ЕДИНСТВЕНИЯТ СЪДИЯ Е... ПУБЛИКАТА

А такава почти липсваше на проведения Музикален българо-белгийски фестивал, организиран от “Младежка инициатива за Средногорието”.
На 17 юни (неделя) в редакцията на списание “Средногорски БАГРИ” се получи отворено писмо, в което бе изразено несъгласието на председателката на “МИС” Янка Захариева срещу отразяването на фестивала във в-к “Камбана”.
Решихме по пример на “МИС” и ние да структурираме три мнения за фестивала и двете култури, които видяхме на сцената на Средногорието.
Мнение 1 – в-к “Камбана”, Мнение 2 – “Организаторите”

Мнение 3
Изключително много съжалявам, че така и не успях да разбера посланието на поднесената ни от невероятните белгийски групи музика, може би защото на сцената в Златица същите пушеха цигари, докато изпълняваха репертоара си, надигаха бутилки с уиски и бира пред събралите се 10-на деца. (На сайта на сдружението прочетох, че следващо мероприятие е организирането на семинари на тема: “Алкохол, цигари, наркотици” и “Връстници обучават връстници” - сигурно за това беше демонстрирано използването им). Останалата част от публиката бяха организатори – около 15 на брой и още десетина минали през центъра и поспряли да видят какво става, граждани.
Не ми хареса и това, че всички ние – гражданите на Златица, ревностно пазим току що посадената трева на новоизграждащия се център, а доста от гостуващите белгийски музиканти и организатори бяха налягали по нея. Няма човек, който да е минал през тревата и да не е получил предупреждение от общинската охрана, но за гостуващите такива нямаше.
Изключително съм възмутена от използваните термини в писмото на г-ца Янка Захариева - цитирам: “Заехме се с реализацията на проекта с ясното съзнание, че с инициативата си се изправяме срещу масовия вкус и срещу провинциализма като състояние на духа”.
Уважаема г-це Захариева, следващият път като решите да организирате подобно “изключително” за нашето Средногорие събитие, моля ви насочете усилията си към столичните сцени, на които да представите музиката на великолепните белгийски музиканти. Ние тук, в Средногорието, може и според Вас да сме с провинциален дух, но за сметка на това пък не сме се взели толкова на сериозно. И можете спокойно да кръстите сдружението си “Младежка инициатива за Белгия”, така и така ние, средногорци, не можем да оценим както трябва това, което правите за нас, но в Белгия могат.
Не съм убедена по каква причина нямаше почти никаква публика, но може би една от причините е, че бе обявен рок-фестивал, а рок-музика нямаше. Друга може да е, че Средногорието не се простира от Пирдоп до Златица, а има и Мирково, Карлиево, Църквище, Петрич, Чавдар, Челопеч, Копривщица. Поне малко отделихте ли от всеотдайния си доброволен труд да поканите както трябва жителите и на тези селища да се насладят не на цитирам: “крясъците на чалга-дивите”, а на крясъците на истински стойностната музика, която ни поднесоха повечето белгийски групи.
Настина това, за съжаление, “е действителността” относно организирането и изхарчването на 35 хиляди евро. Защото, при толкова много нуждаещи се, обърнали се към “Кумерио МЕД” за подкрепа и финансиране на лечение деца и други належащи нужди, на тях им бе отказано. Съжалявам, но за мен в този случай с този резултат от неимоверните ви усилия – нулев, тези пари можеха да бъдат насочени към много по-важни неща - като спасяването на детски живот, например.
Ако така неразбраната от всички нас-провинциалистите музика, е била насочена единствено и само към самите вас – организаторите и това истинско културно събитие, което досега не се е случвало в Средногорието, е било изцяло организирано за самите вас, тогава наистина “мнозина са го разбрали и го оценили подобаващо”. Само че тези мнозина липсваха около сцените по време на фестивала, което между впрочем направи впечатление и на специално дошлия за откриването му белгийски посланик.
В писмото си казвате, че търпите градивната критика. Осмелявам се да поднеса собственото си мнение по въпроса, надявам се, че това няма да Ви засегне така, както виждам, че се засягате от всяка критична дума относно прословутия фестивал. А това, че го сравнявате с началото на Влайковите дни, сякаш сте били лично там, е доста несериозно, защото тази година се честваха 15 години – едва ли преди 15 години сте знаели къде точно е вратата на читалището.
Радвам се, че поне сте успели да покриете на 100% европейските изисквания на “нашите”-ваши белгийски гости – професионални музиканти, пътували и изнасяли концерти из цяла Европа, та дори и в Азия. Браво. Но, както се казва в една реклама – “Това ли е най-важното”.
Жалко, че стремежите ви бяха насочени само и единствено към удовлетворяването на желанията само и единствено на тази група белгийски гости. За тях даже имаше организирана и ваканция, екскурзии и тем подобни. А за българските групи бяхте ли се погрижили по същия подобаващ начин. Нали за всички трябва да е по равно. За белгийците има всичко – хотели, ресторанти, посещение в Копривщица – за българските “йок”. Само мястото дето си беше само едно – празно.
В писмото си твърдите, че преценката за целесъобразността на инвестицията е направена много по-рано от други хора. А не твърдехте ли, че единственият съдник на събитието ще е публиката. Как оцени усилията ви тя преди провеждането на фестивала, а не след това?
Искрено се надявам, че вложените от всички вас усилия ще ви донесат плодоносни дивиденти от контактите с белгийските гости – може да заминете на работа в Белгия с тяхна помощ.
Иска ми се наистина да бях видяла “неистови” аплодисменти в Златица на концерта на белгийските музиканти, но такива нямаше. Наистина искрени аплодисменти получиха само родните ни български музиканти от група “Уикеда”. Какво точно е станало в ресторант “Музея” след това на нас, публиката, не ни е ясно, защото не сме присъствали на частното парти. Само слушахме до доста късно след позволения час и в нарушение на обществения ред силната музика и виковете на празнуващите.
За качеството на многото българска народна музика в р-т “Музея” и виртуозните изпълнения на златишките танцьори мога само да кажа, че те също са изнасяли концерти в цяла Европа и даже в Азия. Това, че тунизиец е научил за половин час нашите златишки деца на арабска песен говори колко изключителен талант имат те и би трябвало да ви подсети следващия път тях да поканите да направят концерт, който между впрочем няма да струва и 1/100 от 35 хиляди евро, но за сметка на това ще напълни площадите.
В края на писмото си твърдите, че думите ви са самата истина и всеки, който е бил там, може да го потвърди. Аз бях, но не мога да потвърдя думите ви.
И ние сме щастливи, че “Кумерио Мед” подкрепя благородни инициативи. Затова се надяваме, че те ще подкрепят и нуждаещите се семейства с болни деца, които събират средства за лечението им, което е наистина благородно, а не само похвално.
Накрая наричате жителите на Средногорието широко скроени хора – за същите тези жители ли става въпрос, които в началото наричате, че притежават “провинциализма като състояние на духа”.
Искрено Ви пожелавам ако не сте станали гражданка на Европа, то поне с помощта на завързаните контакти с белгийските музиканти да станете гражданка на Белгия или да намерите подходяща длъжност под крилото на човека, дал идеята за фестивала. След като е успял да осигури тази голяма сума, явно има възможността да подсигури и Вашата професионална реализация ако успеете все пак да го убедите, че наистина Ви бива. Искрено се надявам целта, която според Вас е оправдала средствата, да не е била само и единствено тази.
И накрая ще завърша отново цитирайки една доста нашумяла реклама, въпреки, че имам още доста какво да кажа по повод провелия се фестивал, който можеше да се приеме и много по-положително, ако не бяха Вашите хапливи нарицания:
“Да аплодираме всички, които не се правеха, че разбират черния квадрат”.
Петя Чолакова