ДЕЖА ВЮ

Работници ослепяват и хващат рак, канадците ги уволняват
“Дънди” трови Африка с арсен от Челопеч
Град Цумеб на бунт срещу опасния им завод в Намибия

В България "Дънди" притежава златната мина в Челопеч, където има доказани залежи от 92 тона жълт метал. През февруари правителството даде на канадците концесия за добив в находището "Хан Крум" край Крумовград, където лежат 25 т злато. Миналата седмица министър Нона Караджова подписа и екологичното разрешение за изграждане на открития златен рудник на Ада тепе. Хората в Крумовград се обявиха срещу златодобива и се вдигнаха на протести. В петък учредиха Инициативен комитет, който ще събира протестна подписка, която ще бъде внесена в Европарламента и Еврокомисията. Сред най-големите страхове на родопчаните е и високото съдържание на арсен и тежки метали в почвите и рудите. Арсенът е 29 пъти повече от златото или 1450 тона. "Дънди" планира концентратът от Ада тепе също да бъде преработван в Намибия.

Десетки работници от медодобивния комбинат на "Дънди" в Намибия са се разболeли от рак вследствие на отравяния с арсен и серен диоксид, съобщават медиите в африканската държава. Заболяванията са причинени от медния концентрат, който се внася от България, в завода в град Цумеб, собственост на "Намибия Кастъм Смелтър" (НКС), дъщерна компания на канадската "Дънди Прешъс Металс". 60 хиляди тона концентрат годишно пристига от българската мина в Челопеч, която също е притежание на "Дънди".
Един от пострадалите металурзи е 45-годишният Вилх Кристоф, който има тежки кожни екземи и ракови образувания и на двата крака. Той твърди, че "Дънди" не иска и да чуе, че е получил рак на кожата заради лошите условия на труд в медодобивния комбинат. "На шефовете ни им пука за нашето здраве. Първо получих обриви, а след това мехури и на двата крака. Оплаках се на ръководството на завода, а те ме препратиха към местния доктор, който отказа да ме лекува. "Каза ми, че всичко е наред и трябва да се връщам на работа, въпреки че вече бях сериозно болен", обяснява Кристоф, баща на седем деца. Когато мехурите по краката му започнали да кървят, той постъпил в тамошната държавна болница, където му поставили диагноза "рак". Шефовете на "Дънди" му отвърнали, че раковото му заболяване няма връзка с условията на труд при тях. Не му предложили обезщетение или пари за лечението, и в края на юни
го изхвърлили на улицата
Друг металург - Пиус Ндахепеле, който също страда от рак на кожата след продължително излагане на медна прах, заяви пред "Виладжър", че началниците на НКС са се опитали да се отърват от него също чрез доктора, който му дал предписание да напусне работа. "Няма нужда от обяснения, тъй като раковите образувания на работника се виждат по главата и ръцете му", пише вестникът. Кожата му е потъмняла, непрекъснато се лющи и кърви. Пиус се оплаква, че болките се засилват непрекъснато. "Подозирам, че лекарят действа в комбина с шефовете на завода, за да ме отстранят и да не ми платят нищо. Така се случи с много други колеги, които бяха уволнени без обезщетения. Ракът бавно ги убива", допълва Ндахепеле.
Оскар Какунгха, който е постъпил в комбината преди две години, страда от силни болки в корема. Убеден е, че са причинени от вдишването на киселинни изпарения. "Първо започнаха сърбежите, а след това коремът ми се поду. Отидох при доктора на компанията и той ми каза, че нищо ми няма, а аз бях доста зле", казва работникът. Той посетил и друг лекар в частна болница, който потвърдил опасенията му, че е сериозно болен. Какунгха заяви, че "Дънди" отказва да поеме отговорността за разрушеното му здраве въпреки официалните здравни документи.
Друг металург - Филемон Нгитамито е загубил лявото си око след заливане с киселина. НКС отказва да му плати обезщетение и се бори в съда да обезсили неговия иск. Филемон бил изхвърлен на улицата без никакви компенсации, директорите му казали да си търси парите от социалните служби. "Загубих окото си след няколко изгаряния с окислена мед по време на работа", казва работникът, който има и поставена диагноза рак на кожата.
Всичките разболели се работници се уволняват незабавно от медодобивния комбинат. Служители на "Дънди" ги притискат да не говорят пред медиите и да не завеждат дела срещу златодобивната компания.
Чашата преля през последните седмици, когато заедно с отровените металурзи въстанаха и гражданите на Цумеб, минен център с 44 хиляди души население в северната част на Намибия. Всеки ден те дишат изпарения с високо съдържание на арсен и серен двуокис. На 29 септември министрите на енергетиката, на здравеопазването и на труда на Намибия - Исак Катали, Петрина Хаингура и Имануел Нгатижеко, се срещнаха с мениджърите на "Дънди" и с управниците на област Ошикото в града. На срещата бе взето решение здравното и социалното министерство да изпратят лекарски екипи да разследват пораженията върху природата и да прегледат хората, които са станали жертва на токсичните химикали, използвани при топенето на медта.
"Известно е, че медният концентрат от България съдържа високи нива на арсен и серен диоксид. Затова и повечето страни в света отказват да го приемат за преработка. Отровните химикали са изключително опасни и много работници от комбината в Цумеб страдат от кожни болести, рак, слепота, изгорени лица, както и от редица други заболявания. Настояваме да бъде спрян вносът на суровина от Челопеч", заяви пред "Гласът на Намибия" местният лидер на партия СУАПО (Народна организация на Югозападна Африка) Армас Амиквую. Според шефа на управляващата партия най-зловещото е, че хората страдат, а компанията не им обръща внимание. "Не се провежда нужното лечение, а тези, които търсят медицинска помощ, са принудени сами да плащат. Шефовете на "Дънди" са безчовечни, затова излизаме на масов протест", допълва Амиквую. Той обвини канадците, че не осигуряват качествено защитно облекло на работниците си и ги излагат на смъртоносни въздействия в комбината. "Ще настояваме поразените от отровите хора да получат пълни обезщетения в зависимост от заболяването, от което страдат.
Компаниите като "Дънди" са фалшиви - те се вълнуват само от това да си изнесат печалбите в Европа и да ни оставят отровена пустиня тук. Използват Намибия като депо за отровни химикали", заключава лидерът на партия СУАПО. Заедно с Националния съюз на намибийските работници настояват да се затвори комбинатът завинаги и да се платят обезщетения на работниците. Вече се проведоха и няколко мълчаливи протеста пред офиса на компанията.
Руслан Йорданов