"СТАНИ НИНЕ, ГОСПОДИНЕ"

Потънахме в бяла приказка. Снегът ни затрупа като магия точно по Коледа. Извиси се буря, загазихме в преспи, скреж прегърна клонки и храсти, но това само вля повече ентусиазъм в екипа ни, наденал върху раменете си за поредна година Коледарската традиция.
И този път не само Златица отвори широко вратите си за благословията на коледарите. Тежките гласове се извисиха и над снежните порти в Челопеч, занизаха се наричания, облечени в песни, затрополяха коледарки, отрупани с гевреци, торбите натежаха от благословени дарове.
„Ей, тръгнали Коледари от вратница, на вратница...” Огласиха се улиците от тържественост, традиция и отколешна магия. Тръгнаха челопешките „Златни МЕЧКИ” да носят благата вест на всички, отворили сърцата и домовете си за доброто, за вярата и за благуването.
Потънахме в картина, рисуваща се пред очите ни, в която се вплитаха багрите на стари носии и усмихнати момчешки лица. Дадохме си сметка, че дори икономическа криза не е в състояние да помрачи радостта в българското семейство на връх коледните празници.
Няма по затрогваща гледка от признанието и благодарността на възрастният човек, стиснал за ръка своето внуче и приканващ благите гости с глътка червено вино и залък топла пита, да прекрачат прага на дома му. Българският дух и обредност с векове са доказвали, че лесно не се пречупват под тежестта на преспи и пожари.
За сетен път смелата дружина, събрана от Сдружение „За един по-добър живот” и неговите „Златни МЕЧКИ” съхрани в нас искрата надежда. За сетен път огънят, разпален от силния ентусиазъм и радостта им, стопли душите ни, въпреки, че ботушите ни тънеха в киша и газеха бързо трупащия се сняг.
Положителната енергия, която носеха в очите си и предаваха на всички ни тези неуморни пазители на българските традиции, накараха улиците да запеят в едно със скърцащия сняг под краката на минувачите.
Коледата оживя, придобивайки своите празнични измерения и надигна застиналия мрак по прозорците. Звънчета подеха с меден глас радостната глъч пред трапезата, отрупана с даровете на добротата и благденствието.
Пред застиналият праг на Челопеч и Златица, където малката дружина продължи да сее благоденствени пожелания, имахме силата отново да повярваме в онези малки чудеса, който стоят в основата на велики мисли и големи дела. Отново в нас заблестя увереността, че не ще загубим силните устои, изградени от дедите ни. Може би малко позабравени през годините, те дишаха с пълни гърди под усилията на неуморните „Златни МЕЧКИ”.
И отново някой се нагърби и показа, че българщината е тази, която ни разплаква, за добро или зло!
Аз лично, не виждам нищо лошо времето да пази историята и идентичността на всяка култура. Да го предава в ръцете на младото си поколение и да продължава живота му. Самите ние сме свидетели и наследници, участници дори в ужасно много безумни войни в името на еднолична власт и господството – били те не само световни, но и лични, за да забравяме колко топлина носи едно мило деяние, като това да подариш капка любов. Като изречеш: Честита Коледа, гледайки в очите човека седнал до теб. Онзи, който си избрал да сподели с теб късче пишеща се днес история. Онзи, който поел ръката ти, съумява да влее в теб вярата, без да разбереш кога е станало, защото си бил с дълбоко нахлупена шапка, докато света е ставал „по-красив и бял”.
Нека пожелаем здраве и руйно дълголетие на „Златните Мечки” от Сдружение „За един по-добър живот” и нека новата година им донесе още по-голямо вдъхновение, защото благодарение на тях традицията продължи да живее в нашето покрито със сняг Средногорие. Нека помнят, носят и предават българските устои. Нека ни напомнят колко малко е нужно на човек, за да се усмихне. Под сиянието на Коледната звезда и малко хмел нашето малко списание „Средногорски БАГРИ”, ви подарява коледна приказка за хората, изпълнили страниците ни с вяра, доброта и щастливи ноти.

Как започна всичко...
В началото на далечния вече месец септември 2008-ма година. На една сбирка на членовете на Детски кукерски клуб „Златните МЕЧКИ” се разказваха истории за Коледарите на Златица, които вече няколко години носят Благата вест на жителите на града. И решиха членовете на Клуба да тръгнат и те да съхраняват тази изконна българска традиция. Последваха усилени репетиции и много труд. За да може да се чуе дългоочакваното „Стани, стани Нине, отвори ни тежки порти..., че ти идем добри гости”.
Първо участие – Първа радост. Нея подарихме на инвалидите от с. Челопеч. Хората, нуждаещи се от най-много добри неща в живота си, хората, обречени да се борят всеки ден за глътка щастие и сигурност. Именно на тях решихме да наречем първото си участие и да донесем на тях колкото можем повече радост. Надяваме се, че сме успели да стоплим дните им, да се преклоним пред волята им и да им подарим надежда. Те ни приеха радушно и ни дариха богато.
Второ участие. Най-трудното, защото трябваше да покорим сцената на ОУ „Св. Св. Кирил и Методий” – Челопеч. Вперените в нас очи на нашите връстници, съученици и приятели, на нашите учители и възпитатели. И гордостта им, че сме се справили блестящо. Заредихме се със смелост, крачейки към важния ден – 25-ти декември,
се приготвихме да покорим Карлиево.
Невероятен е този кмет, невероятно е това селце. Скътало се в прегръдките на заскрежени борове, то с трепет ни очакваше. И ние не закъсняхме... Богата трапеза бе приготвил за нас кмета Иван Иванов, а и кметицата на Златица бе там. Получихме овации, поздравления. И си тръгнахме гордо окрилени, че отново сме се срещнали с добри хора и сме ги зарадвали с добри вести.
Да бъдат здрави и силни, да са пълни кошарите със стадата, да са пълни хамбарите с житото, да са пълни дворовете с малки деца...
Естествено, нямаше как да не уважим милата покана на изключителните и неповторими членове от Пенсионерски клуб – Златица. Такава публика никога не се забравя. Именно там получихме най-истинските и неподправени аплодисменти. И повярвахме, че сме успели да уловим магията на обичая. Минахме и през Чавдар. Мълвата за нас продължила нататък и за нас чули чак в Поибрене, откъдето получихме покана да гостуваме и изнесем ритуала на сцена.
И така, участие след участие, улисани в носенето на радост и настроение, вървяхме към най-свидния ден – Коледния! Т
ова бе истинското предизвикателство. Да прекрачиш притихнал дом, в който те очакват. Да викнеш с пълно гърло, за да разберат всички, че Бог се е родил и има кой да спаси света и да го пази...
И ето, че той настъпи... И тръгнахме рано призори. Бодри и засмени. Първо в къщата на кмета инж. Алекси Кесяков. Важно е. Нали той е домакина на общината – трябва на него първо да кажем, че се е случило чудото на Коледа. След това при чичо ти Златан Главанджиев, който дори топчето бе заредил, за да се чуе и разбере, че в къщата му идат коледари. Честитихме дома му, потропнахме хорце и се запътихме към следващия домакин, който ни очакваше с нетъпрение – Наско Фотев. И там наричане, и там даруване – радост и тържественост. Последваха домовете на председателя на общинския съвет Николай Николов, после в дома на Тодор Бантов, където поседнахме край трапезата, да се посгреем, че път ни чака... И стар коледар от Златица, запалил огъня и хвърлил бъдника от вечерта. Чичо Любо Стоичков от Златица, поканил специално за случая приятел чак от Италия. Професор от университета в Палермо. Да му се похвали с българските обичаи и красотата на българските традиции. И, естествено с нас – Коледарите от Сдружение „За един по-добър живот” и ДКК “Златните МЕЧКИ”.
Ой, вий момци коледарци, къдя пътя пътувахте, къдя Богу богувахте... Посрещна ни чичо Любо по стара традиция с греяно вино и много обич. И ние му отговорихме... Тъмни нощи прехвърлихме, кални друми претъпкахме, мед и масло пребъркахме, смилни китки изкривихме, дрен-криваци поломихме, та дойдохме и се спрехме в равни двори на тоз наш стар старея... Нарекохме дома и семейството му със здраве и берекет, и отново тръгнахме, че ни чакаха и другаде. Христо Геров, Стоян Шиеков, Нонка Каменова, чичо ти Ангел Борисов (Чушката), Дончо Павлов (с гумите), бай Тошан (Обувката), че и чичо ти Ники – отсреща, после отново в Челопеч на Пенка Кунчева и Дончо Делков. Всички те ни бяха приготвили своите краваи и дукати – все за Коледарите.
И на всички наши доброчести домакини нарекохме:
Тоз кравай, сет-пресет, вит-превит, пред Бога печен, на нас наречен – колко зрънца са у него, млети и премлети, вети и превети, сети и пресети, толкоз здраве, чест и спор в тая къща! Туй докато, ако е медно – медна му кошара, ако е златно – златна му кесия...
Една незабравима Коледа за всички ни!
Дечка Велкова, Петя Чолакова

Благодарим на всички, които отвориха сърцата и домовете си, за да ни приемат и да съхранят с нас българщината. Благодарим на всички, които ни подкрепиха при подготовката и пресъздаването на обичая, подарявайки ни стари дари. Благодарим за съдействието на Ненка Узунова от Петрич и Цветана Радева от Карлиево за предоставените безплатно носии. Благодарим на Стоян Шиеков и Недялко Градинаров от Карлиево за топлината, с която ни дариха!
Единствените, на които няма за какво да благодарим са от ч-ще „Христо Смирненски” – Златица, които ни поискаха 84,00 лева наем за ползването на костюми и ямурлуци, за да възродим обичая “Коледуване” и за благородната кауза да научим децата да пазят обичаите на българина.

Е, имаше и такива, които ни подражаваха, но малко безуспешно и доста безлично. На тях пожелаваме по-добре да се справят следващия път и ги съветваме... Не коледувайте по гаражи и паркинги. Така традиции не се възстановяват и Благи вести не се носят. Колите нямат души, пък макар и те да са собственост на чужденци.