Да посадиш дърво означава да си направил нещо смислено на този свят. Такова беше посланието на една сентенция, върху която трябва все повече да се замисляме. На едно посадено борче му трябват много години, за да порастне и да грейне с цялата си прелест. Едно дърво винаги надживява онзи, който го е посадил и се е грижил за него. То остава като диря за добрите дела на стопаните си.
А какво ли значи да осакатиш няколко дървета заради една спорно хубава гледка? На фона на обезлесяването на огромни площи, замърсяването на водите и въздуха – все дела на днешния съвременен човек, не би ли трябвало да бдим над всяка клонка, над всеки стрък, който се мъчи да оцелява редом до сиви сгради, строежи, мърсотия.
Заради една гледка, която само и единствено според теб е красива, да отсечеш едно дърво? Че има ли нещо по-красиво от неговата зеленина?
Заради една гледка да повредиш един ствол, да отрежеш клоните само от едната страна и дървото да остане да стърчи – глупаво и грозно, измъчено и тъжно. А има ли по-радващо за човешкото око от полюшващи се клони, съвършено подредени от всички страни, обвиващи в топла прегръдка?
Заради една гледка да разрушиш хармонията, като осакатиш две липи? А има ли по-омайно нещо от това да минеш под клоните им, когато са отрупани с цвят и да вдишаш вълшебния аромат?
По света хората преместват сгради, за да запазят едно дърво. По света хората се грижат и пазят. По света хората обичат природатаи се грижат за нея, стараят се да променят сивото ежедневие, за да се любуват пълноценно на природните пейзажи, които сами създават. По света се борят за установяване на високи международни стандарти, свързани с екологията, озеленяването, опазването на биологичното разнообразие. По света полагат грижи за зеленото си богатство и се стремят да го представят в пълната му прелест. По света правят така.
А ние, тук в Златица? Ние тук в Златица сечем наляво и надясно както ни падне. Има ли по-глупаво и просташко действие от това да орежеш и премахнеш зеленината, за да се вижда камъка? Някой в Златица реши да отсече дърветата, за да може да се вижда Часовниковата кула. Всички знаем колко е уникална и стойностна, но независимо от това, цената, която заплатихме, за да й се любуваме по отдалече, бе смъртта на природата около нея. Една страшна гледка. Viva глупостта!
Кой лиши студеният камък от топлата прегръдка на секвоята? Кой ни лиши от омайния аромат на липите? Кой си помисли, че отрязаното наполовина дърво, осакатено завинаги, радва окото на минаващите покрай него?
Не вярвам, че такъв човек може да разсъждава разумно и трезво!
Днес на някой му попречиха две липи, утре може да му попречи цялата гора, цялата планина, цялата земя на Златица. И тогава ще реши да я заличи от картата.
Страх ме е, че това може да се случи тук и сега. И много скоро наоколо ще има само бетон, асфалт, павета, навеси и мрачно сиви сгради. И както е тръгнало в Златица безразборно да се сече, децата ни ще се чудят и само по старите снимки ще могат да видят колко красива е била Градската градинка някога.
По централната градска част се засадиха много дървета, струващи големи суми от общинския бюджет. Около и в Градската градина се отразяха безценни многогодишни дървета, струващи освен всичко друго и спомените на поколения златичани.
Нищо друго не мога да кажа, освен отново: Вива глупостта! Но докога!
Петя Чолакова
Няма коментари:
Публикуване на коментар