Златка Георгиева
Зимата пак ни наметна с дрехата бяла,
която изпрати по вълшебната ледена фея.
Хиляди бели снежинки в танц полюлява
и стели полека по голата, черна алея.
Елите приведоха клони от сняг натежали,
вятър не вее, не сипе се снежният прах.
Зимата хвърли меки, дебели постели
да топлят земята, да я пазят от страх,
че студ ще скове нежните полски посеви
и мраз ще убие животните горе, в леса.
Има ли в зимните месеци преспи дебели
жито ще има и отрупани с плод дървеса.
Няма коментари:
Публикуване на коментар