ПРАЗНИКЪТ НА КУКЕРИТЕ

Сирна Неделя. Неделята, която тази година се отбелязва още в първите дни на март е празник с много символично значение и богата обредност.
По традиция на този ден, след който започва Великия пост, по-младите трябва да поискат прошка от по-възрастните си близки - родители, кумове, братя и сестри.
Нима никой през годината не е обидил някого или не е понесъл обида? Дали през годината всеки един човек без умисъл или нарочно не е наранил и излъгал, не е пренебрегнал или нагрубил другиго? Едва ли има такъв човек. Затова е време за прощаване!
Прошката... Да простиш е едно важно и трудно решение. Да признаеш, че в даден момент си постъпил неправилно и е редно да поискаш прошка е изключителен жест, който не всеки може да направи. А тя, прошката се иска и съответно се дава. Затова, нека простим всекиму от сърце.
Не случайно ритуалът “прошки” се случва обикновено на трапезата, сред близки, сред усмивки и веселие. Най-малките очакват с нетърпение времето за “хамкане”. Очите им греят, загледани в червения конец, спуснат от тавана с привързано към него парче бяла халва или варено яйце.
Изживян и почувстван, празникът завършва с Прошка!
- Прощавай! - казват по-младите, целувайки ръка!
- Простено да ти е от мене и от Господ! - отвръщат по-възрастните.
Прошката е поискана, тя е вътре в нас. Не простиш ли, ако са те засегнали, значи просто не си научил важен житейски урок и не си отърсил душата си от лоши помисли!
Снежана Илиева

Тежък, мощен звън оглася мегдана! Идат бабугери, станчинари, джумалии, или просто Кукери!
Векове наред традицията повелява на този ден да бъде изгонено злото и да се прости, да се повика пролетта!
Векове наред традицията изпълва битието на българина и той следва повелите й.
Сирница! Тя е в сърцето и душата! Тя е гордост и умиление! Тя е зараза и трепти в кръвта на всеки, дръзнал да завърже веднъж звънците! И после... После... няма оттърване!
Дойде ли времето и сърцето ехва с мощен чанов звън!
Така е било и така ще бъде!
В Челопеч площада отново се изпълни с трептение!
За пореден път кукери разлюляха земята и пожелаха здраве, късмет и берекет за селото. Погнаха злите сили, заораха нивята, завъртяха халвата и тропнаха хорото...
Имаше от всичко и от всички! Голяма надпревара!
Медали! Купи! Жури! Суетня и Емоции!
Млади и стари, моми и момци се стекоха и наденаха тежките кожуси! Маскарад!
Може би случайно, или не съвсем точно на Сирница председателя на ОбС-Челопеч Наско Фотев почерпи по случай рождения си ден и неговия личен празник се сля с празника на Челопеч! С особена гордост той връчи специална награда на Кукерски клуб “Златното Руно”, посветена на старанието на членовете му да бдят над традициите и ги предават от син на баща, от дядо на внук, от поколение на поколение,
за да ги има в Челопеч и пребъдат.

Отколешна е традицията на Сирница в Челопеч! Повечето от днешните кукери се маскират от деца, редом до бащите си! Горди пазители на обичая в Челопеч са Васил Радев и Никола Радов, по-известни като Васил и Кольо козарите, редом с Кръстьо Иванов (Делията) и Милчо Вретенаров... И с тях приятели, съседи, съмишленици, близки и роднини...
Всички, обединени около идеята да я Има! Нея! Сирницата...

И тази година имаше надпревара, гостуващи групи, карнавал! И тази година имаше оценяване на маските! А те бяха великолепни. Така, както са били от едно време - все по-внушителни и все по-впечатляващи.
Маската е основен елемент в Кукерските игри. Тя олицетворява борбата на доброто срещу злото. Чрез нея се изгонват злите сили, за да настане доброта, топлина, искреност и вяра! Вяра в по-доброто бъдеще! Вяра в утрешния ден! Вяра в човещината, опомнянето и справедливостта!