Проведе се турнир по борба в памет на Стоян Николов – борецът от Златица! Седнах и се замислих как най-добре би било да отразя събитието – да спомена кой е присъствал, защо е присъствал и кой какви медали е спечелил? Започнах. Спортни срещи, адреналин, състезателен дух, задушна зала без места за многобройната публика, поканени изборно гости, мухлясали стени. И спрях. Все пак това не е поредното състезание, макар малко такива да се случват в Златица (нямаме капацитет и база да организираме повече). Всъщност датата и събитието бяха за съвсем друго нещо. Какво да правя? Това не е просто едно състезание, това е жест към един човек, прославил Златица. Моята Златица. И макар в момента нещата тук да не са съвсем наред, макар да имаме много различни гледни точки как би трябвало да се организира подобно събитие, трябва ли непременно да има банкет за общинските съветници при положение, че не са поканени много от приятелите на шампиона Стоян Николов. Макар да не са уважени негови съотборници и съученици, близки приятели, все пак става въпрос за един велик Златичанин.
Погледнах към рафта зад себе си. Там, на почетно място стоеше книгата „Нашият Стоян”. Казах си, не е ли по-добре да почета от нея, да не обръщам внимание кой иска и кой не Златица да върви напред, кой за какво се бори и какво прави, а да покажа какво е направил един обикновен човек от едно обикновено златишко семейство. Не е ли по-важно да разкажа отново за човека с голямо сърце, който без да се пита дали ще има в негова чест организирани банкети, е завоювал слава за България. И за Златица.
Честен поглед вперен напред с увереност и вяра, че усилието си заслужава, ме гледаше от корицата на малка невзрачна книга. Разгърнах страниците и се зачетох за „Нашият брат”:
Здравка Николова: Бяхме и все още сме много задружно семейство – братята ми бяха петима, Стоян най-малкият, след него съм аз. Човекът, който ни научи да живеем сплотено беше мама. Не сме забравили уроците й и днес. А Стоян помагаше на всички ни, без изключение. Беше народен човек в истинския смисъл на тази дума.
Нено Николов: Той много не говореше. Не беше по празните приказки. Доказваше обичта си и братската си привързаност с дела. Помагаше ни от сърце и щеше да продължи да го прави. Просто си беше такъв – добряк и работлив. Не оставаше без работа. Не можеше да стои със скръстени ръце.
Радка Банчева: Стоян беше добър човек. С циганина беше циганин, с българина – българин. Не можеше да мрази и не казваше лоша дума за никого, независимо от взаимоотношенията им. Затова имаше страшно много приятели. Когато се разболя, те не го оставиха сам... Той не остана сам до последния си дъх. С приятелството си хората направиха краят му достоен и не го оставиха да унива... Много ми липсва. Ще го помня винаги такъв, какъвто беше – сърдечен, готов да помогне на всеки, спокоен и удовлетворен от живота.
Разплаках се, четейки тези редове, защото почувствах липсата на човек, който никога не съм познавала отблизо, но продължих да попивам спомените на хората, които макар и да не бяха поканени на днешното „тържество”, винаги са били в сърцето му и той в тяхното остава да бъде жив и вечен.
Един Стоян Николов – Световен и Европейски шампион по класическа борба бе просто такъв – добряк и работлив. Човекът, прославил Златица и България по целия свят. Един самороден талант, едно изключително явление в българския спорт.
„Човек като него повече не срещнах” споделя първият треньор на Стоян Иван Минкин. „На тепиха Стоян беше като Бог. Всеки път беше различен и непредвидим. Много пъти са го снимали, за да разучават хватките му, но никой не успя да го опознае и разгадае като спортист. Дори едни и същи хватки, той правеше по различен начин. Нямаше високо образование, но имаше интелект, имаше голяма спортна и човешка култура”. Думите на първият му треньор ме карат да настръхвам. Изпълват ме със страхопочитание и преклонение. И много съжаление – за това, че не съм имала възможност да се запозная с този необятен истински Човек и, че днес няма такива като него. А за Стоян Николов можело да се говори с дни.
Турнирът в негова чест в Златица мина добре по отношение на участниците. С изключителна гордост всички ние се насладихме на Златишките момчета, тръгнали по стъпките на Стоян, надявайки се да достигнат неговите успехи. Медалите раздадоха кметовете на Златица и Копривщица, заслужили спортисти и други. В категория до 66 г. златния медал грабна Васко, до 67 г. Ганчо от СК “Стоян Николов” - Златица, а купа за най-атлетичен състезател Йото Христов.
Петя ЧОЛАКОВА
Житейска и спортна биография
2 април 1949 г. - Роден в град Златица, Софийски окръг.
1963 г. - Започва да се занимава с класическа борба при треньора Иван Минкин.
1968 г. - Включен е в състава на националния отбор по класическа борба.
1971-1980 г. - Републикански шампион в своята категория - до 90 кг.
1971 г. - Вицесветовен шампион от София.
1972 г. - Европейски шампион в Катовице.
1972 г. - Спортист № 1 в десетката на най-добрите спортисти от Софийски окръг.
1973 г. - Втори на Европейското първенство в Хелзинки.
1973 г. - Бронзов медалист от Световното първенство в Техеран, Иран.
1974 г. - Бронзов медалист от Световното първенство в Катовице, Полша.
1975 г. - Победител в турнира и носител на Златният пояс “Никола Петров”.
1975 г. - Носител на сребърен медал от Световното първенство в Минск.
1975 г. - Спортист № 1 в десетката на най-добрите спортисти от Софийски окръг.
1976 г. - Вицешампион на Европейското първенство в Ленинград.
1976 г. - Олимпийски вицешампион от игрите в Монреал, Канада.
1977 г. - Трето място от Световното първенство в Гьотеборг, Норвегия.
1978 г. - Отборен вицешампион с “Чавдар”, Етрополе на Републиканското първенство.
1978 г. - Световен шампион от първенството в Мексико.
1980 г. - Носител на бронзов медал от първенството на Стория континент в Прага.
През 1983 г. Стоян Николов напуска големия тепих достойно, с чувство на изпълнен дълг и с безкрайна признателност към цялата спортна общественост на България.
ЗЛАТНИТЕ ХВАТКИ. Най-константна форма имат хвърлянията през гръб и хвърлянията през гърди. Затова тези хватки бяха опитните образци на руските научни работници, които първи започнаха изследвания в тази област. Многобройните изследвания, извършени в лабораторията по борба през последните години, дадоха твърде интересни резултати. Индивидуалният анализ на тензограмите разкрива явления, които не могат да се забележат визуално дори на кинограмите. Хвърлянето през гръб разделихме на 4 фази: подготовка (захват, повиване и вкарване на тази под тялото на противника); избиване; полет-приземяване и заключителни усилия (добутване). Това разграничение съответствува на действието на силите, като акцентът се поставя върху избиването. Последното определя характеристиката на полетна фаза, по време на която противникът е абсолютно управляем.
Заслужилите майстори на спорта Стоян Николов и Христо Трайков са познати като световно известни майстори на тази хватка.
Характерното при тяхното изпълнение и особено при Трайков е по-дългата подготвителна фаза, необходима за хубавото влизане под противника. Затова тяхната първа фаза има два спада, но въздействието върху противника е по-дълго и контролирано, а хвърлянето винаги е красиво и ефектно.
Из книгата на проф. Райко Петров
“Усъвършенстване на технико-тактическото майсторство на бореца”
Няма коментари:
Публикуване на коментар