ЛИПСА НА СУБОРДИНАЦИЯ, обикновен PR или просто амнезия?

Поставянето на паметна плоча на Митрополит Серафим и генерал Паприков на 3-ти януари 2009 г. в Пирдоп, е само по себе си похвално дело. С отбелязването на Освобождението на града е хубаво да почетеш видни негови граждани. Но... Всичко това е доста неразбираемо, след като вече се е случвало. И тогава първосигнално си мислиш – да не би причините да се случи отново не се крият някъде другаде? И не води ли това повторение до разходи в ущърб естествено отново на гражданите на Пирдоп?
Дали на отец Недко акъла му е „изфирясъл” и е забравил, че през 2003-та година в двора на църквата в Пирдоп беше поставена паметна плоча на Митрополит Серафим, или е бил учтиво „помолен” да забрави, може така да му е било заповядано, но фактите са си факти, видно от снимковия материал.
За поставените в тревата пред паметника на Тодор Влайков плочи на 3-ти януари 2009 г. няма никакво решение на Общински съвет – Пирдоп. Поне до този момент. Може и да се появи такова след време – кой знае? Може да е и със задна дата – кой знае?
Няма никакво съгласуване с граждани, църковни настоятели и прочие. Може и да се проведе такова – кой знае? В община Пирдоп са известни с честите отворени срещи с граждани, на които се прожектират филми и се прави подробен отчет „крачка по крачка” какво се е случило, какво е свършено и какво предстои. Може просто в този момент да са пропуснали и за това да ги запознаят пирдопските граждани? Нали всички действия на общинското ръководство са абсолютно прозрачни и съгласувани с избирателите. Няма съгласуване дори с тези, които през 2003-та година са поставили първата плоча, а именно представителите на ВМРО в общината. Може би, защото днешната е по-хубава и няма нищо общо с тяхната? Просто е някакво странно съвпадение в изписаните имена.
Идват избори, за които трябва да се правят показни акции, като тази на 3-ти януари. Така наречената „Алея на славата” е обсъждана още през 2003-та година, като е предвидено в двора на църквата до плочата на Митрополит Серафим да се сложат и паметни плочи на други бележити пирдопчани. Е, идеята вече е съвременно приватизирана и чрез съветника по тези въпроси (дали не работеше той на общинска ясла по музейни дела), е осъществена половинчато, като веднага след PR (пи ар по днешно му) акцията на кмета на общината, паметните плочи са прибрани за по-добри времена. Същите, както е видно от материалите на сайта на Община Пирдоп, са открити, поставени направо на земята. Може би с цел след една година (а може би и след два-три месеца – на 3-ти март, например), пак да се открият и осветят, и да се намисли място за друга „Алея на славата”? Всичко сигурно зависи от това какви още акции трябва да се организират, че на изборите да сме първи? Зависи кой ще спечели и изборите обаче.
Въпреки това сме длъжни да попитаме: откъде идват средствата за направата на дублиращите се плочи и не е ли това поредното хвърляне на прах в очите на пирдопчани, а и средногорци, за да се промиват мозъците им, че нещо се върши в общината и те да не видят основните проблеми, които все си остават нерешени?
Запяхме хубавата българска песен: “Може би съвсем случайно стана... Може би? Може би?”. В този град след толкова години... Може би? Може би?”...

На сайта на Община Пирдоп пише:
„Поклонението продължи с поднасяне на цветя пред паметника на Тодор Влайков и откриването на паметни плочи на ген. Стефан Паприков и Златан Груев – Митрополит Серафим Севлиевски. По инициатива на Община Пирдоп с тях беше сложено началото на изграждането на алея на славата, в която ще намерят място и други бележити пирдопчани”.

Приликите и разликите - открийте сами и сами отгатнете причините за всичко случващо се. А ние се питаме: защо замлъкна сайта „Община Пирдоп ДНЕС” – Блогът на Пирдоп, където „вече можеш да кажеш всичко тук”.