесеш от свое лично име, да не придружиш децата, понесли факли за поклонение, а да побързаш да влезеш в кръчмата, е въпрос на манталитет и елементарно възпитание.
Още един път ви казвам: Наздраве, Уважаеми „Културний Председателю”! И ви призовавам: подайте си оставката, за да може читалището ни да изпълнява своята свята роля отново и да засвети – в буквален и преносен смисъл на тази дума.
Очевидец на случилото се: Стоян Шиеков – член на
читалище „Христо Смирненски” град Златица.
И твой един син, Българийо
одините се нижат една по една, всяка по-различна от предишната. Уж мирни, а все по-размирни, все по-тревожни. Забързани в ежедневието си понякога си спомняме, а понякога забравяме събития и дати, които са важни за нас и нашето минало. Но има една дата, която българският народ не бива да забравя – Денят, в който един Велик син на България висна на бесилото за Свободата, за Чиста и Свята Република.
Днес ние сме негови длъжници. Изменихме на неговият идеал за държава, народ и общество. Вместо благоденствие, българинът е смазан от сиромашия, беззаконие, безочието на управляващите дори по места и башибозущината на полицията.
Мисля си за оня снежен ден, когато го отвеждат към София. Охраната му не е многобройна, а пътят минава край селца и махали. Как не се намериха десетина смели българи да грабнат пушките и вилите, и да го освободят? Дали от страх или им е било по-добре у дома, край огнището? Оня, каквото търсил – намерил го.
А докато стигне до бесилото, колко чорбаджии го предадоха на турците? Да не би всеки срещнат да е знаел кой е Левски?
С предатели винаги е лесно, историята повтаря случилото се.
Какво е мислил Апостолът, когато поема по стръмната пътека на „Беклемето”? Пътеката, която го отвежда до безсмъртието! Дали се е обърнал за последен път към родното Карлово, към родният дом, където е останала майка му, или сгушен в ямурлука е бързал за поредната среща с патриоти, за поредния революционен комитет. Пищов и кама, затъкнати в пояса да са му под ръка за поредната клетва.
Зиме и лете, в студ и пек, премръзнал и жаден, върви по стръмни пътеки и върли долове, и чертае картата на една бъдеща Велика България – силна и могъща. Крачи по пътищата на поробеното Отечество с едничката мечта да го види свободно. До оня злокобен ден край Къкрина, когато заптиетата го залавят и той тръгва по своя последен път, пътят към София.
На 19-ти февруари Левски увисна на бесилото. Там, край София снежната виелица разлюля изтерзаното му тяло, но душата му се извиси високо – в олтара на безсмъртието. България заплака с горчиви кървави сълзи за своя едничък син.
Имената на палачите му никой не ги помни, но името му знаят и децата, които всяка година на този ден полагат цветя на неговите разпръснати из Майка България паметници. Децата,
с чисти души като неговата, неопетнени, наивни, добри.
Дали, докосвайки се до чистотата на големия българин, те ще останат докрай верни на Родината, както остана той?
Дали душите им докрай ще останат чисти и светли като неговата? Дали ще осъществят мечтата на Левски за „чиста и свята Република”? Дай Боже!
И тази година се поклонихме пред паметта на Апостола. Положихме в нозете му цветя. Някои го сториха по навик и по задължение, по служба и не съвсем на датата. Други, тръгнали с факелното шествие към Метоха, кръшнаха към крайпътната кръчма, за да отпразнуват с пиршество Деня на обесването му. А ние... Ние ли? Ние сведохме глави и отворихме сърцата си, изпълнени с почит и признателност към Човекът, който обрече на гибел себе си, за да спечели „цял един народ”.
Българино! Бъди на колене пред подвига на твоят единствен достоен син – Васил Левски. Запали свещ в този тъжен ден и кажи чисто по християнски:
„Бог да те прости, Апостоле! Ти умря заради нас!”
Златка Георгиева
Днес ние сме негови длъжници. Изменихме на неговият идеал за държава, народ и общество. Вместо благоденствие, българинът е смазан от сиромашия, беззаконие, безочието на управляващите дори по места и башибозущината на полицията.
Мисля си за оня снежен ден, когато го отвеждат към София. Охраната му не е многобройна, а пътят минава край селца и махали. Как не се намериха десетина смели българи да грабнат пушките и вилите, и да го освободят? Дали от страх или им е било по-добре у дома, край огнището? Оня, каквото търсил – намерил го.
А докато стигне до бесилото, колко чорбаджии го предадоха на турците? Да не би всеки срещнат да е знаел кой е Левски?
С предатели винаги е лесно, историята повтаря случилото се.
Какво е мислил Апостолът, когато поема по стръмната пътека на „Беклемето”? Пътеката, която го отвежда до безсмъртието! Дали се е обърнал за последен път към родното Карлово, към родният дом, където е останала майка му, или сгушен в ямурлука е бързал за поредната среща с патриоти, за поредния революционен комитет. Пищов и кама, затъкнати в пояса да са му под ръка за поредната клетва.
Зиме и лете, в студ и пек, премръзнал и жаден, върви по стръмни пътеки и върли долове, и чертае картата на една бъдеща Велика България – силна и могъща. Крачи по пътищата на поробеното Отечество с едничката мечта да го види свободно. До оня злокобен ден край Къкрина, когато заптиетата го залавят и той тръгва по своя последен път, пътят към София.
На 19-ти февруари Левски увисна на бесилото. Там, край София снежната виелица разлюля изтерзаното му тяло, но душата му се извиси високо – в олтара на безсмъртието. България заплака с горчиви кървави сълзи за своя едничък син.
Имената на палачите му никой не ги помни, но името му знаят и децата, които всяка година на този ден полагат цветя на неговите разпръснати из Майка България паметници. Децата,
с чисти души като неговата, неопетнени, наивни, добри.
Дали, докосвайки се до чистотата на големия българин, те ще останат докрай верни на Родината, както остана той?
Дали душите им докрай ще останат чисти и светли като неговата? Дали ще осъществят мечтата на Левски за „чиста и свята Република”? Дай Боже!
И тази година се поклонихме пред паметта на Апостола. Положихме в нозете му цветя. Някои го сториха по навик и по задължение, по служба и не съвсем на датата. Други, тръгнали с факелното шествие към Метоха, кръшнаха към крайпътната кръчма, за да отпразнуват с пиршество Деня на обесването му. А ние... Ние ли? Ние сведохме глави и отворихме сърцата си, изпълнени с почит и признателност към Човекът, който обрече на гибел себе си, за да спечели „цял един народ”.
Българино! Бъди на колене пред подвига на твоят единствен достоен син – Васил Левски. Запали свещ в този тъжен ден и кажи чисто по християнски:
„Бог да те прости, Апостоле! Ти умря заради нас!”
Златка Георгиева
ЗА БУКВИТЕ
Когато излезе за първи път настоящото списание, едва ли някой е вярвал, че неколцина граждани ще бъдат обидени, ще се сърдят, ще го забраняват и ще псуват откровено директно и по заобиколен начин чрез sms-си, защото така е „по-смело” – да си анонимка. Най-малкото пък са вярвали, че това ще се случи на тези, които са в екипа на списанието. Но, фактите са си факти и са такива, особено след последния отпечатан и разпространен брой.
Е, другари и другарки (особено от породата „общински съветници”)!
Видно е, че няма да ви галят с пачи пера или пък лебедови такива, а ще се наложи да търпите всякакъв род критики за това как се държите, как ходите облечени, как се храните, как водите семейния си живот и най-вече как ни управлявате. По този начин, чрез изказването на проблемите директно, се решават много наболели такива на обществото и населението. Пример за това е разясняването и закупуването на земя от „Челопеч Майнинг” ЕАД, съгласуването и срещите с общинските съветници и граждани са с. Челопеч, където се видя, че може да се работи и то доста добре. Обаче, ако не беше публикувано искането за закупуване на земя в списанието и не бе попитан общинския съвет на Челопеч за какво иде реч, как щеше да се разбере същността на въпроса и бързо да се намери решение за него.
Е, оправихте се. Хубаво е така да се работи и занапред.
Щяха ли да разберат гражданите за прословутия Златишки пазар, ако не питаме във всеки брой кой и защо го допусна и защо още няма отчет за приходите от сергиите и разходите за чистота след тях, както и за разрушената инфраструктура?
Сега, като много заинтересован ще се осмеля да запитам кмета на Община Златица:
- Докога г-жо Кмет ще толерирате тези престъпници, които вече не си носят и касовите апарати, които не си чистят след себе си и които крадат милиони от държавата и общините ни като продават всевъзможни фалшиви стоки, услуги и други далавери, и които са ненаказани от общината?
- Вярно ли е, че в името на „неделното развлечение на няколкостотин златичани”, Вие пренебрегвате принципите си и търпите така мразените от Вас престъпления и точене на общинската хазна от прииждащите откъде ли не пазарджии?
- Докога ще им се налага минимална такса за 1 кв.м., колкото за семки, която не може да плати почистването на същата, камо ли да се акумулират средства за ремонти на улиците, на Метоха, Конака, Кемерите и други исторически забележителности на Златица?
Последният път, след среща на „елита” на БКП и други “отговорни” другари, бяхме предупредени цитирам: „ да неходим в местната телевизия и плюваме по другарите от Пирдоп и някои други такива от други места”; „да внимаваме какво пишем, че ще се обадят в Редакцията”; „да не „поучаваме” и въобще да не си позволяваме да говорим срещу Пирдоп, защото „ще ни ... майката” и още подобни закани.
Нещо сте се объркали във времето, уважаеми другари! Независимо от всичко няма как да спрете Словото, няма как да забраните Буквите. Няма как да спрете радиото, телевизията, камо ли новата глобална информационна система ИНТЕРНЕТ. Независимо от всичко обаче, няма как да отречем, че и между вас има хора, които са принципни и хора, които вярват в новото време, хора, които, въпреки майката кърмилница, работят за обществото с пълна пара.
Затова, за да не ви пишат по списания и критикуват по телевизии, си заровете главите в пясъка и оставете онези, които знаят и могат да движат процесите в нашата околия и държава да работят. Или, както го каза „бъдещия Министър-председател”, оставете ни да намерим „материала” за създаване на това гражданско общество, което ще заведе страната ни действително в редиците на Европейския съюз. Защото сегашната ви мимикрия „Облякъл се Илия пак в тия” май се разкри от комисарите в Брюксел и е време да си отивате като Ат. Петров след обективна статия в „Средногорски БАГРИ”. “Има си хас” да ни управлявате още 4 години. Тогава предаването на Карбовски ще се казва не „Емигранти”, а „Хъшове” в Испания, Белгия, Англия и други правови държави, чиято главна цел е бутане на Правителството и свалянето на султана. Познато Ви е, нали! Годината е 1876 г., 20 априлий!
На Оружия, Братя!
Из „Записки по българските въстания” на Захари Стоянов:
„Когато гласът на журналистиката не е придобил право на гражданство и измежду съотечествениците на Гьоте, на Миля, на Волтера, на Пушкина и пр.; когато в тия просветени държави, люлката на цивилизацията, се чува още до днешен ден гръмливият глас на обвинителната власт, че еди-кое смущение или демонстрация е произведена умишлено от нелегалното поведение на тоя или оня вестник, отговорният редактор на който трябва да се накаже със затвор и вестникът му да спре довека; най-после, когато хора с просветен ум, които са изтривали чиновете на университета до тридесятата си година, мислят денонощно над проекта за закона на печата, по кой начин да го убият по-чувствително, то мислимо ли е да изискваме противното от ятаганската държава? Ако оня мастити тиранин, когото наричат велик, е договорил пред своите образовани поданици: Si je lache la bride a la presse, ie ne restarai pas trios mois au pou-voir – то що ни трябва повече? Удивително е, че най-големите душмани на свободата на пресата са учените глави. Колко фалшиви закони, колко железни клапи са се ковали от тиранските правителства против свободата на словото! Брой нямат благородните жертви, рухнали пред краката на тиранина, че тия уж подпалили главите на верните поданици. Педантите владетели не могат да разберат или пък разбират, а не им се ще да признаят, че пресата не създава никакви мнения и направления, а само ги изказва като тълкувателница. В тия случаи вълнующата се маса само се ползува от вестниците, както би се възползувала от собствения свой язик или писмо. Ако няма журналистика, то масата знае и други средства: кръчмите, пазарите или безграмотните възвания. Напротив, пресата може да бъде даже донякъде полезна в народните пориви, защото, като изважда наяве много факти, които инак би минували за грамадни, ослабва донякъде разпалените страсти. Доказателство за това е революционна Франция”.
Е, другари и другарки (особено от породата „общински съветници”)!
Видно е, че няма да ви галят с пачи пера или пък лебедови такива, а ще се наложи да търпите всякакъв род критики за това как се държите, как ходите облечени, как се храните, как водите семейния си живот и най-вече как ни управлявате. По този начин, чрез изказването на проблемите директно, се решават много наболели такива на обществото и населението. Пример за това е разясняването и закупуването на земя от „Челопеч Майнинг” ЕАД, съгласуването и срещите с общинските съветници и граждани са с. Челопеч, където се видя, че може да се работи и то доста добре. Обаче, ако не беше публикувано искането за закупуване на земя в списанието и не бе попитан общинския съвет на Челопеч за какво иде реч, как щеше да се разбере същността на въпроса и бързо да се намери решение за него.
Е, оправихте се. Хубаво е така да се работи и занапред.
Щяха ли да разберат гражданите за прословутия Златишки пазар, ако не питаме във всеки брой кой и защо го допусна и защо още няма отчет за приходите от сергиите и разходите за чистота след тях, както и за разрушената инфраструктура?
Сега, като много заинтересован ще се осмеля да запитам кмета на Община Златица:
- Докога г-жо Кмет ще толерирате тези престъпници, които вече не си носят и касовите апарати, които не си чистят след себе си и които крадат милиони от държавата и общините ни като продават всевъзможни фалшиви стоки, услуги и други далавери, и които са ненаказани от общината?
- Вярно ли е, че в името на „неделното развлечение на няколкостотин златичани”, Вие пренебрегвате принципите си и търпите така мразените от Вас престъпления и точене на общинската хазна от прииждащите откъде ли не пазарджии?
- Докога ще им се налага минимална такса за 1 кв.м., колкото за семки, която не може да плати почистването на същата, камо ли да се акумулират средства за ремонти на улиците, на Метоха, Конака, Кемерите и други исторически забележителности на Златица?
Последният път, след среща на „елита” на БКП и други “отговорни” другари, бяхме предупредени цитирам: „ да неходим в местната телевизия и плюваме по другарите от Пирдоп и някои други такива от други места”; „да внимаваме какво пишем, че ще се обадят в Редакцията”; „да не „поучаваме” и въобще да не си позволяваме да говорим срещу Пирдоп, защото „ще ни ... майката” и още подобни закани.
Нещо сте се объркали във времето, уважаеми другари! Независимо от всичко няма как да спрете Словото, няма как да забраните Буквите. Няма как да спрете радиото, телевизията, камо ли новата глобална информационна система ИНТЕРНЕТ. Независимо от всичко обаче, няма как да отречем, че и между вас има хора, които са принципни и хора, които вярват в новото време, хора, които, въпреки майката кърмилница, работят за обществото с пълна пара.
Затова, за да не ви пишат по списания и критикуват по телевизии, си заровете главите в пясъка и оставете онези, които знаят и могат да движат процесите в нашата околия и държава да работят. Или, както го каза „бъдещия Министър-председател”, оставете ни да намерим „материала” за създаване на това гражданско общество, което ще заведе страната ни действително в редиците на Европейския съюз. Защото сегашната ви мимикрия „Облякъл се Илия пак в тия” май се разкри от комисарите в Брюксел и е време да си отивате като Ат. Петров след обективна статия в „Средногорски БАГРИ”. “Има си хас” да ни управлявате още 4 години. Тогава предаването на Карбовски ще се казва не „Емигранти”, а „Хъшове” в Испания, Белгия, Англия и други правови държави, чиято главна цел е бутане на Правителството и свалянето на султана. Познато Ви е, нали! Годината е 1876 г., 20 априлий!
На Оружия, Братя!
Из „Записки по българските въстания” на Захари Стоянов:
„Когато гласът на журналистиката не е придобил право на гражданство и измежду съотечествениците на Гьоте, на Миля, на Волтера, на Пушкина и пр.; когато в тия просветени държави, люлката на цивилизацията, се чува още до днешен ден гръмливият глас на обвинителната власт, че еди-кое смущение или демонстрация е произведена умишлено от нелегалното поведение на тоя или оня вестник, отговорният редактор на който трябва да се накаже със затвор и вестникът му да спре довека; най-после, когато хора с просветен ум, които са изтривали чиновете на университета до тридесятата си година, мислят денонощно над проекта за закона на печата, по кой начин да го убият по-чувствително, то мислимо ли е да изискваме противното от ятаганската държава? Ако оня мастити тиранин, когото наричат велик, е договорил пред своите образовани поданици: Si je lache la bride a la presse, ie ne restarai pas trios mois au pou-voir – то що ни трябва повече? Удивително е, че най-големите душмани на свободата на пресата са учените глави. Колко фалшиви закони, колко железни клапи са се ковали от тиранските правителства против свободата на словото! Брой нямат благородните жертви, рухнали пред краката на тиранина, че тия уж подпалили главите на верните поданици. Педантите владетели не могат да разберат или пък разбират, а не им се ще да признаят, че пресата не създава никакви мнения и направления, а само ги изказва като тълкувателница. В тия случаи вълнующата се маса само се ползува от вестниците, както би се възползувала от собствения свой язик или писмо. Ако няма журналистика, то масата знае и други средства: кръчмите, пазарите или безграмотните възвания. Напротив, пресата може да бъде даже донякъде полезна в народните пориви, защото, като изважда наяве много факти, които инак би минували за грамадни, ослабва донякъде разпалените страсти. Доказателство за това е революционна Франция”.
В РЕКОРДИТЕ НА ГИНЕС
И това доживяхме!
Освен, че в Златица няколко общински съветници се опълчиха на това, че градът им е уникален, то Златица вече се кандидатира и за едноименната книга за рекорди в категория:
Тука има – тука няма клон на банка.
След като всичко на всичко 2-3 месеца поработи в Златица офис на известна българска банка, то вече върху портите й се мъдри надпис „Затваряне на клона”.
Не се знае дали идеята за отварянето на този банков офис в Златица е от страна на управляващите от БСП, само и само на един бивш техен местен председател да му се намери работа и то Началническа, или просто проучването на банковия пазар не е било реално за градеца ни от 5-6 хиляди жители и е несъобразим за няколко офиса на банки, но бързото отваряне и още по-бързото затваряне, е факт. Затова, призоваваме по-будните граждани на град Златица да пишат до Англия и Рекодите на Гинес, белким спечелим някой лев от наградата и да измием срама на бившия директор затова, че е некадърен даже и да си „клати краката” на банкерски стол!
Освен, че в Златица няколко общински съветници се опълчиха на това, че градът им е уникален, то Златица вече се кандидатира и за едноименната книга за рекорди в категория:
Тука има – тука няма клон на банка.
След като всичко на всичко 2-3 месеца поработи в Златица офис на известна българска банка, то вече върху портите й се мъдри надпис „Затваряне на клона”.
Не се знае дали идеята за отварянето на този банков офис в Златица е от страна на управляващите от БСП, само и само на един бивш техен местен председател да му се намери работа и то Началническа, или просто проучването на банковия пазар не е било реално за градеца ни от 5-6 хиляди жители и е несъобразим за няколко офиса на банки, но бързото отваряне и още по-бързото затваряне, е факт. Затова, призоваваме по-будните граждани на град Златица да пишат до Англия и Рекодите на Гинес, белким спечелим някой лев от наградата и да измием срама на бившия директор затова, че е некадърен даже и да си „клати краката” на банкерски стол!
ВЕСИСЛАВА ПАНДЖЕРОВА е новият директор на ОУ "Св. Св. Кирил и Методий" - Челопеч
След специална тържествена церемония, проведена на 27 януари 2009-та година ОУ „Св. Св. Кирил и Методий” с. Челопеч вече е с нов директор. Събитието бе двойно, тъй като парелелно с встъпването в длъжност на новата директорка, досегашната такава, неуморната Цветана Радева отбеляза своето
очаквано пенсиониране.
Щафетата отговорно бе предадена от едната на другата чаровна дама и от Началника на регионалния Инспекторат по образование София област Пламен Иванов, който връчи на г-жа Цветана Радева Почетен знак за нейната дългогодишна ползотворна работа и постигнатите високи резултати в сферата на образованието.
Поемайки отговорната длъжност директор на ОУ „Св. Св. Кирил и Методий” Челопеч, г-жа Весислава Панджерова се обърна към колектива на училището с думите:
„Ясно осъзнавам колко високо е „вдигната летвата” от г-жа Радева през годините. И тук днес, в първите часове на поетата отговорност да се грижа за училището, аз ви обещавам да следвам предначертаната линия и занапред със същите темпове на възход, защото продължавам да съм една от вас и съм убедена, че заедно бихме преодолели предизвикателствата в учителската професия много по-лесно...”
Инж. Ал. Кесяков връчи на г-жа Радева специално подбран за нея подарък - персонален компютър, от името на общината.
очаквано пенсиониране.
Щафетата отговорно бе предадена от едната на другата чаровна дама и от Началника на регионалния Инспекторат по образование София област Пламен Иванов, който връчи на г-жа Цветана Радева Почетен знак за нейната дългогодишна ползотворна работа и постигнатите високи резултати в сферата на образованието.
Поемайки отговорната длъжност директор на ОУ „Св. Св. Кирил и Методий” Челопеч, г-жа Весислава Панджерова се обърна към колектива на училището с думите:
„Ясно осъзнавам колко високо е „вдигната летвата” от г-жа Радева през годините. И тук днес, в първите часове на поетата отговорност да се грижа за училището, аз ви обещавам да следвам предначертаната линия и занапред със същите темпове на възход, защото продължавам да съм една от вас и съм убедена, че заедно бихме преодолели предизвикателствата в учителската професия много по-лесно...”
Инж. Ал. Кесяков връчи на г-жа Радева специално подбран за нея подарък - персонален компютър, от името на общината.
Абонамент за:
Публикации (Atom)