На 18-ти юли отбелязахме една изключителна за България дата – рождения ден на Васил Иванов Кунчев. 171 години от деня, в който се роди човекът, дарил ни своята душа и сърце.
„Нашата работа зависи от нашите собствени усилия“, „Народната работа стои над всичко“, „Играем с живота на 7 милиона българи – трябва зряло да се постъпва“, „Времето е в нас и ние сме във времето“. Това са само част от написаните мисли, превъплътени в действия на Апостола на Българската свобода Васил Левски.
Всъщност, всеки от нас знае кой е Левски. Всеки от нас в себе си смята, че носи нещо от неговата сила, воля и непримиримост. Всеки се старае да следва примера му. Е,... почти всеки.
Много често в днешно време се случва да чуем неговото свято име от хора, които с действията си никак не му приличат. Напротив, по-скоро са от тези, срещу които той се е борил. И е малко неприятно, и е много непонятно, че трябва да ставаме свидетели именно на това – да се скверни една реликва българска, в името на нещо, срещу което той яростно се е борил.
Винаги, когато е трябвало да отразим събитие, отбелязващо годишнина, свързана с примера на Левски, а и друг велик българин, се замисляме за днешните времена и днешната ни окаяна позиция относно собственото ни съществуване. Няма как да не се замисли човек в какъв свят живеем и къде е Левски сега?... Защо отново имаме нужда от него, след като вече сме свободна държава? Може би, за да ни опази от самите нас, неспособни да задържим и извоюваме свободата си. Не само физическата, по-скоро духовната, тази, да бъдеш себе си.
А годините се изнизват... Днес са вече 171 години от Рождението му, утре ще са 136 от обесването му. И все така сме на същото място и в същото положение, оплетени в оковите на ограниченията, които сами си налагаме и страха да отстояваме започнатото.
Вече 171 години всички се прекланяме пред неговото слово, някои негови завети знаем наизуст, за други дори не сме чували.
И тази година Средногорието отбеляза подобаващо годишнината. Край Буново, където от година се извисява мемориален комплекс, изграден в негова чест, се събраха жители и гости да поднесат венци и сведат глава пред подвига му. Кметът на община Мирково Цв. Йотина, домакин на събитието, приветства събралите се хора, произнесе слово в чест Дякона, след което даде думата на кмета на Община Пирдоп Ант. Илиева, която прочете специално подготвен материал за него. Венци бяха поднесени и от кмета на Община Златица инж. Нонка Каменова, от ръководствата на „Елаците Мед” и „Геотехмин”, председателя на Пирдопската общинска организация на партия ГЕРБ Васил Кафеджиев, ученици от Средногорските училища, от членовете на клуб „Традиция” Златица-Пирдоп и Мирково.
Връщайки се назад, се сещам какво е написал за Апостола Христо Смирненски по повод 49-годишнината от обесването му: „Срещу дебелите стени на робството, градени с векове, не е достатъчен само един вихрен удар. Непрекъсната енергия, упорита работа и вседневни щурмове - и тогава пред нас не може да устои най-здравата крепост на тираните.
Малцина са борците, които неуморно могат да отправят своята духовна мощ върху подкопаваната скала. Левски бе един от тях. Редом с бурния копнеж за свобода в него имаше и отмереното спокойствие на вечно бдящия борец. И от село на село, от град на град вървеше той и сплиташе огнената мрежа на бунта, в която да бъде уловено и обезсилено чудовището на тиранията. От дом на дом, от кръстопът на кръстопът спираше той и хвърляше светлите семена на свободата - пламтящи искри от сърцето си. И в черната нощ на робството и отчаянието като рубинени звезди пламваха революционните комитети. Из сбутаните селца на Балкана, из полетата на Северна България, в Тракия, чак до Скопско отиваше той и зовеше народа към бунт. Апостол, истински апостол на свободата....”.
И се замислям не е ли време да се осъзнаем като народ. Време е. Наистина настана време да се вгледаме в делата му и да последваме стъпките му, за да изпълним със смисъл саможертвата му...
„Нашата работа зависи от нашите собствени усилия“, „Народната работа стои над всичко“, „Играем с живота на 7 милиона българи – трябва зряло да се постъпва“, „Времето е в нас и ние сме във времето“. Това са само част от написаните мисли, превъплътени в действия на Апостола на Българската свобода Васил Левски.
Всъщност, всеки от нас знае кой е Левски. Всеки от нас в себе си смята, че носи нещо от неговата сила, воля и непримиримост. Всеки се старае да следва примера му. Е,... почти всеки.
Много често в днешно време се случва да чуем неговото свято име от хора, които с действията си никак не му приличат. Напротив, по-скоро са от тези, срещу които той се е борил. И е малко неприятно, и е много непонятно, че трябва да ставаме свидетели именно на това – да се скверни една реликва българска, в името на нещо, срещу което той яростно се е борил.
Винаги, когато е трябвало да отразим събитие, отбелязващо годишнина, свързана с примера на Левски, а и друг велик българин, се замисляме за днешните времена и днешната ни окаяна позиция относно собственото ни съществуване. Няма как да не се замисли човек в какъв свят живеем и къде е Левски сега?... Защо отново имаме нужда от него, след като вече сме свободна държава? Може би, за да ни опази от самите нас, неспособни да задържим и извоюваме свободата си. Не само физическата, по-скоро духовната, тази, да бъдеш себе си.
А годините се изнизват... Днес са вече 171 години от Рождението му, утре ще са 136 от обесването му. И все така сме на същото място и в същото положение, оплетени в оковите на ограниченията, които сами си налагаме и страха да отстояваме започнатото.
Вече 171 години всички се прекланяме пред неговото слово, някои негови завети знаем наизуст, за други дори не сме чували.
И тази година Средногорието отбеляза подобаващо годишнината. Край Буново, където от година се извисява мемориален комплекс, изграден в негова чест, се събраха жители и гости да поднесат венци и сведат глава пред подвига му. Кметът на община Мирково Цв. Йотина, домакин на събитието, приветства събралите се хора, произнесе слово в чест Дякона, след което даде думата на кмета на Община Пирдоп Ант. Илиева, която прочете специално подготвен материал за него. Венци бяха поднесени и от кмета на Община Златица инж. Нонка Каменова, от ръководствата на „Елаците Мед” и „Геотехмин”, председателя на Пирдопската общинска организация на партия ГЕРБ Васил Кафеджиев, ученици от Средногорските училища, от членовете на клуб „Традиция” Златица-Пирдоп и Мирково.
Връщайки се назад, се сещам какво е написал за Апостола Христо Смирненски по повод 49-годишнината от обесването му: „Срещу дебелите стени на робството, градени с векове, не е достатъчен само един вихрен удар. Непрекъсната енергия, упорита работа и вседневни щурмове - и тогава пред нас не може да устои най-здравата крепост на тираните.
Малцина са борците, които неуморно могат да отправят своята духовна мощ върху подкопаваната скала. Левски бе един от тях. Редом с бурния копнеж за свобода в него имаше и отмереното спокойствие на вечно бдящия борец. И от село на село, от град на град вървеше той и сплиташе огнената мрежа на бунта, в която да бъде уловено и обезсилено чудовището на тиранията. От дом на дом, от кръстопът на кръстопът спираше той и хвърляше светлите семена на свободата - пламтящи искри от сърцето си. И в черната нощ на робството и отчаянието като рубинени звезди пламваха революционните комитети. Из сбутаните селца на Балкана, из полетата на Северна България, в Тракия, чак до Скопско отиваше той и зовеше народа към бунт. Апостол, истински апостол на свободата....”.
И се замислям не е ли време да се осъзнаем като народ. Време е. Наистина настана време да се вгледаме в делата му и да последваме стъпките му, за да изпълним със смисъл саможертвата му...
Петя ЧОЛАКОВА
Няма коментари:
Публикуване на коментар