07 ноември 2008

ДКК "Златните МЕЧКИ" отбеляза Европейската седмица на гората


За първа година Европа отбелязва Европейската седмица на гората и ние като едни истински европейци се включваме активно в отбелязването й. Още повече, че е посветена на онази майка закрилница, отгледала и приютявала нашите герои, юнаци и предводители.

По един изключително атрактивен начин решиха да отбележат Европейската седмица на гората и членовете на Детски кукерски клуб „Златните МЕЧКИ” към Сдружение „За един по-добър живот” – Челопеч, като буквално се докоснат до нейната магия.

Нима няма романтика в историята на „бойскаута”?! Нима няма красота в желанието да се потопиш в гората около запаления огън, далече от цивилизацията?!
Насред гората се събрахме отново със „Златните МЕЧКИ”ъ, за да се докоснем до нейната магия, да се вдъхновим от нейната мъдрост, да бъдем заедно няколко дни далече от обичайната ежедневна шумотевица в прегръдката на планината, облякла своята златна есенна премяна.

Природата е дар, който трябва да съхраняваме. Особено сега, когато непрекъснато се убеждаваме колко много сме и навредили. Обществото ни, децата ни трябва да знаят, че горите на България умират. Годишно незаконно се изсичат към 2,5 млн. куб. м. дървесина. Всеки ден незаконно се изсича гора с територията на 100 футболни игрища. Загубите за природата и за екологичното равновесие са огромни.

Обществото трябва да знае, че общата горска площ на България възлиза на 3.9 млн. хектара или 34% от територията на страната, като 3.4 млн. ха са покрити с гори. Дървесните запаси възлизат на 520 млн. куб. м, при годишен прираст 12.3 млн. куб. м. С това богатство България е на едно от първите места в Европа по относителен дял на горското стопанство от общия възобновим природен ресурс на страната. Значението му за националното стопанство е изключително голямо, а за природата, биологичното разнообразие и екологичното равновесие – неоценимо.

Тази седмица отбелязахме новата Европейска седмица на гората, но в България празник на българската гора се чества от 1925 година през първата седмица на април. Да се надяваме, че и занапред ще има за какво да празнуваме, пазейки националното си горско богатство и предавайки на поколенията този безценен дар.
Петя Чолакова

2 коментара:

мечта каза...

Да знаем, че горите ни умират и да се надяваме? На какво? И на кого? Кога ще спрем да успокояваме съвестта си с вопли срещу разрушителите на България? С изобличения, от които не следва НИЩО. Кога ще преминем към действие, което да промени нещата?

krezo0 каза...

nai-neorganziraniq kros dosega