1910

Димчо Дебелянов

С душа от смътен страх обзета
стоим пред твоите врати –
о, деветстотин и десета,
кажи, какво ни носиш ти?

На наште родни небосклони
какъв ти блясък ще дадеш? –
На царя нови ли корони
от кръв и пот ще изплетеш?

На Такев – фокус ли нови,
а на Малинов – сън блажен?
И ти ли в златен съд отрови
ще ни поднасяш всеки ден!

През теб Иванчо ли ще сключи
в далечно Немско заем нов,
а Ляпчев ритник ще получи
за свойта пламенна любов?

През тебе пак ли ще се сбират
витии смели цял рояк
да мислят средства, да прибират
на Пижа сетния петак?

О виж, три сорта либерали
и народняци чакат ред –
към тях, печални, изгладняли,
не ще ли он да свърне глед?

На “Дневник” носиш ли машини –
ил машинации – на “Час”,
на “Реч”, на “Ден” – богати мини,
на “Поща” – вятър от Парнас?

А “Сбирка” с брани-неотбрани
все жълт байрак ли ще държи?
А Вазов пак ли ще ни храни
с патриотически лъжи?

Не ще ли Пенчо крак да метне
върху Пегаса, в пот облян,
и да зацвърка “неприветно”
за някой “сън” и “виден блян”?

Стоянчо тъй ли ще се носи
все горд, от труд несъкрушен,
и ще изпълня с людокоси
колоните на вестник “Ден”?

И ние тъй ли ще живеем
кат сянка в есенна мъгла
и в суха жажда ще копнеем
за нови родни светила?

Пред тебе в таз земя проклета
жив огън ли ще затрепти,
о, деветстотин и десета,
кажи, не носиш ли го ти?!
---------------------------
Подписано Тафт.
Публикувано в списание “Оса”,
бр. 5, 1.1. 1910 г.