Като малък прочетох как на една от водещите американски фирми с трудно произносимото име (за мен тогава) „Дженерал Мотърс”, са им откраднали плановете за новия модел, с който трябвало да спечелят световния пазар. А той се очертавал наистина да бъде „Властелин на пътищата” – лукс, бързина, мощност, но най-важното било, че бил направен така та колкото, където и както и да го блъскаш, нито по колата, нито по шофьора имало и драскотина. С една дума: Страхотия. Страхотия, ама... Ядец!
Няма планове – няма кола. В последствие... фалит. Колкото и да се опитвали от ЦРУ и ФБР да се доберат до някаква следа, все удряли на камък. Защото изобщо не са и имали идея с кого си имат работа. А, всъщност, документите били откраднати от едно 6-годишно българско момченце. Мисля, че се казваше Панчо... Или Зарко, абе, няма значение. Та, то признало единствено на баща си, че е откраднало плановете. И когато баща му го попитал преди да се обади в милицията, в лудницата, в болницата, в пожарната и каквито и други служби се сетите, едновременно – Защо, бе, мойто момче? Та това все пак е прогрес, когото ти спираш. Това все пак е автомобилът на бъдещето. Панчо, или Зарко, го погледнал с недоумение и на свой ред му задал въпрос – Абе, вие ум имате ли? Помислихте ли какво ще стане, когато този автомобил попадне в ръцете на тези с многото пари и с малкото мозък? Та нали всъщност само те могат да си го позволят. Представяте ли си какво ще стане тогава по пътищата с нас и с другите като нас?
Спомня ли си някой София в първите дни след 10-ти ноември 1989 г.? Препълнените улици, разветите знамена, студентски стачки, скандиранията „Демокрация! Демокрация! Демокрация”. Еба ти заблудата!
Защо не се намери преди това някой малък Панчо или Зарко, който да открадне документите с плановете, които са ни приготвили и да ни ги покаже с думите –„Ей, абдали! На какво се надявате? Каква Демокрация, каква Свобода на словото? Каква България за всички, бе? Няма такова нещо. Вас ви лъжат. Ще дойде време, когато всички ще го разберете, но ще бъде късно”.
И това време дойде. Всъщност, то си е било постоянно така, още от самото начало. Само че заслепени от партийните пристрастия и дразги, гледайки предимно в канчето на другия и водени от принципа „Не сакам я да съм добре, а Вуте да е зле”, не забелязахме как прекрасната ни Родина се превърна в ЕООД.
Знае ли някой какво е Египетска пирамида? Не, не! Не гробниците. Става дума за египетския еталон на управление в робовладелския строй. Най-отгоре стои фараона, под него са жреците, които трябва да заблуждават масите, че това е избрания човек, след това идват бирниците, после войската, която трябва да пази всичките тези хора, след това идват занаятчиите, от които се събират данъците и най-отдолу са робите, които се грижат и са ползвани за всичко.
В България това все още съществува. Еталонът, де...
И робовладелческият строй също.
Някой ще каже, че говоря глупости. Ще се обоснова. На отминалите избори за местна власт в Златица за кмет беше избрана Нонка Каменова. И бе избрана от нас, златичани, без да е обвързана с дадена партия, без разните му там уговорки и далавери, и тъй нататък, и тъй нататък... Просто, жената събра няколкостотин подписа, кандидатира се за кмет и народът я избра. Еталон за демокрация. Само че другият еталон (египетския), това няма да ни го прости.
На дневен ред е въпросът с боклука в Златица. Аз съм сигурен, че Нонка ще се пребори с този проблем, но тя (а и ние), трябва да е сигурна, че след него ще има и още, и още, и още... И не заради друго, а заради това, че някой някъде в „демократична” България е решил да си даде гласът, както той намери за добре. А това вече трудно се прощава. Така че, след като ние си я избрахме, Нонка де, така трябва и да покажем, че й вярваме и я подкрепяме.
Затова нека я оставим да си свърши работата докрай. Като, разбира се, да и помогнем и ние. Защото тя е нашият свободен избор и глас. Все още е рано да бъдем съдници. Доверието, което сме й гласували сега тя трябва да оправдае за четиригодишен мандат. Тогава можем да кажем дали сме сгрешили или не.
Сега, обаче трябва да отстояваме избора си. А не успеем ли да го отстоим, мястото ни е само едно – най-долния етаж от египетската пирамида.
Атила Рогачев
Няма коментари:
Публикуване на коментар