Извъртя се една година от така нареченово „ново управление”. Сиреч, минаха 365 дни от изборите, състояли се на 28 октомври 2007 г., на които народа определи своите 13 представители в местния парламент. От тогава до сега обаче, нищо „ново” не се е случило. Или по-точно, ако още си спомняте какво се случи в началото, същото е и сега. Сиреч - както си почнаха, така си и карат.
Кавги, заяждания, провокации, доноси, обиди, пишман-инициативни комитети, сформирани не за подобряване начина на живот на златичани, а за свалянето на избора им от преди една година, подстрекателства и прочие определения, които и сами можете да дадете само като си представите членовете на Общински съвет Златица.
Може да се каже, че ако сте присъствали на сесия през март и дойдете на тази, която ще бъде през ноември, все едно сте получили „Дежа ву”.
Не, не Рандеву.
„ДЕ ЖАВУ”. Това е интересно явление, определящо се със странно чувство, че си преживял случващото се и преди. Става дума за ситуация, при която ти се струва, че можеш да предусетиш всеки малък детайл.
Просто и сложно, тук, в Общински съвет Златица всичко се повтаря и преповтаря.
Дори репликите на „най-изявените” съветници са все едни и същи, думите, които се използват – същите.
И сигурно ще се запитате що не вземат тези така самозабравили се „оратори” да прочетат по някоя книга, че да вземат да си обогатят „речника” и не ни заливат с все едни и същи изречения?! Дето се вика, поне малко да променят нещо в изказванията си, за да не стават сесиите толкова скучни и досадни? Да си кажа често и аз се питам понякога.
Много проблеми има да се решават в Златица. И наболели, и належащи. Но дали ще бъдат решени от този Общински съвет? Това си е Божа работа.
Ще поживеем, ще видим.
Един такъв явно неразрешим от години проблем е този с Вълко Червенков. Нищо, че човечецът отдавна си отишъл от този свят с хубавото и с лошото, което е оставил след себе си. Неговата личност, или по-точно неговият паметник в Златица е актуален от десетилетие.
Отново на Дневен ред пред Общински съвет Златица стои въпросът с паметникът на човека и неговото преместване.
Този така глобален за общината въпрос остава нерешен вече поколения общински съветници. Нито предишния, нито по-предишния, нито сигурно следващия не биха могли да се справят с него.
Навремето, когато е трябвало да се постави паметникът на Вълко Червенков в Златица е имало много спорове, стълкновения и гръмки изказвания. Собственикът на имота е обявил публично, че няма нищо против цял живот този паметник да стои там, защото Вълко Червенков е един велик златичанин и заслужавал своето място?! Обаче по днешно време някак си този паметник попречи на собственика на имота и той всячески се опитва от години да се оттърве от него.
И на всичкото отгоре за преместването му трябва да бъдат заделени над 4000,00 (четири хиляди) лева общински пари.
Мотивите за преместването му са, че за него трябва да се избере едно наистина престижно място, където да му бъде отдадена заслужената чест. И веднага се питам, че какво му има на мястото до читалището, на центъра на Общината, на „прекрасния” нов площад, сред паветата, на хвърлей от общинската сграда и малко от страни на читалищната?
Ако това не е престижно място, то не бих могла да се сетя за по-подходящо и по-престижно в Златица!
Но, явно, някои от общинските съветници знаят къде има такова и бързат да се премести паметника, че взе да им попречва. Сигурно прави сянка в кабинета на Председателя на читалището? Кой знае?
За целта, естествено, трябва бъде сформиран инициативен комитет. Е, този път не за свалянето на кметицата от третата седмица на избирането, а за свалянето на паметника на Вълко Червенков и поставянето му на „престижно място” нейде из Златица.
И тук веднага ме бодва мисълта, че от няколко седмици в града ни усилено се шуми, че мястото, подарено от общината на друг виден и знатен гражданин на Златица – Стоян Николов, е продадено от предишното управление на общината ни. На безценица и без документи. Че даже и без свян, без срам, без да му мигне окото, че посяга на Светинята на Златица!
Борецът Стоян Николов – обран посмъртно! Паметта на Човекът, донесъл световна слава за Златица – поругана и потъпкана! Не мога да повярвам, че подобен род престъпление би могло да бъде извършено от властимащи, но може би се е случило. Има кой да докаже дали е така или не и кой е този, дръзнал да извърши това пъклено дело.
И се питам като ще сформираме комитети за преместването на Вълко Червенков, що не сформираме комитети за защита паметта на Стоян Николов? Дали има причината за единия да се борим усърдно и целенасочено от години е, защото имаме някаква файда, а за другия да се спотайваме и скомросваме, защото отново имаме някаква файда?
Та, както започнах от началото, та до края – в Общински съвет Златица – нищо ново под слънцето! Още повече, че те и участниците в него са всеизвестни и от години им гледаме сеира.
Честита първа годишнина.
Очакват ни още три.
Горда Златишкова
Няма коментари:
Публикуване на коментар