и пак не знаем да духаме”.
Васил Левски
135 години Бай Василе.
Тъжен юбилей.
За 135-ти път отново дойде времето едни да се преклонят пред твоите дела, втори да те почетат, трети да се отчетат, четвърти да си спомнят за теб, пети да се отъждествят с... 135 години от твоята кончина и вече 130 години свободна България. 130 години, за които трябваше да бъдем вече „Чистата и святата” Република, която ти ни завеща.
Е, Република сме, ама чиста и свята...
Нито има нещо чисто, а пък и всичко свято що ни беше останало, лека-полека омаскарихме.
И продължаваме все в тоя дух.
Ами, краен съм бил! Няма такова нещо.
Нарочно започнах с една от твоите сентенции – тази за „изгорелите” и „парените”. 130 години българинът е парен, горен, мачкан, плют, клан, бесен и то не от някакъв си там поробител (зер вече сме свободни), а от тези, които най-демократично е избрал да го управляват. 130 години не се научихме, че сами кладем огньовете с врялата вода, с която после ни поливат. За 130 години мамицата му разкатаха на българския народ, като че преди това 500 години му бяха малко. Ама и на него не му увря главата, ами продължава все така да подклажда огъня... Този с врялата вода.
Аха! Дето после на неговата глава... Абе, все някога ще уври, ама не се знае кога.
Разделиха ни, Апостоле!
Разделиха ни и ни скараха помежду ни! И то така люто ни скараха, че не можем да се гледаме един други. И всичкото е заради пустата власт.
Сини, червени, жълти, пембени, турунджави – всички са в един кюп.
Значи, Бай Василе,
в центъра на София има една сграда.
Над входа й с големи
букви пише:
„СЪЕДИНЕНИЕТО ПРАВИ СИЛАТА”.
Хубаво е, нали?
Сигурен съм обаче, че в последните почти 20 години всеки един от тези, които сме избрали да работи в тази сграда „на ползу роду”, върши точно обратното, след като прочете надписа! Те изповядват римското верую „Разделяй и владей!”. За тях българският народ е по-добре да бъде разединен и обезверен, защото така по-лесно можеш да му стъпиш на шията.
В „Нареда за освобождение на българския народ” – Наказателен закон, параграф 3, ти си написал:
„Ако някой презре или отхвърли предначертаната държавна система демократска република и състави партии за деспотско-тиранска или конституционна (в смисъл монархическа) система, то и такива ще се считат за неприятели на отечеството ни и ще се наказват със смърт”.
Тръпки ме побиват ако тази наредба влезе в действие в наши дни. Само, че за всичко е помислено, за да не може това да стане. То затова за някои 19 февруари и 2 юни са големи празници.
Най-пресен е случаят в с. Карлиево, бай Василе! Малко селце, задружно. С неговите си проблеми. Селце като повечето в България, където всеки един познава другите. Е, успяха да бръкнат и в душата на карлиевчани. Само няколко дни след 19-ти февруари, Бай Василе, селото беше разделено на две. Довчерашни приятели и комшии скокнаха едни срещу други. И то защо? Защото някои някъде делят мегдан с друг.
Имена няма да споменавам, то не е и нужно. Те си знаят - грехът е техен. Само, че ще се обърна към жителите на Карлиево. Не си струва заради болните амбиции на някои съветници да се смразявате помежду си. Тези госпожи и господа (или другари), които ви подсториха, утре няма да ти дадат и щипка сол да си сложиш на масата, а да не говорим за други услуги или помощи. Но виж, комшиите и съселяните (приятелите от детинство), това е друго нещо. Така, че направете си сами извода.
Та, такива ми ти работи, Бай Василе! Защо се получава така ли? Спомняш ли си навремето, когато те попитаха като се освободим кого ще си турим за цар. Ти тогава отговори, че ако се бием за Освобождението от турско, за да си турим цар, то сме глупаци. Само, че ние си турихме цар, щот сме много уми. И тук преди известно време да вземем пак цар да турим. Пък той от своя страна ни го тури на нас. Е, такова е положението, значи. Каквото сме си надробили, това ще си сърбаме. Пък аз, Бай Василе, ще взема с твое позволение да отразя едно твое писмо до Каравелов.
Мисля да нямаш нищо против.
„Не бива да се дава подкрепа
на глупци.
Байо, да ти кажа една като сто! Всичките неразбории, зависти, укори, които произлизат повечето от глупостта, са причина за разделянето един народ на части и (тогава от него) не остава нищо. Това вие твърде добре познавате. Следователно у нас, за да не може да добие сила тая поразия, а да вземе силен вървеж работата ни, без да пропадне в неприятелски ръце нищичко, е да ме поддържате, като кажете всекиму: „Ако вие с Левски не се разберете, за вас няма работа!” Това така трябва да направите, ако сте убедени в мене, и няма да (последва) нищо лошаво”.
Левски до Л. Каравелов,
25.VІІІ.1872 г.
Веселин Рогачев
Няма коментари:
Публикуване на коментар